Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Драмата на Калидаса Vikramorvaśīya: Пролог и Първо действие

Александър Богданов

Резюме

Един от най-изявените примери за непрекъснатостта и приемствеността на индийската култура, в чиято същността стои авторитетът на традицията, е сказанието за земния цар Пуруравас и небесната апсара Урваши. Този наратив тръгва от ритуалната практика още във ведическата или още по-ранна епоха, преминава през героическия епос и пураните и се разгръща в художествената литература (kāvya) в естествения и закономерен преход на мит–фолклор–литература. Тази публикация предлага за първи път превод от санскрит на български на Пролога и Първо действие на драмата на Калидаса Vikramorvaśīya, който трансформира този традиционен наратив според естетическите и жанрови норми на класическата санскритска художествена литература.

Съдържание

Основен текст

nirgatāsu na vā kasya kālidāsasya sūktiu /
prītirmadhurasārdrāsu mañjarīṣviva jāyate //

 

Когато строфите на Kālidāsa се разлеят,
пленителни със сладостни емоции,
то кой не се изпълва с наслада
сред цветове попаднал сякаш,
напоени със сладък нектар?

Bāṇabhaṭṭa1

 

Древният наратив за любовта на небесната апсара Урваши и смъртния мъж Пуруравас преминава през най-различни сюжетни и функционални трансформации и интерпретации през над трихилядолетната си миграция от ригведическия химн диалог (РВ 10.95) до модерната поема на хинди от 20 век „Урваши“ на поета Рамдхари Синх Динкар.

Особено значим фактор за популярността и приемствеността на това сказание безспорно е претворяването му от „най-първия сред поетите“ Калидаса в драмата му Vikramorvaśīya или „Спечелената с храброст Урваши“2. В тази своя творба – една от трите драми, достигнали до нас – Калидаса превръща този традиционен мотив в драматургическо произведение, прекроено по всички правила на санскритската поетика kāvya и най-вече съгласно ученията за сюжетната сюжетната (itivtta) и естетическата структура (rasa), формулирани от Бхарата в трактата за драматургичното изкуство Nāṭyaśāstra.

Драмата Vikramorvaśīya принадлежи към жанра nāṭaka3 и има следната структура: молитва nāndī; пролог (prastāvana4); пет акта, разделени чрез интермедия от типа praveśaka5 или miśravikambhaka6; обичайната заключителна молитва bharatavākya. Главните герои са Пуруравас (nāyaka), син на Ила и Будха и цар на Пратиштхана, и небесната апсара Урваши (nāyikā). Основен източник за сюжета вероятно е вариантът на легендата в Matsya purāṇa.

Тази публикация предлага първи превод на български език на Пролога и Първи акт на драмата Vikramorvaśīya7. Произведението започва с обичайната молитва nāndī8, състояща се от четири полустиха (pāda) и както при останалите драми на Калидаса, отправена към бог Шива. Прологът въвежда режисьора на пиесата sūtradhāra9 и неговия помощник, които обявяват предстоящата драма като “нова, уникална” (nava, apūrva) и дават напътствия на актьорите и публиката, като режисьорът подготвя зрителите за началото на действието, загатвайки събитията в първи акт. Първо действие се развива в небесното пространство, близо до хималайския връх Хемакута съдържа и въвежда главните герои на пиесата и съдържа първия елемент на обективното действие в санскритската драма – своеобразна завръзка на драмата – “полагането” на “семето” (bīja), в което е скрит и потенциалът за разгръщане на сюжета на драмата и от което до голяма степен зависи успехът на цялата пиеса.

 

Действащи лица в пролога и първи акт

Мъжки персонажи:

Режисьорът на пиесата (sūtradhāra)

Мàриша – помощникът на режисьора

Пуруравас – цар от Слънчевата династия, главен герой в пиесата

Нàрада – божествен риши

Читраратха – цар на гандхарвите

Женски персонажи:

Урваши – небесна апсара, главна героиня в пиесата

Читралекха – апсара, близка приятелка на Урваши

Сахаджаня, Рамбха, Менака – апсари, приятелки на Урваши

 

 

Спечелената с храброст Урваши


Калидаса

Освещаване на сцената: молитва

 

Във ведантите10 когото нарекли са Единен дух, изпълнил небето и земята,

за когото ишвара11 единствено отнася се до пълно тъждество –

когото дирят, постигнали контрол над дишане и други, устремените към свобода –

нека той – Неподвижния12 – за избавление на всички вас достъпен бъде

чрез непреривна всеотдайна любов! (1)

В края на молитвата.

Пролог

 

Режисьорът (обърнат към кулисите). Стига толкова приготовления! Мариша, ела бързо тук!

Помощникът (влиза). Ето ме, уважаеми!

Режисьорът. Мариша! Тази публика се е наслаждавала на пиеси от много други поети. Този път ще я удостоя с едно ново произведение в жанра тротака13, създадено от Калидаса, на име „Спечелената с храброст Урваши“. Обясни на актьорската трупа, че всеки трябва да се отнесе с голямо внимание към репликите си!

Помощникът. Както заповяда уважаемият! (Излиза.)

Режисьорът. А сега искам да отправя призив към уважаемата публика: (Покланя се.)

От съпричастие към [нас] – покорните молители
или от уважение към героя на тази изящна пиеса –

хора, слушайте с внимание
това творение на Калидаса! (2)

(иззад кулисите) Помощ! Помощ! Има ли някой на страната на боговете, чийто път минава през небето?

Режисьорът (ослушва се). А! Тъкмо след моите думи, какви са тези изпълващи небето вопли? Като на орлици сякаш, изпаднали в беда –

Или пък жужене на пчели, опити с цветен нектар,

или пък приятните гласове на петлите?

Или пък отвсякъде в небесата, населени от богове,

дали не пеят нимфи с неясен, ала сладък глас? (3)

(замисля се) О, да, сетих се –

Родена от бедрото на мъдрец14, на хората приятел – божествена жена,

посетила Господаря на Кайласа15 и връщала се към дома,

когато насред пътя си отвлечена била от врагове на боговете

и приятелките й апсари, изпълнени със мъка, оплакват я сега. (4)

Излиза.

Край на пролога.

 

 

Първо действие

 

На сцената влизат апсари.

Апсарите. Помощ! Помощ! Има ли някой на страната на боговете, чийто път минава през небето?

В този момент стремглаво излиза цар, възседнал колесница, заедно с кочияша си.

Царят. Не плачете! Аз съм Пуруравас и тъкмо се върнах от поклонение пред слънчевия бог Суря. Елате при мен и ми разкажете, защо уважаемите се нуждаят от помощ!

Рамбха. Поради злодеянието на един демон!

Царят. Какво зло ви стори този демон?

Рамбха. Чуйте, велики царю! Онази, която е нежното оръжие на Великия Индра, когато е заплашен от нечия аскеза, – онази, която с красотата си засенчва гордата Лакшми и е украшение на небесата — тя, нашата любима приятелка Урваши, и придружаващата я Читралекха бяха отвлечени от демон насред пътя на връщане от двореца на Кубера.

Царят. Знаете ли в каква посока побегна този злодей?

Апсарите. На североизток!

Царят. Тогаз прогонете мъката си! Ще се опитам да върна обратно вашите дружки!

Апсарите. Достоен потомък на рода на Сома!

Царят. Къде ще ме чакате, уважаеми?

Апсарите. Ето там, на Златния връх16!

Царят. Кочияшо, насочи конете на североизток и ги пришпори с бясна скорост!

Кочияшът: Както заповядате, о, дълголетни! (Изпълнява заповедта.)

Царят (изобразявайки бързината на колесницата). Отлично, отлично! С тази скорост мога да настигна дори птицата Гаруда, макар и да е имал преднина! Та какво остава да догоня този оскърбител на Дарящия блага17!

Напред облаците гъсти се превръщат в прах

като на колесницата на пътя прохоляк,

а от въртенето на колелата сякаш

се прибавя нов ред спици.

От силата на вятъра като нарисувана

застинала е украсата на коня на главата,

сред която не помръдва знамето

изпънато от край до край. (5)

Царят и кочияшът излизат върху колесницата.

Сахаджаня. Приятелки, царят риши18 потегли. Да идем на уговореното място!

Менака. Тъй да сторим!

Изиграват как се изкачват на Златния връх.

Рамбха. Дали царят риши ще изтръгне стрелата, [измъчваща] сърцата ни?

Менака. Приятелко, недей да се съмняваш в това!

Рамбха. Все пак демоните не се побеждават тъй лесно!

Менака. Дори самият Индра в случай на война го вика с почести от земята и го поставя начело на войската, за да надвие враговете си!

Рамбха. Нека все така да побеждава!

Менака (след моментно мълчание). Приятелки, отдъхнете си! Ето, вижда се дарената на царяриши от Сома колесница с блестящо знаме, имащо за герб елен! Мисля, че не се завръща без целта да е постигнал!

Всички се взират с поглед, обърнат нагоре. Тогава възседнал колесницата влиза царят заедно с кочияша; със затворени от уплах очи, Урваши се подкрепя на дясната ръка на Читралекха.

Читралекха. Приятелко, съвземи се!

Царят. Красавице! Успокой се!

Отмина ужасът от врага на боговете, о, боязливо момиче,

по силата на пазителя на трите свята Гръмовержец19!

Отвори затова очите свои издължени,

тъй както лотосът на зазоряване листицата си разтваря! (6)

Читралекха. Ах, учестеното й дишане е единственият признак, че е жива, ала въпреки това не идва на себе си!

Царят. Уважаемата страшно е изплашена! Ето –

Гирляндата й от коралови цветя издава как сърцето й тупти,

като учестено се издига върху гърдите й големи. (7)

Читралекха (изпълнена с мъка). Мила Урваши! Вземи се в ръце! Не се държиш както подобава на апсара!

Царят.

Трепетът на страха не напуска нежното й като цвете сърце –

тъй показва издигащата се върху гърдите й одежда. (8)

Урваши се съвзема.

Царят (радостно). Честито, Читралекха! Скъпата ти приятелка дойде на себе си! Виж –

Тъй както с разкриването на луната мракът напуска нощта,

и пламъкът на вечерния огън лишен е от дим,

така таз красавица дава признаци, че се съвзема,

както Ганга, размътена от свлечения бряг, достига чистота. (9)

Читралекха. Мила Урваши, не бой се! Великият владетел, изпълнен със състрадание, погуби демоните, врагове на боговете!

Урваши (отваря очи). Великият Индра ли помогна ми, прозиращ [всичко] със божествените си способности?

Читралекха. Не Великият Индра, а подобният нему по сила цар риши Пуруравас!

Урваши (поглежда към царя, настрани). Демоните сякаш са ми сторили услуга!

Царят (поглежда към Урваши, настрани). Заслужено наистина небесните апсари, съблазняващи аскета Нараяна, са били засрамени при вида на тази, родена от бедрото му! Ала нима може това да е създание на онзи аскет –

Неин създател сякаш е била луната, очарование даряща,

или може би изпълненият с красота20 - самият бог на Любовта,

ала може и да е сезонът на цветята?

Как тъй един стар мъдрец21, отрекъл се от светските дела,

успял е да извае тъй красива форма, завладяваща ума? (10)

Урваши. Приятелко Читралекха, къде са другите?

Читралекха. Мила, това знае Негово Величество, даряващ безстрашие.

Царят (поглежда Урваши). Те са страшно притеснени! Виж уважаема –

Онзи, пред чиито очи благословени, ти,

красавице, макар веднъж попаднала случайно, –

дори и той, от теб лишен, би изпаднал в покруса,

а какво остава за приятелките ти, с препълнени от обич сърца? (11)

Урваши (настрани). На безсмъртието нектар са твоите слова! Ала какво чудно, ако нектар се стича от луната?22 (пред всички) Ах, как сърцето ми жадува да ги види!

Царят (посочва с ръка).

Ето ги, о, снажна, на Златния връх твоите приятелки се взират

към лика ти, тъй както към луната, от затъмнение излязла. (12)

Урваши гледа, изпълнена с копнеж.

Читралекха. Какво гледаш, приятелко?

Урваши. Очите ми изпиват онзи, тъй състрадателен към мен!

Читралекха (засмива се). Кого по-точно?

Урваши. Ами... приятелките.

Рамбха (поглежда с радост). Ето, задава се царят-риши, водещ скъпата ни приятелка Урваши и с нея Читралекха, сякаш луната, попаднала край съзвездието Вишакха23.

Менака (взира се). И двамата ни скъпи приятели наближават – ето ни я върната обратно милата дружка, а и царят-риши е невредим!

Сахаджаня. Приятелко, правилно рече – демоните трудно се побеждават!

Царят. Кочияшо, ето го планинският връх! Сниши колесницата!

Колесничарят. Както заповядате, о, дълголетни! (прави тъй както му е казано)

Урваши изобразява разлюляване на колесницата и се хваща уплашено за царя.

Царят (настрани). Ах, това твърдо приземяване ми стори добро!

От разлюлялата се колесница тялото на таз с издължени очи моето тяло

докосна, тъй че целият настръхнах, като че напъпила бе любовта. (13)

Урваши. Приятелко, отмести се малко!

Читралекха. Не мога да сторя това.

Рамбха. Нека сега отдадем почит на проявилият към нас добрина цар риши!

Пристъпват напред.

Царят. Кочияшо, спри колесницата!

Нека отново тази красавица

с изписани вежди, изпълнена с копнеж,

да прегърне закопнелите за нея приятелки,

както Шри24 с лианите се среща! (14)

Кочияшът спира колесницата.

Апсарите. Честита победа, Велики царю!

Царят. А на вас – събирането с приятелката ви!

Урваши (слиза от колесницата, подкрепяйки се на подадената й от Читалекха ръка). Дружки, да се прегърнем силно! Не бе ми останала надежда, че ще ви зърна отново! (прегръщат се)

Менака (трепетно). Велики царю, нека пазиш земята стотици калпи25 наред!

Кочияшът. О, дълголетни, от изток долита грохотът на колесница, препускаща бясно!

Ето – от небето с пламтящи златни гривни на ръцете някой

се изкачва на върха като буреносен облак с пресвяткащи светкавици! (15)

Апсарите (поглеждат). А, това е Читраратха!

Влиза Читраратха.

Читраратха (поглежда царя с уважение). Уважаемият заслужава поздравления за великата си мощ, с която тъй много помага на Индра!

Царят. А, царят на гандхарвите! Добре дошъл, скъпи приятелю! (Здрависват се.)

Читраратха. Приятелю, след като чу от Нарада, че Урваши е била отвлечена от демон, Господарят на стоте приношения26 поведе на армиите на гандхарвите да я върнат обратно. И така, след като разбрахме за твоята победа от небесните певци, дойдохме тук при теб. Уважаемият заслужава да я придружи и заедно с нас да се яви пред Дарящия блага! Великото дело, що стори, бе тъй радостно за Вседарящия!

От Нараяна отдавна тази бе дарена

на Предводителя на ветровете27,

и сега, изтръгнал я на демоните от ръцете,

отново ти ще му я предадеш! (16)

Царят. Недей говори тъй, приятелю!

Единствено мощта на Гръмовержеца тъй прави,

че съюзниците му да побеждават враговете!

На лъва, ревящ във пещерата,

дори ехото му само плаши слоновете. (17)

Читраратха. Добре казано! Скромността е украшение за силния!

Царят. Сега не е подходящият момент за мен да видя Господаря на стоте приношения, затова сам заведи уважаемата при Господаря!

Читраратха. Както уважаемият прецени! От тук дами! (Всички потеглят.)

Урваши (тихо, без да чуе друг). Приятелко Читралекха! Не мога да се сбогувам с царя риши, който ме спаси, затова бъди ти моята уста!

Читралекха (приближава се към царя). Велики царю, Урваши поръча да ти кажа, че се сбогува с теб и желае да разнесе славата ти в света на боговете, сякаш си й най-скъп приятел!

Царят. Вървете! Сбогом, докато се видим отново!

Всички заедно с гандхарвите изиграват излитане в небето.

Урваши (изобразява, че нещо задържа полета й). Ах, перлената ми огърлица се закачи на една лиана! (Преструвайки се, се приближава и гледа към царя.) Приятелко Читралекха, откачи я!

Читралекха (поглежда и се засмива). Ах, да, явно здравата се е заплела! Не може да се откачи!

Урваши. Стига си се присмивала! Хайде, откачи я!

Читралекха. Ох, май много трудно ше я откача. Дай да опитам!

Урваши (усмихва се). Приятелко, дръж си на думата!

Царят (настрани).

О, лиано, ти стори тъй добре като попречи,

и за миг макар тя да замине –

та отново да я зърна с полуизвърнато лице

как към мен странични погледи отправя. (18)

Читралекха я освобождава; Урваши, поглежда към царя и вижда как приятелките й отлитат.

Кочияшът. Дълголетни!

След като изхвърли в океана демоните, сторили на Индра зло,

сега стрелата, дарена ти от Ваю, връща се отново в колчана ти –

както в дупката си връща се гигантска змия. (19)

Царят. Тогава докарай коленицата и се качвам!

Кочияшът изпълнява, царят изобразява качване на колесница.

Урваши (гледа с копнеж царя). Дали ще видя отново този свой благодетел?

Излиза заедно с приятелките си и гандхарвите.

Царят (взрян в посоката, в който изчезва Урваши). Ах, бог Кама ме кара да желая невъзможното!

Отлитайки в небесата край нозете на баща си,

таз жена насилствено изтръгва сърцето ми от тялото –

тъй както царски лебед –

жилката в стъблото на пречупен лотос. (20)

Всички излизат.

Край на първо действие.

 

Бележки

 

1 Bāṇabhaṭṭa е поет, живял през VII век. Този цитат е от предговора на забележителния му роман Harṣacarita, описващ живота на владетеля Харша.

2 Съществуват няколко подхода към превода на заглавието на драмата, което според индийската поетика представлява херменевтичен ключ към интерпретацията на произведението. Коментаторите на драмата го разчитат като композит от типа dvandva или “Викрама и Урваши” (vikrama ca urvaśī ca vikramorvaśyau / te adhiktya kta grantha vikramorvaśīyam), като санскр. vikrama, “храброст, мощ, сила”, следва да се разбира по-скоро като епитет към Пуруравас, т.е. букв. “Храбрия [владетел] и Урваши”.

Следваният от мен превод се основава на семантичен подход към цялостното внушение на пиесата, а именно, че навсякъде в драмата пряко или индиректно Калидаса акцентира върху храбростта и мощта на Пуруравас като негово основно качество. Тази характеристика на царя е в основата на по-широко възприетата сред специалистите интерпретация на заглавието, а именно –„Постигнатата чрез храброст/сила Урваши” (vikramea prāptā urvaśī vikramorvaśī). С това заглавие Калидаса изгражда една сугестия с няколко пласта. Храбростта и силата на Пуруравас е качеството, което задвижва събитията в драмата и благодарение на него царят е толкова ценен и незаменим помощник за Индра. Функцията на царя риши да побеждава, която е загатната още в завръзката (bīja) на драмата, се разгръща на много нива в целия сюжет.

Друг важен семантичен пласт в заглавието на драмата е, че епитетът vikrama препраща към предполагаемия патрон на поета – владетеля Викрамадитя, в чиято чест вероятно пиесата е била поставена за пръв път.

3 Nāṭaka е първият и най-сложният сред десетте разновидности на драмата (daśarūpa), изложени в XVIII глава на Nāṭyaśāstra. Той дава на умелия поет възможността да разгърне най-цялостно драматичния сюжет и естетическите емоции. Главният герой (nāyaka) трябва да бъде от благороднически произход, най-често цар, полубог или бог. Сюжетът трябва да е взет от традицията, т.е. от историята (itihāsa) или митологията (purāṇa), като поетът има свободата да го преработи според замисъла си. В този жанр трябва да са изобразени всички естетически емоции rasa, като най-вече любовно-еротичната (śṛṅgāra) и героичната (vīra). Езикът трябва да е винаги изискан и красив. На сцената трябва да присъстват не повече от 4-5 персонажа едновременно, а пиесата трябва да има между пет и десет акта.

4 prastāvana, „представяне“, е разновидност на пролога на драмата, когато молитвата nāndī е произнесена от режисьора на пиесата. Прологът има за цел да представи напубликата автора и произведението и по някакъв начин винаги намеква сюжета на драмата.

5 Букв. “въвеждаща сцена”, която предава директно важна за главното действие информация и включва персонажи с нисък социален статут, говорещи на диалект.

6 Разновидност на “поддържащата сцена” (vikambhaka), която се отличава от въвеждащата по това, че в нея се появяват персонажи със среден социален статут, като диалогът или част от него се води на пракрит.

7 Преводът е част от пълния превода на драмата, приложение към магистърската ми теза „Vikramorvaśīya: драматургически анализ на драмата на Kālidāsa“, защитена през 2008 г. Преводът е направен по критическото издание ДВИВЕДИ 1976.

8 Молитвата nāndī , букв. “радост” от корена nand-, “радвам се”, се състои от 8 до 12 стиха и бележи прехода от ритуалното към драматичното.

9 Букв. “държащият конците”. Може да се тълкува и като “познаващия сутрите (sūtra) с правила за сценичното изпълнение на драмата”. Режисьорът sūtradhāra ръководи актьорската трупа и вероятно изпълнява главната мъжка роля в пиесата. Той определя музикалното оформление, сценичните техники и актьорската игра и по този начин гарантира успешното изграждане на естетическите емоции, залегнали в текста. Sūtradhāra заема централно място в предварителната церемония по освещаване на сцената, наречена pūrvaraga, “предпиеса”, тъй като предшества същинското драматично действие.

10 Санскр. vedānta – заключителните метафизични тълкувания на Ведите, т.е. текстовете на Упанишадите, в които централно място заема отношението между Брахман (Абсолютът) и Атман (индивидуалната душа) и познанието за тяхната идентичност.

11 Брахман, който в своята абстрактност е недостъпен за мисленето, свързан със света на явленията и в качеството си на обект на молитва и култ е Ишвара (īśvara).

12 Санскр. sthānu, букв. “напълно неподвижен, неизменен, вечен” – епитет на Шива.

13 Санскр. troaka разновидност на жанра nāṭaka със същите харктеристики, но при който действието се разгръща както на земята, така и в света на боговете.

14 Според версията на сказанието за Пуруравас и Урваши в епоса апсарата е родена от бедрото на мъдреца Нараяна.

15 Санскр. kailāsanātha – епитет на бога на богатствата Кубера.

16 Санскр. hemakūṭa, букв. “[планината] със златни върхове”, митична планина в северната част на Хималаите, според пураните е една от седемте планини, разделящи света на девет континента.

17 Санскр. maghon – епитет на Индра.

18 Санскр. rājārṣi – цар, който чрез благочестивия си живот, е достигнал ранга на мъдрец.

19 Санскр. vajrin – епитет на бог Индра.

20 Санскр. śṛṅgāraikarasaḥ, букв. “съдържащ единствено есенцията на любовта”.

21 Има се предвид мъдрецът Нараяна.

22 Санскр. candrādamṛtam – богът и напитката Сома, към чиито род принадлежи Пуруравас, се идентифицира с луната.

23 Индийските астрономи разделят небето на 27 части според определени съзвездия, които са наречени на 27-те дъщери на Дакша и се наричани съпруги на луната.

24 Санскр. śrīrivārtavī – богинята Шри е и персонификация на сезона на пролетта, в началото на който лияните разцъфват.

25 Една калпа обхваща един ден на Брахма, или период от сто цикъла на световните епохи (yuga).

26 Санскр. śatakratu – епитет на Индра. Според пураните той получил властта си след като извършил сто жертвоприношения на кон.

27 Санскр. marutvat – епитет на Индра.

За автора