Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 1 (2014), 1.

Публикувано в 01.09.2014 http://manas.bg/bg/south-asia-identity-and-cultural-diversity/20141113145413-indiya--ikonomicheska-sistema

ISSN: 2367-6256

Стефанов, Нако. Индия – икономическа система. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Индия – икономическа система

Нако Стефанов

Резюме

Целта на предложения материал е да се очертаят основните параметри на икономическата система на Индия. За постигането на тази цел първоначално се прави преглед на основните етапи на социално-икономическото развитие на Индия. След това са показани ключовите характеристики на икономическата система на Индия. В заключение се правят определени изводи за модела, т.е. за устойчивата схема на стопанската динамика на страната -субконтинет, както и се дават определени прогнози за перспективите на икономическото й развитие в недалечното бъдеще.

Съдържание

Основен текст

Темата за икономическата система на съвременна Индия придобива все по- значима актуалност и важност на фона на следните тенденции:

  • Превръщането на днешна Индия във все по-могъща икономическа сила в световен план;
  • Задълбочаващата се интеграция на индийската икономика в световното стопанство.

Целта на предлаганата разработка е да се предложи на заинтересуваната аудитория у нас една повече или по-малко меродавна картина на социално-икономическата динамика на тази страна - субконтинент, да се класифицират основните параметри на тази динамика, както и да се очертаят перспективите на бъдещото й развитие. Тази цел се постига чрез следните задачи, структурирани в няколко раздела, а именно:

  1. Кратък преглед на ключови периоди и основни етапи на социално-икономическото развитие на Индия;
  2. Съдържателна характеристика на социално-икономическата система на съвременна Индия;
  3. Проблеми, предизвикателства и перспективи на стопанското развитие на Индия.

Базови методологически подходи, използвани в разработката, са:

  • Структурно-системният подход – този подход разглежда изследвания обект като система, т.е. съвкупност от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло, при което тези компоненти са организирани по определен начин, т.е. имат структура;
  • Сравнително-аналитичният подход – съгласно този подход анализът на обекта изисква сравнение на горния с подобни такива, като по този начин получаваме важна информация за параметрите на първия обект.

Геополитическите и геоикономическите платформи – изхождат от виждането, че цялостното политическо и икономическо развитие на определен социален феномен е невъзможно да бъде разбрано без отчитане на географско-природните фактори, които задават важни насоки на функционирането и взаимодействията на съответния феномен.

Кратък преглед на ключови периоди на социално-икономическото развитие на Индия

В най-общ план социално-икономическото развитие на Индия разделяме на три основни периода:

  • От древността до колонизирането на Индия през 1773 година;
  • Колониален период в развитието на Индия (1773–1947 г.);
  • Независима Индия (1947 – до днес).

Социално-икономическа динамика на Индия от древността до епохата на колониализма

В земите на Индия в долините на реките Инд и Ганг още в древността – преди повече от 3000 години преди новата ера, се развива една от най-древните цивилизации в историята на човечеството.

Табл. 1. Сравнителна характеристика на периодите на възникване и развитие на най-древните цивилизации в историята на човечеството в „Стария свят“ и мястото на Древна Индия в тях.

Топлият климат, наличието на значителни водни ресурси и плодородната почва създават условия за най-благоприятно развитие на селското стопанство, а оттук – и за широко демографско развитие на популациите, населяващи Индийския субконтинент. Следва да се отбележи, че това развитие се осъществява неритмично, бележи спадове и подеми, някои от които остават загадка в историята, както напр. причината за изчезването на древната цивилизация около река Инд.

Като цяло следва да се каже, че по земите на съвременна Индия се формира една от най-могъщите, да не кажем даже най-могъщата стопанска система, до началото на XVIII век (вж. Фиг.1).

Фиг. 1. Сравнителна характеристика на стопанското развитие през вековете на основни политически образувания и мястото на Индия в тази картина.1

Ролята и мястото, което заема Индия в този период в световен план, добре се демонстрира от един важен факт. Известно е, че именно откриването на нов път към Индия, доколкото старият „Път на коприната“ се оказва затворен от Османската империя, става тласък за началото на „Великите географски открития“.

Фиг. 2. Индия е важно отклонение и търговска „спирка“ по „Пътя на коприната“.

Фиг. 3. Освен важна спирка по „Пътя на коприната“ Индия е ключова търговска точка в друг важен търговски маршрут – „Пътят на подправките“.2

Следва да се отбележи, че Индия поддържа собствена търговия и съответно търговски маршрути със страните от Източна и Югоизточна Азия – Китай, Анам и други, както и с тези от Западна Азия (Персия и други) и Източна Европа (Византия и други, по-късно Османската империя) през един дълъг период, като най-активна е тази търговия между XIV и XVIII в. Следва да се отбележи, че като правило в тези търговски взаимоотношения Индия се изявява като самодостатъчна страна. Т.е. нейните търговски контрагенти почти няма какво да предложат като стока срещу индийските стоки и затова са принудени да търгуват срещу злато или – както е в случая с западноевропейците – срещу сребро.

За ролята и мястото, което заема Индия в световната търговия и икономика по това време, може да се дадат следните косвени доказателства. През XVI в. повече от половината от постъпленията в държавната хазна на Португалия идват от златото, добивано в Западна Африка, от индийския пипер и други подправки, при което по-голямата част идва именно от подправките, а не от златото.

През 1515 г. 3 от всеки 4 караки (карак – вид търговски кораб), които напускат Лисабон със сребро за закупуване на памук, пипер и други подправки, отива към Гоа в Индия. От тези кораби само един заминава за Китай за закупуване на коприна срещу португалско сребро. Тези кораби са изключително големи. Например такъв един кораб пристигнал в Лисабон през 1606 г. носи 250 тона пипер и има над 400 души екипаж.3

Фиг. 4. Търговски постове на Португалия и Холандия в Индия, както и страните от Източна и Югоизточна Азия.

Колониален период в развитието на Индия (1773–1947 г.)

В началото на XVIII в. Моголската империя, управляваща Индия над 200 години, преживява упадък4. През 1700–1750 г, цялата страна е в пожара на гражданска война. Първият човек, замислил се за използването на тази вътрешни междуособици, е Дюпле (Dupleix), френски управител в Пондичери. За тази цел той се съюзява с местните раджи и създава армия от местни войници (sepoys).

Фиг. 5. Моголската империя в разцвета на нейното могъщество към 1700 г.

Фиг. 6. Граници на Френска Индия.

През 1744 г. между Франция и Великобритания в Европа избухва война, която по-късно се разпространява и в Индия. В тази борба между Франция и Великобритания последната взема връх. След битката при Плеси през 1757 г. и разбиването на Сипайското въстание през 1858 г. британската корона с помощта на местни сили установява своята власт в страната. Така се стига до Договора от Париж от 1763 г., който лишава Франция не само от индийските й владения, но и от Канада. През 1773 г. Индия е призната за „най-ярката перла в британската корона“.

Фиг. 7. Британска Индия през 1858 г.

Според някои изследвания делът от 22,6 % на Индия в брутния продукт на света през 1700 г., което е почти равносилно на дела на цяла Европа от 23,3 %, през 1952 г. се срива до 3,8 %5. Индия в рамките на колониалното владичество се превръща в една от най-бедните страни в света по отношение на доходите на населението, разделяща последните места с Етиопия. Такива са последиците от подчиненото положение на страната - континент, люлка на една от най-древните цивилизации в историята на човечеството.

Фиг. 8. Британска Индия през 1909 год. – В розово са оцветени тези части на Индия, които са под прякото управление на британците, а в жълто княжествата, които са васални на Великобритания.

Независима Индия (1947 – до днес)

Във времето след завоюването през 1947 г. на независимост в Индия може да се отбележат два основни етапа на стопанска динамика:

  • Етап на дирижиран тип икономическо развитие – 19471991 г.;
  • Етап на либерализиран тип икономическо развитие – от 1991 г. до днес.

Именно тези два етапа са обект на детайлно разглеждане в следващия раздел на тази разработка.

Фиг. 9. Джавахарлал Неру – първият министър-председател на независима Индия – вляво, и Махатма Ганди – ръководителят на движението за независимост вдясно.

Съдържателна характеристика на основните етапи на социално-икономическа динамика на съвременна Индия

В процеса на придобиване на независимост страната - континент Индия се разделя на няколко части, като ядрото остава Република Индия. Именно нейната стопанска динамика е обект на разглеждане в дадената работа.

Етап на дирижиран тип икономическо развитие – 1947–1991 г.

В тази връзка трябва да се каже, че икономическото развитие на независима Индия се формира под въздействието на три основни фактора:

  • Колониалното наследство – зависим от метрополията тип развитие с анклави на модерно производство, които не са интегрирани в стопанската система на страната;
  • Текущо състояние на икономиката, която представлява неразвито аграрно стопанство от доиндустриален тип;
  • Опитът на СССР и фабианските възгледи на ръководството на страната – премиерът Джавахарлал Неру и други, които са за активна държавна намеса в посока на стимулиране не просто на индустриализацията, а на изграждането на тежка промишленост.

Фиг. 10. Основни фактори и ключови параметри на икономиката на Индия в етапа на дирижиран тип развитие – 19471991 г.

В резултат на въздействието на тези основни фактори се формират и ключовите параметри на стопанската динамика на Индия през разглеждания период:

  • Смесен тип икономика, т.е. наличието както на държавни предприятия, особено в сферата на тежката индустрия, така и развитие на частния сектор във всички останали сфери на стопанска динамика;
  • Осъществяване на стимулиран тип развитие в посока на индустриализация на страната, особено стимулиране на тежката промищленост;
  • Използване редом с наличието на пазарен тип функциониране на механизми на макропланиране, т.е. въвеждане на петгодишни планове.

Табл. 2. Базови параметри и резултати от изпълнението на петгодишните планове в Индия.

Нужно е да се каже, че за този етап от икономическото развитие на Индия често се използва определението „Индийски темп на растеж“ с пренебрежителен оттенък, доколкото годишният темп на прираст на икономиката на Индия от 1950-те до 1980-те години е средно около 3,5 %, а доходите на населението растат средно с 1,3 %6. При това често пъти се правят неадекватни сравнения с т.нар. „Азиатски тигри“, в частност с Южна Корея и темповете на растеж на БВП на същата, както и с нарастването на дохода на глава от населението.

Неадекватността идва от факта, че става дума за страни в различни геополитически и геоикономически ситуации, което абсолютно обезсмисля подобни сравнения. В качеството не на защита, но на обяснение на този етап и на търсенето на рационалност в неговото съществуване ще споменем, че именно в рамките на този етап се извършват следните качествени промени, които биха били невъзможни извън създадената структура и политики, проведени в неговите рамки:

  • Осъществява се преходът от аграрно общество към индустриално такова, т.е. реализира се първичната индустриализация на Индия, която би била невъзможна за „закъсняла страна“ без определена протекционистична политика, държавен интервенционизъм и пренасочване на инвестиционния поток към тежката промишленост, без субсидиране на леката – текстилна и други;
  • Това несъмнено налага определена „дирижистка политика“ от страна на правителството, която не само ограничава проникването на чужди стоки и капитали, не само регулира стопанските взаимодействия чрез системата за ценови контрол и т.н., но и стимулира определени насоки на развитие;
  • В крайна сметка подобна политика създава икономическите основи на независимото развитие на Индия, без които остава опасността страната да стане обект на неоколониално въздействие, подобно на редица други развиващи се страни от т.нар. „Трети свят“.

Етап на либерализиран тип икономическо развитие – от 1991 г. до днес

От началото на 1991 г., т.е. след края на т.нар. „Студена война“, Индия започва да осъществява т.нар. „неолиберални мерки“, макар с процеса на либерализация да се започва още от средата на 80-те години. Тази политика се осъществява от правителството, начело на което е премиерът Нарасимха Рао. Основните мероприятия са следните:

  • Либерализация на финансовата сфера, особено в областта на преките чужди инвестиции, позволяващи автоматично разрешаване на чуждите инвестиции в много сектори на икономиката;
  • Приватизация на редица предприятия, които са собственост или под контрола на държавата;
  • Премахване на селскостопанските субсидии;
  • Реформиране на кодекса на труда и на редица други закони, свързани със защитата на труда.
  • Други.

„Неолибералното форматиране“ на икономиката на Индия се оценява като стартиране на успешен процес на стопанско развитие, довел не само до нарастване на темповете на развитие на страната, но и до повишаване на жизненото равнище, на продължителността на живота и т.н. Следва да се каже, че подобно развитие не би могло да бъде разбрано извън налагането на т.нар. „Модел на глобализация“, започнало след края на „Студената война“.

Фиг. 11. Диаграма на динамиката на БВП на Индия в милиони индийски рупии.

С края на Студената война, т.е. на цивилизационното противопоставяне между „Pax Americana“ и „Pax Sovietica“ се създадоха условия за стартиране на глобализацията в текущия й формат, т.е. този на модела на американския глобализъм. В геоикономически план той се изявява като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна, Южна и Югоизточна Азия. Ключов оператор на финансовите потоци са глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута – доларът на САЩ.

Глобализираният капитал, водейки се от капиталистическия стремеж към максимизация на печалбата, съдейства за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в страните от Югоизточна, Южна и Източна Азия, а най-вече в Китай и в Индия. Оказва се, че високите норми на краткосрочна бърза печалба идват не толкова от осъществяване на пробивни иновационни проекти, колкото от експлоатацията на работна ръка с ниско равнище на заплащане в гореспоменатите страни. Това прехвърляне на производство отвъд океана създаде ситуацията, в която Щатите, част от страните от Западна Европа и Япония тръгнаха да се деиндустриализират, а КНР и Индия започнаха да се превръщат в световна работилница. Доказателство за казаното по-горе е динамиката на чуждите преки инвестиции в Индия 20002010 г.

Табл. 3. Преки чужди инвестиции (ПЧИ) в Индия за периода 2000-2010 г.7

ПЧИ в Индия се насочват към области като телекомуникации, информационни технологии, авточасти, химикали, апарати, фармацевтика, бижута и други. Мавриций е „данъчен рай“ и поради това значителна част от глобалните парични потоци преминават през него, включително като ПЧИ в Индия. Даже „Глобалната криза“ не оказва сериозно въздействие на потока от ПЧИ към Индия. Така например през 2011 г. ПЧИ в Индия достигат 36.5 милиарда долари на САЩ, което е с цели 51.1 % повече, отколкото 24.15 млрд през 2010 г.8


Табл. 4. Растеж на БВП на Индия през XXI век.

Фиг. 12. Динамика на БВП на Индия през XXI век.

Що се отнася до такъв сектор като промишлеността – там се наблюдават определени колебания в темповете на растеж, което е свързано с водещите се различни търговски войни, като първата и втората вълна на „Глобалната криза“. Този сектор създава почти 30 % от БВП в страната и в него са заети почти 15 % от заетите.

Фиг. 13. Динамика на развитие на промишлеността в Индия за периода 19982012 г.9

Базови данни за икономиката на Индия

 

БВП по паритет на покупателната способност (ППС)

За 2013 г. $4.962 трилиона долара на САЩ. Място в света: 3-то след САЩ и КНР.

За 2012 г. $4.78 трилиона

За 2011 г. $4.63 трилиона

БВП по официален обменен курс рупиядолар

За 2013 г.$1.758 трилиона

БВП – темп на растеж

За 2013 г. 3.8 % Място в света: 84, 3.2 % през 2012 г. и 6.3 % през 2011 г.

БВП на човек от населението по ППС

$4,000 за 2013 г. Място в света: 168.

$3,900 за 2012 г.

$3,800 за 2011 г.

БВП по сектори за 2013 г.

Селско стопанство: 16.9 %

Промишленост: 17 %

Услуги: 66.1 %

Работна сила

487.3 милиона за 2013 г. - Място в света: 2-ро след КНР

Работна сила по сектори (данни за 2011 г.):

Селско стопанство: 53 %

Промишленост: 19 %

Услуги: 28 %

Безработица

8.8 % за 2013 г. място в света 98.

8.5 % за 2012 г.

Население под линията на бедността:

29.8 % за 2010 г.

Доход или потребление на домакинства – най-богатите 10 % и най-бедните 10 % като дял от цялото за 2005 г.

Най-бедните 10 %: 3.6 %

Най-богатите 10 %: 31.1 %

Разпределение на дохода на домакинствата – индекса Джини (Gini index):

36.8 за 2004 г. – място в света: 78.

За 1997 г. 37.8

Проблеми, предизвикателства и перспективи на бъдещото стопанско развитие на Индия

Днес икономиката на Индия може да бъде описана чрез следните ключови характеристики за 20122014 г.:

  • Трета по големина икономика в света, изчислено по паритета на покупателната способност (PPP);
  • Десета по големина икономика в света, изчислено по номинален БВП;
  • 141-ва по номинален БВП и 130-та по БВП, изчислен по PPP на човек от населението;
  • Индия е 19-ти по големина износител и на 10-ият най-голям вносител в света.
  • Страната е член на Г-20, т.е. е една от 20-те най-големи икономики в света;
  • Индия е член на БРИКС, т.е. групата страни Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Фиг. 26. БВП на човек от населението в щатски долари на страните БРИК.

Израстването на Индия в трета икономическа глобална сила в света превръща страната от регионална в глобална държава, ако не в геополитически, то поне в геоикономически план. Прогнозите са, че към 2050 година Индия ще изпревари САЩ по БВП, които тогава ще са вече на 2-ро място след КНР и ще стане втората най-голяма икономика в света. Но по доход на човек от населението ще остане все още назад в световната класация.

Динамичното развитие на Индия през последните вече повече от двадесет години, решавайки определени проблеми, създава нови. Така например растежът на Индия повиши общото жизнено равнище, но от друга страна е съпроводен с още по-голямо увеличаване на социалната и имуществената диференциация, особено между градското население в големите градове и селското население. Последното продължава да е най-значимо по своя дял в общата демографска картина на Индия. Но в една немалка част ситуацията в индийското село не се е променила спрямо това, което е била от стотици и хиляди години преди това.

Следва да се каже, че ускореното икономическо развитие на Индия поставя и нови въпроси, свързани с източниците на суровини и енергия за третата икономика в света. Новата роля и място, което Индия заема в глобален план, поставят и проблемите, свързани с изграждането на нов тип взаимоотношения с редица ключови глобални играчи – САЩ, КНР, ЕС, РФ, Япония и т.н.

Създаването на работещ политически и икономически модел за решаване на тези проблеми е голямото предизвикателство пред Индия. Тъй като чрез справянето с тези предизвикателства ще се формират перспективите пред тази страна - субконтинент, наследник на една от най-древните световни цивилизации.

Основни сектори на икономиката на Индия

Селско стопанство

Индия е на 2-ро място в света по размер на селскостопанската продукция в натурални единици. През 2013 год. в селското стопанство са заети 53% от заетите в страната, т.е. над 450 милиона души. Секторът създава 16.9% от БВП на страната.

Основни продукти на растениевъдството на Индия са ориз, пшеница, маслодайни семена – слънчоглед и други, юта, памук, чай, захарна тръстика, лук, картофи и други. Основни продукти в животновъдството са: птиче месо, овче и козе мляко и продукти от това мляко (в страната има много крави – 193 милиона глави, но поради това, че се смятат за свещени животни, те нямат стопанско значение, т.е. не се яде говеждо), рибни продукти и други.

Фиг.14. Въпреки че в Индия се правят сериозни усилия за модернизация на селското стопанство и са постигнати определени успехи, все още на места основна теглителна сила при обработката на земята остава животинската тяга.

Индия е водещ производител на селскостопанска продукция – 2007 г.10

През 70-те години на ХХ век в Индия се извършва т.нар. „Зелена революция“, свързана с рязко подобряване на иригацията, внедряване на редица нови технологии в отглеждането на растителни култури и животни, създаването на опитни стопанства, внедряващи редица иновации и т.н. Всичко това води до скок в добива на редица продукти.

Днес в Индия се полагат големи усилия за подобряване на селскостопанското производство – политика на субсидиране на производителите, развитие на селскостопанската наука и т.н. Редица изследователи оценяват по противоречив начин селскостопанската политика на страната, но несъмнени са както сериозното внимание, което се отделя в тази посока, така и постигнатите положителни резултати.

Фиг.15. Основни области на селскостопански култури в Индия по вид водеща култура – бобови растения, захарна тръстика, юта, кокос, памук и чай.

Фиг.16. Селското стопанство в Индия се механизира и модернизира с нарастващи темпове.

Промишленост – производство на стоки и услуги в Индия

Промишлеността в Индия е отговорна за 17 % от създадения БВП на страната и в нея са заети 19 % от работещите. В най-общ план може да се говори за добивна и обработваща промишленост. Съответно услугите формират 66.1 % от БВП и в този сектор са заети 28 % от работната ръка. След началото на либерализацията през 1991 г. стартира широка приватизация на редица сектори, доминирани дотогава от държавни предприятия. Това води и до експанзия на производството на потребителски стоки, масирано навлизане на чужд капитал и усилване на конкуренцията.

Частният сектор на Индия се доминира от няколко олигополистични групи, сред които ключови са:

1. Групата Тата – щаб-квартирата на този конгломерат е разположена в Мумбай, Махаращра. Работи в седем отрасъла – информационни и комуникационни технологии, инженерингова дейност, материали, енергетика, услуги, потребителски продукти и химикали. Началото на групата е поставено още през 1868 г. от Джамседжи Тата, който основава търговска компания. Днес в рамките на групата оперират над 100 самостоятелни компании в 80 страни в света на шест континента. Ключови компании са Тата Стийл, Тата Мотърс, Тата Консултантски услуги, Тата Пауър, Тата Кемикълс, Тата Телесървис, Титан Индъстри, Тата Комюникейшънс и Тадж Хотелс. Пазарната капитализация на групата се оценява на 6.8 трилиона индийски рупии, което е 109 милиарда щатски долара (март 2014 г.). Повече от 58 % от приходите на Тата идват от дейността й в чужбина.


Фиг. 17. Логото на групата Тата.

2. Reliance Industries Limited – RIL. Това е най-големият индийски холдинг. Щаб-квартирата е в Нави Мумбай, град-спътник на Мумбай. RIL оперира в пет ключови сегмента – добив и производство на нефт и нефтопродукти, маркетинг, търговия на дребно, телекомуникации. Като отделна компания е на второ място по доход след държавната Индийска нефтена корпорация (Indian Oil Corporation). Тя е на второ място по пазарна капитализация в страната. В известното издание Fortune Global 500 е поставена на 107 място през 2013 . като размер на корпорацията. Формира 14 % от размера на индийския износ.

Фиг.18. Логото на конгломерата RIL.

3. Групата Адития Бирла (Aditya Birla Group) е мултинационален конгломерат, носещ името на Адития Викрам Бирла. Създаден е от Сет Шив Нараян Бирла. Щаб-кваритрата му е в Уорли, Мумбай. Оперира в 33 страни и е наел над 136 000 души. Работи в отрасли като производство на изкуствени влакна, метали, цимент (най-голям производител в Индия), маркови дрехи, химикали, изкуствени торове, финансови услуги, телекомуникации – трето място в страната, информационни услуги и други. Общите приходи се оценяват на 40 милиарда US$ през 2012 година. С това той заема трето място след група Тата със 100 милиарда US$ и RIL със 74 милиарда US$.


Фиг. 19. Логото на групата Адития Бирла.

Несъмнено освен олигополистическите групи, които разполагат с мощни технологически платформи и съвременно оборудване в страната, има огромно множество среден, малък и микробизнес. Последният най-често се основава на работна ръка с ниска цена, примитивна технология, морално остаряло и амортизирано оборудване.

Фиг. 20. Предприятие на дребния бизнес в Индия.

Автомобилна индустрия на Индия

Автомобилната промишленост на Индия е един от най-бързо растящите отрасли в страната. Днес Индия заема 6-то място в света с годишна продукция от 3.9 млн леки коли за 2011 год. През 2010 год. стана 3-ти най-голям износител на леки коли в Азия след Япония и Южна Корея. Броят на колите в страната е над 40 млн. През същата тази година в страната са произведени 3.7 млн автомобили, което надхвърля предходната 2009 год. с 33.9 %, който е втори по величина растеж след този на Китай. За 2015 год. се прогнозира, че производството на автомобили ще надхвърли 4 млн.

В Индия съществуват три основни клъстъра на автомобилната промишленост:

  • Ченай – това е най-големия т.нар. Южен клъстър с 35 % от приходите. В този клъстър са разположени заводите на Форд, Хюндай, Рено, Мицубиши, Нисан, БМВ, Хиндустан Мотърс, Даймлер, Мини и Датсун. В Ченан се произвеждат 60 % от изнасяните автомобили;
  • Западният клъстър недалеч от Мумбай и Пуна е на 2-ро място с 33 % от приходите.Тук са заводите на Дженерал Мотърс, Фолксваген, Шкода, Махиндра и Махиндра, Тата Мотърс, Мерцедес Бенц, Ленд Ровър, Фиат и други;
  • Северният клъстър около столицата Ню Делхи е на 3-то място с 32 %.Тук се намира най-големият индийски производител – Марути-Судзуки.
  • Формира се и четвърти клъстър в щата Гуджарат, където са заводите на Тато Нано, Дженерал Мотърс, Марут-Судзуки и Пежо-Ситроен.

През 2011 г. в страната има и 3695 фабрики за автомобилни части.

Фиг. 21. Предприятие на автомобилната промишленост в Индия.

Фиг. 22. Модели индийски автомобили.

Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в Индия

ИКТ следва да се разглеждат отделно като два различни отрасъла. През последните двадесет години тези два отрасъла бележат изключителен растеж в Индия. ИТ в страната включват:

  • Програмиране (software industry);
  • Информационни услуги (information technology enabled services – ITES);
  • Аутсорсинг на бизнес-процеси (business process outsourcing BPO).

Фиг. 23. Процентно разпределение на ИТ по подотрасли.

Индия е пионер в разработката на програмните продукти и предпочитана дестинация на информационни услуги. Износът на програмни продукти включително аутсорсинг на бизнес-процеси е 49.7 милиарда щатски долара през 2009-2010 г.

Фиг. 24. Разпределение на използването на ИТ в различните отрасли на Индия.11

Фиг. 25. Пазарът на дребно в Индия през 2012 год. – разпределение в % по видове стоки и услуги.

 

Бележки


1 Вж. в eliaseconomics.wordpress.com
2 Вж. в http://www.iro.umontreal.ca/~vaucher/Genealogy/Documents/Asia/EuropeanExploration.html
3 Екипаж на 400 души.
4 Моголската династия управлява Индийския субконтинент от средата на XVI в. до края на XVIII в. Основател на династията е Бабур, пряк наследник на Тимур. Бабур е принуден да бяга от своите врагове от Фергана – днешен Узбекистан, през Афганистан в Северна Индия и през 1526 г., в битката при Панипат през 1526 г. разбива по-многочислените войски на султана на Делхи, след което основава голяма държава. Но за истински обединител на Моголската империя се смята Акбар Велики (1556–1605 г.) – внук на Бабур, който управлява 49 години. Моголската империя официално просъществува до 1858 г., когато е наследена от Британска Индия.
5 Вж. Maddison, Angus. Contours of the World Economy, 1–2030 AD. Essays in Macro-Economic History, Oxford University Press, 2007.
6 Вж. “Redefining The Hindu Rate Of Growth”. In: http://www.financialexpress.com/news/redefining-th...
7 Вж. http://news.indiamart.com/story/finmin-considers-three-single-brand-retail-fdi-proposals-169557.html?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter
8 http://news.indiamart.com/story/finmin-considers-three-single-brand-retail-fdi-proposals-169557.html?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter
9 CIA World Factbook.
10 Данните са съгласно Atfas Eco 2007 and French Ministry of the Economy, Finance and Employment – Treasury and Public France Division – Embassy of France – Economy Mission.
11 http://www.itpathshala.com/research-articles/employability-gap-in-indian-it-industry.php

 

Библиография

Ивашенцов, Г. А. Индия. Москва: Мысль, 1989.

Datt, Ruddar, Sundharam, K.P.M. Indian Economy. New Delhi: S. Chand Group. 2009.

Maddison, Angus. "Contours of the World Economy, 1–2030 AD.: Essays in Macro-Economic History". Oxford: Oxford University Press, 2007.

Roy, Tirthankar. The Economic History of India 1857–1947. Oxford: Oxford University Press, 2006.

eliaseconomics.wordpress.com

http://www.iro.umontreal.ca/~vaucher/Genealogy/Documents/Asia/EuropeanExploration.html

http://www.financialexpress.com/news/redefining-the-hindu-rate-of-growth/104268

http://news.indiamart.com/story/finmin-considers-three-single-brand-retail-fdi-proposals-169557.html?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter

CIA World Factbook

http://www.itpathshala.com/research-articles/employability-gap-in-indian-it-industry.php

 

За автора

Нако Стефанов – професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист, изследовател на страните от Източна, Южна и Югоизточна Азия. Специализира по въпросите на управлението, икономиката, иноватиката и политическите системи на изследваните региони. Член на катедра Японистикав ЦИЕК, ФКНФ, СУ „Св.Климент Охридски“. Чете лекции и в други наши университети. 

            Автор е на над 80 монографии, учебници и книги като:

Иновационно  развитие на страните от Източна Азия – Япония, РКорея и Китай.София: „Изток–Запад“, 2011.

Държавно-политическо устройство на Япония. София: Пропелер, 2014. 

В съавторство с Е. Кандиларов:

Япония – икономика, технология, иновация и управление. София: „Изток–Запад“, 2012.       В съавторство с А. Колева: 

Социално икономическо развитие на Китай – от древността до наши дни. София: „Изток-Запад“, 2015.

            e-mailnako54@abv.bg

Публикации в списание МАНАС:

Стефанов, Нако. Голямата „Малка“ икономика на Индия. – Във: Манас: Южна, Източна и Югоизточна Азия - традиционализъм, динамика, глобализация, Том 4, 2, 2018.