Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Дашакушала: За психологията на нравственото поведение в махаянския будизъм (въз основа на „Парамитасамаса“ на Аряшура)

Милена Братоева

Резюме

Наставленията на Буда за десетте благотворни действия (на санскр. daśakuśala karma) придобиват изключителна значимост в махаянското направление на будизма в перспективата на доктрината за шестте съвършенства (на санскр. pāramitā) на бодхисаттва и по-конкретно като ядро на концепцията за съвършеното нравствено поведение (на санскр. śīla) на устремения към просветление индивид. Един от основните махаянски дидактически текстове на санскрит, които интерпретират подробно идеята за daśakuśala е „Парамитасамаса“ или „Компендиум на съвършенствата“ на будисткия проповедник и философ Аряшура, живял най-вероятно през VII или VIII в. сл.Хр. Целта на настоящата разработка* е да разгледа тази идея като продукт на проникновеното познание на будистките философи и учени за психологията на човешкото поведение. Специално внимание е отделено на съотношението интенция – действие – резултат. Концепцията за daśakuśala е анализирана и в контекста на будисткото разбиране за корените на психическото и физическо страдание на индивида и за механизмите за изкореняването му.

*Тя бе представена като доклад в рамките на международната научна конференция „Страните от Източна Азия и света – взаимоотношения и взаимодействия“, състояла се на 26-27 ноември 2012 г. в Софийския университет (ЦИЕК).

Съдържание

Основен текст

Учението за десетте благотворни действия (на санскр. daśakuśala karma) е засвидетелствано в много от основополагащите текстове на махаянския будизъм не само в Индия, а и изобщо в будисткия свят като „Дашабхумика Сутра“, „Ащасахасрика Сутра“, „Сухриллекха“, „Ратнавали“ и прочее. Това се дължи преди всичко на факта, че то придобива изключителна значимост в контекста на доктрината за шестте съвършенства (на санск. pāramitā) на бодхисаттва в махаянското направление на будизма и по-конкретно в контекста на идеята за съвършеното нравствено поведение (на санскр. śīla) като задължителна предпоставка за духовната реализация на индивида, тръгнал по пътя на бодхисаттва. На практика концепцията за daśakuśala се отъждествява напълно с тази за śīla в почти всички махаянски трактати. Не прави изключение и трактатът „Парамитасамаса“ („Компендиум на съвършенствата“), приписван на будистки философ и проповедник, живял и творил най-вероятно през VII или VIII в. сл.Хр., преведен от санскрит на тибетски език от ученика на Падмасамбхава, Вайрочанаракшита и включен в тибетския „Танджур“ не по-късно от втората половина на VIII в. Без да навлизам в дълбочината на проблема за атрибуцията на този текст и научната полемика, свързана с авторството му, само ще уточня, че според заключенията на Карол Мийдоус, считана за един от добрите съвременни познавачи на този текст, името на автора му просто съвпада с това на създателя на прочутата в будисткото културно пространство „Джатакамала“ („Гирлянда от предишни рождения на Буда“) – великия поет Аряшура от IV в. или началото на V в. сл.Хр.

„Парамитасамаса“ е брилянтен, включително и в естетическо отношение, продукт на индийската будистка дидактическа литература на санскрит, с който съм се занимавала преди години и затова реших, че е подходящо да илюстрирам анализа си на концепцията за daśakuśala с примери именно от този текст.

Стандартният махаянски списък с десетте благотворни действия включва:

  1. prāṇātighātād virati);
  2. Въздържание от отнемане на [нещо], което не [ни] е дадено (adattāmād virati);
  3. Въздържание от погрешно поведение, породено от любовни желания (kāmamithyācārād virati);
  4. Въздържание от изричане на лъжи (mṛṣāvādāt prativirati);
  5. Въздържание от клюкарстване (paiśunyāt prativirati);
  6. Въздържание от груба реч (pāruyāt prativirati);
  7. Въздържание от говорене на празни приказки (sabhinnapralāpāt prativirati);
  8. Въздържание от страстни копнежи (abhidhyāyāḥ prativirati);
  9. Въздържание от разрушителни намерения (vyāpādāt prativirati);
  10. Въздържание от погрешни възгледи (mithyādṛṣṭeprativirati).

Веднага прави впечатление алюзията с т.нар. „десет думи“ (декалог), по-известни като десетте божи заповеди, които имат, както е известно, основополагащо значение в юдаизма и християнството. Различията обаче са повече от подобията и не се ограничават само до съдържанието и спецификата на историческия контекст, в който са формулирани. Съществена от религиозно-етическа и психологическа гледна точка е разликата в начина на формулиране на предписанията за високо нравствено, респективно праведно религиозно поведение. Ключовата дума в будистките формулировки е въздържание (virati или prativirati), т.е. от първостепенно значение за тях е осъзнатият отказ от неправилна постъпка, предопределен от пречистване на съзнанието от самото намерение за извършване на такава. Другите значения на думата virati е „преустановяване“, „прекратяване“, т.е. по своята същност учението за daśakuśala е внимателно разработена методика за радикална трансформация на съзнанието и на характера на индивида, насочена към преустановяване на действието на всички външни и вътрешни императиви в поведението на човека, произтичащи от изначално егоцентричната му природа като страх от божие наказание или от зла участ, стремеж към власт, слава, чувство за дълг, стремеж към самодисциплина или към стриктно спазване на етическите норми, утвърдени в обществото. Защото по един или друг начин изброените поведенчески мотивации проявяват форма на нравствеността, която може да бъде определена като нравственост за самия себе си (svārtha), т.е. ползите от нея са за отделния индивид, който в своето духовно помрачение преживява себе си като различен от останалите същества. Както обобщава Аряшура в заключителната строфа в главата, посветена на съвършенството на нравствеността, такъв тип морал не е неопетнен (amalam) и не бива да се превръща в цел за онзи, който се стреми да разгърне в себе си природата на бодхисаттва. За да се осъществи като истински просветлено същество, индивидът трябва да преобразува самоидентичността си, така че да се отъждестви напълно с другите и в този смисъл да активира положителните ефекти от нравственото си поведение в тяхна полза и изобщо в полза на човешката общност като цяло, иманентна част, от която е – разбира се, и самият той. Този именно тип нравственост установява у човека изключително силна съзидателна енергия и потенциал да въздейства, както внушава Аряшура още в първата строфа, посветена на śīla (śīlaṃ hi śakter balam ādadhāti). Първоизточникът на този безграничен енергиен заряд и креативност е назован в следващата строфа и това е любовта към всички същества (loke tathā prema…), изразена посредством всеобхватно милосърдие (karuṇā) и схващана като трайно и необратимо състояние на ума. Практикувайки тази разновидност на съвършеното морално поведение, което условно бихме могли да наречем морал в полза на другите (parārtha), индивидът постига вътрешна хармония и духовна пълнота.

От казаното дотук следва, че учението за daśakuśala karma представлява своеобразна психологическа етика, която поставя във фокуса на вниманието мисловната нагласа, намерението или волята (cetanā), предшестващи конкретното действие, защото – както е казал още Първоучителят Буда, намерението е това, което поражда действие чрез тялото, речта и ума. Затова и десетте действия, от които следва да се въздържа последователят на Буда, са разпределени в три категории: физически (1–3), речеви (4–7) и ментални (8–10), и кореспондират с трите компонента на осмичния път, а именно: правилна реч, правилно действие, правилен начин на живот. Думата samyak в дефиницията на осмичния път, която сме възприели да превеждаме като „правилен“, означава освен това „истинен“, „цялостен“, „от един и същ порядък“, „насочен към една и съща точка“, а именно към избавление от страданието, съпътстващо човешкото ни битие. Външен израз на постигнатото избавление са психическото и физическото здраве и постоянното пребиваване в състояние на върховно щастие. Всички тези семантични нюанси се съдържат в понятието kuśala, което концентрира вниманието върху благотворния ефект от следването на предписания модел на поведение както върху бодхисаттва, така и върху адресатите на неговото милосърдие и безгранична любов. От съвременна гледна точка този алгоритъм за нравствено-етичен начин на живот, представлява своеобразна психотерапевтична техника, защото е замислен да предпазва индивида от всички намерения и действия, които биха го довели до изпитване на различни душевни страдания, най-разрушителните сред които са чувството за вина и срам, т.е. от всички неблаготворни действия (akuśala karma). Концепцията за kuśala е ядро на будистката етика на ценностите, както я определя Кийон, сравнима по значимост с другата фундаментална етическа теза за т.нар. puya или „заслуги“. Кuśala според учения е всяко действие, което води до разгръщане на потенциала на „нирваничните ценности“, т.е. до реализиране на сотерологичните и алтруистични цели на бодхисаттва. От изключителна теоретична значимост за прецизното интерпретиране на будисткото етическо учение е изясняването на въпроса за характера на взаимовръзката между kuśala и puya и за функционалните им различия и подобия, които обаче остават извън обсега на настоящия анализ.

Скалата на десетте благотворни действия, които по същество представляват отказ от разрушителни и саморазрушителни действия, е построена като възходящ йерархичен ред, като се започва с въздържанието от упражняване на физическо насилие и причиняване на смърт на друго същество и се стигне до най-трудно постижимото въздържание от погрешни възгледи. Видно е, че тя е замислена като механизъм за самоусъвършенстване, при който индивидът трябва да започне от радикално трансформиране на най-нисшите импулси, инстинкти и страсти в своята природа, премине през култивиране на изискани форми на изразяване и общуване с другите и стигне до задълбочено осмисляне на първопричините на съществуването и на даденостите, конституиращи човешката природа. Казано по друг начин, правилните възгледи са поставени най-високо в йерархията не само защото тяхното култивиране е най-трудно, но и защото когато те бъдат постигнати, автоматически задвижват един необратим процес на трансформация в низходящ порядък, т.е. човек с правилни възгледи априори не би могъл да убива, краде, лъже и т.н. А погрешните възгледи от които трябва да се въздържа индивидът, според Аряшура са три: неверието в кармичната обусловеност на човешкото съществуване; вярата в съществуването на чудеса; и заблудата, че съществува отделна индивидуалност като устойчива и непроменлива даденост (satkāyadṛṣṭi). Това е една от най-разрушителните човешки заблуди съгласно будисткото учение, което постулира последователно, че във Вселената няма нищо вечно, постоянно и статично. Преодоляването на последната заблуда на практика отваря вратата към постигането на мъдростта, която просветлява съзнанието (prajñā) и в крайна сметка на абсолютното освобождение. Тук е интересно да се отбележи, че постигането на съвършенството на абсолютното знание/съзнание (prajñā pāramitā) е последното шесто съвършенство, което бодхисаттва трябва да усвои и превърне в иманентна своя същност, т.е. то е поставено на най-високо място в скалата на шестте съвършенства, която по подобие на скалата на десетте благотворни действия също е построена във възходяща йерархия. В нея съвършената нравственост (śīla pāramitā) заема едва втората позиция от долу нагоре – подредена е непосредствено след съвършенството на щедростта (dāna pāramitā) и преди съвършенството на търпимостта (kṣānti pāramitā). Възходящата йерархична скала както на десетте благотворни действия, така и на шестте съвършенства биха могли да се интерпретират освен по степен на трудност и значимост и от друга гледна точка, а именно като указание за това, че всеки компонент на скалата, поставен по-ниско в йерархията, се мисли като задължителна предпоставка за разгръщането на потенциала на следващия и в този смисъл всички компоненти на йерархичния модел са еднакво значими. Всички те в своята цялост образуват комплексна и хармонична система от ценности и поведенчески техники, благодарение на които се осъществява радикалната трансформация на съзнанието на личността, поставила си за цел да се осъществи като бодхисаттва. Разгледана в тази перспектива, съвършената нравственост, а това означава и десетте благотворни действия, са замислени като задължително условие за развитието на пълния капацитет на човешкото съзнание, посредством последните три съвършенства (vārya, dhyāna, prajñā), които по същество представляват техники за концентрация и медитация. Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че тази идея е засвидетелствана в абсолютно всички духовни учения и практики, създадени в Индия, и в този смисъл не е оригинално и уникално постижение на будизма. С други думи, духовните учители и проповедници в Индия, независимо от това дали са представители на хиндуизма, джайнизма, будизма и прочее, отстояват последователно тезата, че постигането на състоянието на върховно знание/съзнание посредством техники за самовглъбяване и медитация е допустимо само за хора, съвършени в нравствено-етичен план, неспособни да злоупотребят с потенциала, с който се сдобиват. Съгласно махаянската доктрина за шестте съвършенства, преди да навлезе в неподозираните дълбини на собственото си съзнание и да се научи да се ползва от техния потенциал, тръгналият по пътя на бодхисаттва трябва да стане безгранично щедър към другите, чист и благороден в отношението си към тях и – не на последно място, крайно търпелив и смирен към останалите, дори когато те се отнасят грубо и непристойно към него.

На първо място в списъка на десетте благотворни действия е поставено въздържанието от отнемане на [нечий чужд] живот, по-известно като концепция за ненасилието (ahisā), която играе ключова роля не само във философията и етиката на махаянския будизъм, а изобщо в будизма, както и във всички останали религиозно-философски учения, създадени в индийската култура. Предвид огромната значимост на тази идея за правилното осмисляне на будистката етика и изобщо на основополагащите етически принципи и в останалите традиционни доктринални системи в Индия, ще се спра по-подробно на начина, по който тя е дефинирана в трактата на Аряшура.

Склонността към насилие и отнемане на чужд живот произтича преди всичко от дълбоко егоистичната природа на човешкото същество и вродените му инстинкти за самосъхранение. Тя е вътрешно присъща характеристика на човешката психика, което се подсказва от нарочно подбрания от будистките философи, термин „въздържание“. Аряшура използва думата nivtti, която има същата семантика и според мен би могла да се свърже концептуално с антонима vtti, който има много значения, но се използва преди всичко със значението „модификация на ума“ във философската литература1. Nivtti, следователно, означава „преустановяване, овладяване“ на конкретна модификация на ума, а оттук и преустановяване на определен тип поведение. Насилието, с други думи, е вродена модификация на човешкия ум и затова будисткият проповедник заявява, че бодхисаттва трябва да овладее склонността към насилие (hisānivtti), което ще развие в него благоразположение към всички същества, в резултат на което той ще ги дари с безстрашие и без усилие ще изкорени всяка една следа, оставена в ума му от извършено злодеяние. Употребата на понятието vāsanā подсказва еднозначно, че се имат предвид злодеяния от предишни съществувания, защото с този термин се обозначават именно „впечатления“ и „представи“, запечатали се в психиката на конкретен индивид вследствие на постъпки и преживявания от минали животи.

Текстът в трактата „Компендиум на съвършенствата“ звучи така:

10. Овладял склонността към насилие, дарява
безстрашие на хората, че благ по природа е.
Всеки отпечатък от сторено зло в ума,
изкоренява той без усилие.

Склонността към насилие и дори към отнемане на живот е най-страховитото проявление на разрушителната енергия на човешкото его, чието овладяване е задължителна предпоставка за постигането на просветление. Еготизмът е продукт на духовното помрачение на индивида, което го прави подвластен на копнежите и страстите на егото му и превръща съществуването му в постоянно страдание. Затова радикалното и необратимо преобразуване на съществуването от страдание в наслада изисква на първо място подтискане на импулсите на егото, което постепенно довежда до формирането на съзнание за неразличност от и по отношение на останалите същества. Когато индивидът престане да осмисля себе си като различен от другите, тогава той е в състояние да разгърне в себе си въздържанието от отнемане на чужд живот, защото у него изчезва разграничението по оста свой – чужд, т.е. отнемането на чуждия живот би било идентично на отнемането на своя собствен. От друга страна, константното въздържание от насилие и убийство спомага за разширяването на съзнанието отвъд ограниченията на егоистичното индивидуално мислене.

В следващите три строфи, посветени на първото въздържание (11–13), поетът поставя акцента върху благотворния му ефект върху самия индивид, който го проявява в поведението си. Освен че не сънува кошмари и се събужда в прекрасно разположение на духа, той се радва на дълъг живот, здраве и щастлива съдба, подчертава поетът. Най-ценният плод от това благотворно действие обаче е разгръщането на състоянието на татхагата (tathāgata), тъждествено на състоянието на абсолютното знание/съзнание. Татхагата, което означава буквално „дошъл така, тръгнал [си] така“, е централно понятие във философията на махаянския будизъм, съизмеримо по смисъл и значимост с понятието дхармакая (dharmakāya), третото тяло на Буда, идентично на будисткото учение. Аряшура разпределя благотворните ефекти в две групи: земни, т.е. свързани с настоящото съществуване на бодхисаттва и в този смисъл относителни и мимолетни; свръхземни, т.е. свързани с духовната му реализация, устремена към постигането на природата на Буда и в този смисъл абсолютни и вечни.

Разглеждайки всяко от десетте благотворни действия в тази двойна перспектива, Аряшура разкрива огромния им трансформиращ потенциал както по отношение на самия бодхисаттва, така и на останалите същества, защото само когато развие у себе си природата на Буда, той е в състояние да изпълни мисията си на спасител за всички тях. Освен това по този начин проповедникът прави съвършеното нравствено поведение достатъчно притегателно за лаика, поел отскоро по нелекия път на бодхисаттва, който би могъл да изпитва известни колебания относно правилността на направения избор. От първостепенно значение за него явно е мотивирането на онези, които са решили да станат последователи на Първоучителя Буда. Той не желае да ги разколебава и поради тази причина не разглежда темата за трудностите, лишенията, загубите и дори наказанията, които съпътстват практикуването на десетте благотворни действия.

Бележки

1

Най-известният трактат, в който е използвана с тази семантика безспорно е „Йога Сутра“ на Патанджали, който още в самото начало на трактата за йога постулира необходимостта от овладяване и поставяне под контрол на тези модификации като предпоставка за усъвършенстването на ума.

 

Библиография

Братоева 2001: Братоева, Милена. Учението за шестте съвършенства (pāramitā) на идеалното същество (bodhisattva) в махаянския будизъм. – В: Светилник, год. III, 2001, № 3, 123–136.

Даял 1970: Dayal, Har. The Bodhisattva Doctrine in Buddhist Sanskrit Literature. 1st Indian ed. Delhi, Motilal Banarsidass, , 1970 (Reprint of the 1932 edition).

Кийон 2010: Keown, Damien. Buddhist Ethics.
http://reading.buddhistdoor.com/en/item/d/1297

Мийдоус 1986: Meadows, Carol. Ārya-Śūra’s Compendium of the Perfections: Text, translation and analysis of the Pāramitāsamāsa. Indica et Tibetica, Band 8, Bonn, 1986.

 

За автора

Sed ut perspiciatis unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium doloremque laudantium, totam rem aperiam, eaque ipsa quae ab illo inventore veritatis et quasi architecto beatae vitae dicta sunt explicabo. Nemo enim ipsam voluptatem quia voluptas sit aspernatur aut odit aut fugit, sed quia consequuntur magni dolores eos qui ratione voluptatem sequi nesciunt. Neque porro quisquam est, qui dolorem ipsum quia dolor sit amet, consectetur, adipisci velit, sed quia non numquam eius modi tempora incidunt ut labore et dolore magnam aliquam quaerat voluptatem. Ut enim ad minima veniam, quis nostrum exercitationem ullam corporis suscipit laboriosam, nisi ut aliquid ex ea commodi consequatur? Quis autem vel eum iure reprehenderit qui in ea voluptate velit esse quam nihil molestiae consequatur, vel illum qui dolorem eum fugiat quo voluptas nulla pariatur?

Публикации в списание МАНАС:

Братоева, Милена. Мотивът за пожертваното тяло на бодхисаттва в „Харибхаттаджатакамала“ в перспективата на концепцията за „изкусността на средствата“ (upāyakauśalya). – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, Том 2, 1, 2015.

Братоева, Милена. Лингвистичният модел на Универсума в „Мандукя Упанишад“. – Във: Манас: Сетива и сетивност, Том 2, 2, 2015.