Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Развитие на драмата и театъра на хинди и телугу след 1960: западно влияние и експерименти

Съдържание

Основен текст

Осъждането на закостенелите традиции и утвърждаването на модерността се явява значим белег на драмите на такива популярни хиндиезични драматурзи като Мохан Ракеш, Джагдиш Чандра Мадхур, Вибху Кумар, Кусум Кумар, Мани Мадхукар и други. Същата тенденция откриваме и в творчеството на някои представители на съвременната драматургия на телугу, а именно: Голлапуди Матхури Рао, Н. Р. Нанди, Рачаконда Вишванатха Шастри, Яндамури Вирендранатх.

Споменатите драматурзи се оказват вдъхновени – директно или косвено – от западния стил на писане на драми, особено по отношение на художествената рефлексия на проблемите, свързани с остаряването и възрастта. Те възприемат стила на западноевропейските творци и експериментират, прилагайки множество модерни техники в своето творчество, което отразява конфликта между преобладаващите традиционни и налагащите се съвременни ценности. Този процес се разгръща особено динамично в драматургията на двата езика след 1960 година. Съвременните писатели пресъздават реалистично проблемите на съвременното индийско общество и поколенческите конфликти в съвременното индийско семейство.
Имайки предвид всичко това, настоящата статия разглежда проблема за значимостта на западното влияние върху драматургията на хинди и телугу, както и за приноса на гореспоменатите автори за художествената интерпретация на темата за възрастта в перспективата на социалния контекст.

За автора