Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 1 (2014), 1.

Публикувано в 01.09.2014 http://manas.bg/bg/south-asia-identity-and-cultural-diversity/20141015123621-nandadas-empesenta-na-chernata-pchelaem

ISSN: 2367-6256

Русева-Соколова, Галина. Нандадас: песента на черната пчела. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Нандадас: песента на черната пчела

Галина Русева-Соколова

Резюме

Това е пълният превод на български език от диалекта брадж на най-известната творба на Нандадас – Bhramar-gīt, или „Песен на черната пчела“. Представен е накратко авторът – поет от XVI в., живял в северна Индия, една от емблематичните фигури на кришнаитската бхакти, част от групата aṣṭachāp – „осемте печата“ от религиозната общност на Валлабхачаря. Текстът, който се изпълнява до ден днешен в музикални и танцови представления, е забележителен с това, че съчетава простотата на формата с дълбочината на смисъла. Той е парадигматичен за бхакти движението, доколкото въплъщава превъзходството на чистата любов към Бога пред пътя на познанието и спекулативния разум.

Съдържание

Основен текст

Както за повечето поети бхакти, така и за Нандадас, надеждните източници на биографична информация са оскъдни, за да не кажем несъществуващи. Роден в североизточна Индия, вероятно активен през втората половина на XVI в., той е получил инициация от Витталнатх, наследник на Валлабхачаря начело на сектата, която носи името му. Бил е приобщен към групата на храмовите поети-музиканти и е живял до края на живота си в Гокул и Вриндаван, в свещената за кришнаитите област Брадж. Затова и сведения за него се съдържат главно в агиографските сборници на тази религиозна общност (McGregor 1973: 29˗34). Въпреки включените там разкази за срещите му с Акбар (според житието му Нандадас е издъхнал в присъствието на императора) мюсюлманските хроники от този период не споменават нищо за него. Това не е необичайно – житията на валлабхитите настоятелно подчертават близките си контакти с императорския двор в Агра като доказателство за престижа и уважението, с които се е ползвала сектата. Такива контакти са много вероятни, макар и не с интензивността и в духа, който им приписват житията.

Друга непотвърдена легенда свързва Нандадас със знаменития му съвременник Тулсидас, автор на Рам-чарит-манас, най-значимата за съвременния индуизъм версия на историята на Рама. Въпреки че едва ли Тулсидас и Нандадас са били братя, както гласи житието, източна следа в живота на Нандадас определено присъства. Тулсидас е живял и творил във Варанаси, свещен за индусите град в източната част на хинди-езиковия ареал. В храма Гопал Мандир, един от малкото кришнаитски храмове там, има една вкопана в земята стаичка, където – според пазителите на храма, е творил Нандадас. За родно място на поета се посочва селото Рампур. Освен че е роден някъде на изток от Брадж, напълно е възможно той да е бил почитател на Рама преди да бъде спечелен от Виттхалнатх и да отдаде таланта си на Кришна.

Епизодът, преразказан в Бхрамар-гит (bhramar-gīt) и преведен тук като „Песен на черната пчела“, e известен още от Бхагавата-пурана (Bhāgavata-purāṇa). Историята е следната: след като окончателно напуска Брадж, Кришна изпраща своя приятел и довереник Удхав да провери как живеят родителите му и любимите пастирки и да ги успокои в мъката им. Удхав, който е изтънчен метафизик, се справя със задачата, като им обяснява за без-качествената (nirgun) природа на Абсолюта. Кришна в действителност е вечен, безформен, всемогъщ и всезнаещ и се е въплътил в човешки облик само заради насладата от общуването със своите верни почитатели – бхактите. Никой не следва прекомерно да се привързва към сетивната му форма, тъй като тя е несъществена и илюзорна. Към Кришна следва да се подхожда с познание и медитация. Когато след Нанда и Яшода (приемните родители на Кришна) идва ред на пастирките да срещнат Удхав, те реагират много емоционално. Примират от радост, задето Кришна им е изпратил свой посланик, плачат и пеят, и в смута си объркват Удхав с прелитаща край тях земна пчела. Това е и мотивът, който определя названието на поемата, а и на епизода въобще, тъй като той присъства в историята на индийската литература в трактовките на различни поети и на различни езици. Удхав е представител на Кришна, а пчелата е символ в класическата поетическа традиция на санскрит на неверния любовник, прелитащ от цвят на цвят. Пастирките засипват Удхав с упреци в изневяра и жестокост. Удхав реагира както си знае – с метафизични аргументи за това, че раздялата е също толкова илюзорна, колкото и вселената, че Кришна присъства вътре в тях, тъй като той и те са единосъщни и че те само трябва да го потърсят чрез йога и медитация. Пастирките, поуспокоени, изразяват всячески уважението си към Удхав.

Макар и да спазват наративната рамка на санскритския текст по темата за черната пчела, трактовките на новоиндоарийски езици, в това число и най-популярните – тези на Сурдас и на Нандадас, се отличават съществено в акцентите, които поставят. От една страна във версията на Нанда простите пастирки се оказват умели риторици, които противопоставят на теориите на Удхав валидни аргументи в полза на иманентността на Бога и за превъзходството на „качествената“ му форма (sagun). Тази трактовка всъщност се припокрива с теологичната интерпретация на епизода в коментара на Валлабхачаря, наречен Субодхини (Suboddhinī) (Mggregor 1973: 48). От друга страна Удхав съвсем не излиза победител от спора с пастирките. Далеч от това да бъде обект на почит и уважение от тяхна страна, в крайна сметка именно той е този, който свежда глава, сразен от силата на чувствата им, убеден, отвъд силата на философските аргументи, че любовта между пастирките и Кришна превъзхожда всичко останало и че истинската среща с Бога е в любовта – най-висшата реалност, едновременно средство и върховна цел в бхакти.

Това е и дълбокият смисъл на срещата на пастирките с Удхав – тяхното чувство идва от най-дълбинните пластове на човешката им природа, място, от което спекулативният разум се привижда като ограничен и кух, като пробягващи отблясъци по повърхността на съзнанието. Провъзгласявайки върховенството на емоциите като път към Бога, пастирките реабилитират света на чувствата въобще. А светът на чувствата е женско царство. Ако до този момент индийската културна традиция, не по-малко патриархална от повечето останали, винаги е ценила „мъжката“ способност за интелектуален анализ по-високо от емоциите – сфера на компетентност на жените, то тук местата се преобръщат. В кришнаитската бхакти пастирките (и Радха – техен събирателен образ), със своята всеотдайна, безконтролна, на границата на лудостта любов, се оказват в ролята на парадигматични поклонници. В откровението, което преживява Удхав, вътрешната реалност на пастирките се оказва единствената и най-висша реалност, която помита като ураган всички останали – не само интелектуалното разбиране, но и етичните норми, представите за дълг и за приличие.

Очарованието на поемата се дължи на свежия, директен, ритмичен стил, в който тези сложни и фини теологични пренастройки са облечени. Пастирките на Нандадас ругаят Удхав с хъса на истински селски жени, на моменти философстват като философи, в други плачат и примират като класически поетични героини. Езикът е класически брадж, сравнително лесен за превод. Затова пък немалко усилия бяха вложени в постигането на ритмичен и римуван текст на български, който да отразява поне донякъде очарователната лекота на оригинала.

 

 

Бхрамаргит -
песента на черната пчела

 

1.

„Чуйте, красавици изтънчени от Брадж, на Удхав поучението сега!

Вие, омайници чаровни, вместилища от плът и кръв на добродетелта!

На любовта емблеми, плътски образ на насладата, радостта от вас струи!

На Шям1 красавеца партньорки във забавите на Вриндаван в свежите гори!

Чуйте ме, красавици от Брадж,

 

2.

Да ви предам на Шям завета – това дойдох тук аз да сторя,

Но не намерих време, място, случай удобен да говоря.

Кът самотен най-сетне да намеря – тази мисъл ме обзема,

заръката на Кришна да предам, към Матхура обратно да поема.

Чуйте ме, красавици от Брадж.“

 

3.

Щом името на Шям достигна до слуха им, всяка друга грижа отлетя!

Безмерна радост изпълни сърцата, любовта като лиана разцъфтя.

Изтръпнали телата засияха и нежна влага очите им притваря,

Ала са стегнати гърлата, речта трепери, никоя думичка не проговаря

Любовта е състояние такова.

 

4.

На почетен престол го настаниха, многократно го обиколиха.

На Шям другаря свиден разпознали, за удобството му грижа не спестиха.

И заразпитваха:

„Синът на Нанда, на Брадж детето, усмихнат ли е тъй както преди?

Добре ли е Балбир2, що винаги така изкусно думите реди?

Послушай ни, приятелю на Шям.“

 

5.

„Добрува Шям, Балрам и той, и всички благополучието им споделят.

Цъфти около тях, дори тъне в блаженство, родът на Ядавите целия.

От грижа за всички жители на Брадж ме прати Той по вашите земи.

„Скоро ще се видим“ – да кажа ми заръча, сърцата да ощастливи.

Чуйте ме, красавици от Брадж“

 

6.

Думите на Мохан3 щом дочуха, неговия образ паметта им в миг достави.

Приливът неудържим на чувства всяко косъмче върху телата им изправи

и на земята паднаха в несвяст хубавиците от Брадж, зашеметени,

а Удхав, за да ги пробуди, ги плискаше с вода и редеше поучения:

„Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

7.

„Той никога не е далече. С очите на познанието гледай – 

те неотклонно го следят.

Частично той е въплътен във всички форми – изпълнен с Него е светът.

В дървото, камъка, желязото; в неживото и в живото; 

в морето, на сушата и в небесата,

Навсякъде присъства и като лъч пронизва всичко на Брахма светлината!

Чуйте ме, красавици на Брадж!“

 

8.

„Каква е тази светлина на Брахма? И какво познание – Удхав, молим те, кажи!

Та ние в хубавия Шям сме влюбени – 

толкова просто и естествено това е, разбери!

Омагьосват ни очите му, а също и ушите, и устата, 

носът му съвършен ни в миг плени!

А свирката му4, тази крадла ловка, от ум и разум ни завинаги лиши!

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

9.

„Качествата му привидност са измамна, в действителност без-образен е Той!

Безформен, за трите гуни5 непристъпен, 

недокоснат от замърсяванията безброй.

Няма Той крака, нито ръце, нито уши, ни даже нос, не ще му нивга чуете гласа –

та Той е светлина божествена нетленна, на самата вселена Дъха!

Чуйте ме, красавици от Брадж“

 

10.

„Щом уста си няма даже, кажи ни, как тогава маслото изяде6?

Подир кравите как тича без крака, кажи, из тучните ливади?

Очи си имаше, за да ги черни, а Говардхан7 повдигна със ръка!

Това е Той – на Брадж господаря, на Нанда и Яшода сина!

Послушай ни, приятелю на Шям.“

 

11.

„Нито баща, ни майка има, този когото Канха8 наричате вие.

В Него е вселената в зародиш, и в Него пак тя ще се скрие.

За забава той се въплъти в това тяло смугло, идилично,

Но само йога може да ни отведе в дома на Божествената Личност,

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

12.

„За йога нашир и длъж разправяй, Удхав, на тоз, комуто тя приляга.

С нас щом си, възпей с любов сина на Нанда – от това ни става драго.

Той изпълва всеки миг очите, умовете, приказките наши и дори душите,

Кой би оставил еликсира меден, защото суха прах пред него предпочита?

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

13.

„Едва ли толкоз недостойна е прахта, щом челото на самия Шива тя краси.

Последвал карма, той в този прашен свят яви се, 

за да достигне до нозете на Хари̒9.

От прах направено е това тяло, вселената и световете четиринайсет са от прах,

От прах са също седемте континента, от прах са и деветте части на света,

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

14.

„Тази работа – за карма и прахта, нека учените да си я харесват!

Но да не идват тук кармична прах с любовния нектар да смесват!

Карма властва дотогава, докато Харѝ не влезе във сърцето,

Ала, оплетени във карма, от него се извръщат душите клети.

Послушай ни, приятелю на Шям!“10

 

15.

„Карма е законът, който движи в правилна посока цялата вселена!

Защо я хулите? Във трите свята всички без остатък са ѝ подчинени.

От карма всичко се поражда и пак, заради карма, гине всеки ден

Но карма следвайки, дом вечен получаваш, завинаги освободен11.

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

16.

„Грешна или свята, карма е за нас окови – били те златни или пък железни.

Безспир краката ни препъват, колкото и да ги имат за важни и полезни!

Който висша карма следва, накрая рая получава,
низшата наслада за сетивата дава,

Но без любов загиват всички от свойта собствена алчност нездрава,

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

17.

„Ако на карма пътят е негоден, защо тогава толкоз йогини му се отдават12?

Притихнали във поза лотос, защо дъха си спират и сетивата подчиняват?

С душа пречистена във огъня на Брахма, защо, блажени, медитират?

В щастлив съюз със своя Бог върховен, пламък с пламъка събират.

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

18.

„Като пламък го йогините почитат, 

ала същинската му форма бхактите познават.

Щом извор на нектар любовен във сърцето бликне, Шям там мигом засиява.

Но без-образния като образ да постигнеш – 

това е толкова абсурдно неприсъщо,

казват хората, колкото кобра пред дупката ѝ да почиташ, 

когато тя е в твойта къща.

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

19.

„Защо Ведите ще го наричат „нети13”, ако имаше качества Харѝ?

Той, Безкачественият, душите с качества създаде и ги със щастие дари14.

За качества сетивни – нито дума във Ведите, нито в Пураните, но я кажете –

ако всичко е сетивност само – на какво тогава се крепи небето?

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

20.

„Но ако в Абсолюта няма качества – от къде ще дойдат те самите?

Кажи ни ти – как би могло дърво без семе да поникне?

Земните качества са отражение в огледалото на Майя, знаем ний това,

Но на неговите качества са образ те, както в тинята е скрита пречистата вода15.

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

21.

„Едни са качествата на Майя, други са тези на Харѝ,

Да смесвате едните с другите не си помисляйте дори!

В него ни форми, ни качества успяха Ведите да различат

Затова „безкачествения Брахма“ приеха да го назоват!

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

22.

„Та нали самите Веди са дъх, излязъл от устата на Харѝ!

Заради карма не пази никой спомен от отвъдното16 дори.

От тез, които чрез карма го търсеха – ни един не го видя!

Други без карма го достигнаха – това е силата на любовта!

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

23.

„Любовта привързва се, когато обектът има форма и е явен.

Ако невидим е, кажете, как влюбеният свойта страст ще изживява?

Формата на слънцето и на луната не познават мъдреците дори

Да познават Абсолюта безкачествен как тогава биха те могли?

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

24.

„Слънцето, небето, енергията на космоса, тъй тайнствени са те!

Без божествен взор не може никой тайната им да прозре.

Безпомощно се луташ в мрака, нямаш ли такава дарба17.

Истината не ще те осени на дъното на кладенеца-карма.

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

25.

„В предписаните ритуали18 любовта ви може да се влее.

Кажете ми, умници, кой може без ритуали да живее?

Изпълнени прилежно, лоша карма те унищожават

За да се слее с Абсолюта, душата лека и свободна правят.

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

26.

„Този, който няма карма, защо му трябва с кармата да се обвързва?

Ако безкачествен е, защо в предмети измерими казват, че присъства?

Ако за него мярка има, то от божественото в него нищо не остава!

Метафизичен и безкачествен, а през целия сетивен свят минава!

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

27.

„Качествата, щом за зрението са достъпни, са временни, нетрайни,

докато Всевишният неунищожим е и е вечен, отделен от тях безкрайно.

Който без дефектите на сетивата божествената светлина съзре,

до същностното знание пречисто той единствен ще се добере.

Чуйте ме, красавици от Брадж!“

 

28.

„Неверниците могат ли същинския му облик да разбират?

Слънцето пред тях изгряло, те слънчеви зайчета намират.

А нас извън тоз образ скъп нищо не ни радва – само Той!

До него ни се струват смешно малки могъщи богове безброй.

Послушай ни, приятелю на Шям!“

 

29.

Тогава пред очите им яви се синът на Нанда изведнъж –

С бетел в уста, с красива дреха, чаровен и изискан мъж.

Към Удхав мигом се обърна и нещо взе да му говори.

Обич от устата му струи, очите – росни лотоси разтворени,

Точно според каноните на раса19

 

30.

„Хей Господарю! Съпруже на Лакшми! Предводителю на клана Ядава!

Любимецо на Нанда! Без тебе скитат се, нещастни, всички крави!

Защо не се завърнеш, милосърдни, крави и пастири с радост да дариш?

В океан от скръб се давим – ръка-опора ти подай и в миг ще ни спасиш!

Къде остана, жестокосърдечни...“

 

31.

Една говори: „Любими, покажи се! С кавал отново засвирѝ!

Скрит зад дърветата в гората, сол в сърцата ни поръсваш ти!

Ти един-единствен си за нас, такива като нас за тебе много има!

От безброй любови е оплетена – недей да късаш нишката незрима,

така, просто отведнъж...“

 

32.

Друга рече: „Ту явиш се, ту се скриеш! Що за чудо е това?

Кажи ми ти сега, любими, кой научи те на тази хитрина ?

Слаби и зависими сме ние, затова смирено питаме – кажи,

без вода могат ли да оцелеят рибите от морските дълбини?

Помисли добре, любими...“

 

33.

Трета се обажда: „Хей Шям, какво пък толкова се възгордя?

На Матхурà управник стана, голям владетел, махараджа!

Великолепие такова не помни никой нийде по света!

Ний слаби сме и се боим, но знай – силните също се боят

по-силния щом разпознаят...“20

 

34.

И още друга: „Хей Шям, щом толкоз искаш да ни умориш,

Защо повдигна Говардхан21, защо ти трябваше да ни спасиш?

От черната змия, пожара и отровата22 – от всичко той ни отърва,

А сега в огъня на раздялата ни пържи, с усмивка на уста!

Открадна ми сърцето и избяга...“

 

35.

„Жесток е той, но неговите грехове никой не отчита,

една пастирка рече, защото на греха и светостта сам той е покровител.

И няма ничий образ в безмилостното негово сърце.

Така дошлата да го кърми Путна той погуби, а още бе дете!“23

Та той приятели си няма...“

 

36.

Друга каза: „Такъв подход изтънчен към жените следва той!

Винаги изкусно го прилага с оръжие в ръка нашият герой!

Заради думите на Сита на Шурпанакха се ужасно разгневи,

Носа, ушите й отряза! Без капка срам жената обезобрази!24

Какво за него още да разказвам...“

 

38.

„Приятелко, послушай, да ти разкажа за достойнствата му, драга!

Късче земя за да измоли, на царя Бали потропал той на прага.

Молителят джудже бил, но изведнъж сдобил се с тяло-планина!25

Тъй правда и праведност забравил, на престола стъпил със крака

в лодката на алчността понесен...“

 

39.

„А Парашурама26 когато беше, тогава свойта майчица уби!

Секирата на рамото понесъл, кшатрии хиляди унищожи.

Цяло езеро със кръв напълни, с него предците си нахрани!

Казвам ви, приятелки, сърцето му жестоко завинаги е празно!

Нищо свято в него няма...“

 

40.

Друга занарежда: „Нима Хиранякашипу27 пък имаше вина?

Та неговият собствен син Прахлада тъй грубо го руга!

За да му даде добър урок, той сина си на колоната завърза,

Тогава тялото на Нарасимха той прие и с нокти го разкъса!

Без никаква вина...“

 

41.

„Ами, приятелко, кажи ми Шишупала28 в какво ли точно съгреши?

За да си вземе булка, в царството на Бхишма да отиде той реши.

Събрал войската, сватбен кортеж нечувано великолепен той повел.

С измама Кришна булката отвлякъл, на гладния залъка отнел,

от чиста себичност...“

 

42.

Така жените, от страстта си обзети, чувствата си изразяваха.

Разни случки от съдбата на любимия една пред друга съживяваха.

Когато името Харѝ във всяка клетчица на тялото присъства,

тогава минало и бъдеще се сливат. Всяка дистанция се пръсва

от всепроникваща любов.

 

43.

Любовта в действие Удхав наблюдава, забравил е за правилата.

От невежеството свое се засрами, на порива им усетил чистотата.

Наум си рече – „Прах от техните нозе на челото си трябва да поставя.

Заслужава тази висша цел на трите свята удоволствията да забравя.

Това е моята молитва...“

 

44.

„В миг така ще ги зарадвам, ако за Шям сега и аз запея!

И сам в любов към него ще потъна, затова сега милея!

Това, което на тях дарява им наслада, ще го превърна аз във метод!

За да е чист ума навеки, и от знанието да е съмнението снето,

когато същността на любовта постигна!“

 

45.

Кой знае от къде във този миг една пчела, и черна, и голяма, долетя.

Насред кръга на хубавиците от Брадж с жужене тя разпръсна красота.

Навярно за червени лотоси помисли ги и пожела да кацне.

Като че всичко отначало се повтори и пред очите им Удхав се появи

Но този път във пчелен облик.

 

46.

Към пчелата черна всички думи на пастирките потекоха,

слова изкусно риторични, но и с любов пропити те изрекоха.

„Нозете ни недей докосва, крадец омаен сладкия ни сок изпи.

Приличаш на сина на Нанда – знаем, измамник като него си и ти!

Махай се сега оттук!“

 

47.29

Една казва: „Хей, пчело черна, нима не те е срам!

На гърбава жена робува, казват, господарят твой Шям30!

Цар Гопинатх31, той беше тук – светът със почести го бе покрил,

там яде от храната на слугиня – тъй на Ядавите кармата затрил.

Какво за туй ще кажеш...“

 

48.

Друга се обажда: „Кой невеж за медоносец те тебе набеди?

Отрова-йога ти всекиму раздаваш, който с любов те доближи.

Устните ти са червени, че на мнозина си изпил кръвта.

Сега защо дошъл си в Брадж – кому замислил си смъртта?

Престъпнико, защо не си вървиш?“

 

49.

Тогава трета занарежда: „Защо на него се преструваш?

В черно и жълто натъкмен, в жуженето ти свирка и звънци се чуват.

Защо тука да крадеш дойде? Нима в чужбина млякото привърши?

Не му се доверявайте, приятелки, с таз негова измамна външност,

И гледайте да не открадне нещо...“

 

50.

И друга се обади: „Хей, пчело, защо Шям тъй лицемерно хвалиш?

Нима в сърце измамно може възвишена любов да се разпали?

Знам аз, че преди това ограби ме със хитрости безброй.

Вече ни една от нас не ще излъжеш – да ти повярва няма кой.

Знаем вече що за стока си...”

 

51.

„Хей, пчело, какво ли би могъл да знаеш за същността на любовта?

Мислиш, че и другите са като теб и кацаш редом по всичките цветя.

Като себе си, глупако скудоумни, да ни направиш искаш ти сега!

Ала – родено от измамните ти думи,

двойнственото знание носи тъга на блажената наша любов...“

 

52.

„Хей, пчело, чу се глас, това странно насекомо шестокрако32 погледни!

Невиждано във Брадж, за пръв път днеска май чудо такова се яви!

Два рога на муцуната, на тялото му жълто-черната украса хубаво личи,

На фалшив нектар винаги налита, ала от истинския тъй много се бои!

Напразни усилия на любовта...“

 

53.

„Хей, пчело! Той толкоз много знае за безкачествения Абсолют!

Аргументация логическа прилага, нали е риторик прочут!

Ала някак е пропуснал, че няма вещ без качества на земята,

и как тъй недостъпен Бог създал е свят, така достъпен за сетивата.

Обясни това, О, Знаещи...“

 

54.

„Хей, пчело, друга се обажда, ах този твой другар потаен,

на вид е тъмен, ала някак с него всичко свързано сияе!

В цял Гокул за него булка подходяща така и не открива!

Самият той нали на три извит е – и тя трябва да е крива33!

Идеал на красота и добродетел...“

 

55.

„Хей, пчело, Шям е станал йогин, а ти си негов следовник славен!

На Света Кубджа кланяш се, за похотливи литургии нямаш равен!

Матхура внезапно изоставил, в Гокул реши да дойдеш ти напук,

ала наоколо са само влюбени сърца, няма за тебе клиентела тук!

Хайде, заминавай бързо...“

 

56.

„Хей, пчело! Ако в Матхура отшелниците им са до един такива

задавам си въпрос тогава аз – техните светци какви ли биват?

Нямат нито доблест, нито качества, пороците приемат те без страх.

Защо пък да не стане Шям безкачествен, щом дружи с такива като тях,

просто ще се претопи...“

 

57.

Една казва: „Обърканото знание на таз пчела за нищичко не става!

На тез, които за Спасението34 са забравили, все за карма тя разправя.

Чрез въплътения Харѝ в миг узнали на Веди и Упанишади същността,

тях поучава тя неспирно, за да възвърнела душата им свойта чистота,

в училището по йога...“

 

58.

„Приятелко, всеки който има черен лик и тяло, туй се знае по света,

душата му е черна също – пълна със отрова, извратена, гърбава е тя.

Веднъж, отколе Шям докоснахме, и до ден днешен в огъня горим!

таз болка малка бе – дойде сега и таз пчела с йогата си да ни мори!

За нас милост няма...“

 

59.

„Хей, пчело, сърцето ти горещо да отгатнем ни е трудно даже.

И се чудим – кое ли твое качество може да ни го подскаже?

Тялото ти тъмно, а лицето – жълто35, душата – грешна, и дори

светът презира те. Ти сам своите достойнства хубавичко прецени

в това огледало...“

 

60.

С такива думи пастирките говореха на Удхав, но с мисъл за Харѝ.

„Пчело“ го наричаха, забравили що е семейна чест и срам дори.

Сега в един глас зоват всичките жени от брадж в захлас:

„Хей Милостиви Кешава! Мурари36! Защо отиде си от нас!

И разкъса ни сърцето...“

 

61.

Поток тогава пълноводно заструи от очите им и от телата.

От очите-лотоси потече, намокри блузи, огърлици и позлата.

И Удхав бе пометен също от силата на любовния поток.

Помисли си: „Уж като синор на знанието в Брадж дойдох,

тревичка крехка се оказах...“

 

62.

Когато зърна чуждата любов, чиста бхакти в него се събуди,

съмнението, глупостта, умората на знанието тя прокуди.

И рече – „Извод удивителен, но в Харѝ е скрита същността!

И аз достигнах свойта цел наистина само като го видях!

Тогава знанието се избистри...“

 

63.

„Харѝ заръча неведнъж в уединение посланието да предам,

ала всъщност ни една велика тайна не можах да видя там.

Изложих, както е прието, за учението и за карма туй що знаех,

но те бяха в плен на любовта си, и за приличието нехаеха,

тези пастирки превъзходни!“

 

64.

„Ако някой в Шям така вглъбен е, че е за хорските порядки глух

на любовта блаженството висше той единствен заслужава тук.

Знанието, йога или карма – превъзхожда всичко любовта.

То е като да сравняваш на стъклото и диаманта стойността

с ум нефелен при това...“

 

65.

„Блажени са онези, които в почитта си са се слели със Харѝ

Това е състояние, което само любовта може да дари.

В делириума на знанието празно, болно бе сърцето ми преди.

Едва сега сияйната любов на Брадж стойността му ми разкри.

Толкова усилия напразни...“

 

66.

„Да се докосна до нозете им те не ми разрешаваха дори,

наричаха ме „пчело“, заплашваха, понесох много ругатни.

Сега се слях на пътищата в Брадж с прахта и ходейки по мен,

нозете им им ще ме дарят на щастието с извора нетленен.

Дори за святите това е блян...“

 

67.

„Или да стана храст, дърво, лиана в горичката, където денем,

докато преминават, да се плъзва леко тяхната сянка по мене...

Ала не мога сам мечтите свои да въплъщавам по своя воля.

Ако Харѝ от мене е доволен, то този дар от него ще измоля,

на милостта му ще разчитам...“

 

68.

И рече Удхав: „Обществото на добрите хора37 е тайната, която

като същински философски камък желязото превръща в злато.

С такъв прасад38 неземен ме любовта на пастирките дари –

Бях Удхав, пчела станах, смътността на йога в миг се изпари,

щом любовния нектар засмуках...“

 

69.

С такъв копнеж, треперещ цял, в Матхура Удхав се завърна.

Докрай възбуден, всяко косъмче по тялото настръхнало.

В захлас пастирките възпява, почти забравил за Харѝ,

„Сега в живота що ще правя, щом корена му аз открих,

и той е същността на бхакти...“

 

70.

Така замислен стигна Удхав най-накрая до престола на Харѝ,

обиколи го39многократно, с любов и почит поклони се доземи.

Когато проговори, в очите му укор за безсърдечието се четеше

Макар че в думите му сияйната любов на пастирките блестеше.

„Чуй ме, сине на Нанда...“

 

71.

„Едва сега научих аз – любов и милосърдие във тебе няма,

наивен дълго бях, но вече знам – всичко е при теб измама.

Отидох в Брадж и там познах жестокия ти образ аз едва сега –

как тяхното едничко упование всъщност бута ги във пропастта.

Що за добродетел е това!“

 

72.

Повтори Удхав много, много пъти: „Във Вриндаван отидѝ!

В съкровището на висшата любов заедно с пастирките гребѝ!

Всичко друго оставѝ и на тези хора малко радост дай!

Иначе ще се съсипе толкова любов нахалост, знай!

Какво ще правиш ти тогава...“

 

73.

Слуша Шям този свой приятел и очите му се пълнят със сълзи.

В плен на чувствата си не съзнава нищо около себе си дори.

Пастирките са се вселили във всеки косъм по тъмното му тяло,

той е Калпаврикша40, а те – листата, които покриват го изцяло,

трептящи върху всяка клонка.

 

74.

Щом се поокопити, рече: „ Приятелю, добре е, че си ги утешавал,

но за безкачествената ми природа напразно си им обяснявал.

Всъщност между тях и мен разлика дори една-едничка няма.

В мене виждаш тях, а в тях присъствам аз, тъй както в океана

са свързани водата и вълните.

 

75.

Кришна в миг смени лика си, като пастирките се появи.

Погледът на Удхав той изпълни и заблудата му мигом изгори.

Тази форма, на игра приета, после той отново скри,

а пък Нандадас възпя я и така греховете си унищожи,

защото семето на любовта е в нея.

 

Бележки

 

1 Букв. „тъмния“, един от епитетите на Кришна. Божеството никога не се назовава директно.

2 Балрам (Баларама) или Балбир е брат на Кришна, който го придружава през целия му земен път.

3 Букв. „омайния“, едно от най-популярните имена на Кришна.

4 Флейтата на Кришна, мурли, е обект на завист от страна на пастирките, защото всеки миг е на устата му и„пие нектара на устните“.

5 „Качествата,“ от които всичко съществуващо е изградено.

6 Тук пастирките се позовават на епизода, известен като макхан-чори (makhan-corī). Като дете Кришна обикаля пастирските домове и задоволява с кражби ненаситния си глад за масло и квасено мляко.

7 Препратка към епизод от детството на Кришна, в който той повдига планината Говардхан, за да спаси съселяните си от потоп, изпратен от разгневения Индра.

8 Епитет на Кришна, отново със значение „тъмен“

9 Харѝ е епитет на Вишну, а Кришна е едно от въплъщенията на Вишну, за кришнаитската бхакти „собствена форма“ на Вишну. Т.е. Шива е поклонник на Вишну–Кришна.

10 Вишвамбхар Арун коментира аргумента на пастирките така: любовта стои по-високо от карма, защото карма е само средство (за достигане до Бог), а любовта сама по себе си е цел. Средството съществува само дотогава, докато целта не е постигната – затова е само временно, докато любовта е вечна. (Арун, 1994: 65).

11 Тук става дума за върховната цел на всички индийски религии – освобождаването от цикъла на преражданията (мокша) чрез окончателно сливане на душата – атман с Абсолюта – брахман.

12 Според коментара на Вишвамбхар Арун, Удхав в случая сменя темата като израз на риторическа безпомощност. Ако досега е говорил за карма като универсален закон, който свързва делата на човека в настоящия живот с определени последици в следващия, то тук той вече има предвид карма-йога като определен вид йогическа дисциплина и техника (Арун 1994: 69).

13 С думите „нети, нети“ („не (е) това, не (е) това”) Упанишадите стандартно описват апофатически Абсолюта–Брахман. Той не може да бъде положително описан, тъй като е отвъд всички качества.

14 Т.е. със способността да се наслаждават на въпросните „качества“.

15 Пастирките утвърждават единосъщието на божествените и на земните, сетивно достъпни качества, като изтъкват естественото състояние на замърсеност на последните като причина за привидната разлика помежду им.

16 Има се предвид спомен от преди раждането в настоящия жизнен цикъл.

17 Тук трябва да разбираме, че пастирките, по силата на любовта си, са надарени с такова особено проницателно зрение.

18 Тук думата, която Удхав използва, отново е „карма“, този път в значение на ритуални действия. В трактатите те обикновено са разделени на две категории – нитя („вечни“), т.е. зависещи от времевите цикли (дневни, седмични, месечни, годишни) и наймитя – ритуали по конкретен повод (в т.ч. ритуали на прехода и за изпълнение на конкретни желания).

19 Т.е. набора естетизирани емоции, подходящи за драматически произведения, изброени и детайлизирани в трактатите по естетика.

20 Тук пастирките иронизират Кришна – всяко величие е нетрайно, гордостта е неуместна.

21 Става дума за епизода, когато Кришна повдига планината Говардхан, за да спаси съселяните си от потопа, пратен от разгневения Индра.

22 Става дума за епизоди от мита за живота на Кришна в Брадж, описани в Бхагавата-пурана и в по-късните стихове на поетите - бхакти. Черната змия тровела един вир на река Ямуна. Пожарът се случил в гората, докато Кришна с другарите си пасял кравите. И в двата случая Кришна спасява от тези бедствия съселяните си.

23 Отнесени от емоциите си, пастирките дори съжаляват демоницата Путна, изпратена от демона Камса за да убие невръстния Кришна.

24 Тук отново чувствата подвеждат пастирките – братът на Рама, Лакшман, е този, който обезобразява Шурпанакха, сестра на демона Равана.

25 Пастирката разказва мита за аватара-джудже (вамана) на Вишну. Той изпросил три стъпки земя от могъщия демон Бали, след което се превърнал във великан и така обкрачил земята, небето и цялата вселена. Мотивът с трите стъпки на Вишну е много древен и присъства още в Ригведа.

26 Въплъщение на Вишну, в което той се ражда, за да накаже самозабравилите се кшатрии (воини), престанали да зачитат брахманите.

27 Хиранякашипу е демон и баща на Прахлада, твърд поклонник на Вишну. Вишну се въплъщава като Нарасимха (човек-лъв), за да спаси Прахлада от гнева на баща му.

28 Според Харивамша-пурана, Шишупала бил сгоден за Рукмини. В навечерието на сватбата Кришна отвлякъл булката, отвел я в Дварака и сам се оженил за нея.

29 Между печатните издания, ползвани за настоящия превод, има сериозни разминавания в реда на строфите, отразяващи думите на пастирките. Тези размествания обаче не се отразяват на смисъла на поемата като цяло. В случая сме следвали текста на цитираното вече издание на Вишвамбхар Арун.

30 Пастирките тук имат предвид Кубджа – саката млада продавачка на благовония, която Кришна среща в Матхура и която, пленена от красотата му му подарява сандалова паста. Кришна, благодарен, ѝ връща стройната фигура и после я посещава в дома ѝ (Бхагавата-пурана, кн. 10, гл. 42).

31 Букв. – „господар на пастирките“, още един епитет на Кришна.

32 Пастирката прави аналогия между шестте крака на пчелата и шестте дисциплини, или дяла, които, според индийската традиция съставляват „познанието”.

33 В класическата поза на Кришна, когато свири на флейта, има три извивки – на таза, кръста и врата. Затова, според заядливо настроените пастирки, си е харесал булка като гърбавата Кубджа.

34 Пастирките имат предвид мокша, окончателното излизане от цикъла на преражданията.

35 От любовта в индийската представа лицето би трябвало да поруменее.

36 Кешава и Мурари („убиецът на демона Мура“) са някои от многобройните имена-епитети на Кришна.

37 Сат-санг (sat-saṅg), или общуването със съмишленица, с които посредством думи и музика човек да споделя любовта си към Бога, представлява важен фактор в бхакти стратегията за спасение.

38 Прасад (prasād) се раздава след литургия на вярващите в храма – обикновено храна, считана за материализирана благословия на божеството. Тя представя символични останки от неговата трапеза. На теория това е единствената начената от друг храна, която един индус от висшите прослойки може да приеме, без да се счита за ритуално омърсен.

39 Т.е. направи парикрама (parikramā) , обиколка по посока на часовниковата стрелка, която е едно от предписаните ритуални действия, свързани с божествените образи.

40 Митично райско дърво на желанията.

 

Библиография

 

Арун, Вишвамбхар 1994: विश्वम्भर 'अरुण', भँवरगीत (नन्ददास कृत भँवरगीत की मूल सहित समीक्षा एवं व्याख्या). 9th Edition, Ashok Prakashan. Delhi, 1994

McGregor, Ronald S. (прев. и увод) 1973. Nanddas: The Round Dance of Krishna and Uddhav’s Message. London& Luzac and Co., 1973

 

За автора

Галина Русева-Соколова е доктор на École Pratique des Hautes Études в Париж и доцент по средновековна индийска литература в катедра „Класически Изток“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и ръководител на бакалавърска програма „Южна, Източна и Югоизточна Азия“. Научните ѝ интереси са в сферата на ранната литература на ново-индоарийски езици, както и в областта на индийските религии, методологията на религиознанието и културните взаимодействия между Европа и Индия. Автор е на много публикации в български и чуждестранни издания, както и на монографията Jeu et devotionAspects ludiques de la bhakti krishnaïte au Braj (Париж: Honoré Champion, 2005).

Публикации в списание МАНАС:

Русева-Соколова, Галина. За суфизма в Индия и неговите литературни въплъщения. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, Том 3, 2, 2017.