Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2014 / Том 1 / Брой 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие

Из лабиринта на източното провербиално пространство: зоонимът кон в източните пословици

Валентина Тодорова-Маринова

Резюме

В статията са представени някои семантични особености и функционални аспекти на зоонима кон в източното провербиално пространство с отчитане на ролята на коня в икономическия и военния живот на човека още от древни времена. Статията е основана на анализа на над 6000 пословици, принадлежащи към повече от 30 културни традиции на народи от Балканите до Централна Азия.

Съдържание

Основен текст

Археологически находки доказват, че към средата на четвъртото хилядолетие пр.Хр. одомашнени коне са били използвани в южната част на централен Иран, към 3000–2250 г. пр.Хр. – в района Горган на югоизток от Каспийско море, към 2400–2000 пр.Хр. – в Сирия и в Гуджарат, Индия. Върху цилиндричен печат, открит в Хисар, Месопотамия, е изобразено теглено от кон превозно средство от тази епоха. Подобни доказателства са открити и при разкопки в Хараппа и Мохенджо Даро. Доказателства за коневъдство са открити и при разкопки в Централен Анадол и се свързват с историята на държавата на хетите (ХVІІ–ХVІІ в. пр.Хр.) и с Митанийското царство (ХVІІ–ХІІ в. пр.Хр. Хетски текст, ръководство по езда и колесничарство, е съхранил името на създателя си Киккули и професията му – assussanni (от. санскр. ashvasani-), букв. треньор на коне: „Така рече ассусани Киккули, от Митания: Когато остави конете [да пасат] на ливада през есента, [после] ги впряга [в колесница и ги разхожда]. Оставя ги в ход тръс три мили, после в галоп над седем мили. После се връща на галоп десет мили. Тогава той ги разпряга и ги облива с вода. Въвежда ги в конюшнята. Тогава той им дава смесени една шепа пшеница, две шепи ечемик и една шепа сено. Те ядат това. Веднага след като те приключат с фуража, той ги връзва за пилона“. Тази инструкция, а също свързаните с коневъдството, ездата и колесничарството археологически находки от Европа и Азия, (вж. напр. т.нар. „теракотена армия“, открита в Китай) свидетелстват за нарастващото стопанско и военно значение на коня през второто и първото хилядолетие пр.Хр.

Сред зоонимите, функциониращи в източното провербиално пространство, зоонимът кон се отличава с позитивните си характеристики, ясно изводими от физическите и поведенческите особености на денотата животно – сила, красота, бързина, интелигентност, вярност, благородство. Х. Бидерман (2003), Дж. К. Купър (1993) и Ж. Приор (1991) разглеждат детайлно появата и функционирането на този зооним в различните фолклорни и религиозни традиции, изтъкват някои негови постоянни символни значения с оглед съхранените в митовете, в приказния фолклор и в древни паметници на изобразителното и пластичното изкуство качества и представи, свързани с него: бързина, впрегатно жи­вотно на небесната колесница на Митра или Аполон, при уплаха опасно животно, помощник и закрилник на протагониста в приказки (Бидерман), „мъдрост; съзнание; ра­зум; благородство; светлина; динамич­на сила; бързина на мисълта; бързата преходност на живота“ (Купър 1993: 92). Белият кон се свързва със светлината, черният кон – със смъртта и хаоса. „...Жертвоприно­шението на К. означава смърт на смъртта“ (пак там). В сбито изложените източни митологични представи може да се проследят наслагващи се хронологично идеи и понятия: „Шум.-сем. Колесницата на слънчевия бог Мардук се тегли от четири К. Конската глава е емблема на Картаген. Крилатият К. се среща в асирийски барелефи и картагенски монети.“; „Инд. К. е фи­зическо средство за движение, а езда­чът е Духът. Кобилата на Ману е обожествената земя. Белият К. Калки е последното въплъщение или средство за движение на Вишну, когато той се появява за десети път, за да донесе спасение и мир на света. Космичес­кият К. Варуна се ражда от водата. Хората коне Гандхарва представляват съчетание на природната плодовитост и абстрактната мисъл, на интелекта и музиката. К. е пазител на Запада.“; „Митр. Колесницата на Митра ка­то бог на слънцето се тегли от бели К.“; „Иран. Четири бели К. (на вятъра, дъж­да, облаците и градушката) теглят ко­лесницата на Ардвишура Анахита. Ко­лесницата на влъхвите се тегли от че­тири жребеца, четирите стихии и тех­ните богове.“; „Кит. Небето; огън; ян; Югът; бързина; упоритост; добър знак. К. е седмото от символичните животни на дванадесетте земни клона. Копитото (не подковата) озна­чава щастие; късмет. Когато косми­ческият К. е соларен, той се проти­вопоставя на земната крава. Когато се появява с дракона, символ на не­бето, означава земята. Крилатият К., който носи Книгата на закона на гър­ба си, означава щастие и богатство. Като брачен символ К. означава бър­зина и придружава лъва, животно на силата; двамата се свързват с младо­женеца, а булката – с цветя. К. озна­чава плодовитост и сила на владете­ля.“; „Буд. Нерушимото; скритата природа на нещата. Крилатият или космическият К. е форма на Авалокитешвара. Буда напуска дома си на бял К. В китайския будизъм крилатият К. носи Книгата на закона на гърба си.“; „Дао. К. е атри­бут на един от Осемте даоистки Ге­нии или Безсмъртни.“; „Яп. Бе­лият К. е возилото на Бато Хуанон (будисткия Авалокитешвара в Индия и Гуан-ин в Китай), богиня на милосър­дието и Велика майка. Тя се появява като бял К. или е конска глава; на короната й да има изобразена конска фигура. Черният кон е атрибут на бога на дъжда.“; в шаманизма конят е „Психопомп; преход от този свят към отвъдния“ (Купър 1993: 92–93). Свързва се също с „жертвоприношение и е жертвено животно при шаманите в Сибир и Алтай. Кожата и главата на К. придобиват ритуално значение. По­добно на руното кожата е тлъстина, а главата – принципът на живота“ (пак там). Този кръг от представи се допълва с образите на кентаври и ликорни (еднорози). Посочва се и вероятната причина и време на поява на тези представи: за кентавъра се предполага, че така са възприемани ездачите, „когато номадски народи започнали да заст­рашават уседналите обитатели на Средиземноморието“ (Бидерман 2003: 172), а в съществуването на ликорната вярвали „дори просветени умове като Аристотел и Плиний, които я споменават под името „индийско магаре“ или „бяло магаре“ (Приор 1991: 27). Еднорогът не допускал да бъде зърнат, нито уловен. Посочените автори споменават и приписвани на коня символни значения, свързани с психологически ориенти­раното символознание като плодовитост, женската непорочност и др. Споменават се и характерните за германската и балканските традиции предпазни за дома функции на изображенията на конски глави.

С някои преосмислени представи от този кръг е свързана и дълбоката почит към Тракийския Херос конник, за която говорят оброчни плочки (Ботева 2004: 19–29) и матриците за тях от ІV в., открити преди няколко десетилетия край град Павликени.

Този обзор на кръга от представи остава непълен, ако не се взема предвид източната представа за концепта кон. Значението, което човекът от Балканите до Централна Азия придава на животното кон се доказва от устойчивостта, с която названието му е проникнало в различни, често употребявани и преносно, сравнения, устойчиви съчетания, благопожелания, клетви, молби, поговорки и др.: Цвили като кобила. (бълг.), Хили се като умрял кон. (бълг.); Слезе от коня, па възседна магаре. [сглупил] (перс.); Прехвърлил се от кон на магаре. [сглупил] (монг.); Не купил кон, строи конюшня.(азерб.), Кон не купили, купуват седло. [прибързват, сглупяват] (асир.), Ту удря подковата, ту чука клинеца. [настойчив, не се отказва] (перс.), Кобила ли да миеш или вода да пиеш? [колебая се, не вярвам] (хин.); Да та видя на бял кон. [Да успееш!] (бълг.); Да та видя на дървен кон. [Да те видя мъртъв!] (бълг.); Живей, коньо, до зелена трева. (араб.), Трай, коньо, за зелена трева. (бълг.); Дръзнаха да нарекат царския кон кранта. (перс.); [Недовършената работа е като] кон с три подкови. [недовършена работа] (пущ.). Източникът на някои паремии е пряко свързан с исторически личности, а метафоричното им значение е вторично, например за свирепото високомерие на Атила се говорело, че „Дето стъпял конят му, трева не никнела. (бълг.).

Лингво-семиотичната значимост на зоонима кон се проявява особено ярко в източните пословици – богата на смисли фолклорна словесна проява на национално-културното своеобразие на народите от Изтока. Експресивно-оценъчният характер на пословиците позволява разкриването на общите и частните особености на този зооним, вписването му като знаков конструктивен елемент при изграждането на общата картина на света и метафоризацията му при представянето на тази картина. В нея централно място заемат човекът и сферите на неговата дейност, поради което пословицата с компонент зооним кон се разглежда и като реализирана възможност за разкриване на специфични универсални или етноспецифични черти на концепта човек.

Резултатите от анализа на корпуса от над 6000 пословици показват, че в източния провербиален текст названието кон насочва пряко към житейски проверени качества и развитите от тях чрез явни/скрити сравнения и съпоставки, или чрез аналогия и пренос метафори, а не към митологичните значения, свързвани с коня като символ. Те образно изразяват отношение и/или съдържат оценка на качества или на ситуации според етичните и естетическите норми на съответната етническа общност – норми, които като резултат от социално-политическото развитие и оживените търговските връзки в периода IX–XVІІ в. бележат лесно забележимо сходство.

В зависимост от съдържащата се в пословицата експресивна оценка определяното като зоосемизъм зоологическо название може да е употребено с прякото си значение. Някои пословици от този тип са оформени като общовалидни истини, други – като причинно-следствено отношение, трети – като трудно разложимо сложно структурно-семантично единство: Жена, кон, пушка и сахат на заем са не дават. (бълг.); Грешката на коня идва от ездача. (араб.); Който има кон, има крила. (туркм.); „Ей, магаре, ти какво си?“, „Като коня, като коня.“ (хин.); Коня познават по бащата, а мулето – по майката. (азерб.).

В зависимост от условията на акта на вербална комуникация пряко употребени зоосемизми може да се метафоризират: Двама на една кобила не са качят. (бълг.); Стар кон са не учи да играе. (бълг.); Колкото и да биеш магарето, кон няма да стане. (пущ.); Онзи, който е на кон, не съчувства на пешеходеца. (перс.); Конникът на пешака не е спътник. (азерб.); Доброто желязо се познава по коването, добрият кон – при надбягването. (калм.).

При пряка употреба една проверена в натрупан социален опит житейска истина може да верифицира друга, отнасяща се до различна сфера на човешката дейност. Етичното внушение се постига чрез натрупване на дву- или трикомпонентни паралелни структури: От коня – галопа, от стопанина му овеса. (перс.); Звяр се лови с измама, коня – с аркан. (монг.); Конят иска зоб, а жената роб. (бълг.); Конят се слави с гривата, джигитът – със силата. (башк.); Държавен указ по печата се познава, кон – по зъбите, човек – по думите. (монг.); Най-хубавото у коня – верността към ездача, най-хубавото у мъжа – верността към приятеля. (монг.); Конят принадлежи на онзи, който седи върху него, сабята – на онзи, който я държи, а работата – на онзи, който я завърши. (татар.); Умният хвали коня си, полуумният – жена си, а глупавият – себе си. (башк.); Добър кон умора не знае, добър човек помощ не отказва. (татар.).

Употребата на названието кон с преносно значение, т.е. като зооморфизъм, е възможна и се изгражда благодарение на семантичните опозиции приемливо–неприемливо, уместно–неуместно, добро–лошо, красиво–грозно, умно–глупаво, смело–страхливо, трудолюбие–мързел, добронамереност–злоба/завист, и др. Единият от компонентите на такава пословица обобщено представя желано качество като обичайна етична норма, а другият – нежелано качество като недостатък, пропуск или порок. Преносната употреба може да е средство критично да се подчертае нечия неуместна амбиция, нетърпение или самонадеяност: Конска юзда не отива на магаре. (кит.); Бръз кон са преваря, бърза дума не може. (бълг.); На дърта кранта – червена/красива юзда. (хин.); Еще на коня се не качил, нозе замахал. (бълг.); Айрян няма за пиене, а с кон ходи за пикане. (тур.). Същият дидактико-етичен ефект постигат и пословици, представящи с единия си компонент обичайни/приемливи, а с другия – необичайни/неприемливи/неуместни ситуации: Коня подковават, магарето вдига крак. (кирг.); По-добре грозно да седиш на коня, отколкото красиво да паднеш от него. (араб.); Кажеш ли истината – бягай с коня. (азерб.); По-добре в дрипи, но на кон, отколкото с мундир, ама пеш. (пущ.).

Неразривно свързаната със социалния статус оценка, която човекът от Изтока дава за коня, е висока: По-добре един арабски кон, отколкото цял яхър с магарета. (перс.); Кон са не продава. (бълг.); Умре ли конят, загубата е двойна. (там.); Кон са по прилика не язди, който го има, той го яха. (бълг.); Кон са на заем не дава. (бълг.). За такава оценка свидетелстват и пословици като: На подарен кон зъби се не гледат. (перс.); На аризан кон зъби се не броят. (бълг.). Същото внушение съдържат дори пословици като: Конска глава на кол (плет) да я видиш, ти й удари юздата. (бълг.) и Чужд кон среди водата са зима. (бълг.).

Притежаването на кон се смята за предимство, а умението да бъде обучаван и обгрижван – за дълг. Затова проявените от назования със зооморфизъм денотат полезни качества биват оценявани прагматично и често се свързват или със заслужена награда, или с наказание: Добрият кон от селото навън не излязва. (бълг.); Добрият кон сам се хвали. (бълг.); Бързият кон сам увеличава дажбата си от ечемик. (перс.); Добрият кон сам си артардисва/прибавя зобта. (тур.); Добрият кон си прибавя храна, а лошият си удължава камшика. (узб.); Добрият кон камшик не търпи. (азерб.); На породистия кон и едно шибване с камшика му е достатъчно. (перс.); За добрия кон е достатъчен един удар, а за лошия и хиляда са малко. (туркм.). Почти всички източни фолклорни традиции имат свой вариант на пословицата: Добрият кон и със съдрания чул се продава. (бълг.) или Добрият кон и под съдраният чул се познава. (бълг.).

Качеството доброта по подразбиране включва интелигентност, изпълнителност, старание, трудолюбие. Тъкмо тези желани и ценени и за човека качества няма как да бъдат възпитани, ако се допусне неподходяща компания или се пропусне подходящият момент: Завържат ли магарето и коня на едно място, по цвят ще си останат различни, но ще си заприличат по табиетите. (перс.); Ако го не удържиш за гривата, за опашката не можеш. (бълг.); Кон, който обяздват на четиридесет, е годен само за състезанието в деня на Страшния съд. (перс.); Кон дето не е научен на самар, като му го турят, хелбетя ще шава. (бълг.); Бърза кобила, сляпо родила. (бълг.). Проникновени апели към разбиране на човешката природа и прошка съдържат пословици като: Конят на четири крака и пак са препъ­ва, а то не челяк. (бълг.); И добрият кон понякога се препъва. (перс.). Затова разпознаването на качества за източния човек е възможно и необходимо: Хубавият кон още в жребчето се вижда, добрият човек още в детство се познава. (монг.); Доброто желязо се познава по коването, добрият кон при надбягването. (калм.).

Източното провербиално пространство е наситено с откровени предупреждения, препоръки и социално значими обобщения: Гледай на коня вратът, а на момата – ходът. (бълг.); Коня гледай отпред, а момата отвред. (бълг.); Зад кон и пред жена не се ходи. (тур.); Не дразни коня с празна торба. (азерб.); Две кобили в една торба са не зобят. (бълг.); Коня за месец ще изпиташ, човека – за година. (башк.); Кон се хвали след месец, а па човек след година. (бълг.); Един кон прах не вдига. (тиб.); Когато бият магарето, конят също се бои. (кит.); Стар кон не си гризе юздата. (бълг.); Човек с нечиста съвест е неспокоен, кон с рана на гърба е плашлив. (тиб.); Добрият кон съди за своя ездач. (араб.).

Ценено качество на животното денотат кон е бързината. Вписано в по-широк контекст, това качество се изтъква като проява на упоритост и воля: Бърз кон от дълъг път не се плаши. (пущ.). Но народната мъдрост отбелязва, че в етичната система на източния човек: Конят се цени по пъргавината, човекът – по знанието. (азерб.), както и че: Достойнството на коня не е в седлото, красотата на човека не е в облеклото. (тиб.), а Невежеството е лош кон, който всяка минута може да хвърли ездача си. (араб.). Освен знанията и уменията в света на източния човек етична норма е и верността към приятел: Старият приятел е като оседлан кон. (перс.).

При съпоставка на българските с източните пословици не може да не се забележат ясните социални послания: Атовете се ритат, магаретата теглят. (бълг.); Атовете играят, мулетата знаят. (бълг.); Като не ти потръгне – и коня в конюшнята на магаре ще се обърне. (перс.)

В семантичната структура на пословицата метафорично включеният в нея зооним кон може да внесе допълнителни нюанси, позволяващи аналогия с характерни за човека черти. Така тя качествено се променя – съдържанието й вече е обусловено не от качествата на реалния денотат животно, а от качествата, които колективното езиково съзнание свързва с него. Те се фиксират в езика като присъщи на този денотат и това позволява названието на нелингвистичния обект да се идентифицира с определени качества, да служи като символ, знак, образ. Образът е изоморфен, сходен с образа на реалния денотат и същевременно богат на допълнителни смисли. Знаковият му характер се проявява при актуализация в процеса на езикова комуникация: Да ма ритне кон барем, не ще ма е яд, а то ма рита краставо магаре. (бълг.); Кучето ляга в яслата, па нито плявата яде, нито на коня дава. (бълг.); Която кобила са хване, тя вършее харман. (тур.); С чужд кон насред пътя са слязва. (бълг.); Умрял кон от вълци не го е страх. (бълг.); Попитали мулето: „Баща ти кой е?“, то отвърнало: „Леля ми е кобила.“ (перс.); Кон ще се намери, седло не може да се намери. (тур.). Метафората придава на сходството тъждественост и дава основание това явление да се разглежда като вторична номинация – непряко отражение на неезиковия обект, опосредствано от първично название, чиито определени признаци изпълняват функция на вътрешна форма, поемаща ново смислово съдържание. Преносът при вторичната номинация преразпределя семантичните признаци.

Несъмнено в пословиците на народите в целия посочен ареал зоонимът кон е и символ на еталон за висок социален статус, красота, съвършенство, интелигентност, вярност и волност.

 

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

азерб. – азербайджанска

адиг. – адигейска

амх. – амхарска

ар. – арабска

араб. – арабска

арм. – арменска

асир. – асирийска

афг. – афганистанска

башк. – башкирска

бълг. – българска

инд. – северноиндийска

каб. – кабардинска

груз. – грузинска

дарг. – даргинска

каз. – казахска

калм. – калмицка

кирг. – киргизска

кит. – китайска

лезг. – лезгинска

монг. – монголска

перс. – персийска

пущ. – пущунска

осет. – осетинска

там. – тамилска

татар. – татарска

тиб. - тибетска

тур. – турска

туркм. – туркменска

узб. – узбекска

хин. – хинди

 

 

Библиография

Ако нямаш... 2004: Ако нямаш огледало, погледни съседа си / Състав. и прев. от тур. ез. К. Николова. София, Изток-Запад, 2004.

Афганские... 1961: Афганские народные пословицы и поговорки / Пер. с пушту К. А. Лебедева и Л. С. Яцевич. Москва, Изд. иностр. лит., 1962.

Бидерман 2003: Ханс Бидерман. Речник на символите. София, Рива, 2003.

Ботева 2004: Диляна Ботева. Епиграфски данни за култа към тракийския конник сред римската армия в Долна Мизия и Тракия. – В: Годишник на департамент Средиземноморски и източни изследвания на НБУ : Академични четения в чест на 110 години от рождението на проф. Янко Тодоров, т. 2, 2004.

Бхатия 2001: kailaashchandra bhaaTia. hindii-angrezii muhaavraa-lokokti kosh. Dillii, Prabhat Prakashan, 2001.

Верният... 2004: Верният път е само един, погрешните са хиляди / Състав. и прев. от перс. ез. И. Панов. София, Изток Запад, 2004.

Искаш ли... 2005: Искаш ли да разбереш новото, изучавай старото / Състав. и прев. от монг. ез. А. Федотов. София, Изток Запад, 2005.

Купър 1993: Дж. К Купър. Енциклопедия на традиционните символи. София, Изд. „Петър Берон“, 1993.

Лосев 1989: Лосев, А. Ф. Проблемът за символа и реалистичното изкуство. София, Наука и изкуство, 1989.

Монгольские... 1962: Монгольские народные пословицы и поговорки / Пер. с монг. яз. А. Дамба-Ринчинэ. Москва, Изд. иностр. лит., 1962.

Пиеш ли... 2003: Пиеш ли вода, мисли за извора / Състав. и прев. от кит. ез. Е. Вацева. София, Изток Запад, 2003.

Пословици 1966: Избрани пословици от цял свят / Състав. М. Григоров и К. Кацаров. София, НС ОФ, 1966.

Пословицы... 1961: Пословицы и поговорки народов Востока / Состав. Ю. Э. Брегель; Отв. ред. И. С. Брагинский. Москва, Изд. вост. лит.1961.

Приор 1991: Универсалните символи. София, Изд. Гуторанов и син, 1991.

Славейков 2003: Петко Р. Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи. София, 2003.

Тивари 1985: bholaanaath tivaarii. vRihat hindii lokokti kosh. Dillii, 1985.

Турецкие... 1962: Турецкие народные пословицы и поговорки. Пер. с тур. яз. В. Лебедевой. Москва, 1962.

Туркменские... 1980: Туркменские пословицы и поговорки. Состав. и пер. с туркм. яз. Б. А. Каррыева. Ашхабад, 1980.

Тандан 1997: puurancand ThanDan. vyaavahaarik hindii. Dillii, 1997.

Тълковен 1976: Български тълковен речник. Състав. Л. Андрейчин и др. София, 1976.

 

За автора

Публикации в списание МАНАС:

Тодорова-Маринова, Валентина. Уеларизмите: Атрактивни паремии в хинди. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, Том 2, 1, 2015.

Тодорова-Маринова, Валентина. Хинди антропонимите в българския език – особености и транскрипция. – Във: Манас: Българска транскрипция на антропоними и топоними от азиатски и африкански езици, Том 4, 1, 2018.