Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2015 / Том 2 / Брой 2 : Сетива и сетивност

Сетива и приношения на сетивни обекти в тибетския будизъм

Людмила Класанова

Резюме

В тибетската будистка традиция сетивата се разглеждат във връзка с познавателните им способности. Те се свързват с определен вид съзнание, поради факта, че чрез тях се получава информация за околния свят. Съзнанието се смята за едно от петте агрегата, които формират човешката личност. Сетивата, агрегатите и елементите (земя, вода, огън, въздух и пространство) представляват психо-физическите компоненти на самсара. Смисълът на будистката тантрическа практика е те да бъдат пречистени и трансформирани. За тази цел се използват обекти, които стимулират сетивата, като петте сетивни обекта, наричани в тибетската будистка традиция „петте обекта, които носят наслада на сетивата”. Във Ваджраяна будизма те са обожествявани като богини на приношенията, които имат статута на женски Бодхисатви. Шестнайсетте богини на приношенията са описани в молитвата „Лютнята на гандхарвите: гирлянд от приношения на шестнайсетте ваджра богини”, чийто превод от тибетски на български език е приложен към основния текст.

Съдържание

Основен текст

 

Сетивата представляват способностите на човека да възприема околната среда и да общува. В традиционната наука се говори за пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание и към тях се прибавя т.нар. „шесто чувство“, което най-често се отнася до интуицията или свръхестествените човешки способности. 

Терминът в класическия индийски будизъм, който съответства на сетиво или сетивен орган е индрия (санскр. indriya). Той се превежда и като “физическа сила” или „сетивна способност”. Буквалното значение на индрия е „принадлежащ на Индра”. Бог Индра е основно божество в Ригведа и господар на будисткия рай на трийсет и трите божества (Траятримса). Името му е символ на върховенство и непобедима сила. В будистката традиция индрия традиционно се отнася до няколко групи способности, описани в Сутта Питака на Палийския канон: пет духовни, пет сетивни и двайсет и две феноменологични. Петте духовни способности (пали pañc' indriyāni) са: вяра (пали saddhā), упоритост (пали viriya), памет (пали sati), концентрация (пали samādhi) и мъдрост (пали pañña). Сетивните способности се отнасят до основните пет сетива, като към тях е прибавено допълнително сетиво, което представлява ума. Шестте сетивни способности са: зрение (пали cakkhindriya), слух (пали sotindriya), мирис (пали ghānindriya), вкус (пали: jivhindriya), допир (пали kāyindriya) и ум (пали manindriya).

В Абхидхамма Питака терминът индрия разширява значението си, свързвайки се с двайсетте и две феноменологични способности, наричани още „контролиращи сили” (пали bāvīsati indriyāni). Те включват споменатите пет духовни способности и шест сетивни способности и към тях са прибавени три физически[1], пет чувствени[2] и три способности на крайното познание[3].

В тибетския будизъм индрия съответства на термина уангпо (тиб. dbang po), който се превежда като „сетиво” или по-често като „сетивна способност”. В тибетската будистка традиция се говори за пет сетивни способности (тиб. dbang po lnga), които представляват фини същности, основаващи се на физическите сетивни органи. Това са: зрителните способности (тиб. mig dbang), слуховите способности (тиб. rna dbang), обонятелните способности (тиб. sna dbang), вкусовите способности (тиб. lce dbang) и осезателните способности (тиб. lus dbang). В традиционните текстове сетивните способности се описват с поетични сравнения: зрителните наподобяват кръглата и синя форма на цветето умака; слуховите се сравняват с усукан свитък на брезова кора; обонятелните се асоциират с успоредни медни игли; вкусовите с диск на полумесец и осезателните са подобни на кожата на приятна на допир птица (Мипхам Ринпоче, 1997: 17).

В тибетската будистка традиция сетивата се разглеждат във връзка с познавателните им способности и се свързват с определен вид съзнание. За да разгледаме тези видове съзнания, първоначално ще обърнем внимание на смисъла, който тибетските будисти влагат в различните понятия за ум и съзнание. Всички те се базират върху санскритски будистки термини. Вероятно най-често срещаните тибетски думи за ум и съзнание са сем (санскр. citta, тиб. sems), ий (санскр. manas, тиб. yid) и намше (санскр. vijñāna, тиб. rnam shes). Сем се превежда като „ум“, „разсъдък“, „интелект“ и се отнася до комплексен когнитивен апарат, който съдържа всичко, което възприема и мисли. Ий също се превежда като „ум“, „интелект“, но и като „разум“  и  се свързва с мисловната способност и идеята за „мислещ ум“. Намше означава съзнание или осъзнаване, че има нещо, което знае и възприема. Термините сем, ий и намше са еквивалентни, що са отнася до онова, което мисли или осъзнава. В тибетския език се срещат и много други термини със сходно значение на ум или съзнание[4].

Според Абхидхарма[5] умът е съставен от основен или доминиращ ум  (тиб. gtso sems) и второстепенен ум или ментални модели (тиб. sems byung). Във всеки отделен момент от потока на ума (санскр. saṃtāna, тиб. rgyun) има момент на осъзнаване, който е централен и паралелно с него съществуват различни ментални модели. Основният ум е като водач, около който се появяват останалите ментални фактори. Той се асоциира с едно от шестте вида съзнания (санскр. vijñānakāya, тиб. rnam shes tshogs drug), които представляват познавателните способности на сетивата и ума. Това са: съзнание на зрението (санскр. cakṣurvijñana, тиб. mig gi rnam shes), съзнание на слуха (санскр. śrotravijñana, тиб. rna ba’i rnam shes), съзнание на обонянието (санскр. ghrāṇavijñana, тиб. sna’i rnam shes), съзнание на вкуса (санскр. jihva vijñana, тиб. lce’i rnam shes), съзнание на осезанието (санскр. kāya vijñana, тиб. lus kyi rnam shes) и съзнание на ума (санскр. mano vijñana, тиб. yid kyi rnam shes).

Менталните модели или състоянията, които произлизат от ума (санскр. caitta, тиб. sems las byung ba) са многобройни. Самият Буда Шакямуни е заявил, че в човешкия ум те са 84 000, подобно на броя на неговите учения. Всяко едно от тях отговаря на определена заблуда. Според Абхидхарма съществуват различни нива на класификация на менталните модели. Те могат да бъдат разделени на групи от хиляда, петстотин, сто и десет и т.н. В индо-тибетската традиция обикновено се цитират петдесет и един ментални модели (санскр. ekapañcāśaccaitasika, тиб. sems byung lnga bcu rtsa gcig), описани в Абхидхарма

В будистките представи сетивата представляват определен вид съзнание, поради факта, че чрез тях се сдобиваме с определен вид информация за околния свят. От друга страна съзнанието се смята за едно от петте агрегата, които формират човешката личност (санскр. pudgala, тиб. gang zag). Петте агрегата или скандхи (санскр. pañcaskandha, тиб. phung po lnga) представляват психо-физически компоненти на съществата в самсара, които са основната причина за вкопчването в аза (санскр. ātman, тиб. bdag). Това са: форма (санскр. rūpa, тиб. gzugs), чувство (санскр. vedanā, тиб. tshor ba), разпознаване (санскр. samjñā, тиб. ‘du shes), съставен фактор (санскр. samskāra, тиб. ‘du byed) и съзнание (санскр. vijñāna, тиб. rnam par shes pa). Формата е обект на зрението, комбинация от всички материални същности, които не са ментални. Чрез комбинацията на петте елемента, се поражда тялото, неговите сетивни органи и обектите на тези органи. Чувството е компонент на дуалистичния процес на възприятие, предизвикан от определен обект. Резултатът от контакта с обекта на възприятие се появява като преживяване в ума, което може да бъде приятно, неприятно или неутрално. В будизма чувствата са едни от основните причини за пораждането на цикличното съществуване. Разпознаването е функция на дуалистичния ум, който разграничава характеристики като форма и цвят. Този агрегат представлява процеса на използване на концептуалните конструкти, които се използват като действителни обекти, така че ума да има средства, чрез които да разпознава. Съставният фактор обхваща менталните модели, които не са част от агрегата на чувствата или на разпознаването и се контролират от многобройни причини и условия. Той е най-важната част от процеса, който поражда цикличното съществуване. Невежеството е основната причина, поради която съставните фактори се създават в ума и посяват кармични семена, определящи бъдещето прераждане. Съзнанието е агрегат, който осъзнава повърхностните аспекти на реалността и възприема различните обекти. Хората в Света на желанията (санскр. kāma loka, тиб. 'dod pa'i khams) притежават шестте вида съзнания, свързани с всяко едно от сетивата.

Според будизма Тхеравада, страданието се появява, когато някой се идентифицира с агрегатите или се вкопчва в тях. Следователно, страданието се премахва чрез отстраняване на привързаността към агрегатите. Според будизма Махаяна, пълната свобода се постига чрез дълбоко проникване в природата на всички агрегати, която е освободена от независимо съществуване. Разбирането на петте скандхи е съществено за осъзнаването на Четирите благородни истини, свързани със страданието. Когато петте скандхи се възприемат като част от нашата индивидуалност, това помага да се избегне идентифицирането с моментните възприятия и навици и да се развие себепознанието. Според учението на Буда нашето его, личност или усещането за индивидуален аз не притежават независима и постоянна природа, а представляват проява на илюзорния ефект на агрегатите.

По отношение на връзката между скандхите и сетивата в будистката традиция се класифицират дванайсет основи на сетивата. Това са петте външни основи на сетивата (форма, звук, мирис, вкус и допир); менталните сетивни обекти, застъпващи първите четири скандхи (форма, чувства, разпознаване и съставен фактор); петте вътрешни основи на сетивата (око, ухо, нос, език и тяло), които също са част от агрегата на формата и ментални сетивни органи, сравнявани с агрегата на съзнанието. Будистката аналитична медитация върху скандхите води до отстраняване на погрешните възгледи, свързани с аза, а медитирането върху основите на сетивата премахва силните желания чрез отдръпване и осъзнаване на сетивните обекти, които предизвикват контакт, чувство и последвалото от тях страстно желание.

Агрегатите и сетивата се свързват и с друга традиционна класификация на т.нар. „осемнайсет измерения” или дхату (санскр. dhātu, тиб. dbyings). Те включват споменатите шест съзнания, както и шест външни основи (санскр. bāhya āyatana) и шест вътрешни основи (санскр. adhyātma āyatana). Шестте външни основи са свързани със сетивните обекти: визуални, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни и ментални обекти[6]. Шестте вътрешни основи са свързани със сетивните способности: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни и ментални способности[7]. Осемнайсетте дхату функционират чрез агрегатите и се обособяват в шест тройки, като всяка тройка е съставена от сетивен обект, сетивен орган и сетивно съзнание. 

Външните и вътрешните основи, породени от връзката между телесните и ментални функции, предизвикват всички сетивни преживявания, определящи възприемането на реалността. Те се срещат като петата връзка (санскр. nidāna) във фундаменталната будистка доктрина за Дванайсетте връзки на взаимозависимия произход на всички явления (санскр. dvādaśāṅga-pratītyasamutpāda, тиб. rten 'brel yan lag bcu gnyis). Според тази философска система произходът на страданието се корени в невежеството, от което се пораждат всички останали връзки. Дванайсетте връзки представляват цикъла на съществуването, породено от невежеството, което създава взаимозависимите скандхи и сетива:

  1. Невежество (санскр. avidyā, тиб. ma rig pa): фундаменталното невежество по отношение на относителната и абсолютната истини и погрешното възприемане на скандхите като индивидуална същност.
  2. Съставен фактор (санскр. saṁskāra, тиб. 'du byed): невежеството поражда кармата (позитивна, негативна и неутрална) и предизвиква преражданията в различните царства.
  3. Съзнание (санскр. vijñāna, тиб. rnam par shes pa): съставните фактори пораждат съзнанието на следващото съществуване. 
  4. Име и форма (санскр. nāma-rūpa, тиб. ming dang gzugs): чрез силата на съзнанието съществото се свързва с утробата, където се развива тялото, което представлява агрегата форма, а четирите „имена” са скандхите на чувство, разпознаване, съставен фактор и съзнание.
  5. Шест основи на сетивата (санскр. ṣaḍāyatana, тиб. skye mched drug): шестте външни и вътрешни основи на сетивните обекти и способности.
  6. Контакт (санскр. sparśa, тиб. reg pa): събирането на обектите, сетивните способности и съзнанията. 
  7. Чувство (санскр. vedanā, тиб. tshor ba): от контакта се поражда чувство (приятно, неприятно или неутрално).
  8. Силно желание или жажда (санскр. tṛṣṅā, тиб. sred pa): силно желание за приятни усещания и за премахване на болезнените чувства. 
  9. Вкопчване (санскр. upādāna, тиб. len pa): когато силното желание се увеличи, то се превръща във вкопчване, силен стремеж  да не се разделяме от това, което носи наслада и да избягваме това, което е болезнено.
  10. Пораждане (санскр. bhava, тиб. srid pa): поради вкопчването тялото, речта и ума се  активират и създават карма, която определя следващото съществувание.
  11. Прераждане (санскр. jāti, тиб. skye ba): чрез силата на пораждането съществото се преражда на определено място, спрямо събирането на необходими условия.
  12. Старост и смърт (санскр. jarā-maraṇa, тиб. rga shi): прераждането е последвано от продължителен процес на стареене, тъй като агрегатите се променят и развиват и когато агрегатите спрат да функционират, настъпва смъртта.

В тибетската будистка традиция дванайсетте връзки на взаимозависимия произход са представени в популярното изображение на Колелото на живота (санскр. bhavacakra, тиб. srid pa'i 'khor lo). Този визуален израз на цикъла на съществуването може да се види във всеки тибетски манастир (вж. Илюстрация 1). Шестте основи на сетивните обекти и способности са изобразени като къща с пет прозореца и една врата (вж. Илюстрация 2). Това символизира идеята, че чрез петте сетива и съзнанието се възприема външния свят. В Колелото на живота те са представени като празна къща, тъй като се асоциират с периода, когато органите на ембриона се развиват, но все още не функционират.

Илюстрация 1: Колелото на живота

 

Илюстрация 2: Шестте основи на сетивата

В будистките представи сетивата, скандхите и петте елемента[8] представляват психо-физическите компоненти на самсара. Целта на будистката тантрическа практика е те да бъдат пречистени и трансформирани. За тази цел се използват обекти, които стимулират сетивата, за да може след това те да бъдат трансцедентирани. Пример за това са петте сетивни обекта, наричани в тибетската будистка традиция „петте обекта, които носят наслада на сетивата” (тиб. 'dod yon lnga): визуални форми (тиб. gzugs), звуци (тиб. sgra), аромати (тиб. dri), вкусове (тиб. ro) и осезаеми обекти (тиб. reg bya bcas). Визуалните форми се представят символично чрез огледало, което отразява всички обекти, носещи наслада на зрението. Звуците се свързват с различни музикални инструменти (лютня, барабан, раковина и флейта) или песни, които носят наслада на слуха. Ароматите, носещи наслада на обонянието най-често са от тамян или парфюм. Вкусовете се асоциират с плодове (манго и др.), носещи наслада на вкуса. Осезаемите обекти се изобразяват като платове или небесни одежди, носещи наслада на допира. 

Петте сетивни обекта се асоциират със специфични субстанции, които се използват за приношение в ритуалната будистка практика. Такива са осемте благоприятни субстанции, носещи късмет (санскр. aṣṭamaṅgaladravya, тиб. bkra shis rdzas brgyad): огледало (тиб. me long), кисело мляко (тиб. zho), трева дурва (тиб. rtsva dur ba), плод от дървото билба (тиб. shing tog bil ba), завъртяна надясно раковина (тиб. dung g.yas 'khyil), жлъчка на слон (тиб. ghi wang), червеникав прах (тиб. li khri) и бели синапени семена (тиб. yungs kar). Те също носят наслада на сетивата и имат изключително благоприятно значение, тъй като са свързани със събития от самото зараждане и разпространение на Дхарма в този свят. Според  Робърт Бийр тези субстанции са древни символи на благополучието, които са привнесени в будизма още в началото на неговото разпространение (Бийр 2003: 16). Осемте благоприятни субстанции, подобно на осемте благородни знака (санскр. aṣṭamaṅgala, тиб. bkra shis rtags brgyad)[9] представляват специфична група приношения, които са представени на Буда като символи на Осемстепенния път на правилни възгледи, мисъл, реч, действие, поведение, усилие, осъзнаване и медитация. Подобно на осемте благородни знака, благоприятните субстанции по-късно са обожествени в будизма Ваджраяна като осем богини на приношенията (тиб. mchod pa'i lha mo brgyad).

Богините на приношенията (тиб. mchod pa'i lha mo) се срещат в Махаяна и Ваджраяна и имат статута на женски Бодхисатви. Те могат да бъдат шест, осем или шестнайсет на брой и се срещат в свитата на много будистки божества (вж. Илюстрация 3-4). Осемте богини на приношенията се идентифицират с осем от основните женски образи в Махаяна будизма – Сарасвати, Кунда, Бялата Тара, Кхадиравани Тара, Ситатапатра, Маричи, Ушнишавиджая и Парнашавари (Бийр 1999: 244). Също така те се свързват с осемте женски Бодхисатви, съпруги на осемте велики Бодхисатви, наречени още „осемте близки синове” (вж. Таблица 1). Всяка една от тях има специфична функция и символика. Богините правят приношения на обекти, които носят наслада на сетивата: огледало, което символизира формата, цветя, гирлянди, тамян, песни, светлина, танц и парфюм. Осемте мъжки и женски Бодхисатви са характерни най-вече за пантеона на тибетската школа Нийнгма и могат да се видят в мандалите, съпътстващи ритуалната практика. 

Таблица 1: Осемте богини на приношенията (тиб. mchod pa'i lha mo brgyad) или осемте женски Бодхисатви (тиб. byang chub sems ma brgyad), съпруги на осемте велики Бодхисатви, наречени още осемте близки синове (санскр. aṣṭa utaputra, тиб. nye ba'i sras brgyad). 
Илюстрация 3: Шестте богини на приношенията
Илюстрация 4: Шестнайсетте богини на приношението (тиб. mchod pa'i lha mo bcu drug) или шестнайсетте ваджра богини (тиб. rdo rje'i lha mo bcu drug) включват осем допълни женски образа. 

 

Богините на приношенията и благополучието представляват едни от най-забележителни образци в будисткото изкуство, характеризиращи се с неповторима красота и богата символика. Те могат да се видят като красиво изваяни скулптури, украсяващи храмове (вж. Илюстрация 5) или изобразени в стенописи, тханки и ритуалните карти за инициация (тиб. tsag li), (вж. Илюстрация 6). Също така те се изразяват символично чрез различни мудри, мантри или ритуални танци, които се изпълняват по време на церемонии в тибетските манастири. По традиция тези танци, въпреки че пресъздават женски образи, се изпълняват предимно от монаси.

Илюстрация 5: Статуи, украсяващи храмове на богините на приношенията, в „Зангдог Палри”, храма на Гуру Ринпоче в манастира „Намдролинг”, Южна Индия

Илюстрация 6: Ритуалните карти за инициация (тиб. tsag li) с богините на приношенията.
Автор: Анди Уебер (горе). Неизвестен автор (долу).

Осемте женски Бодхисатви се споменават в тибетското учение за междинното състояние между смъртта и следващото прераждане (тиб. bar do), описано в Бардо Тьодол[10]. Там се споменава мандалата на стоте мирни и гневни божества, които се появяват по време на бардо (тиб. zhi khro rigs brgya). Осемте мъжки и женски Бодхисатви се появяват сред четиресетте и две мирни божества (тиб. zhi ba'i lha zhe gnyis). Осемте женски Бодхисатви се срещат в тези учения и в гневна форма, с глави на животни и хранещи се с плът (тиб. phra man ma). Мандалата на тези женски божества е описана и в Гухягарбха тантра (VIII-X в.). В „Молитвата към осемте знака на благополучието” (санскр. aṣṭamaṅgala, тиб. bkra shis rtags bryad) на Мипхам Ринпоче (1846-1912), осемте женски Бодхисатви се проявяват като осем богини, които правят приношения на Будите. Те се наричат „богини на благополучието” (тиб. bkra shis lha mo brgyad) и се смята, че даряват късмет и просперитет и превръщат неблагоприятните условия в благоприятни (вж. Таблица 2). 

Таблица 2: Осемте богини на благополучието (тиб. bkra shis lha mo brgyad) се свързат с осемте знака на благополучието. 

Когато богините на приношението са шестнайсет на брой, се наричат „ваджра богини” и се срещат в ритуалната практика на будизма Ваджраяна (вж. Илюстрация 4). Описани са в молитвата „Лютнята на гандхарвите: гирлянда от приношения на шестнайсетте ваджра богини”, която се съдържа в компендиума от сакрални текстове Нийнгтхиг Цапо (тиб. snying thig rtsa pod)[11] в традицията на Лонгчен Нийнгтхиг (тиб. klong chen snying thig). Той съдържа коренни текстове (тиб. rtsa pod) на Джигме Лингпа (1730-1798), един от най-важните фигури в школата Нийнгма, както и коментари на значими учители в традицията. Молитвата е преведена на български език от оригиналния тибетски текст (вж. Приложение). В текста й се споменава, че тя е предадена от богинята Сарасвати, което е още едно доказателство за връзката на богините на приношенията с махаянските женски божества. В тибетската будистка традиция съществува и съкратен вариант на молитвата, написан от Джамянг Кхьенце Уангпо (1820-1892).

Преди да разгледаме по-подробно молитвата „Лютнята на гандхарвите: гирлянда от приношения на шестнайсетте ваджра богини” ще обърнем внимание на представите за приношенията в тибетския будизъм и характера на техния реципиент. Това касае спецификата на ритуалната и медитативна практика.

Будизмът Ваджраяна включва различни тантрически техники, описани в традиционните текстове и коментарите към тях. Най-важният аспект на практиката е използването на „резултата като път”, което означава, че вместо просветлението да бъде поставено като крайна цел в далечното бъдеще, то се преживява в настоящия миг чрез идентифициране с просветлените тяло, реч и ума на Буда. В процеса на визуализация практикуващият се слива с т.нар. „божество на медитацията“ или „лично божество“, известно в тибетската традиция като ийдам (санскр. iṣṭadevatā, тиб. yi dam). Ийдамите представляват специфични божества, които отговарят на индивидуалната психологическа нагласа на практикуващия и се използват като фокус за концентрация в процеса на будистката визуализация и медитация. Те не се възприемат като божества защитници (както е в хиндуисткия тантризъм), а като помощно средство за разпознаване на истинската природа на ума. В будизма Ваджраяна ийдамът представлява напълно просветлено същество, което се използва като фокус за концентрация в процеса на будистката медитация в определен период на уединение или през целия живот на практикуващия.

По време на тантрическата практика всички ритуални елементи се приемат като чистото проявление на ума на божеството на медитацията, което е неделимо от коренния учител (тиб. rtsa ba’i bla ma). На това просветлено същество се поднасят приношения, за да се призоват силата и благословията му. Подобна божествена сила може да е насочена към светски цели, като лечение, благополучие, дълъг живот и т.н., но основната цел на този акт е да спомогне за развитието на практикуващия в етапите на медитативната му реализация[12].

Приношенията са религиозен израз на фундаменталната будистка добродетел на щедростта. Съвършенството на щедростта (санскр. dāna pāramitā, тиб.  sbyin pa pha rol tu phyin pa) е първото от шестте или десетте съвършенства по пътя на Бодхисатва. То включва всеки акт на щедрост, независимо дали става дума за поднасяне на подарък на по-висше същество (като божество или духовен учител) или даване на милостиня на беден човек. Като алтруистичен акт, щедростта е основа за натрупване на духовни заслуги (санскр. puñña, тиб. bsod nams). Според будистката доктрина натрупването на заслуги води до по-висше прераждане и евентуално до освобождаване от страданията в цикличното съществуване. 

Независимо дали физическите приношения донасят полза на този, на когото се даряват, от будистка гледна точка те са важно средство за намаляване на вкопчването във физическия свят. Привързаността подсилва възприемането ни като независими същности, което води до вкопчване в желаните обекти. Поднасянето на приношения помага на ума да се освобождава от обектите на желание, което според будистката традиция помага за намаляване на заблудата относно съществуването на истинска и независима същност. По този начин се постига мъдростта, която осъзнава, че всички феномени нямат независима същност и са пусти по природа. Без подобно осъзнаване, не е възможно да се постигне състоянието на Буда. Ценността на заслугите, които се натрупват от дарението зависи от мотивацията, статута на получаващия дарения и от качеството на самите приношения.

В тантрическата практика на тибетския будизъм се срещат четири вида приношения: външни (тиб. phyi mchod), вътрешни (тиб. nang mchod), тайни (тиб. gsang mchod) и приношения на истинската природа (тиб. de kho na nyid mchod). По традиция всички приношения трябва да притежават три основни качества: да са изначално неделими от мъдростта, която реализира единството на блаженство и пустота (тиб. bde stong dbyer med ye shes); формата им трябва да съответства на това, което се принася; те трябва да имат силата да предизвикат неопетнено блаженство в този, на когото се поднасят[13].

Приношенията в традицията на Висшата Йога тантра (тиб. rnal 'byor bla med rgyud) трябва да бъдат осветени и възприети като проявления на мъдростта на Будите, която реализира единството на блаженство и пустота. Само Буда или тантрическо божество има силата да извърши този акт на освещаване. За това преди да направи приношение, практикуващият визуализира себе си като божество и мислено превръща  обикновените проявления в блажената мъдрост на пустотата. Като неделим от божество, той е способен да освети приношенията. Първоначално се освещават вътрешните приношения, които в практиката с гневни божества включват трансформиране на пет вида месо (тиб. sha lnga) и пет телесни субстанции (тиб. bdud rtsi lnga) в океана на чистия нектар на мъдростта (тиб. ye shes kyi bdud rtsi). Този нектар символизира трансформирането на психо-физическите компоненти на самсара (сетивата, агрегатите и елементите) в същности на просветлението (Татхагати[14], духовни съпруги и пет мъдрости). След това със свещени субстанции и произнасяне на мантри се освещават външните приношения (вода за пиене, вода за измиване, цветя, тамян, маслена лампа, парфюм, храна и музика). Въпреки че те се проявяват като материални обекти, носещи наслада на сетивата, тяхната истинска същност е мъдростта и целта им е да породят най-висшата йогическа наслада[15].

В ритуалната практика на Ваджраяна приношенията се благославят с повтаряне на мантрата ОМ, санскритското име на всяко отделно приношение[16] и мантрите А и ХУНГ. Мантрите ОМ, А и ХУНГ символизират тялото, речта и ума на Будите. Когато се благославя всяко приношение, се изпълняват съответстващите му ритуални жестове или мудри (санскр. mudrā, тиб. phyag rgya) и се визуализират богините на приношенията, които поднасят даровете на божеството на медитацията.

Външните приношения се освещават като проявление на мъдростта, която осъзнава единството на блаженство и пустота и след това се принасят на божеството на медитацията. На края на този процес богините на приношенията се разтварят в сърцето. Богините на шестте сетива също се призовават със съответните им мантри[17] и мудри, за да събудят наслада на сетивата и спомогнат за натрупването на благословии и духовни заслуги. Истинската цел на приношенията се изяснява на края на практиката, когато практикуващия рецитира молитви и отправя молби за защита, добро здраве, дълъг живот, успех в светските и духовните дела и за просветлението на всички същества.

Молитвата „Лютнята на гандхарвите: гирлянда от приношения на шестнайсетте ваджра богини” се използва в ритуалните текстове (санскр. sādhanā, тиб. sgrub thabs) на различни практики. Тя започва с преклонение пред Изначалния Буда Самантабхадра и богините на приношенията, които в текста са наречени „просветлени”. Тази характеристика на женските божества се среща единствено в контекста на будизма Ваджраяна. Богините на приношенията са възпети в поетичен стих, който завършва с пожелание да се изпита блаженство чрез всеки обект, който носи наслада на сетивата (символизиран от съответната богиня). Този, който трябва да изпита наслада е обекта, на който се даряват приношенията – божеството на медитацията, неделимо от коренния учител. Всеки стих, посветен на шестнайсетте богини, завършва с изречение на санскрит, в което се съдържа името на приношението и семенна свещена сричка (биджа мантра). Чрез него се изразява надеждата коренния учител и всички Татхагати да се насладят на съответното приношение.

Краят на молитвата изразява традиционния будистки стремеж за натрупване на духовни заслуги, чрез поднасянето на приношения, които обхващат цялата вселена. 

„Всичко съществуващо във феноменалния свят
се появява като украса на петте обекти на сетивна наслада.”

                                                                                                   (вж. Приложение)

Всичко, което съществува в света на феномените, може да се дари на просветлената същност, чиито качества практикуващия се стреми да постигне. Външните феномени представляват проекция на вътрешните феномени (сетива и съзнание). Чрез пречистването и приношението на външни феномени, се трансформира вътрешния свят. Този процес зависи от силата на мотивация и ясната визуализация, като водеща роля в този процес има ума. Той е този, който създава и след това разтваря в блажена пустота обектите на сетивна наслада:

„Това велико съкровище на ума, което изпълнява желания,
без никакво разграничаване, дарявам на теб
като приношения на насладата.”                                        
                                                                                                  (пак там)

Умът е принесен като скъпоценно дарение, за да породи наслада в божеството на медитацията, което е творение на самия ум. Така приношенията се извършват като процес на пречистване и идентифициране с просветлена същност, което цели да разкрие изначално чистата и съвършена природа на ума, неговата Буда природа. 

Като заключение нека се върнем към изображението на шестте основи на сетивните обекти и способности в Колелото на живота - къщата с пет прозореца и една врата. Умът представлява своеобразна врата, а сетивата са прозорци към външния свят. Стените на тази къща разделят външния от вътрешния свят, дотолкова, доколкото двата свята трябва да бъдат разпознати и след това обединени в едно цяло. Разпознаването на природата на ума, която е отвъд „дуалностите на вътре и вън“ и т.н. се описва в будистките текстове като завръщане у дома, но това е дом, който няма стени и подобно на пространството обхваща всичко. В този процес на завръщане към истинската същност опознаването и овладяването на сетивата има съществена роля.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Преводът на молитвата по-долу е направен в часовете по „Тибетски език и култура“ (летен семестър, 2015 г.) в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“. В него участват Диана Петакова, Цветалина Недялкова, Елица Кибарова, Георги Николов и д-р Людмила Класанова. Редактор: д-р Людмила Класанова.

 

༄༄།  རྡོ་རྗེ་ལྷ་མོ་བཅུ་དྲུག་གི་མཆོད་ཕྲེང་དྲི་ཟའི་རྒྱུད་མངས་ཞེས་བྱ་བ་བཞུགས།

Лютнята на божествата гандхарва[18]:
гирляндa от приношенията на шестнайсетте ваджра богини

 

འཕགས་པ་ཀུན་ཏུ་བཟང་པོ་དང་བྱང་ཆུབ་མཆོད་པའི་ལྷ་མོ་རྣམས་ལ་ཕྱག་འཚལ་ལོ།

Прекланям се пред благородния Самантабхадра[19] и просветлените богини на приношенията.

རྡོ་རྗེ་ལྷ་མོ་བཅུ་དྲུག་གི་མཆོད་ཕྲེང་དྲི་ཟའི་རྒྱུད་མངས་ནི།

Лютнята на гандхарвите: Гирлянда от приношенията на шестнайсетте ваджра богини.

མཆོད་ཛས་རྣམས་ལ་བསང་ཆུ་ཐོར་ཞིང་༔

Напръскайте с пречистена вода обектите на приношения.

ཨོཾ་ཧཱུྃ་ཏྲཱཾ་ཧྲཱི་ཨཱ༔

ОМ ХУМ ТРАМ ХРИ А

ལྷ་རྫས་དང་ཏིང་ངེ་འཛིན་ལས་གྲུབ་པའི་ཕྱི་ནང་གསང་བའི་མཆོད་སྤྲིན་

Нека външните, вътрешните и тайните приношения[20], постигнати чрез божествените предмети[21] и дълбоката медитация[22],

ངོ་བོ་ཡེ་ཤེས་ཀྱི་བདུད་རྩི་ལ་རྣམ་པ་འདོད་ཡོན་གྱི་སྤྲིན་ཕུང་ཟད་མི་ཤེས་པ་

които в същността си са нектара на изначалната мъдрост[23] и се проявяват като неизчерпаеми облаци на обектите на сетивна наслада[24],

ཀུན་ཏུ་བཟང་པོའི་མཆོད་པའི་རྣམ་རོལ་དུ་རྒྱས་པར་གྱུར་ཅིག །

бъдат разпространение чрез магически проявените приношения на Самантабхадра!

 

ན་མཿསརྦ་ཏ་ཐཱ་ག་ཏེ་བྷྱོ་བི་ཤྭ་མུ་ཁེ་བྷྱཿསརྦ་ཐ་ཁཾ་ཨུཏྒ་ཏེ་སྥ་ར་ཎ་ཧི་མཾ་ག་ག་ན་ཁཾ་སྭཱ་ཧཱ།

НАМА САРВА ТАТХАГАТА БХАЙО БХИШО МУ КХЕ БХЯ САРВА ТХА КХАМ УТГАТЕ САПХАРАНА ЕМАМ ГАГАНА КХАМ СО ХА

 

པདྨ་རྒྱས་པ་ལྟ་བུའི་ལང་ཚོ་ཅན།།

Младолика като разцъфващ лотос,

རེག་ན་བདེ་བའི་མཆོག་སྟེར་ཨུཏྤལ་མིག །

даряваща върховно блаженство само с допир, с очи като син лотос[25],

གཟུགས་ཀྱི་རྣམ་འགྱུར་ངོམ་པའི་ཡིད་འཕྲོག་མ།།

танцуваща в различни пози и пленяваща сърцето.

རྡོ་རྗེ་སྒེག་མོ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на очарованието изпиташ наслада![26]

 

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ЛАСЬЕ ХУНГ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагата се насладят на приношението на ваджра очарование ХУНГ ХО!

 

སྲིད་ན་རྣམ་པར་མཛེས་པའི་ཟླ་བས་ཀྱང་།།

Дори луната с най-прелестната красота на света

བལྟ་ན་སྡུག་པའི་གཟུགས་ཀྱི་ཆར་མི་ཉེ།།

не може да се сравни с твоите прекрасни форми,

ནོར་བུའི་དོ་ཤལ་འཛིན་པའི་ཡིད་འོང་མ།།

чаровница, окичена с гирлянда от скъпоценности.

རྡོ་རྗེ་ཕྲེང་བ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на гирляндата изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА МАЛЕ ТРАМ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагата се насладят на приношението на ваджра гирлянда ТРАМ ХО!

 

འཇམ་མཉེན་པུནྡ་རི་ཀའི་ལང་ཚོ་ལ།།

Нежна, грациозна и младолика като бял лотос[27],

རེག་འཇམ་དབང་པོའི་གཞུ་ཡི་འཁྲི་ཤིང་ཅན།།

с меки форми като арка от увивни растения,

སྐད་སྙན་འགྱུར་ཁུགས་སྟོང་གི་གླུ་ལེན་མ།།

певица, привличаща мнозина с омаен глас.

རྡོ་རྗེ་གླུ་མའི་ཚོགས་ཀྱིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на песента изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ГИРТИ ХРИ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра песен ХРИ ХО!

 

བུང་བ་པདྨའི་ཚལ་ན་གཡོ་བ་བཞིན།།

Като пчели, жужащи в лотосова градина

ཕྱག་ཞབས་གསེར་གཡུའི་གདུ་བུས་མཛེས་པའི་གར།།

звънтят златните и тюркоазени гривни по ръцете и нозете на красивата танцьорка,

མིག་འཕྲུལ་ལྟ་བུར་བསྒྱུར་བའི་གཡོ་ལྡན་མ།།

магьосница, чиито движения са като мираж.

རྡེ་རྗེ་གར་མའི་ཚོགས་ཀྱིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на танца изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА НИРТИ А ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра танц А ХО!

 

བཅུ་དྲུག་ལང་ཚོས་མྱོས་པའི་རྣམ་འགྱུར་དེས།།

С опияняваща младост на шестнадесет годишна,

སྙིང་ལ་དགའ་བའི་ཡ་མཚན་ཅིར་ཡང་སྟེར།།

изпълваща сърцата с чудни наслади,

དྲི་ཞིམ་སྤོས་ཕོར་ཐོགས་པའི་སྨིན་ལེགས་མ།།

тъмноока красавица, държаща съд с ароматен тамян.

རྡོ་རྗེ་བདུག་སྤོས་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на тамяна изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ДХУПЕ ХУНГ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра тамян ХУНГ ХО!

 

ཚངས་དབང་འཆི་མེད་བུ་མོའི་འཇོ་སྒེག་ཀྱང་།།

Дори несравнимото очарование на богинята на Брахма

ཤིན་ཏུ་མཛེས་པའི་ལང་ཚོས་བརྟན་པ་འཕྲོག།

е засенчено от невероятно красивата ти младост,

ཨུ་དུམ་ཝ་རའི་ཆུན་འཕྱང་ཡིད་འཕྲོག་མ།།

пленителка на сърцето, носеща венец от небесни цветя[28].

རྡོ་རྗེ་མེ་ཏོག་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на цветята изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ПУШПЕ ТРАМ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра цветя ТРАМ ХО!

 

ཡིད་འོང་བལྟ་ན་སྡུག་པའི་མཁུར་ཚོས་ལ།།

Обаятелна, с прекрасни румени бузи, приятни за окото,

ལི་ཁྲིའི་ཐིག་ལེ་བསསྐུས་པའི་རི་ཏྭགས་མིག །

обагрени с червеникава пудра и с очи на кошута,

ཉི་ཟླའི་སྒྲོན་མེ་ཐོགས་པའི་བཞིན་བཟང་མ།།

сияйна красавица, която пази светлината на слънцето и луната.

རྡོ་རྗེ་སྣང་གསལ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на светлината изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА АЛОКЕ ХРИ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра светлина ХРИ ХО!

 

འཆི་མེད་བུ་མོའི་དཔལ་འཛིན་སྨིན་ལེགས་གཟུགས།།

Със съвършено и величествено тяло на богиня на безсмъртието,

ཞལ་ནས་ཨུཏྤལ་ལ་ཡི་དྲི་འཐུལ་ཞིང་།

дъхът й е благоуханен като син лотос,

བཟང་དྲུག་སྨན་གྱི་བྱུག་པས་དགྱེས་པ་སྐོང་།།

чрез шестте отлични лечебни субстанции тя дарява наслада.

རྡོ་རྗེ་དྲི་ཆབ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на парфюма изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ГХЕНДЕ А ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра парфюм А ХО!

 

ལང་ཚོའི་ཆ་ཤས་རྫོགས་པའི་པདྨ་དང་།།

Лотос на съвършената младост,

རྣམ་འགྱུར་ཅིར་ཡང་འཆར་བའི་ཨ་དརྵ།།

огледало, в което всичко може да се прояви

ཕན་ཚུན་འགྲན་པ་ལྟ་བུའི་གཟུགས་མཛས་མ།།

и в което красивите форми се съревновават.

རྡོ་རྗེ་མེ་ལོང་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на формата изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА РУПА ОМ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра форма ОМ ХО!

 

ཏིང་འཛིན་རི་མོ་མཁན་གྱིས་བྲིས་པའི་གཟུགས།།

Образ, нарисуван от художника на съзерцанието[29],

བཞིན་མཛེས་མནྡཱར་བས་ཐོད་བཅིང་ཅན།།

красиво лице с венец от цветя, завладяващи ума[30],

ཟླུམ་པོའི་རྔ་ལས་བདེ་སྟོང་སྒྲ་འབྱིན་མ།།

богиня, която събужда звука на блаженството и пустотата с удара по барабана.

རྡོ་རྗེ་རྔ་ཟླུམ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на кръглия барабан изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА МИРТАМГИ ХРИ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра кръгъл барабан ХРИ ХО!

 

རཏྣའི་སོར་གདུབ་འཁྲོལ་བའི་ཁུ་ཚུར་གྱིས།།

Тя свири с ръка, украсена със скъпоценни пръстени

དྲི་ཟའི་བུ་མོར་འགྲན་པའི་ཏམ་བུ་ར།།

и се съревновава с тампурите на гандхарва,

རྣ་བའི་དཔྱིད་དུ་སྒྲེང་བའི་ཡིད་འཕྲོག་མ།།

омайница, доставяща наслада на ухото.

རྡོ་རྗེ་པི་ཝཾ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на лютнята изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА УИНИ ХУНГ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра лютня ХУНГ ХО!

 

དགའ་བ་བཅུ་དྲུག་རླུང་གི་རྟར་བསྐྱོན་ནས།།

Чрез събуждането на жизнената енергия на шестнайсетте наслади[31],

ཐིག་ལེ་བཅུ་དྲུག་གནས་སུ་དག་པ་ལས།།

пречистването на шестнайсетте жизнени субстанции[32],

སྟོང་ཉིད་བཅུ་དྲུག་གླིང་བུའི་སྒྲྲར་སྟོན་པའི།།

и звука на флейта тя разкрива шестнайсетте вида пустота[33].

རྡོ་རྗེ་གླིང་བུ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на флейтата изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА УАМСЕ ТРАМ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра флейта ТРАМ ХО!

 

ཟླ་གཞོན་པད་དཀར་ལྟ་བུའི་ལང་ཚོའི་དཔལ།།

Великолепието на твоята младост е като пълната луна и белия лотос,

མིག་གི་བདུད་རྩིར་སྦྱིན་དང་ཆབས་ཅིག་པར།།

девица, даряваща наслада на окото и в същото време

སྙན་འགྱུར་རྫ་རྔའི་སྒྲ་སྒྲོགས་ན་ཆུང་མ།།

свиреща омайно на глинен барабан.

རྡོ་རྗེ་རྫ་རྔ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на глинения барабан изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА МУРАНДЖЕ А ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра глинен барабан А ХО!

 

སཏོང་ཉིད་ནམ་མཁའི་རྒྱན་གྱུར་ལྟ་ཡི་གོས།།

Повелителка, поставяща с  връхчетата на магическите си пръсти

རིན་ཐང་བརྫོད་དུ་མེད་པའི་པཉྟྶ་ལི།།

одеждите на боговете, като орнаменти на небето на пустотата,

འཕྲུལ་ལདན་སོར་རྩེས་སྒྲོན་པའི་མཛའ་ན་མོ།།

неописуемо скъпоценни, украсени в петте цвята.

རྡོ་རྗེ་རེག་བྱ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на допира изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА СПАРШЕ ТРАМ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра допир ТРАМ ХО!

 

ཆགས་མེད་ཆགས་པ་ཆེན་པོའི་ཟུར་མིག་གིས།།

С бегъл поглед към великото желание без привързаност,

དཔའ་བོའི་ཡིད་ལ་མྱོས་པའི་ཆོམ་རྐུན་འཇུག།

прокрадващи се като крадци и опияняващи дори героите,

ལག་ན་རོ་བརྒྱའི་དཔལ་འཛིན་ཞལ་ཟས་ཐོགས།།

носещи в ръце великолепни и вкусни храни.

རྡོ་རྗེ་རོ་མའི་ཚོགས་ཀྱི་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез множеството Ваджра богини на вкуса изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА РАСА ХРИ ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра вкус ХРИ ХО!

 

བདེ་བས་བདེ་བའི་མཐར་སོན་སྟོང་པ་ཉིད།།

Блаженство, постигнато чрез блаженство и пустота,

བདེ་ཆེན་ཆོས་ཀྱི་འབྱུར་གནས་མངལ་ཁུར་ཅན།།

чиято утроба е великото блаженство - изворът на реалността[34],

བདེ་སྟོང་ངང་ལས་རྒྱལ་ཀུན་བསྐྱེད་པའི་ཡུམ།།

майката, която ражда всички Буди[35] от сливането на блаженство и пустота.

ཆོས་ཀྱི་རྡོ་རྗེ་མ་ཡིས་མཉེས་གྱུར་ཅིག །

Нека чрез Ваджра богинята на дхармадхату изпиташ наслада!

 

ГУРУ САРВА ТАТХАГАТА САПАРИУАРА ВАДЖРА ДХАРМАДХАТУ А ПРАТИТЦА ХО

Нека гуру и всички Татхагати се насладят на приношението на ваджра дхармадхату А ХО!

 

---

དེ་ལྟར་རྡོ་རྗེའི་རིགས་མ་བཅུ་དྲུག་གི། མཆོད་ཕྲེང་དྲི་ཟའི་བུ་མོས་བླངས་པའི་གླུ།།
རྒྱུད་མངས་སྟོང་གི་འགྱུར་དང་ལྡན་པ་འདི།། ངག་དབང་དབྱངས་ཅན་ལྷ་མོས་བདག་ལ་བྱིན།། ཞེས་སོ།། །།

Така песента с хиляди тонове за лютня на женските гандхарви, „Гирлянда от приношения на шестнайсетте ваджра духовни съпруги“ е предадена от повелителката на словото, богинята Сарасвати.

མཆོད་པ༔
ཧོཿསྣང་ཞིང་སྲིད་པའི་ཆོས་སོ་ཅོགཿ

Всичко съществуващо във феноменалния свят

འདོད་ཡོན་ལྔ་ཡི་རྒྱན་དུ་ཤརཿ

се появява като украса на петте обекти на сетивна наслада.

སེམས་ཀྱི་ཡིད་བཞིན་གཏེར་ཆེན་པོཿ

Това велико съкровище на ума, което изпълнява желания,

བླང་དོར་མེད་པའི་དགྱེས་མཆོད་འབུལཿ

без никакво разграничаване, дарявам на теб като приношения на насладата.

 

ВАДЖРА ДЖНАНА ДАКИНИ ПУПЕ ДХУПЕ АЛОКЕ ГХЕНДХЕ НЕВИТЯ ШАБДА МАХА МУДРА РАКТА ПЕНЦА БАЛИНГТА САРВА ПУДЗА А ХУНГ

-----------------------------------------------------------------------------------------------

 

Бележки

[1] Женственост (пали itthindriya), мъжественост (пали purisindriya) и жизненост (пали jīvitindriya).

[2] Физическо удоволствие (пали sukhindriya), физическа болка (пали dukkhindriya), ментална наслада (пали somanasaindriya), ментална мъка (пали domanassindriya) и безпристрастност (пали upekhhaindriya).

[3] Мисълта за опознаване на непознатото (пали anaññātañassāmītindriya), гносис (пали aññindriya) и този,

който знае (пали aññātāvindriya).

[4] Ло (санскр. manasbuddhi, тиб. blo) – ум, умствени способности, разум, интелект; ригпа (санскр. vidyābuddhi, тиб. rig pа) – разум, интелект, познание, интелигентност; нампар шепа (санскр. jñāna, тиб. rnam par shes pa) – осъзнаване;съзнание, знание; тхуг (санскр. citta; manas, тиб. thugs) – ум, сърце, интелект, намерение; нийнг (санскр. hdayacitta, тиб. snying) – сърце, природа.

[5] Абхидхарма е древен будистки текст (III в.пр.Хр.), който съдържа научни преработки на доктринални материали, които първоначално се срещат в будистките сутри. Той не съдържа систематични философски трактати, а обобщения или откъси и систематичен списък.

[6] Визуални обекти (санскр. rūpa āyatana), слухови обекти (санскр. śabda āyatana), обонятелни обекти (санскр. gandha āyatana), вкусови обекти (санскр. rasa āyatana), осезателни обекти (санскр. spraṣṭavya āyatana) и ментални обекти (санскр. dharma āyatana).

[7] Зрителни способности (санскр. cakṣur indriya āyatana), слухови способности (санскр. śrota indriya āyatana), обонятелни способности (санскр. ghrāṇa indriya āyatana), вкусови способности (санскр. jihvā indriya āyatana), осезатели способности (санскр. kaya indriya āyatana) и ментални способности (санскр. mano indriya āyatana).

[8]  Земя (тиб. sa), вода (тиб. chu), огън (тиб. me), въздух (тиб. rlung) и пространстно (тиб. nam mkha).

[9] Чадър (санскр. sitātapatra, тиб. gdugs), двет златни рибки (санскр. kanakamatsya, тиб. gser nya), ваза (санскр. nidhighaṭa, тиб. bum pa), лотос (санскр. padmakuñjara, тиб. pad ma), раковина (санскр. śaṅkhavarta, тиб. dung dkar g.yas 'khyil), възел на безкрайността (санскр. śrīvatsya, тиб. dpal be'u), знаме на победата (санскр. kundadhvaja, тиб.  rgyal mtshan) и колелото на Дхарма (санскр. suvarṅacakra, тиб. chos kyi 'khor lo).

[10] „Освобождение чрез слушане по време на Бардо”, текст известен като „Тибетска книга на мъртвите”, преписван на Падмасамбхава (VIII в.) и открит от Карма Лингпа през XIV в.

[11]  Vol. 2 (āḥ), pp.579-587.

[12] http://www.thlib.org/encyclopedias/literary/genres/genres-book.php#!book=/studies-in-genres/b18/dn3/

[13] http://www.jampaling.org/multimedia-archive/a-note-on-offerings/

[14] Татхагата е епитет на Буда, който означава „онзи, който така е отишъл” (санскр. tathā-gata)  или „онзи, който така е дошъл” (санскр. tathā-āgata). Този термин означава, че Буда е отвъд идване или отиване, отвъд преходните феномени.

[15] http://www.jampaling.org/multimedia-archive/a-note-on-offerings/

[16] Вода за пиене (санскр. arghaṃ), вода за измиване (санскр. pādyaṃ), цветя (санскр. puṣpe), тамян (санскр. dhūpe), маслена лампа (санскр. āloke), парфюм (санскр. gandhe), храна (санскр. naivedye) и музика (санскр. śabda).

[17] ОМ А ваджра огледало ХУНГ (санскр. oṃ āḥ vajra ādarśe hūṃ), ОМ А ваджра лютня ХУНГ (санскр. oṃ āḥ vajra vīṇe hūṃ), ОМ А ваджра парфюм ХУНГ (санскр. oṃ āḥ vajra gandhe hūṃ), ОМ А ваджра вкус ХУНГ (санскр. oṃ āḥ vajra rāse hūṃ), ОМ А ваджра допир ХУНГ (санскр. āḥ vajra sparśe hūṃ), ОМ А ваджра ментални обекти ХУНГ (санскр. oṃ ah vajra dharme hūṃ ).

[18] Гандхарва (санскр. gandharva, тиб. dri za, букв. „хранещи се с аромати“) са небесни същества, срещащи се в хиндуизма и будизма. В хиндуизма те са духове на природата, съпрузи на небесните богини апсари. Притежават големи музикални способности и често се изобразяват като музиканти в свитата на боговете. В будизма те се срещат в царството на боговете отново като небесни музиканти, свързани с определени дървета и цветя. Появяват се и като спътници на съзнанието, което преминава в междинното състояние между смъртта и следващото прераждане (тиб. bar do). Инструментът, на който свирят на тибетски се нарича гюманг (тиб. rgyud mang) и може да се преведе не само като лютня, но и като вина или ситар.

[19] Самантабхадра (тиб. kun tu bzang po) е изначален Буда, който символизира абсолютната и гола, подобна на небе, изначална чистота на природата на ума. Изобразява се син на цвят, седящ в обширното пространство и заобиколен от ореол светлина. Тялото му е без никакви дрехи, което означава, той е свързан със състояние на ума, освободено от всякакви концепции. Често се изобразява и в единение със своята духовна съпруга Самантабхадра (тиб. kun tu bzang mo).

[20] Външните, вътрешните и тайните приношения (тиб. phyi nang gsang ba’i mchod) се различават в зависимост от нивата на тантрическата практика. Външните приношения (тиб. phyi mchod) могат да бъдат действителни (тиб. dgos ‘byor gyi mchod) и визуализирани (тиб. yid sprul gui mchod), като най-често това са вода, цветя, аромати, светлина, храна и др. Те се принасят според ритуалните инструкции, описани в тантрическите текстове и обикновено включват повтаряне на мантри (тиб. sngags), жестове с ръце или мудри (тиб. phyag rgya), визуализация (тиб. bskyed) и медитация (тиб. ting nge 'dzin). Вътрешните приношения (тиб. nang mchod) обикновено са лекарства, кръв и ритуален предмет, наречен торма (тиб. sman rak gtor). При практики с гневни божества те включват пет вида месо (тиб. sha lnga) и пет телесни течности (тиб. bdud rtsi lnga), които се трансформират в нектара на изначалната мъдрост (тиб. ye shes kyi bdud rtsi). Това символизира трансформирането на психо-физическите компоненти на самсара (сетива, агрегати и елементи) в просветлените им еквиваленти (Буди, духовни съпруги и мъдрости). Тайните приношения (тиб. gsang mchod) включват визуализация на основното божество в единение с духовната си съпруга. Тяхното сливане поражда мъдростта на неделимостта на блаженство и пустота (тиб. bde stong dbyer med ye shes), която представлява същността на това приношение.

[21] Божествените предмети (тиб. lha rdzas) могат да бъдат различни скъпоценности - коприна, орнаменти, шалове, цветя и т.н.

[22] Тибетската дума за дълбока медитация (тиб. ting nge 'dzin) съответства на санскритската дума самадхи (санскр. samādhi).

[23] Нектарът (санскр. amrita, тиб. bdud rtsi) е амброзията на боговете, чрез която се постига безсмъртие или други духовни сили. Изначалната мъдрост (санскр. jnana, тиб. ye shes) се свързва с интуитивната мъдрост, която представлява десетото съвършенство (тиб. ye shes kyi pha rol tu phyin pa), което Бодхисатва трябва да развие в своя духовен път. Външните, вътрешните и тайните приношения представляват в същността си нектарът на изначалната мъдрост (тиб. ye shes kyi bdud rtsi), защото те събуждат потенциала за разгръщането на това скрито в човека познание.

[24] Петте обекта, които носят наслада на сетивата (тиб. 'dod yon lnga) са визуални форми (тиб. gzugs), звуци (тиб. sgra), аромати (тиб. dri), вкусове (тиб. ro) и осезаеми обекти (тиб. reg bya bcas).

[25] В текста е използван термина утпала (санскр. utpala), който в будистката литература се превежда като син, черен или нощен лотос. Ботаническото му име е Nymphea caerulea. Той се среща като атрибут на богинята Тара, който помага за преодоляване на  проблеми, причинени от злонамерени хора.

[26] Обръщението е към обекта, на когото се поднасят приношенията – божеството на медитацията, неделимо от коренния учител.

[27] В текста е използван термина пундарика (санскр. puṇḍarīka), който в будистката литература се превежда като бял лотос. Символизира чистота и съвършенство и се среща като атрибут на различни божества.

[28] В текста е използван термина удумбара (санскр. uḍumbara, „благоприятно цвете от небесата”), който се отнася до цвете или плод на дърво с ботаническо име Ficus racemosa (Ficus glomerata). Удамбара се наричат също цветовете на синия лотос Nymphea caerulea. В будистката литература това рядко цвете се описва като хилядолистен лотос, който цъфти само, когато просветлено същество се ражда в този свят.

[29]  Тибетският термин за съзерцание или дълбока медитация, използван в текста е тиндзин (тиб. tin ‘dzin), който съответства на санскритския термин самадхи (санскр. samādhi).

[30] В текста е използван термина мандарава (санскр. māndārava), който се отнася до цвете, чието име се превежда като „завладяващо ума”. Ботаническото му име е Erythrina indica. В будистката литература се среща като едно от петте дървета, които растат в Земята на блаженството (санскр.  sukhāvatī, тиб. bde ba can), рая на Буда Амитабха.

[31] Четирите наслади (санскр. catvārimuditā, тиб. dga' ba bzhi) се постигат в следствие на сливането на блаженство и пустота при реализиране на тибетската йога. Те трансцедентират обикновеното усещане за наслада или блаженство. Те са: 1. наслада (санскр. muditā, тиб. dga' ba), 2. върховна наслада (санскр. pramuditā, тиб. mchog dga'), 3. изключителна наслада (санскр. viśeamuditā, тиб. khyad dga'), 4. спонтанна наслада (санскр. sahajamuditā, тиб. lhan skyes kyi dga' ba). Всяка една от четирите наслади има по четири аспекта, които се асоциират със самите наслади и така се получават шестнайсет наслади (тиб. dga' ba bcu drug). Те се предизвикват от движението в тялото на жизнената субстанция или бинду.

[32] Според представите в тибетския будизъм психо-физическата система или финото тяло на човека е изградено от енергийни канали (санкр. nadi, тиб. rtsa), жизнена енергия (санкр. prāa, тиб. rlung) и жизнена субстанция или бинду (санкр. bindu, тиб.  thig le). Терминът бинду има многобройни значение и в този контекст, освен като жизнена субстанция или същност, би могъл да се преведе и като същинска или основна капка.

[33] Шестнайсетте вида пустота (санскр. oaśaśūnyatā, тиб. stong nyid bcu drug) са споменати в Мадхямакаватара (санскр. мadhyamakāvatāra, тиб. dbu ma la 'jug-pa)  на Чандракирти (600–650). Това са: 1. пустота на външното (тиб. phyi stong pa nyid), 2. пустота на вътрешното (тиб. nang stong pa nyid), 3. пустота на външното и вътрешното (тиб. phyi nang stong pa nyid), 4. велика пустота (тиб. chen po stong pa nyid), 5. пустота на безначалното и безкрайното (тиб. thog ma dang mtha' ma med pa'i stong pa nyid), 6. пустота на обусловеното (тиб. 'dus ma byas stong pa nyid ), 7. пустота на необусловеното  (тиб. 'dus ma byas stong pa nyid ), 8. пустота на пустотата (тиб. stong pa nyid stong pa nyid), 9. пустота отвъд крайности (тиб. mtha' las 'das pa'i stong pa nyid), 10. естествена пустота (тиб. rang bzhin stong pa nyid), 11. пустота на липсата на характеристики (тиб. mtshan nyid med pa'i stong pa nyid), 12. пустота на същността (тиб. ngo bo nyid stong pa nyid), 13. пустота на неотричането (тиб. dor ba med pa'i stong pa nyid), 14. пустота на същинската природа на нематериалното (тиб. dngos po med pa'i ngo bo nyid stong pa nyid), 15. пустота на всички феномени (тиб. chos thams cad stong pa nyid), 16. пустота на отличителните знаци (тиб. mtshan nyid stong pa nyid).

[34] Изворът на реалността или изворът на феномените е известен в езотеричния будизъм като дхармодая (санскр. dharmodaya, тиб. chos kyi 'byung gnas). Изобразява се във формата на тетраедър.

[35] „Майка, която ражда всички Буди“ (тиб. rgyal kun skyed yum) е определение, което се отнася до богинята Праджняпарамита (санскр. prajñāpāramitā, тиб. shes rab kyi pha rol tu phyin pa, „Съвършенство на мъдростта“).

 

Библиография

Бийр 1999: Beer, R. The Encyclopedia of Tibetan Symbols and Motifs. Boston, 1999.

Бийр 2003: Beer, R. Handbook of Tibetan Buddhist Symbols. Chicago and London, 2003.

Мипхам Ринпоче 1997: Mipham Rinpoche. Gateway to Knowledge, Volume I. Kathamndu, 1997.

 

Интернет страници:

http://www.thlib.org/encyclopedias/literary/genres/genres-book.php#!book=/studies-in-genres/b18/dn3/

http://www.jampaling.org/multimedia-archive/a-note-on-offerings/

 

За автора

Д-р Людмила Класанова е хоноруван преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии, катедри „Класически Изток”, „Езици и култури на Източна Азия” и „Кореистика”. Работи и като уредник в отдела за азиатско изкуство на Национална галерия. Докторската й дисертация е на тема „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет”, с научен ръководител проф. Александър Федотов. Научните интереси и областите на основните трудове включват: будистко изкуство, тибетски будизъм, женският образ в будизма и др.

E-mail: tseringkarmo@yahoo.com

http://tseringdolma.weebly.com/

За автора

Публикации в списание МАНАС:

Класанова, Людмила. Огледало на времето – Вечността на тибетската будистка литература. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.