Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2015 / Том 2 / Брой 2 : Сетива и сетивност

От главния редактор

Галина Русева-Соколова

Основен текст

Скъпи колеги и приятели,

 

Пред вас е третият брой на електронното списание Манас. Решихме да го посветим на темата за сетивата и сетивността. Разбира се, фокусът на включените тук статии и есета е Азия, но някои от тях, със своите изводи и включените в тях разсъждения надхвърлят определената им територия и отварят по-обхватни съпоставителни перспективи. Други (особено тези, свързани с Индия), са, напротив, много конкретни в стремежа си да идентифицират и опишат структурите, които вписват и придават стойност на сетивността в дадено литературно произведение или религиозен текст.

Проблемът за мястото на сетивата и сетивността в дадена култура е частен аспект на диалектиката натура-култура, на размислите за вроденото и наученото, на въпроса за дефиницията и границите между телесност и духовност.  Изучаването на многобройните начини, по които религията, философията, литературата, визуалните и сценичните изкуства в дадена култура осмислят,  употребяват, стимулират, потискат, или ограничават сетивата не само обогатява познанията за тази култура, но и дава, струва ни се, основа за преоткриването на мястото, което те заемат в нашата собствена. От друга страна дори бихме могли, въз основа на това, че, както предстои да научите, в будизма ваджраяна (Л. Класанова) и в тантрическия индуизъм (Ш. Рахман) сетивата имат определена когнитивна и сотериологична стойност, докато, например, даоизмът предписва отдръпване от тях (А. Николова), да бъдем изкушени да прокараме разделителни линии и да очертаем една нова таксономия, основана именно на сетивността. Макар статиите и есетата да не влизат непременно в диалог помежду си, несъмнено можем да открием в тях храна за компаративистки размисли.

Някои от авторите (Вл. Градев, И. Дюлгеров, Ш. Рахман) възприемат по-скоро философска гледна точка, като разглеждат ролята на сетивността в осъзнаването на същностната природа на реалността. М. Братоева, обратно, тръгва от едно конкретно сетиво – слуха, като изследва връзката му с космогоничните представи за звука в изграждането на сетивната действителност. Усещанията са свързани с емоциите – човек не ги твори, а ги „изпитва“ като техен пациент. Емоциите се свързват със сетивата „в тяхната взаимност“ (по Вл. Градев) за да изградят по-комплексни възприятия, като това за времето (Г. Русева) или за обсебване (Цв. Теофанов) като част от религиозния опит.

Два от материалите засягат темата за сетивата в социален контекст (Пр. Робова, Н. Янков). И в двата случая става дума за индийската кастова система, основана на представа за ритуална чистота, която е под непрекъсната заплаха от досега с нечисти субстанции, явления и хора. В единия случай това води до преосмисляне на ведическия ритуал, в другия е отразено като форма на протест в митологията на божествата тейям.

В контекста на индийските литературни традиции Р. Дамянова се фокусира върху възприятията на публиката в класическата драматургия и, по-конкретно, върху невербалните средства за сценично въздействие като индуктори на раса. Пр. Синх  разглежда връзката между сексуалност и кастова принадлежност в наративната структура на известния роман Самскар на Ананта Мурти, докато А. Цветанова анализира преживяванията на мъжките персонажи в драмите на Мохан Ракеш като продукт на авторовия дълбок песимизъм по отношение на комуникацията между мъже и жени.

В крайна сметка, независимо от нишката на Ариадна на сетивността не бива да очаквате от това ново издание на Манас един строен наратив. Той по-скоро оформя мозайка, която грабва с разнообразие от цветове и форми, а не с последователност и кохерентност. Може би най-цветният фрагмент е материалът на С. Стоилов за сетивността като багри, форма, материя и светлина в работите на един съвременен британски художник, роден и израсъл в Мумбай – Аниш Капур.

Накрая включваме и едно продължение от първия брой на списанието (1/2014) – превод на класическите лекции на Макс Мюлер върху индуизма.

 

Галина Русева-Соколова