Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Турски заемки от арабски произход за названия на облекло в българския език

Жана Желязкова

Резюме

Предмет на настоящата статия са думите от арабски произход за названия на облекло, навлезли в българския език с посредничеството на турския език през периода на османското владичество. Голямо количество арабска лексика е била заета в българския език чрез османския или османотурския език – един специфичен езиков хибрид с тройствена турско-арабско-персийска структура. Малко на брой от установените названия на облекло функционират в рамките на лексикалната система на книжовния български език. Повечето от заемките, назоваващи облеклото като цяло или различни части от традиционните народни носии, материалите за изработването им или аксесоарите към тях, са част от лексиката на различни български диалекти.

 

Ключови думи: облекло, народни носии, турски заемки с арабски произход, диалекти.

Съдържание

Основен текст

Традиционното народно облекло е специфичен културен феномен, маркер за етническото единство и етнографско многообразие на националната култура. Утвърдили се през епохата на развития феодализъм, основните типове български народни носии с яркия си етнически стил се развиват и обогатяват независимо от превратностите в историческата съдба на българите в процеса на културното взаимодействие с други народи. Чрез османския език, един своеобразен езиков хибрид, възникнал като реципиент на арабоперсийска лексика, в българския език в условията на диглосия, на преки или косвени контакти и влияния в мултиетническата Османска империя проникват заемки с арабски произход от различен характер. Лексикосемантичната група за облекло в българския език се характеризира със специфичен чуждоезиков пласт, в който значително място заемат думите с арабски произход. За настоящото изследване е използван ексцерпиран езиков материал от многотомния Български етимологичен речник, издание на БАН, допълнен в отделни случаи от езикови факти от Българския тълковен речник и Речника на чуждите думи в българския език.

Така наречените необходими заемки (Ванков 1959: 215) с висока степен на усвоеност попълват речниковия фонд на книжовния език, назовавайки активни реалии за определен тип облекло, негови принадлежности или допълнения, напр. кадифе, джоб. Други турски заемки от арабски произход, свързани с облеклото, като бедèн ‘вид лятна женска дреха’, котня ‘дълга женска дреха, цепната от двете страни’ създават специални названия, които са с по-рядка употреба в диалектите. Наред с активно употребяваните общобългарски книжовни названия облекло и по-тясното означение носия в кюстендилския диалект е разпространено общото наименовaние за облекло руфет чрез тур. диал. ürfet, urfet, hirfet ‘занаят, търговия, професия; общото название на различни занаяти’ от араб. ḥirfa(t) ‘занаят, профeсия’ (Александрова 2010).

Една и съща лексема в различни езиковите системи демонстрира семантична неравнозначност. Напр. заемката котня ‘дълга женска дреха, цепната от двете страни’ (Старцево, Печинско, Маданско) чрез тур. kutnu ‘памучна, памучно-копринена тъкан’, калем ‘вид накит за глава’ (См.) чрез тур. kalem ‘тръстикова писалка, перо; масур, присадка’ от араб. qalam, а то от гр. κάλαμοϛ (Александрова 2010), миндàл ‘вълнен плат’ чрез тур. mendil ‘кърпа, носна кърпа; покривка за маса; престилка’ от араб. mindīl също, ‘кърпа за глава’ са се отдалечили от семантиката на изходните лексеми и в български развиват специализирани значения, които ги поставят в различни тематични групи.

Една и съща лексема може да назовава различни по вид дрехи. Напр. фередже (чрез тур. ferace ‘вид горна женска дреха, дълга до глезените, без яка; наметало, плащ, който носят дервишите’) се среща като ферджа/фереджа със значение ‘вид горна вълнена дреха, наметало, дъждобран’ (СИБ; Котел.; Чирпан.; Новозаг.; Тополовгр.; „дълга ферджа“ (Стоянов 1928: 40), „дългата му овчарска ферджа“ (Стоянов 1928: 49); фереджа ‘горна мъжка дреха, наметало’ и фережа/фереже ‘вид горна женска дреха’ (Турян, См.; Баня, Чепин.; Яворница, Петрич.). С включването на другите значения за съответната лексема ‘вид престилка’ < ферджи в гребенския говор и ‘було, забрадка’ < фередже в Ардинско се наблюдава разширяване на понятието и участието му в групите за названия на отделните части на женското облекло и названия за покриване на главата (Александрова 2010).

Значително видово многообразие в обхвата на тематичното представяне е налице и при съществителното име антерия ‘горна мъжка дреха’ (Ботевгр.), ‘горна къса женска дреха’ (Етрополе), ‘горна дълга женска дреха’ (Шум.), ‘горна женска дреха без ръкави’ (Якоруда, Благоевгр.), ‘блуза’ (Пелевун, Ивайлгр.), ‘долна дреха, риза’ (Кърдж.; Петрич.)

Измененията в предметно-понятийната отнесеност на заемката тълъсъм ‘вид украшение за гърдите’ (Зарово, Сол.) чрез тур. tılsım ‘тайнствена (магическа) сила; амулет; изход, лек, силно влияние’ от араб. ṭilasm възникват вторично на българска основа. Такъв тип лексеми са със силно ограничен ареал и битуват само в определени селища на даден диалект (пак там).

Някои от названията повтарят механизма на метонимичния пренос в езика посредник. В основата на аба ‘горна мъжка дреха от такъв плат’ е залегнало названието на тъканта, от която е изработена. Подобна е ситуацията и в турския език, където aba означава както ‘дебел груб вълнен плат; наметало’, така и ‘палто, направено от такъв плат’.

Поради индиректния път на проникване в българския език ексцерпираните названия на облекло консервират в различна степен особеностите на езика източник и езика посредник. Метаморфозата им продължава и в езика приемник, като в процеса на адаптация влиянието на домашните езикови явления определя вариантността на заетите названия. Напр. заемката рубе, рубия ‘дребна златна монета’ в българските говори се видоизменя, прибавяйки словообразувателни форманти към основата: рубеница ‘наниз от пари (рубета), гердан’ (Жеравна, Слив.), рубенци ‘малка златна монета за женски накит’ (Елен.), рубийки ‘малки украшения’ (Душанци, Пирд.), рубийкъ ‘пара за накит на шията’ (Средни колиби, Елен.) (пак там).

Освен самостоятелните лексеми за означаване на облекло и принадлежности към него са налице и номинативни словосъчетания. В зависимост от етимологичния им характер се регистрират сложни названия, съставени само от турско-арабски заемки, които обикновено запазват словообразувателната си структура в български, напр. неизм. прил. самур кюрци ‘кожух с козината навън’ (Павелско, Ас.; ШлР), самур калпак (нар. песни), съмурь астраган (Казанлък), клабодàн ма(х)рамà, джеб-парасъ м.р, джеб-харчлък м.р.

Структурата на редица от словосъчетанията в лексикосемантичната група за облекло включва един турски компонент от арабски произход и един български компонент без строго установена позиция, напр. пад’ем’ен миндил’ ‘вид предна престилка, дълга до глезените’ (См.; Ас.) (чрез тур. mendil ‘кърпа за нос’ от араб.), ерùл кошỳля копринена кошуля’.

Турската лексика от арабски прозход, която назовава многообразното по форма, украса, материал и разнородни функции българско народно облекло, дава възможност да се проследи динамиката на процеса на заимстване и географските зони на разпространение на заемките в българските диалекти. Усвоените названия разгръщат мотивационния си потенциал в българския език, разширяването, стесняването и изместването на семантичните си граници в съотношение със системните характеристики на езика източник и езика посредник.

Тематично турските заемки с арабски произход за названия на облекло и принадлежности към него могат да се разделят на следните групи:

  1. Названия на материали и платове за направа на облекло: абà, атлàз, ерѝр, ерѝл, ехрѝнен, кадѝф, кадифе, къдивè, къдивя, кòмаш, кумàш, котниян, кутнѝя, кутлѝя, миндàл, самур, самур кюрци, селямѝя, селемѝя, силимѝя, сиваѝ;
  2. Общи названия за облекло и външен вид: каяфèт, кайфет; къяфèт, мùндел, руфèт;
  3. Названия на горни мъжки и женски дрехи: абà, антерѝя, бедèн, джèмка, аджèмка, джубè, джебè, ентерѝя, жубадьò, забàн, зàбан, забỳн, забъ̀н, зòбан, зъбỳн, зъбъ̀н, зъ̀пче, котнỳя, курдѝя, кутуньò, кюрдѝя, либадè, либадѝя, либидè, фереджè, фèредже, ферджà, фереджà, фережà/фережè;
  4. Названия на долно мъжко и женско облекло: антерѝя, жềмка;
  5. Названия на части от облекло: джоб, джеб, жеб, дюкян, ихрàм; келѝр, мокаден, мѝндали, мндèỳль, миндѝл, миндѝль, миндѝлка, миндѝлче, миндѝльче, миндѝлчак, миндѝлчек, миндùр, мушамбàк/мушебàк, сарахлòк, сарахлъ̀к, силяхлъ̀к, силълъ̀к, силяхлъ̀к, силефлъ̀к, сильъхлъ̀к, сельълъ̀к, селяхлъ̀к ферджѝ;
  6. Названия на обувки: еменѝи, еменѝя, йеменѝя, мескове, мест, мèстьове, мèстеви, мèсти, местев’е, мест’а, местѝци, местове, мес(т)ьове, местюи, минлѝи, налъ̀м, налъ̀ми;
  7. Названия на шапки и кърпи за глава: бахрамà калемкяр, махрамà, махрамò, мàрама, марамà, фес, шамѝя;
  8. Названия на мотиви от облеклото и украшения: глабодàн, зевк, ибрѝци, калабадàн, клабадàн, клабодàн, клапудàн, клàбодан, клабодàн, клàбодонь, клòбодан, клободàн, клоподан, махрамѝте, рида, рубè, рубѝя, рубеница, рубенци, рубийки, рубийкъ, машшела, муска, тълъсъ̀м;
  9. Названия на професии и техники, свързани с облеклото: елвàн, казàс, казàсин.

 

Названия на материали и платове за направа на облекло

абà ‘дебел вълнен плат, груб домашен вълнен плат, бало, шаяк’, хабà ‘шаяк’ (с. Елена, Харм). – Произв.: абèн, абя̀н, абаджѝя (от abacı тур.), абаджѝйски, абаджѝйство, абаджилъ̀к. – Чрез тур. aba ‘дебел груб вълнен плат; наметало или палто, направено от такъв плат’ от араб. ‘abā’; заета и в срхр. аба, рус. диал. аба.

атлàз ‘вид лъскав копринен плат, сатен’. – Произв.: атлàзен (прил.) – направен от атлаз; присъщ на атлаз. Атлазена рокля. Атлазен блясък. – Чрез тур. atlas, atlaz от араб. aṭlas, произв. от гл. aṭlasa лъскам, чистя.

ерѝл рядко диал. ‘коприна; копринен’ само в примерите: А елèци за ерѝл кошỳли (Неделкова Гращица, Кюстендилско); от чиста свила ерѝла и кръ̀пи – бела копрùна (Горни Богров, Софийско). – Произв.: ерѝлен ‘копринен’: ерѝлна кошỳля (Бусманци, Софийско). – От тур. диал.: heril ‘коприна, копринен, невестинско було, обшито с нишки и пулове’ (SDD 721); ерѝр.

ерѝр ‘платно от памук и коприна’ (Врачанско). – От eрѝл коприна, с асимилация р–л > р–р, или направо от тур. harir < араб. ḥarīr чрез прейотация и преглас на бълг. почва или под влияние на ерѝл. Заето и в срхр. èрир, àрир, хàрир: од ерира кошуља.

ехрùнен остар., диал. ‘копринен’. – Чрез метатеза от *херинен, а то от *харирен, прил. от *харир, заето от тур. harir коприна.

кадùф ‘кадифе’ (Кръвеник, Севлиевско).

кадифè ‘вид мъхест плат’, диал. раст. Amarathus paniculatus червен щир, раст. турта Tagetes erecta, кадѝва ‘плат кадифе’ (Трън). – Произв.: жълто кадифè раст. от рода Aster (Ловеч), кадифèн, разг. кадифян, кадифелỳк остар. ‘дреха от кадифе’ (от тур. kadife и -лук < тур. -lık, -luk), кадифèр ‘синьо градинско цвете’ (Жерновница, Реканско), кадифèтче ‘градинска теменужка (Хасково), кадифè-чичек диал. раст. (от тур. раст. щир); ЛИ: Кадùфа (Банско, Мрамор, Софийско), Кадùфка (Благоевградско, Радомирско), Кадифèйка (Михайловградско), Кадефùя (Пловдивско), Кадùфкин (Страдалево, Кюстендилско). – Чрез тур. kadife, katife също от араб. qaṭīfa(t) нещо накъсано, нарязано; кадифе, от qaṭаfa късам; заето и в нгр. κατιφές, арум. catifé, алб. kadifé, kadyfé, срхр. кадúфа, кадúва, рум. catifeá. От същия произход е кадаѝф.

къдивè, къдивя̀ ‘кадифе’ (Съчанли, Гюмюрджинско). – От кадифè с редукция и диал. преход ф > в.

кòмаш диал. ‘копринена материя’. Чрез тур. kumaş от араб. qumāš.

кумàш диал. ‘всякаква тъкан, плат’ (Кукуш), ‘парче плат’ (Банско), ‘стока’ (Родопите), ‘материална възможност’ (Бобошево), кỳмаш ‘плат’ (Прилеп), ‘кадифе’, (Банат), кумаш ‘вид тъкан’ (1872, Ив. Тонджоров) ‘дебел копринен плат’ (Габрово), ‘вид памучен плат ‘(Габрово), кумашь ‘вид тъкан’ (Л. Каравелов), кумашлùя диал. ‘който се отнася до кумаш, направен от кумаш’. – Произв.: кумашàр ‘производител или търговец на кумаш’ (Гайтаниково, Гоцеделчевско), кумàшен (Охрид), кумàшес (от кумашест, с изпадане на краесловно т в групата съгласни ст) ‘кадифен’ (Банат) – Чрез тур. kumaş ‘материал, стока, плат; качество’ от араб. qumāš. Заето и в срхр. кỳмаш ‘вид копринен плат, атлаз’, ‘черна кадифена панделка, която девойките поставят на врата си’, рум. cumaş ‘материя, плат, тъкан’, алб. kumash ‘ръчно изработени изделия, манифактура’, нгр. κουμάσι ‘вид груб копринен плат’, арум. cumaşa ‘вид копринен плат, рокля, носна кърпичка’, cumaşe също, cumaşu също. – От същия прозход; рус. кумач ‘вид вълнена или памучна тъкан’, кумaк също, чеш. kumač ‘вид тъкан’.

котниян (П.Ю.Тодоров), кутнѝя.

кутнѝя диал. ‘вид копринен или памучен плат; дар, който дава момата на годеника си преди сватбата, копринен плат’ (Котел, Г. Оряховица), диал. ‘копринен плат’, в нар. пес.: За невести шам кутния, кутнѝа ‘копринен плат’ (Охрид, Струга), ‘копринена материя, от която е направена роклята на невестата’ (Велешко), кутнѝê в нар. пес. ‘вид хубава басма’ (Чепинци, Маданско; Кожари, Девинско). – Произв.: кутнѝен диал. ‘направен от плат кутния’. – Чрез тур. kutniye (kutni, kutnı, kutnu) ‘памучен; памучна или памучно-копринена тъкан’ от араб. quṭniyya(t) (quṭnī) също, произв. от quṭn памук. Срв. рус. кутня ‘азиатска полукопринена тъкан (XVI–XVII в.)’, което се извежда също чрез тур. kutnu, kutni ‘вид сатен, смесен с памучна основа’ от араб. quṭn ‘памук; басма’. Заето и в срхр. кỳтниjа, рум. cutnie, арум. cutnie. От същия произход е кутлѝя, кутньò, котнỳя.

кутлѝя остар. ‘дар от боя, червило, белило и др., които момъкът изпраща на годеницата си в петък преди сватбата’ (Кюстендилско), ‘копринен плат на квадрати’ (Самоков). – От кутнѝя (вж. с неясно н > л). От същия произход са кутуньò, кутнѝя.

миндàл ‘вълнен плат’ (Казанлък). Еднакво с миндùл с дисимилация и–и > и–а през тур. от араб. mindīl.

самỳр ‘животно със скъпа кожа’; ‘кожа от това животно’, шивашки говор ‘дреха от самурова кожа или подобен на нея плат’, неизм. прил. в самур калпак (нар. песни), самур кюрци (Павелско, Асеновградско), съмурь астраган (Казанлък). – Произв. самỳрен, самỳров, самỳрев, самỳрец м. умал. (Геров), самурлѝя – калпак самурлия (в нар. песни от Софийско, Трънско, Самоковско, Радомирско, Прилеп). – Чрез тур. samur също oт ар. sammūr също. Заето и в срхр. самур, алб., рум. също.

самур кюрци ‘кожух с козината навън’ (Павелско, Ас.).

селямѝя ‘копринена тъкан със сърма по нея’ (Геров 1978: 159), селемѝя също – антерия селемия. – Заето и в срхр. ‘шарена тъкан за завеси на прозорци’ (Ниш).

силимия ‘тъкан златна парча’ (Панчев). – Чрез тур. selīmiyye ‘название на вид скъпа старинна тъкан’ от араб. salīmiyya(t). Заето и в арум. silimie ‘вид копринена раирана тъкан’, срхр. селемиjа ‘пъстра тъкан за завеси на прозорци’ (Ниш).

Платът започва да се тъче през XVIII в. в Османската империя в тъкачниците край джамията Аязма в Юскюдар и названието му се свързва със строежа на казармата Селимие в този квартал по време на управлението на султан Селим III.

сиваи – Вероятно ‘вид (копринен) плат’ (с непосочено значение в текст (Панчев). В такъв случай заето от тур. sevā’ī ‘вид копринена материя за дрехи, коприна’ от араб. sawā’.

 

Общи названия за облекло и външен вид

кайфèт, диал. каяфèт.

каяфèт ирон. ‘окаян вид, остар. изискан вид; изискана външност; изискано облекло’. – Прозв.: каяфетлѝя остар. ‘с изискана външност; добре облечен; който се облича с вкус’ (от тур.). – Чрез тур. kıyafet ‘външен вид, външност; костюм, дреха, облекло’ от араб. qiyāfa(t). Заето и в рум. căiafét, câiafet, caiafét, caifét, caiefét ‘носия, облекло, костюм, дреха; външност; изисканост в обличането’, арум. keaféte ‘достойнство; важност, високомерие’, алб. kiafét ‘външност, фигура’, срхр. киjáфет ‘облекло, носия’.

къяфèт диал. ‘външност, вид, облекло’.

мùндел ‘парцал, парцалива дреха’ (Кулско, Видинско, Белоградчишко), миндùл, миндùль.

руфèт остар. ‘еснаф’ (бележка към катехизис от нач на XIX в. с черти на врачанско наречие), ‘мода на облеклото, носия; обичай, ред’ (Пиянуц, Кюстендилско); ‘носия, облекло, рухо; костюм’ (Геров 1978: 91). – Чрез тур. ürfet, urfet, hirfet ‘занаят, търговия, професия; общото название на различни занаяти’ от араб. ḥirfa(t) ‘занаят, профeсия’. Заето и в срхр. руфет, рувет занаят; цех, еснаф; рум. еснаф; корпорация.

 

Названия на горни мъжки и женски дрехи

абà ‘горна мъжка дреха от такъв плат’.

антерѝя ‘подпълнена с памук платнена дреха, къса мъжка аба’, нар. ‘вид топла дреха с ръкави, обикновено подплатена с памук’, ‘широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, подобна на халат’, ‘подплатена с памук дреха, която се носи над риза; кафтан’. – Произв.: антерѝйка, антерѝен, антерѝйче. – Чрез тур. entari ‘женска дреха, антерия’, диал. anteri ‘мъжка риза, минтан, антерия’, ‘корсаж, елече, жакет с дълъг ръкав’ от араб. ‘antar по личното име на героя от арабските приказки Антар; заета и в срхр. aнтèриjа, àнтериjа.

През XIX в. в някои от българските области се възприема употребата на къси до кръста антерии от памучен или копринен плат, наречен аладжа, на цветни отвесни ивици. Те били подплатени и уплътнени с вата, прошита с ръчни шевове, а по краищата – обточени с памучни или копринени черни гайтани.

бедèн крепостна стена, насип’ (ЮЗ); ‘вид лятна женска дреха’ (ЮИ). – Чрез тур. beden ‘тяло; крепостна стена’, тур. диал. ‘долна дреха, обличана през зимата’ от араб. badan ‘къса ризница’; заето също в алб. beden ‘женска дреха; крепостна стена’, срв. срхр. бȅден, бȅдем ‘крепостна стена’, нгр. μπεντένι, рум. bedean също.

джèмка, аджèмка диал. ‘вид къса дреха с къси ръкави’. – От тур. Acem ‘персиец’, тур. диал. ‘внасян от Сирия тъкан пояс’ от араб. ‘ajam; в тур. още словосъчетанието Acem gömleği означава вид риза. Подобно е фр. cravate ‘вратовръзка’ от croate ‘хърватски’.

джубè нар. ‘вид къса горна дреха’, джебè (Тетевен), джубè остар. ‘дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа’. – Произв.: ЛИ Джубелùев (Панагюрище). – Чрез тур. cübbe ‘дълга широка мантия без копчета, носена от юристи, мюсюлмански духовници, преподователи в университета и абсолвенти’, тур. диал. ‘пола, носена от жените на улицата’ от араб. jubba(t) ‘вид памучна долна дреха’, заето също в срхр. џÿбе; срв. шуба от същия произход.

По-заможните селянки са носели по-къси или по-дълги джубета, подплатени с кожа и обточени с ивица лисича кожа.

ентерѝя диал., с асимилация а–е > е–е от антерѝя.

жубадьò ‘женска горна дреха’ (Смолянско). – Кръстоска от либадè (тур. libade от араб. lubbāda(t) и джубè (тур. cübbe от араб. jubba(t).

забàн ‘дреха забун’ (Пищане, Брезнишко; Лакатник, Софийско), зàбан (Кичевско); забъ̀н, забỳн. от тур. zıbın диал. ‘женска горна дреха без ръкави; долен елек; жакет без подплата от дебел материал, ръчно тъкан; елек; женска дреха; трипола женска дреха; минтан; детска дреха, отворена отпред; двупола дълга дреха; долна риза с къси ръкави; къс жакет; мъжки шалвари с тесни крачоли; шалвари; пояс, антерия; тънка бебешка дрешка без копчета, обличана върху потничето; долна риза; трипола мъжка дреха’ от араб. zabūn.

забỳн ‘къса вълнена дреха с ръкави, която се закопчава отпред’ (Смолянско; Чепеларе, Проглед, Асеновградско; Петково, Ардинско), ‘мъжка жилетка’ (Белен, Девинско; Забърдо, Асеновградско), ‘дълга женска дреха’ (Чешнегирово, Пловдивско), остар. ‘дълга дреха с ръкави’, обл., диал. ‘къса горна дреха, обикновено без ръкави’. – Чрез тур. zıbın ‘къса ризка с дълги ръкави’, тур. диал. zabūn ‘подплатена дреха за бебе, вид риза или жакет; вид трипола рокля’ от араб. zabūn, срв. забъ̀н, зъбъ̀н, зъбỳн. – Заето в рум. zăbún ‘горна зимна дреха, забун; селска горна дреха без яка от дебел небоядисан шаяк; подрасник’; в унг. zubony.

забъ̀н ‘дреха забун’ (Кюстендилско краище; Пирот), обл., диал. ‘къса горна дреха, обикновено без ръкави’. – Чрез тур. zıbın от араб. zabūn.

зòбан ‘горна овчарска дреха’ (Кичевско), ‘дебела покривка, тъкана от вълнена и козинена прежда’ (Кичевско), ‘горна дреха; женска носия от бял груб вълнен плат’ (Дебърско). – Произв.: зобанче ‘бяла женска шаечна дреха’ (Дебърско).

зъбỳн ‘женска горна дреха без ръкави’ (Попина, Силистренско; Голямо Враново, Ряхово, Русенско), зъбỳнь ‘антерия’ (Ново село, Видинско). – Чрез тур. диал. *zıbun ‘памучен елек, обличан под кафтана, минтан; антерия’ от араб. zabūn.

зъбъ̀н ‘дреха с къси ръкави’ (Софийско). – Чрез тур. zıbın от араб. zabūn.

зъ̀пче ‘женска дреха памуклийка’ (Каменица, Пиянец, Краище, Кюстендилско). – Умал. от *зъпка, заето от тур. zıpka диал. ‘вид шалвари с широко дъно и тесни крачоли’ ≤ zıbın ‘къса ризка с дълги ръкави (за пеленаче), камизолка’.

котнỳя дълга женска дреха, цепната от двете страни’ (Старцево, Печинско, Маданско). Чрез тур. нар. kutnu ‘памучна или памучно-копринена тъкан’ от араб. quṭnī, quṭniyya(t) също.

курдѝя ‘вид богато украсена дреха’ (Тетовско). – От тур. диал. kürdiye ‘женски жакет, дълга връхна вълнена дреха с подплата’ от араб. kurdīyya(t) от kurdī ‘кюрдски’.

кутуньò ‘подплатена копринена антерия, която се носи върху сукмана на празник’ (Енимахала, Лозенградско), кутунò. – Чрез тур. kutun памук от араб. quṭn също. Краесловно ударено о е диалектен завършек, срв. махалò, минарьò, но може да се предполага и гръцко посредничество.

кюрдѝя ‘дълга връхна дреха’ (Банско), ‘стар модел женско зимно палто, подплатено с кожи’(Силистенско), кюрдѝе сукман (Гърмен, Гоцеделчевско). – От тур. диал. kürdiye, kürde ‘женски жакет от басма с памучна подплата’, ‘женски жакет, дълга връхна вълнена дреха с подплата’, kürdü ‘женски жакет; връхна дреха с подплата’, kürdük ‘женски жакет; връхна дреха с подплата; риза, минтан, блуза, палто’.

либадè ‘къса горна дреха, подплатена с памук, къса (до кръста) женска дреха, която се носи от българомохамеданките под салтамарката’ (Малка Арда, Ореховец, Треве, Скърница, Леска, Ардинско; Дряново, Асеновградско), ‘женска горна дрешка, украсена със злато’ (Зайчар), разг. ‘връхна дреха’. – Произв.: либадèнце диал. – Oт тур. libade ‘памучна женска дреха; булченска дреха с къси ръкави, обшита отпред и отзад със сърма; елек; вид манто, обличано като горна дреха от жените на село; памучен женски жакет със широки ръкави. джепкен; подплатена с кече връхна дреха, носена в дъждовно време’ < араб. lubbāda(t). Заето и в срхр. либàде, либàда (Босна, нар. пес.) също, рум. libadeá, арум. libadé.

либадѝя горна женска дреха, подплатена с памук’ (Сливенско). – От либадè, по модела на кесè/кесѝя.

либидè салтамарка’ (Кукуш). – От либадè с асимилация и-а-е > и-и-е.

фереджè, фèредже ‘широка кадънска дреха или наметало през главата, широка горна дреха у туркините, която покрива и главата; кадънско було, яшмак’ чрез тур. ferace ‘широка горна женска дреха, дълга до глезените, без яка, носена на улицата; наметало, плащ, който носят дервишите’ от араб. farajiyya(t) ‘горна свободна дреха с широки ръкави (одежда на шейхове); расо на коптските свещеници’.

ферджа/фереджа ‘вид горна вълнена дреха, наметало, дъждобран’ (СИБ; Котел.; Чирпан.; Новозаг.; Тополовгр.; „дълга ферджа“ (Стоянов 1928: 40), „дългата му овчарска ферджа“ (Стоянов 1928: 49); фереджа ‘горна мъжка дреха, наметало’.

фережа/фереже ‘вид горна женска дреха’ (Турян, См.; Баня, Чепин.; Яворница, Петрич).

 

Названия на долно мъжко и женско облекло

антерѝя диал. ‘къса памучна долна дреха’.

жềмка ‘фланела’ (Славеино, Устово, Райково, Смолянско).

 

Названия на части от облекло

джоб, по-рядко диал. джеб ‘торбичка пришита на дреха за дребни неща’, прен. ‘пари, парични средства’. – Произв.: джòбен; джебчùя разг. ‘крадец на дребни вещи’, джебчи"йски, джебчѝйство, джебчилъ̀к (от тур. cepçilik, по аналогия на тур. заемки на -лък), джоб парасъ разг. ‘пари за джобни разходи’ (от тур. cep parası), джеблè ‘джобче’ (Махалата, Плевенско), джебòсам, джебòсвам разг., диал. ‘крада дребни вещи’, джеблъ̀к ‘плат за джобове’. – От тур. ceb, cep също, което е заето от араб. jayb. За промяната джеб > джоб срв. джобур=джибур ‘каче за джибри’ от джибри; джомадан=джемадан=джамадан.

жеб диал. джоб.

дюкян разг. остар. ‘магазин, работилница; цепка на панталон с копчета или с цип отпред на мъжки панталон’ чрез тур. dükkân ‘малък магазин, лавка, дюкян, кантора’ от араб. dukkān.

ихрàм остар., диал. ‘престилка; покривка за седло’, ирàм (Сатовча, Гоцеделчевско), ихрамове (янове) (1872, В. Чолаков). – Произв.: ирàмче ‘постилка (обикн. шарена)’ (Тиквеш). – Чрез тур. ihram ‘дреха без шевове, носена от поклонниците в Мека, бедуинско наметало, широка бяла вълнена горна дреха; вълнена постелка, покривка на миндер’ от араб. iḥrām; заето и в срхр. ùхрāм.

келѝр ‘тесен пояс, който служи за кесия’ (Кюстендилско). Срв. тур. kile ‘мярка за зърнени храни’ от араб. kayl, kayla(t) също, срхр. торбичка, в която се носи барут, с краесловно р вер. под влияние на кемèр.

мокаден в съчет. мокаден пòяс (Полско косово, Беленско). Заето и в срхр. мукадем в съчет. мукадем поjас. От тур. mukaddim ‘преден’ с н вм. м вероятно поради преосмисляне с бълг. наст. за образуване на прилагателни -ен. От тур. е и рум. диал. mocadin ‘широк червен пояс’ от араб. muqaddim ‘предварителен, встъпителен, подготвителен, предшестващ’.

мѝндали ‘вид тъкана престилка’ (Аспарухово, Варненско). – Еднакво с миндѝл с дисимилация и–и > и–а през тур. от араб.

миндèỳль ‘шарена престилка на носия’ (Устово, Смолянско). – От миндѝл, миндѝль със свръхстарателно -е- в завършека, може би под влияние на наст. -ел- в кърпел, стỳбел, хърбел.

миндѝл ‘престилка’ (Средни Родопи), ‘вълнена кърпа за завиване на хляб’ (Млечево, Севлиевско; Мъглиж, Старозагорско), ‘покривка за хляб’ (Дъскот, Пвликенско; Тодоровци, Габровско; Раховците, Севлиевско; Хрищени, Старозагорско; Пущево, Велкотърновско), ‘покривка за маса, с която обикновено се завива хляб’ (Рахово, Русенско), ‘плат, с който се завива тесто в нощвите, за да втаса’ (Великотърновско), ‘памучен плат с четириъгълна форма’ (Посабина, Поповско), ‘кърпа за лице, която момата дарява на сватбарите’ (Боголин, Гоцеделчевско), миндѝль ‘домашно изработена престилка’ (Смолянско; Асеновградско; Кръстополе, Ксантийско), ‘вълнена покривка за хляб’ (Енина, Казанлъшко). – Произв. куц миндùль ‘престилка с тъмни цветове’ (Смолянско, Асеновградско), миндùлище увел. (Чепеларе), миндѝлка ‘престилка’, мѝндилка ‘парцал за триене на съдове’ (Твърдица, Сливенско), миндилче (Широка лъка), миндѝльче ‘престилка’, миндѝлчак (Стойките, Девинско), миндѝлчек (Смолян, Чепеларе). – Чрез тур. mendil ‘кърпа, носна кърпа; покривка за маса; престилка’ от араб. mindīl също, ‘кърпа за глава’. – Заето и в арум. mîndίlă ‘кърпа за нос; кърпа за глава’.

миндùр ‘престилка’ (Златоград). – От миндѝл (вж.) със замяна на -л с -р.

мушамбàк=мушебàк ‘везана тясна ивица платно, пришита на пазвата на мъжка риза’ от тур. muşabak ‘ажурна бродерия върху изнищена тъкан’, тур. диал. muşabak ‘подгъване на ръбовете на риза’ от араб. mušabbak.

сарахлок, сарахлък м. ‘кожен пояс, в който се носи оръжие и други овчарски принадлежности’ (Смолянско, Ардинско, Асеновградско, Широколъшки район), сарахлок в нар. песен (Чепеларе). – От силяхлък с асимилация и-а > а-а и дисимилация л-л > р-л. от тур. silahlık ‘широк кожен пояс за носене на оръжие’ от араб. silāḥ + -lık.

силълък ‘кожен пояс с места за оръжие’ (Енина, Казанлъшко) силяхлък.

силяхлък ‘кожен пояс с предна част от няколко пласта кожа, с отделения за поставяне на различни вещи и оръжие’, силехлок ‘кожен пояс за насене на ножове и пищови’ (Средните Родопи), силехлок, силехлък ‘кожен пояс, в който се носи оръжие и други овчарски принадлежности’ (Родопите), силълък ‘кожен пояс за носене на оръжие’ (Енина, Казанлъшко), силефлък (Беломорско Тракия), сильъхлък, сельълък, селяхлък (Съчанли, Гюмюрджинско), сельъльък ‘кожено приспособление за носене оръжие на пояс’ (Дервент, Дедеагачко) – от тур. silahlık ‘пояс или колан за носене на оръжие’, произв. oт silāḥ ‘оръжие’ и тур. словообразувателен афикс -lık.

„Инак гостите имаха обикновения каяфет на някогашните харамии: джепкен, селяхлък, разни паласки, вулия през рамо и т.н.“ (Пейо Яворов „Хайдушки копнения“).

ферджи ‘вид престилка’ (гребенския говор); фередже.

 

Названия на обувки

еменѝи, рядко еменѝя остар. ‘плитки кожени обувки с вирнати върхове и без токове; калеври’; остар. диал. ‘половинки обувки с нисък ток и с остър връх’, ‘чехли’. Чрез осм. yemeni ‘бродирани или декорирани изделия, произведени в Йемен или внесени в Османската империя от Индия през Йемен; ръчно боядисана носна кърпа или забрадка; плитки червени груби обувки’, тур. ‘ръчно боядисана забрадка; остар. леки и груби обувки’, тур. диал. ‘меки летни обувки; вид обувки; обувки; плитки обувки с остри носове; леки обувки (носени в селата); забрадка’ от араб. yaman ‘йеменски’ от обл. Йемен в Югоизточна Арабия. Заето в срхр. jемèниjа ‘забрадка’, jëмениjе ‘чехли, обуща’, гр. γεμενί ‘забрадка’, рум. imineu ‘груби обувки’.

йемения остар., диал. чехли; емения. От тур. yemenî от араб. yaman.

мèскове ‘терлици’ (Устово, Райково, Смолянско). – Вероятно от мèстьове (вж. мест) с ть > кь > к.

мест, мн.ч. мèстьове остар. и диал. ‘кожени обувки’, също мèстеви ‘леко съшити обувки за покойник’ (Енина, Казанлъшко), мèсти ‘вид обувки’ (Дервент, Дедеагачко). – От тур. mest ‘леки и меки кожени обувки с къси кончове, подходящи за ритуално измиване; леки и меки обувки без токове, които се носят с галоши; леки цели обувки с тънки подметки (носени в дома или с галоши)’, а то араб. masḥ ‘бърсане, триене, поглаждане, търкане, намазване, поглаждане’. – Заето и в срхр. мȅства ‘oбувка’, нгр. μέστι, алб. диал. mesht ‘пантоф’, рум. mest ‘чорапи от фина кожа’, арум. méstra ‘чехъл’.

местев’е ‘вид кожени обувки’ (Преслав), мест’а ‘терлици’ (Светлен, Търг.; Батак, Пещ.); мест.

местѝци ‘обуща от мешина (агнешка кожа)’, местове ‘леки обувки от мешина (агнешка кожа)’, мèс(т)ьове ‘кожени меки обувки’, местюи ‘терлици, меки кожени обуща’ чрез тур. mest ‘леки цели обувки с тънки подметки (носени в дома или с галоши)’ от араб. masḥ.

минлѝи с неясно значение в нар. пес.: на шùпом нòси, мàмо, лèки минлѝи, гивèзен пòяс, мàмо (Ветринци, Великотърновско). – леки минлѝи = леки иминлѝи, по името на областта Йемен, еменѝи. от араб.

налъ̀м, налъми, мн. ч. ‘дървени чехли с кожена каишка’. Чрез тур. nalın ‘налъми, обувки с дървена подметка, високи обувки с каишки за баня, тоалетна и влажни повърхности’ от араб. na‘layn, двойнств. число от na‘l ‘обувка, пантоф, чехъл’.

 

Названия на шапки и кърпи за глава

бахрамà махрамà.

калемкяр ‘женска копринена кърпа за глава’ (Галичник) чрез тур. kalemkȃr ‘художник на десени върху муселин, гравьор, декоратор на тавани и стени; рисунка, гравюра, декорирано ръкоделие, рисувана муселинена кърпа’ от араб. qalam ‘тръстиково перо; длето, тънка четчица или заострена дървена пръчица, молив, и перс. наст. за деятел -kār.

махрамà ‘голяма цветна кърпа за глава’ (Странджа), диал. ‘голяма плитка, която носи булката на сватба и докато е младоженка’, ‘пребрадка; кърпа за глава с ресни от тънко бяло платно’, махрамȏ̀ ‘бяла кърпа за глава’ (Смолянско, Ардинско, Асеновградско, Маданско, Девинско), мàрама ‘кърпа за лице с шарки от домашно платно’ (Кюстендилско), марамà ‘кърпа за глава’ (Ковачевица, Гоцеделчевско). – Произв.: махрамѝца умал., махрамѝчка умал. – От тур. makrama/mahrama остар. ‘широко, бродирано женско покривало, използвано върху горната дреха; хавлия; було, воал; кърпа; забрадка; бродирана кърпа за глава, тъкана или от батиста’, тур. диал. marama, от араб. miqrama(t). Заето и в срхр. мàхрама, мàрама ‘кърпа за глава, кърпа за лице’, рум. mahrámǎ, maramǎ ‘кърпа за глава’, алб. mahramá, marámë ‘кърпа’, гр. μαραμᾶς също. мирама=махрамà

фес ‘мъжка шапка от сукно с форма на пресечен конус в червено с черен пискюл в горната му част’ от тур. fes ‘фес’ по името на град Фас в Мароко. В Османската империя е донесен от адмирал Коджа Хюсрев паша след похода му в Средиземно море и е въведен с ферман през 1826 г. от султан Махмуд II.

фереджè, фèредже ‘кадънско було, яшмак’.

шамѝя ‘забрадка, женска кърпа за глава, яшмак, куфия; тънка женска забрадка, обикновено черна’. От тур. диал. şami/şame/şamı ‘забрадка, кърпа за глава’ от араб. прил. Žāmī от Šām ‘Шам’ (класическо арабско название на Сирия, впоследствие започнало да обозначава само Дамаск).

 

Названия на мотиви от облеклото и украшения

глабодàн, Вж. клоподàн, клàбодан/клаподàн.

зевк остар., диал. ‘шарка на края на нещо (на плат, на дреха и пр.)’; ‘дъга в друг цвят по края на нещо като на плат, дреха и др.’ (Геров 1976: 149). – Чрез тур. zevk ‘вкус; удоволствие, развлечение, забава’ от араб. dawq; срв. и срхр. зевак, дакорум. zefchiu, арум. zéfcă, zéfke, гр. ζεύκι, алб. zefk.

ибрицѝ ‘вид везмо по женска горна дреха’ (Кюстендилско). Вероятно поради прилика по форма със съда ибрик ‘глинен или меден съд за поливане вода при миене’. – Произв.: ибрѝче умал. ѝбриче ‘парче, което се поставя между лице и хастар на обувка’ (Русаля, Търновско).  – Чрез тур. ibrik също, и араб. ibrīq от перс. ābrīz ‘лейка’, съставено от āb ‘вода’ и rīz сегашна основа на гл. rīhten ‘изливам, сипвам’; от тур. заето и в срхр. ùбрūк, арум. ibric, рум. ibric, алб. ibrik, гр. ἰμπρίκι, μπρίκι, унг. ibrik, пол. imbryk, imbryczek итал. bricco.

калабадàн, клабадàн, клабодàн, клапудàн диал., остар. ‘тънък тел от злато, сребро, мед или калай за шев; сърма, сърмен конец’ (Твърдица, Молдавия). – Произв.: клабодàнов, клабодàнев. – От тур. kılaptan < ар. qullāb + перс. -dān; с вметнато а от осм. kullâb, тур. kullap ‘инструмент за навиване на златен или сърмен конец’, а то от араб. qullāb ‘кука’; заето и в срхр. клобàдан.

клàбодан ‘сърма за везба (ЮЗ), клабодàн (Средни Родопи, Рила), клàбодòнь (Валовишко) (с уподобяване о-а > о-о), глабодàн (Банско). – Произв.: клабодàн ма(х)рамà диал. ‘кърпа за глава с везба от сърма’, клабодàнен (Хотница, Търновско), клàбодòнюв (Драмско). Заето и в арум. glubúdań ‘златен’.

клòбодан ‘сърма за везане’ (ЮЗ), клободàн ‘шарка от жълти лъскави пластинки върху сукман’ (Г. и Д. Василица, Ихтиманско). – С уподобяване а-о > о-о от клабодàн.

клоподан, вариант на клапудàн.

махрамѝте ‘везба по ръкав на женска риза’(Топчии, Разградско); махрамà.

рида диал. ‘везана кърпа’ (Дювернуа, Геров), реда ‘плодове и сладки, които се носят в кърпа на годеница, когато идат у нея с годеника; кърпа за ръце и лице’ (Геров 1978: 78). – Чрез тур. rida ‘шал за раменете, дервишка вълнена наметка’ от араб. ridā’ ‘вълнено наметало, шал за раменете; наметало, риза, жакет, женска дреха’. Заето и в срхр. рида ‘кърпа, пешкир; кърпа за глава; гуша на говедо; висулки на пуяк’.

рубе остар. ‘дребна златна монета’ (Чешнегирево, Пловдивско; Смолянско; Ардинско; Асеновградско; Маданско; Девинско), ‘дребна златна монета за украса’ (Енина, Казанлъшко), ‘дребна стара пара, която служи само за нанизи’ (Софийско), рубия остар.‘дребна златна монета’, ‘някогашна турска златна монета, равна на една четвърт лира’ (Самоков и др.), рубеница ‘наниз от пари (рубета), гердан’ (Жеравна, Слив.), рубенци ‘малка златна монета за женски накит’ (Елен.), рубийки ‘малки украшения’ (Душанци, Пирд.), рубийкъ ‘пара за накит на шията’ (Средни колиби, Елен.). – Чрез тур. остар. rub ‘една четвърт, четвърт грош’, тур. остар. rub’iye, rubye ‘златна монета четвърт лира’ от араб. rub‘ ‘една четвърт’, rub‘iyya(t) ‘четвъртина’. Заето в срхр. рубиjа ‘златна монета, служила за накит’.

машшела ‘вид украшение за глава или невестинска шапка’ (Забърдо, Ас.). Чрез тур. диал. maşallah ‘сребърен накит за глава, използван от туркменските жени в Анадола (района на Афион)’ от араб. mā šā’a-l-lāh ‘което иска Бог (то ще стане); както е волята на Аллах’.

муска ‘вид игла за коса’ (ИРод.). – От тур. muska ‘амулет, талисман’, тур. диал. muska ‘златен накит за глава (района на Анкара)’ от ар. nusḫa ‘копие, екземпляр, препис, брой’.

тълъсъм ‘вид украшение за гърдите’ (Зарово, Сол.). Чрез тур. tılsım ‘свръхестествена сила, тайнствена (магическа) сила; амулет, талисман; средство, мярка, изключително влияние и сила’ от араб. ṭilasm.

 

Названия на професии и техники, свързани с облеклото

елвàн диал. ‘боя; начин на боядисване’. – Чрез тур. elvan ‘цветове, шарки; разноцветен, многоцветен’ от араб. alwān, мн.ч. от lawn ‘цвят, вид’.

казàс, казàсин остар. диал. ‘копринар’. – Произв.: казàска, казàски; ЛИ: Казàсов, Казàски (Трявна, Търново, Свищов). – Чрез тур. kazaz, диал. kazzaz също, от араб. qazzāz, производно от qazz ‘сурова коприна’. Заето и в срхр. кàзāз, нгр. καζάζης.

 

 

Библиография

 

Извори

Баранов 1984: Баранов, Х. К. Арабско-русский словарь. Москва, 1984.

БЕР 1971–2000: Български етимологичен речник, т. 1, 1971; т. 2, 1979; т. 3, 1986; т. 5, 1996, т. 6, 2000. София: издателство БАН, Институт за български език, 1971–2002.

БТР 1973: Български тълковен речник. София: издателство„Наука и изкуство“, 1973.

Геров 1976: Геров, Найден. Речник на българския език. Фототипно издание. Част трета. София: издателство „Български писател“, 1976.

Геров 1978: Геров, Найден. Речник на българския език. Фототипно издание. Част пета. София: издателство „Български писател“, 1978.

РЧДБЕ 1970: Речник на чуждите думи в българския език. София: издателство „Наука и изкуство“, 1970.

Büyük TS 2017: Büyük Türkçe Sözlük. www.tdkterim.gov.tr/bts/. Посетен юни 2017.

Güncel TS 2017: Güncel Türkçe Sözlük. www.tdkterim.gov.tr/bts/. Посетен юни 2017.

Parlatır 2011: Parlatır, Ismail, Osmanlı Türkçesi Sözlüğü. Ankara: Yargı Yayınevi, 2011.

Steingass 2005: Steingass, F. A Comprehensive Persian-English Dictionary. İstanbul: Çağrı Yayınları, 2005.

Tarama 2017: Tarama Sözlüğü. www.tdkterim.gov.tr/bts/. Посетен юни 2017.

TİRS 1991: Türkçe-İngilizce Redhouse Sözlüğü. İstanbul: Redhouse Yayınevi, 1991.

TS 2005: Türkçe Sözlük. Ankara: TDK Yayınları, 2005.

TTAS 2017: Türkiye Türkçesi Ağızları Sözlüğü, www.tdkterim.gov.tr/bts/. Посетен юни 2017.

 

Цитирана литература

Александрова 2010: Александрова, Снежана. „Турски заемки за названия на облекло и принадлежности към него в българските говори (Тематично-съпоставителен обзор)“. Електронно списание LiterNet, 10.07.2010, № 7 (128).

Ванков 1959: Ванков, Л. „Към историята на италианските заемки в български 1762–1860“. Годишник на Софийския университетФилологически факултет, т. 52/2. София: издателство „Наука и изкуство“, 1959 (стр. 201–297).

Стоянов 1928: Стоянов, Захари. Записки по българскитe въстания: Разкази на очевидец : 1870–1876. – София : Книгоизд. Игнатовъ, [1928].

 

За автора

СУ „Св. Климент Охридски“

Жана Желязкова е асистент в катедра „Тюркология и алтаистика“. Работи в областта на историческата граматика на турския език, сравнителната граматика на тюркските езици, турска диалектология, турска фразеология.

e-mail: jana.jeliazkova@gmail.com

Последни публикации:

Функции и употреба на инструментал в паметниците на турския език от ХIII–ХV векВ: Сборник на Десетата научна конференция на докторантите и нехабилитираните преподаватели от Факултета по класически и нови филологии. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2013.

Османистиката. Исторически отговори за бъдещето. Юбилеен сборник, посветен на 75-годишнината на доц. Мария Михайлова-Мръвкарова. – В: Съпоставително езикознание 2/2014, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2014.

Винителният падеж в писмените паметници на турския език от XIII–XV век. - В: XII конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ 2015. София: УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2015.

Писмени системи, използвани от тюрките. – В: Луна, бамбук и огледало – изтоковедски изследвания. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. дфн Александър Федотов. София, 2016.

Türkçe’nin Deyimler Sisteminin Bulgarca’nın Deyimler Sisteminin Oluşmasına Etkisi (Влияние на турската фразеология върху формирането на фразеологичната система на българския език”). – В: Български учен, ориентиран към Изтока. Научен сборник в памет на проф. Емил Боев, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2017 г.