Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Значения на думата ātmán в три стиха от Бхагавадгита

Гергана Русева

Резюме

В стихове VI. 5, 6 и 7 от Бхагавадгита многократно е употребена думата ātmán с първично значение „дъх” в рамките на едно изречение с различна (или може би не различна) семантика. Ще проследим възможните значения на думата ātmán в тези три стиха и ще изследваме как тези значения биха могли да се изведат от по-древните значения на тази дума във Ведите и Брахманите. За целта ще разгледаме процеса на граматикализация на думата ātmán и собствено-възвратната й и възвратно-емфатичната й функции.

 

Ключови думи: атмaн, аз, възвратност, Бхагавадгита

Съдържание

Основен текст

В тази статия ще разгледаме значенията на думата ātmán в три стиха от Бхагавадгита (БхГ) – VI. 5, 6, 7, като специално ще подчертаем възможността на повечето места в тези стихове тя да е използвана с възвратна функция. Ще изследваме как думата ātmán с първоначално значение „дъх“ се граматикализира и как различните й значения биха могли да се изведат от по-древните й значения във Ведите и Брахманите.

В трите разглеждани стиха има 15 появи на думата ātmán. Някои предават тези стихове, като навсякъде превеждат ātmán с думата „Аз“[1], други – с думата „Self“ и „self“[2], трети я превеждат само с две значения – „себе си“ и „атман“[3], четвърти използват последователно няколко различни думи – „тяло, съединено с ума и сетивата“ (man aor indriyõ sahit śarīr), „въплътена душа“ (jīvātmā), „себе си“ (apne dvārā, apnā, āp hi apnā)[4].

За да добием по-цялостна представа за различните употреби на думата ātmán в тези три стиха, тук ще посоча пълния им текст на санскрит и ще предложа нов превод на български език, като ще приложа няколко различни превода, както и коментара на Шанкара.

 

Бхагавадгита

VI. 5. uddharedātmanātmānam nātmānamavasādayet.
ātmaiva hyātmano bandhurātmaiva ripurātmanaḥ.

 

Нека [човек] сам извиси себе си,

нека не принизява себе си!

Защото [всеки] сам единствено е приятел на себе си,

сам единствено е враг на себе си.

 

VI. 6. bandhurātmātmanastasya yenātmaivātmanā jitaḥ.

anātmanastu śatrutve vartetātmaiva śatruvat.

 

Сам е приятел на себе си,

който сам е овладял именно себе си.

Който не е овладял себе си

може да се държи неприятелски сякаш сам си е враг.

 

VI. 7. jitātmanaḥ praśāntasya paramātmā samāhitaḥ.

śitoṣṇasukhaduḥkheṣu tathā mānāpamānayoḥ.     

 

Висшият дух е съсредоточен

за овладелия себе си,

за умиротворения в студ и в жега,

в радост и в мъка, в чест и в безчестие.   

В тези три стиха според мен думата ātmán е употребена преимуществено с възвратно значение. Единственото изключение се появява в третия стих, където с допълнителната дума parama„друг, висш, върховен, отвъден“ се подчертава субстантивната употреба на думата.

По отношение на пети стих повечето преводачи са съгласни с възвратния превод на думата. По отношение на шести стих има обаче доста различия. Това според мен донякъде е продиктувано от трудността тук ātmanas (генитив) да се преведе възвратно, защото е съгласувано с tasya, генитивна форма на показателно или третолично местоимение. Употребата на възвратно с показателно местоимение „на този себе си“ изглежда малко нелогична, но дори и такава употреба не бива да се изключва в език, в който се наблюдава употребата на лични с показателни местоимения от вида „този ти“, „ти като такъв“. Аз лично не съм превела думата tasya, защото считам, че тук по-скоро тя е съотносително местоимение (част от многобройните функции на показателните местоимения в санскрит) и изпълнява синтактичната функция на свързващ елемент в сложно подчинено изречение като корелат на относителното местоимение yenā.  Във втората част на стиха аз, както и повечето преводачи, предполагам елизия на jita „победен, овладян“ в композита anātmanas букв. „не себе си, друг“, „бездуховен“. По отношение на седми стих няма големи различия в преводите – всички превеждат paramātmā субстантивно, а думата ātman в композита jitātmanaḥ „овладял себе си“ – възвратно.

Интересно е в тази насока да анализираме стих от относително близкия във времево и пространствено отношение палийски текст на Дхаммапада. В пали наследник на ātmán е думата аttā, образувана чрез асимилация на назала m от преградния t и съкращаване на началния дълъг звук според закона за двете мори. В семантичен план отчасти поради самата същност на будизма (в който се отрича съществуването на един непроменлив абсолютен субект, съвпадащ с най-вътрешната същност на човека) значението „върховен дух, душа“ е напълно изместено от възвратното значение на думата. Например в стих 160 на Дхаммапада

attā hi attano nātho ko hi nātho paro siyā

attanā hi sudantena nāthaṃ labhati dullabhaṃ.

 

[Човек] сам е господар на себе си,

кой друг може да му е господар.

Чрез овладяване на себе си

[човек] намира господар, който трудно се намира.

няма никакво съмнение, че думата е употребена навсякъде с „възвратен“ смисъл. Тук трябва да се направи следното уточнение. Думата ātmán, както и нейните деривати и в санскрит, и в пали, може да изпълнява както възвратна, така и емфатична функция. Подобно на нея думата self в английски може да изразява кореферентност с подлога (John scolds himself), както и да има емфатична функция (Peter drew this picture himself). Както отбелязват Кьониг и Зиймунд (2005) приблизително в половината езици по света възвратните местоимения могат да изпълняват и възвратна, и емфатична функция. За да обясни това явление, както и за да даде отговор на въпроса дали възвратните маркери имат някакво базисно значение, от което може да се изведат възвратно-емфатичната и собствено-възвратната функции Волкер Гаст (2006: 3–4, 170–214) въвежда функцията „идентичност“. Макар и Гаст да въвежда функцията „идентичност“, за да обясни явлението в германските езици, ще се опитаме да приложим неговата теория към възвратния маркер ātmán. И емфатичното значение (сам), и възвратното значение (себе си) могат да се представят като израз на функцията „идентичност“, която изобразява въведения аргумент в идентичен на него: ID(x)=x. Това значение е тривиално и затова то придобива някакъв смисъл само посредством взаимодействието си с другите граматични компоненти. Когато маркира възвратност, функцията ID предотвратява нарушаването на синтактично правило, свързано с интерпретацията на допълнението на даден предикат. Например в началото на стих VI.5. изречението:

uddhared ātmanā ātmānam na ātmānam avasādayet.

 

Нека [човек] сам извиси себе си,

нека не принизява себе си!

двете появи на възвратния маркер в акузатив ātmānam изпълняват функцията на пряко допълнение на изискващите такова транзитивни глагол ud-hṛ и ava-sad (спрегнати в случая в актив). В този смисъл, макар и значението на функцията „идентичност“ да е тривиална, тук тя допринася за синтактически правилно изказване.

Когато се използва емфатично, функцията ID взаимодейства с фокусната структура на изречението и свързва зададения референт с множество от алтернативни референти. Например в продължението на същия стих:

ātmā eva hi ātmanaḥ bandhuḥ ātmā eva ripuḥ ātmanaḥ.

 

Защото [всеки] сам единствено е приятел на себе си,

сам единствено е враг на себе си.

формата за пряк падеж ātmā подчертава факта, че човек сам извършва действието, в случая „е приятел“ на себе си, като подчертано го отделя от други възможни извършители — близки, приятели, роднини.

Тук трябва да се отбележи, че думата ātmán във формите си за номинатив и инструментал се употребява преимуществено възвратно-емфатично със значение „сам“, а във формите си за акузатив и генитив в собствено възвратна функция със значение „себе си“.

Ведийският не е единственият език, в който дума, обозначаваща „дъх“, „дух“ се граматикализира и се превръща във възвратно местоимение.[5] Концептуализирането на абстрактни преживявания посредством по-конкретни в случая става чрез метонимия, като думата ātmán с първоначално значение „дъх, дух“ се реинтерпретира като субекта, с който се съотнася и така придобива възвратна функция. Доколкото ātmán може да изпълнява и субстантивна и рефлексивна функция, този етап на граматикализация е маркиран с двузначност. Постепенно ātmán се употребява все по-често със собствено-възвратно и с въвратно-емфатично значение и се декатегоризира. Още в късния ведийски език думата ātmán във формите си за мъжки род единствено число се използва като възвратно местоимение за всички три лица, три рода и три числа. Например: ātmānaṃ sā hanti — „тя наранява себе си“, putram ātmanaḥ spṛṣṭvā nipetatuḥ — „като докоснаха сина си, те двамата паднаха долу“. С течение на времето думата ātmán се съкращава фонетично, нейните наследници престават да се употребяват субстантивно и развиват допълнителни функции като функцията на уважително местоимение за второ лице единствено и множествено число (хинди āp — „Вие“), участват в конструкции за взаимност (хинди āpas mẽ — „помежду си“), изпълняват ролята на инклузивно местоимение за първо лице множествено число (раджастхани, маратхи āpaṇ „ние с вас“).

В Бхагавадгита думата ātmán все още се намира на етап на развитие, маркиран с двузначност и това обяснява донякъде наличието на толкова много различни прочита. Когато е употребена като пръв елемент на композит, думата ātmán почти винаги има възвратно значение, напр.: ātmakarman – „собствено действие“, ātmagata – „вървящо от само себе си“, ātmaja – „самопороден“. Субстантивните значения „дъх, душа, дух, същност, тяло“ също се срещат често. Например: ātmā́ te vā́to rája ā́ navīnot paśúr ná bhū́rṇir yávase sasavā́n — „Дъхът ти — вятърът, се носи из пространството, подобно на диво животно, което се наслаждава на полята“ (Ригведа VII.87.2.), sa vā ayamātmā sarveṣām bhūtānāmadhipatiḥ sarveṣām bhūtānāṃ rājā. „Наистина този дух [е] господар на всички същества, [е] владетел на всички същества“ (Шатапатха брахмана XIV.5.5.), ātmā yakṣmasya naśyati. Същността на болестта изчезва“ (Ригведа 10.97.11.), aṅguṣṭha mātraḥ puruṣo madhya ātmani tiṣṭhati. Пуруша, голям колкото палец, е установен в средата на тялото.“ (Катха упанишад II.12.).

 Дори когато е употребена като възвратно местоимение, нейният произход е повече или по-малко осъзнаван от носителите на езика. Вероятно поради този факт много български преводачи на санскритски текстове, подтиквани от желанието си да преведат една дума на санскрит с една дума на български, предават думата ātmán с думата „Аз”. Например отчасти приложения в статията български превод на Лъчезар Живин на английския превод от санскрит на Кришна Уариър не отчита факта, че възвратния маркер self в английски частично се припокрива в употребата си с възвратния маркер ātmán в санскрит. И двата маркера могат да изпълняват и собствено възвратна функция и емфатична функция. В българския език тези две различни функции се предават с две различни думи себе си и сам, а не с думата аз. Опитът да се предаде посредством една дума (т.е. посредством личното местоимение „аз“) санскритската дума ātmán, която освен като възвратен маркер („себе си“, „сам“) се употребява и субстантивно, при това с няколко различни значения („дъх“, „дух“, „душа“, „същност“, „тяло“) на много места вероятно е удачен, но на някои места по мое мнение е неуместен.

Картината е допълнително усложнена поради факта, че повечето преводи се базират на признатите като най-авторитетни по-късни коментари (например този на Шанкара, който също е на санскрит), които отразяват най-вече собствената философска и житейска позиция на автора (в случая с Шанкара коментарът е съгласуван напълно с гледната точка на философската школа Веданта, която е най-широко представената философска школа и до днес в Индия). Все пак тези коментари са наистина безценни при разясняването на някои откъси.

Очевидно е, че колкото и последователен и логичен да е даден превод на Бхагавадгита, той трудно може да се класифицира като по-добър или по-точен от някой друг. Дори и разгърнатите преводи на хинди, които приличат повече на коментар също имат своите основания. Смятам, че всеки от приложените по-долу преводи, както и коментарът на Шанкара, има своите достойнства и отразява начина, по който всеки преводач или коментатор усеща значението и смисъла на стиховете. Моите лични предпочитания са към един по-скоро сбит, кратък и ясен превод, какъвто според мен е и езикът и духът на самата Бхагавадгита както и на цялата Махабхарата.

 

Приложение

 

Превод на Йорданка Пейчинова (1989: 80)

VI.5. Нека сам се издига чрез атмана, но нека сам не се принизява.

Защото всеки сам е приятел и сам е враг на самия себе си.

VI.6. Сам е приятел на себе си този, който се е победил чрез атмана.

Който сам себе си не владее, той се превръща във враг за себе си.

VI.7. Който се е победил и спокоен пребивава във Висшия атман,

еднакъв при радост, скръб, студ и жега, почести или неуважение, ...

 

Превод от английски на Лъчезар Живин (1996: 142–143)

VI.5. Извиси Аза посредством Аза! Не отслабвай Аза! Защото именно Азът е приятелят на Аза, Азът именно е врагът на Аза.

VI.6. Азът е приятел на този Аз, посредством който бива подчинен Азът. Именно Азът действува като враг на Аза, неподчинен от Аза.

VI.7. Върховният Аз е съсредоточен при този, който е подчинил Аза и е неподвижен и в студ, и в жега, в удоволствието и в страданието, в чест и в безчестие.

 

Превод на Махариши Махеш Йоги (1990: 395-399)

VI.5. Let a man raise his self by his Self, let him not debase his Self; he alone,

indeed, is his own friend, he alone his own enemy.

VI.6. He who has conquered his self by his Self alone is himself his own friend; but the Self of him who has not conquered his self will behave with enmity like a foe.

VI.7. For him who has conquered his self, who is deep in peace, the transcendent Self is steadfast in heat and cold, in pleasure and pain, in honour and disgrace.

 

Превод на Джаядаял Гояндака (1993: 275-278)

VI.5. One should lift oneself by one’s own efforts and should not degrade oneself; for one’s own self is one’s friend, and one’s own self is one’s enemy.

VI.6. One’s own self is the friend of the soul by whom the lower self (consisting of the mind, senses and body) has been conquered; even so the very self of him who has not conquered his lower self behaves antagonistically like an enemy.

VI.7. The Supreme Spirit is rooted in the knowledge of the self-controlled man whose mind is perfectly serene in the midst of pairs of opposites, such as cold and heat, joy and sorrow, and honour and ignominy.

 

Превод в Шримадбхагавадгита (2001: 85–86)

VI.5. apne dvārā apnā saṃsār-samudrase uddhār kare aor apneko adhogatimẽ na dāle; kyõki yah manuṣya āp hī to apnā mitra hai aor āp hī apnā śatru hai.

 

Сам да издигне себе си от океана на световния кръговрат, да не се впуска по нанадолнището; защото човекът сам си е приятел и сам си е враг.

 

VI.6. jis jīvātmādvrā man aor indriyõsahit śarīr jītā huā hai, us jīvātmākā to vah āp hī mitra hai aor jiske dvārā man tathā indriyõsahit śarīr nahī̃ jītā gayā hai, uske liye vah āp hī śatruke sadṛś śatrutām bartatā hai.

 

На въплътената душа, посредством която е овладял съединеното със сетивата и ума тяло, на тази въплътена душа сам той е приятел, а онази чрез която съединеното със сетивата и ума тяло не е било овладяно, спрямо нея той се държи неприятелски сякаш й е враг.

VI.7. sardī-garmī aor sukh-duhkādimẽ tathā mān aor apamānmẽ jiske antaḥkaraṇkī vṛttiyā̃ bhalībhā̃ti śānta haĩ, aise svādhīn ātmāvāle puruṣke gyānmẽ saccidānandaghana paramātmā samyak prakārse sthit hai arthāt uske gyānmẽ paramātmāke sivā anya kuch hai hī nahī.

 

Чийто умствени дейности са напълно спокойни в студ и в жега, в радост и в мъка, в чест и в безчестие, в знанието на този независим, самоосъзнат човек правилно е установен изпълненият с истина и блаженство върховен дух, т.е. в знанието му освен върховния дух няма нищо друго. (Превод от хинди на автора)

 

Коментар на Шанкара (1998: 175-176)

VI.5. uddharet saṁsārasāgare nimagnam ātmanā ātmānaṁ tata ud ūrdhvaṁ hared yogārūḍhatā āpādayed ityarthaḥ. na ātmānam avasādayed na adho nayed na adho gamayet. ātmā eva hi yasmād ātmano bandhuḥ. na hi anyaḥ kaścid bandhuḥ yaḥ saṁsāramuktaye bhavati. bandhuḥ api tāvad mokṣaṁ prati pratikūla eva snehādibandhanāyatanatvād tasmād yuktam avadhāraṇam ātmā eva hi ātmano bandhu iti. ātmāeva ripuḥ śatruḥ yaḥ anyaḥ apakārī bāhyaḥ śatruḥ saḥ api ātmaprayukta eva iti yuktam eva avadhāraṇam ātmā eva ripuḥ ātmana iti.

ātmā eva bandhuḥ ātmā eva ripuḥ ātmana iti uktam tatra kiṁlakṣaṇa ātmano bandhuḥ kiṁlakṣaṇo vā ātmano ripuḥ iti ucyate.

 

Нека сам издигне себе си, попаднал в морето на кръговрата на битието. Да се понесе, да се издигне нагоре, да достигне висините на йога, това е смисълът. Да не се принизява, да не води себе си надолу, да не отива надолу. Защо [човек] сам единствено е приятел на себе си? Защото няма никакъв друг приятел, който да съдейства за освобождението [му] от кръговрата на битието. Дори приятелството бидейки дом на любовта и други обвързвания е срещу освобождението. Затова правилно се казва „[човек] сам единствено е приятел на себе си”. Сам единствено си е враг или неприятел. Който и да е друг външен неприятел [човек] също го създава сам. Затова правилно се казва „единствено“: „[човек] сам единствено е враг на себе си“. Казва се, че [човек] сам единствено е приятел и сам единствено е враг на себе си. Тогава какъв е [отличителният] белег на този, който е приятел на себе си и какъв е [отличителният] белег на този, който е враг на себе си? Затова е казано: (Следва стих VI.6.)

 

VI.6. bandhuḥ ātmā ātmanaḥ tasya tasya ātmanaḥ sa ātmā bandhuḥ yena ātmanā ātmā eva jitaḥ ātmā kāryakaraṇasaṁghāto yena vaśīkṛto jitendriya ityarthaḥ. ānātmanaḥ tu ajitātmanaḥ tu śatrutve śatrubhāve vartata ātmā eva śatruvat tathā anātmāśatruḥ ātmanaḥ apakārī tathā ātmā ātmanaḥ apakāre varteta ityarthaḥ.

 

Сам е приятел на себе си, който сам е победил именно себе си, себе си, съединен с причината и следствието (т.е. обвързан с действието). Който е подчинил, овладял сетивата, това е смисълът. Ānātmanaḥ или „не овладeлия себе си“ се държи неприятелски, с вражеско чувство, сякаш сам си е враг, т.е. не овладелия се [човек] сам вреди на себе си, сам се отнася враждебно към себе си, това е смисълът. 

 

VI.7. jitātmanaḥ kāryakaraṇādisaṁghāta ātmā jito yena sa jitātmā tasya jitātmanaḥ praśāntasya prasannāntaḥkaraṇasya sataḥ saṁnyāsinaḥ paramātmā samāhitaḥ sākṣād ātmabhāvena vartate ityrthaḥ. kiṁ ca śītoṣṇasukhaduḥkheṣu tathā māne apamāne ca mānāpamānayoḥ pūjāparibhavayoḥ.

 

Който е овладял себе си означава, който е овладял себе си, съединен с причината, следствието и другите. Висшият дух е съсредоточен за овладелия себе си, за умиротворения, за този, чийто ум [винаги] е радостен, за отдръпналия се, и се преживява като собствена същност. Освен това [той ще бъде такъв] в студ и в жега, в радост и в мъка, в чест и безчестие, при почитание и презрение. (Превод от санскрит на автора)

 

 

Бележки

 

[1] Вж. българския превод от английски на коментара на Шанкара върху БхГ в Живин 1996: 142–143.

[2] Вж. превода на БхГ от санскрит на английски на Махариши Махеш Йоги (1990: 395-399).

[3] Вж. превода от санскрит на български език на БхГ на Йорданка Пейчинова  (1989: 80).

[4] Вж. превода на БхГ от санскрит на хинди в Шримадбхагавадгита (2001: 85–86). Обикновено преводите от санскрит на хинди са доста описателни и повече приличат на коментар.

[5] Подобна граматикализация настъпва в библейския иврит, в класическия арабски език и в други езици. Вж. Шладт (2000).

 

 

Библиография

 

Гаст 2006: Volker Gast. The Grammar of Identity. Routledge: London, New York, 2006.

Гояндака 1993: Jayadayal Goyandaka. Śrīmadbhagavadgītā tattvavivecanī. Gita Press: Gorakhapur, 1993.

Живин 1996: Шанкарачаря. Божествената йога. Бхагавадгита-бхашя на Шанкарачаря, превод от английски език на Лъчезар Живин. Евразия: София, 1996.

Кьониг и Зиймунд 2000: E. König, P. Siemund. “Intensifiers and reflexives: a typological perspective”. In: Reflexives: Forms and functions. Volume 1. Frajzyngier, Z., Curl, T.S. (Eds.), Typological Studies in Language 40. Pp. 41–74.

Махариши Махеш Йоги 1990: Maharishi Mahesh Yogi on the Bhagavad-Gita. Arkana: London, 1990.

Пейчинова 1989: Бхагавад-гита. превод от санскрит Йорданка Пейчинова. Народна култура: София, 1989.

Шанкара 1998: Śrīmadbhagavadgītā Śāṃkarabhāṣyā hindī-anuvād-sahit. Gita press: Gorkhapur, 1998.

Шладт 2000: Mathias Schladt. “The typology and grammaticalization of reflexives.” Reflexives. Forms and function. Edited by Zygmund Frajzyngier and Traci S Walker-Curl. Typological Studies in Language 40. Colorado. Pp. 103–124.

Шримадбхагавадгита 2001: Śrīmadbhagavadgīta ślokārtha-sahit, prakāśak Gobindabhavana-kāryālay. Gita Press: Gorkhapur, 2001.

 

За автора

Софийски университет „Св. Климент Охридски“.


Доц. д-р Гергана Руменова Русева е преподавател по санскрит и морфология и синтаксис на хинди в kатедра “Класически изток”, Факултет по класически и нови филологии, СУ „Св. Климент Охридски“.

e-mail: gerganka@abv.bg

Последни публикации
Гергана Русева, Взаимовръзка и взаимопроникване на тялото и съзнанието: дъхът прана, Духовност и морални ценности на Изтока, редактор/и:Бойка Цигова, издателство:Пропелер, 2017, стр.35-54.
Гергана Руменова Русева, Къде е ātmán (аз-ът) според Упанишадите, Луна, бамбук и огледало - изтоковедски изследвания, 2016.
On the Notions of Memory in Buddhism, The Silk Road: Collection of Papers from the Third International Conference on Chinese Studies "The Silk Road" organized by the Confucius Institute in Sofia, June 2015, ed. Aleksandra Angelova, Sofia University "St Kliment Ohridski" Press, 2015, стр.222-229
Граматика на идентичността: За развитието на думата atman в индоарийските езици, Индологическа фондация "Изток Запад", София, 2012.

Публикации в списание МАНАС:

Русева, Гергана. Ātmán и петте пътя на самоосъзнаването: огледалото. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Русева, Гергана. За семантичното развитие на думата ātmán във ведийски и санскрит. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Русева, Гергана. Усещането за време според Йогасутра на Патанджали и Йогасутрабхашя на Вяса. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3