Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Към въпроса за лексикалните заемки от арабски език в персийски (фарси) и дари

Ивета Златарова

Резюме

Новоперсийският език, известен още като персийски, възниква въз основата на средноперсийския под силното влияние на арабския след арабското завладяване на Иран през Vв. Тази симбиоза се осъществява в Източен Иран (обхващащ по онова време и днешен Афганистан, и Средна Азия), където през X в. върху останките от Арабския халифат възникват полунезависими ирански династии. При управлението на Саманидите (IX-Xв.) новият език започва да функционира като литературен език и придобива известност като дари. Днес дари се говори в Афганистан. По-късно езикът се разпространява и в Западен Иран и придобива известност като фарси. Езикът запазва голяма част от речниковия фонд на средноперсийския език, като по това време се обогатява и със значителен брой арабски заемки, които днес заемат над 50% от лексиката на персийски и дари. Арабските заемки се подлагат на сериозни фонетични промени и по този начин се приспособяват към персийската фонетична система. Най-широко употребяваните думи нямат местен еквивалент. Не малка част от лексикалните заемки в двата езика битува в рамките на подвижния речников фонд и се употребява заедно с местните й еквиваленти. Съпоставката на арабските думи в персийски и дари показва, че първо, значението на едни и същи думи и термини в тези езици често не съвпада, и второ, че за едни и същи понятия в персийски и дари могат да бъдат използвани различни арабски думи.

 

Ключови думи: лексикални заемки, арабски език, персийски език, дари      

Съдържание

Основен текст

Персийският език и дари принадлежат към югозападната група на иранските езици в индоевропейското езиково семейство.

Персийският език е един от най-древните писмени езици в света. В историята му са известни три основни периода: древен (VI-III в. пр. Хр.), среден (IV-III в. пр. Хр. – VII в.) и нов (IX в. до наши дни).

Древноперсийският език е бил разпространен в югозападната част на Иранското плато. За него добиваме представа най-вече от клинописните надписи от царете на династията на Ахаменидите (IV-III в. пр. Хр. – VIIв.). Той се характеризира с богато развита флективна система.

Паметниците на средноперсийския език представят език с аналитичен строеж. Запазените образци на средноперсийски са многобройни и многообразни по съдържание – литературни произведения, скални надписи, надписи върху монети, печати и съдове.

Новоперсийският език възниква върху основата на средноперсийския под силното влияние на арабския език след арабското завладяване на Иран (обхващащ по онова време и днешен Афганистан, и Средна Азия), където през X в. върху останките от Арабския халифат възникват относително независими ирански династии. При управлението на Саманидите (IX – X в.) новият език започва да функционира като литературен и добива известност като дари (език на двора). По-късно той се разпространява и в Западен Иран, където добива известност като фарси. Първите стъпки на този език в качеството си на литературно-писмен в обстановка на дълбоко арабизиран духовен живот и култура, са съпроводени от с прякото заимстване на арабски думи.

Трябва да отбележим, че според повечето иранисти съвременният персийски книжовен език има три национални езикови варианта или три езикови клона. Това са персийски /фарси/ в Иран, дари в Афганистан и таджикски в Таджикистан. И трите езикови варианта се подчиняват на обща граматична система, но имат и свои специфични особености, отнасящи се най-вече до лексикалния им състав и до тяхната фонетична система.

Днес персийският език е официален и държавен език на Иран, дари от 1965 г. е узаконен от афганистанската конституция като втори официален и държавен език на Афганистан, наред с пащу, а таджикският е официален и държавен език на Таджикистан. В настоящия доклад ще обърнем внимание на лексикалните заемки от арабски език в два от националните варианта – персийски и дари.

Новоперсийският език в продължение на двадесет и шест века се е намирал в тясно взаимодействие с други езици. Процесът на заимстване на чужди думи в персийския продължава и до днес.

И в персийския език, и в дари най-многобройни са заемките от арабски език. Тези лексикални единици са се превърнали в неделима част от устната и писмена реч в Иран. Един от най-известните руски иранисти – Болдирев - отбелязва, че „езикът е тръгнал по пътя на естествената арабизация. Така например, изследване на съвременния персийски речников състав разкрива, че към момента активно се използват около 8000 арабски заемки, или близо 40% от ежедневно употребяваните 20 000 думи (без сложни думи и производни).

Същевременно обаче голяма част от арабските заемки в персийския език са придобили ново значение, различно от съвременния им смисъл в арабскоговорящите страни, или са запазили значението си от периода, през който са преминали в персийския.

По количеството на лексикални заемки от всички езици на Близкия и Средния Изток, подложени на арабско влияние, новоперсийският е на първо място. Неслучайно някои ирански учени смятат, че новоперсийският език притежава два речникови състава персийски и арабски.

И в персийския език, и в дари най-многобройни са заемките от арабски език. Заимстването от арабски език е ставало по различни пътища – чрез устната реч, религията, книжовния език. Трябва да отбележим, че арабската лексика прониква почти два века и половина след началото на арабското нашествие (до втората половина на 9 в. има 10-12% арабски заемки, в средата на 11в. броят им рязко нараства, а през периода 13-16 в. – 70-80%). Така от началото на 9 в. започва навлизането на арабските заемки в персийския език. От арабски език са навлезли не само думи, но и отделни словосъчетания, образуване на множествено число на съществителното име чрез вътрешна флексия, имена в ж.р. /в перс. език категорията род отсъства/. По своята форма арабските заемки се явяват отглаголни имена, наричани в арабски масдари, причастия /деятелни и страдателни/, прилагателни и др. Те навлизат в персийския език като съществителни, прилагателни и наречия. В основата на образуването на имена в арабски език стои глаголен корен, който се състои от три, в редки случаи от четири букви. Той се явява един вид скелет на арабската дума. От един и същи корен с помощта на вътрешна флексия, а също и с помощта на префикси и афикси могат да се образуват различни думи. – напр. От корена کتب [kä-tä-bä] се образуват следните думи: کتاب [kitа̄b] - книга, مکتب [mäktäb] - училище, مکتوب [mäktub] - писмо, مکاتب [mokа̄teb] – преписка. За арабския глагол са характерни особени лексико-граматични форми, наречени породи, които променят първоначалното значение на корена по отношение на качеството, количеството, посоката на действие или състояние. Трябва да отбележим, че арабските масдари и причастия се възприемат в персийски като самостоятелни лексикални единици. Много от арабските заемки участват в словообразувателните процеси. Към тях се прибавят афикси, именни и глаголни основи – напр. صنعتگر [sän’ätgär] – занаятчия - от арабската дума صنعت [sän’ät] и персийския суфиксگر [gär]; کتابخانه [kitа̄bkhа̄ne] – библиотека - от арабската дума کتاب [kitа̄b] и персийската خانه [khа̄ne] تحقیر آمبز [tähγirа̄miz] – от арабската дума تحقير [tähγir] и персийския суфикс آمیز [а̄miz] – унизително.

 Можем да разделим заемките от арабски език на три основни пласта:

1. думи, които нямат персийски еквивалент. Сред тях най-широко употребяваните са:

مال [mа̄l] - имущество, товар; کتاب [ketа̄b] – книга; درس [därs] – урок; ساعت [sа̄’at] – час, часовник; ادب [а̄däb] – литература; حق [häγγ] – право; истина, شعر [sh’er] – стих, شاعر [shа̄’er] – поет, فهم [fähm] – разбиране, както и редица арабски термини, свързани с ислямската религия: مسل [moslem] – мюсюлманин, مسجد [mäsjed] – джамия, قرآن [γorа̄n] – Коран; حج [häjj] - поклонничество в Мека; زکات [zäkа̄t] – лепта, подаяние в полза на бедните при мюсюлманите, قربان [γorbа̄n] – жертва,مناره [menа̄re] - минаре и др.

2. думи, които и до днес битуват и в двата езика в рамките на подвижния речников състав и се употребяват заедно с местните си еквиваленти: ар. رسول [räsul] се използва успоредно с پیغامبر [peiγа̄mbär] – пророк, арабската думаحرف [härf] – с گپ [gäp] – дума, реч, арабската дума قرن [γärn] се използва заедно с персийската سده [säde] – век, столетие.

3. думи, които се използват само в книжовния стил и почти излизат от употреба, за сметка на местния еквивалент – معرفت النفس [mo’ärefätonnäffs] – психология, معرفت الارض [mo’ärefät äl äräz] – геология.

Арабската лексика в съвременния персийски и дари, въпреки материалната общност и общ източник на заимстване, притежава свои особености във всеки от тях.

Съпоставката на арабските думи в персийски и дари показва, че, първо, значението на едни и същи думи и термини в тези езици често пъти не съвпада, и второ, че за едни и същи понятия в персийски и дари могат да бъдат използвани различни арабски термини. Например за думата култура, цивилизация, в персийски се използва арабската заемка تمدن [tämäddon], а в дари – ثقافت [säqа̄fät]; мерки, мероприятия – اقدامات [eγdа̄mа̄t], а в дари – اجراآت [ejrа̄а̄t]; сведения, информация – اطلاعات [ettelа̄’ät], а в дари – معلومات [mä’lumа̄t], напр. в изразите: معلومات حاصل کردن [mä’lumа̄t hа̄sel kärdän] в дари съответства персийското اطلاع به دست آوردن [ettelа̄’ be däst а̄värdän]; решение – تصمیم [täsmim] в персийски, а в дари –فیصله [fäisälä]; беден – فقیر [fäqir] в персийски, а в дари – غریب [γärib] и още много други примери.

Цяла група арабски думи в дари се употребяват с различно значение от това в персийски. Към тях се отнасят:

 تکلیف [täklif] – затруднение, безпокойство /съответства на арабската заемка زحمت [zähmät] в персийски, например в съчетанията تکلیف دادن [täklif dа̄dän] – затруднявам, обезпокоявам. Оттук е и типично кабулския израз اگر تکلیف نباشد [ägär täklif näbа̄shäd] – ако тава не Ви затруднява илиکدام تکلیف ندارید؟ [kodа̄m täklif nädа̄rid] – Не Ви ли притеснява нещо? В персийскиتکلیف [täklif] се използва в значение на задължение, дълг, задача –این تکلیف شما نیست [in täklif-e shomа̄ nist]. – Това не влиза във вашите задължения, а мн. ч. на думата تکالف [täkа̄lef] е със значение домашна работа.

 رخصت [rokhsät] и رخصتی [rokhsäti] – разрешение за тръгване, отпуска, оттук и глаголните съчетания: رخصتی خواستن [rokhsäti khа̄stän] – искам отпуска, اجازه رخصتی گرفتن [ejа̄ze-ie rokhsäti gereftän] – получаване разрешение за отпуска, на персийски в същото значение се използва израза – اجازه مرخصتی گرفتن [ejа̄ze-ie moräkhäsi gereftän].

 خلاص [khälа̄s] – на дари - край, завършек, оттук и израза خلاص کردن [khälа̄s kärdän] – завършвам, приключвам, خلاص شدن [khälа̄s shodän] – завършва се, приключва се. Оттук и кабулския израз بس خالص! [bäs khа̄läs] – Край, приключихме! В персийски се използва в значение на спасение, избавление, а арабската заемка за край, завършек е تمام [tämа̄m] или ختم [khätm].

 مصروف [mäsruf] – в дари се използва в значение зает съм, оттук и مصروف شدن [mäsruf shodän] - зает съм с нещо. Съчетаемостта на тази дума съответства на заемката в персийски مشغول [mäjgul] – مشغول بودن [mäjgul budän]. В персийски مصروف  [mäsruf] има две основни значения – изразходван, спрегаем /грам./

В арабско-мюсюлманската лексика в персийския език особено място заемат думи, обредни термини и религиозни формули, свързани с шиизма. Основните от тях са: روضه [rouze] – повествование за мъченическата смърт на шиитските имами, روضه خوان [rouzekhа̄n] - разказвач за мъченическата смърт на шиитските имами, روضه خوانی [rouzеkhani] – публични четения за смъртта на шиитските имами,تعزیه [tä’äziе] – религиозна шиитска мистерия, представяща мъченическата смърт на Хосейн,  ашуре – отбелязвана годишнина от смъртта на Хосейн от шиитите /десетият ден на месец мохаррам/. Тези типични шиитски термини не се срещат в дари, тъй като афганистанците в преобладаващата си част са мюсюлмани - сунити.

Обемът на арабската лексика и ролята му езика в голяма степен зависи от езиковата ситуация в дадена държава, както и от езиковата политика, която тя провежда.

Когато говорим за относителния дял на арабската лексика в персийски и дари, не трябва да забравяме, че в дари тя не е била подчинена на някакъв планиран подбор, отсяване и ограничаване, както например това е ставало в Иран през 30-те – 40-те години на ХХ в. В резултат на езиковата политика на Иран, сега в персийския език се използват неологизми, докато в дари се запазват арабските термини:

 

 

Използвана дума в персийския език (фарси)

Използвана дума

в езика дари

Значение на български език

بازرگانی

[bа̄zärgа̄ni]

تجارت

[tеjа̄rät]

       търговия

دادگستری

[dа̄dgostäri]

عدلیه

[’ädliyä]

       правосъдие

دادگاه

[dа̄dgа̄h]

محکمه

[mähkämä]

      съд

بهداری

[bеhdа̄ri]

صحیه

[sähhyä]

      здравеопазване

فرهنگ

[färhäng]

معارف

[mа̄’ärеf]

      просвета

آموزش و پرورش

[а̄muzеsh-o-pärvärеsh]

تعلیم و تربیه

[tä’lim-o-tärbiyä]

      образование

استاندار

[ostа̄ndа̄r]

حاکم

[hа̄kеm]

      губернатор

پزشک

[pеzеshk]

طبیب

[tabib]

      лекар

ویژه

[vijе]

مخصوص

[mäkhsus]

      особен

ویژگی ها

[vijеgihа̄]

خصوصیات ها

[khosusiа̄thа̄]

      особености

گویش

[guyеsh]

لحجه

[lähjä]

      диалект

دانشسرای عالی

[dа̄nеshsärа̄-iе ’а̄li]

دارالمعلمین

[dа̄rolm’oällеmin]

 педагогическо училище

 

В съвременния писмен език дари се използват някои арабски термини без каквато и да било необходимост, при наличието на общоприет и общоразбираем местен еквивалент. В езика на пресата и до сега вместо äزیان [zäbа̄n] – език - много често се използва арабската дума لسان [lеsа̄n], вместо زن [zän] – жена - се използва نسا [nеsа̄]. Можем да посочим и примери, когато в персийския език се използват арабски заемки, а в дари – собствени думи: ساکنین [sа̄kеnin] – жители, обитатели, на което в дари съответства باشنده گاه [bа̄shеndägа̄h].

В литературно-писмения език дари често се използват арабските предлозиفی [fi] – в; на الی [älа̄] – до, معه [mä’ä] - с (често във формата на изафетен предлог معه [mä’ä-e], понякога با معه [bа̄ mä’ä-е]. Предлозитеفی [fi] и الی [älа̄] се срещат и в персийския, но по-често в състава на лексакализирани словосъчетания, изцяло заимствани от арабски език:  فی المثل [fi mäsäl] – например, فی الجمله [fil jomlе] – с една дума, казано накратко الی آخر [alа̄ а̄khеr] – тъй-нататък, до край. В дари тези предлози се използват самостоятелно, паралелно със собствените предлози در [dar] - в и تا [tа̄] - до: از خان آباد  الی   کابل [az khа̄nа̄bа̄d alа̄ kabul]. – От Ханабад до Кабул. برای دو سال فی ماه یک صد پاوند به او قرارداد نمودیم. [bärа̄-ye du sа̄l fi mа̄h yäk säd pа̄und bä u qärа̄rdа̄d nämudim]. - Наехме го за две години за сто лири на месец.

Предлогът معه [mä’ä] е характерен повече за официалния и книжовния стил – делови преписки, търговски документи и др. При образуване на нови термини афганистанците и до днес заимстват цели словосъчетания. Така новообразувания – прилагателни се образуват с арабското местоимение ма –متقدم [motäqäddäm] – превантивен, профилактичен:وسایل مقدتات طبی  [wäsа̄iel-i mätäqäddäm-e tеbbi] – профилактични медицински средства.

Арабизмите в дари се подлагат на съществени звукови промени, съгласно фонетичните норми на този език:

 В арабските думи обикновено не се спазва произношението на горнофарингалните, съответстващи в графиката на ح , ع , ء: [rа̄m] < ар. رحم [rähm] – милост, великодушие, [mа̄bät] < ар. محبت [mohäbbät] – любов, доброта, ласка [säbа̄]<ар. صباح [säbа̄h] – утре. В думите, които съдържат ع, се наблюдава известна промяна при произношението на съседните гласни: [mа̄lum] < ар. معموم [mä’lum] – известен, ясен, очевиден.

В съответствие с действащия в дари фонетичен закон, в двусъгласния край на думата, когато се срещат несонант и сонант, между тях се появява гласната е или о и думата се превръща от едносрична в двусрична:تخم [tokhom] – яйце (перс. [tokhm]), زخم [zäkhеm] – рана (перс. [zäkhm]), ظلم [zolom] – тирания (перс. [zolm]), علم  [еlеm] – наука (перс. [еlm]), فصل [fäsеl] – сезон (перс.  [fäsl]) и др.

 Арабските едносрични думи, които завършват на ع, също се произнасят в дари като двусрични:جمعه [jämä] – събиране (перс. جمع [jäm]) , نوع [näwä] – образ, начин (перс. [nou]), قطعه [qätä] – прекратяване (перс. γa/t]). Особеност представлява и предпочитаното произношение и изписване в дари на арабското окончание на имената от женски род във вида -а, докато в персийския език то е -at: حکایا [hеkа̄ya] – разказ (перс. حکایت [hеkа̄yat]), اقاما [еqа̄mä] - пребиваване (перс. اقامت [еγа̄mät]), الا [а̄lä] – инструмент (перс. الات [а̄lät]).

В дари наименованията на месеците от слънчевия календар са заемки от арабския език, докато в персийски език се използват исконно персийски думи:

 

дари

персийския език

българския език

حمل

[hämäl]

فروردین

[färvärdin]

март/април

ثور

[säur]

اردیبهشت

[ordibеhеsht]

април/май

جوزا

[jäuzа̄]

خردلد

[khordа̄d]

май/юни

سرطان

[särätа̄n]

تیر

[tir]

юни/юли

اسد

[äsäd]

مرداد

[mordа̄d]

юли/август

سنبله

[sombolä]

شهریور

[shährivär]

август/септември

میزان

[mizа̄n]

مهر

[mеhr]

септември/октомври

اقرب

[äqräb]

آبان

[а̄bа̄n]

октомври/ноември

قوس

[qäus]

آذر

[а̄zеr]

ноември/декември

جدی

[djäddi]

بهمان

[bähmа̄n]

декември/януари

دلوا

[dälwа̄]

دی

[dеy]

януари/февруари

حوت

[hut]

اسفند

[еsfänd]

февруари/март

 

Можем да направим извода, че арабизмите в дари имат редица особености (както в своя състав, така и в семантиката си), които ги  различават от тези в персийския. Различни са степента и характерът на фонетичната асимилация на арабските лексикални елементи в единия и в другия език. В сравнение с арабизмите в персийския език, арабската лексика в дари запазва по-малка граматична самостоятелност и проявява по-голяма способност към “аклиматизация” на новата езикова почва.

 

 

Библиография

 

Грюнберг и др. 1979: Грюнберг А.Л. Основы иранского языкознания. Древноиранские языки. Издателство Москва: Москва, 1979.

Грюнберг и др. 1981: Грюнберг А.Л. Средноиранские языки: Москва, 1981.

Грюнберг и др. 1982: Грюнберг А.Л. Новоиранские языки: Запдная группа, прикаспиские языки: Москва, 1982

Киселева и Миколайчик 1986: Киселева Л. Н., Миколайчик В. И. Дари – руски словарь: Москва, 1986.

Киселева 1973: Киселева Л.Н. Очерки по лексикологии языка дари: Москва, 1973.

Киселева 1985: Киселева (1985) Л.Н. Язык дари афганистана: Москва, 1985.

Орански 1963: Оранский И.М. Иранские языки, Москва.

Орански 1988: Оранский И.М. Основы иранского языкознания: Москва, 1988.

Рубинчик 1960: Рубинчик Ю.А. Современны персидский язык: Москва, 1960.

Рубинчик 2001: Рубинчик Ю. А. Грамматика современного персидского литературного языка: Москва, 2001.


 

За автора

Ивета Златарова е асистент в катедра “Класически изток”. Работи в областта на историческата граматика на персийския език, персийска диалектология, индоиранското езикознание.

e-mail: ivetkazlatarova@abv.bg

Последни публикации: 

Златарова, Ивета. Към въпроса за лексикалните различия между персийския език (фарси) и дари. // Османистиката : Исторически отговори за бъдещето [Сборник статии по случай 75-годишнината на доц. Мария Михайлова-Мръвкарова]. – София, 2012, с. 337–348.

Златарова, Ивета. Преподаването на персийски език в СУ „Св. Климент Охридски“ – минало и перспективи.// Сборник с докладите от международната научна конференция „Иран и Балканите в огледалото на историята (минало, настояще и перспективи), проведена на 28–29.05.2013 г. в София.  – София, 2014, с. 175–183.