Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Изток–Запад: за междукултурната среща чрез визуалния прочит

Албена Василева-Йорданова, Деница Дайновска, Йона Сариева

Резюме

Разработката се гради върху осмислянето на някои стереотипи и предразсъдъци в междукултурното общуване по оста Изток-Запад. За целта се използва съавторски визуален материал – снимков и филмов - като свидетелство за теренно проучване на другата култура и като интерактивен посредник в междукултурното опознаване. Привлеченият за нуждите на изследването визуален материал се подлага на анализ от различни ъгли. Предлагат се наблюдения, които дават отправни точки за дидактическа експлоатация в контекста на обвързаното обучение по чужди езици и други култури

 

Ключови думи: техники за междукултурна комуникация, езикова медиация, документални визуални материали, наблюдение и анализ, ос Изток-Запад, мюсюлманско забулване на жените, междукултурието в образованието.

Съдържание

Основен текст

Читателят с основание ще си зададе въпроса защо въвеждаме визуалното в полезрението на участници във форум, обединени около словото. Какъв е този визуален материал и какво изобразява? За кого? Кои сме ние? Да започнем с последния въпрос.

Ние сме представителки на една отворена изследователска група от  преподаватели, студенти и докторанти от Факултета по класически и нови филологии и от други филологически и хуманитарни факултети, която желае да разработва иновационни техники за комуникация и медиация в реален и виртуален образователен и научен контекст. Тази работна група залага на многоезичието и на културните феномени, свързани с него; на използването на нови образователни технологии за (само)обучение и усъвършенстване през целия живот, и за ефективност на обучението с оглед на придобиване на практически умения за реализация и общуване в междукултурна среда. Усилията ни доведоха до създаването на Центъра за междукултурна комуникация и медиация, чието официално откриване бе на 19 март 2008 г., обвързано специално с Европейската година на междукултурния диалог и 120-та годишнина на Софийския университет. А ето и целите ни:

  • Да създаваме среда за обмяна на образователни и научни опитности между преподаватели, студенти и докторанти, и за провеждане на интердисциплинарни изследвания по проблеми, свързани с лингвистичните, културните, антропологичните и социалните аспекти на общуването;
  • Да въвеждаме специализирана подготовка по идентифициране, определяне и толериране на „другостта“ и културната идентичност с помощта на реално общуване в многоезична среда;
  • Да събираме автентични документи и да прилагаме  информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за целите на обучението по чуждоезикова междуличностна, междукултурна и професионална комуникация;
  • Да обменяме експертизи със сродни изследователски групи у нас и в чужбина;
  • Да мотивираме себе си и обучаваните чрез изграждане на автономност и умения за учене през целия живот, както и да се подготвяме и да подготвяме за пълноценна професионална реализация;
  • Да разработваме, експериментираме и разпространяваме учебни материали, представящи идеята за многоезичие, културно разнообразие и активна гражданственост.

 

Тези сведения ни доближават до отговорите и на другите поставени в началото въпроси. Става дума за една от дейностите на Центъра за междукултурна комуникация и медиация – рубриката „Споделени пътешествия“. Какво представлява тази рубрика? Впечатленията на преподавателите и студентите във Факултета по класически и нови филологии от пребиваването им в другоезична и другокултурна среда по линия на лични и професионални пътувания намират израз в презентации, фотогалерия и филмови разкази, споделени с факултетската общност. Рубриката „Споделени пътешествия“ е отворена за всички преподаватели, студенти, докторанти и служители на Факултета по класически и нови филологии с идейната и логистична подкрепа на  Центъра за междукултурна комуникация и медиация. Чрез тази рубрика Центърът за междукултурна комуникация и медиация затвърждава мисията си да бъде средище за споделяне на опитности и среда за многопосочни изследвания. Поднесеният и споделен визуален материал подхранва база от данни, които Центърът за междукултурна комуникация и медиация предоставя на факултетската общност за дидактическа експлоатация и за разностранни изследвания.

Ето някои от досегашните прояви в рубриката: презентациите „Мадагаскар: поглед отвътре. Крокодили, разбойници и още нещо“ (8.09.2010 г.) с автор и водещ Ина Кирякова; „Глобализацията през погледа на един българин в Ню Йорк“ (24.06.2010 г.) с автор и водещ Орлин Йорданов; „Варанаси – светци, клади и речни делфини“ (1.06.2010 г.) с автор и водещ Галина Русева-Соколова; „Поглед към една задморска територия: междукултурен диалог в Нова Каледония“ (26.04.2010 г.) с автор и водещ  Георги Жечев; „Поглед към седмия континент: един филмов разказ за Антарктида“ (16.03.2010 г.) с автор и водещ Александър Федотов; късометражният филм „Сън в Амазония“ (20.01.2010 г.) с автор и водещ Мила Банкова, студентка в магистърската програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия-България“; „Поглед към Кавказ: един филмов разказ за Армения и Грузия“ с автор и водещ  Албена Василева (10.12.2009 г.); „Поглед към Африка: един филмов разказ за Габон“ с автор и водещ  Албена Василева (12.12.2008 г.).

Авторките на настоящата разработка споделят тук опита си на участнички в рубриката „Споделени пътешествия“ като зрителки, но и като наблюдателки и проучвателки на късчета от близкоизточната действителност – Ливан и Сирия, пречупени през фотоапарата и камерата и осмислени чрез анализи от различни ъгли. Естеството на подбраната наблюдавана действителност и на анализите се определя и от професионалния профил на авторките – преподавателки и изследователки на полето на френската и американска лингвистика и анализ на дискурса, на техниките за междуличностна и професионална комуникация, на междукултурна комуникация, на компютърната лингвистика, на методологията на преподаване/обучение на чужди езици посредством технологиите за информация и комуникация. Този профил предопределя средата, в която авторките проникват в рамките на професионалното пребиваване – университетска, градска среда. Не на последно място се намесва и гражданската позиция на снимащите, което не означава непременно пристрастно наблюдение.

Документалният визуален материал като средство за осмисляне на междукултурната среща

Съдържанието на рубриката „Споделени пътешествия се вписва в представата за Центъра за междукултурна комуникация и медиация като средище за споделяне на опитности между автори-водещи, и зрители. Тези опитности се обвързват с преживяванията, житейския и професионален опит, компетентността, творческия подход на авторите-водещи. Досегашните участници в рубриката – автори-водещи и зрители – са главно от средите на филологиите, хуманитарните и социални науки, като се наблюдава отваряне и към други професионални хоризонти. Не е случаен фактът, че именно от тези среди тръгва и се поддържа интересът към осмисляне на междукултурната среща. По призвание филологиите, хуманитарните и социалните науки трябва да отговарят на предизвикателствата на днешните реалности, защото те дават ключа за анализа, обяснението и разбирането на фактите и явленията, свързани с човека, езика и обществото. Чрез тези науки се свързва изразяването на многообразието с необходимостта да живеем заедно на основата на всеобщи принципи на общуването. С тези науки се свързва изграждането на общи модели за осмисляне на представите за света. Чрез тях се регулира междуезичието и междукултурието, а също така и интеграцията чрез осъзнаване на различията. Авторите-водещи стават социокултурни медиатори. А автентичният материал, споделен със зрители – снимков или филмов – става инструмент за осмисляне на междукултурната среща. В акта на споделяне интересът на визуалното поднасяне е не толкова естетическата страна, превеждана чрез оценката на зрителя „хубава снимка, хубав филм“, колкото социоантропологическият подход на наблюдателя, теренния проучвател и регистратора на културните факти. Споделянето чрез визуалния материал е интерактивно: материалът на автора няма претенцията да бъде артистично търсене, нито всестранно и еднозначно да отразява сниманата действителност, а да предизвиква декодиране, анализ и коментар. Снимащият наблюдава, изгражда и интерпретира по свой начин обекта на изображение като теренен изследовател in vivo. Снимащият е съпричастен, действен наблюдател. Снимащ, снимани и зрителят взаимодействат от позициите на културните си особености. Визуалният прочит у зрителя се обвързва с размисъл и анализ от различни гледни точки. В тази схема на взаимодействия от зрителския прочит зависи какъв смисъл ще бъде извлечен от документалния визуален материал.

Документалният визуален материал като средство за междукултурна дидактика

В нашето разбиране целта на междукултурната дидактика са взаимодействията на участниците в междукултурния акт. Обучението в успешно междукултурно общуване включва обучение в приемане и градеж на собствената идентичност в емпатично отношение към другия с овладяване на етноцентричната нагласа. Ние, такива каквито сме, приемаме другите такива, каквито са. В тази перспектива  предлагаме поставяне на проблеми, размисъл и анализ вместо готови отговори, вместо налагане на вербална неосмислена политическа коректност или допускане на откровена некоректност.

Като средище за споделяне на опитности относно обучението по обвързано езиково и междукултурно общуване, Центърът за междукултурна комуникация и медиация предлага чрез своята рубрика „Споделени пътешествия“ възможност за включване на визуалните материали в корпус от данни и културни прояви от различни езикови и социокултурни пространства.

Документалният визуален материал като обект на възприятие и като обект на наблюдение и анализ, може да се използва като ефикасно средство за междукултурна дидактика в различни дисциплинарни направления: Устна комуникация на основата на използване на мултимедийни системи, Практически курс по чужди езици, Техники за междуличностна и професионална комуникация, Рекламна комуникация, Анализ на дискурса, Междукултурна комуникация, Етнография на комуникацията, СемиотикаПрагматика, Увод в културната и социалната антропология, Цивилизация, Етикет и протокол и др.

Обучението по езикова медиация чрез образа се вписва в контекста на обучението по чужди езици и култури с възможности да го обогати с ново осмисляне на използването на информационните и комуникационни технологии и на въвеждането на обучение по гражданско поведение. Интегрираният в обучението визуален материал в ръцете на мотивиран и подготвен обучаващ става ефикасно средство за предаване на съдържание. Тук няма да се задълбочаваме върху теории за възприятието на образността, а ще насочим вниманието на читателя върху това, че образността се поддава на дидактическа експлоатация, построена върху принципи на замисъл и на цели от гледна точка на методиката и проблематиката.

Визуалният документ ангажира вниманието и действа чрез зрителния канал. Със своя усет и педагогическа компетентност преподавателят помага като медиатор на обучавания да „изплува“ в зрителната „баня“, да не се стресира от връхлитащите го образи с повече или по-малко понятна знаковост. Струва си педагогическото усилие да не се обясни тутакси и наготово непознатата информация от какъвто и характер да е тя. Струва си педагогическото усилие да се поощри въображението и инициативата на обучавания, като му се внуши чрез умело поднесените опорни точки, че той умее сам да се ориентира и да разбира. И още нещо – в перспективата на умелото педагогическо ръководство документалният визуален материал открива възможности и за придобиване на специфични чуждоезикови писмени и говорни умения, както и спомага за разширяването на културния кръгозор на обучаваните. Обучаващите биха могли според конкретните потребности на обучаваните да търсят и намират гъвкави продължения както по линия на педагогическите хрумвания, така и по линия на съдържателната и езиковата страна на визуалния прочит, извлечен от визуалното поднасяне.

Визуалният материал може да бъде изведен в словесно продължение – писмено или устно за нуждите на отделни направления в обучението по обвързано езиково и междукултурно общуване. В контекста на такова словесно продължение на визуалния материал поднасянето на факти от областта на граматиката и лексиката, дори и фонетиката, може да стане по-малко схоластично и да предразположи обучавания към по-адекватно общуване с автентични носители на езика и другата култура. 

Визуалният документ не подава материал с техники за водене на разговор и дискусия, но може да послужи като „трамплин“ именно за тези дейности в зависимост от интереса, нагласата на участниците в учебния процес, инициативата им, въображението и т.н.

 Според тематиката и проблематиката обучаващият има свободата да насочи обучаваните към дейности, свързани с писмената комуникация. Така например, той може да насочи обучаваните към коментар и по този начин да ги въведе в техниките на този жанр. Или според тематиката да ги предразположи към осмисляне на данни от транскултурно естество – например хранене с оглед на извършване на конкретни дейности или споделяне на родни кулинарни рецепти в контекста на опознаване на чуждестранни образци на кулинарно изкуство.

Подходът за търсене и проумяване на смисъла чрез наблюдение на елементите от визуалния материал въвежда в изучаването на семантиката и символната стойност на ритуали, на предмети, на архитектурни решения, на декоративни елементи, на цветове, на облекло, на поведенчески реакции, на жестове, на пози и др., както и в контекста на наблюдаваното социокултурно пространство. Визуалният материал може да служи като инструмент за опознаване на другокултурната действителност. Ползата от една умела дидактическа експлоатация на невербалните елементи е безспорна: обучаваният е заинтригуван и за да сподели своите находки, използва вербалния код.

Чрез визуалния материал обучаваните могат да се пренесат в професионална ситуация, която да наблюдават и изучават от гледна точка на поведенчески реакции, речеви стратегии и т.н. При един мотивиращ подход работата с визуалния материал може да отключи по-лесно речева продукция и да отправи към третиране на теоретически теми.

Документалният визуален материал като средство за осмисляне на стереотипи и предразсъдъци в междукултурното общуване по оста Изток–Запад

Визуалната документация, събрана от теренното проучване на близкоизточното социокултурно пространство, ни служи като повод за междукултурен размисъл и като средство за осмисляне на някои стереотипи и предразсъдъци в междукултурното общуване по оста Изток-Запад. Това осмисляне предполага осведоменост, теренно наблюдение и нагласа на добронамерено „зануляване“ – отказ от люшкане между  намръщения културен шок и куртоазното възторжено прехласване от фолклорен тип.

Налага се уточнение на съдържанията, които влагаме в понятия като „стереотип“ и „предразсъдък“. Без да навлизаме в подробен преглед на постановки от областта на лингвистиката, социалните науки и анализа на дискурса, свързани с извеждането на дефиниции на тези понятия и без да даваме заявка за участие в дискусията по този въпрос, ще внесем известна яснота относно гледната си точка спрямо споменатите понятия. Споделяме становището за стереотипите като културни схеми, които медиатизират отношението ни към действителността и ни помагат да я категоризираме, да я разбираме и да й въздействаме (Амоси, Хершберг-Пиеро 1997: 9–52). Но също така отчитаме и извеждането на неодобрителен смисъл на понятието, доколкото стереотипът се свързва с обобщена, опростена, закостеняла колективна представа, която членовете на една група имат за себе си и за другите. Колективната или обществена представа е споделена форма на познание, изградена чрез традиции, образование, общуване (Жодле 1999: 53). Стереотипът е опростеното, закостенялото, твърде обобщеното в колективната представа и това е в основата на предразсъдъка и на социалната дискриминация (Шародо, Менгьоно 2002: 547). Предразсъдъкът като нагласа се свързва с категоричното отсъждане, което не се основава на опита, и което не търси потвърждаване на одобрителното и по-често неодобрително мнение за социалните групи, към които се прилага (Де Карло 1998: 83–84).

 Общоизвестно е, че съществуват стереотипи и предразсъдъци в междукултурното общуване по оста Изток–Запад. В основата им е непознаването и отказът на хората с техните емоции и нагласи да опознаят нещата, такива каквито са, за други хора, които са такива каквито са с емоциите и нагласите си. Процесът на осмисляне на стереотипите и предразсъдъците не е нито кратък, нито лесен, нито разрешим с пламенна реторика, със законови забрани или с магическа пръчка.

Предвид конкретността на обекта на нашето проучване ще дадем примера с резултата от теренното ни изследване в Близкия изток с фотоапарат и камера – документалния филмов разказ и фотогалерията за обекти на материалното и нематериалното културно наследство на арабо-мюсюлманската цивилизация, за срещнати хора и за общуването с тях във формална и неформална обстановка. В случая визуалният документ за нас е каналът, чрез който споделените впечатления и наблюдения благоприятства осмислянето на стереотипите и предразсъдъците между представителите на различни култури. Документалният визуален материал става повод да се изведат и да се коментират някои от обобщените представи и нагласи по отношение на арабите и на мюсюлманите. Такива представи обикновено са запечатани в изказа: „Те са такива“, а отказът да се аргументира категоричното мнение е запечатан в не по-малко категоричния изказ от позицията на единствената правота: „Защото е така“.

Чрез документалния визуален материал ние предоставяме среда на общуване, за да се замислим и за да осмислим такива стереотипи и предразсъдъци, запечатани в изкази като следните: „Всички араби са мюсюлмани“; „Всички арабски жени са забулени, подчинени, унизени, непросветени“; „Ислямската религия е несъвместима с демокрацията“; „Мюсюлманите са терористи“; „Ислямът е войнстващ, жесток, фанатичен“; „Ние сме напредничави – те са изостанали“; „Ислямът не познава критичния подход“. Противопоставянето „ние и те“ сменя посоката си в изкази, запечатали обобщени представи на арабите за другите (Запада): „Те са арогантни и надменни спрямо нас“; „Те са империалисти“; „Нравите им са разпуснати“; „Те не уважават нашите религиозни чувства“; „Те са неверници“ и т.н.

В така създадената среда на общуване чрез визуален материал не даваме ход на дискурса за сблъсъка или диалога на цивилизациите, за да не навлизаме на територията на говоренето, където често клишетата изместват задаването на въпроси. И когато участниците в този тип общуване на основата на споделената визуална документация изразяват мнения чрез изкази като: „Не съм си представял, че това е така, както го виждам“, „ Не съм се замислял, че може да е така, както го гледам“, „Имах по-различна представа“, „Това, което виждам, не е приемливо за мен, но искам да разбера, защо е приемливо за други“ и т.н., смятаме, че сме на прав път.

Визуалният прочит на мюсюлманското забулване на жените: опорни точки за  дидактическа разработка

От мотивиращия ни работата на преподаватели, изследователи и граждани снимков и филмов материал избираме случая за визуалния прочит на мюсюлманското забулване на жените. Изборът ни е оправдан от гледна точка на възможностите за многопосочно изследване на въпроса.

На основата на разработени сценарии документалният визуален материал се въвежда в обучението в рамките на подходящи курсове в реален или виртуален контекст. Тук няма да спираме вниманието си на принципите на замисъл и на общите цели на такива курсове. Ще се спрем единствено на схемите за работа с визуалния материал.

- Принципи на замисъл от гледна точка на  методиката.

Методическата схема залага на работа на обучаваните с визуалния материал по групи за извършване на определени дейности с ясно разписани задачи и отговорности, и с поощряване на творческата им инициатива, автономността им и сътрудничеството между групите.

- Общи цели от гледна точка на методиката.

Замисълът и осъществяването на сценарии за работа с визуален материал се подчинява на основната цел – търсене на по-ефикасни образователни решения с оглед на изграждане у обучавани, но и у обучаващи, на новаторски компетентности като творци-автори, като сътрудници в работна група, като граждани.

- Принципи на замисъл от гледна точка на проблематиката.

От темата за мюсюлманското забулване на жените, представено чрез визуални документи, се върви към извеждане на проблеми и тяхното обсъждане според спецификата на курса, в който е въведен визуалният материал.

- Общи цели от гледна точка на проблематиката.

Визуалният прочит на мюсюлманското забулване на жените се вписва в обучението по езикова медиация чрез образа. Това обучение подпомага въвеждането в проблематиката на междукултурието с опознаване на другокултурни модели и практики, с усвояване на механизмите за осмислянето им и с придобиване на умения за разбиране и за адекватно поведение в условията на междукултурно общуване и сътрудничество.

Темата за визуалния прочит на мюсюлманското забулване на жените може да се обвърже с различни дейности, чийто подбор е обмислен с оглед на замисъла и целите на разработката. Чрез подходящи инструкции и допълнително насочване за справки и осведомяване към библиографски и сайтографски източници на информация обучаваните тестват своите познания и умения за междукултурно общуване и сътрудничество.

Ето като начало три идеи за дидактическа разработка по темата. Инструкциите и изпълнението на дейността се правят на изучавания чужд език.

 

1. Открийте наименованията на наблюдаваните начини на забулване в серията от снимки или във филмовия материал, като потърсите в текста на описанията информацията за наблюдаваните от Вас елементи.

Наименование

Описание

№ на визуален материал

Чадор

Покривало на цялото тяло без процепи за ръцете.

 

Никаб

Покривало на цялото лице без очите. 

 

Хиджаб

Забрадка, която покрива само косата.

 

Кхимар

Голяма забрадка, която пада почти до кръста, и покрива цялата глава без лицето, раменете и врата.

 

Джилбаб

Дълга дреха, която покрива цялото тяло, без дланите и ходилата, като главата е забрадена с отделна кърпа.

 

Бурка

Покривало за цялото тяло без процепи за ръцете и устата. Има само малка мрежа, през която жените да виждат.

 

Шайла

Дълга триъгълна кърпа, която се омотава около главата по специален начин и покрива раменете. 

 

Ал Амира

Шапчица, върху която се слага забрадка, покриваща главата и раменете.

 

По данни на Reuters за описанията и наименованията във в.„Труд”, 15 юли 2010 г., „Европа поведе свещена война срещу бурката”, Михайлина Димитрова.

 

2. Какви са Вашите предположения относно отразеното събитие?Какви са вашите аргументи? Систематизирайте ги в таблица.

Вариант А: Става дума за снимков материал, който отразява международна конференция в сирийски университет.

Предложете описание на наблюдаваните обекти: характеристики и взаимоотношения на индивидуални и групови участници в събитието (предполагаеми роли, предполагаема етническа принадлежност, облекло, език на тялото…).

 

Предполагам, че това е ...  

Аргумент 1

Аргумент 2

Аргумент 3

………………………………

 

 

 

 

 

 

Описание на наблюдавани обекти (О):

O1:

O2:

O3:

O4:

O5:

О6:

 

 

Вариант Б: Става дума за филмов материал, който отразява международна конференция в сирийски университет или друго събитие.

Предложете описание на наблюдаваните обекти: характеристики и взаимоотношения на индивидуални и групови участници в събитието (вербални, паравербални и невербални прояви…). (Бележка: Филмовият материал е френскоезичен. Той се поддава на дидактическа експлоатация както с френскоезични обучавани, така и с другоезични, за които може да се осигури превод и които могат да внесат своя културен поглед в обсъждането ).

 

3. Ако желаете да изразите позиция в полемиката около мюсюлманското забулване на жените, попълнете следната таблица:

 

Говори се, че ... 

Вярно

Невярно

Вашият коментар

… мюсюлманското забулване е повеля на Корана.

 

 

 

…ислямските забрадки са символ на заробване.

 

 

 

… навсякъде в Европа е наложена забрана за носенето на забрадки и религиозни символи в училищата.

 

 

 

… забраната на носенето на бурка на обществени места в някои европейски страни е израз на ксенофобия. 

 

 

 

… мюсюлманското забулване е право на свободен избор на личността.

 

 

 

…мюсюлманското забулване е вид агресия.

 

 

 

… със забрана на мюсюлманското забулване в европейските общества ще се реши въпросът за интеграцията на имигрантите.

 

 

 

 

Вместо заключение

Чрез фотоапарата и камерата ние събрахме късчета от наблюдавана действителност в Близкия изток. Пречупихме ги през нашите погледи на  изследователки, преподавателки и гражданки и споделихме тук един опит. Надяваме се, че читателят ще погледне благосклонно на това скромно свидетелство за усилие по пътя към едно по-разумно, по-справедливо и по-човеколюбиво общуване между културите по оста Изток–Запад.

 

Библиография

 

Амоси, Хершберг-Пиеро 1997: Amossy, Ruth, Anne Herschberg-Pierrot. Stéréotypes et clichés. Langue-Discours-Société. Nathan: Paris, 1997.

Гюлен 2008: Гюлен, Фетхуллах. Любов и толерантност. Книгоиздателска къща „Труд”: София, 2008.

Де Карло 1998: De Carlo, Maddalena. L’interculturel.  CLE International Editions du Seuil: Paris, 1998.

Жан 2010: Jean, Florence. „Combattre les stéréotypes et les idées reçues sur les Arabes et les musulmans”. Etudes Géopolitiques, 10/2010 (pp. 55–64).

Жодле 1999: Jodelet, Denise. „Représentations sociales: un domaine en expansion”. In: Coll. Sociologie d’aujourd’hui.  PUF: Paris, 1999 (pp. 47–78).

Скот 2008: Скот, Джоан Уалах. Политики на булото. Забрана на ислямските забрадки във френските обществени училища. Зевгма: София, 2008.

Шародо, Менгьоно 2002: Patrick Charaudeau, Dominique Maingueneau. Dictionnaire d’analyse du discours. Editions du Seuil: Paris, 2002.

 

 

За авторите

За авторите

Проф. д-р Албена Василева-Йорданова е преподавател в Катедрата по Романистика към Факултета по класически и нови филологии. Изследователските й интереси са в областта на анализа на дискурса, междуличностната, междукултурната и професионалната комуникация, използването на дигиталните технологии в образованието.

e-mail a.vassileva@uni-sofia.bg


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).


Деница Дайновска, доктор на Университет Париж 4-Сорбона и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е отговорник проекти в Университетската агенция на Франкофонията (AUF) в Париж. Изследванията и интересите й са в областта на когнитивната семантика, формалните репрезентации на езика с оглед на компютърната обработка, както и на междукултурната комуникация.


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).


Д-р Йона Сариева е директор на програмата за академичен английски език за чуждестранни студенти в Университета Св. Лъв, Флорида, САЩ. Нейните изследователски интереси са в областта на междукултурната комуникация, приложната лингвистика и ефективното включване на технологии в образованието.

e-mail: iona.sarieva@saintleo.edu


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).