Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Калачакра – значение и основни концепции

Марга Куцарова

Резюме

Докладът „Калачакра. Значение и основни концепции“ от Марга Куцарова е посветен на будистката система Калачакра, която се появява в Индия в края на Х – началото на ХІ век. Калачакра е последната система от класа на тантрите на най-висшите йоги в индийския будизъм Ваджраяна. Когато се засяга въпроса за науката в контекста на индийската будистка мисъл, именно Калачакра се разглежда от съвременните будолози като най-развитата и цялостна матрица на научната теория и практика. От времето на своето появяване и до днес Калачакра оказва огромно влияние върху развитието на тибетския будизъм. След мюсюлманските нашествия в Индия през ХІІІ век и унищожаването на водещите индийски будистки университети-манастири, именно Тибет съхранява знанието, съдържащо се в тази будистка тантрическа система и го развива. В доклада се раглеждат някои от най-важните концепции в Калачакра, такива като Ādibuddha, а също така разбирането на материята и нейната взаимовръзка с умствената дейност и съзнанието.

 

Ключови думи: Калачакра, Калачакра тантра, будизъм, Ваджраяна, Индия, Тибет, Ādibuddha, Буда Калачакра, тъждество на макро- и микрокосмос, материя и съзнание в будизма.

Съдържание

Основен текст

Значение на будистката система Калачакра

Калачакра е система в будизма Ваджраяна[1], която се появява в Индия във втората половина на Х век[2], а оттам по-късно се разпространява и в Тибет. Нейното значение в тибетския будизъм, а следователно и в целия регион на неговото разпространение[3], е много голямо. „За значението на системата Калачакра в религиозния живот на Тибет говори обемният характер на литературата, посветена на тази система, и мощното влияние, което нейното учение е оказало върху будисткия свят на Централна Азия“ – пише Юрий Рьорих, един от големите изследователи на Централна Азия (1932: 11). Той подчертава, че огромната литература на тази система има изключително важно значение за изучаването на будизма в Централна Азия.

Историческите данни сочат, че след разпространението на Калачакра през ХІ в. в Тибет, а по-късно и в Монголия, авторитетни лица в будистката йерархия на тези страни са създавали коментари върху Kālacakratantra (Калачакра тантра) – основният текст в това учение. Значението на тази будистка тантрическа система с времето само нараства – много важни сведения за нейното влияние през 20-те години на ХХ век събира Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих (1923–1928), в която участва и неговият син Юрий Рьорих. В книгата „По пътеките на Вътрешна Азия“, написана в резултат на експедицията, Ю. Рьорих отбелязва:

„След заминаването [от Тибет] на настоящия Таши Лама през 1923 година, доктрината [на Калачакра] получи нов мощен импулс и множество колежи, посветени на Калачакра, са учредени лично от Негово Светейшество[4] във вътрешна Монголия и Будистки Китай. Даже в далечната Бурятия се наблюдават същите промени. Повечето от манастирите учредяват специални колежи, посветени на Калачакра, със специален състав от лами, които да изпълняват задълженията си в тях. Шамбала се разглежда не само като скрито място за изучаване на будизма, но и като ръководен принцип на идващата kalpa или космическа епоха. [...] Западният наблюдател е склонен да омаловажава значението на това име или да отнася значителната по обем литература за Шамбала и още по-обширната устна традиция към областта на фолклора и митологията; но тези, които са изучавали както доктриналния, така и народния будизъм, знаят за необичайната сила, която това име притежава сред огромното множество будисти в Централна Азия[5]. [...]

В наши дни се създава огромна устна традиция, която понякога е във формата на пророчества, песни, nam-thar или легенди и lam-yig или пътеписи, и многочислени певци пеят балади за бъдещата война на Шамбала, която ще ознаменува падението на злото. Нека не подценяваме значението на тази събуждаща се сила, която като съкровище се пази в палатките на номадите и в многочислените манастири в ламаистка Централна Азия. Нека запазим своето мнение за времето, когато цялата огромна литература на Калачакра бъде преведена и адекватно коментирана и значителната по своя обем устна будистка традиция бъде изучена и нейните източници установени“ (Рьорих 1931: 156-157).

Четиринадесетият Далай Лама е автор на трудове, посветени на Калачакра.[6] Чрез тях се продължава споменатата по-горе традиция най-авторитетните лица в тибетския будизъм да пишат за Калачакра, а от друга страна тези трудове са израз на особеното значение, което Далай Лама отделя на тази система в днешно време. От 50-те години на ХХ век Далай Лама провежда масови посвещения, в които могат да участват не само будисти, но и мюсюлмани, индуси и християни[7]. Такива посвещения, в които са участвали стотици хиляди хора, са проведени в Бодх Гая (1973), Ле (1976) /в памет на това посвещение на брега на Инд е построен храм на Калачакра и Шамбала/, Мадисън (САЩ, 1981), Бодх Гая (1985) и др.

Провеждането на масови посвещения на Калачакра през втората половина на ХХ век и в западни страни ни насочва към още едно значение, което тази будистка тантрическа система придобива – този път не по отношение на изучаването на Изтока, а по отношение на изследването на разпространението на будизма Ваджраяна на Запад.

Изучаването на Калачакра обогатява нашите знания и за Индия. Един от най-големите съвременни изследователи на индийската традиция Калачакра, Весна Уолъс, подчертава, че трудовете на Калачакра изискват внимателно изучаване поради това, че в тях намират израз теории, касаещи будистката доктрина, както и социални теории и релевантни тантрически практики, характерни за северно-индийския будизъм в неговите финални фази; изучаването на тези теории и практики разкрива как последователите на индийския тантрически будизъм в Индия от ХІ век нататък са тълкували и развивали по-ранните будистки идеи и как на практика са ги прилагали. Не на последно място, литературата на Калачакра хвърля светлина върху религиозния и социалния живот в Индия през ХІ век като цяло, и, в частност, върху общественото положение и ролята на индийския тантрически будизъм в тази епоха (Уолъс 2001: v).

Изучаването на традицията Калачакра представлява интерес и от гледна точка на съвременната западна емпирична наука. Водещите учени на ХХ век още в началото на изминалото столетие осъзнават значението на източната философия и религия за развитието на науката и, особено, за естествените науки (Уолъс В., Нобъл, Уолъс А., 2010). Значителен принос в тази насока имат представителите на руския космизъм (Алексеева 2008; Шапошникова 2008). Що се касае в частност будизма, съвременните академични изследвания на традицията Калачакра дават основание за следния извод: „Когато въпросът за науката се повдигне в контекста на индийската будистка мисъл, няма по-развита и цялостна матрица на теорията и практиката от тази, представена в литературата на традицията Калачакра“ (Уолъс 2001: 43). Този извод на Весна Уолъс в никакъв случай не е преувеличен. Той се базира преди всичко върху създадената в традицията Калачакра концепция за наука, която сама по себе си представлява значителна ценност и интерес за съвременната наука. На второ място, той се основава на енциклопедичността на тази будистка тантрическа система: директно или индиректно в Kālacakratantra, особено в нейните първи две глави, са инкорпорирани дисциплини, аналогични на космологията, астрономията, астрометрията, хронометрията, ембриологията, физиологията, психо-физиологията, анатомията, медицинската терапевтика, фармакологията, алхимията, ботаниката, психологията и философията (Уолъс 2001: 45), като изброяването не е изчерпателно (виж също Нюман 1987: vi). За значението, което будистката традиция в Тибет би могла да има за съвременната наука и за необходимостта от тяхното взаимодействие говори и Далай Лама. В своите встъпителни думи към „Украса на безупречната светлина“ (авторитетен тибетски коментар от ХVІ век на Khedrup Norsang Gyatso, посветен на Калачакра) Далай Лама казва: „Днес будистката традиция [на Тибет] има потенциал да направи значителен принос за постигането на благоденствието на цялото човешко семейство. Не се съмнявам, че в съчетание с методите и прозренията на съвременната наука, тибетското будистко културно наследство и знания ще подпомогнат изграждането на по-просветено и състрадателно човешко общество, на човечество, което живее в мир със себе си, с всички свои събратя – живи същества и с цялата природа“ (Килти прев. 2004: v).

Калачакра тантра

Калачакра тантра[8], основният текст на традицията Калачакра, принадлежи към класа на annutara-yoga-tantra, най-високия от четирите тантрически класове или системи във Ваджраяна (Рьорих 1932: 11). Към класа на annutara-yoga-tantra принадлежат и Гухясамаджа тантра, Хеваджра тантра, Чандамахарошана тантра и Чакрасамвара тантра.

Калачакра тантра е последната annutara-yoga-tantra, която се появява в Индия. Заедно със своя най-авторитетен коментар Vimalaprabhā, тя е най-всеобхватната и най-информативна тантра от своя клас. Според самата традиция, Калачакра тантра е най-експлицитната тантра, защото тя предава знания, разкривайки действителните значения, докато другите anuttara-yoga тантри, които са считани за тайни или скрити, съобщават или предават значенията по имплицитен начин. Следва да се подчертае обаче, че експлицитността се отнася преди всичко за най-авторитетния коментар на тази система Vimalaprabhā, защото без него Калачакра тантра в значителна степен остава неясна.

За тези, които се стремят да разберат другите тантри от класа на anuttara -yoga, Калачакра тантра има неоценимо значение, защото обяснява детайлно значенията.[9] Там, където другите системи на anuttara -yoga-tantra дават оскъдна информация, там Kālacakratantra дава подробни обяснения. Традицията Калачакра дава също така най-всеобхватното и подробно представяне на човешката психо-физиология, на природното и социалното обкръжение на индивида, както и на тяхното значение за тантрическата практика.

Калачакра тантра се състои от пет глави (paṭala). Първата глава е главата за Космоса/ Вселената (loka-dhātu). В нея подробно се представя външната Вселена (макрокосмоса), движението на планетите, космическите периоди, включително kāliyuga, армагедон (апокалиптичната война) и настъпващата след нея светла епоха. Втората глава, озаглавена Вътрешна глава (adhyātma paṭala) е изцяло посветена на човека или микрокосмоса, вътрешната вселена. Тя започва с въпроса на Сучандра към Буда „Как могат трите свята да са в тялото на индивида?“ и продължава с отговора на Буда. Следва подробно обяснение на зачатието, развитието на зародиша, което има за цел да демонстрира начина, по който принципите на зависимото възникване (pratītya-samutpāda) се прилагат към човешката психо-физиология (Уолъс 2001: 22). В тази глава се представя най-подробно психо-физиологията на човека през целия му живот, нейното съответствие, без изключение, с елементите и явленията в макрокосмоса. Ето защо не е учудващо, че и апокалиптичната война между вселенския владетел cakravartin и господаря на варварите се проявява и на микрониво, в организма на индивида, като отражение на външната борба между доброто и злото. Представени са също така указания за опазване на тялото от болести и ранна смърт, редица текстове с медицински характер. Главата включва и текстове, разглеждащи кармата на индивида и завършва с последен раздел, който може да се определи като философски. В него Калачакра представя своите философски възгледи, излага без коментар възгледите на другите индийски будистки и небудистки школи, след което подлага на критика тези възгледи, които противоречат на философската основа на Калачакра.

Третата глава е посветена на инициацията (abhiṣeka). Четвъртата представя практиката (sādhana) в Калачакра, насочена към достигане на нейната цел, практика, която може да се определи също като пътя към тази цел. Петата глава разглежда гнозиса – jñāna, резултата от практиката на Калачакра или нейната реализирана цел.

Съдържанието на Vimalaprabhā, най-авторитетният коментар на Калачакра тантра, който според традицията е създаден в Шамбала, е разделено също на пет глави и съответства на съдържанието на самата тантра.

Предметът и последователността на петте глави на Калачакра тантра съответстват и на фундаменталната структура на самата система. Тя може да бъде представена и по следния начин: Външна Калачакра (Вселената), Вътрешна Калачакра (човекът) и Другата Калачакра (Нюман 1987: 11). Другата Калачакра включва споменатите вече инициация, практика и гнозис, т.е. третата, четвъртата и петата глава на Калачакра тантра. Всъщност Другата Калачакра представлява пътят на Калачакра и резултатът, достигнат от извървяването му. Ето защо петте глави на Калачакра тантра очертават виждането на тази система за постепенната трансформация на макрокосмичния и микрокосмичния аспект на условната реалност във висша/безусловна реалност, която трансформация кулминира в гнозиса (Уолъс 2001: 21).

Петте глави на Калачакра тантра са тясно свързани помежду си. Чрез двете глави за космоса и индивида се проследява идентичността между макро- и микрокосмоса. Детайлното представяне и изучаване на човешката психо-физиология във втората глава е от значение за практиките, описани в третата, четвъртата и петата глава на Калачакра тантра.

Недвойственото виждане или теория на Калачакра, дава основание индивидът да бъде разглеждан като космос, като общество, като пътя към духовната трансформация и като гнозис.

Основни концепции

Основната концепция, върху която се изгражда системата на Калачакра е древната идея за идентичността на макрокосмоса (Вселената) и микрокосмоса (индивида). Първите две глави на Калачакра тантра, чрез съдържащите се в тях знания, имат за цел да представят именно тази идентичност. Калачакра не без основание е определяна в научната литература като „кулминация и заключителен синтез на индийския будизъм Ваджраяна“ (Нюман 1987: vi). В нейната литература са интегрирани много и различни области на знанието и коренът на тази интеграция е в развитието на образователната манастирска система в будизма (Уолъс 2001: 43).

Ādibuddha

Концепцията за Ādibuddha е една от най-важните в системата Калачакра. От една страна най-авторитетният коментар на Калачакра тантра Vimalaprabhā посочва, че Ādibuddha – Изначалният Буда е наречен така защото е първият, който е достигнал състояние на Буда чрез неунищожимото щастие, характеризиращо се със съвършено пробуждане в един миг. В тази връзка Vimalaprabhā подчертава, че лишеният от достойнства и знания по никакъв начин не може да стане Буда[10]. От друга страна, същата Vimalaprabhā тълкува думата ādi (изначален) като „без начало или край“, което означава без възникване или прекратяване. Това тълкуване се повтаря и подчертава и от Наропа (изтъкнат индийски учител в традицията Калачакра от началото на ХІ век), в неговата Paramārthasamgraha-nāma-sekoddeśatīkā, където той посочва, че това понятие означава в крайна сметка всезнание: „Думата ādi означава без начало и без край. Буда означава този, който възприема всички истинни феномени; и този Буда е изначален, Изначалният Буда. Той е лишен от възникване и прекратяване, което означава, че е всезнаещ“ (Уолъс 2001: 219). И Vimalaprabhā и Наропа цитират следния текст от Nāmasamgīti[11] в потвърждение на своето тълкуване на Ādibuddha:

Буда без начало и край, Изначалният Буда без сподвижници;

той въплъщава Състраданието (Средството) и Пустотата (Мъдростта) и е известен

като Kālacakra (Колелото на времето),

защото Kāla (Времето) изразява неговия относителен аспект

и Cakra (Колелото) изразява неговата пустота,

но той е извън двойствеността и е вечен (цит. по: Снелгроув 1987: 205).

Весна Уолъс посочва, че противоречието между представените по-горе две тълкувания на Ādibuddha реално не съществува. Според нея, анализът на литературата на Калачакра сочи, че когато в традицията Калачакра се говори за Ādibuddha като Буда без начало и без край, се има предвид вътрешният гнозис, който е същността или пронизва умовете на всички живи същества и е в основата и на samsāra,[12] и на нирвана. Когато обаче се говори за Ādibuddha като първия, който е достигнал съвършеното просветление, и се настоява, че без достойнства и знание не може да се достигне състоянието на Буда, традицията Калачакра има предвид действителната реализация на собствения вътрешен гнозис. С други думи, Ādibuddha обозначава както истинната, окончателна същност на нашия ум, така и този (Буда Шакямуни), който е реализирал вътрешната същност на своя ум чрез практиките на очистването (Уолъс 2001: 17-18).

Казаното от Уолъс е изключително важно, защото без съмнение двете посочени от нея нива, към които се отнася понятието Ādibuddha, съществуват. Представените от Уолъс съображения обаче не могат да обяснят други важни места в Калачакра тантра, които, макар да не използват термина Ādibuddha, имат според мен пряко отношение към това понятие.

Така например, в края на текст във втората глава на Калачакра тантра, в който се критикуват положения на индийските философски школи (будистки и небудистки), противоречащи на школата Мадхямика – философската основа на Калачакра, Буда се обръща към цар Сучандра със слова, които поставят знак на равенство между Буда, реализирал висшия гнозис, от една страна, и Индра, и Веда, от друга страна. Безспорно този параграф има за цел да убеди в чистотата на мотивите на Калачакра тантра, както и да създаде увереност във върховенството на източника на учението за тези, които го приемат. И все пак усилията на Калачакра да привлече нови последователи не могат изцяло да обяснят положението, според което Буда, реализирал висшия гнозис, и Индра и Веда са едно.

Според Калачакра тантра Буда Калачакра е родоначалник на четирите съсловия в Индия: брахмани, кшатрии, вайши и шудри. Те произлизат от четирите уста на Буда Калачакра, които принадлежат на четирите му лица – символ на четирите аспекта на просветленото съзнание, проявяващо се в света. По този начин Калачакра тантра утвърждава изконното равенство на всички съсловия, защото те са социални проявления на просветленото съзнание. Весна Уолъс много точно определя този образ като отговора на тантрическия будизъм по отношение на ведическата Puruṣasūkta, съгласно която от устата на Изначалния Човек (puruṣa) се появява само съсловието на брахманите (Уолъс 2001: 129). В светлината на това обяснение на Калачакра за произхода на съсловията, следва много важен извод за ролите или функциите и на четирите съсловия – твърде различни в сравнение с определените им роли в индуизма. Върху всяко от четирите съсловия е възложена функцията да съхранява духовното знание и да осигурява физическото и материалното благоденствие на индивида и обществото.

Калачакра разглежда себе си като съкровищница и хранител на различни религиозни системи, затова опазването на духовното знание, което е задължение на всички съсловия, надхвърля значително задължението на брахманите да опазват само ведическата традиция. Просветленото съзнание на Буда Калачакра се проявява не само в социалните проявления на Буда, но и в неговите религиозни и философски учения, които обхващат различни индуистки и будистки системи. Действителният, истински източник на различните религиозни системи и философски школи, според традицията Калачакра, са четирите уста на Калачакра. Тялото на гнозиса/знанието на Буда Калачакра (Jñānakāya), придобивайки различни форми за предаване на знанието, учи Ригведа от устата си, която гледа на запад, Яджурведа от устата, която гледа на север, Самаведа от южната си уста, а Атхарваведа от източната. По същия начин четирите усти на Буда са преподали (изброяването не е изчерпателно) философските школи в будизма: мадхямика, школата на сарвастивадините, йогачара, а освен това хиндуистката каула тантра, будистките тантри на мъдростта, учението на Вишну... Различните религиозни системи са проявление на различните аспекти на единния ум на Буда или обединената мъдрост, която придобива формите на религиозно учение, в съответствие с предразположенията на ума на различните хора (Уолъс 2001: 130).

Видно от горното, понятието Калачакра се използва, за да обозначи просветленото съзнание, Буда, който не възниква и няма да спре да съществува, който няма начало и край. Проявление на това просветлено съзнание е самото човешко общество и различните философски и религиозни системи в него. Ще припомним, че според Nāmasamgīti едно от названията на Изначалния Буда е Калачакра. Оттук следва, че Калачакра (Изначалният Буда) в неговия аспект на вечен (без начало и без край) обозначава в литературата на Калачакра не само действителната същност (гнозис) на нашия ум, която трябва да бъде реализирана, но и актуализираната, реализираната същност на този ум – просветленото съзнание на Буда, което няма начало и няма край.

Подходът на Весна Уолъс, според който не съществува реално противоречие в тълкуването на понятието Ādibuddha в литературата на Калачакра, е верен. Според мен обаче първото разбиране за Ādibuddha, като този, който пръв е достигнал съвършеното просветление, което не може да се постигне без усилия и труд, т.е. без достойнства и знания, се отнася към историческия Буда Шакямуни и към всеки човек, решил да го последва. От друга страна, тълкуването на Ādibuddha като Изначален Буда, нямащ нито начало, нито край (както и самата Вселена) следва, според мен, да се разглежда не само като отнасящо се към вътрешния гнозис, който е същността на умовете на всички живи същества, но и към действителната реализация на този гнозис – веднъж осъществен, достигнат, този гнозис става част от съществуващото без начало и без край просветлено съзнание, което е всезнание. От тази гледна точка двете разбирания, в крайна сметка, водят до един и същ феномен. Просветленото съзнание, без начало и без край, към което се присъединява всеки достигнал състоянието на Буда, се разглежда като източник на човешкото общество и на философските и религиозните системи.

Материя

Действието и творчеството са невъзможни без материята, това е разбирането на Калачакра.

Особено интересна черта на тази будистка тантрическа система, която я прави в голяма степен уникална, е обстоятелството, че тя разглежда философските школи в будизма като своеобразни стъпала към разбирането на същността на човека и Космоса, а следователно и към духовното съзряване на индивида. Именно така бих определила отношението на Калачакра към школата на Вайбхашика, например, която школа утвърждава действителното съществуване на личността и на Космоса, състоящ се от конгломерати от атоми. Философската основа на Калачакра е мадхямика, за която не само личността е лишена от иманентна същност (т.е. безсъщностна), но и феномените са безсъщностни. Същевременно обаче системата Калачакра подтвърждава условното или конвенционалното съществуване на Космоса и на личността, и съответно валидността и ползата от атомичната теория за еволюцията и разпадането на Космоса на Вайбхашика (Уолъс 2001: 56).

Съответно, в Калачакра тантра въз основа на атомичната теория на Вайбхашика се утвърждава, че Космосът се създава чрез атомични частици, които не се улавят от човешките сетива и които принадлежат към елементите на земята, водата, огъня, вятъра и пространството. Същите атомични частици образуват и индивида. Калачакра тантра детайлно описва и обяснява възникването и разпадането на Космоса и индивида, като проследява пълното съответствие или идентичност не само на съставляващите ги атоми, но и на начина и последователността на възникването на макрокосмоса (Вселената) и микрокосмоса (индивида). Кармичните ветрове, които оформят вече възникналите струпвания от атоми във Вселената (Буда-полето), както и тези, които формират тялото на индивида, имат материална структура – те се състоят от материални частици, отново принадлежащи на петте елемента (земя, вода, огън, вятър, пространство). Т.е. в системата Калачакра кармата на живите същества се проявява във формата на атомични субстанции и има физическа природа. В това отношение разбирането на Калачакра съответства на теорията в джайнизма за кармата като фино струпване на материя, образуващо кармическо тяло (Уолъс 2001: 58). Независимо от това, традиционният будистки възглед за менталната основа на всички действия се утвърждава в Калачакра. Условният или конвенционален деятел на всички действия и причината за пораждането и унищожаването на Космоса е самсаричният ум (samsāra-citta). Калачакра обаче посочва, че петте елемента, които изграждат този ум са неговите материални съставки. Това е така, защото според системата Калачакра деятел (действаща сила), която е лишена от материални съставки/субстанции нито може да действа, нито може да твори (Уолъс 2001: 58). Оттук следват важни изводи: кармата е материална, защото самсаричният ум, който я генерира е материален. На свой ред цикличното съществуване, възникващо поради кармата на живите същества, е материално, защото кармата е материална. Въз основа на тези изводи в съвременната будология се прави много важно заключение: причинната връзка между материалната природа на самсаричния ум, кармата и обкръжаващия свят се има предвид, когато Калачакра твърди, че Космосът, който човек възприема е само проява на неговия собствен ум (Уолъс 2001: 58).

Цел на системата Калачакра

Калачакра тантра има уникална цел и път към тази цел. Целта е преобразуването или трансформацията на плътното физическо тяло на индивида в лъчиста форма[13], лишена както от плътна (груба) материя, така и от финото тяло на prāṇa (енергиите, протичащи по каналите на тялото и образуващи неговата фина обвивка). Преобразуването на обикновения, самсаричен ум в просветлен ум на неизменното щастие е в пряка зависимост от осъществяването на тази материална трансформация (Уолъс 2001: 11).

Реализирането на тази цел – осъществяването на споменатата по-горе материална трансформация, преобразяваща грубото плътно тяло в лъчиста (светлинна) форма – се смята за съвършеното и пълно състояние на Буда във формата на Калачакра, Върховния изначален Буда (paramādibuddha), който е всезнаещ, природеният Господар на Победителите.

Целта на практиката в Калачакра е трансмутацията на феноменалните тела на Вселената (макрокосмоса) и индивида (микрокосмоса) в трансцендентното тяло на Буда Калачакра, който е Vajrasattva, неделимото единство на трите свята на циклично съществуване. Калачакра тантра подробно описва практиките, които водят до тази трансформация, както и самата трансформация. Петте обикновени психо-физически агрегати на тялото, които неизменно са съпровождани от омрачения (затъмнения) на познанието и от страдание, се проявяват при тази трансформация като пет типа неомрачени психо-физически агрегати или пет типа гнозис (Уолъс 2001: 92). Според мен особено важното тук е, че в тази будистка тантрическа система преодоляването на атомичния или корпускулярен строеж на материята е пряко свързано с освобождаването на съзнанието от неговите омрачения. С други думи, омраченото състояние на самсаричния ум традицията Калачакра свързва с корпускулярния строеж на материята.

Корпускулярната материя поради самата своя същност изкривява (омрачава) възприятията/представите на ума и не дава възможност реалността да бъде възприемана такава, каквато е.

„Празната форма“ или лъчистата форма, която се достига в резултат на посочената материална трансформация, е наделена с аспекти на огъня, земята, водата и т.н., но не е нито огън, нито е твърда или течна. Също така тази празна (лъчиста) форма се проявява с цветове, но няма цвят. Според Калачакра тантра тази празна форма е надарена с всички аспекти (sarvākāra), но поради омраченията на своя ум хората не могат да я видят никъде (Уолъс 2001: 92).

Когато описва празната или лъчиста форма, несъдържаща атоми (физически частици), Весна Уолъс използва термина нематериалност. Тази нематериалност се достига, пак според нейната терминология, в резултат на материална трансформация. Безспорно тук се засяга изключително трудния въпрос за пределите на материята (нематерията) и за нашето познание за нея. Ето защо термините на Уолъс са напълно оправдани и приемливи. Според мен и по отношение на празната лъчиста/светлинна форма би могло да се използва понятието материалност, защото съвременната наука вече сочи, че отсъствието на корпускулярен строеж на материята не би следвало да е отсъствие на материя. Но разбира се става дума за материя, чиито свойства за нас са все още неизвестни.

В началото на ХХ век един от най-великите учени на нашето съвремие Владимир Вернадски пише:

„Сега атомът започва да се размива в нашето съзнание, говорят за вълнообразна теория на материята, от една страна, а от друга – за невъзможността в тези отдели на физиката, които се занимават с физиката на атома – най-малките частици, явлението да се свежда до движението на точка. Колкото по-точно може да се определи за тези явления скоростта на частицата, толкова по-малко точно може да се определи нейното геометрично положение. Механичните закони за движение на точката към тези явления не могат да бъдат приложени с достатъчна точност“ (Вернадски 2000: 95).

Константин Циолковски[14] в същия период създава своята теория за еволюцията на материята (човека), която той измерва в еони – милиарди години. Според него материята чрез човека не само се изкачва на висше ниво на своето развитие, но и започва да опознава самата себе си. Възникването на човешкия мозък, с неговите милиарди клетки и поразителни възможности, Циолковски смята за огромна победа на материята или природата, която е вървяла към тази победа, съсредоточавайки всички свои възможности в атомно-пространствената структура на микроскопичните зародишеви клетки. Това е обаче само етап в еволюцията на материята, според Циолковски. В неговата теория на космическите ери (всяка една от които с продължителност десетки и стотици милиарди години, при условие че бъде запазен живота на Земята), в четвъртата ера човечеството ще премине от корпускулярно вещество в друго състояние на материята. Кратко той нарича това състояние на материята „лъчисто“ (Чижевски 1999: 668-670).

*

Енциклопедичният характер на знанията, съдържащи се в текстовете на системата Калачакра, както и нейната социална теория, според която право и дълг е на всички слоеве на обществото да получат и да съхраняват това знание, свидетелства за огромния потенциал за развитието на индийското общество, който индийската система Калачакра е носела в себе си.

Исторически шанс е, че към времето на мюсюлманските нашествия в началото на ХІІІ век в Индия, унищожили водещите будистки университети-манастири (Наланда, Одантапури, Викрамашила и други), Калачакра, заедно с другите системи в будизма Ваджраяна, вече е намерила прием в Тибет. Благодарение на Тибет са съхранени важни текстове на традицията Калачакра, съхранена е нейната история на появяване и развитие в Индия; развита е и е съхранена до днес живата традиция на тази забележителна будистка тантрическа система, която, разкривайки тъждеството на микрокосмоса (индивида) и макрокосмоса (Вселената) ни показва безпределните възможности на просветленото съзнание да променя и трансформира материята на своето битие.

 

 

Бележки

 

[1] В началото на втората половина от I хил. от н. e. в будизма Махаяна постепенно се заражда и формира ново направление или Яна («Колесница»), получило названието Ваджраяна или още тантрически будизъм. Това направление е заключителният етап от развитието на будизма в неговата родина – Индия. Съвременната наука (от 50-те години на миналия век) приема, че изначалното учение на Буда, което не може да бъде възстановено, е дало началото както на Хинаяна, така и на Махаяна, като формирането и на двете направления в будизма е почти еднакво отдалечено във времето от учението на Буда и първите будисти. С други думи и Хинаяна и Махаяна са автентични будистки традиции. Като автентична будистка традиция академичната наука приема днес и Ваджраяна. Традиционно, Ваджраяна разглежда себе си не като самостоятелен път, а като част от Махаяна. Този възглед се споделя и от много учени, тъй като единственото, което отличава Ваджраяна от Махаяна е методът, определян често като „пътят на мантрите“.

[2] Както в самата традиция на Калачакра, така и в академичните изследвания съществуват две различни виждания относно времето на нейната поява в Индия. Според едното, разпространението на Калачакра в Индия започва през втората половина на Х век, според другото – в началото на ХІ век (през 1027 г.).

[3] Тибет, Монголия, Тува (Русия), Калмикия (Русия), Бурятия (Русия), част от Китай, целия южен транс-Хималайски регион (Непал и част от Индия).

[4] Тук: Таши Лама.

[5] Оригиналният текст тук на английски: higher Asia.

[6] Част от тези трудове са: Concerning the Kalachakra Initiation (1981); The Kalachakra Tantra Rite of Initiation for the Stage of Generation (London, 1985); предговори в книги, посветени на Калачакра: Glenn H. Mullin. The Practice of Kalachakra. New York. 1991, p. 9–14; The Library of Tibetan Classics. Volume 14. Ornament of Stainless Light. An Exposition of the Kālacakra Tantra by Khedrup Norsang Gyatso. Tr. Gavin Kilty. Boston. 2004. p. v–vi.

[7] Посвещенията в Калачакра още от самото начало на възникването на тази система в Индия през ХІ век са били достъпни за небудисти.

[8] Тантра (санскр.) означава „основа на тъкан“. Както и „сутра“, „тантра“ обозначава базов текст, който служи за основа.

[9] Vimalaprabhā, Глава 4, стих 234.

[10] Като казва, че лишеният от достойнства и знания по никакъв начин не може да стане Буда, Vimalaprabhā е в съответствие с най-ранния будистки текст, споменаващ ĀdibuddhaMahāyānasūtrālamkāra. В този текст се отхвърля понятието Изначален Буда с аргумента, че няма състояние на Буда без натрупването на достойнства и знание.

[11] Според Vimalaprabhā, най-авторитетния коментар на Калачакра тантра, текстовете на Калачакра следва да се изучават неразделно с текста Nāmasamgīti.

[12] Samsāra (санскр.) – буквално „въртене“, „кръговрат“. Означава океанът от раждания и смърт на живите същества, представен във вид на непрекъснат кръг, колело, което винаги е в движение. Самсара се асоциира със страданието. Кръгът на самсара може да бъде прекъснат чрез достигане на просветление на съзнанието и нирвана.

[13] На английски: luminous form.

[14] Циолковски Константин Едуардович (1857-1935) – руски учен и изобретател, основоположник на ракетостроенето и съвременната космонавтика. Създател на уникална космическа философия.

 

 

Библиография

 

Алексеева 2008: Алексеева, В. И.  В. И. Вернадский о науке и религии. // Культура и время. № 4, 2008 г. С. 108-111.

Вернадски 2000: Вернадский В. И. Труды по философии естествознания. Москва, 2000

Килти прев. 2004: The Library of Tibetan Classics. Volume 14. Ornament of Stainless Light. An Exposition of the Kālacakra Tantra by Khedrup Norsang Gyatso. Tr. Gavin Kilty. Wisdom Piblications in association with the Institute of Tibetan Classics. Boston, 2004

Нюман 1987: Newman J. R. The Outer Wheel of Time: Vajrayana Buddhist Cosmology in the Kālacakra Tantra. PhD Dissertation, University of Wisconsin. Madison. 1987

Рьорих 1931: Roerich, George N. Trails to Inmost Asia. Five Years of Exploration with the Roerich Central Asian Expedition. Yale University Press. 1931

Рьорих 1932: Goerges de Roerich. Studies in the Kālacakra. I. Journal of Urusvati Himalayan Research Institute of Roerich Museum. Vol. II. 1932 (pp. 11-24).

Снелгроув 1987: Snellgrove David. Indo-Tibetan Buddhism. Serindia Publications, London. 1987

Шапошникова 2008: Шапошникова Людмила. За новото космическо мислене. София: Национално сдружение „Рьорих“, 2008.

Уолъс 2001: Wallace, Vesna A. The Inner Kālacakratantra. A Buddhist Tantric View of the Individual. Oxford University Press. 2001

Уолъс прев. 2004: Wallace Vesna A., tr. The Kālacakratantra. The Chapter on the Individual together with the Vimalaprabhā. Columbia University, New York. 2004.

Уолъс В., Нобъл, Уолъс А. 2010: Колоквиум „Будизмът и науката“, проведен в Университета Оксфорд (Великобритания) на 4-5 март 2010 година от Оксфордския център за будистки изследвания, Департамента по физиология, анатомия и генетика и Института за изследване на съзнанието на Университета Санта Барбара. Организиран от Весна Уолъс, Денис Нобъл и Алън Уолъс: http://www.voicesfromoxford.org/buddhism-and-science-list/337

Чижевски 1999: Чижевский А. Л. Аэроионы и жизнь. Беседы с Циолковским. Москва: „Мысль“, 1999.

 

За автора

Марга Куцарова е ръководител на Клона на Международния център „Рьорих“ в България и председател на Национално сдружение „Рьорих“. Тя е юрист (завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1994 година; LLM от Университета Уорик, Великобритания, 1996 г.). Дългогодишен изследовател на творчеството на семейство Рьорих. Интересите й в рьорихознанието са в областта на философското наследство на Елена и Николай Рьорих – философската система Жива Етика, Сребърния век в руската култура, руския космизъм, а така също в областта на международноправната защита на ценностите на културата, чиито основи са положени през 1935 година от Пакта Рьорих. През 2009 г. завършва магистратура „Философия и култура на Изтока“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В областта на източната философия основният й интерес е в полето на будистката философия и култура и, в частност, будистката система Калачакра.


Последни публикации:

Куцарова 2012а: Куцарова Марга П. Вклад Юрия Николаевича Рериха в изучение Калачакры. // Культура и время. № 4 (46) 2012. С. 42–51.

Куцарова 2012b: Марга Куцарова Понятието Шамбала в светлината на разбирането на Калачакра като еволюционна система. // Девета конференция на млади учени от Факултета по класически и нови филологии. Май 2012. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. С. 303–312.

Публикации в списание МАНАС:

Куцарова, Марга. Човекът и Космосът в представите на древните арии. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1