Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Общи закономерности на фонетичните трансформации при арабските лексикални заемки в съвременния турски език (практическо изследване)

Азиз Назми Шакир

Резюме

По време на обучението си по арабски език, студентите, чийто майчин език е турски, изпитват затруднения при разпознаването на “оригиналите” на иначе използвани от тях самите в ежедневната им реч арабски заемки. При това става дума за лексеми, при които фонетичните трансформации са напълно закономерни и следователно - предвидими. Изводът е, че с минимален набор от инструкции за това, как се проявяват тези трансформации, студентите ще могат да автоматизират в съзнанието си процеса на споменатото по-горе “разпознаване”. Основните механизми, управляващи фонетичните трансформации при арабските лексикални заемки в турски език, са резюмирани в две таблици – една за трансформациите на гласните и друга – за съгласните фонеми.

 

Ключови думи: арабски-турски, лексеми, фонетични трансформации, закономерности, гласни/съгласни фонеми

Съдържание

Основен текст

Едно от най-често срещаните явления в практиката ми на преподавател по арабски език е студенти, чийто майчин език е турски, да изпитват затруднения при разпознаването на “оригиналите” на иначе често използвани от самите тях в ежедневната им реч арабски заемки. Странността на явлението се подсилва от факта, че става дума за лексеми, при които фонетичните трансформации са напълно закономерни и като такива – предположими. Следователно достатъчен е минимален набор от инструкции за това, как се проявяват тези трансформации в практически план, за да могат студентите да автоматизират в съзнанието си процеса на споменатото по-горе “разпознаване”. Но преди да премина към изложението на конкретните механизми, според които се осъществяват фонетичните трансформации, накратко ще се спра на двете основни причини, които вероятно са ги породили.

Първо: Когато в езика приемник (в случая турски) липсва еквивалентен на съдържащ се в оригиналната дума звук, той бива заменен с друг с близки до тези на изходния фонетични характеристики, или когато става дума за прекалено специфичен такъв, направо бива изпуснат, и то без да се прибягва до някакъв компенсаторен механизъм. Такъв е примерът със специфичните арабски консонанти “‘айн” (ع) и “хамза” (ء). (Между другото, ако надзърнем в близкото минало на турския език, ще установим, че статусът на тези две консонанти е доста по-различен от настоящия – местоположението им в думите бива обозначавано както графично (с апостроф) така и при произнасянето им (наподобяващо до голяма степен това на “хамза”, а понякога и във вид на удължена гласна).

Второ: В повечето случаи фонетичната трансформация е обусловена не от невъзможност за коректно пренасяне на отделните звуци, а умишлено, поради логика, надхвърляща рамките на отделните заемки.

Този втори тип трансформации определено няма нищо общо с първия и за да се убедим в това е достатъчно да анализираме няколко конкретни примери, които определено са за предпочитане пред допълнително теоретизиране на проблема: арабската дума tanaffus (تنفس)>teneffüs, ḥasad (حسد)>haset и др. Тези думи са възприети по този начин (а именно след трансформация на гласните, в случая на а-тата в е-та и u в ü), не поради невъзможност на турския да възприеме въпросните звуци с оригиналното им произношение, а защото процесът на заемане е изкуствено подчинен на строго определени механизми. В рамките на настоящото практическо изследване, базирано най-вече на примери от съвременния турски, е трудно да се каже на какъв етап от развитието на езика е станало това, но не и невъзможно да се установи – вярваме, че едно допълнително проучване, основано на фонетичен анализ на заемките, фигуриращи в по-стари турски или османотурски текстове би посочило конкретна историческа епоха. Така или инак на графично ниво споменатите трансформации си проличават когато вследствие на писмената реформа на Ататюрк (1928 г.) латиницата заменя арабицата. Множество от трансформациите на съгласни, получени вследствие на прогресивни и регресивни асимилации са въведени в графиката по-късно, но виждаме, че гласните биват видоизменени още от самото начало, което според мен е недвусмислен белег, че не са продукт на републиканския период. Процесът на заемане на арабски лексеми в турски е започнал още в IX-X в. когато тюрките започват да приемат Исляма. Посредством селджуките те биват онаследени и от османците, които с укрепването на държавната си администрация активизират процеса на заемане на арабски думи. Този процес обаче по разбираеми причини не е протичал на битово ниво, а е бил дело на високообразовани поданици, висши чиновници, юристи, придворни поети, преподаватели в медресетата и др. Именно те са авторите на механизмите, които определят фонетичните трансформации на които биват подложени арабските думи и до днес. По мое убеждение първопричината, за този напълно съзнателен процес, който не следва принципите на естествената адаптация на чуждите лексеми в езика-приемник, е желанието да се избегнат евентуални омонимии. Ето два примера на възможни такива: ако не действаше описаният механизъм за трансформиране на гласните транслитерациите на арабските думи ḥaṣad (حصد) и ḥasad (حسد); qadar (قدر) и kadar (كدر) в турски би била една и съща. В съвременния турски език тези думи са в следния вид: hasat, haset, kader и keder. В рамките на отделните лексеми нищо не пречи арабските фатхи (кратки а-та) да се запазят като такива и в турски, който е с далеч по-развита вокална система, но това умишлено се избягва.

Противно на очакваното, на практика това положение облекчава разпознаването на “оригиналите”, но е факт, че води и до някои негативни явления. Примерно студентите, чийто майчин език е турски, упорито отказват, или – въпреки старанията си – не успяват да произнесат правилно познатите им от турския език арабски думи. В случая създаването на нови навици за четене при студенти не-турци се оказва по-лесно от изтръгването на вече създадените такива у студентите-турци.

И един преводачески проблем, който аз и мои колеги чувстваме на гърба си при превод на турски или арабски текстове на български, в които са използвани арабски термини. Често се случва, пряко волята на преводача, спонсорите на дадено издание да “турцизират” транслитерацията на споменатите термини. Те са водени от същите доводи като на студентите, за които стана дума – отказват да приемат, че термините, които са използвали по един начин в продължение на десетилетия, могат да бъдат произнасяни по друг, според тях “по-грубоват” начин, който се дължи най-вече на липсата на т. нар. вокална хармония в арабския език.

***

Основните механизми, управляващи фонетичните трансформации при арабските лексикални заемки в съвременния турски език, сме резюмирали в две максимално опростени откъм терминология таблици – по една за трансформациите на гласните и съгласните фонеми. Съгласните са разделени условно в две групи (А и B), представителите на всяка една от които въздействат върху намиращите се в непосредствена близост гласни фонеми по сходен начин. В случаите, в които дадена арабска фонема има различен или повече от един турски еквивалент, са приведени примери, онагледяващи възможните варианти за фонетична трансформация.

Група  A: (ء) Hamza (ˀ), (ب) bāˀ (b), (ت) tāˀ (t), (ث) thāˀ (th), (ج) jīm (j), (د) dāl (d), (ذ) dhāl (dh), (ر) rāˀ (r), (ز) zāˀ/zayn/ (z), (س) sīn (s), (ش) shīn (sh), (ف) fāˀ (f), (ك) kāf (k), (ل) lām (l), (م) mīm (m), (ن) nūn (n), (ه) hāˀ (h), (و) waw (w), (ي) yāˀ (y)

Група B (увуларни, емфатични и фарингални): (ح) ḥāˀ (ḥ), (خ) khāˀ (kh), (ص) ṣād (ṣ), (ض) ḍād (ḍ), (ط) ṭāˀ (ṭ), (ظ) ẓāˀ (ẓ), (ع) ˁayn (ˁ), (غ) ghayn (gh), (ق) qaf (q)

 

Таблица 1: Трансформация на арабските гласни фонеми в турски

Арабска фонема

Варианти в турските заемки

Примери

-َ = a

e след съгласни от група A: (ء) hamza, (ب) bāˀ, (ت) tāˀ, (ث) thāˀ, (ج) jîm, (د) dāl,

 

 

 

(ذ) dhāl, (ر) rā’, (ز) zā’/zayn/, (س) sîn, (ش) shīn, (ف) fāˀ, (ك) kāf, (ل) lām, (م) mīm, (ن) nûn,

 

 

 

 

 

(ه) hāˀ, (و) waw, (ي) yāˀ

 

 

a преди и след съгласни

от група B:

(ح) ḥāˀ, (خ) khāˀ, (ص) ṣād, (ض) ḍād, (ط) ṭāˀ, (ظ) ẓā’, (ع) ˁayn, (غ) ghayn, (ق) qaf

ˀadab أدب > edep; sabab سبب > sebeb; 

tark ترك > terk; tharwa(t) ثروة > servet;

jawāb جواب> cevap; dalīlدليل > delil;

dharra ذرة > zerre; rasmرسم > resim;

 

zalzala زلزلة > zelzele; sana سنة > sene;

shayṭān شيطان > şeytan; faḍā’فضاء > feza;

kadarكدر > keder; lawḥa لوحة > levha;

madrasa مدرسة > medrese; nasab نسب > nesep;

 

hadaf هدف > hedef; wakīl وكيل > vekil;

yatīm يتيم > yetim

 

 

 

ḥasan حسن > hasan; khaṣīmخصيم > hasım;

ṣaff صف > saf; ḍarbضرب > darp; ṭarz طرز > tarz;

ẓarf ظرف > zarf; ˁazīzعزيز > aziz;

gharīb غريب> garip; farq فرق > fark

-ِ = i

i след съгласни от група A

ı (ъ) преди и след съгласни от група B

silāḥ سلاح > silâh

ˀiṣlāḥ إصلاح > ıslah; ṣirāṭ صراط > sırat;

-ُ = u

ü след съгласни от група A

u преди и след съгласни

от група B

o (рядко)

ö (рядко)

ˀumma(t) أمة > ümmet

ˀuṣūl أصول > usul; ṣulḥ صلح > sulh

 

ˁuthmān عثمان > osman

ˁushrعشر > öşür

-َا = ā

a, ā (рядко)

kitāb كتاب > kitap; ˁāda(t)عادة > âdet

-ِي = ī

i, ī (рядко)

shahīd شهيد > şehit; majbūrī مجبوري > mecburî

-ُو = ū

u, ū (рядко)

ṣūra(t) صورة > suret; sukūt سكوت > sükût

 

Таблица 2: Трансформация на арабските съгласни фонеми в турски

Арабска фонема/ графема

Варианти в турските заемки

Примери

(ب) b

b, p

bināˀ بناء > bina; ˀibtidāˀابتداء > iptida,

kitāb كتاب > kitap

(ت) t

t

 

(ث) th

s

tharwa(t)ثروة > servet

(ج) j (дж)

c (дж), ç (ч)

jāhil جاهل > cahil; ˀijtimāˁ اجتماع > içtima

(ح) ḥ

h

ḥasan حسن > hasan

(خ) kh

h

khārijخارج > hariç

(د) d

d, t

dalīl دليل > delil; ˀidhāl إدخال > ithal

(ذ) dh

z

dharra(t) ذرة > zerre

(ر) r

r

 

(ز) z

z

 

(س) s

s

 

(ش) sh (ш)

ş (ш)

 

(ص) ṣ

s

ṣabāḥ صباح > sabah

(ض) ḍ

z, d

ramaḍān رمضان > ramazan; ḍarb > darp

(ط) ṭ

t

ṭaraf طرف > taraf

(ظ) ẓ

z

ẓālimظالم > zalim

(ع) ˁ

-

jāmiˁ جامع > cami

(غ) gh

g ğ

ghālib غالب > galip; maghlūb مغلوب > mağlûp

(ف) f

f

 

(ق) q

k

farq فرق > fark

(ك) k

k

 

(ل) l

l

 

(م) m

m

 

(ن) n

n

 

(ه) h

h

 

(و) w

v, f

waraq ورق > varak, waqt وقت > vakit; ˁafwعفو > aff-

(ي) y

y

 

 

 

Библиография

 

Самсарева 1983: Пенка Самсарева. “Някои въпроси на транскрибирането от арабски език”. Philologia 12/13, София, 1983, (стр. 139-153).

Желязкова 2004: Жана Желязкова, “Към въпроса за фонетичната адаптация на арабските заемки в турския език” . 50 години специалност тюркология в Софийския университет «Свети Климент Охридски», Юбилеен сборник, Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София 2004, (стр. 5-20).

Баскаков, Голубева, Кямилева, Любимов, Салимзянова, Юсипова 1977: Баскаков, А. Н., Н. P. Голубева, А. А. Кямилева, К. М. Любимов, Ф. А. Салимзянова, Р. Р. Юсипова, Турецко-русский словарь, Академия Наук СССР, Москва, Издательство “Русский Язык” 1977.

Ергин 2006: Muharrem Ergin. Türk Dil Bilgisi. Edebiyat ve Eğitim Fakültelerinin Türk Dili ve Edebiyatı Bölümleri İçin. Bayrak Yayınları, İstanbul 2006.

Баранов 2007: H. К. Баранов. Арабско-русский словарь, издание третье, ред. В. А. Костина. - М. Валерий Костин, Издатель Валерий Костин, Москва 2007.

Чобанова 2001: Христина Чобанова. “Правописни принципи и фонетични закони в записването на съвременните арабски диалекти”. Арабистика и ислямознание. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София 2001, (стр. 240 – 252);

Кононов 1956: А. Н. Кононов. Грамматика современного турецкого литературного языка. Москва-Ленинград, 1956.

Хенгирмен 1998: Mehmet Hengirmen. Türkçe Dilbilgisi. Engin Yayınevi, 3. basım, Ankara, Eylül 1998. 

 

За автора

Азиз Назми Шакир, доктор. През периода 1992–1997 г. следва Арабистика и Турски език и литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1999–2004 г. е докторант по История на науките в Истанбулския университет. Защитава докторска теза на тема „Формиране на османската културна и научна среда в Одрин и околностите му“. От 2001 г. е преподавател по арабски език във Факултета по изкуствo и социални науки и Езиковата школа на Университета „Сабанджъ“ (Истанбул), а след 2004 г. и към катедра „Турски език и литература“ на Босфорския университет. Наред с академичните си интереси в области като османското културно наследство по българските земи и езиковите взаимодействия между арабски, турски и български, издава поезия, проза и есеистика на български и турски език, а също и преводи от турски, арабски, английски и руски език.

Публикации в списание МАНАС:

Шакир, Азиз Назми. Някои аспекти на преподаването на арабски като чужд език посредством чужд език (на примера на едновременно използване на арабски, турски и английски, т.е. на семитски, тюркски и индоевропейски език). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4