Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Фонетична адаптация на заемките от английски език в съвременния турски език

Мануела Даскалова

Резюме

Както във всеки език, така и в турския има много чужди думи от различни езици. Най-голям е броят на арабските и персийските заемки. По време на Танзимата (1839 г.) в турския език започват да навлизат думи от западноевропейските езици и най-вече френски език. След Втората световна война нараства влиянието на английския език в световен мащаб, което води и до по-масовото навлизане на английски думи в турския език. Това явление се засилва особено през последните години чрез интернет и другите масмедии. Поради различията във фонетичните системи на двата езика английските думи биват подложени на някои фонетични промени, за да се адаптират към фонетичната система на турския език и за да отговорят на артикулационните навици на говорещите турски език.

В разработката се сравняват фонетичните системи на английския и турския език. Проследява се какви промени претърпяват заетите думи, съдържащи неприсъщи за турския език звукове и типове срички.

 

Ключови думи: адаптация, английски заемки, звукове, типове срички

Съдържание

Основен текст

Според генеалогичната класификация турският език и английският език принадлежат към различни езикови семейства. Английският е индоевропейски език, а турският принадлежи към тюркския клон на алтайското езиково семейство. Типологично двата езика също се различават – английският е флективен, а турският е типичен представител на аглутинативните езици.

Вокалната система на английския език се състои от 12 фонеми, които се различават по квантитет – 6 кратки и 6 дълги.

           

Фонетична система на английския език:

ГЛАСНИ:

I:          дълго и

I           кратко и

Ʌ         между ъ и а

a:         дълго а

e          кратко е

æ         между а и е

ǝ          неударено ъ

ɜ:         дълго ъ

o          кратко о

o:         дълго о

u:         дълго у

ʊ          кратко у

 

ПОЛУГЛАСНИ:

j           полугласна й

w         полугласна

 

ДВУГЛАСНИ /дифтонги/

еi         двугласна ей

аi         двугласна ай

оi         двугласна ой

ǝ u       двугласна оу

i ǝ        двугласна иъ

e ǝ        двугласна еъ

 

Турският език също се отличава с богатство на вокалната си система – има 8 кратки гласни фонеми a, ı, o, u, e, i, ö, ü и 5 дълги гласни – ā, ī, ō, ū и дълго i.

Прави впечатление наличието на два полугласни звука в английския език – j и w. В турския има j, където тя се причислява към съгласните, но липсва w /билабиална звучна проходна/. Освен това в английския има голям брой двугласни /дифтонги/, които имат смислоразличителна функция. За турския е характерно образуването на звукосъчетания с глайда й / j / и всички гласни, като глайдът може да е преди или след гласната. Поради това не се очакват големи изменения в английските думи, които съдържат дифтонгите ай, ей, ой. Другите три дифтонга представят едно нехарактерно за турския език съчетание от звукове, още повече, че за турския език не е типично и струпването на гласни. При това положение заетите думи, съдържащи тези дифтонги, претърпяват фонетични изменения, за да се адаптират към турския език.

Наблюдава се непоследователност при предаване на английското широко æ. В някои случаи при преминаване в турски думите се изписват с турския звук е, а в други – с а.

balast               >          balast

jazz                  >          caz

            jazz band         >          cazbant

            brandy             >          brandi

tank                 >          tank

tanker              >          tanker

 

но:       challenge         >          çelenç

            manager          >          menecer

 

            Тъй като английският звук кратко о е по-отворен от турското о, особено при американския вариант на произношение, думи, съдържащи кратко о, в турски има тенденция да се изписват с а. Напр. rock > rak. Има спор между представителите на различни поколения по отношение на произношението на тази дума. По-старото поколение го произнася като rok, докато младите, повлияни от американския говор, произнасят rak. Същото се наблюдава при McDonald’s > Makdanalds; watt > vat; knock out > nakavt.

В турския език има гласна ъ, която е по-затворена и се учленява по-назад в устната кухина в сравнение с подобните звукове (Ʌ между ъ и а; ɜ: дълго ъ; ǝ неударено ъ) в английския език. При заемането на думи с такива звукове те не преминават в ъ на турски, а се променят в предната лабиална гласна ö. Вероятно тази промяна е повлияна от френския начин на произнасяне на същите тези думи, които са преминали и във френския език.

bluff                >          blöf

boxer               >          boksör

flirt                   >          flört

surf                  >          sörf

T-shirt              >          tişört

Обаче думата touch [tɅtʃ] > taç е преминала в турски с гласна а.

            В турския език има дълги гласни, които се срещат предимно в заемките от арабски и персийски език, а в турските думи дългите гласни не са етимологични, а са получили вторична дължина поради изпадане на съгласен звук. При заемките от английски език се забелязва скъсяване на дългите гласни, тъй като в същата позиция не се среща къса гласна и няма необходимост от избягване на омонимията чрез противопоставяне по квантитет на гласните.

 

Скъсяване на дълго и:

meeting            >          miting

briefing            >          brifing

jeep                  >          cip

icefield >          aysfild

beatnik >          bitnik

leader               >          lider

team                 >          tim

blue jeans        >          blucin

free kick           >          frikik

 

Скъсяване на дълго у:

roof                  >          ruf

football >          futbol

shoot                >          şut

blue jeans        >          blucin

 

Най-големи изменения са настъпили в думите, съдържащи дифтонги. Забелязва се монофтонгизация на низходящите дифтонги, които преминават в единични гласни.

Напр. ǝ u /оу/ > о

boat                 >          bot

bowl                >          bol

coach               >          koç

trenchcoat        >          trençkot

buldozer           >          buldozer

slogan              >          slogan

toast                 >          tost

Понякога ей > е:

cake                 >          kek

 

Билабиалната полугласна W обикновено преминава във в.

bowling           >          bovling

bungalow         >          bungalov

browning         >          brovning

newton             >          nevton

show                >          şov, şovmen

sandwich         >          sandv

tramway           >          tramvay

wat                   >          vat

walkman          >          volkmen

winch               >          vinç

whisky             >          viski

twist                 >          tvist

sweater >          süveter

tweed               >          tüvit

При последните две думи има и епентеза на гласната ü, за да се избегне струпването на съгласни в началото на сричката.

 

При съгласните не се наблюдават големи промени. Английски думи, съдържащи интерденталните звукове ð и θ, каквито липсват в турския език, вероятно биха се представили съответно с д и т, както е в думата thinner > tiner.

Носовото н /η/ се представя чрез -ng, но понякога имаме деназализация и остава само -n в края на думата . Напр. smoking > smokin, sterling > sterlin.

Характерно за краесловието на турските думи е, че не се срещат преградни звучни съгласни. Затова английските заемки са подложени на промяна в това отношение като b > p, d > t, g > k, а също и dj > ç, v > f.

snob                >          snop

club                 >          kulüp

jazz band         >          cazbant

standard           >          standart

scoreboard       >          skorbort

slide                 >          slayt

off side            >          ofsayt

lord                  >          lort

detective           >          dedektif

bulldog >          buldok

challenge          >          çelenç

bridge              >          briç

 

Турската сричка не може да започва с две или повече съгласни. Ако има такива срички в заетите думи, обикновено те се изписват така, но при изговор се появяват протетични или епентични тесни гласни ü, u или i. В някои случаи добавената гласна се изписва, в повечето случаи не се изписва, но се изговаря.

steam               >          istim

stop                  >          istop

club                  >          kulüp

sweater >          süveter

tweed               >          tüvit

 

При думата shrapnel > şarapnel се забелязва епентеза на широката гласна а, която се изписва.

При следващите думи добавената тясна гласна не се изписва, но се изговаря.

printer              >          pirinter

ski                    >          iski

snack bar         >          sinekbar

stres                 >          sitres

strip-tease        >          sitriptiz

sketch              >          iskeç

 

Мястото на ударението в думите в английски език зависи до голяма степен от броя на сричките. В двусричните думи обикновено е ударена първата сричка, в многосричните думи – третата от края, като наред с главното може да има и второстепенно ударение. Като изключим топонимите и някои форми на глаголите в турския език ударението обикновено пада на последната сричка. Затова при заемките от английски език се наблюдава изместване на ударението върху последната сричка в повечето случаи. Напр. miting, dedektif, çele, dolar, korner, futbol, vagon, tenis, sandviç, standart и др.

Има думи, които запазват мястото на ударението си: hobi, viski, penaltı, kovboy, kokteyl, tender и др.

При адаптацията на английските заемки прави впечатление смесването между транскрипция и транслитерация. В повечето случаи част от думата е адаптирана като е запазена форма, която да е максимално близка до произношението й в езика източник, а част от думата просто е транслитерирана, при което е запазен начинът на изписване. Така е например при думи като tanker, korner, boyler, buldozer, hokey, greyder, lider и др., завършващи на английски на -er /ɜ:/.

Някои от английските думи, особено тези, които се използват в телевизионни предавания, списания и интернет сайтове изобщо не са адаптирани и дори се изписват на английски. Това създава проблеми при разчитането и разбирането им от хора, които не знаят английски език. Но потокът от такава лексика е толкова интензивен, че няма време за адаптирането й. Затова и турските езиковеди се стремят да предложат турски съответствия на английските думи, които масово навлизат заедно с новите понятия особено в сфери като спорт, технологии, бизнес, компютри и др.

           

 

Библиография

 

Аксан 2000: Aksan, Doğan. Her Yönüyle Dil. Ankara, 2000.

Багашева, Грозданова 2010: Багашева, Ал., Л. Грозданова, Кратка английска граматика. София, 2010.

Желязкова 2004: Желязкова, Жана. „Към въпроса за фонетичната адаптация на арабските заемки в турския език”. В: 50 години специалност тюркология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, юбилеен сборник. София, УИ „Св. Кл. Охридски”. Стр. 5–20, 2004.

Пюскюллюоглу 2004: Püsküllüoğlu, Ali. Türkçedeki Yabancı Sözcükler Sözlüğü. Ankara.

Тълковен речник на английския език 1989: Oxford Advanced Learner’s Dictionary, Oxford University Press, 2004.

Тълковен речник на турския език 1998: TDK Türkçe Sözlük, I–II cilt. Ankara, 1998.

Фитце 1975: Vietze, H. P. Rükläufiges Wörterbuch der türkischen Sprache. Leipzig, 1975.

Хенгирмен 1998: Hengirmen, Mehmet. Türkçe Dilbilgisi. Ankara, 1998.

 

За автора

Мануела Даскалова е редовен асистент в катедра „Тюркология и алтаистика“ на ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава практически турски език, лексикология, фонетика и фонология на съвременния турски език. Научните й интереси са предимно в областта на лексикологията и лексикографията, теорията и практиката на превода. Занимава се и с писмен превод на документи, игрални филми и сериали. Автор е на публикации, свързани с проблемите на фонетичната адаптация на чуждиците в съвременния турски език, калкирането, заемките от западноевропейски езици и други.

e-mail: daskalova89@yahoo.com

Последни публикации:

„Проблеми с названията на научните дисциплини фонетика и фонология в съвременния турски език“ – в сборника „Български учен, ориентиран към Изтока – научен сборник в памет на проф. Емил Боев“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2017, с. 54–58.

„Гръцки елементи в турския жаргон според речника на Али Пюскюллюоглу“, в сборника „Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ (май 2015)“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2015, с. 65–72.

„Италиански, испански и немски думи в съвременния турски език“ в сборника „Десета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ (май 2013)“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2013, с. 58–63.