Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Англицизмите и турцизмите в съвременния български сленг

Лиляна Грозданова

Резюме

След години на строга политическа и социална регулация на езиковата употреба, за сравнително кратък срок българският сленг се превърна в област на динамично развитие, творчество и многообразие. Благодарение на масмедиите, той проникна в писмената реч, излезе извън границите на една социална група и се превърна в общонационална практика. В наши дни човек може да чуе сленг не само в младежкия говор, но и по новините, в сериозни разговори, дори по време на дебати в парламента. Настоящият доклад представя резултатите от едно изследване, което има за цел да установи дали и как си взаимодействат англицизмите и турцизмите в рамките на съвременния български сленг. С помощта на възприетия от автора синхронен подход бяха очертани шест основни тематични области, в които се наблюдава активна употреба на форманти, думи и структурни модели от тези два източника и бяха установени случаи на взаимодействие с езика-приемник и помежду им.

 

Ключови думи: български сленг, словообразуване, англицизми, турцизми, хибридност

Съдържание

Основен текст

Икономическите и социално-политическите промени в живота на дадена общност оказват пряко въздействие върху нейния език и в частност върху лексикалната система. Появяват се нови думи и словосъчетания, с които се назовават нови реалии. Други отпадат или се видоизменят. Вертикалните социални промени, свързани с демократизиране на обществото, засилват динамиката в широкия пояс на сленга, който „непрестанно изтласква лексика от ограничените социални обединения към по-широки кръгове” (Кирова 2001). Подобно динамично развитие наблюдаваме през последните две десетилетия у нас, главно в езика на българските средства за масова комуникация, като реакция на ограничителните разпоредби преди промените, от една страна, и в следствие на глобализацията, от друга. Ако сленгът преди 10 ноември, 1989 е бил синоним на „младежки говор” (Карастойчева 1988), с който младите хора са реагирали на строгата официална норма и са установявали вътрешногрупова солидарност, сега той прониква в говора на други социални групи, дори в речта на хора с висок социален статут. Нещо повече, бързото му разпространение в национален мащаб с помощта на таблоидната преса, телевизията и Интернет го превърна в общоприет неофициален стил, който действа като „подстъп към разговорния речев стандарт” (Кирова 2001) и се използва за скъсяване на социалната дистанция между събеседниците или за изразяване на емоционално отношение към даден обект. Така, съчетавайки социални и стилистични предназначения, сленгът разшири обхвата на своята употреба, като включи нови сфери и участници. В наши дни човек вече може да срещне сленг не само в младежки и забавни рубрики, но и в рамките на сериозни разговори, по новините, дори при дебати в парламента. Дали това демократизира българския език или го профанизира, дали го прави по-жив и образен или подкопава книжовната норма и разрушава традиционни културни ценности са две противоположни тези, всяка от които има своите поддръжници.

За да се задоволят езиковите потребности на общността по отношение на новите реалности у нас, бяха заимствани думи и модели от други езици, предимно английски (мениджър, аутсорсинг; екшън план, шопинг терапия), или с помощта на наличните средства бяха създадени нови думи (клекшоп, фармацка). В същото време бяха съживени и пуснати в оборот архаични думи и форманти от турски произход (авер, акъл; фирмаджия, актьорлък). Причина за динамиката в тази сфера виждаме в парадокса, че колкото по-нова и оригинална е дадена сленгова единица, толкова по-широка става нейната употреба, което води до бързото й износване. Поради това част от новия сленг отпада, видоизменя се или преминава в общия речников фонд (промоция, имидж и др.).

Ако динамиката на процесите в сленга се дължи до голяма степен на целенасочените усилия на журналистическата гилдия да замени скучните клишета от времето на „соц-а” с нов, по-ярък, свеж и, не на последно място, конкурентоспособен изказ, реализацията на тези намерения отразява и въздействието на два обективни фактора, а именно: а) налагането на английския език като глобален и б) „реабилитацията” на табуираните турцизми.

Английските заемки нахлуха веднага след промените през 1990-те в почти всички сфери на обществения живот. Те бързо се адаптираха към системата на българския език и след успешно интегриране послужиха за основа на нови лексикални гнезда (рап, рапирам, рапър, рападжия, рапърски, рапопера, рапгрупа и др.). Успоредно с преките лексикални заемки, в езика ни навлязоха английски словообразователни и словотворчески механизми, като: съчетаване на номинални основи (поп-фолк дива; рали шампионат, стрес тест), съкращаване (профи, инфо, демо), телескопия (чаромат, демократура, глокален) (по Стаменов 2007: 227) и др. Това доведе не само до промени в лексиката на книжовната норма, но и до по-творческо отношение към нея.

Чувството на новопридобита свобода и разкрепостеност, стремежът към оригиналност и закачка подтикна журналистите и особено работещите в рекламния бизнес към комбиниране на елементи от разнородни източници и създаване на нови думи (лайфпредаване, тийн-звезда, чалгатека, арткъща). Някои от тях се появиха в рамките на конкретен контекст и не надхвърлиха статута на оказионализми (Поканили сме в студиото няколко блогъри и блогърли. | Уважаеми журналиги. | Здрасти, мюзеймен.). Други преминаха трайно в речниковия фонд на езика (номинирам, промоция, хакер). И накрая, престижният статут на английския език, все по-широката му употреба при междукултурно общуване и желанието на младите да звучат „cool” доведоха до свободно смесване на два езикови кода в младежкия говор (C-walker-ите сме твърдо срещу чалгата. ) и създаване на квази-англицизми (Щайнке 2001) (скинар, бейзболка).

По-различна е съдбата на турцизмите, чиято употреба през първите години на прехода растеше лавинообразно. (Тук ще направим уговорка, че за турцизми приемаме и онези думи от арабски, персийски и др. произход, които са навлезли в българския език през турския.) Както отбелязва Максим Стаменов, „в средствата за масова информация в периода между 1991 и 1998 ние имаме ситуация, огледално обратна на тази отпреди петнайсетина години, когато турцизмите с емоционално-афективна конотация съществуваха само в принизената разговорна реч (просторечието) и в жаргона” (Стаменов 2004: 76). С други думи, можем да говорим за „тяхното възраждане като силно маркирано експресивно-стилистично езиково средство” (Стаменов 2004: 77).

Веднага трябва да отбележим, че наред с (квази-)турцизмите, които имат експресивно-стилистична функция, съществуват и такива, които задоволяват комуникативните потребности на общността от назоваване на обективни референти (интернетаджия, компютърджия, бръмбарджия). Тяхното създаване и употреба до голяма степен носят белезите на поколенческа разлика – докато при по-старото поколение това става с активизиране на пасивни знания, при по-младото те се появяват като нещо ново и оригинално. Поради това оценката за турцизмите не е еднозначна. За едни те са признак на ниска езикова култура и „манталитет на кръчмата” (Стаменов 2004: 109). За други, са изразители на нашата балканска самобитност и задушевност - начин на общуване отблизо. (Едно цяло поколение израсна с шоуто на Слави, което ги приобщаваше под мотото „Светът е кръчма, да седнем на една маса.”) За трети, употребата на турцизми представлява целенасочена опозиция на официалния стил и т. нар. висока култура. За четвърти, те са средство за изразяване на пейоративно отношение към лица, предмети и явления (авантаджия, гювеч). За пети, турцизмите представляват ресурс за езикова игра и закачка (псевдо-турцизми: калдъръм кокона, юрдеч гьол и др.)

По повод на изказаните критични становища за новия език на пресата, Валери Найденов излезе през 1998 г. с редакционна статия, в която изразява мнение, че „в турцизмите няма нищо дразнещо. Те са в езика ни вече 6 века, те го красят и обогатяват. Някои са по-сочни от българските им синоними и затова са живи” (в Стаменов 2004:124). През изминалите години от това изявление насам се забелязва общ спад в употребата на турцизмите и съсредоточаването им главно в жълтата преса. Някои словообразувателни модели и форманти обаче продължават да са продуктивни и активни в наши дни (вж. Грозданова 2014), част от които се използват с обективно-референтна функция (напр. дюнерджия, кинаджия, взломаджия и др.)

Целта на настоящото изследване беше да установи дали и как си взаимодействат англицизмите и турцизмите в рамките на съвременния български сленг. Паралелното класифициране на новосъздадени думи и заемки от английски и турски произход очерта 6 основни тематични групи с известен брой подгрупи. Работата в отделни случаи бе затруднена от присъщата неустойчивост и амбивалентност на този тип единици, интерпретацията на които е тясно свързана с конкретен контекст.

 

Група 1

В първа тематична група влизат съществителните имена за лица, които упражняват дадена дейност: а) професионално и б) частично или временно.

а. Професионални деятели (Лицето Х работи като...)

англицизми: диджей, дилър, телевизионер, кодернавт, мейджър и др.

турцизми: бербер(ин), джамбазин, юрко, естрададжия, жичкаджия, и др.

б. Непрофесионални деятели (Лицето Х действа като...)

англицизми: геймър, байкър, блогър, юзър, скейтър, рапър, блусар, и др.

турцизми: авджия, гурбетчия, кашик, пандизчия и др.

 

Група 2

Втора група се отнася до лица с дадени характеристики, които се определят като: а) лични - според поведението и начина им на живот, б) външни – свързани с принадлежността им към дадена група (роднинска, социална, етническа) или отношенията им с други лица.

а. Лица с лична характеристика (Хората описват лицето Х като...)

англицизми: лайфка, видиот, снобар, нимфетка, плейбой, пънкар(ка) и др.

турцизми: аджамия, айляк, акъллия, бабаит, балък, барутлия, гювечар(ка) и др.

б. лица с релативни характеристики (Лицето Х е от групата на / свързано с....)

англицизми: фен(ка), френд, скинар, миска, спайска, брадърка, плейбойка и др.

турцизми: душманин/душманка, авер, ортак, кадънче, марда, морук(иня) и др.

 

Група 3

Трета група включва глаголни действия и състояния, някои от които оформят семантични подгрупи. (Какво прави лицето Х? ...)

англицизми: данся, клубя, изкрейзвам, промотирам, резидирам, кликвам и др.

турцизми: бъзикам (се), (из)будалквам (се), дембелствам, илиджийствам и др.

 

Група 4

В четвърта група са класифицирани съществителни имена за материални обекти и предмети, част от които обособяват семантични подгрупи и синонимични редове.

англицизми: адвенчър, визаж, диско, сакс, сафари, дигиталка, джойнт, танк и др.

турцизми: бракма, интифа, джам, илач, баджак, парса, кайме, капан(че) и др. 

 

Група 5

Включените в пета група съществителни имена се отнасят за събития, дейности и абстрактни понятия.

англицизми: авторекет, кастинг, клубене, реалити, визия, шопинг, фешън и др.

турцизми: актьорлък, алъш-вериш, балтия (спорт), чалга, бъзикня, менте, джангър и др.

 

Група 6

В шеста група са включени самостоятелни прилагателни имена за качества.

англицизми: гелосан, изджейзан, тренди, класен, компактен, крейзи, гроги и др.

турцизми: аджамийски, кодошлийски, аверски, бербат, дармадан и др.

 

Тематичната дистрибуция на англицизмите и турцизмите в българския сленг по данни на нашия корпус (Грозданова 2010) показва ясна ориентация на англицизмите към новите технологии, професии и начин на живот, а на турцизмите – към личностните характеристики и начин на действие в битовата сфера. Това създава впечатление, че под влияние на високия стандарт и технологично развитие на англо-говорещите страни българският език заимства предимно думи и словообразувателни модели от английския език. Що се отнася до турцизмите, тяхната употреба обикновено се определя като битово-просторечна или пейоративна. На фона на това обобщение, като нов момент можем да отчетем навлизането във всекидневната реч на неологизми с форманти от турски произход, които имат неутрална или положителна конотация (компютърджия, интернетаджия, (авто)стопаджия, купонджия, тираджия, дюнерджия и др.). Младото поколение, което не ги възприема като архаични битовизми, ги използва във всекидневния си говор без да изразява ирония или неодобрение към тези професии, дейности и обекти.

Процесът на използване на заемки е свързан с адаптацията им към системата на приемния език, а успешното им интегриране – с активното им включване в различни творчески процеси и парадигматични отношения. Това проличава от вариативността, установена в рамките на двете подгрупи, напр.:

  • англицизми мобифон мобилка; окабелявам кабелизирам; блусар блусмен, блусарка блусдама;
  • турцизми  авантя авантосам; ментета ментарки; бербер берберин; кече кечара,

както и случаите на синонимията между тях, напр.

 

англицизми

турцизми

кабелар

рапър

чатър

чалгатека

кабелджия

рападжия

чатаджия

чалгаджийница

 

Междугруповите синоними често се различават по конотация, като английските производни обикновено се считат за положителни, а турските им съответствия за иронични или пейоративни. Така напр. „западният образец за изразяване на елитен, престижен, от най-висока класа, върхов” – префиксоидът топ, в думи като топдизайнер, топмодел и др. – може да се сравни с турското баш в „профанираните” им „балкански” съответствия башдизайнер, башмодел и др. (по Стаменов 2004:128). Отново ще отбележим, че със смяната на поколенията възприемането и употребата на (квази-)турцизми търпят промяна. За това спомага и лексикалната асиметрия между двата езика. Думи като бингаджия, бръмбарджия, гафаджия и др. се налагат в разговорната реч поради липса на пряк български еквивалент и твърде дългите им литературни съответствия: играч на бинго; лице, което монтира и използва подслушвателни устройства; човек, който е извършил неуместна, неподходяща за съответната ситуация постъпка, гаф (по Пернишка, Благоева, Колковска 2003). В някои случаи използването на разноезикови суфикси изразява разлика в значението на съответните думи, напр.: лайфка (жена от хайлайфа) ⇔ лайфаджийка (жена, която обича забавленията); рокер (младеж-моторист, облечен обикновено с черни кожени дрехи ) ⇔ рокаджия (човек, който танцува рок-енд-рол) (по Армянов 1993).

Паралелното анализиране на лексикалните единици в корпуса ни показва, че попълването на съвременния български сленг с нови единици често е свързано с хибридност – комбиниране на елементи от разнородни източници. Тук трябва да отбележим, че третирането на хибридните единици в синхронен план изключва старите заемки, които вече са интегрирани устойчиво в речниковия състав и се възприемат от носителите на съвременния български език като налични лексикални единици, без да се отчита техният произход. Най-многобройни се оказаха хибридните съществителни имена, образувани от английска основа и българска наставка (лайф|ка, вип|чо|вец, кеш|о|вица, скоч|о|вица) или английска основа и българска основа (лайф|предаване, рок|легенда, секс|о|убийки, секс|кифла, нюз|група, поп|парче, брейк|изпълнител, гей|дружинка). По-малобройни са съчетанията от типа български-английски (клек|шоп, цицо|ман, бръмбар|гейт).

Особено продуктивни и активни са словообразувателните модели от българска основа и суфиксите -джия/ -джийка /-джии /-джийство и -лък, които придават разговорно звучене на новообразуваните думи (квази-турцизми: стойка|джия, бройка|джия, битка|джия; актьор|лък). Новите съчетанията от типа турски-български (чалга|пазар, юруш|акция) сe оказаха по-малобройни.

Това, което привлече вниманието ни по време на анализа, бяха хибридните единици, съставени от английски и турски компоненти, като например английска основа и турска наставка (лайф|аджийка, чейндж|аджия, вип|аджия), английска представка и турска основа (супер|кеф), или турска основа и английска основа (чалга|бос, баш-|миска, пишман-|стриптизьорка). Макар и малобройни, те свидетелстват за сложните процеси в областта на словообразуването и доказват, че в съвременния български сленг е налице взаимодействие между елементи от английски и турски източници. Нещо повече, те потвърждават правилността на възприетия единен (паралелен) синхронен подход, който преодолява разпокъсаността в анализа и прави възможно разкриването на лексикални взаимодействия между елементи от разнородни източници. Този подход ни дава възможност да обясним и наличието на думи с компоненти от други езици, като напр. фолк|фиеста (англ. + испански), ръч|бач (български + сръбски), плаж|ор (френски + български), авто|джамбазин (френски + турски), топ|ченге (англ. + арго) и много други. Той обяснява и механизма на езиковата игра, в резултат на която се създават забавни думи и изрази с „английско” звучене от рода на кофт|ейшън и простак|ейшън, кючек|шън и кютек|шън (по Алексиева 2004: 39), или с „турско” звучене, като калдъръм кокона (турски + гръцки), перде кириз (турски + арго), както и калки, като тенеке ханъм (iron maiden = желязната лейди), и смесени словосъчетания от рода на евъргрийн кючек („Шегобиецът, ...изпял евъргрийн кючек, посветен на Черно море и дупката в него, замина за далечна Канада...” в. „Уикенд” 33 (353), год. VIII).

В заключение можем да обобщим, че след години на политическа и социална регулация, за съвсем кратък срок българският сленг се превърна в територия на динамично развитие, творчество и оригиналност. По време на бурното си първоначално развитие той промени чисто говорната си същност и проникна в писмената реч. Благодарение на масмедиите употребата на сленг излезе извън границите на една социална група и се превърна в общонационална практика. Сленгът присъства в речта на хора от различни социални групи и в различни ситуации. Характерните за него новост и експресивност водят до многообразие, но и до бързо изхабяване. Именно този факт подсказва, че трябва да го изследваме не само като набор от лексикални единици, а и като речева дейност, свързана с определени механизми и продуктивни модели. Опит в тази насока бе настоящото изследване върху англицизмите и турцизмите в съвременния български сленг.

 

 

Библиография

 

Армянов 1993: Георги Армянов. Речник на българския жаргон. Издателска група 7М Логис: София, 1993.

Алексиева 2004: Невена Алексиева. “Punning on Anglicisms – a Manifestation of Linguistic Ingenuity”. Cъпоставително езикознание 2: София, 2004 (36-41).

Грозданова 2010: Лиляна Грозданова. Bulgarian-English Slang Dictionary. Dunwoody Press: Hyattsville, MD, 2010.

Грозданова 2014: Лиляна Грозданова. „Промени в словообразувателния модел същ.име1 + -(а)джия/-чия. => същ. име2 в съвременния разговорен български език”. Тюркологията настояще и бъдеще.Съставители Татяна Евтимова, Диана Динова, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”: София, 2014 (196-205).

Карастойчева 1988: Цветана Карастойчева. Българският младежки говор. ИК “Наука и изкуство”: София, 1988.

Кирова 2001: Людмила Кирова.Сленг= жаргон? Internet.bg/publish3/lkirova/slang.htm, 2001.

Стаменов 2004: Максим Стаменов. „Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет”. Език и манталитет. ред. Стефана Димитрова, Военно издателство: София, 2004 (73 – 140).

Стаменов 2007: Христо Стаменов. „Телескопия в българското словообразуване”. За човека и езика. ред. Александра Багашева, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”: София, 2007 (427-438).

Пернишка, Благоева, Колковска 2003: Емилия Пернишка, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. Наука и изкуство: София, 2003.

Щайнке 2001: Клаус Щайнке. „Проблеми на немския и българския език в нова Европа”. Съвременни научни и образователни стратегии в българистиката Международна научна среща по българистика, 21-23 септември: София, 2001.

 

За автора

Проф. дпн Лиляна Александрова Грозданова води лекционни курсове по морфо-синтаксис и приложна лингвистика в катедрата по „Англицистика и американистика” и Докторантското училище към ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

 Научни интереси: теоретичен синтаксис, синтаксис на английския език, приложна лингвистика, принципи на усвояването и преподаването на чужд език.

e-mail: liliana.grozdanova@gmail.com