Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Образуване на съществителни имена за действие /أَسْمَاءُ الحَدَثِ/ (nomina actionis) в арабския език

Пенка Самсарева

Резюме

Настоящата работа е посветена на образуването на съществителни имена за действие в арабския език. Производните назовават абстрактно действие /респ. състояние/, несвързано с извършител и време. Те се отличават от съществителните имена за действие с инфинитивно значение /аналог на „отглаголните имена” в бълг. ез./, отнасяни традиционно към категорията „масдар” /المَصْدَرُ/, по-точно към т. нар. „усилващ масдар” / المَصْدَرُ التَّأْكِيدِيُّ/, които влизат в парадигмата на глагола и са част от неговите нелични форми. При изследването се прилага ономасиологичен подход, а анализът на производните се реализира в рамките на словообразувателния тип. Основните начини на словообразуване са афиксация /най-често трансфиксация и по-рядко суфиксация/ и функционална транспозиция. Мотивиращите са глаголи,  имена за действие от инфинитивен тип и съществителни имена. В деривационното поле се обособяват пет субполета.

 

Ключови думи: арабски език; словообразуване; съществителни имена за действие; деривационно поле; субполе; деривационен тип; мотивираща дума; деривати; трансфиксация.

Съдържание

Основен текст

1. Общи положения

В работата се разглежда образуването на съществителни имена за действие в съвременния арабски книжовен език. Прилаганият подход на изследване е ономасиологичен, а конкретният анализ се извършва в границите на словообразувателния тип. 

Производните съществителни, които са включени в словообразувателното поле, назовават абстрактно действие /респ. състояние/, несвързано с извършител и време. Те се отличават от съществителните имена за действие с инфинитивно значение /аналог на „отглаголните имена“ в бълг. ез./, отнасяни традиционно към категорията „масдар“ /المَصْدَرُ/ /букв. „източник“, разбиран като „източник на словообразуването“ /, по-точно към т. нар. „масдар за усилване“/مَصْدَرُ التٌأْكِيدِ / /Ал-Галаини 1973, І, 175/ или „усилващ масдар“ المَصْدَرُ التٌأْكِيدِيٌ/ / /Ал-Антаки, І, 231/, които влизат в парадигмата на глагола и са част от неговите нелични форми. Обособяват се пет словообразувателни субполета:

1. Съществителни имена, означаващи действие като завършен акт;

2. Съществителни имена за действие, представяващо еднократен акт;  

3. Съществителни имена за действие, назоваващи постоянно занятие, поминък или професия;

4. Съществителни имена, назоваващи болестно състояние;

5. Съществителни имена, означаващи начин /маниер/ на действие.

 

Първото субполе, за разлика от останалите, досега не е било обособявано в арабистичната литература /традиционна и съвременна/, а включените в него производни са възприемани основно като формации, образувани в резултат на „субстантивация на масдарите“. Разглежданите субполета за първи път се включват в общо словообразувателно поле.

2. Съществителни имена, означаващи действие като завършен акт 
(أَسْمَاءُ الحَدَثِ الدَّالَّةُ عَلَى حَدَثٍ بِوَصْفِهِ عَمَلاً مُنْتَهِياً)

2.1. Общи положения

Производните, включени в словообразувателното субполе, назовават абстрактно действие, възприемано като завършен акт. Образуват се от глаголи и съществителни имена за действие с инфинитивно значение /отглаголни съществителни/ посредством трансфиксация и функционална транспозиция /пренасяне/. 

2.2. Съществителни,  мотивирани от глаголи

Дериватите имат значение „завършен акт на действието, означено от мотивиращия глагол“. Образуват се от глаголи І с 3-консонантен корен посредством трансфиксация и имат следните модели: 

 فِعْلٌ، فُعْلٌ، فَعَالٌ، فَعِيلٌ، فِعَالٌ، فُعَالٌ، فُعُولٌ، فِعْلَةٌ، فُعْلَةٌ، فَعْلَى، فُعْلاَنٌ، فَعَلاَنٌ، فَعَالَةٌ، فِعَالَةٌ، تَفْعَالٌ، فَعْلُولَةٌ، مَفْعَلٌ، مَفْعِلٌ، مَفْعَلَةٌ، مَفْعِلَةٌ

Забележка:

1. Дериватите, имащи последните четири модела, традиционно се отнасят към т. нар. „мимуван масдар“ /لمَصْدَرُ المِيمِيُّ/, поради наличието на префиксалния компонент мa- в техния състав.

2. В словообразувателното субполе се разглеждат производни, които не се схващат като съществителни имена за действие с инфинитивно значение. Ръководили сме се от обстоятелството, че в арабския тълковен речник المُعْجَمُ الوَسِيطُ /al-mucjamu-l-wasu /„Среден речник“/ /МУ, 2004/ тези съществителни или не са представени непосредствено след глагола І с 3-консонантен корен, където според приетата система се отбелязват имената за действие с инфинитивно значение /масдарите/, или са представени, но не на първа позиция, което е по-често срещаното явление. Същевременно в двуезичния речник „Арабско-русский словарь“ на Х. К. Баранов /Баранов 1984/ тези съществителни в повечето случаи не са споменати непосредствено след глагола, от което може да се заключи, че те не се възприемат в качеството на имена за действие с инфинитивно значение /“усилващи масдари“/. При отклонение от споменатите положения предимство се дава на информацията, представена в посочения арабски тълковен речник.

Обособяват се 20 словообразувателни типа:

Съществителни с модел فِعْلٌ. Образуват се посредством трансфикса -ِ-ْ-ٌ. Мотивиращите глаголи представят различни морфологични типове, напр.: 

/ -ِ / كَذَبَ :فَعَلَ „лъжа“ – كِذْبٌ – „лъжа“; 

/-َ / فَعَلَ :فَعَلَ „действам“ – فِعْلٌ – „действие“; 

/-َ / خَطِئَ :فَعِلَ „греша“ – خِطْءٌ – „грешка“.

Словообразувателният тип е с ниска регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи могат да бъдат както преходни, така и непреходни. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с приетите правила /ср.:  خِطْءٌ – خَطِئَ/.

Съществителни с модел فُعْلٌ. Образуват се чрез трансфикса -ُ-ْ-ٌ. Произвеждащите глаголи са от различни морфологични типове, напр.:

/-ِ / غَسَلَ :فَعَلَ „мия“, „измивам“ – غُسْلٌ – „ритуално измиване“;

/-َ / نَصَحَ :فَعَلَ „съветвам“, „наставлявам“ – نُصْحٌ – „съвет“, „наставление“;

/-َ / خَسِرَ :فَعِلَ „губя“, „загубвам“ – خُسْرٌ – „загуба“.

Словообразувателният тип е с ниска регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно преходни.  

Съществителни с модел فَعَالٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса -َ-َا-ٌ. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфологични типове:

/-ُ / حَصَدَ :فَعَلَ „жъна“ – حَصَادٌ – „жътва“;

/-َ / بَاتَ :فَعَلَ „съветвам“, „наставлявам“ – نُصْحٌ – „съвет“, „наставление“;

/-َ / خَسِرَ  „губя“, „загубвам“ – خَسَارٌ – „загуба“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност ипродуктивност. Мотивиращите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни.

Съществителни с модел فَعِيلٌ. Производните се образуват с помощта на трансфикса -َ-ِي-ٌ. Мотивиращите глаголи се отнасят към следните морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:صَرَخَ   „викам“, „кряскам“ –صَرِيخٌ  „вик“, „крясък“; فَعَلَ/-ِ/   شَخَرَ „цвиля“ /за кон/, „рева“ /за магаре/ – شَخِيرٌ „цвилене“, „рев“;دَبَّ /-َ/-ِ/  „пълзя“ –دَبِيبٌ  „пълзене“.

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са непреходни и в повечето случаи означават издаване на звук /основно при животни/ или движение.

Съществителни с модел فِعَالٌ. Образуват се посредством трансфикса -ِ-َا-ٌ. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:صَامَ   „постя“ –صِيَامٌ  „пост“;صَاحَ  :فَعَلَ /-ِ/  „викам“, „кукуригам“ /за петел/صِيَاحٌ  -  „вик“, „кукуригане“;رَفَعَ  :فَعَلَ /-َ/  „издигам“ –رِفَاعٌ  „издигане“;رَضِيَ  „удовлетворявам“ –رِضَاءٌ  „удовлетворение“.

Словообразувателният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни. Настъпващите в произвеждащата основа морфонологични и правописни изменения съответстват на установените в езика правила/ ср.:

  صِيَاحٌ – /صيح/صَاحَ ,صِيَامٌ < صِوَامٌ –  /صوم/صَامَ ,رِضَاءٌ < رِضَايٌ – رَضِيَ/.

Съществителни с модел فُعَالٌ. За образуване на дериватите се използва трансфиксът -ُ-َا-ٌ. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:بَزَقَ   „плюя“ – بُزَاقٌ  „плюване“;عَطَسَ :فَعَلَ /-ِ/  „кихам“ – عُطَاسٌ  „кихавица“;جَأَرَ :فَعَلَ /-َ/  „рева“/за крава/, „муча“ – جُؤارٌ  „рев“, „мучене“;مَزَحَ   „шегувам се“ –مُزَاحٌ  „шега“.

Деривационният тип е с ниска регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно непреходни и в голямата си част означават издаване на звук.

Съществителни с модел فُعُولٌ. Производните се образуват посредством трансфикса -ُ-ُو-ٌ. Мотивиращите глаголи принадлежат към различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:رَقَدَ   „лежа“, „спя“ – رُقُودٌ „лежане“, „спане“; فَعَلَ /-ِ/:دَلَفَ /- „вървя бавно“ –دُلُوفٌ  „бавен вървеж“; فَعَلَ /-َ/:زَحَفَ /-َ/  „пълзя“ –زُحُوفٌ  „пълзене“; /-َ/ فَعِلَ:تَبِعَ   „следвам“, „вървя след някого“ –تُبُوعٌ  „следване“.

Словообразувателният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи са основно непреходни и по-рядко - преходни и в голямата си част означават движение.

Съществителни с модел فِعْلَةٌ. Производните се образуват чрез трансфикса -ِ-ْ-َةٌ. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове: /-ُ/ فَعَلَ:خَطَبَ  „сгодявам се“ –خِطْبَةٌ  „годеж“, هَجَرَ  „емигрирам“ –هِجْرَةٌ  „емиграция“;:فَعَلَ /-ِ/   وَصَلَ  „връзвам“ – صِلَةٌ „връзка“,رَابَ  „смущавам“ –رِيبَةٌ  „смущение“; فَعَلَ /-َ/:رَحَلَ  „пътешествам“ –رِحْلَةٌ  „пътешествие“,وَهَبَ   „дарявам“ –هِبَةٌ  „дарение“, „дар“,خَافَ  „страхувам се“, „опасявам се“ –خِيفَةٌ  „страх“, „опасение“; فَعِلَ /-ِ/:  وَمِقَ„обичам“, „любя“ –مِقَةٌ  „обич“, „любов“.

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на действащите в езика  норми /ср.:

./رِيبَةٌ < رِيْبَةٌ – /ريب/ رَابَ ,خِيفَةٌ < خِوْفَةٌ – /خوف/ خَافَ ,هِبَةٌ < وِهْبَةٌ –  وَهَبَ ,مِقَةٌ < وِمْقَةٌ –  وَمِقَ ,صِلَةٌ < وِصْلَةٌ – وَصَلَ  

Съществителни с модел فُعْلَةٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса -ُ-ْ-َةٌ. Произвеждащите глаголи спадат към към различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:نَصَرَ  „помагам“,“подкрепям“ – نُصْرَةٌ  „помощ“, „подкрепа“; فَعَلَ /-ِ/: وَصَلَ  „свързвам“ –وُصْلَةٌ  „свръзка“; فَعِلَ /-َ/:رَعِبَ   „желая“, „стремя се“ –رُغْبَةٌ  „желание“, „стремеж“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Мотивиращите глаголи в преобладаващите случаи са преходни.

Съществителни с модел فَعْلَى. Образуват се с помощта на трансфикса -َ-ْ-َى. Мотивиращите глаголи се отнасят към морфологичния тип فَعَلَ /-ُ/: دَعَا  „призовавам“ –دَعْوَى  „призив“,شَكَا   „жалвам се“, „оплаквам се“ –شَكْوَى  „жалба“, „оплакване“.

Деривационният тип е с много ниска регулярност и е непродуктивен. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата  дума са в съответствие с приетите в езика норми /ср.:  دَعْوَى < /دعو/ دَعَا / .

Съществителни с модел فُعْلاَنٌ. Производните се образуват посредством трансфикса -ُ-ْ-َانٌ. Мотивиращите глаголи се включват в следните морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:حَسَبَ  „смятам“ –حُسْبَانٌ  „сметка“; فَعَلَ /-ِ/:بَنَى   „строя“ –بُنْيَانٌ  „строеж“,فَقَدَ   „загубвам“ –فُقْدَانٌ  „загуба“.

Словообразувателният тип е със сравнително ниска регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи са основно преходни.

Съществителни с модел فَعَلاَنٌ. Образуват се с помощта на трансфикса -َ-َ-َانٌ. Произвеждащите глаголи принадлежат към следните морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:رَجَفَ   „треперя“ –رَجَفَانٌ  „треперене“, فَارَ  „кипя“ –فَوَرَانٌ  „кипеж“, غَزَا  „нападам“ – غَزَوَانٌ „нападение“, „нашествие“; فَعَلَ /-ِ/:قَفَزَ   „скачам“ –قَفَزَانٌ  „скок“, فَاضَ  „разливам се“ /за река/ –فَيَضَانٌ  „разлив“, „наводнение“; زَحَفَ :فَعَلَ /-َ/  „пълзя“ – زَحَفَانٌ „ пълзене“,  خَالَ „предполагам“ -  خَيَلاَنٌ „предположение“.

Деривационният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи са основно непреходни и в по-голямата си част означават движение. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответстие с установените правила/ ср.:  

  ./فَوَرَان - /فور/فَارَ,خَيَلاَنٌ, - /خيل/خَالَ ,غَزَوَانٌ - /غزو/غَزَا ,فَيَضَانٌ - /فيض/فَاضَ

Съществителни с модел فَعَالَةٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса -َ-َا-َةٌ. Мотивиращите глаголи се включват в по-голямата си част в морфологичните типове: فَعَلَ /-ُ/:حَضَنَ  „прегръщам“ – حَضَانَةٌ „прегръдка“,رَجَا   „надявам се“ – رَجَاءَةٌ,رَجَاوَةُ  „надежда“; فَعَلَ /-ِ/:خَسَرَ   „губя“, „загубвам“ –خَسَارَةٌ  „загуба“,ضَلَّ /-َ/-ِ/  „заблуждавам се“, „греша“ –ضَلاَلَةٌ  „заблуждение“, „грешка“; فَعَلَ /-َ/:  نَصَحَ „съветвам“ – نَصَاحَةٌ  „съвет“;فَعِلَ /-َ/ :كَرِهَ   „мразя“ –كَرَاهَةٌ  „омраза“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно преходни. Морфонологичните и правописните изменения, настъпващи в основата на мотивиращата дума, съответстват на езиковите норми /ср.: ./ ضَلاَلَةٌ - ضَلَّ , رَجَاءَةٌ < رَجَاوَةٌ - /رجو/ رَجَا

Съществителни с моделفِعَالَةٌ . Образуват се с помощта на трансфикса -ِ-َا-َةٌ. Произвеждащите глаголи се включват в следните морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:خَلَبَ  „мамя“, „измамвам“ –خِلاَبَةٌ  „измама“; :فَعَلَ /-ِ/ خَفَرَ  „охранявам“ – خِفَارَةٌ „охрана“, خَاطَ  „шия“ –خِيَاطَةٌ  „шев“,رَمَى   „стрелям“ –  رِمَايَةٌ„стрелба“; فَعَلَ /-َ/ :زَرَعَ  „сея“ –زِرَاعَةٌ  „сеитба“,  أَبَى„отказвам“ -  إِبَاءَةٌ „отказ“.

Деривационният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Мотивиращите глаголи са основно преходни. Настъпващите в основата на произвеждащата дума морфонологични и правописни изменения съответстват на приетите в езика правила /ср.: , خِيَاطَةٌ - /خيط/ خَاط ./إِبَاءَةٌ < إِبَايَةٌ - /أبي/ أَبَى , رِمَايَةٌ - /رمي/ رَمَى

Съществителни с модел تَفْعَالٌ . Образуват се с помощта на трансфиксаتَ-ْ-َا-ٌ . Мотивиращите ги глаголи се отнасят към следните морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:ذَكَرَ  „споменавам“ –تَذْكَارٌ  „спомен“, رَدَّ /-َ/-ُ/ „връщам“, „отблъсквам“ –تَرْدَادٌ  „връщене“, „отблъскване“; فَعَلَ /-ِ/:صَفَقَ  „пляскам“ –تَصْفَاقٌ  „пляскане“, سَارَ  „вървя“, „ходя“ –تَسْيَارٌ  „вървеж“, „ход“; فَعَلَ /-َ/:رَحَلَ  „отпътувам“ –تَرْحَالٌ  „отпътуване“,سَأَلَ  „питам“ –تَسْآلٌ  „питане“.

Деривационният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Произвеждащите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни. Морфонологичните и правописните изменения в основата на мотивиращата дума са в съответствие с правилата в езика /ср.: ./ تَسْآلٌ < تَسْأَالٌ – سَأَلَ ,تَسْيَارٌ < /سير/ ,تَرْدَادٌ

Съществителни с модел فَعْلُولَةٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса -َ-ْ-ُو-َةٌ, при което в състава на постфиксалния компонент -ُو-َةٌ

влиза съгласна, съответстваща на 3-та коренна фонема от произвеждащата дума. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:دَامَ  „продължавам“ – دَيْمُومَةٌ „продължение“,كَانَ  „съществувам“, „бивам“ –كَيْنُونَةٌ  „съществуване“, „битие“; فَعَلَ /-ِ/:صَارَ  „ставам“, „прехождам“, „превръщам се“ –  صَيْرُورَةٌ „ставане“, „преход“, „превръщане“,غَاَبَ „отсъствам“- غَيْبُوبَةٌ „отъствие“; فَعِلَ /-َ/:خَالَ  „предполагам“, въобразявам си“ – خَيْلُولَةٌ „предположение“, „въображение“.

Словообразувателният тип е с ниска регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно непреходни, при което част от тях са непълнозначни. Отнасят се само към морфонологичния тип, характерен за глаголите, в които втората коренна фонема е полугласна. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на установените в езика норми /ср.:  دَيْمُومَةٌ < دَوْمُومَةٌ -/دوم/ دَامَ /по изключение/ - /كون/ كَانَ , / كَيْنُونَةٌ < كَوْنُونَةٌ по изключение/,./ غَيْبُوبَةٌ < /غيب/ عَابَ ,/صَيْرُورَةٌ < /صير/ صَارَ  

Съществителни с модел مَفْعَلٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса مَ-ْ-َ-ٌ. Мотивиращите глаголи се отнасят към различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:شَعَرَ   „усещам“, „чувствам“ – مَشْعَرٌ  „усещане“, „усет“, „чувство“, طَلَبَ “искам“, „изисквам“ –مَطْلَبٌ  „искане“, „изискване“;  لاَمَ  „упреквам“ - مَلاَمٌ „упрек“; /-ِ/ فَعَلَ: فَرَّ /-َ/-ِ/  „избягвам“, „избавям се“ –مَفَرٌّ  „бягство“, „избавление“,قَصَدَ   „стремя се“, „целя“ –مَقصَدٌ  „стремеж“, „цел“; فَعَلَ/-َ/:ذَهَبَ  „подхождам“ –مَذْهَبٌ  „подход“, „метод“, ظَهَرَ  „проявявам се“ –مَظْهَرٌ  „проява“, سَعَى „стремя се“, „старая се“- مَسْىً  „стремеж“, „старание“;  فَعِلَ /-َ/:  أَثِمَ „греша“ –مَأْثَمٌ  „грях“,قَدِمَ   „пристигам“ – مَقْدَمٌ “пристигане“, وَجِلَ /يَوْجَلُ/ „страхувам се“, „опасявам се“ -   مَوْجَلٌ „страх“, „опасение“.  

Словообразувателният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни и се включват в различни морфонологични типове. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с нормите на езика /ср.: مَلاَمٌ < مَلْوَمٌ - /لوم/ لاَمَ,مَسْعىً < مَسْعَيٌ - /سعي/ سَعَى /.  

Съществителни с модел مَفْعِلٌ. При образуването им се използва трансфиксът مَ-ْ-ِ-ٌ. Произвеждащите глаголи се отнасят към морфологичния тип فَعَلَ /-ِ/ и към различни морфонологични типове: هَلَكَ  „загивам“ – مَهْلِكٌ  /наред с  مَهْلَكٌ/ „загиване“, „гибел“;فَرَّ /-َ/-ِ/  „бягам“ –مَفِرٌّ  /наред с مَفَرٌّ/ „бягство“;وَعَدَ  „обещавам“ –مَوْعِدٌ  „обещание“;بَاتَ  „нощувам“ –مَبِيتٌ  „нощувка“, بَاعَ  „продавам“مَبِيعٌ -  „продажба“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Настъпващите в основата на произвеждащата дума изменения съответстват на установените правила /ср.: /مَبِيتٌ < مَبْيِتٌ - /بيت/ بَاتَ ,مَفِرُّ < مَفْرِرٌ - فَرَّ.

Съществителни с модел مَفْعَلَةٌ. Дериватите се образуват с помощта на трансфикса مَ-ْ-َ-َةٌ. Мотивиращите глаголи се включват в  морфологичните типове: فَعَلَ /-ُ/: جَاعَ  „гладувам“ –مَجَاعَةٌ  „глад“,  ضَرَّ /-َ/-ُ/ „вредя“ - مَضَرَّةٌ  „вреда“, نَجَا  „спасявам се“ –مَنْجَاةٌ  „спасение“,نَقَصَ   „не достигам“  – مَنْقَصَةٌ „недостиг“; فَعَلَ /-ِ/ /рядко/:رَثَى „оплаквам“ –مَرْثَاةٌ  „оплакване“;فَعَلَ /-َ/  :  رَغَمَ „принуждавам“ –مَرْغَمَةٌ  „принуждение“, „принуда“,سَأَلَ  „питам“, „задавам въпрос“ –مَسْأَلَةٌ  „въпрос“; فَعِلَ /-َ/:حَمِدَ  „възхвалявам“ –مَحْمَدَةٌ  „възхвала“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Произвеждащите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни. Измененията в произвеждащата дума са в съответствие с нормите на езика /ср:  

./ مَرْثَاةٌ < مَرْثَيَةٌ - /رثي/ رَثَى , مَنْجَاةٌ < مَنْجَوَةٌ /نجو/ نَجَا , مَضَرَّةٌ < مَضْرَرَةٌ – ضَرَّ , مَجَاعَةٌ < مَجْوَعَةٌ - /جوع/ جَاعَ

Съществителни с модел مَفْعِلَةٌ. Образуват се посредством трансфикса   مَ-ْ-ِ-َةٌ. Произвеждащите глаголи се включват в следните морфологични типове: فَعَلَ/-ِ/ /по-често/: ظَلَمَ „гнетя“, „притеснявам“ –  مَظْلِمَةٌ „гнет“, „притеснение“,ُِ/   عَتَبَ/ „упреквам“, „порицавам“ – مَعْتِبَةٌ „упрек“, „порицание“,غَفَرَ  „прощавам“ –مَغْفِرَةٌ  „прошка“; فَعَلَ /-َ/: وَقَعَ  „сражавам се“ –مَوْقِعَةٌ  „сражение“, „битка“.

Деривационният тип е с ниска регулярност и е непродуктивен.

Отделни съществителни имена, означаващи действие като завършен акт, се образуват от глаголи І с 3-консонантен корен, получавайки следните модели:

فَعَلٌ:رَبِحَ /-َ/  „печеля“ –رَبَحٌ  „печалба“; فَعِلٌ:/-َ/  ضَحِكَ „смея се“ –ضَحِكٌ  „смях“;  فُعُلٌ:  حَلَمَ /-ُ/ „сънувам“ –حُلُمٌ  „сън“;خَسِرَ /-َ/  „губя“, „загубвам“ –خُسُرٌ  „загуба“; فَعَلَةٌ:غَلَبَ/ ِ/

„побеждавам“ –غَلَبَةٌ  „победа“; فَعِيلَةٌ: خَدَعَ /-َ/ „лъжа“, „мамя“, „измамвам“ –  خَدِيعَةٌ  „лъжа“, „измама“; فِعْلَى: ذَكَرَ /-ُ/ „спомням си“ –ذِكْرَى  „спомен“ и др.

 

2.3. Съществителни,  мотивирани от съществителни имена за действие с инфинитивно значение (отглаголни съществителни, масдари)

Производните означават „завършен акт на действието, назовано от мотивиращото съществително за действие с инфинитивно значение“. Образуват се посредством функционална транспозиция  /пренасяне/.

Мотивиращите са съществителни имена за действие с инфинитивно значение /усилващи масдари/, образувани от глаголи с 3-консонантен или 4-консонантен корен, които се отнасят към различни породи и имат следните модели:فَعْلٌ  /І/:قَفْزٌ  „скачане“ – قَفْزٌ  „скок“, فِعْلٌ  /І/:عِلْمٌ  „знаене“ – عِلْمٌ „знание“,فُعْلٌ  /І/:حُكْمٌ  „управляване“ – حُكْمٌ  „управление“, فَعَلٌ  /І/: عَمَلٌ  „работене“ – عَمَلٌ  „работа“, فَعِلٌ  /І/: كَذِبٌ „лъжене“ –كَذِبٌ  „лъжа“,فُعَلٌ  /І/:هُدًى  „направляване“, „ръководене“ –هُدًى  „направление“, „ръководство“, فَعَالٌ   /І/: طَلاَقٌ  „развеждане“ –طَلاَقٌ  „развод“, فِعَالٌ  /І/: لِقَاءٌ „срещане“ –لِقَاءٌ  „среща“, فُعَالٌ  /І/: صُرَاخٌ  „кряскане“, „викане“ – صُرَاخٌ  „крясък“, „вик“, فَعِيلٌ  /І/:رَنِينٌ  „звънене“ – رَنِينٌ  „звън“,  فَعُولٌ  /І/: قَبُولٌ „приемане“ –قَبُولٌ  „прием“,فُعِيلٌ  /І/: مُضِيٌّ „минаване“, „отминаване“ – مُضِيٌّ  „минаване“, „отминаване“ /зав. акт/, فُعُولٌ  /І/: حُضُورٌ „присъстване“ – حُضُورٌ „присъствие“,فَعْلَةٌ  /І/: رَحْمَةٌ „пощадяване“ – رَحْمَةٌ „пощада“, فِعْلَةٌ  /І/:  خِدْمَةٌ  „служене“ – خِدْمَةٌ  „служба“, فُعْلَةٌ /І/: صُحْبَةٌ  „съпровождане“ – صُحْبَةٌ  „съпровод“,فَعِلَةٌ  /І/:سَرِقَةٌ  „крадене“ –سَرِقَةٌ  „кражба“, فِعْلاَنٌ  /І/: حِرْمَانٌ „забраняване“ –حِرْمَانٌ  „забрана“, فُعْلاَنٌ  /І/: طُغْيَانٌ  „притесняване“ – طُغْيَانٌ  „притеснение“, „тирания“,  فَعَلاَنٌ /І/:طَيَرَانٌ  „летене“ –طَيَرَانٌ  „летеж“, „полет“,فَعَالَةٌ  /І/:شَهَادَةٌ  „уверяване“ – شَهَادَةٌ „уверение“,فَعَالَةٌ  /І/:  زِيَارَةٌ„посещаване“ –زِيَارَةٌ  „посещение“,مَفْعِلٌ  /І/: مَجِيءٌ „идване“, „пристигане“ –مَجِيءٌ  „идване“, „пристигане“ /зав. акт./,مَفْعِلَةٌ  /І/:مَشِيئَةٌ  „желаене“ –مَشيِئَةٌ  „желание“; تَفْعِيلٌ /ІІ/:تَحْلِيلٌ „анализиране“ – تَحْلِيلٌ  „анализ“,تَفْعِلَةٌ  /ІІ/:تَجْزِئَةٌ  „разделяне“ –  تَجْزِئَةٌ „разделение“,تَصْفِيَةٌ  „ликвидиране“, „прочистване“ –تَصْفِيَةٌ  „ликвидация“, „чистка“, تَفْعَالٌ /ІІ/ تَكْرَارٌ „повтаряне“ – تَكْرَارٌ „повторение“;فِعَالٌ /ІІІ/:جِدَالٌ  „спорене“ –جِدَالٌ  „спор“,مُفَاعَلَةٌ  /ІІІ/:مُشَاهَدَةٌ  „наблюдаване“ –  مُشَاهَدَةٌ  „наблюдение“;إِفْعَالٌ  /ІV/:إِنْقَاذٌ  „спасяване“ – إِنْقَاذٌ  „спасение“,إِفَالَةٌ  /ІV/: إِطَالَةٌ  „удължаване“ – إِطَالَةٌ  „удължение“;  تَفَعُّلٌ/V/:تَدَخُّلٌ  „намесване“ – تَدَخُّلٌ „намеса“, „интервенция“;تَفَاعُلٌ  /VІ/: تَعَاوُنٌ „взаимно подпомагане“ – تَعَاوُنٌ „взаимопомощ“;إِنْفِعَالٌ  /VІІ/:إِنْحِرَافٌ  „отклоняване“ – إِنْحِرَافٌ  „отклонение“;إِفْتِعَالٌ  /VІІІ/:إِحْتِلاَلٌ  „окупиране“ –إِحْتِلاَلٌ  „окупация“;إِفْعِلاَلٌ  /ІХ/:إِصْفِرَارٌ  „пожълтяване“ – إِصْفِرَارٌ  „пожълтяване“ /зав. акт/;إِسْتِفْعَالٌ  /Х/:إِسْتِعْمَالٌ  „употребяване“ – إِسْتِعْمَالٌ  „употреба“,إِسْتِفَالَةٌ  /Х/:إِسْتِرَاحَةٌ  „почиване“ – إِسْتِرَاحَةٌ  „почивка“;فَعْلَلَةٌ  /І-4/:كَهْرَبَةٌ  „електрифициране“– كَهْرَبَةٌ „електрификация“,فِعْلاَلٌ  /І-4/: زِلْزَالٌ „земетресение“ – زِلْزَالٌ  „земетресение“ /зав. акт/, „земетръс“;تَفَعْلُلٌ  /ІІ-4/:تَأَمْرُكٌ  „американизиране“ –تَأَمْرُكٌ  „американизация“;إِفْعِلاَّلٌ  /ІV-4/:  إِطْمِئْنَانٌ„успокояване“ –إِطْمِئْنَانٌ  „успокоение“.

Посоченият начин на образуване на съществителните за действие, означаващи завършен акт, има особено широко разпространение в арабския език. 

3. Съществителни имена за действие, представящо еднократен акт  /أَسْمَاءُ الحَدَثِ الدَّالَّةُ عَلَى المَرَّةِ/ (nomina vicis)

3.1. Общи положения

Производните, които се включват в деривационното субполе, назовават завършен еднократен акт на действието, означено от мотивиращата дума. Образуват се от глаголи и съществителни имена, означаващи действие  като завършен акт, като за целта се използва трансфиксация  или суфиксация.  

3.2. Съществителни имена, мотивирани от глаголи

Дериватите назовават „еднократен акт на действието, означено от мотивиращия глагол“. Образуват се от основата на глагола, съдържаща единствено коренна морфема, посредством прибавяне на трансфикса  -َ-ْ-َةٌи имат модел فَعْلَةٌ. Обособява се един словообразувателен тип.

Мотивиращите са глаголи І с 3-консонантен корен и се отнасят към различни морфологични типове:سَقَطَ :فَعَلَ /-ُ/  „падам“ –  سَقْطَةٌ„едно падане“, نَظَرَ  „поглеждам“ –نَظْرَةٌ„един поглед“,رَاحَ   „отивам“ –   رَوْحَةٌ„едно отиване“;/-ِ/  :فَعَلَ جَلَسَ „сядам“ –  جَلْسَةٌ „едно сядане“,كَذَبَ  „лъжа“ –كَذْبَةٌ  „една лъжа“,  وَقَفَ „ставам“, „изправям се“, „спирам“ –  وَقْفَةٌ„едно ставане“, „едно изправяне“, едно спиране“; :فَعَلَ /-َ/  وَقَعَ „падам“ –  وَقْعَةٌ„едно падане“; شَرِبَ  :فَعِلَ /-َ/“отпивам“ – شَرْبَةٌ  „едно отпиване“, غَلِطَ   „греша“ – غَلْطَةٌ „една грешка“.

Словообразувателният тип се отличава с висока регулярност, но е непродуктивен. Произвеждащите глаголи означават осезаеми действия, може да бъдат както преходни, така и непреходни и се включват в различни морфонологични типове. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на установените правила /ср.: رَوْحَةٌ - /روح/ رَاحَ/ .

3.3. Съществителни, които са образувани от съществителни имена, означаващи действие като завършен акт

Производните имат значение „еднократно, единично действие, съотнасящо се с действието, което е означено от мотивиращата дума“. Образуват се от разширената основа на съществителните, означаващи действие като завършен акт, която е получена след премахване на падежното и нунативното окончание, посредством прибавяне на суфикса -َةٌ .

Произвеждащите са съществителни, означаващи действие като завършен акт, които са мотивирани от съществителни за действие с инфинитивно значение /усилващи масдари/, отнасящи се към различни породи и имащи  както 3-консонантен, така и 4-консонантен корен. Напр.:أَكْلٌ  /І-3/ „ядене“, „хранене“ –أَكْلَةٌ  „едно ядене“, „едно хранене“,  جَرْعٌ/І-3/ „гълтане“ – جَرْعَةٌ  „едно гълтане“,  رَمْيٌ/І-3/ „изстрел“ –   رَمْيَةٌ„един изстрел“, ضَرْبٌ /І-3/ „удар“ – ضَرْبَةٌ  „един удар“,طَفْرٌ  /І-3/ „скок“ –طَفْرَةٌ „един скок“, غَزْوٌ /І-3/ „поход“ – غَزْوَةٌ  „един поход“, فَعْلٌ  /І-3/ „действие“ – فَعْلَةٌ  „еднократно действие“, /І-3/  قَفْزٌ„скок“ –قَفْزَةٌ  „ един скок“, لَمْسٌ /І-3/ „докосване“ –لَمْسَةٌ  „едно докосване“,  نَوْمٌ /І-3/ „спане“ –نَوْمَةٌ  „едно спане“,  وَطْأٌ /І-3/  „потъпкване“ –وَطْأَةٌ  „едно потъпкване“;   تَفْلِيسٌ/ІІ-3/ „банкрут“ – تَفْلِيسَةٌ „еднократен банкрут“ ; إِخْرَاجٌ /ІV-3/ „извеждане“ –إِخْرَاجَةٌ  „еднократно извеждане“ ; تَنَهُّدٌ  /V-3/  „въздишка“ – تَنَهُّدَةٌ  „една въздишка“;  تَظَاهُرٌ /VІ-3/ „демонстрация“ – تَظَاهُرَةٌ „една демонстрация“; إِنْحِنَاءٌ /VІІ-3/ „поклон“ –إِنْحِنَاءَةٌ  „един поклон“; إِبْتِسَامٌ  /VІІІ-3/ „усмивка“ –إِبْتِسَامةٌ  „една усмивка“;إِسْتِنْفَارٌ  /Х-3/ „мобилизация“ –إِسْتِنْفَارَةٌ  „еднократна мобилизация“; دِحْرَاجٌ  /І-4/ „навиване“ –دِحْرَاجَةٌ  „едно навиване“; تَدَحْرُجٌ  /ІІ-4/ „плъзгане“, „пързаляне“ – تَدَحْرُجَةٌ „едно плъзгане“, „едно пързаляне“; /ІV-4/  إِقْشِعْرَارٌ  „трепет“ – إِقْشِعْرَارَةٌ „един трепет“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен.

В случая се наблюдава известен аналог между този тип деривати и съществителните за единичност, които се образуват с помощта на същия суфикс от основата на съществително, одначаващо видово понятие или съществително със събирателно значение /ср.  سَمَكٌ  „риба“ /вид./, „риби“ /съб./  –سَمَكَةٌ  „отделна риба“, رَمْلٌ „пясък“ –  رَمْلَةٌ „песъчинка“,تِبْنٌ  „слама“ –تِبْنَةٌ  „сламка“/.

4. Съществителни имена за действие, представящо постоянно занятие, поминък или професия /أَسْمَاءُ الحَدَثِ  الدَّالَّةُ عَلَي الصِّنَاعَةِ  أَوِ الحِرْفَةِ/

4.1. Общи положения

Производните, включени в словообразувателното субполе, означават постоянно занятие, поминък или професия. Образуват се от глаголи, от съществителни имена при имплицитно изразено значение за действие, както и от съществителни за действие с инфинитивно значение /усилващи  масдари/.

4.2. Съществителни имена, мотивирани от глаголи

Дериватите назовават „постоянно занятие, поминък или професия, свързани с действието, което е означено от мотивиращия глагол“. Образуват се по трансфиксален начин, при което към основата на произвеждащия глагол, която съдържа единствено коренна морфема, се прибавя трансфиксът -ِ-َا-َةٌ, и имат модел فِعَالَةٌ. Включват се в един словообразувателен тип.

Произвеждащите глаголи са с 3-консонантен корен и се отнасят към различни морфологични типове: /-ُ/فَعَلَ :حَاكَ  „тъка“, „плета“ - حِيَاكَةٌ „тъкачество“, „плетачество“; طَبَخَ „готвя“ – طِبَاخَةٌ „готварство“; /-ِ/فَعَلَ : بَنَى „строя“ –   بِنَايَةٌ „строителство“, - حَلَقَ „бръсна“ –حِلاقَةٌ  „бръснарство“,خَاطَ  „шия“ – خِيَاطَةٌ  „шивачество“,  شَوَى  „пека“ – شِوَايَةٌ  „пекарство“;  /-َ/فَعَلَ :رَعَى  „паса“ /добитък/ – رِعَايَةٌ „професия на човек, който пасе добитък“,زَرَعَ  „обработвам земя“ –زِرَاعَةٌ  „земеделие“,طَبَعَ  „печатам“ /текст/ –طِبَاعَةٌ  „печатарство“,  /-َ/قَبِلَ :فَعِلَ „ „акуширам“ –قِبَالَةٌ  „акушерство“.

Словообразувателният тип се отличава с особено висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно преходни и по-рядко – непреходни и се включват в различни морфонологични типове. Извършващите се в произвеждащата основа морфонологични и правописни изменения съответстват на установените в езика правила /ср.:بِنَايَةٌ – /بني/ بَنَى , خِيَاطَةٌ - /خيط/ خَاطَ , حِيَاكَةٌ < حِوَاكَةٌ - /حوك/ حَاكَ /

4.3. Съществителни имена, мотивирани от съществителни, при имплицитно  изразено значение за действие

Дериватите означават „постоянно занятие, поминък или професия, свързани с предмета, назован от мотивиращото съществително“, като значението за действие е изразено имплицитно. Образуват се основно по трансфиксален начин, при което основата на мотивиращото съществително, съдържаща единствено коренна морфема, се свързва с трансфикса -ِ-َا-َةٌ, и имат модел فِعَالَةٌ. Обособява се един словообразувателен тип.

Произвеждащите може да бъдат:

Първични съществителни, назоваващи животни и растения, с чието отглеждане или продажба е свързана дадената професия:بَقْلٌ  „зеленчук – بِقَالَةٌ  „ професия на човек, продаващ зеленчук“, نَحْلٌ   „пчели“ /съб./ –نِحَالَةٌ  „пчеларство“.

Съществителни, главно немотивирани, които назовават конкретни предмети, с чието производство и/или продажба е свързана професията:بَزٌّ  „дрехи“ –بِزَازَةٌ  „професия на човек, който продава дрехи“, جَرَّةٌ  „гърне“ -  جِرَارَةٌ „грънчарство“,خُبْزٌ  „хляб“ –خِبَازَةٌ  „хлебарство“, سَرْجٌ „седло“ – سِرَاجَةٌ „седларство“,صَحِيفَةٌ  „вестник“ –  صِحَافَةٌ „вестникарство“, „журналистика“,عِطْرٌ  „парфюм“ –عِطَارَةٌ  „парфюмерийство“, فَخَّارٌ “керамични изделия“ /съб./, „керамика“ –فِخَارَةٌ  „грънчарство“, „керамика“.

Немотивирани съществителни, означаващи метали, с чиято обработка е свързана дадената професия:حَدِيدٌ  „желязо“ –حِدَادَةٌ  „железарство“, نُحَاسٌ „мед“, „бакър“ –نِحَاسَةٌ  „медникарство“, „бакърджийство“.

Съществителни, назоваващи предмети, с които се извършва характерна дейност, свързана с професията:بَحْرٌ  „море“ –بِحَارَةٌ  „ професия на лице, свързана с морето“, بَابٌ  „врата“, „порта“ –بِوَابَةٌ  „портиерство“,  فِرَاشٌ „постелки“, „мебели“ –فِرَاشَةٌ  „професия на човек, който се грижи за постелки, мебели“, „камериерство“,قَبَّانٌ  „кантар“ –قِبَانَةٌ  „ професия на лице, което отмерва с кантар“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Дериватите се отнасят основно към битовата лексика.

Отделни деривати се образуват по суфиксален начин, при което към разширената основа на произвеждащото съществително, получена след отпадане на нунативното и падежното окончание, а също и на суфикса -ِيّ- , се прибавя суфиксът -ِيَّةٌ. Мотивиращите съществителни назовават деятел, напр.: سُرُوجِيٌّ „седлар“, „сарач“ /отسُرُوجٌ  „седла“, ед. ч.سَرْجٌ  „седло“/ - سُرُوجِيَّةٌ  „седларство“, „сарачество“.

4.4. Съществителни, мотивирани от съществителни имена за действие с инфинитивно значение

Производните означават „постоянно занятие или професия, свързана с действието, назовано от мотивиращото съществително“. Образуват се от съществителни имена за действие с инфинитивно значение /усилващи масдари/ посредством функционална транспозиция. Включват се в един словообразувателен тип.

 Мотивиращите са съществителни за действие с инфинитивно значение /усилващи масдари/, образувани от глаголи от различни породи и имат следните модели:فَعْلٌ  /І/: صَيْدٌ  „ловуване“ – صَيْدٌ  „ловджийство“; فِعَالَةٌ  /І/:   تِجَارَةٌ„търгуване“ –تِجَارَةٌ  „търговия“, كِتَابَةٌ „писане“ – كِتَابَةٌ  „писарство“;تَفْعِيل  /ІІ/:تَعْلِيمٌ  „обучение“ – تَعْلِيمٌ  „учителство“;مُفَاعَلَةٌ  /ІІІ/:مُحَامَاةٌ  „защитаване“ –مُحَامَاةٌ  „адвокатство“,مُقَاوَلَةٌ  „посредничене“ –مُقَاوَلَةٌ  „посредничество“;  فَعْلَلَةٌ/І-4/:تَرْجَمَةٌ  „превеждане“ – تَرْجَمَةٌ "преводачество" Словообразувателният тип е с ниска регулярност и продуктивност.   

5. Съществителни имена за болест  /أَسْمَاءُ  الحَدَثِ الدَّالَّةُ عَلَىالدَّاءِ/المَرَضِ/  

5.1. Общи положения

Производните, които се включват в словообразувателното субполе, назовават болест, свързана с денотата, означен от произвеждащата дума. Мотивират се от глаголи и съществителни имена, при което във втория случай значението състояние е изразено имплицитно. Образуват се по трансфиксален начин.

5.2. Съществителни, мотивирани от глаголи

Дериватите  имат значение „болест, свързана с действието /респ. състоянието/, което е означено от мотивиращия глагол“. Образуват от глаголи І с 3-консонантен корен посредством прибавяне на трансфикса  -ُ-َا-ٌкъм основа, съдържаща единствено коренна морфема и имат модел فُعَالٌ . Обособява се един деривационен тип.

Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове: جَالَ :فَعَلَ/-ُ/„бродя“, „блуждая“ – جُوَالٌ  „сомнамбулизъм“, خَنَقَ  „душа“, „задушавам“ –خُنَاقٌ  „задух“ /мед./,  دَارَ  „въртя се“ –دُوَارٌ  „световъртеж“,  سَدَّ /-َ/-ُ/ „запушвам“ –  سُدَادٌ „запушване на нос“,عَطَسَ „кихам“ –   عُطَاسٌ  „кихавица“; :فَعَلَ /-ِ/  فَصَمَ  „разделям“ –فُصَامٌ  „шизофрения“;:فَعَلَ /-َ/  نَعَسَ „дремя“ –نُعَاسٌ  „сънливост“, نَامَ  „спя“ –نُوَامٌ  „летаргия“; عَطِشَ :فَعِلَ /-َ/ „жадувам“ –عُطَاشٌ  „силна жажда“ /мед./,كَسِحَ  „отслабвам“ /за крайници/ -  كُسَاحٌ  „рахит“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Дериватите се отнасят главно към битовата лексика и в по-малка степен са характерни за терминологичната. Мотивиращите глаголи може да бъдат както непреходни, така и преходни и се включват в различни морфонологични типове.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с нормите на езика /ср.: /. سُدَادٌ – /سدد سَدَّ , دُوَارٌ – /دور/دَارَ

5.3. Съществителни имена, мотивирани от съществителни

Дериватите означават „болест, свързана с денотата, назован от мотивиращото съществително“, като значението състояние в дадения случай е изразено имплицитно. Образуват се от основата на произвеждащото съществително, която съдържа единствено коренна морфема, посредством прибавяне на трансфикса  -ُ-َا-ٌи имат модел فُعَالٌ. Обособява се един словообразувателен тип с два подтипа:

а) Съществителни със значение „болест, засягаща органа, назован от мотивиращото съществително“. Произвеждащите съществителни означават органи на човешкото тяло и в преобладаващата си част са първични: جِلْدٌ „кожа“ –جُلاَدٌ  „дерматоза“,طِحَالٌ  „далак“ –طُحَالٌ  „възпаление на далака“,ظَهْرٌ  „гръб“ –ظُهَارٌ  „болки в гърба“,عَصَبٌ  „нерв“ –عُصَابٌ  „невроза“,قَلْبٌ  „сърце“ –قُلاَبٌ  „заболяване на сърцето“,كَبِدٌ  „черен дроб“ –كُبَادٌ  „заболяване на черния дроб“,نَفْسٌ  „душа“ –نُفَاسٌ  „психоза“.

б)  Съществителни означаващи „болест, причинена от предмета, назован от мотивиращото съществително“. Произвеждащите са първични съществителни, които представляват названия на предмети, свързани с човешката дейност, на хранителни продукти, както и на вещества или организми, които причиняват определени заболявания:بَحْرٌ  „море“ –بُحَارٌ „морска болест“; خَمْرٌ „вино“ –خُمَارٌ  „махмурлук“; حَامِضٌ„киселина“ –حُمَاضٌ  „киселинно отравяне“, „ацидоза“;فُطْرٌ  „гъби“ /съб./ –فُطَارٌ  „гъбно заболяване“, „микоза“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Производните се отнасят към разговорния и по-рядко – към научния стил.

 6. Съществителни за начин /маниер/ на действието /أَسْمَاءُ الهَيْئَةِ,/أَسْمَاءُ النَّوْعِ.

Дериватите, които се включват в словообразувателното субполе,  имат значение  „начин /маниер/ на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“. Образуват се от глаголи І с 3-консонантен корен посредством трансфиксация, при което към основата на глагола, съдържаща единствено коренна морфема, се прибавя трансфиксът  -ِ-ْ-َةٌи производните получават модел فِعْلَةٌ. Обособява се един деривационен тип.

Мотивиращите глаголи се отнасят към различни морфологични типове: فَعَلَ /-ُ/:كَتَبَ  „пиша“ –كِتْبَةٌ  „маниер на писане“,قَعَدَ  „седя“, „сядам“ –قِعْدَةٌ  „начин на седене“, „начин на сядане“, „поза“,مَشَطَ  „вчесвам“ –مِشْطَةٌ  „начин на вчесване“, „прическа“; فَعَلَ /-ِ/:عَاشَ  „живея“ –عِيشَةٌ  „начин на живеене“, مَشَى  „ходя“, –مِشْيَةٌ  „маниер на ходене“, „походка“,وَثَبَ  „скачам“ –وِثْبَةٌ  „начин на скачане“; فَعَلَ /-َ/:ضَجَعَ  „покланям се“ –ضِجْعَةٌ  „маниер на покланяне“, وَضَعَ „поставям“ -   وِضْعَةٌ „начин на поставяне“, „поза“, فَعِلَ /-َ/: رَكِبَ /-َ/ „яздя“ – رِكْبَةٌ „стойка на тялото при яздене“,لَبِسَ  „обличам се“ –لِبْسَةٌ  „маниер на обличане“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Произвеждащите глаголи може да бъдат както преходни, така и непреходни и се включват в различни морфонологични типове. Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с установените норми /ср.: / مِشْيَةٌ - /مشي/ مَشَى ، عِيشَةٌ - /عيش/ عَاشَ.

По изключение някои съществителни се образуват чрез прибавяне на същия трансфикс към корена на глагол с разширена основа, напр.: إخْتَمَرَ  /VІІІ-3/ „поставям си покривало“ –خِمْرَةٌ  „маниер на поставяне на покривало“, إِعْتَمَّ  /VІІІ-3/ „поставям си  чалма“ –عِمَّةٌ  „маниер на поставяне на чалма“,   إِنْتَقَبَ/VІІІ-3/ „поставям си покривало“ –نِقْبَةٌ  „маниер на поставяне на покривало“

7. Заключение

В заключение може да се отбележи, че образуването на съществителни имена за действие е явление, широко застъпено в арабския език, което се характеризира със специфични особености. Основните начини на словообразуване са афиксация /най-често трансфиксация и по-рядко суфиксация/ и функционална транспозиция. Мотивиращите са глаголи, имена за действие от инфинитивен тип и съществителни имена. Морфонологичните и правописните изменения, настъпващи в произвеждащата основа, съответстват на установените правила в арабския език.

 

 

Библиография

 

Ал-Антаки: محمحد الأنطاكي. المحيط في أصوات العربية ونحوها وصرفها. ط. الثالثة. .دار الشرق العربي. بيروت. 

Ал-Галаини 1973: مصطفى الغلاييني. جامع الدروس العربية.ط. الثانية عشر. بيروت.

Баранов 1984: Х..К. Баранов, Арабско-русский словарь. Москва. 

МУ 2004: المعجم الوسيط. مجمع اللعة العربية. ط. الرابعة.  القاهرة.

 

За автора

Пенка Самсарева – професор, доктор на филологическите науки, бивш преподавател в специалност Арабистика и семитология, ФКНФ, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“; научни интереси и области на основните научни трудове: арабско езикознание. 

e-mail: psamsareva@dir.bg

Последни публикации:

 "Някои особености на глаголното словообразуване в арабския и българския език"; В: Доклади от десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите. София, 1-6 октомври 2007 г.; София, 2009 г. /стр. 333 - 342/

"Образуване на съществителни имена за абстрахиран признак в арабския език"; В: Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в СУ "Св. Кл. Охридски". Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", София, 2010 г. , /с. 190 - 200/. 

"Образуване на съществителни имена за оръдие на действието в съвременния арабски книжовен език". В: Български учен, ориентиран към Изтока. Научен  сборник в памет на проф. Емил Боев. Университетско издателство, "Св. Кл. Охридски". София, 2017 г. /стр. 163 - 173/.

Публикации в списание МАНАС:

Самсарева, Пенка. Образуване на съществителни имена за резултат и обект на действието в съвременния арабски книжовен език (nomina patientis). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4