Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

5 / 2017 : Изток–Запад: езици, култури, общества

Българските конективи щом и след като и арабските конективи мā дāма и т̣āламā – съпоставителен текстолингвистичен анализ

Цветомира Пашова

Резюме

В настоящата статия представям резултатите от съпоставителен анализ на българските съюзи след като и щом и арабските съюзни изрази ма\ да\ма и т³а\лама\, базиран върху текстолингвистичен подход, при който съюзите се разглеждат като вид конективи – езикови изрази, сигнализиращи отношения на кохерентност между текстови сегменти от различен вид и с различна комплексност. Чрез анализ на значителен обем от български и арабски текстове беше установено, че двата български и двата арабски конектива сигнализират като свое основно значение различни видове темпорално отношение между състояния на нещата (СнН), а като свое производно (метафорично) значение – един и същи вид причинно отношение между пропозиции, при което едната (предпоставка) се явява достатъчно условие за извеждането на другата (извод). Тъй като същият вид отношение се сигнализира и от конективи с основно значение причинно отношение между СнН, бяха съпоставени контекстите при двете групи конективи, темпорални и причинни, когато сигнализират отношение между предпоставка и извод. Беше установено, че контекстите се различават по информационния статус на предпоставката – ако при конективите с основно причинно значение предпоставките са нови за текста и непознати за реципиента, при конективите с основно темпорално значение те са дадени в текста или нови, но познати на реципиента. Използвайки съответните темпорални конективи, продуцентът сигнализира, че вербализира пропозицията-предпоставка не за да съобщи на реципиента представеното в пропозицията СнН, а за да му съобщи, че знанието за това СнН е достатъчно условие за извеждането на СнН в пропозицията-извод.

 

Ключови думи: съюзи, конективи, отношения на кохерентност

Съдържание

Основен текст

Увод

Българските конективи щом и след като не са взаимозаменими в някои от реалните си контексти на употреба, докато в други замяната е възможна, без това да се отрази на кохерентността на текста. Същото важи за арабските конективи ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄. Отделно, конективите от двете двойки могат да се използват като преводни еквиваленти в някои контексти, а в други – не. Това определено поражда интерес към съпоставителен анализ.

Наличните описания на значенията и употребите на конективите не дават достатъчно информация, която да обясни взаимозаменяемостта/еквивалентността или липсата й във всички случаи на употреба (виж Граматика на СБКЕ 1983 и Петрова 1995 за българските конективи, Кантарино 1975, Бадауи, Картър и Гъли 2004 за арабските). Друг въпрос, на който би било интересно да се отговори, е защо конективи с основно темпорално значение и в двата езика сигнализират като свое второ значение причинни отношения, при положение, че има конективи с основно причинно значение.

Основна причина за непълнотата на наличните описания на изследваните конективи, според мен, е синтактико-семантичният подход, който затваря анализа в границите на сложното изречение и отчита само семантични и формално-синтактични фактори. Настоящото изследване е базирано на текстолингвистичен подход, при който реалните изречения (изказвания с форма на изречение) се разглеждат като градивни единици на текста, върху чието семантично и синтактично оформление влияят контекстуални и ситуативни фактори, вкл. когнитивните особености, знания и вярвания на участниците в комуникацията. Това предполага сложните изречения, съдържащи изследваните конективи, да се анализират в максимално широк контекст. Отчитането на контекстуални фактори предполага също така анализ на достатъчно голям брой случаи на употреба на отделния конектив, за да бъдат отчетено наличието или липсата на значима корелация между употребата на конектива и даден контекстуален фактор. 

В параграф 2 се спирам на основни понятия и принципи от анализ на текста/дискурса, които имат отношение към значението на конективите – обект на настоящото изследване. В параграф 3 излагам резултатите от анализа на извлечените от текстовия корпус случаи на употреба на двойката български конективи в съпоставка помежду им и с двата основни причинни конектива в българския език. В параграф 4 излагам резултатите от анализа на извлечените от текстовия корпус случаи на употреба на двойката арабски конективи в съпоставка помежду им и с двата основни причинни конектива в арабския. Накрая, въз основа на изложените в параграфи 3 и 4 резултати, в параграф 5 съпоставям българските и арабските конективи и давам своя отговор на поставените по-горе въпроси.  

2. Теоретична база и метод

Терминът конектив се използва от много изследователи за обозначаване на клас от езикови елементи, които се използват за сигнализиране на отношения между градивни единици на текста, наричани най-често отношения на кохерентност (вж. напр. Деганд 1998, Нот и Сандерс 1998, Сел и Оар 2007). В основата на тази функционална категория е лексикално-граматичната категория съюз, но освен съюзите фунция на конективи в текста изпълняват и други езикови изрази – предлози, наречия, словосъчетания. 

За разлика от термина «дискурсивен маркер», който възниква и се използва за обозначаване на функции на съюзи и други изрази в рамките на текста, различни от функциите им в синтаксиса на сложното изречение (Шифрин 1987, Блейкмор 2002), терминът «конектив» разглежда «свързващите» езикови изрази без оглед на комплексността на свързаните сегменти и без оглед на това какво от тези сегменти бива «свързано». С течение на времето изследванията на конективи в различни езици водят до идентифициране на отношения, контекстуални и ситуативни признаци, които сформират значенията на конективите (Суицър 1990, Оверщеген 1997, Деганд 1998, Дансигиер и Суицър 2000, Пандер Маат и Сандерс 2000, Пандер Маат и Деганд 2001).

  1.  

2.1. Отношения между сегменти на текста

Текстът е компонент от комуникативно събитие, процес или резултат от употреба на езика с комуникативна цел. Затова градивните единици на текста не са изречения, а изказвания. Изречението е компонент на езика, а изказването – на речта. Изказването използва формата «изречение», за да изрази пропозиция (мисловна репрезентация на състояние на нещата - СнН) и илокуция (комуникативно намерение). Изказване, което изразява пропозиция и има собствена илокуция, представлява самостоятелно речево действие. Така съседни изречения в текст, който е продукт на реална комуникация, може да бъдат съотнесени въз основа на

(а) репрезентираните СнН, при което използваните конективи сигнализират съотнасянето на тези СнН във времето, зависимостта им едни от други като условия и следствия, свързващите ги прилики и разлики. 

Много съм гладна, защото цял ден нищо не съм яла.

(б) пропозициите, репрезентиращи СнН, при което конективите сигнализират отношение помежду им в зависимост от техните функции в когнитивните познавателни процеси, напр. като предпоставка и извод.

Синът ми се върна много гладен и от половин час е в кухнята. Сигурно е омел всичко от хладилника.

(Знам, че синът ми е е много гладен. Знам, че е в кухнята от половин час. Знам, че в хладилника няма много храна. Въз основа на това знание стигам до извода, че синът ми е изял цялата налична храна в хладилника) 

(в) илокуциите, придружаващи пропозициите, при което конективите сигнализират отношение помежду им в зависимост от функциите им в общуването, напр. предложение и обосновка.  

Ако си гладен, в хладилника има кюфтета!

(Предполагам, че е възможно да си гладен. Затова ти съобщавам, че в хладилника има кюфтета, с което всъщност ти предлагам да си хапнеш кюфтета.)

Както е видно, отношенията, които сигнализират съюзите, както и другите конективи, не са между изречения, а между съдържанието/функцията на изреченията, използвани с цел комуникация. В горепосочените източници отношение (а) се нарича  семантично, защото е свързано с отражението на света в текста, а отношения (б) и (в) – прагматични, защото са свързани с мисленето и целите на комуникаторите, т.е. с начина, по който те създават и общуват чрез текст.

Освен въз основа на логическите си функции пропозициите, изразени в отделните изказвания, може да бъдат съотнесени и въз основа на позициите и функциите си в семантичната макроструктура (Ван Дайк и Кинч 1983, Ван Дайк 2007). Тази макроструктура има характер на йерархия, в която различните нива са заети от (групи) от пропозиции, представящи с различна степен на абстрактност отделни аспекти от света на текста. На върха на тази йерархия е тематичната пропозиция.

Освен йерархията, основваща се на различна степен на абстрактност, може да се говори за йерархия, основаваща се на различна степен на релевантност на съставящите текста пропозиции, отново спрямо темата на текста. Тази йерархия може да се свърже с придобилата широка популярност дихотомия преднопланова-фонова информация (Хопър 1979), като междинните нива се възприемат като фонови спрямо по-горните от тях и преднопланови спрямо по-долните. Функция на фоновите пропозиции е да ситуират, свързват, поясняват предноплановите пропозиции.

Установена е корелация между преднопланови пропозиции и формулирането им като главни изречения и фонови пропозиции и формулирането им като подчинени обстоятелствени изречения. Като цяло отношенията на формална съчиненост и подчиненост в рамките на сложното изречение отразяват отношения на функционална съчиненост и подчиненост в рамките на текста (Матийсен и Томпсън 1988). В зависимост от включеността си в глобалните йерархии две (групи от) пропозиции, които са съседни в линейното измерение на текста, може да бъдат равнопоставени или неравнопоставени по критериите абстрактност или релевантност.

2.2. Признаци на съотнесените сегменти

Семантичните признаци са релевантни при съотнасянето на СнН. При темпоралните отношения например релевантен семантичен признак е трайността на съотнасяните СнН – моментни/продължителни. При причинно-следствените отношения релевантен е признакът интенционалност (Пандер Маат и Сандерс 2000). Интенционалност на антецедента води например до обособяване на двойката действие-резултат, която се отличава от причина-следствие.

Сред прагматичните признаци, релевантни за отношенията между СнН, е познавателното отношение на продуцента на текста към СнН. При положително познавателно отношение продуцентът поема отговорност за фактичността на СнН, а при неутрално – не поема тази отговорност (тъй като няма знание) (Дансигиер и Суицър 2000). Познавателното отношение е признак, по който се различават например двойките действие – резултат и действие – цел, също така причина-следствие и условие-следствие.

Друг прагматичен признак, релевантен особено при отношенията между пропозиции, е информационният статус на една пропозиция спрямо текста, спрямо трайните знания на комуникиращите и спрямо тяхната работна памет (вж. напр. Ламбрехт 1994). Ще нарека тези три измерения тук новост/даденост, непознатост/познатост и неактивност/активност.   

Нова е пропозиция, която за пръв път се вербализира в текста. След това тази пропозиция придобива стойността дадена. Има и пропозиции, които са нови като формулировка, но се съдържат семантично в дадени пропозиции. Тях ще наричам изводими[1]. Когато в даден момент от разгръщането на текста се използва дадена или изводима пропозиция, тя обикновено има фонова функция и се формулира като номинализация или подчинено изречение.

Позната за участниците в комуникацията е пропозиция, която е компонент от трайните им знания. Счита се, че трайните знания са съхранени в паметта ни под формата на пропозиции. Трайните знания биват енциклопедични и епизодични. Първите включват знания за света, а вторите – знания от нашия личен опит.  Обменът на нови знания в процеса на комуникация се реализира по принцип на фона на някакъв обем общи знания между комуникиращите.

Нови знания можем да получим чрез директно сетивно възприемане на данни от околния свят или чрез възприемане на данни, обработени под формата на текст или друга знакова система. До нови знания може да достигнем и чрез умозаключения, използвайки знанията, които вече имаме. В ежедневната логика най-често се ползват импликативни умозаключения, при които от наличието на конкретен факт или истинността на едно твърдение се извежда наличието на друг конкретен факт или истинността на друго твърдение:

Ако А, то Б. Наблюдаваме А. (А е вярно) Следователно Б. (Б е вярно)

В основата на импликативния кондиционал стоят закономерности или норми (Кийнпойнтнер 1992). Закономерностите се основават на различни видове наблюдаеми отношения между СнН и индивиди в реалния свят – причинно-следствено отношение между СнН, отношение част-цяло или елемент-множество между индивиди и др. Нормите имат социален характер:

Ако А, допустимо/задължително е Б. Наблюдаваме А. Следователно допустимо/ задължително е Б.

При вербализиране на умозаключения в текста се експлицират обикновено конкретната предпоставка и изводът, а правилото се подразбира. Изводите често се маркират експлицитно като такива с изрази като следователно. В пропозициите-изводи често се срещат и изрази, чрез които се оценява убедеността в истинността на извода, вероятността от реализирането на СнН в извода, необходимостта от реализирането на СнН и др.  

Що се отнася до измерението активност/неактивност, активна е пропозиция, която се намира в работната памет на участник в комуникацията. Активирането става чрез възприемане на представеното в пропозицията СнН чрез сетивата или под формата на (част от) текст. Тъй като работната памет има малък обем, активните пропозиции сравнително бързо се дезактивират. Това означава, че с възприемането на всяко ново изречение след изречението, активирало дадена пропозиция, нейната степен на активираност намалява. Частично дезактивираните пропозиции все пак са по-достъпни за последваща когнитивна обработка от тези, които не са били активирани в рамките на актуалната комуникативна ситуация.  

2.3. Значение на конективите и семантични отношения помежду им

Проблемът за значението на конективите е двояк. От една страна той засяга въпроса какво означава един конектив, а от друга – как го означава, или как дефинираме при конективите значение (моно- и полисемия) и семантични отношения (синонимия, омонимия, хипо/хиперонимия)[2]

В отговор на въпроса «какво» първо можем да кажем, че конективите сигнализират отношения. Както вече споменах, отношенията са между различни градивни единици на текста, които биват едновременно изразявани с едно изречение – СнН, пропозиции и илокуции. Отношенията между СнН са първични спрямо отношенията между пропозиции и илокуции, така както светът е първичен спрямо текстовете, които го представят. Това е и причината почти всички конективи, които се използват за сигнализиране на отношения между пропозиции и илокуции, да имат основно значение в сферата на отношенията между СнН. Придобиването на значение, свързано с отношенията между пропозиции и илокуции е резултат от метафоричен пренос – по-абстрактното отношение се оприличава на по-конкретното (Суицър 1990).

Тук се появява следният проблем. Често в даден език има повече от един конектив за един вид отношение между СнН, напр. за едновременност, причина, цел и др. Тези конективи може да бъдат пълни синоними, но по-често не са. Различията помежду им се обуславят не от отношението, а от белези на съотнесените сегменти. Тези специфични белези се появяват във всички контексти на употреба на (едно от значенията на) даден конектив, затова употребата на конектива в контексти, в които тези белези липсват, се възприема като неудачна. Някои от тези белези са довели до постулиране на подвидове на даден вид отношение, други тепърва биват идентифицирани от лингвистите.

Опитите за допълнително подразделяне на вече обособен вид отношение се сблъскват с проблема за избора на название. И това е проблем не толкова при описанието на отделен език, колкото при съпоставителни и типологични изследвания – конективите в различните езици не сигнализират едни и същи белези, често различни са не просто отделни белези, а комбинации от белези. Обособяването на подотношения чрез специфични наименования води до идиосинкретичност на описанието. По-продуктивният подход е да се ползва набор от универсални базови отношения, а допълнителните белези да бъдат описвани като контекстуални ограничения (Блейкмор 2002). Така например изразите «в следствие на» и «в резултат на» сигнализират причинно-следствено отношение от перспективата на антецедента, т.е. маркират текстовия сегмент, който въвеждат, като представящ СнН, което е причина за СнН, представено в предходния сегмент. «Вследствие на», обаче, се използва в контексти, в които антецедентът е неинтенционално СнН (събитие), а «в резултат на» - в контексти, в които антецедентът е интенционално СнН (действие). Т.е. един конектив следва да бъде описан чрез отношението, което сигнализира, и контекстуалните ограничения, на които е подчинена употребата му. Това е неговото езиково значение.  

Когато даден конектив се използва в своето единствено или в едно от значенията си, той сигнализира именно това значение, макар да е възможно възприемащият, изхождайки от знанията си за света, да идентифицира и други отношения между и/или белези на сегментите.

По въпроса за това дали един конектив може да е многозначен, мненията на изследователите са различни до степен на противоположност: от обособяването на всеки различен контекст в различно значение на единия полюс, до извеждането на едно единствено значение като собствено значение (семантика) и описание на контекстите като конкретизиране на значението при употреба (прагматика). Въз основа на моите наблюдения върху арабските и българските конективи, и по-специално съюзите и предлозите сред тях (защото наречията и предложните словосъчетания лесно се дефинират въз основа на лексикалната си семантика) съм по-склонна да заема междинна позиция – не всички контести следва да се описват като значения, но има и редица случаи, в които не е възможно да се изведе едно единствено значение. Например има съюзи, които се използват за сигнализиране на вид темпорално отношение и вид причинно-следствено отношение (в много езици по света). В тези случаи темпоралното отношение е първото значение на конектива в диахронна перспектива и основното му значение в синхронна перспектива. Значението в сферата на причинно-следствените отношения се е появило с течение на времето вследствие на метафоричен пренос. Явно е, че не е възможно двете значения да бъдат представени като по-конкретни варианти на едно по-общо значение (хипоними спрямо хипероним). Същата е ситуацията, когато един съюз има първо и основно значение в сферата на отношенията между СнН, и второ и преносно значение в сферата на отношенията между пропозиции или илокуции.

Когато един конектив има повече от едно значение, всяко от тях може да е свързано със «свои» контекстуални ограничения. Именно тези контекстуални ограничения спомагат за идентифициране на значението, с което е използван многозначният съюз в конкретен контекст.

И накрая, кога можем да кажем, че два конектива са синоними? В настоящото изследване се придържам към разбиране, според което два конектива са пълни синоними, когато сигнализират едно и също отношение, при едни и същи контекстуални ограничения. Ако отношението е едно и също, но контекстуалните ограничения са различни, се наблюдават два варианта на семантично отношение. Първият е когато контекстуалните ограничения на единия конектив са подмножество от множеството на контекстуалните ограничения на другия. В този случай говорим за хипо/хиперонимия. Във втория случай множествата на контекстуалните ограничения на двата конектива се пресичат частично или изобщо не се пресичат. В този случай конективите са частични синоними. Същото важи за междуезиковата еквивалентност.

А и Б

Отношение

Контекст. ограничения

Пълни синоними/еквиваленти

Еднакво

КОА = КОБ

Хипероним/хипоним

Частични еквиваленти

Еднакво

КОА ⊂ КОБ

Частични синоними

Частични еквиваленти

Еднакво

КОА ∩ КОБ

Таблица 1. Семантични отношения между конективи.

Надежден тест за пълна синонимия между два едноезични конектива (когато сигнализират дадено отношение) е тяхната взаимозаменяемост във всички случаи на употреба, а за пълна еквивалентност между два разноезични конектива – възможността единият да бъде преведен с другия във всички случаи на употреба. 

  1.  

2.4. Текстови корпуси

Настоящото изследване е корпус-базирано. Случаите на употреба на българските конективи бяха извлечени от корпус, включващ художествена и документална проза от съвременни автори, с обем около 750 000 думи. От текстовете бяха извлечени всички случаи на употреба на конективите след като, щом, защото и тъй като, заедно с предходните и следходни изречения, нужни за уточняване на отношението и релевантните контекстуални признаци. Случаите на употреба на арабските конективи ма̄ да̄ма, т̣а̄лама̄, ли’анна и бима̄’анна бяха извлечени от достъпния онлайн Arabicorpus[3], по-специално включените в него художествени и част от медийните текстове[4].

3. Българските конективи след като и щом в съпоставка помежду им и с конективите защото и тъй като

Анализът на случаите на употреба на конективите в текстовия корпус показа, че и четирите се използват както за сигнализиране на отношения между СнН, така и за сигнализиране на отношения между пропозиции, които се отнасят една към друга като предпоставка към извод. И четирите конектива спадат към лексико-граматичния клас на съюзите, и въвеждат подчинени обстоятелствени изречения.

3.1. Отношения между СнН

След като и щом сигнализират темпорално отношение, при което СнН, представено в подчиненото изречение, предхожда СнН, представено в главното изречение. Бидейки подчинено обстоятелствено изречение, въведеното със съюза изречение изразява фонова пропозиция, чиято функция е да ситуира СнН от главното изречение в света на текста.

Подчиненото изречение се среща както в пре-, така и в постпозиция спрямо главното. И в двата случая изразената в него пропозиция е нова за текста. Когато подчиненото изречение е в постпозиция, пропозицията е и непозната за реципиента. Когато обаче подчиненото изречение е в препозиция, пропозицията може да има междинен статус между непозната и позната, който може да се нарече „очакван“. Този статус е резултат от връзката на пропозицията с една или повече предходни пропозиции не само чрез общи участници в СнН, но и чрез енциклопедичните знания на участниците в комуникацията.

(1) Тогава му разказах всичко: и за Гергина,  и за убийството, за това че съм сънувал самото извършване, преди то да се случи, за процеса, че всичко е самата истина. След като ме изслуша, Джоката се позамисли и рече: „Ако не е вярно, поне добре е измислено!“ (Е.Андреев)

(2) — Къде са Блинд и Перо „Пора“? — Под прикритие… за сега. — Облака, Мухата?  – Дълбоко потапяне. Ще се повяват на светло едва след като полицията лансира версията „Фатик“.(Хр. Калчев)

В (1) пропозицията в подчиненото изречение е очаквана на фона на предходните пропозиции. Тя не носи информация, която е важна за разгръщането на текста. За разлика от това в (2) пропозицията в подчиненото изречение е неочаквана за реципиента, което повишава нейната информационна стойност.  

Макар да изразяват едно и също темпорално отношение, след като и щом не са пълни синоними. Употребата на щом е обвързана с допълнителен семантичен признак – второто СнН настъпва веднага след първото, без никакъв интервал от време. Често това е допълнително сигнализирано чрез наречия като още и веднага.

 (3) Колата е паркирана близо до Дрезденер Банк и още щом я зървам, усещам как онова познато до втръсване чувство за тягост обгръща сърцето ми. БМВ-то е плътно притиснато отпред и отзад от две други коли и това едва ли е случайно.(Б. Райнов)

(4) Дара го слуша с насмешка. Но започва да нервничи, щом чуе гласа на Деян, понеже долавя, че той никога не се повишава, не избухва.(Бл.Димитрова)

В част от случаите на употреба на след като и щом, в които те сигнализират темпорално отношение, СнН в подчиненото изречение не само се случва преди СнН в главното, но се явява също така условие за неговото реализиране – необходимо, достатъчно, или необходимо и достатъчно.[5]

(5)... след като Томас умря, Мур вече нямаше на кого да бъде дясна ръка, затуй, щом го притиснахме, и си изпя урока. Тогава разбрахме, че в играта има още един играч.(Б.Райнов)

Смъртта на Томас е достатъчно условие Мур да остане без шеф, а натискът от страна на хората, от чието име говори разказвачът, е достатъчно условие Мур да «си изпее урока». Причинно-следственото отношение обаче не е във фокуса на вниманието в тези случаи, подчиненото изречение няма функцията да посочи причината за СнН в главното, а да го ситуира в поредицата от СнН, за които се разказва. Конективът сигнализира темпоралното отношение, а причинно-следственото се подразбира (имплицира). Като такова то не може да бъде използвано като дадена информация по-нататък в текста.

Защото и тъй като сигнализират причинно-следствено отношение, при което СнН в подчиненото изречение е достатъчно условие за случването на СнН в главното изречение. Фоновата пропозиция в подчиненото изречение има функцията да обясни случването на представеното в главното изречение събитие/действие или свързано с него обстоятелство.

(6) Излизаме от „Глобус“ и поемаме отново по посока на гарата, защото натам е и нощният квартал. (Б.Райнов)

Разказващият съобщава за поредно действие (нова пропозиция) и обяснява свързано с него обстоятелство. Подчиненото изречение (натам е нощният квартал) пояснява избраната посока, не самото действие (поемаме, тръгваме, започваме да вървим). Може да се каже, че отговаря на въпрос на възприемащия текста, който продуциращият предугажда: «Защо по посока на гарата?»

Във всички анализирани случаи на употреба на защото подчиненото изречение следва главното. Това е свързано и с информационния статус на пропозицията – нова и непозната. За разлика от защото, подчинените изречения, въведени с тъй като, се срещат както в пре-, така и в постпозиция спрямо главното. Препозицията, както вече споменах, означава нова и непозната, но често очаквана пропозиция. Други критерии за избор на позиция за подчиненото изречение са свързани със семантичните връзки на подчинено и главно изречение (кореферентни компоненти) с предходния и следходния текст.

(7) Добрева продължи урока. Разправяше нещо, което Маляков не разбираше, тъй като, увлечен в наблюдения, беше пропуснал обясненията й. (Мормареви)

(8) Лежа дълго и го посъветваха да не се връща към активна игра. Този удар посрещна тежко — цялото му бъдеще като че ли рухна изведнъж. Тъй като го ценяха, назначиха го за помощник-треньор, а сетне му дадоха да се занимава е децата и юношите. (Мормареви)

3.2. Отношения между пропозиции

Тук ще започна с резултатите от анализа на случаите на употреба на защото и тъй като, поради това че конективите, сигнализиращи причинно-следствени отношения между СнН, са първите кандидати за разширяване на значението по посока на сигнализиране на отношение между предпоставка и извод (Суицър 1990). Разширяването се основава на метафоричен пренос – отношението между предпоставка и извод се уподобява на отношението между причина и следствие. Така както СнН-причина е достатъчно условие за СнН-следствие, така пропозицията-предпоставка е достатъчно условие за пропозицията-извод.  

Между случаите, в които двата съюза сигнализират причинно-следствено отношение между СнН и тези, в които сигнализират причинно-следствено отношение между предпоставка и извод, се наблюдават семантични различия. Първо, правилото в основата на конкретното умозаключение може да не се основава на причинно-следствено отношение между типове СнН, оттам конкретните СнН в предпоставка и извод няма да бъдат причинно-следствено свързани. В следния пример правилото е основано на отношението елемент-множество:

 (9) Влизат те в кабинета на дежурния учител и виждат една възрастна госпожа, облечена като пластмасова манекенка и точно толкова гостоприемна. „Така и така, ние сме тези и тези, работим там и там“, обяснява всичко подробно Цветелина и подава папката с документи. Госпожата обаче не благоволява дори да отвори. Само оглежда и четиримата от глава до пети и с видимо удоволствие им заявява, че нямат свободни места. Това обаче не може да е истина, защото детската градина е спонсорирана от фирмата, в която работят и децата на всички техни служители се приемат безотказно! (П.Божилова)

Изводът на героинята, че твърдението на директорката „няма свободни места“ е невярно, се основава на факта, че тя спада към множеството на служителите на фирмата, и това означава, че каквото важи за това множество, важи и за нея, в случая приемане на детето й в детската градина.

Второ, дори правилото да се основава на причинно-следствено отношение, посоката на умозаключението може да не е от причина към следствие, а от следствие към причина. Тогава подчиненото изречение ще съдържа не СнН-причина, а СнН-следствие:

(10) — И все пак вие премълчахте причината за развода си — казвам, когато жената приключва с яденето...  — Не ви се сърдя, че сте избрали миналото ми като средство за убиване на времето — промърморва Мод. — Само че и този път не познахте. 
Не възразявам. Но тя, изглежда, също има нужда да убива времето, защото подхваща след известно мълчание ... (Б. Райнов)

В (10) разказвачът е свидетел на речта на събеседничката си и от този факт прави извод за предполагаемата причина.

И накрая, когато отношението е между предпоставка и извод, главното изречение често е експлицитно маркирано. В (9) допускам изразява извесна доза неувереност в истинността на извода, също както и изглежда в (10).

По отношение на информационния статус на пропозицията в подчиненото изречение, и тук, както когато защото сигнализира отношение между СнН, пропозицията във всички случаи е нова за текста и непозната за читателя, а подчиненото изречение е разположено след главното.

Изреченията, въведени с тъй като, и при отношение между предпоставка и извод се срещат както след, така и пред главното изречение, но постпозицията определено е предпочитана.  

(11) Тогава пичовете бързо се настаняваха върху празните щандове и провисваха краката си. От тук те наблюдаваха минаващите по главната хора и си говореха за какво ли не. Мястото беше чудесно, особено когато валеше лек дъжд, тъй като те оставаха на сушина под дългата стряха на ламаринения покрив, по който напевно барабаняха капките. (Е.Андреев)

Положителната оценка на мястото в (11) е извод, основаващ се на следното правило: Ако Х създава условия да се предпазиш от нежелани въздействия, Х се оценява положително.

Различават ли се случаите, в които вместо защото или тъй като за сигнализиране на отношение между предпоставка и извод (в рамките на сложно съставно изречение) се използват конективите щом и след като? Да, различават се по информационния статус на пропозицията-предпоставка – ако в случаите със защото и тъй като тази пропозиция е непозната за реципиента (очаквана или не), в случаите със след като и щом тя е позната за реципиента, а много често и дадена в текста. 

(12) — А представете си, че към този материал бъдат прибавени още няколко от същия тип, документиращи пазарлъците ви с други лица, все в тая сфера на оръжейния бизнес…  — Да допуснем, че си представям. И какво от това? След като веднъж сте ме обвинили в убийство, защо ви е нужно да ме обвинявате и в търговия с оръжие? (Б.Райнов)

Макар СнН в подчиненото изречение (обвиняването в убийство) да предхожда СнН в главното изречение (обвиняването в търговия с оръжие), както при темпоралната употреба на съюза, функцията на подчиненото изречение тук не е времево ситуиране на СнН от главното. Подчиненото изречение изразява пропозицията-предпоставка, от която се извежда липсата на необходимост от извършване на действието, представено в главното изречение. Пропозицията-предпоставка е дадена по-назад в текста. Дадена е и пропозицията за обвиняване в търговия с оръжие. В това изречение тя обаче е включена в нова пропозиция, като обект на оценка. Двете СнН - «обвинявам в убийство» и «обвинявам в търговия с оръжие» - са две действия, с които може да се постигне една и съща цел – арестуване и налагане на наказание на обвинения. Тъй като първият вариант е по-ефикасен от втория, след като той вече е реализиран, вторият става излишен.

Подчиненото изречение, въведено със след като в настоящото му значение, се среща пред и след главното. Когато подчиненото изречение е в препозиция, пропозицията е винаги дадена, когато подчиненото изречение е в постпозиция, пропозицията, освен дадена, може да е и нова за текста, но не и непозната за реципиента.  

Контекстуалните условия, свързани с употребата на щом, се различават от тези при след като по семантични и прагматични признаци. При щом темпоралното отношение между двете СнН не винаги е същото като при употребата на съюза в темпоралното му значение. Срещат се случаи, в които умозаключението върви от следствието към причината.

(13) Пет минути по-късно излизаме от хотела. Отправям се по навик към мерцедеса, гариран до насрещния тротоар, обаче Мод ме спира: — Ще минем и без кола. Съвсем наблизо е.  Щом е съвсем наблизо, значи Сеймур е сменил базата. (Б.Райнов)

Прагматичната разлика се състои в информационният статус на пропозицията в подчиненото изречение, въведено с щом. При препозиция на подчиненото изречение пропозицията освен дадена е и активна, т.е. въведена в текста в предходните едно-две изречения. При постпозиция пропозицията е винаги дадена и по-често активна.

В (13) разказвачът научава пропозицията «(квартирата на Сеймур) е съвсем наблизо» от събеседничката си, и прави извод за вероятната причина за подразбиращата се промяна – явно последния път, когато са го водили при Сеймур, мястото е било далеч. За да е близо сега, вероятната причина е смяна на квартирата.

Когато пропозицията е дадена в непосредствено предходния текст, обикновено първообразът и повторението са компоненти от диалог, както в (13), или от вътрешен монолог.

4. Арабските конективи ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ в съпоставка помежду им и с конективите ли’анна и бима̄ ’анна.

Анализът на употребата на арабските конективи в текстовете от корпуса също показва, че и четирите се използват както за сигнализиране на отношения между СнН, така и за сигнализиране на отношения между предпоставка и извод. И четирите конектива въвеждат подчинени обстоятелствени изречения, но само ли’анна и бимā ’анна са съюзи. Детайлна синтактична характеристика на конструкциите с ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ може да се намери в Кантарино (1975).  

4.1. Отношения между СнН.

Ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ сигнализират една и съща разновидност на темпорално отношение, при което СнН от главното изречение трае до или се случва преди края на СнН в подчиненото изречение. Подчиненото изречение има обстоятелствен характер – то задава крайната граница на интервала, в който се реализира СнН в главното изречение. На български и двата конектива се превеждат с докато.

Двете съотнесени пропозиции имат някои задължителни семантични характеристики. СнН в подчиненото изречение е непределно СнН (състояние или процес), а СнН в главното изречение е непределно или пределно (трансформация, начало на състояние/процес). В първия случай неговото времетраене е обвързано с времетраенето на СнН в подчиненото, а във втория случай неговото случване е обвързано с времетраенето на СнН в подчиненото. Това темпорално отношение, когато не е ситуирано върху темпоралната ос спрямо момента на говорене, се реализира при съотнасяне на повтарящи се или генерични СнН:

(14)

وما دام المرء في الحرب، فلا عمل آخر له سوى أن يحارب.  (الطاهر وطار)

Докато (ма̄ да̄ма) човек е на война, няма друга работа освен да воюва.

(15)

لا يشيخ الإنسان طالما ظل عقله يضفي على وجوده المعنى... (لطيفة الزيات)

Човек не остарява, докато (т̣а̄лама̄) умът му продължава да придава смисъл на съществуването му.

 

Когато двете СнН са конкретни, цялата конструкция е ориентирана към темпоралния отрязък след момента на говорене (МГ). СнН в подчиненото изречение е започнало преди МГ и продължава след МГ, а СнН в главното изречение, ако е непределно, е започнало преди МГ и ще трае докато трае СнН в подчиненото, а ако е пределно, ще се случи след МГ, но преди края на СнН в подчиненото.

(16)

لم يكن سهلا على الحاج عزام أن يتنازل ببساطة عن ربع أرباح التوكيل ولم يكن بمقدوره أيضا أن يرفض بوضوح، كان تقديره أنهم لن يبدأوا في محاربته ما دام عندهم أمل ولو قليل في أنه سيدفع... (علاء الاسواني)

Не беше лесно за хаджи Аззам да се откаже от една четвърт от печалбата, но не можеше и да откаже явно. Беше преценил, че няма да започнат война срещу него, докато (ма̄ да̄ма) имат надежда, макар и малка, че ще им плати.

(17)

وماذا بيدها ان تفعل؟ ستذهب إلى المحامي.. نعم عليها ان تتصرف هي.. فطالما زوجها يشرب شايا بالحليب من الفنجان لن يستطيع أن يتصرف..  (ريم بسيوني)

И какво може да направи? Ще отиде при адвокат. Да, тя трябва да оправи нещата. Докато (т̣а̄лама̄) мъжът й пие чай с мляко от филджанче, няма да може сам да се оправи.

 

Ако се вгледаме в примерите, ще видим, че темпоралната обвързаност между СнН в главно и подчинено изречение е съпроводена от условно-следствена. СнН в подчиненото изречение е условие или препятствие за реализирането на СнН в главното. Конективът тук обаче фокусира вниманието върху темпоралното отношение, и то е важното за текста. 

Що се отнася до информационния статус, пропозицията в подчиненото изречение винаги е нова. Тъй като подчиненото изречение се среща в пре- и постпозиция, това влияе върху познатостта. По принцип пропозицията е непозната, но когато подчиненото изречение е в препозиция, може да е очаквана.  

В част от анализираните случаи подчинените изречения, въведени с ма̄ да̄ма или т̣а̄лама̄, не функционират като обстоятелствени спрямо пропозицията в главното, а като определителни към един от аргументите на пропозицията. Това определително изречение е по-особено от стандартните – то не просто изразява характеристика на аргумента, с който е свързано, а задължителна характеристика В тези случаи двата арабски конектива се превеждат на български със стига да.

(18)

لكنه يُسرع فيبادر أي شخص يلقاه بابتسامة عريضة، ويصافحه بحرارة، و... ويوافقه على آرائه جميعا (ما دامت لا تمسّ مصالحه الحيوية) ... (علاء الاسواني)

Посреща всекиго с широка усмивка, здрависва се с него радушно, ... съгласява се с мненията му (стига да не засягат нещо, което е жизненоважно за него)...

(19) 

النوع الأول قوي ومستقل والنوع الآخر ضعيف وتابع للآخرين، وتندرج تحت النوع الأول فئتان: أولاهما المنطقي الذي يحترم آراء جميع من حوله رغم اختلافه معهم طالما كانوا يحترمون وجهة نظره هو الآخر... (رجاء عبد الله الصانع)

Първият вид (мъже) се дели на два подвида: единият е разумен, зачита мнението на другите въпреки несъгласието си с тях, стига и те да зачитат неговата гледна точка. 

 

Ли’анна и бима̄’анна сигнализират причинно-следствено отношение между СнН, при което СнН в подчиненото изречение е достатъчно условие за СнН в главното. Подчиненото изречение, въведено с ли’анна, се среща както в пост-, така и в препозиция спрямо главното, макар и доста рядко. И в двата случая подчиненото изречение изразява нова за текста и непозната пропозиция. Когато е в препозиция, пропозицията може да е очаквана.  

(20)

تمتم الأسطى ملاك بصلاة الشكر للعذراء ويسوع المخلص، ثم مد يده ليفتح الحجرة لأول مرة. كان الهواء بالداخل عَفِنا، لأنها ظلت مغلقة عاما كاملا منذ وفاة عطيه، بائع الجرائد  (علاء الاسواني)

Майстор Маляк каза под нос една благодарствена молитва на Дева Мария и Христос, после протегна ръка да отвори стаята за пръв път. Въздухът вътре миришеше на застояло, защото (ли’анна) стаята беше стояла затворена цяла година след смъртта на Атия, продавача на вестници.

 (21)

منذ قرن، لكي تستطيع الكتابة، تبنّت جورج صاند اسمًا رجالياً، وثياباً رجالية. عاشت داخلها كامرأة. ولأنّ هذا لم يعد ممكناً، فأنا أستعير كلّ مرة ثياب امرأة أخرى، كي أواصل الكتابة داخلها... (أحلام مستغانمي)

Преди един век, за да може да пише, Форж Санд приела мъжко име и облякла мъжки дрехи, в които живяла като жена. Тъй като (ли’анна) това вече е невъзможно, аз заемам всеки път дрехите на различна жена, за да продължа да пиша вътре в тях.

 

Подчинените изречения, въведени с бима̄’анна, се срещат само в препозиция спрямо главното. Пропозициите са нови и непознати, често очаквани.  

(22)

وبعد 28 دقيقة و13 ثانية، كانت الموظفة نفسها تناديه لتسلمه جواز السفر الجديد والصالح حتى 2020.. لنخرج متجهين بالسيارة إلى البنك، الذى يتعامل معه بالضاحية الغربية 30 كم من باريس.  وبما أن جميع المصالح تتوقف عن العمل من منتصف النهار حتى الثانية ظهراً ليتناول الناس وجبة الغداء، وبما أن سيارته تحتاج إلى تغيير زيت وكشف على الشكمان، خوفاً من شرطة البيئة، تركنا السيارة بمحطة البنزين بجوار البنك، لندخل مطعماً إيطالياً ... (المصري اليوم)

След 28 минути и 13 секунди същата служителка вече го викаше да му връчи новия паспорт с годност до 2020г. Излязохме и тръгнахме към колата, за да отидем до банката, която го обслужва, в западните покрайнини на Париж, на около 30км. И тъй като (бима̄ ’анна) всички офиси затварят между 12:00 и 14:00 часа, за да обядват служителите им, и тъй като колата му имаше нужда от смяна на маслото и проверка на ..., от страх да не ни спре екополицията я оставихме на бензиностанцията до банката и влязохме в един италиански ресторант...

4.2. Отношения между пропозиции

Между случаите, в които ли’анна и бима̄’анна сигнализират причинно-следствено отношение между СнН, и тези, в които сигнализират отношение между предпоставка и извод, се наблюдават същите различия, които бяха описани във връзка със защото и тъй като – в зависимост от правилото, на което се опира умозкалючението, отношението между двете СнН, представени в подчинено и главно изречение, може да не е причинно-следствено. Или ако е причинно-следствено, СнН-причина може да не е предпоставка, а извод, и съответно да не е изразено в подчиненото, а в главното изречение.

(23)

وقد كان يمكن لزياد أن يفلسف أيضاً رمز الجسر بأكثر من طريقة.. ولكن من المؤكد أنه لن يذهب أبعد من الرموز المعروفة، لأن رموزنا تأخذ بعدها من حياتنا فقط، وزياد في النهاية لم يكن يعرف كلّ ثنايا ذاكرتي. (أحلام مستغانمي)

Зияд би могъл да даде различни интерпретации на символното значение на моста, но със сигурност нямаше да отиде отвъд познатите символи. Защото (ли’анна) символите ни получават значението си от нашия собствен живот, а Зияд не познаваше всички дълбини на моята памет.

Според разказвача, достъпът до дълбините на неговата памет е необходимо условие за разгадаването на символното значение, което има за него мостът. А ако едно необходимо условие не е налично, следствието не може да настъпи. 

(24) 

ومن منطلق الأخوة الإنسانية لكل البشر في كل مكان، فإن كل شعوب ودول العالم مطالبة بالضغط من أجل إنهاء الحصار المفروض علي العراق، والذي هو جذر الشر للكثير مما يعاني منه العراقيون...  ولأن ما يربط الشعوب والدول العربية بالعراق يتجاوز الأخوة الإنسانية العامة إلي علاقة الأشقاء، فإنه من الضروري للدول والشعوب العربية أن تعمل بشكل حاسم علي إنهاء مأساة الحصار المفروض علي العراق (الاهرام 1999)

Предвид това, че всички хора по света са братя, всички народи и държави са призвани да окажат натиск за прекратяване на наложената на иракския народ блокада, която е основна причина за страданията на иракчаните. И тъй като (ли’анна) арабските народи и държави са свързани с Ирак с кръвно братство, което е по-силно от общочовешкото, арабските народи и държави трябва да имат решаващата роля в усилията за прекратяване на блокадата.

Умозаключението в (24) се опира на правило, основаващо се на сравнение. Ако Х и У имат задължение А по силата на близостта си със З, и У е по-близък до З от Х, то задължението важи с по-голяма сила за У. Т.е. арабските народи, които са по-тясно свързани с иракския от всички други народи, трябва най-много да му помагат.

В случаите, в които бима̄’анна въвежда подчинено изречение-предпоставка, то винаги предхожда главното.

(25)

ما طرحه الامين العام بلا شك خطة ممتازة تتطلب دعما ماليا كبيرا من جميع الدول الاعضاء في الجامعة وبما أن بعض الدول تعتبر ذلك عبئا ماليا عليها فمعنى ذلك ان بعض الدول فقط (كدول الخليج وعدد قليل من الدول العربية) هي التي ستدفع لذا طلبت الكويت تجزئة الخطة الى مراحل ... (المصري اليوم)

Предложеното от генералния секретар без съмнение е отличен план, който изисква финансова подкрепа от всички държави-членки в Арабската лига. И тъй като (бима̄ ’анна) за част от държавите това е сериозно бреме, това означава, че само някои държави (основно държавите от Залива) ще платят. Затова Кувейт поиска планът да бъда разделен на етапи...

Фактът, че някои държави-членки са неспособни да платят своя дял, става основание за извода, че цялата сума, нужна за реализиране на плана, ще се поеме от другите държави-членки. Тук изводът е експлицитно маркиран с „това означава“.

Що се отнася до информационния статус на пропозицията в подчиненото изречение,  както в случаите на употреба на ли’анна, така и на бима̄’анна, тя е нова и непозната, но при подчинените изречение в препозиция може да е очаквана.

Случаите на употреба на ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ за сигнализиране на отношение между предпоставка и извод се отличават употребата им за сигнализиране на темпорално отношение по някои семантични признаци. Двете СнН в главно и подчинено изречение може да имат различно темпорално съотношение от това в случаите на темпорална употреба на двата конектива. Вместо да е разположено в рамките на времевия интервал на СнН от подчиненото изречение, СнН в главното изречение може да предхожда или следхожда СнН от подчиненото изречение. Освен това СнН от подчиненото изречение може да е пределно, т.е. не неограничено във времето състояние или процес, а ограничена във времето трансформация. 

(26)

وما إن استيقظ حتى مد يده إلى المحمول وأضاء الشاشة فوجدها لم تطلبه.. ضغط رقمها فلم ترد، ولما أعاد المحاولة أغلقت عليه الخط. المسألة واضحة الآن.. إنها تلعب دور الحبيبة الغاضبة، تريده أن يجرى وراءها ويتذلل إليها. "مستحيل!"  هكذا دمدم وقد انفرجت زاوية فمه بابتسامة حانقة. أخذ يحملق أمامه فى غيظ.. ما دامت تغلق الخط فى وجهه فقد اختارت النهاية.. (علاء الأسواني)

Щом се събуди, протегна ръка към мобилния си телефон и освети дисплея. Видя, че не го е търсила. Набра я, но тя не отговори. Когато опита отново, тя му затвори. Ясно. Играе ролята на загадъчната възлюбена, иска той да тича след нея и да се унижава. „Невъзможно!“ промърмори и устните му се изкривиха в ядна усмивка. Загледа се пред себе си ядосан. Щом (ма̄ да̄ма) му затваря телефона, значи е решила да сложи край.

(27)

أشار لها السائق بأن تتوقف عن التدخين، ثم أشار إلى لافتة" ممنوع التدخين"، فصاحت بالإنجليزية: طالما أنا أدفع لك فأنا أضع القواعد! توقف هنا! (ريم بسيوني)

Шофьорът й направи знак да спре да пуши, после посочи към надписа „Пушенето забранено“. Тя се развика на английски: Щом (т¾а̄лама̄) аз плащам, аз определям правилата! Спри тук!

В (26) и (27) СнН в подчиненото изречение е пределно и следхожда СнН в главното. В (26) въз основа на минало действие се прави извод за предхождащите го подбуди, а в (27) въз основа на предстоящо действие се прави извод за настоящо състояние.

За информационния статус на пропозицията в подчиненото изречение важи, че тя във всички случаи е позната. Когато подчиненото изречение следхожда главното, пропозицията може да е нова или дадена по-назад в текста, но когато подчиненото изречение предхожда главното, пропозицията винаги е дадена, с различна степен на активираност. Пример (27) показва, че активираността може да е свързана и със ситуацията – плащането е компонент от ситуацията „ползване на таксиметров превоз“. При двата арабски конектива не се наблюдава системна корелация със степента на активираност.

5. Българските и арабските конективи в съпоставка.

Описаните в параграфи 3 и 4 резултати от анализа на контекстите, в които се използват четирите български и четирите арабски конектива, позволяват да се отговори на въпросите, зададени в началото на статията: как се отнасят семантично и прагматично  българските след като и щом и арабските ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄, както и защо те, като конективи с основно темпорално значение, имат като свое второ значение причинно-следствено (или условно-следствено) отношение, при положение, че в двата езика има други съюзи с основно причинно значение.

Таблица 2 показва вариантите на темпорално отношение между СнН, които сигнализират четирите конектива:

 

СнН-гл.изр след СнН-подч.изр

СнН-гл.изр. преди края на СнН-подч.изр

 

без интервал

след като

+

-

-

щом

+

+

-

ма̄ да̄ма

-

-

+

т̣а̄лама̄

-

-

+

Таблица 2. Темпорално отношение между СнН, сигнализирано от след като, щом, ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄

Тъй като не бяха открити други контекстуални ограничения, по които четирите конектива да се различават, въз основа на информацията от таблицата можем да заключим, че спрямо темпоралното си значение щом е хипоним на след като, ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ са пълни синоними, нито един от конективите от двете двойки не е синоним/еквивалент на конектив от другата двойка.

Що се отнася до отношението между пропозиции, и четирите конектива сигнализират условно-следствено отношение между предпоставка и извод, маркирайки подчиненото изречение като предпоставка. Отношенията между представените в пропозициите СнН са разнообразни, в зависимост от правилото, на което се опира умозаключението. Анулира се различието между българските и арабските конективи, характерно за темпоралното им значение. Между щом и след като се наблюдава разлика по отношение на информационния статус на пропозициите-предпоставки, показана в Таблица 2:

 

Нова позната

Дадена

Дадена активна

след като

+

+

-

щом

-

+

+

ма̄ да̄ма

+

+

+

т̣а̄лама̄

+

+

+

Таблица 2. Информационен статус на пропозициите в подчинените изречения, въведени със след като, щом, ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄, когато сигнализират отношение между предпоставка и извод.

Въз основа на отношението и информационния статус можем да определим ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ като пълни синоними, а след като и щом като частични синоними. Частична е и синонимията/еквивалентността между двете двойки. При превод от български към арабски всеки от конективите щом и след като може да се преведе с всеки от конективите ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄. При превод от арабски към български всеки от ма̄ да̄ма и т̣а̄лама̄ може да се преведе с щом, когато пропозицията-предпоставка е дадена и активна, и със след като, когато пропозицията е нова и позната. А когато пропозицията е дадена, но не активна, както щом, така и след като са потенциални варианти за превод.

Що се отнася до въпроса защо е нужно тези четири конектива с основно темпорално значение да се използват при сигнализиране на отношение между предпоставка и извод, отговорът се крие отново в различните информационни статуси на пропозициите-предпоставки:

 

Дадена

Нова позната

Нова непозната

след като, щом, ма̄ да̄ма, т̣а̄лама̄

+

+

-

защото, тъй като, ли’анна, бима̄’анна

-

-

+

Таблица 3. Информационен статус на пропозициите в подчинените изречения, въдедени с конектив с основно темпорално значение и подчинените изречения, въведени с конектив с основно причинно значение, когато конективите сигнализират отношение между предпоставка и извод.

Така, макар и сигнализиращи едно и също отношение между пропозиции, конективите с основно причинно значение и тези с основно темпорално значение не са пълни синоними в това си значение. Те се различават по контекстуалните ограничения, с които е свързана употребата им. Сложните изречения, в които предпоставката е маркирана с един от причинните конективи, съдържат и съобщават две пропозиции – тази в главното и тази в подчиненото изречение, плюс отношението помежду им. Сложните изречения, в които предпоставката е маркирана с един от темпоралните конективи, съдържат две пропозиции, но съобщават само една – тази в главното изречение, плюс отношението между нея и пропозицията в подчиненото изречение.

 

Арабски корпус  www.arabicorpus.byu.edu  

В-к ал-Мисри ал-яум 2010 (المصري اليوم )

(13.5 млн думи)

Художествена литуратера (1 млн думи)

 

      • إبراهيم عبد المجيد: لا أحد ينام في الاسكندرية
      • أحلام مستغانمي: ذاكرة الجسد
      • أحلام مستغانمي: عابر سرير
      • أحلام مستغانمي: فوضى الحواس
      • إدوار الخرات: ترابها زعفران
      • إلياس خوري: مملكة الغرباء
      • أمجد ناصر: حيث لا تسقط الأمطار
      • تميم صائب: لا تفقأ عينيك يا أوديب
      • خالد الخميسي: تاكسي
      • رجاء عبدالله الصانع: بنات الرياض
      • ريم بسيوني: رائحة البحر
      • ريم بسيوني: مدبولي
      • سعد الله ونوس: مغامرة رأس المملوك جابر
      • الطاهر وطار: الولي الطاهر يرفع يديه بالدعاء
      • الطاهر وطار: الولي الطاهر يعود إلى مقامه الزكي
      • الطاهر وطار: الحوات والقصر
      • الطيب صالح: عرس الزين علاء الأسواني: شيكاجو
      • علاء الأسواني: عمارة يعقوبيان
      • علي سالم: أولادنا في لندن
      • غادة السمان: ختم َلذاكرة بالشمع الأحمر
      • غسان كنفاني: أم سعد
      • غسان كنفاني: عائد إلى حيفا
      • غسان كنفاني: مسرحية الباب
      • لطيفة الزيات: الشيخوخة وقصص أخرى
      • نجاة حالو: سر الحياة
      • نجيب محفوظ: أصداء السيرة الذاتية
      • نجيب محفوظ: الكرنك
      • نجيب محفوظ: أولاد حارتنا
      • نجيب محفوظ: صدى النسيان
      • نجيب محفوظ: ميرامار
      • يحيى حقي: قصص ليحيى حقي

 

 

Български корпус (ок. 750 000 думи)

Художествена литература

Асен Милчев, Улеят на времето 

Богомил Райнов, Денят не си личи по заранта

Блага Димитрова, Лавина   

Братя Мормареви, Войната на таралежите 

Димитър Бежански, Разкази 

Емил Андреев, Проклятието на жабата 

Петя Божилова, Жега в Мадрид 

Христо Калчев, Откриване на ловния сезон 

Документалистика

Атанас Сейков, Япония в моя живот 

Божидар Димитров, 12 мита в българската история 

Боян Дуранкев, Началото и краят на третата световна война 

Желю Желев, Фашизмът 

Петър Добрев, Сага за древните българи  Документална проза от Литернет (liternet.bg)  

 

 

Бележки

 

[1] В англоезичните лингвистични изследвания се споменават три вида изводи, които правим въз основа на експлицитно изразени пропозиции с помощта на трайните ни знания: entailment, presupposition, impicature.  

[2] Фишер 2006 , както и всички статии в сборника, дават богата информация за подходите към значението на конективите, и в частност частиците сред тях. 

[3] www.arabicorpus.byu.edu

[4] Списък със заглавията и авторите на текстовете е приложен в края на статията.

[5] Необходимо условие – СнН2 е невъзможно без СнН1; СнН1 е недостатъчно за настъпването на СнН2; Достатъчно условие – СнН1 е достатъчно за настъпването на СнН2; СнН2 е възможно и без СнН1; Необходимо и достатъчно условие - СнН1 води непременно до СнН2, СнН2 е невъзможно без СнН1. Условие, което е необходимо, но не е достатъчно, не се маркира с конектив за причина (от рода на защото) и не се посочва като обяснение за настъпване на следствието.

 

 

Библиография

 

Бадауи, Картър и Гъли 2004: El-Said Badawi, Michael G. Carter and Adrian Gully. Modern Written Arabic: A Comprehensive Grammar. London and New York: Routledge.

Блейкмор 2002: D. Blakemore. Relevance and Linguistic Meaning: The Semantics and Pragmatics of Discourse markers. Cambridge: Cambridge University Press.

Ван Дайк 2008: T. A. Van Dijk. Discourse and Context. Cambridge: Cambridge University Press. 

Ван Дайк и Кинч 1983: T. A. Van Dijk and W. Kintsch. Strategies in Discourse Comprehension. New York, London: Academic Press.

Граматика на СБКЕ, т. 2 Морфология 1983: Стоян Стоянов (гл.ред), София: Издателство на БАН.

Граматика на СБКЕ, т. 3 Синтаксис 1983: Константин Попов (гл.ред), София: Издателство на БАН. 

Дансигиер и Суицър 2000: Dancygier, B & E. Sweetser. “Constructions with if, since, and because: causality, epistemic stance, and clause order“. In: Cause – Condition – Concession – Contrast: Cognitive and Discourse Perspectives. Couper-Kuhlen, El. & B. Kortmann (eds.) Berlin: Mouton de Gruyter. (pp. 111-142)

Деганд 1998: L. Degand. “On classifying connectives and coherence relations”. In: Discourse relations and Discourse markers. M. Stede, L. Wanner & E. Hovy (eds.). Universite de Montreal. (pp. 29–35)

Кантарино 1975: V. Cantarino, Syntax of Modern Arabic Prose: the Compound Sentence [volume three] Bloomington/London: Indiana University Press.

Кийнпойнтнер 1992: M. Kienpointner, Alltagslogik: Struktur und Funktion von Argumentationsmustern. Stuttgart/Bad Cannstatt: Frommann-Holzbog.

Ламбрехт 1994: K. Lambrecht, Information Structure and Sentence Form, Cambridge: Cambridge University Press.

Матийсен и Томпсън 1988: C. Matthiessen and S. A. Thompson. “The structure of discourse and subordination”. In: Clause combining in Grammar and Discourse. Haimann, J. and S. A. Thompson (eds.) Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins. (pp. 275–323)

Нот и Сандерс 1998: A. Knott & T. Sanders, The classification of coherence relations and their linguistic markers: an exploration of two languages. J. of Pragmatics 30/2. Pp. 135-175.

Оверщеген 1997: L. E. Oversteegen. “On the pragmatic nature of causal and contrastive connectives. Discourse Processes 24. (pp. 51-85)

Пандер Маат и Сандерс 2000: H. Pander Maat & Ted Sanders. “Domains of use or subjectivity? The distribution of three Dutch causal connectives explained”. In: Cause – Condition – Concession – Contrast. Cognitive and Discourse Perspectives. Couper-Kuhlen, El. & B. Kortmann (eds.) Berlin: Mouton de Gruyter. (pp. 57-82)

Петрова 1995: Стефка Петрова, Асиметрия в сложното изречение: Въпроси на семантиката и структурата. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

Сел и Оар 2007: Agnès Celle and Ruth Huart. “Connectives as Discourse Landmarks – Introduction”. In: Connectives as Discourse Landmarks. Agnès Celle and Ruth Huart (eds) Amsterdam / Philadelphia: J. Benjamins PC. (pp. 1-14)

Суицър 1990: E. Sweetser. From Etymology to Pragmatics. Metaphorical and cultural aspects of semantic structure. Cambridge: Cambridge University Press.

Фишер 2006: K. Fischer. “Towards an understanding of the spectrum of approaches to discourse particles”.  In: Approaches to discourse particles. Fischer, K. (ed) Amsterdam: Elsevier. (pp. 1–20)

Хопър 1979: P. Hopper, “Aspect and Foregrounding in Discourse”. In: Discourse and Syntax. Givon. T. (ed) New York etc.: Academic Press. (pp. 213-242)

Шифрин 1987: D. Schiffrin. Discourse Markers. Cambridge: Cambridge University Press.

 

 

За автора

Д-р Цветомира Йорданова Пашова е доцент в катедра „Арабистика и семитология“ на Факултет по класически и нови филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси и публикации са в сферата на функционалния синтаксис и лингвистика на текста, в частност словоред и конективи. 

e-mail: t.pashova@uni-sofia.bg 

Последни публикации: 

Пашова, Цв. Когнитивна ефикасност на вариантите на пасива в съвременния писмен арабски, или как арабската графика влияе върху арабската граматика. – Във: Списание за библиотечни и информационни науки, книгознание и литературна история, т. XXII, 6, 2015.

Пашова, Цв.Конективи и видове значение. – Във: Попова, М. (ред.). Актуални тенденции в развитието на прагматиката и когнитивната лингвистика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2015.

Pashova, T. The Analysis of the Students’ Interlanguage as a Tool for Adapting the Teaching of Arabic to the CEFR“, in: V. Aguilar et al. (eds.), Teaching and Learning the Arabic Language, Universidad de Murcia, 2014.

Публикации в списание МАНАС:

Пашова, Цветомира, Христина Чобанова. Формиране на учебната програма на практическия курс по арабски език в бакалавърската програма по Арабистика към СУ „Св. Климент Охридски“ в светлината на „Общоевропейската езикова рамка“. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4