Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2017 / Том 3 / Брой 2 : Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива

Коранът и кораническата литература в библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин (1252/1837 г.)

Стоянка Кендерова

Резюме

Библиотеката на Осман Пазвантоглу (1758–1807) се приема за най-голямата вакъфска библиотека, основана в българските земи през османския период. Благодарение на съхранения до днес оригинален каталог, съставен през 1252/1837 г., днес имаме представа за нейния фонд в онзи момент. Каталогът съдържа 2278 описания на общо 2405 тома ръкописни и старопечатни книги, представени в 22 тематични рубрики. Между тях преписите на Корана и на ръкописите от областта на кораническите науки (тафсӣр, к̣ирāʼāт и таджуӣд) наброяват 233 тома, а заглавията съчинения – не по-малко от 150. Каталогът удостоверява, че трудовете на най-известните автори в тази област са запълвали някога лавиците на библиотеката: ал-Байд̣āўӣ, Абӯ Лайс̱ ас-Самаркандӣ, ат̣-Ṭабарӣ, аз-Замах̮шарӣ, Абӯ Х̣аййāн, Мух̣аммад ал-Джазарū, ас-Суйȳт̣ӣ и много други.

Ключови думи: Видин, Видинска вакъфска библиотека, Осман Пазжантоглу, к̣ирāʼāт Коран, коранически науки, таджуӣд, тафсӣр

Съдържание

Основен текст

Една от най-известните личности във Видин през втората половина на ХVІІІ – първото десетилетие на ХІХ в. е Осман Пазвантоглу (1758-1807). Той привлича вниманието на изследователите преди всичко с изявите си в политическо отношение, а именно със стремежа си да се откъсне от влиянието на централната власт и да наложи свое управление в северозападните български земи (Теофилова 1932; Мутафчиева 1977; Тодоров 1990; Кастелан 1991; Градева 2009). На втори план се обръща внимание на неговата строителна и вакъфска дейност (Кийл 1980; Стайнова 1982). Редица публикации са посветени и на най-голямото му постижение в културната история на Видин – построяването на библиотека, в която прибира на съхранение книжовното наследство, останало от баща му – йеничерския началник от босненски произход Йомер ага Пасбан-заде[1], както и от десетки други жители на града. Тази библиотека се очертава като най-богатото хранилище на книги, създадено в българските земи през османския период (Малеев 1890; Шишманов 1913; Стайнова 1979, 1982a: 81-102; Кийл 1980; Кендерова 2002, 2007, 2011, 2013, 2014)[2]. Информация за нейната големина 30 години след смъртта на Осман Пазвантоглу черпим от съхранения до днес оригинален каталог, създаден по повод проверка на фонда ѝ след констатирани липси на книги (Кендерова 2004)[3].

Каталогът на библиотеката съдържа 2278 описания на общо 2405 тома книги, между които 73 старопечатни, а останалите ръкописни. Описанията са представени в 22 тематични рубрики (или раздела), които обхващат всички области в развитието на ислямската наука (коранически науки, х̣адӣс̱и, право, догматика, проповеди и молитви, суфизъм, филологически дисциплини, философия и логика, история, жития, медицина и астрономия). Подредени са в по три вертикални колони на страница. Всяко описание съдържа заглавие на съчинението; име на автора, което в доста случаи е пропуснато; вид на писмото и име на лицето, вакфирало съответната книга. Последният елемент не се среща в изследваните от нас каталози на други библиотеки от османския период, поради което представлява новост в областта на каталогизирането (Кендерова 2001, 2002а: 150-174, 2007). Това ни позволява да очертаем кръга на лицата – 65 жители на Видин, които са притежавали книги в своя дом и впоследствие са ги дарили за библиотеката на Пазвантоглу. Предвид на тази информация, се установи, че около 65% от книгите са вакфирани от неговия баща, а самият Осман Пазвантоглу фигурира в каталога с един препис на Корана (Кендерова 2008) [4].

На самостоятелен ред и с червено мастило е посочено от колко тома се състои конкретното съчинение, какъв е броят на листовете и този на редовете на една страница. Тези данни, както и информацията за името на дарителя, са от първостепенна важност, за да бъде намерено мястото в Каталога на всеки един от останалите в НБКМ около 650 тома книги.

 

I. Преписи на Корана (Мес̣āх̣иф-и шерӣфе)

На първо място в Каталога (л. 1б), веднага след уводната му част, са отразени преписите на Корана – осем описания на осем тома (Илюстрация 1). Единствено за първия между тях би могло да се твърди, че днес се съхранява в НБКМ (ОР 2711). В описанието му специално е посочено, че в художествено отношение е изготвен по османски образец (‘aлā р-ресм-и л-‘oс̱мāнӣ). Съдържа 300 листа при брой на редовете на една страница 13 и е вакфиран от бащата на Осман Пазвантоглу. Ръкопис ОР 2711 е богато украсен, за което са използвани цветни бои, и е датиран от ХІV в. Самият текст на Корана обхваща 301 листа, а върху следващите пет листа (л. 302а–306б) са изписани други текстове (Божанова-Петкова 59-60; Стоилова, Иванова 50–52). На л. 1а и 306б е поставен печатът за вакфиране на тома от страна на бащата на Осман Пазвантоглу: ўак̣афа хазā л-китāб ʽУмар аг̮а ал-машхӯр Пāсбāн-зāда.

Илюстрация 1. Уводна част на Каталога и описание на преписите на Корана (л. 1б)
Илюстрация 1. Уводна част на Каталога и описание на преписите на Корана (л. 1б)

 

Интересен е и шестият по ред препис на Корана, който според описанието съдържа 212 листа, при брой на редовете на една страница 17, и е вакфиран също от Йомер ага Пасбан-заде. Отстрани в полето е отбелязано, че в момента на изготвянето на Каталога се е намирал в зāвийето на Саляхаддин Баба[5]. Тази именно информация ни насочи към друг ръкопис от фонда на НБКМ – ОР 2531 (Петкова-Божанова 108-109; Стоилова, Иванова 56–57). На л. 1а и 220б e поставен по-едър кръгъл печат, от който личи, че ръкописът е вакфиран за същото зāвийе. Преписът съдържа обаче 220 листа, а броят на редовете на страница е 15, т.е., по тези данни той не отговаря на отразения в Каталога Коран. Няма съмнение обаче, че също е принадлежал към Видинската вакъфска библиотека, където е постъпил по-късно. За това свидетелстват два малки печата на библиотекаta: ‘aн вак̣ф-и Кютюбх̮āне-и Видӣн.

Останалите шест преписа будят нашето любопитство единствено в палеографско отношение. Вторият по ред със сигурност е образец на художествено майсторство, тъй като писмото му е охарактеризирано като с̱улус̱, на което са изпълнявани най-красивите преписи на Корана, а броят на редовете на една страница – 13, свидетелства за едър и калиграфски почерк. 

Интерес предизвиква и писмото на следващите три Корана – ʽаджем (персийско). Това определение ни насочва към настаʽлӣк̣ – писмо, възникнало в края на ХІІІ в. в Тебриз от насх̮, смесено с таʽлӣк. На него обикновено са преписвани произведенията на големите персийски поети. Самите ръкописи ще да са изминали един доста дълъг път от мястото на създаването им – Иран или Средна Азия, докато постъпят във фонда на Видинската библиотека. Същевременно, за писмото на немалка част от ръкописите на арабски език в Каталога е използвано и определението ʽараб (арабско писмо/шрифт). Това говори, от една страна, че неговият автор добре разграничава почерка на кописта-арабин от този на кописта-турчин, а от друга – навежда на мисълта, че конкретният препис идва от арабския свят.

 

II. Коранически науки

Веднага след преписите на Корана следват съчиненията, които дават наличните в библиотеката негови тълкувания (л. 2а–4а), представени под общото заглавие „Фенн-и тефсӣр“ (Илюстрация 2). В този раздел, в 138 описания, са отразени общо 176 тома. Два преписа на тафсӣри, постъпили в библиотеката след датата, когато е съставено основното тяло на Каталога, са посочени на последните му страници. Така общият брой на томовете нараства на 178, а на описанията – на 140. Тук намират място както тълкувания на целия текст на Корана, така и коментари на отделни суриал-Фāтиха,  сȳрат Йȳсуф,  сȳрат ал-Мāʼида, сȳрат ал-Анʽāм, āйат ал-Курсӣ, джузʼ Набāʼ, както и коментири на Басмала. В някои от случаите е посочено и името на автора им. Интересен щрих сред мюсюлманската кораническа литература внасят един печатан том на псалтир под наименованието Забӯр шарӣф[6] и негов превод на арабски език в ръкописен вид.

Илюстрация 2. Начална страница от раздел Фенн-и тефсūр (л. 2а)
Илюстрация 2. Начална страница от раздел Фенн-и тефсūр (л. 2а)

 

Към „Фенн-и Тефсӣр“ са включени и съчинения, които имат отношение към структурата на Корана, отменящи и отменени сури и стихове, както и обстоятелствата около тяхното низпослание. В голямата си част обаче този род заглавия са отразени в самостоятелно раздел, разположен на девета позиция – Фенн-и к̣ърāʼāт ве-теджвӣд („Рецитация и напевно четене на Корана“). Общо 43 тома са представени в 51 описания, като при последните осем не е даден броят на томовете. Може да се приеме, че става въпрос за по един том или самите съчинения са включени в сборници, които съдържат и други заглавия.

Като цяло, през 1837 година фондът на библиотеката на Осман Пазвантоглу е съдържал общо 6 тома преписи на Корана и 227 тома ръкописни книги в областта на кораническите науки, като общият брой на съчиненията е не по-малко от 150. Трудно е да се определи точната им цифра, тъй като на места едно и също заглавие е описано по няколко начина, често липсва името на автора особено при описанията на коментарите и супракоментарите. Приблизително по същото време общият брой на томовете – кораническа литература в двете големи вакъфски библиотеки в Самоков е 92 (Кендерова 2002а: 109–110, 132–133).

Следващите редове са посветени на анализ на двата раздела кораническа литература според Каталога.

1. Кораническа екзегеза (Фенн-и тефсӣр)

На първа позиция в Каталога е поставен  трудът на ‘Абд Аллāх ибн ‘Умар ибн Мух̣аммад ал-Байд̣āўӣ (поч. 716/1316) „Ануāр ат-танзӣл ўа-асрāр ат-таʼўӣл“, означен под формата „Тафсӣр ал-К̣āд̣ӣ ал-Байд̣āўӣ“ (GAL I 416, N 27, I; SB I 738). Той намира широко разпространение в целия мюсюлманския свят и има най-силно присъствие и в библиотеката на Пазвантоглу – общо седем отделни преписа са представени в девет описания на девет обемисти тома (три са над 500 листа, един е 466 листа, а два преписа от по два тома са съответно 391 и 406 листа, и 404 и 327 листа). Ако се ръководим от вида на писмото им, бихме изразили мнението, че поне два от тях са изпълнени в арабски страни, след като авторът на Каталога го определя като „ʽараб“.

Наред с основния труд на ал-Байд̣āўӣ са регистрирани и 34 тома на 15 различни заглавия коментари към него (глоси, х̣āшийа), представени в 26 преписа, както и един съкратен вариант (Талх̮ӣс Тафсӣр ал-Байд̣āўӣ), без да е посочено името на автора му. Особено предпочитание е отдадено на коментара на Мух̣аммад ибн Мус̣т̣аф̣ā ал-к̣ȳджаўӣ, известен като Шайх̮-зāда (поч. 950/1543) – шест преписа, единият от които е в четири тома с общ брой на листовете 1514 и също изпълнени на писмо, охарактеризирано като арабско.

Ако обаче проследим в хронологически порядък представените в Каталога коментари, би следвало да отбележим на първо място двата преписа на ʽАбд Аллāх ибн ал-ʽАббāс (поч. 68/687–688) единият, от които съдържа 307 листа, а другият – 436 листа. Ибн ал-ʽАббāс (GAL I 190, N 1; SB I 331) се смята за авторитет в областта на екзегеза, мюсюлманското право (фик̣х), арабската литература и х̣адӣс̱ите. Една част от разказаните от него х̣адӣс̱и той е чул от самия Мух̣аммад (когато Пророкът умира Ибн ал-ʽАббāс е само на 13 години), а повечето – от халифите ʽУмар ибн ал-Х̮ат̣т̣āб и ʽАлӣ ибн Абӣ Ṭāлиб, от баща си ʽАббāс, от Абӯ Зарр, Абӯ Суфйāн и други (Чакан, Ероглу 1988: 76-79).

Коментарът му би се наредил между най-ранните арабски книги, ако можеше уверено да се твърди, че е създаден в писмена форма. Преобладава обаче мнението, че той е записан и допълнен от лица, учили се от него и предали текста в писмена форма (Халидов 1982: 234; 1985: 40–41). Изследователите посочват девет пътища (т̣арӣк̣) на предаване на тафсӣра му (Чакан, Ероглу 1988: 76–79), като за най-авторитетен се смята този на Муʽāўийа ибн С̣āлих̣, а за най-слаб – на Мух̣аммад ибн Сāʼиб ал-Калбӣ (поч. 146/763)[7]. Тъй като в нашия случай е означено само „Тафсӣр ИбнʽАббāс“, трудно е да се отговори на въпроса дали се има предвид оригинален текст или такъв предаден от друго лице.

Фундаментален труд на всичко, което е направено по екзегеза на Корана в продължение на следващите два века и половина, представлява тафсӣрът на Aбӯ Джаʽфар Мух̣аммад ибн Джарӣр ат̣-Ṭабарӣ (поч. 310/923) – Джāмиʽ ал-байāн фӣ тафсӣр ал-К̣урʼāн (GAL I 148–149; SB I 217–218). Независимо от големия му обем (само печатното му издание включва 30 тома), той получава широко разпространение и е преписван усърдно в продължение на столетия в различните краища на мюсюлманския свят. Макар и само с един том трудът е фиксиран и в Каталога на Видинската библиотека.  

Десети век е представен и от Абӯ Лайс̱ ас-Самаркандӣ (поч. 373/983) и неговия Тафсӣр ал-К̣урʼāн (GAL I 195, N 6; SB I 347). Откриваме го в един непълен и в два пълни преписа (съответно от 541 и 395 листа). Интересна е пояснителната бележка към втория от тях, чието писмо е охарактеризирано като несӣх̮, но с х̣урӯф мук̣ат̣т̣аʽа („разделени, отделни“ букви).  

Следващото столетие ни среща с известния учен в областта на тълкуванието на Корана, х̣адӣс̱ологията, историята и суфизма – Мух̣аммад б. Х̣усайн ас-Суламӣ ан-Найсāбурӣ (поч. 412/1021), и с неговия  Х̣ак̣āʼик̣ ат-тафсӣр. (GAL I 200). Същата нисба – ан-Нӣсāбурӣ, носи и ʽАлӣ ибн Ах̣мад ал-Уèа̄х̣идӣ (поч. 468/1075), автор на краткия коментар Тафсӣр ўаджӣз, който обаче обхваща всички сӯри. Ал-Уèа̄х̣идӣ започва, но не довършва и колям коментар на Корана. Вероятно този труд е обозначен в Каталога като Тафсӣр Уèасӣт̣ли л-Уèа̄х̣идӣ (415 листа, 33 реда на страница).

Няколко известни имена в историята на арабската наука и култура представят 12-то столетие. Ал-Х̣усайн ибн Масʽӯд ал-Баг̮аўӣ (поч. 516/1122), познат и като автор на сборника х̣адӣс̱и Масāбӣх̣ ас-Сунна, намира място в Каталога с два преписа от по два тома на Маʽāлим ат-танзӣл (GAL I 363–364; SB I 620). С обширно тълкувание на Корана – ат-Тайсӣр фӣ т-тафсӣр, в каталога присъства и ʽУмар ибн Мух̣аммад ан-Насафӣ ал-Мāтурӣдӣ (поч. 537/1142). Много разпространен е и трудът на видния представител на муʽтазилитите Мах̣мӯд ибн ‘Умар аз-Замах̮шарӣ (поч. 538/1144 г.) Кашшāф ʽан х̣ак̣āʼик̣ ат-танзӣл, представен и с два коментара (Так̣рӣб ал-Кашшāф и Кашф ал-Кашшāф), както и с пет супракоментара (х̣āшийа) от различни автори (GAL I 289, N 12; SB I 507).

През втората половина на ХІІ – началото на ХІІІ в. твори Фах̮р ад-Дӣн ʽАбд Аллāх б. Мух̣аммад ар-Рāзӣ (поч. 606/1209), чийто живот преминава в постоянна полемика с муʽтазилити, х̣анбалити и исмāʽӣлити, които го обвиняват в отстъпничество от исляма. В библиотеката на Пазвантоглу той присъства с два преписа от по четири тома на известния си труд Мафāтӣх̣ ал-г̮айб, познат и като ат-Тафсӣр ал-кабӣр или Тафсӣр ар-Рāзӣ (GAL I 506, N 6; SB I 922), смятан за отговор на муʽтазилитския тафсӣр на аз-Замах̮шарӣ.

По-рядко срещани заглавия от този период са ʽАйн ал-хайат фӣ т-тафсӣр и Бах̣р ал-х̣ак̣āʼик̣ ўа-л-маʽāнӣ фӣ тафсӣр ас-сабʽ ал-мас̱āнӣ на Абӯ ал-Джамāл б. Мух̣аммад ал-Кубрā (поч. 618/1221) (GAL I 448, N 20, 6; SB I 787). Кратък тафсӣр, почиващ на трудовете на аз-Замах̮шарӣ и ал-Баг̮аўӣ създава и ʽАбд ал-Карӣм ибн ʽАлӣ ал-ʽИрāк̣ӣ (поч. 704/1304). В него той отбелязва āйатите, които се нуждаят от коментар, като понякога обяснява и разликите в четенето им (GAL SB I I 509).

Известния теолог и законовед ʽАбд Аллāх ибн Ах̣мад ан-Насафӣ (поч. 710/1310), чиито съчинения се радват на голяма популярност в Средна Азия, Афганистан и Индия, откриваме с труда му Мадāрик ат-танзӣл ўа-х̣ак̣āʼик ат-таʼўӣл. Във въведението си той споделя, че по молба на свои приятели е съставил по-достъпен за ползувателите труд, среден по обем и изчистен от еретически възгледи (GAL II 196, N 1, Х; SB II 263).

Не бихме могли да не отбележим и името на един автор, роден в далечна Андалусия, когото откриваме с цели пет тома на труда му ал-Бах̣р ал-мух̣ӣт̣. Това е Мух̣аммад ибн Йȳсуф ибн ʽАлӣ ибн Х̣аййāн, известен като Абȳ Х̣аййāн ал-Г̮арнāт̣ӣ ал-Андалȳсӣ (поч. 745/1345). Когато е на 25 годишна възраст, през 679/1280 г., той емигрира от Испания и се установява в Кайро, където преподава граматика и х̣адӣс̱и. В областта на арабската граматика, както и в коментарите си на Корана, той е последовател на аз-Замах̮шарӣ. Автор е на 15 заглавия по четене на Корана, три тафсӣра (в Каталога е фиксиран и негов коментар от 406 листа на сȳрат Нахд), два сборника х̣адӣс̱и, пет съчинения по мюсюлманско право и 11 по литература. Голяма част от трудовете му обаче са загубени (Кафес 1994).

С два обемисти тома (565 и 446 листа) на своя труд ʽУйȳн ат-тафāсӣр в Каталога присъства и Ах̣мад ибн Мух̣аммад ас-Сивāсӣ (поч. през 80-те години наVІІІ/ХІV в.) (GAL II 228, N 3, 1; SB II 319).

Няколко автора, творили през ХV–ХVІ в., също намират място в библиотеката на Пазвантоглу. Между тях са и двамата Джалāл – Джалāл ад-Дӣн Мух̣аммад ибн Ах̣мад ал-Мах̣аллӣ (поч. 1459) и Джалāл ад-Дӣн Абȳ л-Фад̣л ʽАбд ар-Рах̣мāн ас-Суйȳт̣ӣ (поч. 911/1505) с техния Тафсӣр ал-Джалāлайн (GAL II 143, N 7, 6; SB II 178). Макар и много разпространен труд, в Каталога откриваме само един екземпляр от него и един анонимен супракоментар.

Не бихме подминали и известния шейх̮юлислāм на султан Сюлейман Законодателя (926–974/1520–1566) Абȳ с-Суʽȳд Мух̣аммад ибн Мух̣аммад ал-ʽИмāдӣ (поч. 982/1574). Откриваме го с три тома на Иршāд ал-ʽак̣л ас-салӣм илā мазāйā ал-Китāб ал-Карӣм, единият от които съдържа цели 571 листа при 47 реда на страница.

Между коментарите на Корана фигурира и един единствен труд, съставен на персийски език. Това е Маўāхиб ʽалиййа на Х̣усайн ибн ʽАлӣ ал-Ўāʼиз̣ ал-Кāшифӣ (поч. 910/1505), съчинение, разпространено в много преписи и литографски издания и известно и под наименованието Тафсӣр Х̣усайнӣ. Описаният том се идентифицира с ръкопис ОР К 4 – препис от ХVІ в. (Кендерова, Иванова 1999: 123). Първите му две страници са изпълнени с високо художествено майсторство и богато орнаментирани с цветни бои (предимно синьо) и злато.

2. Други съчинения, които имат отношение към корана

Както пояснихме по-горе, една част от този род заглавия, посветени на Корана като цяло, са разкрити в раздел Фенн-и тефсӣр. С най-голяма известност се ползва ал-Итк̣āн фӣ ʽулȳм ал-К̣ур’а̄н на ас-Суйȳт̣ӣ, завършен през 1474 г. (GAL II 143, N 7, 1; SB II 178). В същия раздел откриваме и ат-Таʽрӣф ўа-л-иʽлāм би-мā фӣ л-К̣ур’а̄н, Канз ал-ʽирфāн фӣ фик̣х ал-К̣ур’а̄н, Файд̣ ал-ʽамӣм фӣ маʽнā ал-К̣ур’а̄н ал-Карӣм и няколко други, по-рядко срещани в библиотечните колекции заглавия. Наред с доста разпространеното съчинение Тартӣб зибā фӣ калимāт ал-К̣ур’а̄н, описано като самостоятелен том от 172 листа, във втория раздел – Фенн-и к̣ърāʼāт ве-теджвӣд, са отразени и трактатите Рисāла мин ал-К̣ур’а̄н, К̣аўāʽидК̣ур’а̄нʽАзӣм, както и няколко преписа, посветени на тълкувание на по-странните и трудни за разбиране думи от Корана, озаглавени най-общо като Тафсӣр Г̮арӣб ал-К̣ур’а̄н.

На второ място, отново към тафсӣрите, са включени и няколко заглавия, които третират обстоятелствата относно низпосланието на сȳрите: Танзӣл ал-āйāт ʽалā ш-Шаўāхидмин ал-абйāт, Лубāб ан-нук̣ȳл фӣ асбāб ан-нузȳл; Тафсӣр Лубāб ат-таʼўӣл фӣ маʽāнӣ ат-танзӣл (в четири тома, които съдържат общо 1274 листа, и още веднъж – в два тома, 524 листа).

Специален раздел в мюсюлманката теология и право заема учението за отменящите и отменените сȳри в Корана, което в своите изводи се опира на съответните предания. Най-известен в това отношение е трактатът ан-Нāсих̮ ўа-л-мансȳх̮. Откриваме го на две места в нашия Каталог, но без означение името на автора му.

Вторият раздел – Фенн-и к̣ърāʼāт ве-теджўӣд, включва предимно съчинения, посветени на напевното и правилното четене на Корана. В областта на таджўӣда с най-голяма известност се ползва ал-Мук̣аддимаал-джазариййа на Шамс ад-Дӣн Мух̣аммад ибн Мух̣аммад ал-Джазарӣ (поч. 833/1429), разпространено в много преписи, както и в многобройни негови шарх̣ове (GAL II 201, N 6, 8; SB II 247). В библиотеката на Пазвантоглу то фигурира в сборник с още четири съчинения, едно от които е озаглавено Таджўӣд Фāтих̣а, и в самостоятелен том, съдържащ и негово тълкувание. В друг том е включено само тълкуванието. Не по-малко популярен в тази област е и трудът на продуктивния турски автор Мух̣аммад ибн Пӣр ʽАлӣ ал-Биркаўӣ (поч. 981/1573) (GAL II 440, N 3, 2; SB II 654) ад-Дурр ал-йатӣм фӣ т-таджўӣд. Налице са още няколко трактата по таджўӣд.

Най-силно присъствие в този раздел имат съчиненията върху седемте канонични четения на Корана, като с най-много преписи – пет, се откроява ат-Тайсӣр фӣ л-к̣ирāʼāт ас-сабʽ на андалуския учен ʽУс̱мāн ибн Саʽӣд ад-Дāнӣ ал-к̣урт̣убӣ (поч. 444/1053) (GAL I 407, N 2, 1; SB I 719). Коментарите към него, на първо място – Тах̮бӣр ат-Тайсӣр на Мух̣аммад ал-Джазарӣ (GAL II 201, N 6, 2; SB II 274), присъстват в три преписа.

Стихотворна обработка на ат-Тайсӣр на ад-Дāнӣ представлява друг, също много известен и разпространен труд – Х̣ирз ал-амāнӣўа-ўаджх ат-тахāнӣ на Абȳ л-к̣āсим ибн Ах̣мад ар-Руʽайнӣ аш-Шāт̣ибӣ (поч. 590/1194). Роден в Андалусия, той, подобно на Абȳ Х̣аййāн, се преселва в Кайро, където преподава четене на Корана. Нисбата на автора определя и друго наименование на съчинението – ал-К̣асӣда аш-Шāт̣ибиййа или аш-Шāтибиййафӣ л-к̣ирāʼāт (GAL I 409, N 12, I; SB I 725). Със съкратения вариант Китāб Шāт̣ибиййа три тома от труда са означени в Каталога, към които ще добавим и още седем тома тълкувания от различни автори (ал-Фāрисӣ, Ибн к̣āс̣их̣, Абȳ Шāма, Ибрāхим б. ʽУмар ал-Джаʽбарӣ с неговия коментар Канз ал-маʽāнӣ фӣ шарх̣ Х̣ирз ал-амāнӣ, както и ал-ʽАббāсӣ с Кашф ал-маʽāнӣ).

Без съмнение, особен интерес тук представлява наличието на препис от Китāб К̣ирʼāт Абӣ Бакр мин риўāйат ʽĀс̣им . Става въпрос за представителя на Куфическата школа ʽĀс̣им ибн Бахдала Абū л-Наджджȳд ал-Асадӣ (поч. 127/744-745), когото Ибн Муджāхид свързва с едно от седемте четения на Корана[8], а много негови ученици препредават системата му на четене (Джефри 1986). ʽĀс̣им ибн Бахдала има място и в трансмисията на х̣адӣс̱и (Павлович 2017: 200–202).

Към кораничеките науки се отнасят и четенията на осемте и повече имами. Тук най-известен труд е ал-Канз фӣ л-к̣ирāʼāт ал-ʽашр на ʽАбд Аллāх б. Мух̣аммад ал-Ўāсит̣ӣ (поч. 741/1341) (GAL SB II, 211, N 1б). В Каталога откриваме и Нашр с̣аг̮ӣр на Мух̣аммад б. Мух̣аммад ал-Джазарӣ (поч. 833/1429). Негов труд е и Такрӣб ан-нашрфӣ л-к̣ирāʼāт ал-ʽашр (GAL II 200–203; SB II 274–278). По-рядко срещано заглавие е ал-Будȳр аз-зāхирафӣ л-к̣ирāʼāт ал-ʽашр на ʽУмар б. Зайн ад-Дӣн ал-Ансāрӣ ал-Мис̣рӣ ан-Нашшāр Абȳ Х̣афс̣, живял през ХV в., което откриваме в три преписа.

 

*     *     *

Направеният сравнително обстоен преглед на преписите на Корана и на съчиненията от областта на кораническата литература ни позволява да отбележим, че в библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин през 1252/1837 г. са съхранявани трудовете на най-видните представители на арабската литература в тази област. Наред с тях, Каталогът отразява и по-малко познати и по-слабо разпространени заглавия, някои от които не успяхме да открием в справочниците. Това говори за достатъчно широки интереси, преди всичко на лицата, които са вакфирали за библиотеката свои книги. На първо място сред тях се откроява бащата на Осман Пазвантоглу – Йомер ага, чието име присъства като дарител на 140 от томовете кораническа литература и на още три Корана. С далеч по-малко вакфирани книги се очертават други жители на града – административни и религиозни служители, както и трима представители на столичното йеничерско съсловие на служба във Видин. Между дарителите присъства и една жена – Фатима хатун, а един том, който съдържа два тафсūра, е вакфиран за душата на покойния ас-Саййид Саʽūд Исх̣āк̣ ан-Наджāтӣ, най-вероятно арабин.

Присъствието на тези съчинения, съхранявани някога в библиотеката на Осман Пазвантогу, би повдигнал и въпроса в каква степен те са ползвани от просветените и грамотни жители-мюсюлмани на Видин. Трудно е да се отговори на този въпрос при положение, че липсват данни за читатели и ползуватели на книгите[9]. Самият факт обаче, че Каталогът е съставен след констатирани липси на книги и невърнати такива, ясно говори, че фондът на библиотеката е ползван, както и че книги са изнасяни извън нейната сграда. От друга страна, в наследствените описи на видинските кадийски сиджили се съдържат доста сведения за лица, притежаващи в дома си книги (Кендерова 2009).

Идея за ползването на една книга ни дават и бележките към текста, оставени по полето на страниците ѝ от нейни ползуватели, както и приписките по други незапълнени места, които имат различен характер: бележки от семеен характер, кратки молитви, рецепти, биографични данни за автора и други. Те могат да бъдат направени не само от жители на Видин, но и от други ползуватели на съответната книга по нейния път от мястото на създаването/преписването ѝ до окончателното ѝ установяване във Видинската библиотека.

 

Бележки

 

[1] Думата „пāсбāн“, персийска по произход и идентична по значение с думата „пазвант“, означава „нощна стража“, „караул“, „часовой“. Съчетанието „Пазвантоглу“ е турско, а „Пāсбāн-зāде“– персийско. И двете се превеждат като „Синът на пазвантина (или на пāсбāна)“. В Каталога откриваме името под формата Бāсбāн-зāде.

[2] Фондът на Видинската библиотека е получен в НБКМ през 1888 г. Тогава е създадена и българо-турска комисия, която предава на турското правителство 2014 тома, а останалите 650 са приети на съхранение в Народната библиотека, като не е известно какви по съдържание книги са предадени на турския представител и какви са останали у нас (Йорданов 1930: 134, 196–197).

[3] Каталогът (S 52а) се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) и е предмет на бъдещо издание. Същевременно, за австрийския вицеконсул по онова време във Видин Фон Валхер е създаден съкратен вариант на този каталог. Той се съхранява в Националната библиотека на Австрия (Флюгел 1865: 56–57, N 45).

[4] Никъде в този каталог не са отбелязани като вакфиращи майката на Осман Пазвантоглу – Рукийе хатун (за нейната библиотека вж Кендерова 2004a), както и Идрис паша, мух̣āфъз̣ на Видин. Очевидно, в онзи момент техните библиотеки все още са били самостоятелни. По-късно, когато се създава Видинската вакъфска библиотека, те са присъединени към нея.

[5] Саляхаддин Баба е бекташийски шейх̮. През 1689 г., заедно с 1000 души доброволци, той се опитва да пробие обсадата на Видин от австрийците. На мястото, където загива, Осман Пазвантоглу издига гробница и текке. На церемонията присъстват и 85 души военни, които заемат различни постове в йеничерския корпус в града (Стайнова 1982).  

[6] Най-вероятно това е старопечатната книга със сигнатура О 1027, чиято титулна страница гласи „Книга на псалмите на цар и пророк Давид“, издадена в Рим от Типография Савариана през 1614 г. (Стоилова 2005; Стоилова, Мусакова 2005).

[7] В Каталога на арабските ръкописи, съхранявани в Института за източни ръкописи в Санкт Петербург, Ибн ʽАббāс е представен според РиўāйатМух̣аммад ибн Сāʼиб ал-Калбӣ (Бациева и други 1986: 54, N 390).

[8] Благодаря на доц. П. Павлович за направеното уточнение относно идентифицирането на този автор.

[9] Далеч по-ясно е положението относно ползването на книгите в Самоков. Двата каталога на Самоковските библиотеки съдържат върху последните си страници имената на 103 души – читатели (Кендерова 2002а: 224–268, 277–283).

 

 

Библиография

 

Атанасов 2008: Християн Атанасов. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век. ИК „Синева“: София, 2008.

Бациева и други 1986: С.М. Бациева, А.С. Боголюбов, К.А. Бойко, О.Г. Большаков, П.А. Грязневич, А.И. Михайлова, Л.И. Николаева, С.Б. Певзнер, М.Б. Пиотровский, А.Б. Халидов, Т.А. Шумовский. Арабские рукописи Института Востоковедения. Краткий каталог. Под ред. А.Б. Халидова. Часть 1. Наука: Москва, 1986.

Ваглиери 1986: L. Veccia Vaglieri. „Abd Allah b. al-Abbas“. In: EI2, T. I, 1986 (pp. 40–41).

Градева 2009: Rosica Gradeva. „Osman Pazvantoglu“. In: Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009 (pp. 447-448).

Джефри 1986: Jeffery, A.  „‘Āṣim, Abū Bakr ‘Āṣim b. Bahdala Abī’l-Nadjdjūd al-Asadī“. In: EI2, Vol. I, 1986 (pp. 706–707).

Илиев 2011: Невен Илиев. Османската империя, Видин и Осман Пазвантоглу. Община Видин: Видин, 2011.

Йорданов 1930: Велико Йорданов. История на Народната библиотека в София. По случай 50-годишнината ѝ. 1879–1929. София, 1930.

Кастелан 1991: G. Castelan. Histoire des Balkans (XIV–XX s.). Fayard: Paris, 1991.

Кафес 1994: Mahmut Kafes. „Ebû Hayyân el-Endelüsi“. In: Türkiye Diyanet Vakfı Islâm Ansiklopedisi. Cilt 10. İstanbul, 1994 (s. 152–153).

Кендерова 2001: StKenderova. „Traditions et innovations dans le catalogage des livres des Bibliothèques de waqf en Bulgarie“. В : Проучвания в чест на проф. Вера Мутафчиева. Състав. Е. Радушев, З. Костова, В. Стоянов. АMICITIA: София, 2001 (cтр. 147–174).

Кендерова 2002: Стоянка Кендерова. „Големите обществени (вакъфски) библиотеки по българските земи в светлината на новоиздирени извори“. В: Историята на книгата – начин на живот. Сборник в чест на проф. дфн Ани Гергова. Състав. и ред. Кр. Даскалова. Издателска къща „ЛИК“: София, 2002 (cтр. 115–151).

Кендерова 2002а: Стоянка Кендерова. Книги, библиотеки и читателски интереси сред самоковските мюсюлмани (ХVІІІ – първа половина на ХІХ век). НБКМ: София, 2002.

Кендерова 2004: Стоянка Кендерова. „Библиотеката на Осман Пазвантоглу по времето на Софроний (според новооткрит неин опис)“. В: Софроний Врачански. Сб. Изследвания. Под ред. на Д. Караджова и Ст. Таринска. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“: София, 2004 (c. 304–311).

Кендерова 2004а: Stoyanka Kenderova. „The Book and the Muslim Woman in the Bulgarian Lands in the Ottoman Period“. In: The Library and the WomanInternational Scientific Conference, Sofia, 24-26th Sept. 2003. SONM Publishers: Sofia, 2004 (p. 135–147).

Кендерова 2007: Стоянка Кендерова. „Арабската граматика, представена в библиотеката на Осман Пазвантоглу (1837 г.)“. В: Научни приноси в памет на проф. Константин Попов. Материали от научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов“. София, 29-30.ХІ.2007. ИК „Знакʼ 94“: Велико Търново, 2007 (s. 206–216).

Кендерова 2007а: Stoyanka Kenderova. „Le catalogage dans les bibliothèques de waqf ottomanes. Traditions et innovations“. In : Zenit e nadir II. I manoscritti dell’area del Mediterraneo : la catalogazione come base della ricerca. Atti del Seminarion internazionale Montepulciano, 6-8 Luglio 2007. Montepulciano, 2007 (pp. 47–62).

Кендерова 2008: Стоянка Кендерова. „Дарителите на книги за библиотеката на фамилия Пазвантоглу“. B: Библиотека, 1, 2008 (стр. 17–30)

Кендерова 2009: Стоянка Кендерова. За цената на арабописмената книга във Видин през ХVІІІ век“. В: Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сб., посветен на 65-годишнината на Татяна Янакиева. НБКМ: София, 2009 (cтр. 70–93).

Кендерова 2011: Stoyanka Kenderova. „La bibliothèque de la famille de Pazban-Zade à Vidin  (30 ans après la mort d’Osman Pazvantoğlu)“. In : Travaux de Symposium international « Le livre. La Roumanie. L’Europe ». IIIe édition – 20-24.09.2010. T. II. Bucarest, 2011 (pp. 133–141).

Кендерова 2013: Стоянка Кендерова. Правната литература в библиотеката на Осман Пазвантоглу“. B: Библиотека, 5, 2013 (cтр. 155–161).

Кендерова 2014: Стоянка Кендерова. „Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин (1837)“. В: Модернизационни тенденции в стопанския и кулктурен живот във Видинско и Тимошко (ХІХ–ХХ век). Сборник с материали от Международна научна конференция Видин, 24-25 октомври 2013 гСъстав. Св. Кръстева. „Вда Словена“: София, 2014 (стр. 7–18).

Кендерова, Иванова 1999: Стоянка Кендерова, Зорка Иванова. Из сбирките на османските библиотеки в България ХVІІІ-ХІХ век. Каталог на изложба от ръкописи и старопечатни книги. София, май 1998. НБКМ: София, 1999.

Кендерова, Стоилова 2013: Stoyanka Kenderova, Anka Stoilova. Brief Catalogue of the  oriental manuscripts preserved in St. St. Cyril and Methodius National Library. Vol. I. OR K1-OR K18, OR 1-OR 200. NBKM: Sofia, 2013.

Кийл 1980: M. Kiel. „The date of construction of the Library of Osman Pazvantoglu in Vidin“.  In: Etudes balkaniques, 2, 1980 (pp. 116–119).

Малеев 1890: М.Л. Малеев. „Опис на недуховните книги от Видинската библиотека на Осман Пазван ага“. B: СбНУНК, Кн. III, 1890 (cтр. 405–409).

Михайлова 2008: Ц. Михайлова. Осман Пазвантоглу (1758–1807). Библиографски указател. Регионална библиотекa: Видин, 2008.

Моллаибрахимоглу 2002: Süleyman Mollaibrahimoğlu. Süleymaniye Kütüphanesi’nde bulunan yazma tefsirler (metot ve kaynakları). Mas-it: İstanbul, 2002.

Мутафчиева 1977: Вера Мутафчиева. Кърджалийско време. Наука и изкуство: София, 1977.

Павлович 2017: Павел Павлович. Подходи към изучаването на ранния ислям (VІІ–VІІІ  в.). Метод и история. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2017.

Петкова-Божанова 1977: Ганка Петкова-Божанова. Опис на арабските ръкописи. Т. І. Коран. НБКМ: София, 1977.

Стайнова 1979: М. Stajnova. „Ottoman libraries in Vidin“. In: Etudes balkaniques, 2, 1979, (pp. 54–69).

Стайнова 1982: Михаела Стайнова. „За вакъфската дейност на Осман Пазвантоглу във Видин и Видинския край“. B: Векове, 6, 1982 (c. 72–79).

Стайнова 1982а: Михаела Стайнова. Османските библиотеки в българските земи ХV–ХІХ век. Студии. НБКМ: София, 1982.

Стоилова 2005: Анка Стоилова. „Псалмите на арабски език в ръкописи и старопечатни книги, съхранявани в Народната библиотека“. В: Библиотеката. Минало и настояще. Юбилеен сборник, посветен на 125-годишнината на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Науч. ред. Ал. Дипчикова, Ел. Мусакова. НБКМ: София, 2005 (с. 375–387).

Стоилова, Иванова: Анка Стоилова, Зорка Иванова. Свещеният Коран през вековете. Каталог на изложба от ръкописи и печатни издания, съхранявани в НБКМ. София, февруари 1995. НБКМ: София, 1995.

Стоилова, Мусакова 2005: Анка Стоилова, Елисавета Мусакова. „Арабски препис на Псалтира от XVI век (ОР 3570)“. В: Библиотеката. Минало и настояще. Юбилеен сборник, посветен на 125-годишнината на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Науч. ред. Ал. Дипчикова, Ел. Мусакова. НБКМ: София, 2005 (с. 388–405).

Теофилова 1932: М. Теофилова. Бунтът на Пазвант-оглу и неговото значение за  българското освободително движение в ХІХ век. Принос към предисторията на българското освободително движение. София, 1932 (докторат, защитен в Университета в Берн).

Тодоров 1990: Върбан Тодоров. „Малко известно издание за Осман Пазвантоглу“. Исторически преглед, 3, 1990 (c. 84–91).

Флюгел 1865: G. Flügel. Die Arabischen, persischen und türkischen Handschriften der kaiserlich-königlichen Hof-Bibliothek zu Wien. B. I. Wien, 1865.

Халидов 1982: Анас Б. Халидов. „Книжная культура. В: Очерки истории арабской культуры X–XV вв. Отв. ред. О.Г. Большаков. Наука: Москва, 1982 (cтр. 215–310).

Халидов 1985: Анас Б. Халидов. Арабские рукописи и арабская рукописная традиция. Наука: Москва, 1985.

Халидов 1987: Анас Б. Халидов. „Рукописная книга в арабской культуре“. – В: Рукописная книга в культуре народов Востока. Очерки. Книга Первая. Наука: Москва, 1987 (стр. 241–300).

Чакан, Ероглу: 1988. Ismail L. Çakan, Muhammed Eroğlu. „Abdullah b. Abbas b. Abdülmuttalib“. In: Türkiye Diyanet Vakfı Islâm Ansiklopedisi. Cilt 1. Istanbul, 1988 (pр. 76–79).

Шишманов 1913: Асен Шишманов. „Собрание восточных рукописей в Софии“. Записки Восточного отделения Русского археологического общества. № 23. Ст. Петерсбург, 1913 (c. 61–76).

GAL: Carl Brockelmann. Geschichte der Arabischen Literatur. Bd I–II. Weimar-Berlin, 1898–1902.

GAL SB: Carl Brockelmann. Geschichte der Arabischen Literatur. SBd I–III. Leiden, 1937–1942.

 

 

 

За автора

Проф. д-р Стоянка Кендерова завършва турска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност френски език. Специализира арабски език в Института за живи езици „Бургиба“ в Тунис. Целият си трудов стаж прекарва в отдел „Ориенталски сбирки“ при Националната библиотека, като около 25 години е негов ръководител. Каталогизира арабски и османотурски ръкописни книги и обработва архивни документи на тези езици. Защитава докторат в Института за източни ръкописи в Санкт Петербург и втори докторат – в Университета в Страсбург. Работи в областта на източната палеография, кодикология и дипломатика, средновековна арабска географска литература, история на османските библиотеки, история на медицината в Османската империя и османотурски извори за българската история. От 1992 г. преподава „Увод в османската дипломатика“ в катедра „Тюркология и алтаистика“ в ЦИЕК.

e-mail : kenderovastoyanka@yahoo.fr

Последни публикации:

„Les livres musulmans. Centres de production dans les terres bulgares à l’époque ottomane“. Etudes balkaniques (Cahiers Pierre Belon. La culture ottomane dans les Balkans), Paris, 2009, N 16 (р. 169–198).

Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция. The Bulgarian Lands in Medieval Arabic Cartographic Tradition (9th14th centuries). Atlas. Authors: St. Kenderova, At. Stamatov D. Stoimenov. Еd. by St. Kenderova and At. Stamatov. Tangra TanNakra: Sofia, 2011, 336 p. (успореден текст на български и английски език).

Brief Catalogue of the Oriental Manuscripts Preserved in St. St. Cyril and Methodius National Library. Vol. І. ОR К1 – К19; ОR 1- ОR 200. Compiled by St. Kenderova and A. Stoilova. Еd. by St. Kenderova. НБКМ: Sofia, 2013, 292 p.

Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает. Ежедневна и ежемесечна статистика. НБКМ: София, 2015, 180 с.




Публикации в списание МАНАС:

Кендерова, Стоянка. Първата граматика на турския език, отпечатана в Османската империя (1730 г.). – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, Том 3, 1, 2017.