Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2017 / Том 3 / Брой 2 : Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива

Образуване на съществителни имена за резултат и обект на действието в съвременния арабски книжовен език (nomina patientis)

Пенка Самсарева

Резюме

Настоящата работа разглежда образуването на съществителни имена за резултат и обект на действието (Nomina patientis) в съвременния арабски книжовен език. В изследването се прилага ономасиологичен подход, а конкретният анализ се реализира в границите на словообразувателния тип. Производните се образуват основно чрез трансфиксация и по-рядко чрез конфиксация. Мотивиращите думи са единствено преходни глаголи. По-голяма част от трансфиксалните типове се характеризират със сравнително висока регулярност, но с ниска продуктивност. Някои деривационни типове притежават допълнително словообразувателно значение, като „съвкупност от еднородни предмети, получена в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“, „отпадък, получен в следствие извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“. Дериватите се отнасят както към терминологичната, така и към битовата лексика.

Ключови думи: арабски език; образуване на съществителни имена за резултат и обект на действието (Nomina patientis); ономасиологичен подход; деривационен тип; деривационен формант; трансфиксация; конфиксация; словообразувателно значение; мотивираща дума; деривати.

Съдържание

Основен текст

1. Общи положения

Настоящата работа разглежда образуването на съществителни имена за резултат и обект на действието в съвременния арабски книжовен език. При изследването се прилага ономасиологичен подход, а конкретният анализ се осъществява в границите на словообразувателния тип.

Производните, включени в словообразувателното поле, са девербални съществителни, назоваващи предмет, който възниква в резултат на извършване на определено действие или е обект на определено действие, и се характеризират със словообразувателно значение „резултат и обект на действието, означено от мотивиращия глагол“. Произвеждащите глаголи са преходни. Дериватите се образуват по два начина - трансфиксален и конфиксален.

 

2. Съществителни, образувани чрез трансфиксация

Производните се образуват от глаголи І с 3-консонантен (основно) или с 4-консонантен корен (рядко) посредством определени трансфикси и имат следните модели:

مَفْعَلَةٌ ,مَفْعَلٌ ,أُفْعُولَةٌ ,فَعِيلَةٌ ,فُعَالَةٌ ,فُعْلَةٌ ,فِعْلَةٌ ,فَعْلَةٌ ,فَعِيلٌ ,فُعَالٌ ,فِعَالٌ ,فَعَالٌ ,فَعَلٌ ,فُعْلٌ ,فِعْلٌ ,فَعْلٌ,

مَفْعُولاَتٌ ,مَفْعُولَةٌ ,مَفْعُولٌ. 

Обособяват се 19 словообразувателни типа.

Съществителни с модел فَعْلٌ. Дериватите се образуват от основата на глагола, съдържаща единствено коренна морфема, посредством прибавяне на трансфикса ٌ-ْ-َ-. Мотивиращите глаголи се отнасят към различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) دَرَسَ :فَعَلَ  „уча“ – دَرْسٌ „материал, предназначен за учене“, „урок“ (с подчертано значение „обект на действието“), نَسَلَ „давам потомство“, „плодя се“ – نَسْلٌ „потомство“, „приплод“, نَقَشَ „гравирам“ – نَقْشٌ „гравюра“;

(ِ-) غَزَلَ :فَعَلَ  „преда“ – غَزْلٌ „прежда“, كَسَبَ „придобивам“ – كَسْبٌ „придобивка“, كَسَرَ „дробя“, „раздробявам“ – كَسْرٌ „дроб“ (мат.);

(َ-) بَحَثَ :فَعَلَ  „изследвам“ – بَحْثٌ „изследване“ (студия, книга и др.), شَحَنَ „товаря“ – شَحْنٌ „товар“, قرَحَ „ранявам“ – قَرْحٌ „рана“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност и продуктивност. Дериватите се включват както в терминологичната, така и в битовата лексика. Мотивиращите глаголи се отнасят към различни морфонологични типове:

(َ-) شَرَحَ  „разяснявам“, „коментирам“ – شَرْحٌ „разяснение“, „коментар“; (َ-/ُ-) سَدَّ „преграждам“ – سَدٌّ „преграда“, (ُ-) أَكَلَ „ям“, „храня се“ – أَكْلٌ „ядене“, „храна“, (ُ-) قَالَ „казвам“, „изричам“ – قَوْلٌ „изказ“, „реч“, (ُ-) حَشَا „пълня“, „пломбирам“ – حَشْوٌ „плънка“, „пломба“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на приетите в езика норми – ср.:

حَشْوٌ - (حشو) حَشَا , قَوْلٌ - (قول) قَالَ. 

Съществителни с модел فِعْلٌ. Производните „“ се образуват с помощта на трансфикса ٌ-ْ-ِ-. Произвеждащите глаголи се отнасят към различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) سَمَطَ :فَعَلَ  „нанизвам“ – سِمْطٌ „наниз“, „огърлица“, عَلَكَ „дъвча“ – عِلْكٌ „дъвка“ (с подчертано значение „обект на действие“, فَرَقَ „разделям“ – فِرْقٌ „част“, „къс“;

(ِ-) خَلَط :فَعَلَ  „смесвам“ – خِلْطٌ „смес“, „смесица“, قَسَمَ „разделям“ – قِسْمٌ „част“, قَطَف „късам“, „чепя“ – قِطْفٌ „чепка“;

(َ-) صَبَغَ :فَعَلَ  „боядисвам“ – صِبْغٌ „боя“, „окраска“, فَعَلَ „правя“, „творя“ – فِعْلٌ „дело“, „творба“, قَطَعَ „режа“, „отрязвам“ – قِطْعٌ „резен“, „отрязък“;

(َ-) رَبِحَ :فَعِلَ  „печеля“ – رِبْحٌ „печалба“, عَلِمَ „зная“ – عِلْمٌ „знание“, لَبِسَ „обличам“ – لِبْسٌ „облекло“ (с подчертано значение „обект на действие“).

Словообразувателният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Дериватите се отнасят основно към битовата лексика, при което голяма част от тях са архаизми. Мотивиращите глаголи са преходни и се включват в различни морфонологични типове, напр.:

(ِ-) حَمَلَ „нося“ – حِمْلٌ „носен предмет“, „товар“, „бреме“, (ُ-/َ-) سَرَّ „тая“ – سِرٌّ „тайна“, (ِ-) أَذِنَ „разрешавам“ – إِذْنٌ „разрешение“, (َ-) مَلأَ „пълня“ – مِلْءٌ „плънка“, (ِ-) وَرِثَ „наследявам“ – وِرْثٌ „наследство“, (ِ-) ثَنَى „сгъвам“ – ثِنْيٌ „гънка“, (َ-) نَسِيَ „забравям“ – نِسْيٌ „забравено нещо“. Морфонологичните и правописните изменения, които настъпват в основата на произвеждащата дума, са в съответствие с установените в езика правила – ср.: 

ثِنْيٌ - ثني (ثَنَى) ,مِلْءٌ - مَلأَ ,إِذْنٌ - أَذِنَ.

Съществителни с модел فُعْلٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса ٌ-ْ-ُ-. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) ثَقَبَ :فَعَلَ  „пробивам“, „дупча“ – ثُقْبٌ „пробив“, дупка“, حَكَمَ „присъждам“ – حُكْمٌ „присъда“, حَلَمَ „сънувам“ – حُلْمٌ “сън“, „съновидение“;

(ِ-) عَرَفَ :فَعَلَ  „зная“, „познавам“ – عُرْفٌ „знание“, „познание“, غَسَلَ „умивам“ – غُسْلٌ „умиване“ (ритуал), نَصَبَ „издигам“ (постройка) – نُصْبٌ „паметник“;

(َ-) جَرَحَ :فَعَلَ  „ранявам“ – جُرْحٌ „рана“, جَمَعَ „събирам“ – جُمْعٌ „сбор“, „съвкупност“;

(َ-) غَنِمَ :فَعِلَ  „заграбвам“ – غُنْمٌ „заграбена вещ“, „трофей“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Производните се отнасят основно към битовата лексика. Произвеждащите глаголи не се отличават с голямо разнообразие по отношение на морфонологичните си особености, напр.: (ُ-) مَلَكَ „владея“ – مُلْكٌ „владение“, „имущество“, (ُ-) جَبَّ „изкопавам“, „пробивам“ – جُبٌّ „изкоп“, „пробив“, (ُ-) أَكَلَ „ям“, „храня се“ – أُكْلٌ „ядене“, „храна“ (с подчертано значение „обект на действие“, (َ-) سَأَلَ „прося“, „изпросвам“ – سُؤْلٌ „изпросено нещо“, (َ-) جَزَأَ „разделям на части“ – جُزْءٌ „част“, (ِ-) وَصَلَ „съединявам“, „обединявам“ – وُصْلٌ „съединение“, „обединение“.

Правописните изменения в произвеждащата основа съответстват на приетите в езика норми – ср.:

جُزْءٌ - جَزَأَ, سُؤْلٌ - سَأَلَ, أُكْلٌ - أَكَلَ.

Съществителни с модел فَعَلٌ. Образуват се посредством трансфикса ٌ-َ-َ-. Голяма част от дериватите имат допълнително словообразувателно значение „съвкупност от еднородни предмети, получена в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) سَلَبَ :فَعَلَ  „заграбвам“ – سَلَبٌ „заграбена вещ“, „плячка“, طَلَبَ „искам“, „моля“ – طَلَبٌ „иск“, „молба“;

(ِ-) حَشَدَ :فَعَلَ  „събирам“ – حَشَدٌ „събрано множество“ (от хора), قَنَصَ „ловя“ (дивеч) – قَنَصٌ „улов“, نَضَدَ „подреждам“ – نَضَدٌ „съвкупност от подредени неща“;

(َ-) حَكِرَ :فَعِلَ  „събирам стока“, „монополизирам“ – حَكَرٌ „монополизирана стока“, (َ-) عَمِلَ „работя“, „творя“ – عَمَلٌ „работа“, „творба“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен, а голяма част от дериватите са архаизми. Производните се отнасят основно към битовата лексика. Произвеждащите глаголи се включват в част от морфонологичните типове, напр.: (ُ-) نَسَقَ „нанизвам“ – نَسَقٌ „наниз“, (ُ-/َ-) خَلَّ „пробивам“, „прорязвам“ – خَلَلٌ „пробив“, „прорез“, (ِ-) وَلَدَ „раждам“ – وَلَدٌ „рожба“, (ِ-) جَنَىَ „късам“, „обирам“ (плодове) – جَنىً „откъснати (обрани) плодове“.

Правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на нормите в езика – ср.:

جَنىً < جَنَيٌ – (جني) جَنَى ,خَلَلٌ – خَلَّ ,عَدَدٌ - عَدَّ.

Съществителни с модел فَعَالٌ. Производните се образуват посредством трансфикса ٌ-ا َ-َ-. Мотивиращите глаголи се включват в следните морфологични типове:

(ُ-) حَصَدَ :فَعَلَ  „жъна“ – حَصَادٌ „жътва“, „житна реколта“;

(ِ-) ضَفَرَ :فَعَلَ  „плета“ – ضَفَارٌ „плитка“, „колан“;

(َ-) نَالَ :فَعَلَ  „дарявам“ – نَوَالٌ „дар“;

(َ-) شَرِبَ :فَعِلَ  „пия“ – شَرَابٌ „напитка“.

Словообразувателният тип е с ниска регулярност и продуктивност. Производните се отнасят основно към битовата лексика. Мотивиращите глаголи се включват в някои от морфонологичните типове, напр.: (ُ-) خَرَبَ „разрушавам“, „развалям“ – خَرَابٌ „развалина“, „руина“, (َ-/ِ-) عَضَّ „хапвам“, „отхапвам“ – عَضَاضٌ „отхапано нещо“, „хапка“, (َ-) نَالَ „дарявам“ – نَوَالٌ „дар“, (ُ-) عَطَا „получавам“ – عَطَاءٌ „получена вещ“, „подарък“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на мотивиращата дума съответстват на приетите норми в езика – ср.:

عَطَاءٌ < عَطاَوٌ- (عطو) عَطَا, نَوَالٌ < (نول) نَالَ ,عَضَاضٌ < عَضَّ.

Съществителни с модел فِعَالٌ . Дериватите се образуват чрез трансфикса ٌ-ا َ-ِ-. Произвеждащите глаголи се включват в част от морфологичните типове, напр.:

(ُ-) بَسَطَ :فَعَلَ  „постилам“ – بِسَاطٌ „постелка“, „килим“, جَدَرَ „ограждам“ – جِدَارٌ „ограда“, حَسَبَ „смятам“ – حِسَابٌ „сметка“, كَتَبَ „пиша“ – كِتَابٌ „писание“, „книга“;

(ِ-) غَرَسَ :فَعَلَ  „садя“ – غِرَاسٌ „садиво“, „посадено растение“, نَتَجَ „произвеждам“ – نِتَاجٌ „произведение“, „резултат“;

(َ-) قَطَعَ :فَعَلَ  „отрязвам“ – قِطَاعٌ „отрязък“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Производните се отнасят основно към битовата лексика. Произвеждащите глаголи не се отличават с голямо разнообразие по отношение на морфонологичните си особености, напр.: (ِ-) فَرَشَ „постилам“ – فِرَاشٌ „постелка“, (ُ-/َ-) خَلَّ „пробивам“, „прорязвам“ – خِلاَلٌ „пробив“, „прорез“, (ُ-) حَبَا „дарявам“, „подарявам“ – حِبَاءٌ „дар“, „подарък“, (ِ-) بَنَى „построявам“, „градя“, „зидам“ – بِنَاءٌ „постройка“, „сграда“, „здание“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с установените в езика правила – ср.: 

بِنَاءٌ < بِنَايٌ - (بني) بَنَى ,حِبَاءٌ < حِبَاوٌ - (حبو) حَبَا.

Съществителни с модел فُعَالٌ. Производните се образуват посредством трансфикса ٌ-ا َ-ُ-. В отделни случаи към основното словообразувателно значение на съществителните се добавя допълнително, възприемано като „съвкупност, получена в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“ или „отпадък, получен в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“. Произвеждащите глаголи се включват в част от морфологичните типове, напр.:

(ُ-) بَصَقَ :فَعَلَ  „плюя“ – بُصَاقٌ „плюнка“, رَكَمَ „скупчвам“ – رُكَامٌ „купчина“, (ُ-) تَثَرَ „разпръсквам“ – نُثَارٌ „разпръснати остатъци“;

(ِ-) حَطَمَ :فَعَلَ  „ломя“, „разбивам на късове“ – حُطَامٌ „отломък“, „къс“, عَصَرَ „изцеждам“ – عُصَارٌ „изцедена течност“, „сок“, كَسَرَ „чупя“, „ломя“ – كُسَارٌ „къс от счупен предмет“, „отломък“;

(َ-) مَصَّ (-َ/-َ) :فَعَلَ  „изсмуквам“ – مُصَاصٌ „изсмукана течност“.

Деривационният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Дериватите се включват в битовата лексика. Мотивиращите глаголи се отнасят към някои от морфонологичните типове, напр.: (ُ-) نَفَضَ „изтърсвам“ – نُفَاضٌ „това, което отпада при изтърсване“, „отпадък“, (ُ-/َ-) فَتَّ „троша“ – فُتَاتٌ „трохи“, (َ-) هَرَأَ „говоря безсмислено“ – هُرَاءٌ „безсмислени приказки“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с нормите на езика – ср.:

هُرَاءٌ - هَرَأَ , فُتَاتٌ - فَتَّ , مُصَاصٌ - مَصَّ.

Съществителни с модел فَعِيلٌ. Съществителните се образуват чрез трансфикса ٌ-ي ِ-َ-. Мотивиращите глаголи се отнасят към част от морфологичните типове, напр.:

(ُ-) جَرَشَ :فَعَلَ  „кълцам“ – جَرِيشٌ „кълцано зърно“, „булгур“, حَرَقَ „опожарявам“ – حَرِيقٌ „пожар“, طَبَخَ „готвя“ – طَبِيخٌ „гозба“, مَزَجَ „смесвам“ – مَزِيجٌ „смес“, نَشَدَ „пея“ – نَشِيدٌ „песен“ (с подчертано значение „обект на действие“);

(ِ-) عَصَرَ :فَعَلَ  „изцеждам“ -عَصِيرٌ „изцеден сок“, „екстракт“, غَسَلَ „пера“ – غَسِيلٌ „пране“, „прани дрехи“, نَسَجَ (ِ-ُ-) „тъка“ – نَسِيجٌ „тъкан“;

(َ-) ضَرَحَ :فَعَلَ  „копая“ – ضَرِيحٌ „изкоп“, „гроб“, طَحَنَ „меля“ – طَحِينٌ „мляно зърно“, „брашно“, قَطَعَ „отрязвам“ – قَطِيعٌ „отрязък“, „стадо“.

Деривационният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. В по-голямата си част дериватите се отнасят към битовата лексика.

Мотивиращите глаголи се включват в различни морфонологични типове, напр.: (ِ-) فَتَلَ „усуквам“ – فَتِيلٌ „усукана връв, тъкан“, „фитил“, (ُ-/َ-) دَقَّ „счуквам“ – دَقِيقٌ „счукано зърно“, „брашно“, (ِ-) وَلَدَ „раждам“ – وَلِيدٌ „рожба“, „резултат“, (ِ-) جَنَى „бера плодове“ – جَنِيٌّ „набрани плодове“.

 Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съоветстват на действащите в езика правила – ср.:

جَنِيٌّ < جَنِييٌ - (جني) جنَى, دقِيقٌ - دَقَّ.

Съществителни с модел فَعْلَةٌ. Образуват се посредством трансфикса ةٌ َ-ْ-َ-. Мотивиращите глаголи се отнасят към по-голямата част от морфологичните типове, напр.:

(ُ-) خَصَلَ :فَعَلَ  „късам“, „чепя“ (грозде) – خَصْلَةٌ „чепка“, خَطَا „крача“ – خَطْوَةٌ „крачка“ (разстояние), نَشَرَ „публикувам“ – نَشْرَةٌ „публикация“, „бюлетин“;

(ِ-) رَبَطَ :فَعَلَ (ِ-ُ-)  „връзвам“ – رَبْطَةٌ „вързоп“;بَصَمَ „отпечатвам“ – بَصْمَةٌ „отпечатък“;

(َ-) نَفَحَ :فَعَلَ  „дарявам“ – نَفْحَةٌ „дар“, بَعَثَ „експедирам“ – بَعْثَةٌ „експедиция“;

(َ-) شَرِبَ :فَعِلَ  „пия“ – شَرْبَةٌ „отпито количество течност“, „глътка“, لَقِمَ „отхапвам“ – لَقْمَةٌ „хапка“, „залък“.

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Дериватите се отнясят в по-голямата си част към битовата лексика. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфонологични типове, напр.: (ُ-) نَغَمَ „напявам“ – نَغْمَةٌ „напев“, „песен“, (ُ-/َ-) لَفَّ „свивам“ – لَفَّةٌ „свитък“, (ُ-) أَكَلَ „ям“ – أَكْلَةٌ „ядене“, „ястие“, (ِ-) وَصَفَ „предписвам“ (лекарство) – وَصْفَةٌ „предписание“, „рецепта“, (َ-) نَالَ „давам“, „дарявам“ – نَوْلَةٌ „дар“, (ُ-) دَعَا „поканвам“ – دَعْوَةٌ „покана“, (ُ-) فَجَا „отварям“ – فَجْوَةٌ „отвор“, „дупка“, (ِ-) ثَنَى „гъна“ – ثَنْيَةٌ „гънка“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с въведените в езика правила – ср.:

(ثَنْيَةٌ - (ثني) ثَنَى ,فَجْوَةٌ - فَجَا (فجو) ,دَعْوَةٌ - دَعَا (دعو) ,نَوْلَةٌ - (نول) نَالَ ,خَطْوَةٌ - خَطَا (خطو.

Съществителни с модел فِعْلَةٌ. Образуват се с помощта на трансфикса ةٌ َ-ْ-ِ-. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) رَزَمَ :فَعَلَ  „връзвам“ – رِزْمَةٌ „вързоп“, فَرَقَ „разделям“, „групирам“ – فِرْقَةٌ „група“, قَصَّ „разказвам“ – قِصَّةٌ „разказ“, „новела“;

(ِ-) حَطَمَ :فَعَلَ  „разбивам на късове“ – حِطْمَةٌ „къс“, „парче“, كَسَرَ „чупя“, „разбивам на късове“ – كِسْرَةٌ „къс“, „парче“, (ِ-ُ-) خَرَق „разкъсвам“ – خِرْقَةٌ „парче от разкъсан плат“, „парцал;

(َ-) شَحَنَ :فَعَلَ  „товаря“ – شِحْنَةٌ „товар“, قَطَعَ „режа“, „отрязвам“ – قِطْعَةٌ „резен“, „отрязък“, „част“, مَنَحَ „награждавам“, „предоставям“ – مِنْحَةٌ „награда“, „стипендия“.

Деривационният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Производните се включват основно в битовата лексика. Произвеждащите глаголи се отнасят към някои от морфонологичните типове, напр.: (ُ-) خَرَقَ „разкъсвам“ – خِرْقَةٌ „част от разкъсана тъкан“, „парцал“, (ُ-/َ-) جَزَّ „стрижа“, „подстригвам“ – جِزَّةٌ „подстриг“ (вълна), (ُ-) صَاغَ  „формирам“, „формулирам“ – صِيغَةٌ „форма“, „формула“, (ِ-) زَانَ „украсявам“ – زِينَةٌ „украшение“, „украса“, (ِ-) وَسَمَ „клеймя“ – سِمَةٌ „клеймо“, (ُ-) وَهَبَ  „дарявам“ – هِبَةُ „дар“.

Морфонологичните и правописните промени, които настъпват в основата на произвеждащата дума, съответстват на утвърдените в езика правила, съгласно които при формиране на неустойчиви звукосъчетания първата коренна съгласна от основата на глаголи от типа Іو отпада – ср.:

سِمَةٌ < وِسْمَةٌ - وَسَمَ ,زِينَةٌ < زِيْنَةٌ - زَانَ (زين) ,صِيغَةٌ < صِيْغَةُ < صِوْغَةٌ - (صوغ) صَاغَ, 
هِبَةٌ < وِهْبَةٌ - وَهَبَ.

Съществителни с модел فُعْلَةٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса ةٌ َ-ْ-ُ- и се включват в два подтипа:

а) Съществителни, при които не се изразява допълнително словообразувателно значение, напр.: (ُ-) ثَقَبَ „дупча“ – ثُقْبَةٌ „дупка“, (ُ-/َ-) خَطَّ „чертая“, „планирам“ – خُطَّةٌ „чертеж“, „план“, (ِ-) حَفَرَ „изкопавам“, „ровя“ – حُفْرَةٌ „изкоп“, „ров“, (َ-) شَعَلَ „запалвам“ – شُعْلَةٌ „запалено парче от дърво“, „факел“, (َ-) نَسَخَ „преписвам“, „копирам“ – نُسْخَةٌ „преписан текст“, „копие“.

б) Съществителни с допълнително деривационно значение „предмет, съставен от неопределен брой единици, получен в резултат на действието, означено от мотивиращия глагол“ или „неопределен отрязък от пространство и време, който е получен в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“, напр.: (ُ-) خَطَا „крача“ – خُطْوَةٌ „крачка“ (разстояние), (َ-) شَرِبَ „пия“ – شُرْبَةٌ „количество течност, което се поема при едно отпиване“, „глътка“, (ِ-) قَبَضَ „вземам с шепа“ – قُبْضَةٌ „шепа“ (количество), (ُ-) كَتَلَ „скупчвам“ – كُتْلَةٌ „купчина“, (ُ-) نَخَبَ  „избирам“, „подбирам“ – نُخْبَةٌ „избрано нещо“; (َ-) مَهَلَ „давам време“, „отсрочвам“ – مُهْلَةٌ „отсрочка“, неопределен период от време“.

Някои съществителни имат допълнително словообразувателно значение „това, което е придобито като заплата в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“, напр.: (َ-) عَمِلَ „работя“ – عُمْلَةٌ „заработка“, „заплата за работа“.

Мотивиращите глаголи се включват в по-голямата част от морфологичните типове, напр.:

(ُ-) حَسَا :فَعَلَ  „гълтам“ – حُسْوَةٌ „глътка“, نَخَبَ „подбирам“ – نُخْبَةٌ „съвкупност от подбрани неща“, نَقَرَ „дълбая“, „дупча“ – نُقْرَةٌ „дупка“;

(ِ-) حَزَمَ :فَعَلَ  „връзвам“ – حُزْمَةٌ „вързоп“, نَتَفَ „скубя“, „щипя“ – نُتْفَةٌ „щипка“ (количество), قَضَمَ „отхапвам“ – قُضْمَةٌ „хапка“;

(َ-) فَتَحَ :فَعَلَ  „отварям“ – فُتْحَةٌ „отвор“, جَرَعَ „гълтам“ – جُرْعَةٌ „глътка“, „доза“, نَهَبَ „грабя“ – نُهْبَةٌ „заграбена вещ“, „плячка“;

(َ-) ضَحِكَ :فَعِلَ  „присмивам се“ – ضُحْكَةٌ „обект на присмех“, „посмешище“, طَعِمَ „ям“, „храня се“ – طُعْمَةٌ „ядене“, „храна“ (с подчертано значение „предмет на действие“), لَقِمَ „отхапвам“ – لُقْمَةُ „хапка“, „залък“.

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи са основно преходни и се включват в различни морфонологични типове, напр.: (ُ-) خَصَلَ „чепя“ – خُصْلَةٌ „чепка“, (ُ-/َ-) مَدَّ „удължавам“ – مُدَّةٌ „неопределено удължен период от време“, „неопределен период от време“, (ُ-) أَجَرَ „заплащам“ – أُجْرَةٌ „заплата“, (َ-) هَزَأَ „осмивам“ – هُزْأَةٌ „този, когото осмиват“, „посмешище“, (ُ-) سَاقَ „карам“, „направлявам“ – سُوقَةٌ „направляван народ“, „рая“, (ُ-) خَطَا „крача“ – خُطْوَةُ „крачка“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на установените правила – ср.:

سُوقَةٌ < سُوْقَةٌ - سَاقَ (سوق) ,خُطْوَةٌ - حَسَا (حسو) ,خُطْوَةٌ - (خطو) خَطَا ,أُجْرَةٌ - أَجَرَ.

Съществителни с модел فُعَالَةٌ . Съществителните се образуват посредством трансфикса  ا-َ ةٌ َ-ُ- и се включват в четири подтипа:

а) Съществителни без допълнително деривационно значение, напр.: (ُ-) رَسَبَ „утаявам се“ – رُسَابَةٌ „утайка“, (ِ-) عَصَرَ „изцеждам“ – عُصَارَةٌ „изцедена течност“, „сок“, (ُ-) فَضَلَ „оставам“ – فُضَالَةٌ „остатък“, (ُ-/َ-) مَصَّ „изсмуквам“ – مُصَاصَةٌ „изсмукана течност“, (ُ-) نَفَثَ „плюя“ – نُفَاثَةٌ „плюнка“, (َ-) نَخَمَ „храча“ – نُخَامَةٌ „храчка“.

б) Съществителни, означаващи „отпадък, който се получава в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“ (често), напр.: (ِ-) خَرطَ „стържа“ – خُرَاطَةٌ „стружка“, (ِ-) عَصَرَ „изцеждам“ – عُصَارَةٌ „това, което отпада от предмета след изцеждане на течността от него“, (ُ-) كَنَسَ „мета“ – كُنَاسَةٌ „смет“, „боклук“, (ُ-/َ-) مَصَّ „смуча“ – مُصَاصَةٌ „това, което отпада от предмета след изсмукване на течността от него“.

в) Съществителни със значение „част от нещо, получена в резултат на извършване на действието, означено от произвеждащия глагол“, напр.: (ِ-) كَسَرَ „чупя на късове“ – كُسَارَةٌ „къс“, (ِ-) هَتَمَ  „троша на късове“ – هُتَامَةٌ „къс“.

г) Съществителни със значение „това, което е придобито в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“ (рядко), напр.: (ِ-) حَمَلَ „нося“ – حُمَالَةٌ „заплата на човек, който пренася нещо“, (ِ-) خَفَرَ „охранявам“ – خُفَارَةٌ „заплата на човек, който охранява“, (َ-) عَمِلَ „работя“ – عُمَالَةٌ „заработка“, „заплата на човек, който работи“.

Мотивиращите глаголи са главно преходни и се отнасят към различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) قَشَرَ (-ُ-ِ) :فَعَلَ  „обелвам“ – قُشَارَةٌ „обелка“, (ُ-) نَخَلَ „отсявам“ – نُخَالَةٌ „отсевка“, (ُ-) نَشَرَ „стържа“, „изглаждам“ – نُشَارَةٌ „стружка“;

(ِ-) جَلَمَ (ِ-) :فَعَلَ  „подстригвам“ – جُلاَمَةٌ „подстриг“, (ِ-) قَصَلَ „вършея“ – قُصَالَةٌ „плява“, (ِ-) قَضَبَ „изрязвам“ – قُضَابَةٌ „изрезка“, „треска“;

(َ-) صَهَرَ (-َ) :فَعَلَ  „разтопявам“ – صُهَارَةٌ „магма“, (َ-) قَطَعَ „изрязвам“ – قُطَاعَةٌ „изрезка“, (َ-) كَسَحَ „мета“, „почиствам“ – كُسَاحَةٌ „смет“, „боклук“;

(َ-) خَثِرَ (-َ) :فَعِلَ  „сгъстявам се“, „съсирвам се“ – خُثَارَةٌ „съсирек“.

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Производните се отнасят основно към битовата лексика. Мотивиращите глаголи се включват в следните морфонологични типове: (ِ-) قَرَضَ „изрязвам“ – قُرَاضَةٌ „изрезка“, (َ-/ِ-) قَمَّ „мета“ – قُمَامَةٌ „смет“, „боклук“, (ِ-) نَفَى „отстранявам“ – نُفَايَةٌ „отстранено нещо“, „боклук“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с въведените в езика правила – ср.:

نُفَايَةٌ - نَفَى (نفي) ,مُصَاصَةٌ - مَصَّ.

Съществителни с модел فَعِيلَةٌ. Съществителните се образуват посредством трансфикса ي-َةٌ ِ-َ-. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) حَصَدَ :فَعَلَ  „жъна“ – حَصِيدَةٌ „ожънато растение“, „урожай“, شَتَمَ (ِ-ُ-)  „ругая“ – شَتِيمَةٌ „ругатня“, نَشَدَ „пея“ – نَشِيدَةٌ „песен“;

(ِ-) حَفَرَ :فَعَلَ  „копая“ – حَفِيرَةٌ „изкоп“, سَبَكَ „отливам“ – سَبِيكَةٌ „отливка“, ضَفَرَ „плета“ – ضَفِيرَةٌ „плитка“;

(َ-) ذَخَرَ :فَعَلَ  „натрупвам“, „запасявам“ – ذَخِيرَةٌ „запас“, „резерв“, شَرَحَ „режа“ – شَرِيحَةٌ „отрязък“, صَنعَ „правя“, „творя“ – صَنِيعَةٌ „творение“, „изделие“;

(َ-) بَقِيَ :فَعِلَ  „оставам“ – بَقِيَّةٌ „остатък“, غَنِمَ „заграбвам“ – غَنِيمَةٌ „заграбена вещ“, „плячка“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите са глаголи с различни морфонологични особености, напр.: (َ-) رَهَنَ „залагам“ – رَهِينَةٌ „заложена вещ“, „залог“, (ِ-/َ-) سَفَّ „плета“ – سَفِيفَةٌ „плетка“, (َ-) وَدَعَ „депозирам“ – وَدِيعَةٌ „депозирана вещ“, „депозит“, (ُ-) حَشَا „пълня“ – حَشِيَّةٌ „постеля, пълнена с памук и др.“, „дюшек“, (ِ-) هَدَى „подарявам“ – هَدِيَّةٌ „подарък“.

Морфонологичните и правописните изменения в произвеждащата основа са в съответствие с правилата, които са установени в езика – ср.:

هَدِيَّةٌ < هَدِييَةٌ - هَدَا (هدو) ,حَشِيَّةٌ < حَشِييَةٌ < حَشِيوَةٌ - حَشَا (حشو) ,بَقِيَّةٌ < بَقِييَةٌ - بَقِيَ ,سَفِيفَةٌ - سَفَّ.

Съществителни с модел أُفْعُولَةٌ. Производните се образуват посредством трансфикса أُ-ْ-ُو-َةٌ и притежават допълнително деривационно значение „словесен изказ, получен в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) حَجَا :فَعَلَ  „загатвам“ – أُحْجُوَّةٌ „гатанка“, (ُ-/َ-) قَصَّ „разказвам“ – أُقْصُوصَةٌ „кратък разказ“, نَشَدَ „пея“ – أُنْشُودَةٌ „песен“;

(ِ-) كَذَبَ :فَعَلَ  „лъжа“ – أُكْذُوبَةٌ „лъжлива приказка“;

(َ-) طَرَحَ :فَعَلَ  „излагам“, „поставям на обсъждане“ – أُطْرُوحَةٌ „писмено изложение“, „дисертация“, مَدَحَ „хваля“ – أُمْدُوحَةٌ „хвалебствено слово“, „панегирик“;

(َ-) ضَحِكَ :فَعِلَ  „осмивам“ – أُضْحُوكَةٌ „предмет на осмиване“, „посмесище“, غَرِدَ „пея“ – أُغْرُودةٌ „песен“, غَلِطَ „греша“ – أُغْلُوطَةٌ „погрешно изказване“, „софизъм“.

Деривационният тип е с висока регулярност, но е непродуктивен. Голяма част от дериватите са архаизми. Мотивиращите глаголи не се отличават с голямо разнообразие по отношение на своите морфонологични особености, напр.: (ُ-) لَغَزَ „загатвам“ – أُلْغُوزَةٌ „гатанка“, (ُ-/َ-) سَبَّ „ругая“, „псувам“ – أُسْبُوبَةٌ „ругатня“, „псувня“, (ُ-) هَجَا „осмивам“ – أُهْجُوَّةٌ „епиграма“. 

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума съответстват на приетите в езика правила – ср.:

(أُهْجُوَّةٌ < أُهْجُووَةٌ - هَجَا (هجو), أُسْبُوبَةٌ - سَبَّ ,أُقْصُوصَةَ - قَصَّ ,أُحْجُوَّةٌ < أُحْجُووَةٌ - حَجَا (حجو.

Съществителни с модел مَفْعَلٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса ٌ-َ-ْ-مَ. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) عَلَمَ :فَعَلَ  „обозначавам“ – مَعْلَمٌ „знак“, قَالَ „казвам“ – مَقَالٌ „реч“, „статия“, نَظَرَ „гледам“ – مَنْظَرٌ „гледка“;

(ِ-) كَسَبَ :فَعَلَ  „заработвам“ – مَكْسَبٌ „заработка“;

(َ-) كَسَبَ :فَعَلَ  „изследвам“ – مَبْحَثٌ „изследване“, „научна статия, студия, книга и др.“, قَطَعَ „режа“ – مَقْطَعٌ „отрязък“, „сричка“, نَامَ „спя“ – مَنَامٌ „образи, които човек вижда по време на спане“, „сън“;

(َ-) شَرِبَ :فَعِلَ “пия“ – مَشْرَبٌ „питие“, „напитка“غَنِمَ „заграбвам“ – مَغْنَمٌ „плячка“, لَبِسَ „обличам“ – مَلْبَسٌ „облекло“.

Деривационният тип е със сравнително висока регулярност и продуктивност. Произвеждащите глаголи се включват в следните морфонологични типове:طَمِعَ (-َ) „желая“ – مَطْمَعٌ „желано нещо“, (ُ-) أَكَلَ „ям“, „храня се“ – مَأْكَلٌ „ядене“, храна“, (ُ-) صَاغَ „формирам“ (благороден метал) – مَصَاغٌ „ювелирно изделие“, بَنَى (ِ-) „строя“, „изграж-дам“, „зидам“ – مَبْنًى „постройка“, „сграда“, „здание“.

Морфонологичните и правописните изменения, които настъпват в основата на мотивиращата дума, са в съответствие с приетите в езика правила – ср.:

(مَبْنًى < مَبْنَيٌ - بَنَى (-ِ) ,مَصَاغٌ < مَصْوَغٌ - صَاغَ (صوغ) ,مَنْوَمٌ - نَامَ (نوم) ,مَقَالٌ < مَقْوَلٌ - قَالَ (قول.

Съществителни с модел مَفْعَلَةٌ. Производните се образуват с помощта на трансфикса مَ-ْ-َ-َةٌ. Мотивиращите глаголи се включват в различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) حَسَدَ :فَعَلَ  „завиждам“ – مَحْسَدَةٌ „обект на завиждане“, قَالَ „казвам“ – مَقَالَةٌ „реч“, „статия“;

(ِ-) مَلَكَ :فَعَلَ  „владея“ – مَمْلَكَةٌ „владение“, „царство“, „кралство“;

(َ-) فَخَرَ :فَعَلَ  „гордея се“ – مَفْخَرَةٌ „предмет на гордост“, سَخَرَ „осмивам“ – مَسْخَرَةٌ „предмет на осмиване“, „посмешище“;

(َ-) حَمِدَ :فَعِلَ  „хваля“ – مَحْمَدَةٌ „предмет на хвалене“, فَزِعَ „страхувам се“ – مَفْزَعَةٌ „предмет на страх“, طَمِعَ „желая“ – مَطْمَعَةٌ „желано нещо“.

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност, но е непродуктивен. Дериватите се отнасят основно към битовата лексика. Произвеждащите глаголи се включват в някои от морфонологичните типове, напр.: (َ-) لَعَنَ „проклинам“ – مَلْعَنَةٌ „постъпка, заслужаваща проклятие“; (َ-) سَأَلَ „питам“ – مَسْأَلَةٌ „питане“, „въпрос“.

Морфонологичните и правописните изменения в произвеждащата дума са в съответствие с приетите правила – ср.:

(مَقَالَةٌ < مَقْوَلَةٌ - قَالَ (قول.

Съществителни с модел مَفْعَولٌ. Дериватите се образуват посредством трансфикса ٌ-مَ-ْ-ُو, характерен за страдателните причастия на глаголите І с 3-консонантен корен. Произвеждащите глаголи се включват в следните морфологични типове:

(ُ-) حَصَلَ :فَعَلَ „събирам“ – مَحْصُولٌ „сбор“, „продукция“, عَبَدَ „прекланям се“, „обожавам“ – مَعْبُودٌ „предмет на преклонение“, „кумир“, كَتَبَ „пиша“ – مَكْتُوبٌ „писмо“, نَثَرَ „пиша в немерена реч“ – مَنْثُورٌ „произведение в немерена реч“, „проза“;

(ِ-) خَلَطَ :فَعَلَ „смесвам“ – مَخْلُوطٌ „смес“, „сплав“, (ِ-ُ-) عَجَنَ „меся“, „омесвам“ – مَعْجُونٌ „омесено нещо“, „паста“, غَزَلَ „преда“ – مَغْزُولٌ „прежда“;

(َ-) شَرِبَ :فَعِلَ „пия“ – مَشْرُوبٌ „напитка“, ضَمِنَ „съдържам“ – مَضْمُونٌ „съдържание“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност и продуктивност. Дериватите се отнасят в по-голямата си част към битовата лексика.

Съществителни с модел مَفْعُولَةٌ. Образуват се с помощта на трансфикса مَ-ْ-ُو-َةٌ, характерен за страдателните причастия на глаголите І с 3-консонантен корен, към който е присъединен постфиксалният компонент ة َ-, използван за преноса на дума от друг граматичен клас в класа на съществителното име. Мотивират се от глаголи, които се включват в следните морфологични типове:

(ُ-) سَلَقَ :فَعَلَ  „варя“ – مَسْلُوقَةٌ „варено месо“, قَالَ „казвам“ – مَقُولَةٌ „изказ“, نَحَتَ „извайвам“, „изсичам“ – مَنْحُوتَةٌ „изваяние“, „скулптура“;

(ِ-) عَزَفَ :فَعَلَ  „свиря (на музикален инструмент/“ – مَعْزُوفَةٌ „музикално произведение“, نَظَمَ „организирам“, „систематизирам“ – مَنْظُومَةٌ „организация“, „система“;

(َ-) جَمَعَ :فَعَلَ  „събирам“, „групирам“ – مَجْمُوعَةٌ „сборник“, „група“, قَطَعَ „откъсвам“ – مَقْطُوعَةٌ „откъс (от литературно или музикално произведение).

Словообразувателният тип е със сравнително висока регулярност и продуктивност. Дериватите се отнасят към терминологичната и битовата лексика. Произвеждащите глаголи се включват в следните морфонологични типове: (َ-) لَحَظَ „забелязвам“ – مَلْحُوظَةٌ „забележка“, (ُ-) قَالَ „изказвам“ – مَقُولَةٌ „изказ“.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на мотивиращата дума се извършват в съответствие с нормите на езика – ср.:

مَقُولَةٌ < مَقْوُولَةٌ - (قول) قَالَ.

Съществителни с модел مَفْعُولاَتٌ. Съществителните са от типа pluralia tantum и притежават допълнително словообразувателно значение за събирателност. Производните се образуват посредством трансфикса مَ-ْ-ُو-َاتٌ, използван при страдателните причастия на глаголите І с 3-консонантен корен, към който е присъединен постфиксалният компонент ات َ-. Споменатият постфиксален компонент има синкретичен характер и се употребява при формите на причастията за женски род, множествено число, когато означават лице. В дадения случай той служи за изразяване както на субстантивния характер на дериватите, така и на събирателното значение, представяно чрез тях. 

 Мотивиращите глаголи се отнасят към различни морфологични типове, напр.:

(ُ-) حَرَقَ :فَعَلَ  „горя“ (нещо) – مَحْرُوقَاتٌ „горива“, حَظَرَ „забранявам“ – مَحْظُورَاتٌ „забранени неща“, فَرَشَ „разстилам“, „разполагам“ (предмети в помещение) – مَفْرُوشَاتٌ „предмети, разположени в помещение“, „мебели“;

(ِ-) عَرَضَ :فَعَلَ  „излагам“, „експонирам“ – مَعْرُوضَاتٌ „експонати“, نَتَجَ „произвеждам“ – مَنْتُوجَاتٌ „произведени предмети“, „изделия“, نَسَجَ „тъка“ – مَنْسُوجَاتٌ „тъкани“, „текстилни изделия“;

(َ-) زَرَعَ :فَعَلَ  „засаждам“, „посявам“ – مَزْرُوعَاتٌ „засаждения“, „посеви“, شَغَلَ „изработвам“ – مَشْغُولاَتٌ „изработени предмети“, „изделия“, طَبَعَ „печатам“ – مَطْبُوعَاتٌ „печатни произведения“;

(َ-) سَمِعَ :فَعِلَ  „чувам“ – مَسْمُوعَاتٌ „всичко чуто“.

Словообразувателният тип е с висока регулярност и продуктивност. Дериватите в основната си част са калки и се отнасят към терминологичната и битовата лексика. Произвеждащите глаголи се включват в различни морфонологични типове, напр.: (َ-) نَهَبَ „грабя“, „плячкосвам“ – مَنْهُوبَاتٌ „заграбени неща“, „плячка“; (ُ-) أَكَلَ „ям“, „храня се“ – مَأْكُولاَتٌ „ядива“, „хранителни продукти“; (ِ-) بَاعَ „продавам“ – مَبِيعَاتٌ „продавани неща“, „стоки“; (ِ-) غَلَى „варя“, „отварявам“ – مَغْلَيَاتٌ „отвари“ (от лечебни треви). 

Морфонологичните и правописните изменения, които настъпват в основата на произвеждащата дума, са в съответствие с установените в езика норми – ср.:

مَغْلَيَاتٌ < (غلي) غَلَى ,مَبِيعَاتٌ < (بيع) بَاعَ.

Отделни девербални съществителни, образувани чрез трансфиксация, имат следните модели: от глаголи І с 3-консонантен корен: حَمَى (ِ-) :فِعَلٌ  „охранявам“ – حِمىً „охранявано нещо“; شَبَكَ (-ِ) :فَعَلَةٌ  „преплитам“ – شَبَكَةٌ „тъкан от преплетени нишки, жици и др.“, „мрежа“; تَرَكَ (-ُ) :فَعِلَةٌ  „оставям“, „завещавам наследство“ – تَرِكَةٌ „наследство“, (ِ-) كَذَبَ „лъжа“ – كَذِبَةٌ „лъжа“; أَثَرَ (-ُ) :فَعَالَةٌ  „отбелязвам“, „означавам“ – أَثَارَةٌ „знак“, (ِ-) جَلَمَ „подстригвам“ – جَلامَةٌ „подстриг“; بَنَى (ِ-) :فِعَالَةٌ  „построявам“ – بِنَايَةٌ „постройка“, عَمَرَ (-ُ) „построявам“ – عِمَارَةٌ „постройка“, كَتَبَ (ُ-) „надписвам“ – كِتَابَةٌ „надпис“, لَفَّ (َ-/ُ-) „свивам“, „опаковам“ – لِفَافَةٌ „свитък“, „пакет“; خَدَّ (-َ/-ُ) :أُفْعُولٌ  „копая“ – أُخْدُودٌ „изкоп“, „бразда“, (ُ-/َ-) خَقَّ  „копая“ – أُخْقُوقٌ „изкоп“, „бразда“; وَرِثَ (ِ-) :تُفْعَالٌ  „наследявам“ – تُرَاثٌ „наследство“; جَدَا (-ُ) :فَعْلَى  „дарявам“ – جَدْوَى „дар“, (ُ-) سَكَا „жалвам се“ – شَكْوَى „жалба“; ذَكَرَ (-َ) :فِعْلَى  „спомням си“ – ذِكْرَى „спомен“, (ِ-) فَكَرَ „мисля“ – فِكْرَى „мисъл“, „идея“; رَأَى (-َ) :فُعْلاَ  „виждам“ – رُؤْيَا „видение“; رَجَعَ (ِ-) :فُعْلَى  „връщам“ – رُجْعَى „върнато писмо“, „отговор на писмо“; كَسَبَ (-ِ) :مَفْعِلٌ  „придобивам“ – مَكْسِبٌ „придобивка“, نَطَقَ (ِ-) „говоря“ – مَنْطِقُ „реч“; عَرَفَ (-ِ) :مَفْعِلَةٌ  „зная“ – مَعْرِفَةٌ „знание, وَعَظَ (ِ-) „проповядвам“ – مَوْعِظَةٌ „проповед“, (ِ-) وَهَبَ  „дарявам“ – مَوْهِبَةٌ „дар“; وَسَمَ (-ِ) :مِفْعَلٌ  „означавам“ – مِيسَمٌ „знак“, „клеймо“; وَرِثَ (-ِ) :مِفْعَالٌ  „наследявам“ – مِيرَاثٌ „наследство“; от глаголи І с 4-консонантен корен: زَخْرَفَ :فُعْلُلٌ  „украсявам“ – زُخْرُفٌ „украшение“, „орнамент“; زَخْرَفَ :فَعْلَلَةٌ  „украсявам“ – زَخْرَفَةٌ „украшение“, „орнамент“; قَصْقَصَ :فَعْلُولَةٌ  „нарязвам на късове“, „изрязвам“ – قَصْقُوصَةٌ „къс“, изрезка“, „разрушавам“, هَرْدَمَ „ломя“ – هَرْدُومَةٌ „отломък“.

 

3. Съществителни, образувани посредством конфиксация

Производните се образуват от сегашната страдателна основа на глаголите с 3-консонантен корен и разширена основа, получена след отпадането на словоизменителния конфикс, към която се прибавят конфиксите ٌ-/ُ-م -ُ/-َةٌ, م и م-ُ/-َاتٌ. Обособяват се три словообразувателни типа.

Съществителни с конфикс ٌ-/ُ-م. Моделите на дериватите съвпадат с тези на страдателните причастия, образувани от съответните глаголи. Произвеждащите глаголи имат различни типове разширени основи, напр.: (ІІ) صَنَّفَ :فَعَّلَ „съчинявам“, „съставям“ > يُصَنَّفُ „съчинява се“, „съставя се“ – مُصَنَّفٌ „съчинение“, „литературно произведение“, لَخَّصَ „излагам накратко“, „резюмирам“ > يُلَخَّصُ „излага се накратко“, „резюмира се“ – مُلَخَّصٌ „кратко изложение“, „резюме“; (ІV) أَجْمَلَ :أَفْعَلَ „сумирам“, „излагам накратко“ > يُجْمَلُ „сумира се“, „излага се накратко“ – مُجْمَلٌ „сума“, „кратко изложение“, „сводка“; (VІІІ) إِقْتَرَحَ :إِفْتَعَلَ „предлагам“ > يُقْتَرَحُ „предлага се“ – مُقْتَرَحٌ „предложение“, إِقْتَطَفَ „откъсвам“ > يُقْتَطَفُ „откъсва се“ – مُقْتَطَفٌ „откъс“, إِنْتَخَبَ „отбирам“ > يُنْتَخَبُ „отбира се“ – مُنْتَخَبٌ „отбор“, „тим“. 

Деривационният тип е с висока регулярност и продуктивност. Производните се отнасят към терминологичната и битовата лексика.

Съществителни с конфикс م-ُ/-َةٌ. Моделът на производните съвпада с този на страдателните причастия на съответните глаголи, към който е прибавен постфиксалният компонент ة َ-, употребяван, когато думи от други граматични класове преминават в класа на съществителното име.

Мотивиращите глаголи имат следните типове разширени основи, напр.: (ІІ) سَلَّمَ :فَعَّلَ „допускам“, „предполагам“ > يُسَلَّمُ „допуска се“, „предполага се“ – مُسَلَّمَةٌ „предполагаемо условие“, „предпоставка“, „постулат“, سَوَّدَ „черня“> يُسَوَّدُ „черни се“ – مُسَوَّدَةٌ „чернова“, قَدَّمَ „изнасям напред“ > يُقَدَّمُ „изнася се напред“ – مُقَدَّمَةٌ „текст, изнесен напред“, „предговор“, „увод“, نَظَّمَ „организирам“ > يُنَظَّمُ „организира се“ – مُنَظَّمَةٌ „организация“; (ІV/أَعْطَى :أَفْعَلَ  „давам“, „дарявам“ > يُعْطَى „дава се“, „дарява се“ – مُعْطَيَةٌ „дар“ (Сев. Африка); (Х) إِسْتَعْمَرَ :إِسْتَفْعَلَ „колонизирам“ > يُسْتَعْمَرُ „колонизира се“ – مُسْتَعْمَرَةٌ „колония“.

 Словообразувателният тип е с висока регулярност и продуктивност. Дериватите се отнасят към терминологичната и битовата лексика. Морфонологичните и правописните изменения, извършващи се в основата на произвеждащата дума, съответстват на действащите в езика правила – ср.:

مُعْطَيَةٌ < (عطو) يُعْطَى.

Съществителни с конфикс م-ُ/-َاتٌ. Съществителните се отнасят към типа pluralia tantum и имат допълнително словообразувателно значение за събирателност. Моделът на дериватите е подобен на този при страдателните причастия, образувани от съответните глаголи, към който е добавен постфиксалният компонен ات َ-. Посоченият постфиксален компонент има синкретичен характер и се използва при формите на причастията за женски род множествено число, когато се отнасят до лица, а в случая служи за подчертаване субстантивния характер на дериватите и изразяване на събирателното значение.

Произвеждащите глаголи имат следните типове разширени основи:

/ІІ) أَلَّفَ :فَعَّلَ „съчинявам“, „съставям“ > يُؤَلَّفُ „съчинява се“, „съставя се“ – مُؤَلَّفَاتٌ „съчинени текстове“, „съчинения“, جَفَّفَ „суша“ > يُجَفَّفُ „суши се“ – مُجَفَّفاتٌ „сушени плодове“, عَجَّنَ „меся (тесто/“, „измесвам“ > يُعَجَّنُ „меся се“ – مُعَجَّنَاتٌ „сладкарски (месени) изделия“, عَرَّبَ „арабизирам“ > يُعَرَّبُ „арабизира се“ – مُعَرَّبَاتٌ „арабизирани думи“, „арабизми“, عَلَّبَ „консервирам“ > يُعَلَّبٌ „консервира се“ – مُعَلَّبَاتٌ „консерви“, كَسَّرَ „разтрошавам“ > يُكَسَّرُ „разтрошава се“ – مُكَسَّرَاتٌ „разтрошени плодове“, „ядки“; (ІV) أَعَدَّ :أَفْعَلَ  „снабдявам“ > يُعَدُّ „снабдява се“ – مُعَدَّاتٌ „снабдени неща“, снаряжение“, أَعْطَى „давам“ > يُعْطَى „дава се“ – مُعْطَيَاتٌ „данни“, أَلْصَقَ „залепвам“ > يُلْصَقُ „залепва се“ – مُلْصَقَاتٌ „залепени неща“, „афиши“, „плакати“, أَنْتَجَ „произвеждам“ > يُنْتَجُ „произвежда се“ – مُنْتَجَاتٌ „произведени предмети“, „продукти“, أَنْجَزَ „достигам“ (успехи) > يُنْجَزُ „достига се“ – مُنْجَزَاتٌ „достижения“; (V) تَمَنَّى :تَفَعَّلَ „пожелавам“ > يُتَمَنَّى „пожелава се“ – مُتَمَنَّيَاتٌ „пожелания“; (VІІІ) إِبْتَدَعَ :إِفِتَعَلَ „изобретявам“ > يُبْتَدَعُ „изобретява се“ – مُبْتَدَعَاتٌ „изобре-тения“, إِخْتَارَ „избирам“ > يُخْتَارُ „избира се“ – مُخْتَارَاتٌ „избрани съчинения“, إِدَّعَى „твърдя“, „заявявам“ > يُدَّعَى „твърди се“, „заявява се“ – مُدَّعَيَاتٌ „твърдения“, „заявления“, إِشْتَرَى „купувам“ > يُشْتَرَى „купува се“ – مَشْتَرَيَاتٌ „покупки“, إِقْتَبَسَ „заимствам“ > يُقْتَبَسُ „заимства се“ – مُقْتَبَسَاتٌ „заимствания“, إِكْتَسَبَ „придобивам“ > يُكْتَسَبُ „придобива се“ – مُكْتَسَبَاتٌ „придобивки“, إِكْتَشَفَ „откривам“ > يُكْتَشَفُ „открива се“ – مُكْتَشَفَاتٌ „открития“; (Х) إِسْتَلْزَمَ :إِسْتَفْعَلَ  „изисквам“ > يُسْتَلْزَمُ „изисква се“ – مُسْتَلْزَمَاتٌ „изисквани неща“, „необходимости“, إِسْتَوْرَدَ „внасям“ (стока) > يُسْتَوْرَدُ „внася се“ – مُسْتَوْرَدَاتٌ „вносни стоки“.

Словообразувателният тип е с много висока регулярност и продуктивност. Дериватите се отнасят както към терминологичната, така и към битовата лексика и в преобладаващата си част са калки.

Морфонологичните и правописните изменения в основата на произвеждащата дума са в съответствие с установените в езика норми – ср.:

 مُشْتَرَيَاتٌ < (شري) يُشْتَرَى ,مُدَّعَيَاتٌ < (دعو) يُدَّعَى ,مُتَمَنَّيَاتٌ < (مني) يُتَمَنَّى ,مُعْطَيَاتٌ < (عطو) يُعْطَى.

 

4. Заключение

Образуването на съществителни имена за резултат и обект на действието в съвременния арабски книжовен език се отличава с известно разнообразие, което се дължи основно на използването на голям брой словообразувателни форманти, повечето от които са от трансфиксален тип и в по-ограничени случаи – от конфиксален тип. Мотивиращите думи са единствено преходни глаголи. Известна част от деривационните типове, характерни за трансфиксалното словообразуване, както и всички типове, които се обособяват при конфиксалното словообразуване, се характеризират с висока регулярност и продуктивност. За голяма част от трансфиксалните типове е свойствена сравнително голяма регулярност, но ниска продуктивност. При отделни словообразувателни типове се наблюдава наличие на допълнително деривационно значение, каквото е „съвкупност от еднородни предмети, получена в резултат на извършване на действието, означено от мотивиращия глагол“, „отпадък, получен в резултат на извършване на действието, означено от произвеждащия глагол“ и др. Дериватите се отнасят както към терминологичната, така и към битовата лексика.

 

За автора

Пенка Самсарева – професор, доктор на филологическите науки, бивш преподавател в специалност Арабистика и семитология, ФКНФ, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“; научни интереси и области на основните научни трудове: арабско езикознание. 

e-mail: psamsareva@dir.bg

Последни публикации:

 "Някои особености на глаголното словообразуване в арабския и българския език"; В: Доклади от десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите. София, 1-6 октомври 2007 г.; София, 2009 г. /стр. 333 - 342/

"Образуване на съществителни имена за абстрахиран признак в арабския език"; В: Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в СУ "Св. Кл. Охридски". Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", София, 2010 г. , /с. 190 - 200/. 

"Образуване на съществителни имена за оръдие на действието в съвременния арабски книжовен език". В: Български учен, ориентиран към Изтока. Научен  сборник в памет на проф. Емил Боев. Университетско издателство, "Св. Кл. Охридски". София, 2017 г. /стр. 163 - 173/.

Публикации в списание МАНАС:

Самсарева, Пенка. Образуване на съществителни имена за действие (أَسْمَاءُ الحَدَثِ – nomina actionis) в арабския език. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, Том 3, 1, 2017.