Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2017 / Том 3 / Брой 2 : Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива

Иконоборство и насилие в исляма

Диляна Минчева

Резюме

В настоящият текст целта ми е да проследя как теологичните постановки за религиозно идолопоклоничество и забраната за изображения се превръщат в социално отношение в доминарни от смъртта естетически системи като тази на Ислямската държава. Макар и да е известно, че вътрешно-геноцидните жестове на изличаване на всякакви цивилизационни културни следи съществуват в предмодерния ислямски апокалиптизъм, в настоящия текст се интересувам не от теологичен, а от социално-исторически анализ на Ислямската държава и нейната версия на “ислям” като форма на ексесивен презентизъм. Хипотезата, която предлагам е, че визуалните войни, които Ислямската държава води в социалните медии и интернет, превърнали в център “авто-хетеро-усмъртяването” (по думите на Фетхи Бенслама), са мотивирани както от реалния така и от въображаемия идентичностен мит на ислямизма, чието смазващо насилие може да бъде разбрано чрез парадоксалното изпълнение на ислямския иконоборчески императив.

Ключови думи: Ислямска държава, визуални войни, история, иконоклазъм, супер-мюсюлманин, индентичностен мит

Основното съдържание на статията е на английски език