Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2017 / Том 3 / Брой 2 : Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива

Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ – структура на речника и на речниковата статия

Марио Аппен

Резюме

Настоящата статия разглежда структурата на най-популярния персийски речник Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘, както и структурата на отделната речникова статия. Този тълковен речник е съставен в Индия през 1062 г. от Х. (1651 г.) от изтъкнатия персийски лексикограф Мох̣аммад Х̣осейн бен Х̮алаф Табризи и оказва голямо влияние върху развитието на персийската лексикография през следващите векове не само в Индия и Иран, но и върху лексикографията в Османската империя. Предмет на настоящата статия е изданието на Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ от 1834 г. на Томас Роубак, Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ ва молх̣ак̣а̄т (Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ с допълнение).

Ключови думи: Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘, Х̮алаф Табризи, фарханг, персийска лексикография, Томас Роубак

Съдържание

Основен текст

Най-популярният персийски фарханг[1]  Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘[2] е съставен през 1651 г. (1062 г. по Хиджра) от живелия по времето на Шах Джахан (1628–1658) индийски лексикограф Мох̣аммад Х̣осейн бен Х̮алаф Табризи, известен под псевдонима Борха̄н и е посветен на султана на Голконда (княжество в Декан) ‘Абдолла̄х К̣от̣бша̄х (1626–1672). Словникът обхваща 19 417 заглавни думи (Storey 1984: 31). Скоро се превръща в един от най-преписваните[3] персийски речници и неизменно служи за лексикографска база при съставянето на персийски тълковни речници. Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ е използван и при съставянето на редица известни двуезични речници като: Персийско-английския речник на Франсис Джонсън (Johnson 1852), Персийско-латинския на Вулерс (Vullers 1855–67), Английско-персийския на Стайнгас (Steingass 1892).

І. Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в редакцията на Роубак

3-то издание от 1834 г., Калкута.

През декември 1817 г. The Asiatic Journal (1817: 614) в рубриката си Literary and Philosophical Intelligence публикува съобщение за предстоящото отпечатване в Калкута под подписка на прочутия речник Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в един том с размер роял куарто[4].

Първото печатно издание на Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ е под редакцията на капитан Томас Роубак[5] (1781–1819) и вижда бял свят през 1818 г. в Калкута (Roebuck 1818). Второто издание в 2 тома излиза през 1822 г. Представляващото предмет на настоящата статия трето еднотомно издание е от 1834 година и съдържа 20 442 заглавни думи, като в допълнението има около 2000 думи, а в заключението – още 105 израза.

ІІ. Структура на речника

Речникът се състои от предговор (мок̣аддаме) в 9 страници, 797 страници същински словник, състоящ се от 29 глави (гофта̄р[6]), 80 страници допълнение (молх̣ак̣а̄т) и 2 страници заключение (татамме).

Предговорът представлява кратък граматичен очерк и се състои от 9 части (фа̄&еде). Всяка част е посветена на определен въпрос:

фа̄&еде №1 разглежда произхода на персийския език, неговите разновидности, етимологията на думи като па̄рс, па̄рси, х̮ора̄са̄н и др., географските граници на Иран и т.н.;

фа̄&еде №2 – особеностите на персийския език;

фа̄&еде №3 – групите букви и техните особености;

фа̄&еде №4 – собствено персийските букви;

фа̄&еде №5 – личните окончания;

фа̄&еде №6 – различни префикси, инфикси и суфикси;

фа̄&еде №7 – частици, останали от класическия персийски като мар-, хами- и др.;

фа̄&еде №8 – словообразувателни наставки като -га̄р, -а̄р, -ги и т.н.;

фа̄&еде №9 – правописа.

Начинът на подреждане на словника е азбучен (по първата, втората, третата и четвъртата буква, както пише в предговора и самият автор), съобразно системата на европейските речници, но има и своите особености[7]. Всяка глава се състои от различен брой подглави (байа̄н[8]), образувани по втората буква на лемата. Арабските букви с̱а̄, з̱а̄л, д̣а̄д и з̣а̄ не образуват отделни глави (гофта̄р) както би се очаквало, а са включени, вероятно в съответствие с графичната парадигма, в гофта̄р-и № 4 (те), 9 (да̄л), 15 (с̣а̄д) и 16 (т̣а̄) като анджа̄м (край) на главите. В подглавите (байа̄н), в началото буквите, които оформят съответния байа̄н, са дадени и описателно (хамзе с ба̄-йе абджад, мӣм с х̣а̄-йе х̣от̣т̣и). За целта е използвана буквената система абджад, служеща за буквено обозначаване на числата от 1 до 1000 (първата група е абджд = 1–2–3–4, откъдето идва и конкретното наименование). Тя също така е и синоним на азбука, в случая консонантна такава, представляваща първоначалната поредност на буквите в арабската графична система. Впоследствие претърпява промяна и в съвременните речници вече не се използва традиционната за абджад-а поредност на буквите, а нова, в която буквите са включени в графични парадигматични редове (Аппен 2006: 142–147).

Групите в абджад-а са следните (както се произнасят в персийския): 1) абджад (бджд); 2) хавваз (хвз); 3) хотти (х̣т̣и); 4) каламан (клмн); 5) сафас (сфс̣); 6) карашат (к̣ршт); 7) сахаз (с̱х̮з̱); 8) зазаг (д̣з̣г̮).

В Гофтāр I алеф-е мамдуд и алеф са обособени в различни подглави, като началната гласна а̄ е отбелязана с два поредни алефа, а не с алеф с мадд (алеф-е мамдуд), както е в допълнението към речника (молх̣ак̣а̄т) и в заключението (татамме). Първият от двата алефа служи като подставка (корси) за хамза (хамзе), формално приета за начална буква на цялата глава. По този начин първата подглава на първа глава фактически съдържа заглавни думи с начална буква с алеф-е мамдуд (а̄), а останалите 26 подглави включват леми, започващи с алеф.

По-долу е изложена структурата на основния словник, като две от главите (Гофта̄р І и Гофта̄р XXІV) са дадени в разгърнат вид с цел по-голяма прецизност, прегледност и информативност относно особеностите на подредбата му. При транслитерацията сме се придържали към съвременното книжовно персийско произношение, утвърдено в Ислямска република Иран[9] (Sen 1841).

Всяка глава (гофта̄р) започва по една и съща формула: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална буква…, съставен от… и съдържа… думи и изрази.

 

Гофта̄р І: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална буква хамзе, съставен от 27 байа̄н-а (по 2-рата буква) и съдържа 2107 думи и изрази: (10 стр.)

байа̄н 1: начална хамзе с алеф, съдържа 732 думи и изрази; байа̄н 2: хамзе с ба̄-йе абджад[10], 62 думи и изрази; байа̄н 3: хамзе с ба̄-йе фа̄рси[11], 11 думи; байа̄н 4: хамзе с ба̄-йе к̣арашат[12], 9 думи; байа̄н 5: хамзе със с̱а̄-йе мос̱аллас̱е[13], 5 думи; байа̄н 6: хамзе с джим, 7 думи; байа̄н 7: хамзе с х̣а̄-йе би нок̣т̣е[14], 2 думи; байа̄н 8: хамзе с х̮а̄-йе нок̣т̣еда̄р[15], 38 думи и изрази; байа̄н 9: хамзе с да̄л-е абджад, 26 думи и изрази; байа̄н 10: хамзе с ра̄-йе к̣арашат, 57 думи и изрази; байа̄н 11: хамзе със за̄-йе хавваз[16], 55 думи и изрази; байа̄н 12: хамзе със за̄-йе фа̄рси[17], 17 думи и изрази; байа̄н 13: хамзе със син-е би нок̣т̣е, 93 думи и изрази; байа̄н 14: хамзе с шин-е нок̣т̣еда̄р, 79 думи и изрази; байа̄н 15: хамзе със с̣а̄д-е би нок̣т̣е, 9 думи; байа̄н 16: хамзе с т̣а̄-йе хот̣т̣и[18], 8 думи и изрази; байа̄н 17: хамзе с г̮айн-е нок̣т̣еда̄р, 8 думи; байа̄н 18: хамзе с фа̄, 84 думи и изрази; байа̄н 19: хамзе с к̣а̄ф, 18 думи; байа̄н 20: хамзе с (липсват стр. 70–71); байа̄н 21: хамзе с (липсват стр. 70–71); байа̄н 22: хамзе с ла̄м, 57 думи и изрази; байа̄н 23: хамзе с мим, 23 думи и изрази; байа̄н 24: хамзе с нун, 236 думи и изрази; байа̄н 25: хамзе с ва̄в, 115 думи и изрази; байа̄н 26: хамзе с ха̄, 27 думи и изрази; байа̄н 27: хамзе с йа̄-йе х̣от̣т̣и, 83 думи и изрази;

Гофта̄р ІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ба̄-йе абджад[19], съставен от 25 байа̄н-а и съдържащ 1576 думи и изрази: (92 стр.); (липсват 115–179 стр.)

Гофта̄р ІІІ: Формула: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ба̄-йе фа̄рси (пе), състои се от 21 байа̄н-а и съдържа… (липсват страниците до байа̄н 16, който започва на 180 стр.)

Гофта̄р ІV: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална та̄, състои се от 24 байа̄н-а и съдържа 836 думи и изрази, както и анджа̄м (завършек), който съдържа 12 думи и изрази започващи със с̱а̄̄-йе мос̱аллас̱е (се с три точки): (195 стр.)

Гофта̄р V: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална джим-е абджад, съставен от 20 байа̄н-а и съдържа 466 думи и изрази: (229 стр.)

Гофта̄р VІ: От книгата Борха̄н-е к̣ат̣е‘ в азбучен ред с начална джим-е фа̄рси, съставен от 22 байа̄н-а и съдържа 613 думи и изрази: (248 стр.)

Гофта̄р VІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ха̄̄-йе би нок̣т̣е, съставен от 13 байа̄н-а и съдържа 117 думи и изрази: (270 стр.)

Гофта̄р VІІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ха̄-йе нок̣т̣еда̄р, съставен от 20 байа̄н-а и съдържа 922 думи и изрази: (275 стр.)

Гофта̄р ІX: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална да̄л-е би нок̣т̣е, съставен от 21 байа̄н-а и съдържа 1109 думи и изрази, както и анджа̄м (завършек), който съдържа 13 думи и изрази започващи със з̱а̄л-е нок̣т̣еда̄р (дал с точка, т.е. з̱а̄л): (311 стр.)

Гофта̄р X: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ра̄-йе би нок̣т̣е, съставен от 23 байа̄н-а и съдържа 813 думи и изрази: (354 стр.)

Гофта̄р XІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална за̄̄-йе нок̣т̣еда̄р, съставен от 18 байа̄н-а и съдържа 583 думи и изрази: (374 стр.)

Гофта̄р XІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална за̄-йе фа̄рси, съставен от 10 байа̄н-а и съдържа 62 думи и изрази: (396 стр.)

Гофта̄р XІІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална син-е би нок̣т̣е, съставен от 24 байа̄н-а и съдържа 1367 думи и изрази: (399 стр.)

Гофта̄р XІV: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална шин-е нок̣т̣еда̄р, съставен от 23 байа̄н-а и съдържа 994 думи и изрази: (454 стр.)

Гофта̄р XV: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална с̣а̄д-е би нок̣т̣е, съставен от 10 байа̄н-а и съдържа 77 думи и изрази, както и анджа̄м (завършек) който съдържа 8 думи и изрази започващи с д̣а̄д-е нок̣т̣еда̄р (сад с точка, т.е. д̣а̄д): (494 стр.)

Гофта̄р X: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална т̣а̄\-йе би нок̣т̣е, съставен от 12 байа̄н-а и съдържа 172 думи и изрази, както и анджа̄м (завършек), който съдържа 6 думи и изрази започващи с т̣а̄-йе нок̣т̣еда̄р (та с точка, т.е. з̣а̄): (497 стр.)

Гофта̄р XVІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална айн-е би нок̣т̣е, съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 182 думи и изрази: (504 стр.)

Гофта̄р XVІІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална айн-е нок̣т̣еда̄р, съставен от 17 байа̄н-а и съдържа 307 думи и изрази: (511 стр.)

Гофта̄р XІX: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална фа\, съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 643 думи и изрази: (523 стр.)

Гофта̄р XX: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална к̣а̄ф, съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 341 думи и изрази: (549 стр.)

Гофта̄р XXІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ка̄ф-е та̄зи, съставен от 23 байа̄н-а и съдържа 1654 думи и изрази: (561 стр.)

Гофта̄р XXІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ка̄ф-е фа̄рси (га̄ф, ге), съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 899 думи и изрази: (627 стр.)

Гофта̄р XXІІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ла̄м, съставен от 22 байа̄н-а и съдържа 386 думи и изрази: (663 стр.)

Гофта̄р XXІV: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална мим, съставен от 28 байа̄н-а и съдържа 1020 думи и изрази: (679 стр.)

байа̄н 1: мим с алеф, 214 думи и изрази; байа̄н 2: мим с ба̄-йе абджад, 5 думи и изрази; байа̄н 3: мим с та̄-йе к̣арашат, 10 думи и изрази; байа̄н 4: мим със с̱а̄-йе мос̱аллас̱е, 8 думи и изрази ; байа̄н 5: мим с джим-е абджад, 6 думи и изрази; байа̄н 6: мим с джим-е фа̄рси, 7 думи; байа̄н 7: мим с х̣а̄-йе х̣от̣т̣и, 11 думи и изрази; байа̄н 8: мим с х̮а̄-йе нок̣т̣еда̄р, 17 думи и изрази; байа̄н 9: мим с да̄л-е би нок̣т̣е, 16 думи и изрази; байа̄н 10: мим със з̱а̄л-е нок̣т̣еда̄р, 4 думи и изрази; байа̄н 11: мим с ра̄-йе би нок̣т̣е, 137 думи и изрази; байа̄н 12: мим със за̄-йе нок̣т̣еда̄р, 26 думи и изрази ; байа̄н 13: мим със за̄-йе фа̄рси, 11 думи; байа̄н 14: мим със син-е би нок̣т̣е, 26 думи и изрази ; байа̄н 15: мим с шин-е нок̣т̣еда̄р, 72 думи и изрази ; байа̄н 16: мим със с̣а̄д-е би нок̣т̣е, 5 думи и изрази; байа̄н 17: мим с айн-е би нок̣т̣е, 13 думи и изрази; байа̄н 18: мим с г̮айн-е нок̣т̣еда̄р, 29 думи и изрази; байа̄н 19: мим с фа̄, 4 думи и изрази; байа̄н 20: мим с к̣а̄ф, 14 думи и изрази; байа̄н 21: мим с ка̄ф-е та̄зи, 18 думи и изрази; байа̄н 22: мим с ка̄ф-е фа̄рси, 5 думи и изрази; байа̄н 23: мим с ла̄м, 37 думи и изрази; байа̄н 24: мим с мим, 6 думи; байа̄н 25: мим с нун, 77 думи и изрази; байа̄н 26: мим с ва̄в, 72 думи и изрази; байа̄н 27: мим с ха̄, 78 думи и изрази; байа̄н 28: мим с йа̄-йе х̣от̣т̣и, 82 думи и  изрази.

Гофта̄р XXV: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална нун, съставен от 24 байа̄н-а и съдържа 906 думи и изрази: (720 стр.)

Гофта̄р XX: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ва̄в, съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 333 думи и изрази: (752 стр.)

Гофта̄р XXVІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална ха̄-йе хавваз, съставен от 17 байа̄н-а и съдържа 570 думи и изрази: (765 стр.)

Гофта̄р XXVІІІ: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в азбучен ред с начална йа̄-йе х̣от̣т̣и, съставен от 19 байа̄н-а и съдържа 227 думи и изрази: (786 стр.)

Гофта̄р XX[20]: От книгата Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ с най-различни думи, съдържа 71 думи и изрази: (795 стр.) Представлява глава, която съдържа подредени азбучно думи и изрази (от алеф до йа̄) без допълнително вътрешно подразделяне на части по съответните букви.

 

Допълнение (молх̣ак̣а̄т)

Представлява извлечение от речници, съставени през XVIII и началото на XIX век като Чера̄г̮-е хеда̄йат (1735), Баха̄р-е аджам (1739), Мос̣т̣алах̣а̄т ал-шоара̄ (1766) и др. Съдържа ок. 2000 думи и изрази (по ок. 25 заглавни думи на страница, като подобно е и съотношението в основния словник – 20 442 думи, разположени върху 797 страници). Словникът на допълнението е подреден строго азбучно и е разположен в две колони с разделяща ги по средата линия. Обособени са глави според началната буква, с които започват заглавните думи – буква ба̄, буква ба̄-йе фа̄рси, буква та̄ и т.н. Словникът започва с алеф-е мамдуд (а̄) със статията а̄б-е а̄бестани дехад до а̄ине-йе йусефа̄нманеш, последван от алеф със статията аба̄р, в която описателно е посочено и произношението – произнася се като шара̄р, обособени в една обща глава[21]. Според Блохман това допълнение не представлява лексикографски интерес (Blochmann 1868: 19), което според нас не е съвсем коректно. Лексикографски интерес предизвиква не словникът сам по себе си, а неговата наистина строго азбучна подредба.

 

Заключение (татамме)

Представлява собствено допълнение от две страници към молх̣ак̣а̄т, съставено вероятно от редактора на третото издание на Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ хаким ‘Абдул Маджид. Съдържа 105 думи и изрази. Подредбата на заглавните думи е строго азбучна, като започва с алеф-е мамдуд (а̄), ба̄, ба̄-йе фа̄рси и т.н. Няма никакво вътрешно подразделяне на части като речниковите статии, които са изключително лаконични и стриктно следват в азбучен ред. Произношението на заглавните думи не е отбелязано, има само кратко тълкуване. Напр.: сорх̮ечервени зърна, които се появяват върху клепачите;ечемик на окото.    

 

ІІІ. Структура на речниковата статия

Речниковите статии са изключително лаконични. Обособени са чрез отстъп в началото на статията и астериск в края ѝ. Състоят се от следните зони на лексикографско описание: 1) зона на лемата; 2) зона на произношението; 3) зона на тълкуване; 4) зона на илюстративни примери.

В следните примери може ясно да се различат тези зони:

В Гофта̄р І третата речникова статия преди края на байа̄н 1(начална буква хамзе с алеф) със заглавна дума а̄ин (правило, порядък) е дадена по следния начин:

а̄ин бар вазн-е па̄ин бе мани-йе зиб-о зинат-о а̄ра̄йеш аст ва расм-о а̄дат-о тарз-о равеш-ра̄ низ гуйанд ва на̄м-е дех-и-ст наздик бе га̄р-е мусиайи*

Първата речникова статия на байа̄н 2 (хамзе с ба̄-йе абджад) е представена аналогично:

аб бе фатх̣-е да̄л[22] ва сокун-е с̱̱а̄ни бе заба̄н-е жанд-о па̄жанд педар-ра̄ гуйанд ва дар араби низ хамин мани да̄рад¥  (аб с фатха над първата и сокун над втората; на езика зенд и пазенд така казват на бащата; в арабския има същото значение)

Статията започва със заглавната дума, следва произношението, давано обикновено по два начина – чрез упоменаване на харакатите (огласовките, надредните и подредни знаци) и описателно, чрез посочването на добре известна дума, която притежава същата комбинация от гласни, същия размер (а̄ин бар вазн-е па̄ин, т.е. а̄ин е с размера на па̄ин). В байа̄н 21 на 189 стр. под заглавната дума пира̄стан (подрязване, разкрасяване) – като илюстрация на значението на лемата е приведено робаи от поета ‘Онс̣ори (350–431 от Х./961–1039 Р.Х.).  

В някои речникови статии от основния словник има бележки под линия от Роубак (общо ок. 80), в които той коригира дадените от Табризи значения. В тези бележки на места е дадена и етимологията на съответната дума в оригиналната ѝ графика. Такъв е случаят с бележката под линия на 683 стр., речниковата статия ма̄с̣ – луна (Гофта̄р XXIV, байа̄н 1). В тази статия авторът дава значението на думата ма̄с̣ като привежда персийския (ма̄х) и арабския (к̣амар) еквиваленти, посочвайки, че не му е известно откъде е тази дума. В своята бележка Томас Роубак уточнява, че думата е от санскрит и дава нейното изписване в писменост деванагари – मास.

Графическото обособяване на речниковите статии е постигнато, като всяка заглавна дума започва на нов ред с ляв отстъп (равен на две букви) и завършва с астериск. Обичайният за речника обем на статията е от един до няколко реда. Напр. в Гофта̄р XII, байа̄н 6 първите две речникови статии с лемите жаф (влажен, мокър) и жофре (овалът на устата) се състоят от по един ред. При първата лема вокализацията е дадена описателно – жаф се пише с „фатха над първата“ буква, т.е. с кратка гласна а. При втората произношението е обяснено освен описателно – „със замм върху първата“, т.е. с кратка гласна о – и по аналогия – „произнася се като софре“, буквално „има тежестта на софре“, т.е. размера на софре.

В заключение може да се добави, че печатното издание на Роубак е било по достойнство оценено от съвременниците. В рамките на 15 години то претърпява две преиздания в Калкута (второто от 1822 г. и представеното тук трето издание от 1834 г.), а колегата на капитан Томас Роубак във „Форт Уилям“[23], професор Ламздън пише: „От всички съществуващи персийски речници Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ е едновременно най-пълният и най-лесният за правене на справки, и винаги е бил считан за образцов труд, който всеки изучаващ персийския език би трябвало да притежава.“[24] (Supplement to Oriental Catalogue 1827: 10).

В наши дни това издание е символ на един минал етап от развитието на критическите издания на персийската лексикография. През 1951 г. в Техеран под редакцията на известния ирански лексикограф Мох̣аммад Мо‘ин, автор на прочутия шесттомен тълковен речник на персийския език Фарханг-е Моин, е отпечатано ново критическо издание на Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ в четири тома, преиздадено през 1963 г. вече в пет тома. Неговата стойност е не само във факта, че е първото печатно издание, но и в използването на наистина строго азбучен начин на подреждане на словника, приложен в допълнението (молх̣ак̣а̄т) към речника на Борха̄н, който по-късно е възприет от модерната персийска лексикография (вж. бел. 25).

 

 

Бележки

 

[1] Наименованието на тип персийски тълковен речник, широко разпространен в Индия по време на управлението на династията на Великите моголи (1526–1857).

[2] В статията е използвана транслитерация, отчитаща и състоянието на съвременния персийски език, чиято вокална система се състои от 6 монофтонга – а̄, у, и, а, е, о и 2 дифтонга – ей и оу (Рубинчик 2001: 19).

[3] Копистите в мюсюлманския свят са били професионалисти, високо ценено съсловие, а мнозина от тях са били и известни калиграфи.

[4] 234x310 мм, т.е. малко по-голям от размер А4 (210х297 мм). – Бел. авт.              

[5] Thomas Roebuck (1781–1819) е капитан от английската армия, преподавател и екзаминатор по езиците хиндустани, брадж, персийски и арабски в колежа „Форт Уилям“, член на научното дружество Бенгалско Азиатско общество.

[6] Букв. реч, беседа. – Бел. авт.

[7] Вж. Това по-скоро се отнася до подредбата на допълнението, която е наистина строго азбучна. – Бел. авт.

[8] Букв. изложение, разяснение. – Бел. авт.

[9] В този речник след заглавните думи е дадена транслитерация на латиница. Ето няколко примера, показващи различието в изговора: pazashk – съвр. перс. пезешк (лекар), guftár – съвр. перс. гофта̄р (разговор, беседа), ḳhánah – съвр. перс. х̮а̄не (къща), faroḳhtan – съвр. перс. форух̮тан (продавам), meḳh – съвр. перс. мих̮ (гвоздей), burhán – съвр. перс. борха̄н (довод, доказателство), shеr – съвр. перс. шир (тигър) и sh‰r – съвр. перс. шир (мляко), които в съвр. перс. са едновременно и омографи, и омофони и т.н.

[10] В байа̄н-ите от Гофта̄р І произношението на началната и втората поредна букви е дадено както е в речника – веднъж графически и втория път описателно, напр. с̱а̄ -йе мос̱аллас̱е (букв. са с три точки, т.е. с̱а̄ – 4-тата по ред буква от съвременната арабска азбука (фактически 6-тата по ред в съвременната персийска азбука), но 23-тата според абджад-а, т.е. 1-та буква от с̱ах̮аз̱ (с̱н̮з̱) – неговата седма группа). В следващите гофта̄р-и това отсъства с цел икономия на място и избягване на излишните повторения.

[11] Буквата пе – обозначава звук от персийската фонетична система, отсъстващ в класическия арабски език и съответно без графема в арабската азбука.

[12] По името на шестата група букви (к̣ршт) според системата абджад.

[13] 23-тата буква по абджада, т.е. 1-та буква от сахаз (с̱х̮–з̱) – неговата седма группа.

[14] Буквата х̣а̄ без надреден знак точка.

[15] Буквата х̮а̄ с надреден знак точка.

[16] Название на втората група букви според абджада.

[17] Буквата же – обозначава звук, отсъстващ в класическия арабски език и съответно без графема в арабската азбука.

[18] Название на третата група букви според абджада (х̣–т̣–и).

[19] Вж. абджад.

[20] Изрично е обозначен като № 20, въпреки че съществува 20-та глава на с. 549, фактически се явява 29-та глава. – Бел. авт.

[21] Подобна подредба е приета в известния еднотомен персийско-английски речник на Арианпур-Кашани (Aryanpur-Kashani 1996), в който преминаването от алеф-е мамдуд към алеф е обозначено с няколко празни реда. В речника на Лазар (Lazard 1990) алеф-е мамдуд и алеф са обособени като самостоятелни букви в отделни глави. Същата подредба е използвана и в тълковния речник на съвременния персийски език (Farhang 1998). В големия двутомен персийско-руски речник под редакцията на Ю. А. Рубинчик двете букви алеф-е мамдуд (алеф с мадд) и алеф се смятат за една буква, но за разлика от Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ те са разположени азбучно, т.е. след а̄бдиде – 1) намокрен; 2) закален следва абр – облак (Рубинчик 1985: 18).

[22] Печатна грешка, трябва да бъде бе фатх̣-е аввал. – Бел. авт.

[23] Учебно заведение за обучение по арабски, персийски и местни езици на англичаните на колониална служба в Индия, открито в Калкута през 1800 г.

[24]  “The Boorhan Qat‰u is at once the most copious and the most easily consulted of all the Persian Lexicons at this time extant; and it has always been considered as a standard work, which every Persian scholar ought to possess”.

   

Библиография

 

Аппен, Марио 2006. „Графичната система на съвременния персийски език“. Български изтоковедски изследвания. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2006 (стр. 138–152).

Рубинчик, Юрий А. 1985. Персидско-русский словарь. Т 1. Москва, 1985.

Рубинчик, Юрий А. 2001. Грамматика современного персидского литературного языка. „Восточная литература“ РАН: Москва, 2001.

Aryanpur-Kashani 1996, Abbas. The Concise Persian-English Dictionary. Tehran, 1996.

Blochmann, Heinrich 1868. “Contributions to Persian Lexicography”. Journal of the Asiatic Society of Bengal. 37:1/ 1868 (pp. 1-72).

Farhang-e rsi-ye emrooz 1998. Kaleme Publisher. Tehran, 1998.

Johnson, Francis 1852. Dictionary, Persian, Arabic, and English. London, 1852.

Lazard, Gilbert 1990. Dictionaire persan-français. Leiden & New York: Brill, 1990.

Roebuck, Thomas (ed.) 1818. Boorhani Qatiu. A Dictionary of the Persian Language. Explained in Persian. Alphabetically Arranged According to the System of European Lexicons. Hindoostanee Press: Calcutta, 1818.

Sen, Ramdhun 1841. Dictionary in Persian and English with the Pronunciation of Persian Words in the Roman Character. 2nd ed. Calcutta, 1841.

Steingass, Francis 1892. Persian-English Dictionary. London, 1892.

Storey, Charles A 1984. Persian Literature: A Bio-Bibliographical Survey. Vol. III, Part. 1. Brill: Leiden, 1984.

Supplement to Oriental Catalogue 1827. A Supplement to Howell and Stewart’s Catalogue of Oriental and Oriento-Biblical Literature. Howell and Stewart: London, 1827.

The Asiatic Journal 1817. The Asiatic Journal and Monthly Miscellany. 4/ 1817.

Vullers, Ioannis 1855–67. Lexicon Persico-Latinum, T. I–II cum suppl. Bonnae ad Rhenum, 1855–67.

 

За автора

Марио Аппен е докторант в катедра „Класически Изток“, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има научни интереси по история на персийската лексикография в Индия; история на Иран и на мюсюлманска Индия.

Публикации в списание МАНАС:

Аппен, Марио. Три персийски речника, съставени през ХVІІ век в Индия: Фарханг-е Джахангири, Борхан-е кате и Фарханг-е Рашиди. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.