Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 2.

Публикувано в 26.12.2019 http://manas.bg/bg/indiya/aspects-of-early-upanishadic-exegesis

ISSN: 2367-6256

Андриянич, Иван. Аспекти на ведантическа ексегеза върху ранните Упанишади. – Във: Манас: Истина и реалност: на границата между световете, Том 5, 2, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 2 : Истина и реалност: на границата между световете

Аспекти на ведантическа ексегеза върху ранните Упанишади

Иван Андриянич

Резюме

Настоящата статия представя тълкуването на части от Упанишади (най-вече от Брихадараняка упанишад и Чхандогя упанишад) в един от основополагащите текстове на школата Веданта – Брахма сутра. В нея се разясняват и анализират самите принципи на ведантическа ексегеза върху ранните Упанишади, като във фокуса на вниманието са четири сутри от Брахма сутра – БС 1.4.19–22, в които се разглежда известната Майтреи брахмана (БАУ, 2.4/4.5). Три от тези общо четири сутри цитират, съгласно коментаторската традиция, авторитетни мислители от миналото (Ашмяратха, Аудуломи и Кашакритсна), което два основание да се заключи, че това вероятно са най-древните интерпретации на части от БАУ, достигнали до наши дни. Целта на автора е да проследи процеса на оформяне на техниките на ведантическата ексегеза върху Упанишадите като се докаже, че ранните представители на школата Веданта заимстват определени интерпретационни методи от школата Пурва Миманса, най-вече от коментара на Шабара върху Миманса сутра, но ги преформатират така, че да бъдат използвани в един различен от ритуалния, последователно метафизичен контекст, фокусиран върху концепциите за Брахман, които според представителите на школата Веданта доминират в Упанишадите. В тази връзка е разгледана и ролята на коментарите на Шанкара, който в определен смисъл финализира процеса на преобразуване на тези херменевтични техники в метод за интерпретиране на Упанишадите.

Основното съдържание на статията е на английски език