Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Автори

Ангелова, Илияна

Публикации в списание МАНАС:

Ангелова, Илияна. Приспособяване към модерността: Съпоставително изследване на племенните общности в контекста на социалните промени в Индия след Независимостта. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Аппен, Марио

Марио Аппен е докторант в катедра „Класически Изток“, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има научни интереси по история на персийската лексикография в Индия; история на Иран и на мюсюлманска Индия.

Публикации в списание МАНАС:

Аппен, Марио. Три персийски речника, съставени през ХVІІ век в Индия: Фарханг-е Джахангири, Борхан-е кате и Фарханг-е Рашиди. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Аппен, Марио. Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ – структура на речника и на речниковата статия. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Богданов, Александър

Публикации в списание МАНАС:

Богданов, Александър. Драмата на Калидаса Vikramorvaśīya: Пролог и Първо действие. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Бошняшка, Росица

Публикации в списание МАНАС:

Бошняшка, Росица. Кūṭiyāṭṭam: Кулминация в традицията на ритуалния театър. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Боянова, Йорданка

Публикации в списание МАНАС:

Боянова, Йорданка. В центъра на санскритския класически текст „Бхагавадгита“: Традиция и модерност като интракултурно поле. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Братоева, Милена

Sed ut perspiciatis unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium doloremque laudantium, totam rem aperiam, eaque ipsa quae ab illo inventore veritatis et quasi architecto beatae vitae dicta sunt explicabo. Nemo enim ipsam voluptatem quia voluptas sit aspernatur aut odit aut fugit, sed quia consequuntur magni dolores eos qui ratione voluptatem sequi nesciunt. Neque porro quisquam est, qui dolorem ipsum quia dolor sit amet, consectetur, adipisci velit, sed quia non numquam eius modi tempora incidunt ut labore et dolore magnam aliquam quaerat voluptatem. Ut enim ad minima veniam, quis nostrum exercitationem ullam corporis suscipit laboriosam, nisi ut aliquid ex ea commodi consequatur? Quis autem vel eum iure reprehenderit qui in ea voluptate velit esse quam nihil molestiae consequatur, vel illum qui dolorem eum fugiat quo voluptas nulla pariatur?

Публикации в списание МАНАС:

Братоева, Милена. Дашакушала: За психологията на нравственото поведение в махаянския будизъм (въз основа на „Парамитасамаса“ на Аряшура). – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Братоева, Милена. Мотивът за пожертваното тяло на бодхисаттва в „Харибхаттаджатакамала“ в перспективата на концепцията за „изкусността на средствата“ (upāyakauśalya). – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Братоева, Милена. Лингвистичният модел на Универсума в „Мандукя Упанишад“. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Василева-Йорданова, Албена

Проф. д-р Албена Василева-Йорданова е преподавател в Катедрата по Романистика към Факултета по класически и нови филологии. Изследователските й интереси са в областта на анализа на дискурса, междуличностната, междукултурната и професионалната комуникация, използването на дигиталните технологии в образованието.

e-mail a.vassileva@uni-sofia.bg


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).

Публикации в списание МАНАС:

Василева-Йорданова, Албена, Деница Дайновска, Йона Сариева. Изток–Запад: за междукултурната среща чрез визуалния прочит. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Влаева, Иванка

Публикации в списание МАНАС:

Влаева, Иванка. Осъвременяване на северноиндийската класическа музика – процесът на създаване и прецепция. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Градев, Владимир

Публикации в списание МАНАС:

Градев, Владимир. Духовните сетива. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Грозданова, Лиляна

Проф. дпн Лиляна Александрова Грозданова води лекционни курсове по морфо-синтаксис и приложна лингвистика в катедрата по „Англицистика и американистика” и Докторантското училище към ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

 Научни интереси: теоретичен синтаксис, синтаксис на английския език, приложна лингвистика, принципи на усвояването и преподаването на чужд език.

e-mail: liliana.grozdanova@gmail.com

Публикации в списание МАНАС:

Грозданова, Лиляна. Англицизмите и турцизмите в съвременния български сленг. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Дайновска, Деница

Деница Дайновска, доктор на Университет Париж 4-Сорбона и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е отговорник проекти в Университетската агенция на Франкофонията (AUF) в Париж. Изследванията и интересите й са в областта на когнитивната семантика, формалните репрезентации на езика с оглед на компютърната обработка, както и на междукултурната комуникация.


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).

Публикации в списание МАНАС:

Дайновска, Деница, Деница Дайновска, Йона Сариева. Изток–Запад: за междукултурната среща чрез визуалния прочит. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Дамянова, Румяна

Публикации в списание МАНАС:

Дамянова, Румяна. Сатвикабхиная – най-скритият режим на експресия в традиционния индийски театър и танцова драма. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Дамянова, Румяна. Невербалните кодове на абхиная като фундамент за сценично изобразяване на емоции. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Даскалова, Мануела

Мануела Даскалова е редовен асистент в катедра „Тюркология и алтаистика“ на ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава практически турски език, лексикология, фонетика и фонология на съвременния турски език. Научните й интереси са предимно в областта на лексикологията и лексикографията, теорията и практиката на превода. Занимава се и с писмен превод на документи, игрални филми и сериали. Автор е на публикации, свързани с проблемите на фонетичната адаптация на чуждиците в съвременния турски език, калкирането, заемките от западноевропейски езици и други.

e-mail: daskalova89@yahoo.com

Последни публикации:

„Проблеми с названията на научните дисциплини фонетика и фонология в съвременния турски език“ – в сборника „Български учен, ориентиран към Изтока – научен сборник в памет на проф. Емил Боев“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2017, с. 54–58.

„Гръцки елементи в турския жаргон според речника на Али Пюскюллюоглу“, в сборника „Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ (май 2015)“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2015, с. 65–72.

„Италиански, испански и немски думи в съвременния турски език“ в сборника „Десета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ (май 2013)“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2013, с. 58–63.

Публикации в списание МАНАС:

Даскалова, Мануела. Фонетична адаптация на заемките от английски език в съвременния турски език. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Дюлгеров, Иван

Д-р Иван Дюлгеров е асистент в катедра „Арабистика и семитология“ на ЦИЕК към ФКНФ. Преподава практическа арабска граматика, фонетика и лексикология. Научно-изследователските му интереси са в областта на арабското езикознание и лексикално-семантичната система на Корана.

e-mail: dylgerov@hotmail.com

Публикации в списание МАНАС:

Дюлгеров, Иван. Коранът за изучаванeто на религията. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Дюлгеров, Иван. Към проблема за значението на кораничната лексема ’Ал-К̣ур’а̄ну (Коранът). – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Евстатиев, Симеон

Симеон Евстатиев e доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е ръководител на магистърската програма „Близкоизточни изследвания: Общество и култура на арабския свят“ и на Университетския център за изследване на религиите. Интересите му са в областите на близкоизточната история и ислямознанието, в които е автор на десетки студии и научни статии на български, английски и немски език. Съставител, съавтор и автор е на няколко книги, сред които и монографията Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото (София: Изток-Запад, 2012).

Публикации в списание МАНАС:

Евстатиев, Симеон. За естеството и генезиса на ислямското учение за вероотстъпничеството и обвинението в неверие (такфӣр). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Евстатиева, Галина

Галина Евстатиева е доктор, доцент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава различни дисциплини, свързани с обществото, културата и ислямското изкуство в арабския свят. Водила и лекционен курс „Ислямско изкуство“ и в Националната художествена академия, София. Автор е на монографиите Арабското стихознание (2011) и Ислямът и забулването на жените в арабския свят (2016).

Публикации в списание МАНАС:

Евстатиева, Галина. Отделяне на мюсюлманските владетели от общността: хиджаби и хаджиби на халифите. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Евтимова, Татяна

Публикации в списание МАНАС:

Мюлер, Макс. На какво ни учи Индия?. / Макс Мюлер; Прев. Татяна Евтимова // Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Мюлер, Макс. За природата на хинду. / Макс Мюлер; Прев. Татяна Евтимова // Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Елизариев, Александър

Публикации в списание МАНАС:

Елизариев, Александър. Относно проблема за структурата на Ādi Granth: Многомерен масив. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Желязкова, Жана

СУ „Св. Климент Охридски“

Жана Желязкова е асистент в катедра „Тюркология и алтаистика“. Работи в областта на историческата граматика на турския език, сравнителната граматика на тюркските езици, турска диалектология, турска фразеология.

e-mail: jana.jeliazkova@gmail.com

Последни публикации:

Функции и употреба на инструментал в паметниците на турския език от ХIII–ХV векВ: Сборник на Десетата научна конференция на докторантите и нехабилитираните преподаватели от Факултета по класически и нови филологии. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2013.

Османистиката. Исторически отговори за бъдещето. Юбилеен сборник, посветен на 75-годишнината на доц. Мария Михайлова-Мръвкарова. – В: Съпоставително езикознание 2/2014, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2014.

Винителният падеж в писмените паметници на турския език от XIII–XV век. - В: XII конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от ФКНФ 2015. София: УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2015.

Писмени системи, използвани от тюрките. – В: Луна, бамбук и огледало – изтоковедски изследвания. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. дфн Александър Федотов. София, 2016.

Türkçe’nin Deyimler Sisteminin Bulgarca’nın Deyimler Sisteminin Oluşmasına Etkisi (Влияние на турската фразеология върху формирането на фразеологичната система на българския език”). – В: Български учен, ориентиран към Изтока. Научен сборник в памет на проф. Емил Боев, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2017 г.

Публикации в списание МАНАС:

Желязкова, Жана. Турски заемки от арабски произход за названия на облекло в българския език. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Златарова, Ивета

Ивета Златарова е асистент в катедра “Класически изток”. Работи в областта на историческата граматика на персийския език, персийска диалектология, индоиранското езикознание.

e-mail: ivetkazlatarova@abv.bg

Последни публикации: 

Златарова, Ивета. Към въпроса за лексикалните различия между персийския език (фарси) и дари. // Османистиката : Исторически отговори за бъдещето [Сборник статии по случай 75-годишнината на доц. Мария Михайлова-Мръвкарова]. – София, 2012, с. 337–348.

Златарова, Ивета. Преподаването на персийски език в СУ „Св. Климент Охридски“ – минало и перспективи.// Сборник с докладите от международната научна конференция „Иран и Балканите в огледалото на историята (минало, настояще и перспективи), проведена на 28–29.05.2013 г. в София.  – София, 2014, с. 175–183.

Публикации в списание МАНАС:

Златарова, Ивета. Към въпроса за лексикалните заемки от арабски език в персийски (фарси) и дари. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Исса, Катя

Публикации в списание МАНАС:

Исса, Катя. Западните стереотипи за Изтока – проблеми в личностната идентификация на арабите в България. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Камова, Боряна

Боряна Камова е асистент в специалност „Индология“ на катедра „Класически Изток“ към Центъра за източни езици и култури в рамките на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Титуляр е на дисциплините „Стара и средновековна история на Индия“, „Нова история на Индия“ и „Странознание на Индия“. Бакалавър е по история и магистър по стара история на Индия от Делхийския университет, Делхи, Индия. Има интереси и публикации в сферата на индийската история и култура, социални и политически идеи. 

Публикации в списание МАНАС:

Камова, Боряна. Отвъд филологията: Магистърската програма в специалност Индология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Камова, Боряна. Индийската традиция в ислямското управление през средновековието в Индия. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Кендерова, Стоянка

Проф. д-р Стоянка Кендерова завършва турска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност френски език. Специализира арабски език в Института за живи езици „Бургиба“ в Тунис. Целият си трудов стаж прекарва в отдел „Ориенталски сбирки“ при Националната библиотека, като около 25 години е негов ръководител. Каталогизира арабски и османотурски ръкописни книги и обработва архивни документи на тези езици. Защитава докторат в Института за източни ръкописи в Санкт Петербург и втори докторат – в Университета в Страсбург. Работи в областта на източната палеография, кодикология и дипломатика, средновековна арабска географска литература, история на османските библиотеки, история на медицината в Османската империя и османотурски извори за българската история. От 1992 г. преподава „Увод в османската дипломатика“ в катедра „Тюркология и алтаистика“ в ЦИЕК.

e-mail : kenderovastoyanka@yahoo.fr

Последни публикации:

„Les livres musulmans. Centres de production dans les terres bulgares à l’époque ottomane“. Etudes balkaniques (Cahiers Pierre Belon. La culture ottomane dans les Balkans), Paris, 2009, N 16 (р. 169–198).

Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция. The Bulgarian Lands in Medieval Arabic Cartographic Tradition (9th14th centuries). Atlas. Authors: St. Kenderova, At. Stamatov D. Stoimenov. Еd. by St. Kenderova and At. Stamatov. Tangra TanNakra: Sofia, 2011, 336 p. (успореден текст на български и английски език).

Brief Catalogue of the Oriental Manuscripts Preserved in St. St. Cyril and Methodius National Library. Vol. І. ОR К1 – К19; ОR 1- ОR 200. Compiled by St. Kenderova and A. Stoilova. Еd. by St. Kenderova. НБКМ: Sofia, 2013, 292 p.

Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает. Ежедневна и ежемесечна статистика. НБКМ: София, 2015, 180 с.




Публикации в списание МАНАС:

Кендерова, Стоянка. Коранът и кораническата литература в библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин (1252/1837 г.). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Кендерова, Стоянка. Първата граматика на турския език, отпечатана в Османската империя (1730 г.). – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Класанова, Людмила

Публикации в списание МАНАС:

Класанова, Людмила. Огледало на времето – Вечността на тибетската будистка литература. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Класанова, Людмила. Сетива и приношения на сетивни обекти в тибетския будизъм. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Куцарова, Марга

Марга Куцарова е ръководител на Клона на Международния център „Рьорих“ в България и председател на Национално сдружение „Рьорих“. Тя е юрист (завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1994 година; LLM от Университета Уорик, Великобритания, 1996 г.). Дългогодишен изследовател на творчеството на семейство Рьорих. Интересите й в рьорихознанието са в областта на философското наследство на Елена и Николай Рьорих – философската система Жива Етика, Сребърния век в руската култура, руския космизъм, а така също в областта на международноправната защита на ценностите на културата, чиито основи са положени през 1935 година от Пакта Рьорих. През 2009 г. завършва магистратура „Философия и култура на Изтока“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В областта на източната философия основният й интерес е в полето на будистката философия и култура и, в частност, будистката система Калачакра.


Последни публикации:

Куцарова 2012а: Куцарова Марга П. Вклад Юрия Николаевича Рериха в изучение Калачакры. // Культура и время. № 4 (46) 2012. С. 42–51.

Куцарова 2012b: Марга Куцарова Понятието Шамбала в светлината на разбирането на Калачакра като еволюционна система. // Девета конференция на млади учени от Факултета по класически и нови филологии. Май 2012. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. С. 303–312.

Публикации в списание МАНАС:

Куцарова, Марга. Човекът и Космосът в представите на древните арии. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Куцарова, Марга. Калачакра – значение и основни концепции. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Ламбев, Никола

Никола Ламбев е доктор по история, защитил дисертация в катедра „Антична история, тракология и средновековна обща история“ на Исторически факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2007). Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“. Специализирал е в Università di Pisa и Scuola Normale Superiore, Пиза, Италия (2005-6). По време на следването си завършва цялостен модул „Арабско обществознание“ към специалност „Арабистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси и публикации са интердисциплинарни, предимно в областта на контактите и взаимодействието на различните култури в Близкия изток през средните векове.

Публикации в списание МАНАС:

Ламбев, Никола. Исма̄ʿӣлӣтите и левантийските корени на военно-монашеските ордени. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Минчева, Диляна

Д-р Диляна Минчева, Университет „Макмастър“, Хамилтън, Канада, e специалист в изследванията върху интелектуалната история на исляма. Най-новата ѝ изследователска работа е свързана с културологична интерпретация на религиозната промяна и начините по които тя засяга литературните, артистични и политически (само)-репрезентации на исляма в редица различни медийни полета. Понастоящем е редовен преподавател в катедра „Комуникации и мултимедия“ при Университета „МакМастър“, Онтарио, Канада. Носител е на две международни изследователски награди (2012 и 2015) на Journal of Religion and Spirituality in Society. Автор на монографията The Politics of Muslim Intellectual Discourse in the West: The Emergence of a Western-Islamic Public Sphere (Sussex Academic Press, 2016).

Публикации в списание МАНАС:

Минчева, Диляна. Иконоборство и насилие в исляма. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Николова, Антоанета

Публикации в списание МАНАС:

Николова, Антоанета. Безвкусността на Дао. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Павлович, Павел

Павел Павлович е професор, доктор на филологическите науки, преподавател по арабска цивилизация и арабски език в Катедра по арабистика и семитология, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Скорошни публикации: The Formation of the Islamic Understanding of Kalāla in the Second Century AH (718–816 CE). Between Scripture and Canon. Brill: Boston, Leiden, 2016; Подходи към изучаването на ранния ислям (VII–VIII в.). Метод и история. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2017.

Публикации в списание МАНАС:

Павлович, Павел. Формиране на класическите юридически школи в суннитския ислям. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Пашова, Цветомира

Д-р Цветомира Йорданова Пашова е доцент в катедра „Арабистика и семитология“ на Факултет по класически и нови филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси и публикации са в сферата на функционалния синтаксис и лингвистика на текста, в частност словоред и конективи. 

e-mail: t.pashova@uni-sofia.bg 

Последни публикации: 

Пашова, Цв. Когнитивна ефикасност на вариантите на пасива в съвременния писмен арабски, или как арабската графика влияе върху арабската граматика. – Във: Списание за библиотечни и информационни науки, книгознание и литературна история, т. XXII, 6, 2015.

Пашова, Цв.Конективи и видове значение. – Във: Попова, М. (ред.). Актуални тенденции в развитието на прагматиката и когнитивната лингвистика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2015.

Pashova, T. The Analysis of the Students’ Interlanguage as a Tool for Adapting the Teaching of Arabic to the CEFR“, in: V. Aguilar et al. (eds.), Teaching and Learning the Arabic Language, Universidad de Murcia, 2014.

Публикации в списание МАНАС:

Пашова, Цветомира, Христина Чобанова. Формиране на учебната програма на практическия курс по арабски език в бакалавърската програма по Арабистика към СУ „Св. Климент Охридски“ в светлината на „Общоевропейската езикова рамка“. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Пашова, Цветомира. Българските конективи щом и след като и арабските конективи мā дāма и т̣āламā – съпоставителен текстолингвистичен анализ. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Пеев, Йордан

Професор д.и.н. Йордан Пеев е преподавател по история на арабския свят и исляма в специалност „Арабистика и семитология“, СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица монографични трудове в тази област.

Публикации в списание МАНАС:

Пеев, Йордан. Биография на пророка Мохамед, представена на българските деца и юноши в края на XIX век. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Робова, Пролетина

Публикации в списание МАНАС:

Робова, Пролетина. Трансформация и идентификация в ритуала teyyāṭṭam. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Робова, Пролетина. Бунт и смърт: Прекрачването на социалните норми и табута в култа към божествата тейям. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Русева, Гергана

Софийски университет „Св. Климент Охридски“.


Доц. д-р Гергана Руменова Русева е преподавател по санскрит и морфология и синтаксис на хинди в kатедра “Класически изток”, Факултет по класически и нови филологии, СУ „Св. Климент Охридски“.

e-mail: gerganka@abv.bg

Последни публикации
Гергана Русева, Взаимовръзка и взаимопроникване на тялото и съзнанието: дъхът прана, Духовност и морални ценности на Изтока, редактор/и:Бойка Цигова, издателство:Пропелер, 2017, стр.35-54.
Гергана Руменова Русева, Къде е ātmán (аз-ът) според Упанишадите, Луна, бамбук и огледало - изтоковедски изследвания, 2016.
On the Notions of Memory in Buddhism, The Silk Road: Collection of Papers from the Third International Conference on Chinese Studies "The Silk Road" organized by the Confucius Institute in Sofia, June 2015, ed. Aleksandra Angelova, Sofia University "St Kliment Ohridski" Press, 2015, стр.222-229
Граматика на идентичността: За развитието на думата atman в индоарийските езици, Индологическа фондация "Изток Запад", София, 2012.

Публикации в списание МАНАС:

Русева, Гергана. Ātmán и петте пътя на самоосъзнаването: огледалото. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Русева, Гергана. За семантичното развитие на думата ātmán във ведийски и санскрит. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Русева, Гергана. Усещането за време според Йогасутра на Патанджали и Йогасутрабхашя на Вяса. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Русева, Гергана. Значения на думата ātmán в три стиха от Бхагавадгита. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Русева-Соколова, Галина

Галина Русева-Соколова е доктор на École Pratique des Hautes Études в Париж и доцент по средновековна индийска литература в катедра „Класически Изток“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и ръководител на бакалавърска програма „Южна, Източна и Югоизточна Азия“. Научните ѝ интереси са в сферата на ранната литература на ново-индоарийски езици, както и в областта на индийските религии, методологията на религиознанието и културните взаимодействия между Европа и Индия. Автор е на много публикации в български и чуждестранни издания, както и на монографията Jeu et devotionAspects ludiques de la bhakti krishnaïte au Braj (Париж: Honoré Champion, 2005).

Публикации в списание МАНАС:

Русева-Соколова, Галина. Нандадас: песента на черната пчела. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Русева-Соколова, Галина. За суфизма в Индия и неговите литературни въплъщения. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Самсарева, Пенка

Пенка Самсарева – професор, доктор на филологическите науки, бивш преподавател в специалност Арабистика и семитология, ФКНФ, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“; научни интереси и области на основните научни трудове: арабско езикознание. 

e-mail: psamsareva@dir.bg

Последни публикации:

 "Някои особености на глаголното словообразуване в арабския и българския език"; В: Доклади от десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите. София, 1-6 октомври 2007 г.; София, 2009 г. /стр. 333 - 342/

"Образуване на съществителни имена за абстрахиран признак в арабския език"; В: Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в СУ "Св. Кл. Охридски". Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", София, 2010 г. , /с. 190 - 200/. 

"Образуване на съществителни имена за оръдие на действието в съвременния арабски книжовен език". В: Български учен, ориентиран към Изтока. Научен  сборник в памет на проф. Емил Боев. Университетско издателство, "Св. Кл. Охридски". София, 2017 г. /стр. 163 - 173/.

Публикации в списание МАНАС:

Самсарева, Пенка. Образуване на съществителни имена за резултат и обект на действието в съвременния арабски книжовен език (nomina patientis). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Самсарева, Пенка. Образуване на съществителни имена за действие /أَسْمَاءُ الحَدَثِ/ (nomina actionis) в арабския език. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Сариева, Йона

Д-р Йона Сариева е директор на програмата за академичен английски език за чуждестранни студенти в Университета Св. Лъв, Флорида, САЩ. Нейните изследователски интереси са в областта на междукултурната комуникация, приложната лингвистика и ефективното включване на технологии в образованието.

e-mail: iona.sarieva@saintleo.edu


Скорошни публикации:

Василева-Йорданова 2016: Василева-Йорданова, Албена. „Управление на езиковото и културното разнообразие: за една иновативна практика във Факултета по класически и нови филологии”. Филологията  класическа и нова, Юбилейна научна конференция на Факултета по класически и нови филологии. Съст. Проф. Димитър Веселинов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София, 2016 (стр. 515–526).

Sarieva 2016: Sarieva, Iona. “The PhD Process as Growing in a Community”. In: Graduate Studies in Second Language Writing. McIntosh, Pelaez-Morales & Silva (Eds.). Parlor Press: Brackenberry Dr, Anderson, 2016.

Василева, Сариева, Дайновска 2012: Василева, Албена, Йона Сариева, Деница Дайновска. “Formation of Intercultural Competencies: A Mini-Ethnography Approach”. In: Comparisons and Interactions within/across Cultures. Ред. Людмила Костова, Йона Сариева и Михаела Иримиа,  Издателство на ВТУ: Велико Търново, 2012 (стр. 54–60).

Публикации в списание МАНАС:

Сариева, Йона, Деница Дайновска, Йона Сариева. Изток–Запад: за междукултурната среща чрез визуалния прочит. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Синх, Прем

Публикации в списание МАНАС:

Синх, Прем. Лохиански прочит на женските образи в романа „Samskara“ от Ананта Мурти. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Стефанов, Нако

Публикации в списание МАНАС:

Стефанов, Нако. Индия – икономическа система. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Стоилов, Симеон

Публикации в списание МАНАС:

Стоилов, Симеон. Развитие на сетивността в изразните средства на Аниш Капур. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Теофанов, Цветан

Публикации в списание МАНАС:

Теофанов, Цветан. Транс и екстаз като религиозен феномен. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Тодоров, Виктор

Доц. д-р Виктор Атанасов Тодоров води лекционния курс „Увод в семитохамитското езикознание“, както и курс по практическа граматика на арабския език към катедра „Арабистика и семитология“, ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, адрес ул. Тодор Александров 79. Научните му интереси са в областта на сравнително афроазиатско езикознание и морфологията на арабския език.

e-mail: vicatan63@gmail.com

Последни публикации: 

Промяната на фонемния квантитет като способ за образуване на разширени глаголни основи в семитските езици. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”- Факултет по класически и нови филологии, т. 109/2016, София – 2017 (стр. 191-209).

Двойственото число в семитските езици. Orientalia, кн. 1-2/2011, София – 2014 (стр. 146-157).

Словосъчетания със суфиксален местоименен компонент в семитските езици. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”- Факултет по класически и нови филологии, т. 106/2013, София – 2013 (стр. 223-267).

Публикации в списание МАНАС:

Тодоров, Виктор. Варианти на именните основи в прасемитския и праафроазиатския език. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Тодоров, Виктор. Субжунктивът в древните семитски езици. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Тодорова-Маринова, Валентина

Публикации в списание МАНАС:

Тодорова-Маринова, Валентина. Из лабиринта на източното провербиално пространство: зоонимът кон в източните пословици. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Тодорова-Маринова, Валентина. Уеларизмите: Атрактивни паремии в хинди. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, 2015, № 2

Федотов, Александър

Александър Федотов е професор, доктор на филологическите науки, изтоковед, монголовед, тибетолог и кореист. Преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Директор на Центъра по източни езици и култури. Областта на интересите му обхваща литературата, културата, религията и философията на народите, населяващи Централна Азия и Корея.

Публикации в списание МАНАС:

Федотов, Александър. За изтоковедската дейност на Ю.Н. Рьорих по време на централно-азиатската експедиция на Н.К. Рьорих. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Цветанова, Ася

Публикации в списание МАНАС:

Цветанова, Ася. Санскритската будистка литература и превръщането й в същинска художествена литература в творчеството на Ашвагхоша. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Цветанова, Ася. Сетивната обреченост на „личността на Ракеш“ в създадената от него „драма на не-комуникацията“. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3

Чобанова, Христина

Христина Чобанова e преподавател по съвременен книжовен арабски език и арабска диалектология, асистент в катедра „Арабистика и семитология“ на ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“. Поле на нейните интереси и научни публикации са арабските диалекти и сравнителната арабска диалектология като цяло и андалуският арабски в частност, както и преподаването на арабски език като чужд.

e-mail: hchobanova@uni-sofia.bg

Публикации в списание МАНАС:

Чобанова, Христина, Христина Чобанова. Формиране на учебната програма на практическия курс по арабски език в бакалавърската програма по Арабистика към СУ „Св. Климент Охридски“ в светлината на „Общоевропейската езикова рамка“. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Чобанова, Христина. Показателни местоимения в съвременните арабски диалекти. – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Шакир, Азиз Назми

Азиз Назми Шакир, доктор. През периода 1992–1997 г. следва Арабистика и Турски език и литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1999–2004 г. е докторант по История на науките в Истанбулския университет. Защитава докторска теза на тема „Формиране на османската културна и научна среда в Одрин и околностите му“. От 2001 г. е преподавател по арабски език във Факултета по изкуствo и социални науки и Езиковата школа на Университета „Сабанджъ“ (Истанбул), а след 2004 г. и към катедра „Турски език и литература“ на Босфорския университет. Наред с академичните си интереси в области като османското културно наследство по българските земи и езиковите взаимодействия между арабски, турски и български, издава поезия, проза и есеистика на български и турски език, а също и преводи от турски, арабски, английски и руски език.

Публикации в списание МАНАС:

Шакир, Азиз Назми. Някои аспекти на преподаването на арабски като чужд език посредством чужд език (на примера на едновременно използване на арабски, турски и английски, т.е. на семитски, тюркски и индоевропейски език). – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Шакир, Азиз Назми. Общи закономерности на фонетичните трансформации при арабските лексикални заемки в съвременния турски език (практическо изследване). – Във: Манас: Изток–Запад: езици, култури, общества, 2017, № 5

Шиников, Атанас

Атанас Шиников – арабист с основен изследователски интерес в областта на предаването на религиозното познание в епохата на Аббасидите (750–1258). В периода 2007–2010 г. е докторант и хоноруван преподавател в Катедра „Арабистика и семитология“ в Центъра за източни езици и култури към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор на публикации в български и международни издания по въпросите за класификациите на науките в исляма, мюсюлманските образователни институции, религиозно санкционираната употреба на насилие с образователна цел, отношенията между религиозна норма и културна практика, и арабска калиграфия.

Публикации в списание МАНАС:

Шиников, Атанас. Институции на религиозното образование при аббасидите: проблеми на типологията. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, 2017, № 4

Янков, Николай

Публикации в списание МАНАС:

Янков, Николай. Митемата за вечния двубой между гръмовержец и змей в контекста на индоарийската и българската митология. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, 2014, № 1

Янков, Николай. „Ти действително не умираш“ – рационализация на насилието във ведическото жертвоприношение. – Във: Манас: Сетива и сетивност, 2015, № 3