Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 10.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/zanyatieto-kato-varnov-opredelitel-v-drevna-indiya

ISSN: 2367-6256

Камова, Боряна. Занятието като варнов определител в древна Индия. – Във: Манас: Индия в българската наука – Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука – Втора национална конференция

Занятието като варнов определител в древна Индия

Боряна Камова

Резюме

Проследяването на връзката между професионална и съсловна принадлежност е важно за изясняването на същностни черти на съсловно-кастовата система в Индия, както и на редица специфични характеристики в развитието на индийското общество от Древността насам. Въз основа на свидетелства от различни древноиндийски литературни извори и анализ в хронологичната перспектива на историческата действителност в Древна Индия са очертани значимостта на занятието като варнов определител, както и отражението, което редица характерни, основополагащи за индийската традиция светогледни представи намират в схващанията за съотнасяне на занятията с определени варнови позиции.

Съдържание

Основен текст

Занятието е сред основните определители, които дефинират съсловията в съществуващата в Древна Индия варнова[1] система, която прераства в познатата като една от ярките социо-културни специфики на индийската традиция съсловно-кастова система. Връзката между професионална и съсловна принадлежност е засвидетелствана в разнородни древноиндийски източници, а проследяването ѝ е важно за изясняването на същностни черти на съсловно-кастовата система в Индия, както и на редица специфични характеристики в развитието на индийското общество от Древността насам – днес в Индия по закон не съществува съсловно-кастово деление, но съсловно-кастовите порядки, съзнание и практики продължават да са фактор в индийското общество. В древноиндийското общество варновите норми са основополагащи. Упражняването на професия е принципно значим елемент от социалното поведение изобщо и определя до голяма степен ролята на отделната личност в и за обществото. Една от влиятелните теории за формирането на традиционната индийска социална система изтъква като ключов фактор за появата на варновото и кастово деление именно занятието. Наред със значимостта на занятието като варнов определител, в контекста на връзката между професионална и съсловна принадлежност внимание заслужават и въпросите за отражението, което редица основополагащи и специфични за индийската традиция светогледни представи намират в схващанията за съотнасяне на занятията с определени варнови позиции, за своеобразното градиране на самите занятия, което се очертава в перспективата на конкретното подреждане на социалните групи във варновата йерархия, както и за ролята на варновите порядки, включително по отношение на занятията, за утвърждаване на морално-ценностната основа на индийското общество и културна традиция. Особено значима по темата е информацията от древноиндийската санскритска нормативна книжнина в корпусите Дхармасутра (Dharmasūtra) и Дхармашастра (Dharmaśāstra). Темата е обширна и в настоящото изложение само ще се маркират някои акценти.

Основните деления, които първоначално формират варновия социален модел – съсловията или варните брахман (brāhmaṇa), кшатрия (kṣatriya), вайшя (vaiśya) и шудра (śūdra), очертават опорната рамка, в която моделът се развива през вековете.

Важността на занятието като варнов определител е значимо изявена в отреденото място  на обвързана със съсловната принадлежност сфера на дейност в съвкупността от предписаното за всяко съсловие (варна) – т.нар. варнадхарма (varṇadharma), т.е. варнова дхарма[2]. Следването на дхарма, включително на социално нюансираната варнова дхарма, е ключово за съществуването в контекста на основополагащата за индийската традиция представа за порядъка като същностна характеристика на природата на Вселената. Определянето на специфични за отделните социални групи занятия е важен елемент от разпределението на социалните функции в рамките на варновия модел, което е едно от значимите изражения на присъщия на тази представа идеал за равновесието, намерил място в социалната действителност на Индия с лансирането на варновия социален модел. В конкретния аспект на социалните отношения варновият модел изразява и индийската представа за съществуването, в която значението на единицата като част от цялото е водещо. В характерната за индийската традиция система от възгледи варнадхарма олицетворява порядъка в рамките на съсловните очертания, а съвкупността от съсловната дхарма на всички варни – онзи социален ред, който поддържа съществуването. Упражняването на присъщо за варната занятие е основно средство за следване на варновата дхарма, а изборът на занятие е обвързан с моралната ѝ страна и със схващането за важността на изначално заложеното – според варновите представи отредените съобразно социалната позиция занятия произтичат от заложените като присъщи на хората по природа дадености (МДхШ І.30). Така следването на варнадхарма се превръща в опора на всеобщия порядък. В този контекст йерархичността на варновия модел  се очертава повече като определено схващане за порядъка, отколкото като механизъм за експлоатация, какъвто често се вижда в нея, а градацията по определен начин на социалните групи в съсловната йерархия видимо изразява ценностна скала, която функциониращият варнов социален модел превръща в ценностна ориентация на обществото. Същевременно, варновата система, в която се разгръща първоначалният модел, несъмнено съдържа предпоставки за развитие на механизми, които легитимират експлоатацията на едни от други социални групи. В хода на адаптиране към нови обществено-икономически условия, включително в рамките на Древността, във варновия модел се наслагват черти, за формирането на които допринасят преди всичко фактори от стопански и политически характер, които се отразяват особено отчетливо в професионалния облик на варните.

Текстовете от корпусите Дхармасутра и Дхармашастра са основен извор на древноиндийското право, но съдържат принципно нормативната база на древноиндийското общество. Свидетелствата в ранната дхармасутра-книжнина относно варновите порядки като цяло  разкриват предимно ритуалните аспекти на варновите предписания, но включват и редица основополагащи за отношението варна–занятие норми. В дхармашастра-книжнината вече се излага цялостна идея за организация на обществото, следваща варновия социален модел, и важността на занятието като варнов определител се откроява.  

Занятието се очертава като значим определител в случаите когато е невъзможно придържане към обичайно предписаните за дадена варна дейности, които в общия случай са: за брахманите – да обучават във ведическото познание и да извършват жертвоприношения (ГДхС Х.4; БаудхДхС I.10.18.2; ВДхС II.13-14; МДхШ  Х.75-76; АШ I.3.5; ЯджнДхШ І.118[117]), за кшатриите – да закрилят всички живи същества и да владеят оръжията (ГДхС Х.7-13, ГДхС Х.15-16; БаудхДхС I.10.18.3; ВДхС II.15-17, ВДхС III.25; МДхШ  Х.79; АШ I.3.6; ЯджнДхШ І.119[118]), за вайшите – да упражняват земеделие, търговия и скотовъдство (ГДхС Х.49; БаудхДхС I.10.18.4; ВДхС II.18-19; МДхШ  Х.79; АШ I.3.7; ЯджнДхШ І.119[118]), за шудрите – да служат на по-високопоставените във варновата йерархия съсловия (ГДхС Х.56-57; БаудхДхС I.10.18.5; ВДхС II.20; МДхШ  Х.123; АШ I.3.8; ЯджнДхШ І.120[119]), както и да упражняват занаят (ГДхС Х.60; ЯджнДхШ І.120[119]). А хронологичното проследяване в нюансирането на третирането на тези случаи в древноиндийската нормативна книжнина демонстрира втърдяване на предписанията в хода на индийската Древност наред с нарастване на значението на занятието като съсловно-кастов определител. 

В Гаутама дхармасутра (Gautama dharmasūtra)[3] се допуска  при невъзможност за обезпечаване на прехраната със свойствените за тяхната варна дейности, брахмани да се препитават с предписани за кшатриите или вайшите занятия (ГДхС VII.6-7), като не бива да търгуват с определени стоки, сред които кожи, месо, отрови, хора и др. (ГДхС VII.8-14), но при крайни обстоятелства отпадат и тези ограничения, а в животозастрашаваща ситуация се допуска за обезпечаване на прехраната брахмани да упражняват дори отредени за шудрите дейности, чието избягване принципно се препоръчва (ГДхС VII.22-24). Във Васищха дхармасутра (Vasiṣṭha dharmasūtra)[4] вече се излага и ясно формулирано правило за случаите когато принадлежащ на дадено съсловие във варновата йерархия не може да се препитава с присъщо на варната си занятие – в такава ситуация всеки може да изкарва прехраната си с отредено за следващата на неговата в низходящ ред варна, но никога не и с такова отредено за стоящо по-високо в йерархията съсловие (ВДхС II.22-23). Това правило е потвърдено и широко засвидетелствано в предписанията, които съдържа Манавадхармашастра (Mānavadharmaśāstra)[5] (МДхШ Х.81, МДхШ Х.82, МДхШ Х.95, МДхШ Х.98, МДхШ Х.99) и се утвърждава в принципен план и в дхармашастрата на Яджнавалкя – Яджнавалкясмрити (Yājñavalkyasmṛti)[6]. Интересно е, че в Артхашастра (Arthaśāstra)[7] – текст, който в сравнение с нормативната книжнина отразява в по-голяма степен практическото приложение на варновите порядки – такава забрана или норма от каквото и да е естество отсъства, като същевременно могат да се открият примери, които свидетелстват за обратното, т.е. за възможността принадлежащи на по-нисше съсловие да упражняват занятие отредено за по-висше в йерархията на варните.[8] В Нарадасмрити (Nāradasmṛti)[9] обаче – по-късен от Яджнавалкясмрити текст от края на Древността, където се отделя специално внимание на допустимите за брахмани средства за препитание, в духа на характерния за времето стремеж за подчертано отграничаване на брахманите от останалите съсловия се посочва, че брахман при никакви обстоятелства не бива да упражнява присъщи на шудрите дейности (НДхШ І.56) и че това е толкова недопустимо, колкото и шудра да се препитава с присъща за брахман дейност, че и в двата случая следва незабавно изпадане от съсловието, както и че недопустимостта произтича от крайната отдалеченост на двете варни – като най-висша и най-нисша в йерархията (НДхШ І.57-58). В Яджнавалкясмрити освен, че сред разписаните правила многократно присъства това да се избягва упражняването на несвойствена дейност, такава дейност е често определяна като забранена (ЯджнДхШ І.129[128], ЯджнДхШ І.139[138]), упражняването на присъща другиму дейност се третира като своеобразна кражба, наказуема с глоба (ЯджнДхШ ІІ.235[241], ЯджнДхШ ІІ.237[243]), а препитаването с непрепоръчвано занятие се нарежда като едва една степен по-леко прегрешение след убийството на жена, шудра, вайшя или кшатрия (ЯджнДхШ ІІІ.136[141]).   

Тези свидетелства се допълват от изложеното по въпроса в други части на текстовете в контекста на третирането на разни аспекти на варновите порядки където се проявява по-отчетливо и отражението в тях на морални и етически норми, на прагматични съображения и навлизане на нови идеи като значими за обществото като цяло.

В Манавадхармашастра напр. се посочва изрично, че при никакви обстоятелства брахман не бива да е в зависимост от други като слуга (МДхШ  ІV.4). В Яджнавалкясмрити зависимост се допуска само в низходящ ред на съсловната йерархия (ЯджнДхШ ІІ.183[187]), като третирането на случаите на прелюбодеяние подчертават това с крайно строгите наказания за дръзналите да посегнат на по-високопоставени в йерархията на варните жени – случаите на такива контакти в т.нар. пратиломя[10] порядък се наказват със смърт (ЯджнДхШ ІІ.286[288], ЯджнДхШ ІІ.287[291] ЯджнДхШ ІІ.288[292], ЯджнДхШ ІІ.294[297]).

Заслужава внимание присъствието в Гаутама дхармасутра, в контекста на третирането на отношението варна–занятие, на правилото, че ако аря[11] възприеме занятието или поведението на неаря, както и обратното, става като другия (ГДхС Х.67). От предписанията в Манавадхармашастра, един от принципните изводи е, че занятието, не може да бъде двигател за издигане в йерархията, както и поведението, и като цяло промяна във варновата принадлежност във възходяща посока може да настъпи само във връзка с брачни отношения, и то за поколението. Но в Яджнавалкясмрити е записано, че промяната на занятието е предпоставка за уподобяване на социалните групи една на друга, както и че това може да доведе до понижаване, но и до повишаване на варновия статут (ЯджнДхШ І.96[95]).

 В Баудхаяна дхармасутра (Baudhāyana dharmasūtra)[12] се определя брахмани, които се препитават като скотовъди, търговци, занаятчии, артисти, слуги или лихвари да бъдат третирани като шудри (БаудхДхС I.5.10.24), като същевременно лихварството се отрежда за вайшите (БаудхДхС I.5.10.21). Посоченото за лихварството в този пасаж обаче не е несъгласуваност на нормите в рамките на текста, а пример за моралната им подплатеност – упражняването на лихварство от брахман е в нарушение на предписанията и явно носи санкция с отреждане на най-нисша позиция, т.е. позицията на шудра в тези случаи е обусловена не от занятието, а от нарушаването на предписанията с упражняване на несвойствена за собствената варна дейност (както е и в случаите със скотовъдството и търговията – също присъщи на вайшите). Подобен пример се съдържа и във Васищха дхармасутра където се отбелязва, че търгуването от брахман с месо води до незабавното му изпадане от варновото общество (ВДхС II.27). На този фон заслужава внимание фактът, че сред многото изрично посочени в по-ранния текст Апастамба дхармасутра (Āpastamba dharmasūtra)[13] и изброени в обособена негова част – АДхС I.7.21, действия, които могат да причинят изпадане от съсловието, не се сочи упражняването на определени занятия. В Манавадхармашастра обаче такава норма е вече ясно разписана – упражняването на занятие, което не отговаря на варновата принадлежност понижава съсловния статус в рамките на дадената варна, а ако човек се задържи в него, може и да изпадне от своето съсловие (МДхШ Х.92).

  Симптоматично за значимостта на занятието като съсловен определител е присъствието в Манавадхармашастра на пасажи като този, в който се казва, че за варната на човек, чиито произход е неизвестен, може да се съди по занятието му (МДхШ Х.57). Наред с това непридържането към отредените по варна занятия се сочи като един от факторите пораждащ нарушаване на варновия порядък (МДхШ Х.24).  

Тези и подобни свидетелства очертават определянето на присъщи за различните социални общности дейности като един от важните механизми за утвърждаване на разграниченията в рамките на варновия социален модел, както и във вътрешното разрояване на социалните групи в рамките на съсловията с разпознаването в една и съща варна на по-висши и по-нисши нейни представители както въз основа на чистота на произхода им, така и съобразно занятието, което упражняват. Занятието не доминира като варнов определител в ранната дхармасутра-книжнина, в която свързаните с областта на дейност въпроси имат като цяло ограничено присъствие. До времето на Манавадхармашастра в третирането на занятието като варнов маркер се очертава превес на това „как“, спрямо товакакво“ се работи. Историческият контекст на значителен стопански напредък с многостранно разгръщане на икономическия потенциал на Древна Индия и произтеклите съществени преобразувания в периода на създаване на Манавадхармашастра предпоставя пускане в действие на опиращи се на идеята за варнов строеж на обществото механизми за социално доминиране и експлоатация и в това занятието намира важна роля. Съгласно разписаното в Артхашастра хората се вписват в разните регистри, както и при издаване на документи при сключване на сделки и пр., с имената си, варновата принадлежност, занятие, и др. (АШ II.35.4, АШ II.35.8). В Яджнавалкясмрити занятието присъства като един от изискваните за представяне белези за легитимиране при свързана с правни процедури идентификация (ЯджнДхШ І.368[362]) наред с обичайното легитимиране по варна, като заместващо го (ЯджнДхШ ІІ.6, ЯджнДхШ ІІ.85[87], ЯджнДхШ ІІ.267[271]). Към края на индийската Древност в общата перспектива на свидетелставата в Яджнавалкясмрити, занятието се очертава с нарастнала значимост като средство за определяне и утвърждаване на социалните разграничения както и за появата на нови. Варнов статут, роля в общността, начин на живот, степен на съблюдаване на предписанията, на ритуална и родословна чистота, при това умножени по многобройните варианти във вече твърде усложнената картина на варновата система – всички те се вплитат във варновия контекст пречупени през призмата на различните дейности и занятия.

Бележки

[1] Названието идва от древноиндийската социална категория варна/varṇa (varṇaḥ), обозначаваща съсловие.

[2] Многообразно по съдържание понятие; сред значенията на санскритската дума dharma са „обичайна практика, норма, предписание, дълг; морал; същност, природа; основно качество, отличителна характеристика, същностна черта“.

[3] Текст, датиран в диапазона VІ-ІІІ в. пр.н.е.

[4] Текстът се датира в периода ІV-ІІ в. пр.н.е.

[5] Най-авторитетният древноиндийски правен текст, датира се в периода ІІ в. пр.н.е.- ІІ в. от н.е.

[6] Текст от периода ІІ-ІV в. от н.е. – най-значимият нормативен от късната индийска Древност.

[7] Датиран в диапазона ІV в. пр.н.е.-І в. от н.е.

[8] Повече по въпроса в: Камова, Б. Съсловно-кастовите норми в светлината на връзката между професионална и кастова принадлежност в Древна Индия”. – В: Храм от светлина, София, 2000.

[9] Текст, датиран към средата на І-во хил. от н.е.

[10] Рrātilomya, т.е. срещу порядъка на варновата йерархия, са брачни/интимни отношения между различни по варна мъж и жена, при които мъжът е от по-нисше от това на жената съсловие.

[11] Принадлежащ на автентичната арийска културна общност; ārya в санскрит букв. „благороден (по нрав, по потекло); достоен; почтен, порядъчен; заслужаващ уважение; прeвъзхождащ“.

[12] Текст, датиран в диапазона V-ІІ в. пр.н.е.

[13] Текст, датиран в диапазона V-ІІІ в. пр.н.е.

 

Библиография

Āpastamba Dharmasūtra. Tr. and ed. by P. Olivelle. In: Dharmasūtras. The Law Codes of Ancient India. Oxford University Press, 1999.

Āpastamba Dharmasūtra. Transl. into English by G. Bühler. In: The Sacred Laws of the Aryas. Pt I. In: The Sacred Books of the East. Vol. II. Oxford, 1897.

Arthaśāsrta. Tr. by R. P. Kangle. In: The Kautiliya Arthasastra. Pt II. Bombay, 1972.

Baudhāyana Dharmasūtra. Tr. and ed. by P. Olivelle. In: Dharmasūtras. The Law Codes of Ancient India. Oxford University Press, 1999.

Baudhāyana Dharmasūtra. Transl. into English by G. Bühler. In: The Sacred Laws of the Aryas. Pt II. In: The Sacred Books of the East. Vol. XIV. Oxford, 1882.

Gautama Dharmasūtra. Tr. and ed. by P. Olivelle. In: Dharmasūtras. The Law Codes of Ancient India. Oxford University Press, 1999.

Gautama Dharmasūtra. Transl. into English by G. Bühler. In: The Sacred Laws of the Aryas. Pt I. In: The Sacred Books of the East. Vol. II. Oxford, 1897.

Mānavadharmaśāstra. Transl. into English by G. Bühler. In: The Sacred Books of the East. Vol. XXV The Laws of Manu. Oxford, 1886.

Mānavadharmaśāstra. Transl. into English by P. Olivelle. In: The Law Code of Manu. Oxford  University Press, 2009.

Mānavadharmaśāstra. Transl. into English by W. Doniger with B. K. Smith. In: The Laws of Manu. Penguin Books, 1991.

Minor Law-Books. Pt I. Transl. into English by J. Jolly. In: The Sacred Books of the East. Vol. XXX. Oxford, 1889.

Nāradasmṛti. Перевод с санскрита и коммент. А.А. Вигасина и А.М. Самозванцева. В: Дхармашастра Нарады. Москва, 1998.

Vasiṣṭha Dharmasūtra. Tr. and ed. by P. Olivelle. In: Dharmasūtras. The Law Codes of Ancient India. Oxford University Press, 1999.

Vasiṣṭha Dharmasūtra. Transl. into English by G. Bühler. In: The Sacred Laws of the Aryas. Pt II. In: The Sacred Books of the East. Vol. XIV. Oxford, 1882.

Yājñavalkyasmṛti. Перевод на рус. А. М. Самозванцева. В: Книга мудреца Яджнавалкьи. Москва, 1994.

Yājñavalkyasmṛti. Transl. into English by Rai Bahadur Srisa Chandra Vidyarnava. In: The Sacred Books of the Hindus. Vol. XXI Yajnavalkya Smriti with the Commentary of Vijnanesvara.. Allahabad, 1918.

 

Използвани съкращения

 

АДхС – Апастамба дхармасутра

АШ – Артхашастра

БаудхДхС – Баудхаяна дхармасутра

ВДхС – Васищха дхармасутра

ГДхС – Гаутама дхармасутра

МДхШ – Манавадхармашастара

НДхШ – Нарадия дхармашастра (Нарадасмрити)

ЯджнДхШ – Яджнавалкя дхармашастра (Яджнавалкясмрити)

 

 

За автора

Боряна Камова е главен асистент в специалност „Индология“ на катедра „Класически Изток“ към Центъра за източни езици и култури в рамките на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Титуляр е на дисциплините „Стара и средновековна история на Индия“, „Нова история на Индия“ и „Странознание на Индия“. Бакалавър е по история и магистър по стара история на Индия от Делхийския университет, Делхи, Индия, в Софийския университет защитава докторска степен с дисертация на тема „Дхармасутра и дхармашастра книжнината за връзката между професионална и съсловна принадлежност в Древна Индия“. Има интереси и публикации в сферата на индийската история и култура, социални и политически идеи.

Публикации в списание МАНАС:

Камова, Боряна. Отвъд филологията: Магистърската програма в специалност Индология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, Том 2, 1, 2015.

Камова, Боряна. Индийската традиция в ислямското управление през средновековието в Индия. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, Том 3, 2, 2017.

Камова, Боряна. Предговор. – Във: Манас: Индия в българската наука – Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.