Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 10.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/v-trsene-na-istinata-170-godini-hudozhestven-prevod-v-blgariya-za-i-ot-indiya

ISSN: 2367-6256

Тодорова-Маринова, Валентина. В търсене на истината: 170 години художествен превод в България за и от Индия. – Във: Манас: Индия в българската наука – Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука – Втора национална конференция

В търсене на истината: 170 години художествен превод в България за и от Индия

Валентина Тодорова-Маринова

Резюме

Докладът съдържа кратък обзор на преведените на български език художествени произведения за и от Индия за периода 1848-2017 г. Констатирана е тенденцията към повишаване на читателския - и съответно на издателския, интерес към съвременната индийска художествена словесност. Представена е преводната продукция на български индолози преводачи през последните 20 години и са споделени някои от проблемите, съпътстващи тази дейност. 

Съдържание

Основен текст

...Ориентът е велика познавателна съблазън.

                                                                                    Вера Мутафчиева

Във възрожденска България отпреди 170 години темата „Индия“ присъства в преводната дейност на книжовниците като неотменима част от тяхната просветителска дейност. На историята на Индия, на географските и природните й особености и на свързани с нея други теми неизменно се отделя място в преведените учебници по история и география – като тези на Удбъри („Общое землеописание“, прев. К. Фотинов, 1843), Август Шлецер „Введение въ всеобщата история“ прев. Ат. Чолаков, 1851), Василий Ст. Бардовски (в прев. на Ив. Богоров, 1843) и др. – и преди, и след Освобождението. Интересът към Индия и индийците се засилва особено по време на и след въстанието от 1857 г. – в съдбата на индийския народ българите припознават собствената си участ. Публикуват се статии със сведения за индийската природа, нрави, обичаи, богатства, за индийското общество и кастовото разделение в него, например: „Царството на Восточната индийска компания“ („Български книжици“, 1858), „За глада сред индийците“ („Время“, 1866), „Индиецът“ („Читалище“, 1872, писана от П. Р. Славейков), „Панславизмът и мисионерите в Индия“ („Век“, 1874), „Англия и Индия“ („Век“, 1875), „Преброяване на населението в Индия“ („Напредък“, 1876), „Народонаселението в Индия“ („Зорница“, 1876), „Индийските мюсюлмани“ („Дунав“, 1876), а също и книги като странстващата „Повест за седемте мъдреци“ (индийска по първоизточник; 1871, в превод на Елена Мутева) и „Разкази за старовременните хора. За старите индийци и египтяне“ (1873, преведена според А. Теодоров-Балан от рус. ез. от Любен Каравелов). В същия период се превеждат и художествени произведения, в които Индия присъства не като фон за приключения, а като люлка на мъдрост, знания и стремеж към хармония.

Знаменателна символика съдържа фактът, че една от първите преводни повести[1] във възрожденската ни литература е на просветителя хуманист Жак Анри Бернарден дьо Сен Пиер –  последовател и близък съмишленик на Жан Жак Русо. „Индийската хижа“ е отпечатана в типографията на „Цариградски вестник“ и от 4 ноември 1850 – и в подлистника на вестника. Героят на повестта – уважаван Учен, осъществява изпълнено с екзотика и предизвикателства пътешествие до и из Индия в търсене на истината за щастието. Преводачът на повестта Анастас Гранитски скромно отбелязва приноса си за появата на „Индийската хижа“ с думата „поболгарил“, отчитайки вероятно и факта, че преводът може би не е точно от френския оригинал, и че – съобразявайки се с българския си „любочитател“, назовава главния герой Докторът. В подзаглавие като жанрова отнесеност е отбелязано: „басноистория“. Редакторът (д-р Ив. Богоров) избира и най-четивния и достъпен за времето си печатарски шрифт. В следващите 60-тина години тази повест, вече със заглавие „Индийската колиба“ претърпява шест издания (1850; 1907, 1911, 1918, 1920, 1927).

За изминалите почти 170 години интересът на българския читател към индийския културен феномен – традиции, философски системи, художествена словесност и езиково разнообразие на Индия със забележимо бързи темпове нараства. Тази констатация е валидна и за специализираните публикации с ограничена по численост професионална читателска аудитория, и за изданията с голям тираж и широк кръг читатели.

Картината на присъствието на Индия в българското книжовно пространство привлече вниманието ми през 2004 г. с доклада на г-н Тодор Ялъмов. Резултатите от изследването на г-н Ялъмов бяха впечатляващи[2] и ме насърчиха да проследя и анализирам съвременното състояние на т.нар. „индийска тема“. През 2010 г. в 400 с. представих разгърнат прочит на книжовната продукция с индийска тематика в българското книжовно-документално пространство за периода 1984–2009, присъстваща библиографски в над 2300 документа[3]. От 2010 до 2016 г. броят на заглавията на съобщения, статии, очерци, монографии, видеоматериали, изследвания върху творчеството на индийски автори, пътни бележки, научни разработки на въпроси от различни аспекти на индийската култура, преводи на художествена, научно-популярна и специализирана литература и др., както и броят на авторите им, е нараснал повече от два пъти,

В този документопоток през последните години висок темп на растеж демонстрира броят на преводите на художествена литература от индийски езици (санскрит, хинди, урду, пенджаби, бенгали) – в самостоятелно книжно тяло или на страниците на периодични (вкл. електронни) издания, произведения на старо-, средно- и новоиндийската класика и творби на съвременни писатели и поети, които представят и легитимират пред българския читател индийската изящна словесност, естетика и етическа мисъл с приноса й в световния обмен на духовни ценности. Заслуга за този ръст в преводната активност имат преподавателите от специалност индология и техните възпитаници – бивши и сегашни, на чийто ентусиазъм и труд (насърчаван вербално, но в повечето случаи подкрепян материално само от частни лица и организации) дължим удоволствието да „пием вода от извора“.

Материален резултат от усилията на екипа индолози е успешната реализация на множество различни преводни проекти – в сборници, съставени и редактирани от преподаватели в специалността или съвместно с колеги от другите специалности в Центъра за източни езици и култури и ФКНФ. При подбора на произведения за превод съставителите се стремят да представят и направят достъпни за българския почитател на художественото слово знакови не само за индийската, но и за световната литература художествени произведения и авторите, представящи различни белетристични жанрове и литературни направления. Така се оформят представящите в значителна степен съвременна Индия:  

● сборник с преводи на индийска поезия и проза „Паунови пера“ (1998, 255 с.; 27 автори);

● сборник със статии и преводи „Храм от светлина“ в университетската поредица „Oriens – изтоковедски изследвания“ (2000, 220 с.; 5 автори на худ.л-ра);

● отделни сборници с разкази на съвременните писатели:

Нирмал Варма (2001, 200 с.),

Камлешвар (2001, 206 с.),

Гангапрасад Вимал (2011, 103 с.);

● посветена на Годината за диалог между цивилизациите антология „Непознатият Изток“ (2001, 128 с. от 655 с. – Индийска литература, с. 139–267; 12 автори, 2 анонима);

● сборник стихове и разкази „Да си жена от Изтока“ (2002, 81 с. от 350 с.; 6 авторки);

● антология „Новото лице на Изтока“ (2006, 186 с.  от 736 с. – Индийска литература 116–302 с.; 21 автори);

● роман-разследване от Камлешвар „Колко още Пакистани“ (2008, 348 с.);

● сборник с проза на съвременни индийски автори „В танца на времето“ (2008, 237 с.; 40 автори);

● сборник с разкази на 38 съвременни индийски писателки Женски хроники : от Индия“ (2011; 242 с.);

● сборниците с хумор и сатира:

от Изтока„Смях с превалявания“ (2010; 104 с. от 414 с.; 13 автори), и

от четири континента„Усмихнати етюди“ (2013; 69 с. от 404 с.; 8 автори);

● брой първи на инициирания от Клуб „Приятели на Индия“ електронен Литературен Светилник“ (2012; преводи от санскрит + 10 съвременни автори );

● антологията със съвременна източна поезия и проза „Толкова близо, толкова далеч“ (2014, 88 с. от 442 с., Индийска литература 125–212 с.; 25 автори).

Съставителите, преводачите и редакторите са били възмездени за труда си само в пет от посочените единайсет проекта. Някои от проектите са и с ограничен тираж, но екземпляри от тях са достъпни в множество библиотеки (Столична, НБКМ, Унив. библ., библ. на НБУ, Библ. „Ив. Вазов“ – Пловдив и др.).

Предисторията на това все по-забележимо присъствие в преведената на български език художествената литература продължава очертаната от „Индийската хижа“ насока – интерес към автентичната индийска естетика, етика, философия и изкуство. През 1921 г. Книгоиздателство Стоянъ Атанасовъ в София отпечатва избрани страници от „Индийски поеми : Веди. Рамайана. Махабхарата. Законникътъ на Ману“ и така проправя пътя на древноиндийската литературна традиция към българския читател в преводи от немски, френски, английски, руски и др. езици. До 2014 г. на хартиен носител – в самостоятелен том или в периодични издания („Пламък“, „Везни“, „Светилник“ и др.) са отпечатани пълнотекстово или в отделни свои части общо над 74 хиляди екземпляра от тези образци на класическата индийска словесност, а през 2014 г. някои от тях са вече и на страницата на електронното списание MANAS. В превод от санскрит на български език от 1989 г. досега са публикувани 31 заглавия на цели произведения от древноиндийската литературна съкровищница или на части от тях:

1989 Бхагавад-гита : Поема. Прев. от санскрит и коментар Йорданка Пейчинова; опоет. Вл. Левчев.

1996 Индийските санскритски първоизточници: Веди, Упанишади, Бхагавадгита / Състав., встъп. студ., бел. Кънчо Кънев; Прев. от санскрит Рамакришна Каушик и др.; [С предг. от Нирупам Сен]. София : Любомъдрие, 1996.

1997 Калидаса. Облак вестоносец : откъс [от поемата]. Прев. от санскрит и бел. за автора Емилия Радева. // Летература = Lettre Internationale, 1997, № 17, с. 44–45.

1998 Шива Даса. Разменените глави. Превод от санскрит: Мирела Лингорска

1998 Химн на космическото жертвоприношение... : Ригведа, цикъл 10, химн 90 / Прев. от санскрит Мирела Лингорска.// Пламък, ХLII, 1998, № 5–6, с. 35–36; В: Паунови пера.

1998 [Из „Махабхарата“ :] Бхагавадгита – глава Х, глава ХІ; Прев. от санскрит и бел. Йорданка Боянова.// Паунови пера : Индийска поезия и проза. – София, 1998, с. 18–26.

1998 [Из „Махабхарата“ :] Бхагавадгита, гл. 15. Прев. от санскрит и бел. Йорданка Боянова.// Пламък, ХLII, 1998, № 5–6, с. 26–28.

1998 [Из] „Брахмавайварта пурана“ : Шествието на мравките. Прев. от санскрит Й. Боянова. // Пламък, ХLII, 1998, № 5–6, с. 40–42.

 1998 [Из] „Бхагавата Пурана“ : Махараса. Прев. от санскрит Й. Боянова.// Пламък, ХLII, 1998, № 5–6, с. 73–74.

1998 Бхартрихари. Из „Шатакатраям“ / Бхартрихари; Прев. от санскрит Милена Братоева. // Паунови пера : Индийска поезия и проза. – София, 1998, с. 27.

2000 Легенда за Рупавати. / Прев. от санскрит и комент. Драгомир Димитров. // Храм от светлина. – София, 2000, с. 70–86.

2000 Калидаса. Облак-вестоносец. Превод от санскрит и коментар: Емилия Радева 2000

2000 Бхаса. Строшените Бедра : пиеса : дипломна работа. Превод от санскрит и изследване: Кремена Начева 2000

2000 Катха упанишад – превод от санскрит и коментар : Дипломна работа / Гергана Руменова Русева

2001 Катха Упанишад. Превод от санскрит Гергана Русева. // Непознатият Изток [: Сборник поезия и проза] / Прев. колектив от Център за източни езици и култури. – София, 2001, с. 141–154.            Съдържа и: Встъп. бел. за произведението; Бел. и комент. под линия.

2001 Легенда за Шунахшепа / Прев. от санскрит Милена Братоева. // Непознатият Изток [: Сборник поезия и проза]. – София, 2001, с. 155–163. Съдържа и: Встъп. бел. за произведението; Бел. и комент. под линия.

2001 Видякара. Из „Субхашитаратнакоша“. Превод от санскрит: Емилия Радева. В: Непознатият Изток.

2001 Валлабхадева Из „Субхашитавали“. Превод от санскрит: Емилия Радева. В: Непознатият Изток

2001 Калидаса. Из „Облак-вестоносец“  / Прев. от санскрит и коментар Емилия Радева. // Светилник, 2001, № 3, с. 80–83.

2002 Харибхата. Джатакамала : Дисертация за присъждане на научно-образователната степен „доктор“. Превод от санскрит и коментар на шест джатаки от Харибхата :  Милена Димитрова Братоева

2002 Харибхата. Ехо от мълчанието на пробудения : Из „Гирлянда от легенди за предишните рождения на Буддха“. Състав., предг., прев. от санскрит и комент. Милена Братоева. – София : Изд. Индологическа фондация „Изток-Запад“

2011 Вкусът на изкуството : Произход и развитие на индийската естетика / Милена Братоева ; [Състав. студия, прев. от санкрит Милена Братоева]. Индологическа фонд. Изток-Запад,. - 128 с. ; 23 см. - (Библиотека Традиции и съвременност . Поредица Индийска класика) Текст и на санскрит

2012 Химн за Земята Атхарваведа XII.1. Прев. от санскрит: Гергана Русева. Литературен Светилник, 2012,

брой 1.  http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

2012 Химни към Зората. Ригведа VI.64–65.       Прев. от санскрит: Александър Богданов. Литературен Светилник, 2012,

брой 1. http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

2012 Химн към Нощта. Ригведа Х.127 Прев. от санскрит: Александър Богданов. Литературен Светилник, 2012,

брой 1. http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

 2012 Химн към Агни. Самаведа I.1. Превод от санскрит: Милена Братоева. Литературен Светилник, 2012,

брой 1.  http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

2012 Самовъзхвалата на Вак. Ригведа Х.125. Превод от санскрит: Милена Братоева. Литературен Светилник, 2012,

брой 1.  http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

2012 Бхагавадгита. Глава ХII. Превод от санскрит: Йорданка Боянова. Литературен Светилник, 2012, брой 1.  http://friendsofindiaclub.com/literaturensvetilnik/article/

2014 Двайсет и пет истории на Ветала / Прев. Гергана Русева и др. Индологическа фонд. "Изток-Запад", 2014. - 142 с. : с цв. ил. ; 23 см. - (Поредица Индийска класика).

2014 Калидаса. Vikramorvaśīya: Пролог и Първо действие / Прев. от санскрит: Александър Богданов. // MANAS : Asia and Africa. (Е-списание на ЦИЕК, СУ „Св. Кл. Охридски“). 2014, № 1 : Южна Азия: Идентичност и културно многообразие. http://manas.b Без съмнение най-сериозна подкрепа на преводните, както и на научните (колективни и персонални) проекти на индолозите оказва Индологическата фондация „Изток–Запад“. В момента колегите от специалност индология подготвят за българските читатели още две заглавия.

От отделни колеги са реализирани и няколко лични преводни проекта. Преводи на проза и поезия от индийски езици се публикуват на страниците на сп. „Витамин Б“, сп. „Съвременник“, сп. „Пламък“, сп. „Везни“,  сп. „Факел“, на годишното списание „Светилник“ и др. периодични издания, вкл. електронните „Arabis Eastory“ и MANAS.

Предвид фолклорния им х-р и липсата на авторство ще посоча отделно близо 60-те хиляди екземпляра от 57-те отделни издания (сборници или в отделни книжки) на индийски приказки, както и 230-те хиляди екземпляра от 5-те издания на „Панчатантра“ (1976; 2008; прев. на Ал. Милев, общ тираж 68000 екз.), двете издания на „Приказки от „Панчатантра“ (1983, 2007; прев. на Рашми Джоши, тираж към 2500 екз.) и „Индийски приказки: Подбрани случки из старинния индийски епос Махабхарата“ (1975; прев. от фр. Надя Трендафилова – 5 издание 2015, общ тираж към 160000 екз.). Общият тираж на изданията, представящи индийската приказка, за периода надвишава 300 хиляди екземпляра и ги поставя на първо място по популярност сред издателите, по книгоразпространеност и по незатихващ читателски интерес.

През 1918 г. са отпечатани поемите в проза на Рабиндранатх Тагор в „Градинарьтъ“, а през 1922 и 1927 – и романът му „Дом и свят“ (в превод от френски език на Николай Райнов, и от англ.на Тотка Ненова и Иван Куюмджиев). От тогава до 2013 г. различни творби на Тагор се радват на постоянен интерес, отпечатвани са 24 пъти в самостоятелни томове и в различни периодични издания, като предполагаемият им общ тираж е над 80000 екземпляра. Това предполага, че най-познатият на българския читател индийски писател е Тагор, и – що се отнася до житейската съдба, философските концепции и дейността на големия хуманист това е вярно, но – предвид забележимата промяна в читателските нагласи,  интереси и предпочитания, не съм сигурна, че същата констатация е валидна за произведенията му – добре познати и приемани като глътка въздух през 20-те, 30-те, 60-те и дори 80-те години на ХХ в.

През 1927 издателство „Г. Д. Юруков“ в София отпечатва в серията си  Мозайка от знаменити съвременни романи като книга четвърта „Сидарта : Индийска поема“ на  Херман Хесе в превод от немски език на Тереза Хофщетер. От тогава до сега този и други преводи на „Сидхарта“ са издавани седем пъти с общ тираж над 54 хиляди екземпляра и по библиотечен показател читаемост е сред най-търсените четива.

Класикът на съвременната хинди литература Премчанд е представен за първи път на българския читател от издателство „Народна култура“ в серията Библиотека Народна книга през 1959 с романа „Нирмала“ в превод от руски език на Кунчо Вълев. При библиографска справка в електронния каталог на НБКМ това издание излиза с име на автора в инверсия Чанд, Прем, което освен груба грешка е и бариера за ползването й от читатели. Две години по-късно издателство „Народна младеж“ отпечатва сборника индийски разкази за юноши „Змийски камък“ (в превод от руски език на Мария Дракова, тираж 15100 екз.) и е посочено и истинското име на автора Дханпатрай Шривастав. Негови два разказа са представени и в сборника „Индийски разкази“ (в превод от английски език на Дора Янева, тираж 5125 екз.) през 1984, а през 1985 на български език излиза втори негов роман – „Жертвената крава“ (в превод от хинди на Колчо Ковачев, тир. 15125 екз.). Два негови разказа са включени в сборниците „Паунови пера“ (1998, „Саванът“ в превод на Надежда Розова, 3000 екз.) и „В танца на времето“ (2008, „Зимна нощ“ в превод от хинди на Александър Богданов), където е публикувано и неговото есе „Мястото на литературата в живота“ (в превод от хинди на Лилия Денева).

През 50-те години на ХХ в. с два романа и биография на българския език е представен индийският писател Мулк Радж Ананд – „Кули“ (1951, Изд. на Националния съвет на ОФ; 1956, „Мулк Радж Ананд“ / Ю. Е. Тупикова, изд. Нац. комитет за защита на мира; 1957, „Голямото сърце“ в прев. от английски ез. на Сидер Флорин, изд. „Нар. култура“). Два негови разказа са включени в сборника от 1984 г. и един – в антологията „Непознатият Изток“ (2001, прев. Боряна Камова), а в бр. 11 на „Светилник“ (2009) е публикувано биографичното му есе „Философът Неру“ (в прев. от англ. ез. на Алина Димитрова).

Творчеството на Кришан Чандар е познато на българския читател с повестта „Обърнатото дърво“ (1. изд. 1959, прев. от рус. Мария Грубешлиева, издателство „Нар. младеж“,  тираж 10000 екз.; 2. изд. 1992 изд. Атания, Русе), с романа „Децата от Дадар пул“ (1982, прев. от хинди Колчо Ковачев; изд. „Народна култура“ с включените в сборника от 1984 два разказа, тираж 10125 екз.), с разказа „Кашлицата“ (1998, превод от урду Татяна Евтимова) в сборника „Паунови пера“, с откъс от сатиричната повест „Автобиография на едно магаре“ (прев. от хинди Александър Богданов) и разказа „Джамуновото дърво“ (прев. от хинди Симона Попова) в сборника „Смях с превалявания“.

С повестите „Агония“ и „Празното място“ през 1981 г. изд. „Народна култура“ представя прозата на Амрита Притам (в прев. от англ. ез. от Светлана Стефанова), а в следващата година са представени и нейни стихове в „Капки светлина“ (в прев. от англ. ез. на Георги Христов; тир. 1625 екз.). Два нейни разказа са включени в сборника „Да си жена от Изтока...“ (2002; в прев. от англ. ез. на Виделина Димитрова; тир. 2000 екз.).   

През 1992 издателство „Хемус“ отпечатва в тираж 20000 екземпляра романа за деца „Харун и морето от приказки“ на Салман Рушди (в прев. от англ. ез. на Жечка Георгиева) и на страниците на в. Век 21 (№ 23, 10–16 юни) е публикувано интервюто с него „Върху свободата на словото се гради всичко останало“. За четвърт век на страниците на различни вестници са публикувани 21 негови послания, есета, интервюта и 9 разказа, и са издадени девет негови романа. Поради липса на данни за тираж може да се предполага популярността му и най-общо казано, че произведенията му привличат широка читателска аудитория с афинитет към „магически реализъм“.

Класикът на хинди литературата Агея (псевдоним на Сачидананд Хирананд Ватсяян) е представен с преводи от хинди на двете части на романа „Шекхара : една биография“ (1998, прев. от хинди Виделина Димитрова, изд. РадарПринт) и с романа „Близки непознати“ (2000, прев. от хинди Виделина Димитрова, изд. РадарПринт), както и с разказите „Самотната звезда“ и „Гангрена“, публикувани съответно в сп. „Витамин Б“ 1998 и „Везни“ 2001, и в сб. „Паунови пера“ 1998 и „В танца на времето“ (2008).

През последното десетилетие бавно се активизира издателският интерес към източните литератури и в частност към индийската – между няколкото издателства („Прозорец“, „Инфодар“ – поредица Съвременни класики, „Унискорп“, „Кръгозор“ и др.) изпъква със своята Индийска поредица и с поредицата си Отвъд изд. „Жанет-45“. Продължава и се разраства преводната дейност и от различни други езици – художествени произведения за и от Индия се поднасят все по-често на българския читател и заслуга за това имат както активността, стратегиите и практиките в издателския бранш, така и самите индийски автори, пишещи на английски език от съображение – по думите на мумбайския писател Ашок Банкър – за „по-широка читателска аудитория“, а някои от тях са и граждани на други държави. Трудно проследим е общият брой на публикуваните за век и половина (1154 – без претенция за изчерпателност) преводи на романи, разкази, есета, мемоари, биографии, легенди, приказки, стихове и др. на индийски или на други по националност (както с индийски произход, така и само впечатлени от индийската култура чужденци) автори от английски, руски, немски, френски, италиански, испански, румънски и сърбохърватски на български език, но само през периода 1984–2016 броят на тези преводи по неокончателни данни е 1098. 

За отбелязване е фактът, че при избора на произведения за превод издателите предпазливо проявяват интерес към нашумели произведения (бестселъри), чиито автори са отличени с международни награди (английски, американски). Този подход по подразбиране дава преднина на английски, американски и др. автори с индийски произход, но не дава реална представа за литературната традиция, в която те са се формирали като такива, и не предоставя възможност на българския читател да опознае и осмисли литературните процеси, които протичат в Индия през последните петдесет години. В същото време хитов хинди роман на Вед Пракаш Шарма като „vardiivaalaa guNda“ (букв. „Бандитът в униформа“, 1993), впечатляващ с 80-те си милиона продадени екземпляра – без съмнение бестселър, и смятан за първи истински трилър в индийската литература, си остава недостъпен за българския читател. Изборът на колегите от специалност Индология при реализацията на всички преводни проекти е продиктуван от желанието да се запълва (доколкото е възможно) именно тази празнина, обогатявайки преводната ни литература с емблематични за „глобалното село“ като цяло произведения на художествената словесност.

Общият брой на индийските писатели и поети (вкл. авторите от диаспората), чиито творби са преведени от различни езици на български език за целия 170-годишен период е 305 и 4/5 от тях са наши съвременници.

Броят на преведените на бълг. ез. от 1982 г. досега публикации на разкази, романи и стихове от хинди е 234, от урду – шестнайсет, от брадж – шест, от пенджаби – една, от бенгали – една. В процес на редакция и подготовка за отпечатване са разказите на 45 автори.

Индия става все по-близка.

            Може би се приближаваме и до истината за щастието!?

 

Бележки


[1] Индійска-та хижа : Басноисторія. Поболгарилъ А. Гранитскій. Цариградъ: Типографія на Ц. Вѣстникъ., 1850; 68 с.; 14 см. (Прев. Анастас Поппетров Гранитски, 1825-1879;  Авт. на ориг.: Бернарден дьо Сен Пиер, Жак Анри, 1737-1814); http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/Integration.aspx?i=General&lc=VXNl...

[2] Библиографирани за периода 1878–1944 г. 315 заглавия с приблизителен тираж над 400 000 екз. Подробно вж. в:  20 години индология в СУ „Св. Кл. Охридски“ : Доклади от  международната юбилейна конференция, проведена от 29.VІ до 2.VІІ.2004 г. в София. София, 2009, с 419–425.

[3] Тодорова-Маринова, Валентина Ст. Рецепция на индийския културен феномен в българската книжнина (1984–2009) : Критико-библиографския преглед. София : Авангард Прима, 2010.

За автора

Публикации в списание МАНАС:

Тодорова-Маринова, Валентина. Из лабиринта на източното провербиално пространство: зоонимът кон в източните пословици. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.

Тодорова-Маринова, Валентина. Уеларизмите: Атрактивни паремии в хинди. – Във: Манас: Традиция и модерност в индийската култура, Том 2, 1, 2015.

Тодорова-Маринова, Валентина. Хинди антропонимите в българския език – особености и транскрипция. – Във: Манас: Българска транскрипция на антропоними и топоними от азиатски и африкански езици, Том 4, 1, 2018.