Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 01.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/tvoryashata-kosmicheska-vibraciya-spanda-i-evolyuciyata-na-sznanieto-v-tekstovete-na-kashmirskiya-shivaizm-shivaizm

ISSN: 2367-6256

Карагьозова, Мария. Творящата космическа вибрация спанда и еволюцията на съзнанието в текстовете на кашмирския шиваизъм. – Във: Манас: Индия в българската наука - Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука - Втора национална конференция

Творящата космическа вибрация спанда и еволюцията на съзнанието в текстовете на кашмирския шиваизъм

Мария Карагьозова

Резюме

Темата за колективното просветление стана актуална, модерна и е все още не много добре представена. Духовното движение New Age промени фокуса на разбирането и вярванията за съществуването до една сравнително еклектична духовна степен.

Човечеството се изправя пред Епохата на Водолея, Кали Юга, време, в което вибрационната честота на енергията на Вселената се променя и превъплъщава. Съществуването вече не се разбира като чисто физически процес, в който душата слиза и се възкачва, а Бог дава възможност и позволява това да се случи.

Идеята за съществуването става все по-фина и сложна, за да достигне друго ниво на еволюционно осъзнаване и да се развива в този аспект. Пространствено-времевият континуум придобива различен нюанс в наши дни.

Човекът вече не е само физико-душевна структура, той е божествена форма – мислеща и действаща в съответствие с това. Тази божествена природа у всеки от нас е Съзнанието.

Текстът ще проследи Съзнанието от идеята за сътворението му, разкрито във Ведите и както Шива го е нашепнал на индийският мъдрец в Шива сутрите, следвайки еволюцията му чрез принципа spanda, достигайки накрая обратно до източника на Вселената.

Ще се разгледат понятията за индивидуално и универсално Съзнание, а разбирането за индивидуално и общо ще разменят местата си в процеса на еволюция.

Ще видим Съзнанието като светлина, действие, знание, воля, осъзнатост, съществуване,трансформация и свобода.

Ведите и текстовете на кашмирския шиваизъм ще ни предадат посланието на фината вселенска истина за Съзнанието, Закона на Вселената и пътя да станем отново ЕДНО.

Съдържание

Основен текст

Темата за съзнанието, неговата същност, характеристики и функциониране е обект на философски и научен интерес от векове и продължава да се интерпретира и развива в наши дни, в различни сфери на науката, философията, изкуството, психологията, социологията.

Една от първите модерни, концептуални идеи за съзнанието представя английският философ Дж. Лок през 17в. в труда си „Опит върху човешкият разум“. В него той определя съзнанието като възприятие на това, което се случва в човешкия ум и разглежда Аз-а като съзнание, а не като тяло или ум.

По-късно, през 19 в. Западната философска мисъл разглежда съзнанието като понятие свързано с ума, душата, психиката, чувствата, сетивата.

В индийската традиция идеята за съзнанието се среща още в Упанишадите и хипотезата за Атман (ātmán) и Брахман (bráhman). Както отбелязва проф. С. Тималсина: “ Универсално, чисто съзнание е основата за разбирането за връзка между субект и обект: казано с други думи, полето, където се осъществява връзката между ума и света. Умът (и светът, който му се разкрива), макар и не напълно фиктивен, все пак е пречка за осъзнаването, че в същността си индивидуалното съзнание (атман) е именно универсалното съзнание (Брахман). Осъзнаването на единството атман-Брахман е summum bonum на съществуването, отбелязващо окончателното освобождаване от светското и неизменния цикъл на смърт и прераждане”. (Timalsina, 2008:179)

С темата за съзнанието в индийската философска система борави съществено кашмирският шиваизъм. Кашмир е географска област в северната част на Индия с особена важност за трансмисията на будизма от Индия в Тибет, място където много будисти идват, за да учат санскрит, да превеждат и да стават учители. В този добър духовен и интелектуален климат, в средата на 1 хилядолетие Н.Е., възниква и се обособява философско-религиозната система Тантра, с широк спектър от хиндуистки и будистки култове. Тантрическите текстове предлагат система от решения и напътствия за връзка и обмен с божественото.  Две са основните хиндуистки тантрически течения – едното почитащо Вишну, а другото Шива. Първите текстове на кашмирския шиваизъм се появяват в ранния 9в. Н.Е. По това време в Кашмир, вече има значителен брой шиваитски групи, които се определят, позовавайки се на различни части от Агамите (техният писмен авторитет). Този текст основно се занимава с почитането на Шива, ритуала и неговите елементи, като съдържа сравнително по-кратка философска част, която все пак вдъхновява и дава начало на различните философски школи. Именно тези школи изследват и интерпретират пътя за постигане на висшето състояние на сливане с божественото – Шива. Проследяваме темата за съзнанието, неговият индивидуален и универсален аспект и еволюцията му в текстовете на кашмирския шиваизъм, именно защото те боравят с това понятие, обяснявайки Вселената и нейното възникване, съществуване и функциониране. В тях съзнанието е невидимата сила, която дава живот на материята, движи, действа, мисли, създава и е божествената същност. Усеща се като душа, осъзнаване, продукт на ума, но и илюзорно създава чувство за индивидуалност -  самоизявена, уникална и самоподдържаща се.

В „Тантралока“ - един от базисните текстове на кашмирския шиваизъм, философът Абхинавагупта дава определение на съзнанието като „[думата] Съзнание е абстрактно съществително, което изразява концепцията за свобода, което е [Абсолют] Съществуване отвъд всякакви определения“ (Dyczkowski:1998,14). Различните школи на кашмирския шиваизъм представят съзнанието като Шива, Светлина, Атман, Абсолют, Разпознаване/Знание, Спанда и то е всичко това. С концепцията за спанда (spanda)– творящата космическа вибрация на съзнанието, която представя същността и еволюцията му, си служи школата носеща името Спанда. Два са текстовете, на които се позовава тази школа, и те разглеждат и развиват в детайли идеята за вибрация спанда като ключов принцип – „Шивасутра“ и „Спандакарика“ на философа Васугупта. (Sivasutra, Spandakarika)

Вярва се, че „Шивасутра“ са афоризми предадени от самия бог Шива на Васугупта по време на сън, които в текста са организирани в части наречени Светлини, и съвсем не метафорично разкриват, осветяват и водят по пътя търсещият просветление йогин. Както Дичковски казва: “Има повече от метафора в съня ... мъдрецът Васугупта сънува и поредица от трансцедентни истини се осветляват. Това, което е Шива, абсолютната светлина на съзнанието, му се разкрива в афоризмите“.( Dyczkowski:1998, 5). Именно в състоянието на сън, в което сетивата са отдръпнати от външни възприятия, той получава посланията, там – вътре, зад сцената на феноменалната реалност, където Шива твори своя шедьовър – Вселената. Този текст разглежда и фазите на съня като различни състояния на индивидуалното съзнание, в които то еволюира.

Caitanyamátmá” (Съзнанието е Атман) е първата Шивасутра и тя разкрива, че Атман е съзнание превръщащо се в самото себе си. Същността на Атман е съзнание, чиито аспекти воля, знание и действие са иманентни.

Кашмирският шиваизъм обяснява, обективната, феноменална реалност като рефлексия на чистото себесъзнание на вселенската същност, която се проявява осъзнавайки “Аз съм”. Атман няма връзка с егото, което ни държи в материалната и пространствено - времевата зависимост. Чистото съзнание е безкрайно, субтилно и свободно и Атман е неговото отражение. “Бог, самият е това чисто ‘Аз съм’, но активно създаващ, поддържащ и оттеглящ всичко в, и чрез собственото възприемане за това и за себе си”( Dyczkowski: 1998,3)

На макрокосмично ниво съзнанието е чисто съществувание, самият Абсолют, а на микрокосмично е отразяващото осъзнаване Атман на същият този Абсолют.

„Накратко, съзнанието е съзнато. Нищо не може да го замъгли. То е свободно от всичко (anupaya) и е себе-осветляващо се (svaprakasa)” (Dyczkowski: 1998,14)

jñāna bandha (знанието е ограничение) твърди втората Шивасутра и реферира ограничените когнитивни способности на индивида. Тази ограниченост нарушава същността на Атман по два начина: ”като загуба на съзнаване на същностната свобода и като загуба на свободата на съзнанието” (Singh:2000, xx), давайки усещане за „Аз“ и „това е мое“.

Това знание свързва Атман с възприятията за его, погрешно насочено към обективност на тялото и субективност на съзнанието. Според философа Бхаскара майамала (нечистотата на Майа) е това, която поражда чувство за дуалност, а кармамала (нечистотата на карма/действието) ни обвързва и ограничава с резултатите от нашите действия. Знанието, придобито чрез възприятията на сетивата е продукт на егото, интелекта и ума, и дава погрешното разбиране за отделеност на реалността.

„Божественото, нашата истинска същност, нашият Атман е светлина. Следователно се възприема като видение за силна светлина, разширяваща се и разгръщаща се във всички феномени. За да се достигне това възприемане е необходимо ‘Чисто Знание’“ изяснява Бхаскара в коментарите си на Шивасутра”. (Dyczkowski:1998,6).

За да се проследи разгръщащият се процес на творение, трябва да се обърне внимание на  принципа Спанда – божествената творяща вибрация, пулсът на вселенското съзнание, духовният динамизъм и движението без движение. С думите на Абхинавагупта:“под ‘spandana’(вибрация) разбираме фино/субтилно движение. То е фино [по начин],  и въпреки че почти не се движи, се проявява като движение. Светлината на Съзнанието изобщо не е отделна [от проявлението] и въпреки това изглежда така. По този начин това, което е неподвижно и е свързано с разнообразни проявления, се проявява [като движение].“ (Dyczkowski:1987, 12).

Спанда е тристъпния пулс на съзнанието, като воля, знание и действие, който поражда обектите - външно и вътре в полето на съзнание. Тя е синоним на себеосъзнаване.

 „Кашмирският шиваизъм твърди, че всичко е спонтанно проявено от съзнанието по начин, по който оригиналният източник на проявлението остава непроменен и единен с него.“( Dyczkowski:1987, 87).

Динамичният спанда характер на висшето съзнание, е неговата свобода да приема всяка форма по собствена воля, адаптирайки осъзнаването си в пространствено-времевата реалност и в същото време оставайки неотделено в същността си.

„Съзнанието по същество е активно. Пълно с вибрациите на собствената си енергия, ангажирана с акта на възприемане, то се проявява външно като свой собствен обект. Когато акта на възприемане приключи, съзнанието абсорбира обратно обекта и си възвръща недиферинцираната вътрешна същност“ (Dyczkowski:1987, 49). Това е състояние на разообразие в единството.

 „Творящата свобода на Абсолюта svatantrya и замъгляващият аспект на Майа са идентични“ твърди Дичковски.( Dyczkowski:1987, 79). В полето на висшето съзнание вътрешата и външната реалност са едно. Майа се проявява като замъгляваща реалността, когато реалността е в резултат на условни и ограничаващи енергии на възприемане.

 „...Майа е силата на Абсолюта да се проявява в разнообразни форми. Различаването на субект и обект е продукт на творение, а не на илюзия“( Dyczkowski:1987, 70)

Важно е да отбележим, че процесът на творение е „спускане“ на съзнанието от фините нива на абсолютното единство до по-грубите нива на сетивната, разнолика реалност. Абхинавагупта обяснява процеса на “изкачване” така: ”Двете фази на пулсация на съзнанието отвътре навън и отвън навътре са еднакви[...] Те представляват последователност от спускане в материята и изкачване в съзнанието”( Dyczkowski:1987, 89 for 4/167a). Така съзнанието се движи надолу към състоянието на условност и обратно нагоре, към състоянието на пълна свобода. Това изкачване, в текста на “Спандакарика” се нарича принципа Спанда и е пътят, който следва търсещият истина и просветление (просветления йогин). Тук йога означава единство и целта и е осъзнаване и сливане с истинската божествена същност, освобождението (moksa), абсолютната свобода.

В “Спандакарика” се представя още един важен аспект на Атман Сахаджа видя (спонтанно знание) – състояние, в което усещайки единство с висшето съзнание, чувството на отделеност, на отделена реалност прелива в чувство на единство, усещане за единство в разнообразието, което е и смисъла на просветлението.

Живеем във време на промяна на нивото на съзнание, време, когато то става колективно самоосъзнато, подновява  се и се трансформира. Според текстовете на кашмирския шиваизъм  Абсолютът създава и резорбира всичко, оттук висшето състояние е състоянието на единство.

„Идеята е, осъзнавайки, че Вселената, съдържаща енергиите на знание и действие, не е отделна от Абсолюта, който е светлината и отразяващото състояние [на съзнанието], да се разтвориш, сливайки се с божественият огън на Шива, на висшето Съзнание“ казва Дичковски.

(Dyczkowski:1992, 24).

 Хилядолетия назад Абхинавагупта е оставил дълбоко и проницателно съобщение, напълно актуално в наши дни:“Хората, доколкото са заети със собствените си дела, обикновено не правят нищо за другите. Действията на тези, на които всяка следа от феноменално съществуване е изтрита и са едно с Бхайрава, заредени с него, са посветени изцяло в полза на света”.

(Dyczkowski:1992, 8 for 2/39).

 

 

Библиография

 

Timalsina, S. Consciousness in Indian Philosophy: The Advaita Doctrine of 'Awareness Only'. New York,              2008.

Dyczkowski M.S.G. The Aphorisms of Siva. New York, 1998.

Dyczkowski M.S.G. The Doctrine of Vibration New York, 1987.

Singh, J. Spanda-karikas:The Divine Creative Pulsation. Delhi, 2000.

Dyczkowski, M.S.G. The Stanzas on Vibration. New York, 1992

За автора

Мария Карагьозова e докторант към катедра "Класически Изток", ФКНФ, Софийски университет