Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 09.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/pratibha-v-svetlinata-na-svremenni-teorii-za-razbiraneto-na-rech

ISSN: 2367-6256

Пацева, Мирена. Момов, Митко. Пратибха в светлината на съвременни теории за разбирането на реч. – Във: Манас: Втора национална конференция Индия в българската наука, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Втора национална конференция Индия в българската наука

Пратибха в светлината на съвременни теории за разбирането на реч

Мирена Пацева, Митко Момов

Резюме

Втората част на трактата За изречението и думата (Вакяпадия) на древноиндийския философ и филолог Бхартрихари, е посветена на изречението и на разбирането му – пратибха (pratibhā). Санскритският термин се превежда традиционно като внезапно цялостно разбиране - инсайт и интуиция. Бхартрихари противопоставя два основни подхода към разбирането: кханда и акханда. Първият се свързва с школата мимамса и приема, че общият смисъл на изказването се конструира от отделните значения на думите (паралели на тази теза може да открием в модела Смисъл –текст на Мелчук, Жолковски). Позицията на акханда, отстоявана от Бхартрихари, приема първичността на значението на изречението спрямо отделната дума. Според него възприемането на речеви изказвания ангажира дълбинни ментални пластове, свързани с действената основа на опита– пратибха.

Двата подхода могат да се проследят в съвременната когнитивна наука и психолингвистика, формулирани като паралелно протичащи процеси отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Първият се отключва от сетивната информация и преминава към фонологичното ниво на лингвистичната единица. Проблемите на сегментацията и инвариантността, проявяващи се в коартикулацията, обаче изключват възможността анализът да се ограничи само с този процес (Liberman 1996, Пинкър 2011). Разпознаването на езиковите единици е категориално направляван процес, при който комплексни когнитивни категории се актуализират от дългосрочната памет и се съпоставят с постъпващите перцептивни данни. Този процес на речево възприятие отгоре-надолу се проследява на нивото на комплексните езикови единици.

Тезата на древноиндийския мислител за първичността на изречението по отношение на думите звучи убедително в светлината на интерактивния конекционистки модел на Маклеланд и Елман (McClelland & Elman 1986.), както и на конструктивно-интерактивния модел на ван Дайк и Кинч (Kintsch 2011). В рамките на последния разбирането започва от повърхнинното ниво на думите, преминава през пропозиционната основа, за да достигне ситуативната схема.

Съдържание

Основен текст

Бхартрихари e централна фигура на индийската философия на езика от V век[1]. На неговите философско-филологическите текстове се гледа като на обобщение на вековната древноиндийска традиция. Езиковедските трудове преди него - на Панини, Патанджали, Катяяна, се концентрират предимно върху формалната страна на езика, докато трактатът За изреченията и думите - Вакяпадия на Бхартрихари е посветен на философски и когнитивни аспекти на говоренето и разбирането.

Отнасят го към школата на Панини, въпреки хронологическия интервал от около хилядолетие между двамата. Философските му идеи гравитират към школата на адвайта веданта, в рамките на която се отрича разделението между Бра́хман и Атма́н. В трактовката на Бхартрихари тоталната реалност - Бра́хман и индивидуалността - Атма́н се идентифицират и със Словото - думата или речта - Шабда (Iyer 1969). Изследователите на Бхартрихари откриват допирни точки на идеите му с будизма (Kelly 1997), с школата вайшешика и с кашмирския шайвизъм (Bronkhorst 1997).

Трактатът За изреченията и думите - Вакяпадия(м)

Основният труд на Бхартрихари За изреченията и думите - Вакяпадия (Vākyapadīya)[2] е бил сред най-четените книги през средните векове. Днес има десетки издания и преводи от санскрит на хинди, маратхи, телугу, гуджарат, както и на основни европейски езици. Посветени са му множество научни изследвания от индийски автори, като: Капил Капур, Субрамания Айер, Ашок Аклужкар, Сароджа Бхате, Варма, както и от чуждестранни изследователи: Мадлен Биардо, Йоханес Бронкхорст, Джордж Кардона, Джон Кели, Ян Хубен, Владимир Иванов. По-голяма част от изследванията са от философска гледна точка. Постановките на Бхартрихари са съпоставяни със западни мислители като Витгенщайн (Kelker, 2002), Дерида (Coward, 1990), Сосюр (Ozarkar, 2005) и други.

Трактатът За изреченията и думите се състои от три части (канда): Брахмаканда, Вакяканда и Падаканда:

1. Брахмаканда представя обща философска трактовка на речта и тъждеството между думата/речта и Брахман – тоталната реалност. В първата част се въвежда и понятието спхота – звучащата дума/реч в съзнанието[3].

2. Вакяканда проследява различни възгледи за изречението. Значението му се проявява в съзнанието като пратибха – инсайт /интуиция[4].

3. Падаканда разглежда отделни лингвистични категории на думите (pada -пълнозначна дума) като действие, време, лице, род, комплексни формации.

 

Тук ще коментираме идеи само от втората част на трактата - Вакяканда, посветена на изречението (vākya) и на разбирането му (pratibhā). В нея се представят различни аспекти на изречението, избирани като първостепенни от отделни школи и автори в хилядолетната древноиндийска традиция. Бхартрихари насочва вниманието ни върху механизма на разбирането на значението му: как от взаимодействието на отделните думи, чиито значения могат да породят разнопосочни асоциации, се ражда общият единен смисъл на изказването?

Какво представлява пратибха?

Санскритският термин пратибха няма еднозначен превод и поради това се предава обикновено в оригиналното си звучене. Терминът се превежда като инсайт от Рагхаваан Пилай (Pillai, 1971) или като интуиция от Субрамания Айер (Iyer, 1977). Според речника на Апте като глагол думата означава блести, проявява се, изглежда, случва се, подразделя се, реализира се правилно. Като съществително значенията му са: проявление, светлина, интелект, гений, образ, звучене, уместност, внезапна поява (Apte, 2006).

Бхартрихари въвежда механизма на разбиране по следния начин: След като значенията на отделните думи са разбрани поотделно, се поражда пратибха- внезапното разбиране на смисъла на изречението (II.143) [5]. Тя се случва неизбежно (II.146) и спонтанно (II.148). Извиква се от сливането на значенията на отделните думи, като се отнася за цялото изречение (II.145). В зависимост от това от какво е породена, тя има шест различни вида[6] (II. 152).

Единност и неделимост на смисъла на изречението

Постановката за разбирането на смисъла на изречението като внезапен и цялостен акт се свързва с идеята за единност на значението му. В менталното му битие няма последователност и вътрешна членимост, то се разглежда като единност. То се строи не толкова от значенията на конкретните думи, а от взаимоотношенията им (II. 16). Само за целите на анализа ние разграничаваме отделни значения на думи в единството му (II. 19, 32). Според Бхартрихари неделимо е както значението на изречението (II. 116), така и механизмът на възприемането му – пратибха (II. 117). Това положение е основополагащо за позицията акхандавакявада, която се противопоставя на падавада - учението за реалността на думата.

Реалната смислова единица е именно значението на изречението, а не на отделната дума. От него се извеждат конкретните значения на отделните му елементи - думите, а не обратно. Аргументите за това са от сферата на измененията във формите на отделната дума, както и на изграждането на смисъла на сложните думи. И в двете области има случаи, при които значението на отделната словоформа се актуализира само мимолетно по пътя към постигането на общия смисъл на изречението или на компаунда, а след това то може да бъде отхвърлено или да се забрави. В такъв смисъл се формулира идеята за първичността и определящата роля на значението на изречението спрямо това на отделната дума.

Кханда  и акханда

Бхартрихари излага позицията си, като непрекъснато съпоставя два основни подхода - кханда и акханда. По думите на В. Иванов текстът на Вакяканда е структуриран като диалог между привържениците на неделимостта на изречението, отстоявана в рамките на акханда, и опонентите им (Иванов, 2011). Кханда разглежда общия смисъл на изказването като конструиран от отделните значения на думите. Този подход се поддържа в рамките на философската школа мимамса (mīmāṃsā). Акханда - позицията на Бхартрихари за първостепеннната роля на единния смисъл на изказването, може да събуди недоумение от позицията на ежедневната представа за това, че всяко сложно нещо, като смисълът на изказването, се образува от по-елементарни компоненти и в такъв смисъл не може да ги предшества. За да сменим перспективата към подхода акханда, ще се обърнем към съвременната наука.

Съвременни паралели на двата подхода

Аналози на древноиндийските подходи могат да се проследят в когнитивната наука и психолингвистика. Откриваме ги, формулирани като паралелно протичащи процеси, в интерактивния конекционистки модел на Маклаланд и Елман, наричан Следа (McClelland & Elman, 1986, McClelland, 2015). Те представляват два насрещни процеса - отдолу-нагоре (bottom-up) и отгоре-надолу (top-down), които си взаимодействат в речевата перцепция.

 

  1. Процесът отдолу-нагоре се отключва от сетивната информация, т.е. от възприемането на елементарни езикови параметри, от които се състоят езиковите единици. Процесът започва от слуховото ниво и се „издига“ към по-комплексните езикови нива на фонеми и думи.

 

Процес с аналогично направление се проследява в рамките на подхода кханда на семантично ниво. Негови паралели може да открием при модела Смисъл –текст на Мелчук, Жолковски, както и при т.нар. сериен подход в когнитивната наука.

 

  1. Процесът отгоре-надолу се реализира в категориалната перцепция. Според Либерман разпознаването на езиковите единици е категориално направляван процес, при който комплексни когнитивни категории се актуализират от дългосрочната памет и се съпоставят с постъпващите перцептивни данни (Liberman, 1996).

Защо не може да се ограничим с първия подход отдолу-нагоре?

В съвременната психолингвистична трактовка на началната перцепция на реч се разграничават отделни нива, като слухово, фонетично, фонологично. Редица автори приемат, че те са последователни или серийни: най-напред звукът се възприема слухово в термините на универсални характеристики. След това се идентифицират фони на основата на комбинации на акустични ключове, за да се стигне до разпознаването на фонемата - лингвистичната звукова единица (Carroll, 1994: 78).

Идеята за последователност на нивата на възприемане обаче не винаги се съгласува с реалността на речевия поток. Той е фрагментарен, протича в шум, има паузи, които само в около 40% съвпадат с лингвистично регламентираните (между езиковите единици - думите и фразите). Освен това речевият поток е подвластен на действието на фонетични промени като редукция, елизия, сандхи. Всичко това, наред с движенията на говорещите и слушащите, прави проблематично разпознаването на езиковите единици само на базата на последователно постъпващите сигнали.

Проблемите на сегментацията и инвариантността на езиковите единици, формулирани от Либерман още през 70-те години на миналия век[7], също отправят сериозни въпроси към днешното технологично проследяване на последователността в перцепцията и разбирането (Kellogg, 2007: 56). Признава се невъзможността речевото възприемане да се осъществи само на базата на постъпващите данни (Пинкър, 2011). Казусът се решава в рамките на теорията за категориалната перцепция. При нея става „извикване“ на по-мащабни когнитивни модели – категории от дългосрочната памет, които се съпоставят с постъпващите фрагментарни сигнали.

Разпознаването на езиковите единици е категориално направляван процес, протичащ както отдолу-нагоре - от елементарните нива към по-комплексните, така и отгоре-надолу, т.е. от мащабните единици на когнитивната йерархия към отделните им компоненти. Съвременният модел следа (TRACE) на Макклаланд и Елман предполага интерактивно взаимодействие на отделните езикови нива, при което активацията на по-мащабната семантична единица служи за разпознаване на единиците от по-ниските нива. Конекционисткият модел се отнася предимно за началните нива на речево възприемане, но в случая е важен принципът за интерактивност между нивата и взаимодействието на насрещните процеси отдолу-нагоре и отгоре-надолу.

В светлината на съвременните постановки на когнитивната наука, почиващи на технологични изследвания, тезата на древноиндийския философ и филолог Бхартрихари от V век за ролята на по-мащабната езикова единица изглежда по-разбираема.

Природата и вътрешния двигател на пратибха

Пратибха се формира от вътрешното Аз, но природата и́ остава скрита за субекта (II.144). Природата (на внезапното разбиране) е като тази на знанието какво да правим, предизвикват го думите и нагласите ни (II.148 ). Тя (пратибха) направлява действията ни в ежедневния живот,… както и действията на животните (II.147). Тя се появява у тези, която я носят и без външна намеса (II.148.). Кой променя гласа на мъжката кукувица през пролетта? Кой учи животните и птиците да правят гнезда? (II.149) Кой ги направлява в действията им като хранене, любов, омраза, плуване, специфични при различните видове? (II.150). Тя  е резултат на традицията (āgama) и активността bhāvāna (II.151).

Така речевото разбиране се свързва с динамичния аспект на когнитивната активност. То е от един порядък с безсъзнателния психичен механизъм, наричан от Узнадзе - готовност за действие – нагласата (Узнадзе 1985). Тя  направлява действията не само на хората, но и на всяко живо същество. Пратибха се корени в практиката и се открива дори и при животни. Тя е дълбинната обща основа на разбирането, както и на правилното поведение. В този план се проявява действеният характер на индийската семантика, с който тя е интересна за европейската наука.

Какво налага ангажирането на досъзнателни действени механизми при разбирането на реч? Бхартрихари смята, че сетивата ни са ненадежден източник за изграждане на адекватна картина на света: Небето изглежда плоско, а светулката – като искра от огън. В небето обаче няма плоскост, нито огън в насекомото (II. 140). Възприятието не е достатъчно да изгради идеите за обектите (II. 141). Поради това, механизмът на разбиране ангажира, освен перцепцията на думите, и дълбинни формации, свързани с жизнената активност – нагласите (II. 146). Те дават обща платформа за раждането са смисъла:

Когато думите се свържат в изречение, от отношенията им се поражда допълнително значение (II. 42)., то … се постига чрез умозаключение като извод. (II. 46). Така опозицията на форма и съдържание, означаващо и означаемо се проблематизира в динамиката на разбиране на реч. Комбинацията от думи създават нов смисъл, който не се съдържа в компонентите на изречението. Той компенсира липсите, като се основава на общата схема на активността (bhāvāna) по законите на традицията (āgama)

Прозренията на древноиндийския филолог и философ Бхартрихари за природата на разбирането и за разнопосочните процеси, ангажирани в него, дават основание не само на негови съвременници, но и на представители на днешната когнитивна наука, философия и психолингвистика да го наричат „баща на науката за значението” и „когнитивен лингвист“ (Houben, 1995).

 

Бележки

 

[1] Както отбелязва Милена Братоева името Бхартрихари се свързва с два знакови паметника на санскритската култура. Единият от тях е посветен на изреченията и думите – Вакяпадия, който се разглежда тук, а другият е поетическото произведение Шатакатраям. Дали става дума за една и съща личност или за съвпадение на имена на двама автори все още е открит въпрос в науката. Мнението на повечето изследователи се ориентира по-скоро към втората теза (Братоева, 2012: 11).

 

[2] Заглавието на трактата се среща и в двата варианта, като в първата форма се превежда Изречения и думи, а във втората – За изреченията и думите.

[3] Преводът на български език на първата част на Вакяпадиям е под печат в Университетското издателство на СУ «Свети Климент Охридски».

[4] Ашок Аклужкар твърди, че Вакяпадиям е название само на втората част на трактата (Aklujkar 1992: 24).

[5] Цитираните стихове се означават след второ римско (II.), което означава втората част на трактата.

[6] Бхартрихари различава шест вида пратибха според това от какво е породена: (1) от природата, (2) от действия по предписанията на Веда, (3) от практика (4) от йога и медитация, (5) от невидими сили, (6) от намеса на просветени (II. 152).

[7] Които се проявяват в коартикулацията.

 

Библиография

 

Братоева М. Светлина - Видение – Просветление, Индологическа фондация „Изток - Запад“, София, 2012

Иванов, В. Теория предложения в индийской лингвофилософской традиции, Санкт-Петербург Дис.: 10.02.20. 2005 http://diss.rsl.ru/diss/05/0202/050202048.pdf

Пинкър, С. Как работи умът, Изд. Изток-Запад, София, 2011

Узнадзе Д. Установка. Поведение. Дейност, Изд. Наука и изкуство, 1985

 

Apte, V. Revised and enlarged edition of Prin. V. S. Apte's The practical Sanskrit-English dictionary. Poona: Prasad Prakashan, 1957-1959. http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/apte/

Bhate, S. “Bhartrhari on Language and Reality”, in  Bhartrhari Philosopher and Grammarian, Proceedings of the First International Conference on Bhartrhari, University of Poona, Motilal Benarsidas Publishers, Delhi, 1997

Bronkhorst J. “Studies on Bhartrhari”, in Bhartrhari Philosopher and Grammarian,  University of Poona, Motilal Benarsidas Publishers, Delhi, 1997

Carroll, D. W.  Psychology of language, Cole publishing Company, 1994

Coward H. Derrida and Bhartrhari’s Vakya-padiya on the origin of language, Philosophy East and West, Vol. XL. 11, p. 3-16, 1990

Houben, J.,The Sambandha-Samuddesa (Chapter on Relation) and Bhartrari's Philosophy of Language. Egbert Forsten, Groningen:1995.

Kellogg R.Fundamentals of Cognitive Psychology Publisher: Sage Publications, Inc, 2007

Kelker A. R. “Word and Sentence: Two perspectives: BhartRhari and Wittgenstein”, New Delhi, Sahitya Academy, pp. 78-103, 2002

Kelly J.D. “Meaning and the limits of Analysis: Bhartrhari and the Budhists, and post-structuralism”, in  Bhartrhari Philosopher and Grammarian, Proceedings of the First International Conference on Bhartrhari, Poona, 1992, Motilal Benarsidas Publishers, Delhi, 1997

McClelland, J. L., & Elman, J. L. “The TRACE model of speech perception”. Cognitive Psychology, 18, 1-86, 1986.

McClelland, J. L. “Capturing gradience, continuous change, and quasi-regularity in sound, word, phrase, and meaning”. In B. MacWhinney & W. O'Grady (Eds.), The Handbook of Language Emergence, Chaper 2, pp. 54-80. Hoboken, NJ: John Wiley, 2015

Ozarkar R. On Language: A comparison of Bhartrhary and Saussure, Indian Contribution to World Civilisation, Shivshakti, Thane, 2005

The Vakyapadiya of Bhartrhari, with the vRtti, Chapter 1, English Translation with Exegetical notes by K.A. Subramania Iyer,  Poona, 1965

The Vakyapadiya of Bhartrhari, KaNDa II English Translation with Exegetical notes by Subramania Iyer, K.A., Motilal Benarsidass Delhi: Varanassi: Patna, 1977

The Vakyapadiya of Bhartrhari, Chapter III English Translation with Exegetical notes by Subramania Iyer, K.A., Motilal Benarsidass Delhi: Varanassi: Patna, 1977

The Vakyapadiya of Bhartrhari, Critical text of Cantos I and, Summary of Ideas and Notes by K. R. PillaiII, Motilal Benarsidass Delhi: Varanassi: Patna, 1971

За авторите

Мирена Пацева е доц. д-р в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподава български език на чужденци на всички нива. Сред лекционните ѝ курсове са психолингвистика, разбирането и говоренето като психични процеси, антропологична лингвистика, когнитивна антропология. Специализирала е в Русия, Германия, Испания, Индия, Гърция. Научните ѝ интереси включват трактовката на древноиндйския философ на езика Бхартрихари на вътрешната форма на речта – теорията спхота и разбирането – пратибха. Тя е била лектор по български език и култура в университета в Делхи, Индия и в университета Македония, Солун, Гърция. Автор е на три монографии, студии, десетки статии и учебници.


Д-р Митко Момов е доцент в катедра „Философски науки“ във философския факултет на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Преподава източна философия, социална философия, етика, философия на глобализма и бизнес етика. Специализирал е в Дания, Индия, Русия, Полша и Унгария. Бил е ръководител на катедра „История на философията“ във ВТУ, философски факултет. Сред научните му интереси са абхидхармистката традиция в будизма и Енциклопедия Абхитхарма на Васубандху както и съвременни духовнии практики. Негови статии и студии са публикувани в Русия, Украйна, Румъния, Република Бурятия и Индия. Бил е научен сътрудник към Института за философски изследвания към БАН. Участва в интердисциплинарни проекти