Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 01.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/pratibha-v-svetlinata-na-svremenni-teorii-za-razbiraneto-na-rech

ISSN: 2367-6256

Момов, Митко. Пацева, Мирена. Пратибха в светлината на съвременни теории за разбирането на реч. – Във: Манас: Индия в българската наука - Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука - Втора национална конференция

Пратибха в светлината на съвременни теории за разбирането на реч

Митко Момов, Мирена Пацева

Съдържание

Основен текст

Втората част на трактата За изречението и думата (Вакяпадия) на древноиндийския философ и филолог Бхартрихари, е посветена на изречението и на разбирането му – пратибха (pratibhā). Санскритският термин се превежда традиционно като внезапно цялостно разбиране - инсайт и интуиция. Бхартрихари противопоставя два основни подхода към разбирането: кханда и акханда. Първият се свързва с школата мимамса и приема, че общият смисъл на изказването се конструира от отделните значения на думите (паралели на тази теза може да открием в модела Смисъл –текст на Мелчук, Жолковски). Позицията на акханда, отстоявана от Бхартрихари, приема първичността на значението на изречението спрямо отделната дума. Според него възприемането на речеви изказвания ангажира дълбинни ментални пластове, свързани с действената основа на опита– пратибха.

Двата подхода могат да се проследят в съвременната когнитивна наука и психолингвистика, формулирани като паралелно протичащи процеси отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Първият се отключва от сетивната информация и преминава към фонологичното ниво на лингвистичната единица. Проблемите на сегментацията и инвариантността, проявяващи се в коартикулацията, обаче изключват възможността анализът да се ограничи само с този процес (Liberman 1996, Пинкър 2011). Разпознаването на езиковите единици е категориално направляван процес, при който комплексни когнитивни категории се актуализират от дългосрочната памет и се съпоставят с постъпващите перцептивни данни. Този процес на речево възприятие отгоре-надолу се проследява на нивото на комплексните езикови единици.

Тезата на древноиндийския мислител за първичността на изречението по отношение на думите звучи убедително в светлината на интерактивния конекционистки модел на Маклеланд и Елман (McClelland & Elman 1986.), както и на конструктивно-интерактивния модел на ван Дайк и Кинч (Kintsch 2011). В рамките на последния разбирането започва от повърхнинното ниво на думите, преминава през пропозиционната основа, за да достигне ситуативната схема.

За авторите

Митко Момов, доц. д-р, Философски науки, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“   

Велико Търново


Мирена Пацева, доц. д-р, катедра Български език като чужд, ФСлФ, Софийски университет