Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 09.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/peacock-motif-trace-ancient-india-mediterranean-art-and-architecture

ISSN: 2367-6256

Лозанова, Саша. Ташева, Стела. Мотивът "паун" - следа от древна Индия в европейската архитектура и изкуство. – Във: Манас: Втора национална конференция Индия в българската наука, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Втора национална конференция Индия в българската наука

Мотивът "паун" - следа от древна Индия в европейската архитектура и изкуство

Саша Лозанова, Стела Ташева

Резюме

Мотивът „паун“ се открива още от времето на елинизма в много паметници на европейската архитектура, в декоративното и изобразителното изкуство с култови и светски функции.

Произходът на този мотив (както и на самата птица) е Индия, където образът му се среща в религиозни съоръжения във II в. пр. н. е. До днес паунът присъства както в образци на „високото“ професионално изкуство, така и в народното творчество на много народи, вкл. на Балканите и в България.

Причините за огромния обем от художествени интерпретации на същия мотив се крият в неговата значима семантична и символична натовареност. В митологиите и религиите на древния и средновековния свят образът на пауна има апотропейни функции; и е израз на власт, идеология, обществен и личен просперитет.

В доклада, авторките (изкуствовед-етнолог и историк и теоретик на архитектурата) проследяват в най-общ план историческата традиция на изобразяване на пауна в европейската материална култура.

Целта е да се откроят два плана в еволюцията на образа:

  • устойчивите в семантично и символично отношение белези;
  • художествените му вариации, обусловени по авторство, време, място и културен контекст.

Въздействието на Индия в европейската история, култура и изкуство е отдавна известно и коментирано. Частният случай на пауна потвърждава тези хилядолетни връзки (Индия - Европа) и разкрива тяхното многообразие и богатство.

Съдържание

Основен текст

Мотивът „паун“ е широко разпространен в архитектурата и изкуството на Изтока и Запада. Тук ще редуцираме обхвата на изследването до един тесен „сегмент“ в региона на Балканите и отчасти в земите, отдавна принадлежащи към средиземноморската култура (Древна Тракия, Гърция, Рим, Византия и Османската империя). Ще проследим накратко еволюцията на мотива в стилово-художествен, семантичен и символичен план.

Ще потърсим отговорите на следните въпроси:

 

  • Къде и в какви образци на архитектурата и изкуството се среща мотивът „паун“?
  • Какво мотивира употребата му?
  • Кои са устойчивите и променливите черти в неговите образи?

 

Според енциклопедичните издания (Encyclopædia Britannica, 2017; BirdLife International. 2016), паунът е представител на семейство „фазанови“, разред кокошкоподобни (Galliformes). Широко разпространените основни видове са два – син или индийски (pavo cristatus) и зелен (pavo muticus). В Индия паунът е полу-домашен вид, един от националните символи на страната (Know India, 2017). „Очите“ върху перата на опашката, както и цялостната осанка и окраска на птицата предопределят включването й още от древността в широк кръг от представи, митологични и религиозни вярвания.

Паунът се счита за божествено създание в индийската митология (Мониторинг Portalostranah.ru, 2017). Той е известен като средство за придвижване (вахана) на Картикея, син на Шива, командващ армията на боговете. Също така, когато боговете приемали облика на птици, Индра избрал пауна като най-прекрасен. Оттогава, когато Индра изпраща дъжд на земята, пауните започват радостно да танцуват.

Легендарна е и връзката на Кришна с птицата паун. Главата на бога винаги е украсена с паунови пера. Когато Кришна ухажвал Радха, той играел като паун, а когато свирел на флейтата си, птиците танцували около него. И днес входовете в храмовете на Кришна са украсени с образи на пауни.

В будистката митология паунът е символ на състрадание и бдителност. В будистките и джайнистки притчи и приказки има множество отпратки към ролята и значимостта на птицата.

Предметният обхват на този доклад (примерите от материалната култура на Балканите с изображения на пауни) е много богат и разнообразен. Тук ще следваме (условното му) разделяне в две групи:

  • неподвижни образци, постоянно свързани с архитектурен обект;
  • подвижни изделия, които се използват в различна предметна среда.

 

Мотивът паун – хронология и съпоставки

Неподвижни образци с мотиви на пауни

Едно от първите такива, забелязани от нас изображения, е релеф върху камък (Санчи, Индия, II в.пр.н.е.) от ступа (Фиг. 1). Ступата е култово съоръжение, използвано в будизма. Традиционно се изгражда на местата, където е проповядвал Буда или верните му последователи (Федосик, В. А, 2009: 178). 

Фиг. 1. Изображение на паун върху ступа (Сидорова, В. С, 1971: 45)​​​

В Европа са известни както самостоятелни изображения на паун, така и включването му във фигурални композиции. Едва ли е случаен фактът, че такова тематично и сюжетно обогатяване се среща в епохата на елинизма, когато връзките и взаимодействията между културите на Европа и Ориента са особено активни. Едно класическо сюжетно изображение на пауна е свързано с вярването, че паунът убива змиите[1].

В късната Римска империя птицата украсява подови мозайки в представителни сгради. В тях можем да я видим като декоративен и колористичен акцент. Понякога паунът е и в условното пространство на градина (Фиг. 2). 

Фиг. 2. Музеен експонат: мозайка с изображение на паун и цветя, III-IV век, Римска или византийска империя, Северна Африка, Снимка The MET, 2000–2017 The Metropolitan Museum of Art, 
http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/26.68/

В културния контекст на Византия широко разпространение получават изображенията на птицата в култови комплекси. Някои пауни дори са изобразени с нимб. Съгласно формиращата се християнска символика, два пауна (пиещи от чаша или фонтан в градината) символизират безсмъртието, вечния живот и възкресението. Образът е много разпространен в „раннохристиянското и византийското изкуство, където чашата означава Евхаристия, Светото причастие, източник на вечния живот на душата“ (Власов 2007 : 15, 16). В България такива стенописа са намерени в късно-римската гробница от Силистра – III - IV век от н.е. (Фиг. 3). 

Фиг. 3. Пауни с чаша. Стенопис, Римска гробница IV век, РИМ Силистра,  http://www.museumsilistra.com/index.php/2-uncategorised/49-rimska-grobnitza

Подобни са и изображенията от гробницата Хипогеу (Томис), Констанца – Румъния[2] – (края на IV век от н.е). Близка композиция виждаме и в малко по-късната гробница от Изник, Турция[3] (IV - V век).           

До края на VII век често срещани вариации на сюжета с двата пауна и на семантичните послания в този тематичен кръг са и мозаичните изображения. Примери могат да бъдат намерени в различни земи, повлияни от културата на Византийската империя. Това са мозайки от храмове в Сирия (Фиг. 4), Македония (фиг. 5), Филипопол (фиг.6), Херсонес[4] и по-късно от Нахария (фиг.7).  

Фиг. 4. Пауни с чаша, подова мозайка, Сирия, Музеен експонат, Chazen Museum of Art, University of Wisconsin-Madison, Madison, Wisconsin, USA Снимка: Daderot (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons 
Фиг. 5. Двойки пауни с чаша, подова мозайка от Епископската базилика в Стоби, IV век, Македония, Снимка: Carole Raddato from FRANKFURT, Germany - The mosaic floor in the episcopal basilica's baptistery, StobiUploaded by raso_mk, CC BY-SA 2.0,

Всички тези изображения имат „каноничен“ характер: композиция, в чийто център е вазата/чашата/фонтанът, а двете птици са разположени симетрично вляво и вдясно. Тази усточива иконографска схема разкрива значимостта и популярността на мотива „паун“ в широк регионален контекст.

 В VI век паунът се среща и във вид на релефни изображения. Един пример е каменният капител на Константинополската църква „Св. Полиектос“.[5]

Фиг. 6. Подова мозайка с паун и фонтан / чаша от Голямата базилика на Филипопол (V–VI век от н.е.). Снимка: Wikimedia Commons 
Фиг.7. Мозайка с пиещи пауни, украса на византийската църква в Нахария, началото на VII век. Снимка: Wikimedia Commons

Сред най-прекрасните в стилово-художествено отношение изображения, са композициите на позлатените стенни и куполни мозайки в някои църкви. Такива са образите на разхождащите се пауни  в купола на Ротондата  “Свети Георги“ в Солун – в началото на V век (Фиг. 8) и в единично-изобразените птици - във фас, върху пандативите на „Сан Витале“ в Равена[6] (от VI век). 

Фиг.8. Симетрична архитектурна композиция с пауни, Ротондата „Св. Георги“, Солун; V век. Снимка: Wikimedia Commons, G.Garitan

Различните вариации на подобни фигури и ролята им в интериора на представителните сгради отразяват универсалния характер и високата символична стойност на мотива „паун“.

В този контекст се включват и изображенията върху каменни саркофази. Един такъв е разположен в църквата „Сан Аполинарий ен Класе“ в Равена.  Той е първоначално изработен през V век и използван повторно, за починалият през 688 г. архиепископ Теодор. В него, релефните мотиви и стилово-пластическата им трактовка, придружаващи композицията с пауни и чаша, са синтез от римо-елинистически и християнски образи и символи: венци, кръстове, лозници.[7]

 

Преносими изделия, декорирани с паунов мотив

Счита се, че птицата паун се пренася в Гърция от Вавилония, Персия, Анатолия (Власов 2007: 14). В древногръцката митология той става свещен атрибут на богинята Хера, която е окичила опашката му с хилядите очи на великана Аргус (Ovid, Bk I: 722–746). Затова опашката му често се свързва и с Небосвода. Той се среща в древногръцкото изкуство от архаиката до елинизма. Такъв пример е преносимият образец от раннокласическата гръцка керамика: чернофигурният киликс, украсен с пауни – VI в. пр.н.е. (фиг. 9)

Фиг.9. Киликс, Коринт, VI век пр.н. е. 1867,0508.895,AN534018001, © The Trustees of the British Museum.

В малката пластика от елинистическата епоха, паунът понякога съпътства Ерос. Това се вижда в теракотената фигура от I век от н.е. Тук е възможен паралел със символиката на пауна, свързана с любовта и легендите за бог Кришна от Древна Индия.

По-големи метални (бронзови) пластики на пауни са намерени около Мавзолея на Адриан в Рим[8] Счита се, че те имат декоративни и символични функции. В границите на римската империя се откриват и миниатюрни метални образци – (емайлирани) бронзови брошки, които имат и защитни - апотропейни, функции.[9]

За разлика от непреносимите (по правило) саркофази, някои стенни декорации и релефи често сменят местата си. Известни са, например мраморните плочи върху стените и на олтарната преграда в интериора  на катедралата „Сан Марко“ във Венеция  с изображения на пауни. (Власов 2007 :16).  Релефите са изработени във Византия или от византийски майстори през IX – X век, но по-късно са монтирани върху венецианския храм. В тях виждаме еволюцията на византийската иконография по отношения на композицията с пиещите пауни: в стенната плоча централният мотив е вече дървото на живота, заместило Евхаристията.[10]

Подобни изображения са открити в Стара Загора - X век (Фиг 10). Автори като Станчо Ваклинов (1977: 216) ги отнасят към т.нар. Преславска керамична школа, отбелязвайки техния линеарен стил.

Фиг. 10. Плоза с каменен релеф, симетризна композиция с пауни, намерена в Стара Загора, X век; Ваклинов, Станзо. Формиране на старобългарската култура VI–XI век, София, Наука и изкуство, 1977, 216.

Прекрасни изображения на пауни украсяват редица средновековни източнохристиянски ръкописи. Миниатюрите от Изборника от 1073 г. са един чудесен пример на тази тенденция. (фиг. 11) 

Фиг. 11. Миниатюри от „Изборника 1073 года“. Пергамент. Государственный исторический музей. Москва. Снимка: Книжное искусство Древней Руси, http://asp.mmc.nsu.ru/default.aspx?db=ART&int=VIEW&el=15&templ=VIEW

Мястото им в композициите е най-отгоре - самостоятелно  и/или като декоративна рамка наред с други птици от райската градина. Значимостта на образа на пауните следва и от избора им като увенчаващ мотив.

Известно е, че във времето мотивът „паун“ придобива и отрицателна конотация. Така например, в Русия „в хералдиката той е символ на тщеславие и суетност, поставя се в гербовете като знак на победата върху силен противник; ... символ е на безсмъртието, гордостта, високомерието, благодарение на прекрасното си оперение е и символ на надменността“ (Юрасов 2005). Постепенно във времето, мотивът семантично придобива амбивалентен (двойнствен) характер в исторически и общо-културен план и започва да се избягва в отделни случаи. От друга страна, непрекъснатият контакт на източно-християнските земи с ориенталските култури и в частност - с исляма, обуславя и „завръщането“ на мотива „паун“ в европейския регион. Ще илюстрираме тезата с пример на текстил от Алмерия (Мавританска Испания, XII в.)[11] и от ръкописи и калиграфия от Османската империя, XIII–XVII век (Фиг. 12).

Фиг. 12.

Ориенталското начало в тези мавритански и персийски образци определя по-скоро тяхната художествено-пластическа трактовка. В иконографски план обаче, в използването на мотива „паун“ се забелязва тясна връзка с характера на подобни изображения от Византия. Пример от Турция от същия период е калиграфската композиция на паун от XVII век (Фиг. 13).

Фиг. 13.

Същевременно, в арменските евангелия от XVII век (фиг. 14 и 15) мотивът на пауна (традиционен за ранното източно християнство) е взет от нас вече и като образец на силно ориенталско влияние, осъществяващ пренос на художествени черти –в обратна посока, от изток на запад.

Фиг. 14.
Фиг. 15. Арменско Евангелие, Константинопол, XVII век, фолио 29 ляво. Снимка: Walters Ms. W.546, Gospels of Georg Alexief, The Walters Art Museum, 600 North Charles Street, Baltimore MD 21201,
http://www.thedigitalwalters.org/Data/WaltersManuscripts/html/W546/description.html

Сред великолепното калиграфско наследство от Османската империя са и т. нар. „тугри“. Най-често това са султански подписи. Интересен пример на тугра от Индия, изпълнена във формата на паун от XIX век, е сред продажбите на аукционната къща „Кристис“ през 2012 г.[12]

В периода, в народното изкуство на балканските християни, птицата е често срещан мотив с декоративни и апотропейни функции. Орнаментът „Пауно“ (Фиг. 16) се описва още в шевиците, събрани от известния наш етнограф Ст. Костов.

Фиг.16. Орнамент „Пауно“, Костов, Ст. Л. Български народни шевици, ч. 1,1929.

Съгласно Енциклопедията на изобразителните изкуства в България (1987) образът на паун се среща във вид и на „1. Накит, направен от пера на опашката на паун... (Перата се купуват от манастирските и богатските къщи, където се отглеждат пауни). 2. От тази употреба произлиза и народното значение „перо“ за изкуствените цветя или някои сребърни украшения за глава. 3. Орнамент в грънчарството внедрен в по-ново време под чуждо влияние.“

В женския костюм на Балканите пауните често декорират пафти (Фиг. 17) Естествено, в подобно функционално използване на мотива в народния костюм няма нищо случайно, предвид посочените тук символични - позитивни и защитни конотации на пауна.

Фиг.17. Стари сребърни пафти, Техника : ръчно ковани, Период : 1840-1890г. Снимка:http://antique.bg/product/list/category/27

В по-ново време (от началото на XX век) паунът е мотив в творчеството на художници с различна стилово-пластическа ориентация. Примерът, подбран от нас разкрива хармоничния колорит в подобни образи на известния български автор Иван Пенков (1897–1957). В него е използвана декоративна стилизация с плоскостно орнаментален характер, въздействаща подобно на витраж (Фиг. 18).

Фиг. 18. Иван Пенков, Декоративен паун 1921 г. Снимка: Художествена галерия Стара Загора.

Краткият регионален и исторически преглед на употребата на мотива паун показва хилядолетната, непрекъсната линия на неговото съществуване. Той се среща в култова и светска архитектурно-предметна среда, в образци на „високото“ (дворцово и аристократично) и „ниско“ (народно, масово) изкуство. В обширния регион на Средиземноморието го намираме в изделия от керамика, каменни релефи, бронзови пластики, стенописи, мозайки, ръкописни миниатюри, текстилни образци (бродерия), накити.

Каноничните иконографски композиции включват:

  • единични фигури във фас, профил и в три-четвърти
  • птица със змия;
  • птица с персонаж;
  • симетрична двойка птици.

Чрез тях образът на пауна пренася разнородни митологични и религиозни идеи. Той изразява променлива семантика и символика, съобразно културния контекст на епохата. В някои случаи чертите, транслирани от Индия са очевидни, а другаде те отстъпват пред актуални местни, религиозни, идеологически и художествени тенденции.

Паунът далеч не е единствен пример за пренесен от Индия мотив, който се интерпретира в подобен времеви и регионален контекст. В този смисъл тепърва предстоят изследвания в областта на историята на архитектурата и изкуството.

 

 

Бележки

 

[1] Такова изображение може да се види например на фреска от домашен олтар в къщата на Лукреций Карус,  Помпей, 79 г. от.н.е. Снимки в колекцията „Pompeii in Pictures“: 
http://www.pompeiiinpictures.com/pompeiiinpictures/R1/1%2006%2002%20p1.htm

[2]Данни за гробница и снимки на изображението на пауните могат да се видят тук: E-bridge, Гробницата Хипогеу - Гробищен комплекс в Томис с изключителна стойност, 02.09.2014, Lungu Virgil
<http://ebridge.info/bg/statii/grobnicata-hipogeu-grobishten-kompleks-v-tomis-s-izkluchitelna-stojnost >

[3] Авторски снимки от Римската гробница в Изник с изображението на пауните могат да се видят тук: @bahadirtaskinphotographer,
 http://www.imgrum.org/user/bahadirtaskinphotographer /1112383268/739922243700855952_1112383268

[4] Снимки от пауните в подовата мозайка на базиликата в Херсонес, построена (IV - V век) са показани тук:
http://www.evpatori.ru/antichnaya-mozaika-xersonesa.html

[5] Снимка на капитела с релеф на паун в Църквата „Св. Полиектус“, Константинопол,  може да се види тук: Church of St. Polyeuctus (Ἅγιος Πολύευκτος, Hagios Polyeuktos); Constantinople column with peacock 
https://www.pinterest.se/pin/38843615509442907/

[6] Снимки от мозайките в църквата могат да се видят в базата данни Banca Dati Mosaico,
<http://www.mosaicocidm.it/Mosaico/Read_searchCard.action?cardNumber=178&leaves=0 >

[7] Снимки и описание на саркофага са предоставени тук:

[8] Снимки от статуите на пауните могат да се видят на сайта на Ватиканския музей, тук:

[9] Образец от този вид, от II-III в. от н.е., както и разяснения за типологията са показани в THE MET,

[10] Великолепна снимка на стенния релеф е достъпна онлайн тук: https://theprint-room.com/store/artworks/2661/

[11] Снимка на текстилното изделие в колекцията на Victoria and Albert Museum е достъшпна тук: 
http://collections.vam.ac.uk/item/O84930/woven-silk-unknown/

[12] Снимка на султанския подпис (атрибутиран към MIRZA MUHAMMAD 'ALI) е достъпна тук:
http://www.christies.com/lotfinder/Lot/a-tughra-in-the-shape-of-a-5594057-details.aspx

 

 

Библиография

 

Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, Наука и изкуство, 1977, с. 216 

Власов, В. Новий Энциклопедический Словарь изобразительного искусство, т. 7. П, изд. Азбука  - Классика С-П, 2007

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, в три тома. Перо пауново - т.2, М-Р, БАН, София, 1987, с. 355

Костов, Ст. Л. Български народни шевици, ч. 1,1929.

Мифы народов мира, Энциклопедия в двух томах, т.2. К-Я, изд. Советская Энциклопедия, Москва 1982 с.273-274

Сидорова, В. С. Скульптура Древней Индии, Москва, 1971.

Федосик, В. А. (ред.), Весь Восток в алфавитном порядке, Москва, 2009, с178

Юрасов, Александр. Геральдичекий словарь – Справочник черноземного края России, Воронеж, 2005, <https://www.proza.ru/2015/11/03/1033>, retrieved on 9.08.2017

BirdLife International. 2016. Pavo cristatus. The IUCN Red List of Threatened Species 2016: e.T22679435A92814454. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2016-3.RLTS.T22679435A92814454.en. Downloaded on 09 August 2017.

Encyclopædia Britannica, Peacock, BIRD;  retrieved on 9.08.2017

Know India, National portal of India, National Bird, retrieved on 9.08.2017

Ovid, Metamorphoses tr. Anthony S. Kline, Bk I:722-746 Io is returned to human form; , retrieved on 9.08.2017

Papagiannopoulos. A. Monuments of Thessaloniki. ed. Recos& Co. Thessaloniki. Greece, ill.p. 26

Portalostranah.ru, Мониторинг, Национальная птица Индии – павлин. Почему?, retrieved on 9.08.2017

 

За авторите

Саша Лозанова е доц. дин. изк. в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките


Стела Ташева e доц. д-р. арх. в Института за изследване на изкуствата, Българска академия на науките