Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 10.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/indiya-izbira-svoya-identichnost-za-21-vek-akseologematichen-analiz-na-obshite-izbori-prez-2014-g

ISSN: 2367-6256

Ватова, Ивелина. Индия избира своя идентичност за 21 век. Аксеологематичен анализ на общите избори през 2014 г.. – Във: Манас: Индия в българската наука – Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука – Втора национална конференция

Индия избира своя идентичност за 21 век. Аксеологематичен анализ на общите избори през 2014 г.

Ивелина Ватова

Резюме

Когато на 16 май 2014 г. Избирателната комисия обяви резултатите от 16-те общи избори за Лок сабха, медиите заявиха, че изборният маратон е приключил. Всъщност най-голямото упражнение по демокрация в света едва сега започваше. Избори’ 2014 се оказват огромен залог за промяна в Индия. Още през 2013 г. се оформиха няколко водещи тенденции. Обикновеният гражданин активно и шумно навлезе в политиката. Очертаха се главните колективни политически играчи, техните лидери и поддръжници. През пролетта на 2014 г. се оформи и още един образ – образът на активния избирател, динамичния „гражданин-потребител”, бърз, пъргав, оживен, ново предприемчиво политическо същество.

Докладът включва три основни акцента: а) имидж-мейкингови стратегии в политическата борба за властта; б) социално-стратификационен портрет на избирателя; в) ценностна трансформация на комуникативната парадигма чрез дълбочинен анализ на публичното поведение. Настоящият aксеологематичен анализ е част от по-голямо компаративно изследване на промените в международната комуникация и образа и ролята на Азия в тези процеси.

Съдържание

Основен текст

Въведение

Общи избори 2014 в Индия са истински рай за статистиците[1]: а/ най-дългите засега: от 7 април до 12 май в девет фази; б/най-много избиратели в света: колкото населението на ЕС и САЩ заедно; в/ най-висок процент гласували досега: Избирателната комисия  е регистрирала 834 101 479 гласоподаватели,  66.40 на сто; новите са около 100 млн. повече; г/ най-много млади гласове: за първи път гласуват 160 млн. души между 18 и 24 г.[2]; д/ най-скъпите: изразходвани са 3 пъти повече от 2009 около (5 млрд. щ.д.), втори след президентските в САЩ от 2012 (7 млрд. щ.д.); партиите не ползват държавни средства, а провинциалните правителства поемат грижите по поддържане на реда и законността; г/ очевидно има купуване на гласове: Избирателната комисия на Индия заяви, че се страхува от „властта на парите”[3]; самите избори обаче са признати за свободни и честни ; е/ обявяването на социологически данни и агитацията се прекратяват 48 часа преди първия изборен ден в първата фаза до края на последния изборен ден; ж/ социалните мрежи и медии са официално признат ключов технологичен помагач на всички; з/ жените участват активно.  

Общи избори 2014: Голямата демократична игра и нейните участници

Имиджът, според Милко Петров, е символична „стенограма” на сложни и противоречиви процеси на въздействие (възприятие и интернализиране) с основни функции: интегративна, стимулационна, интердиктивна и хедонистична  (Петров,2005:15-18). Социологическата картина в Индия очерта няколко имиджови нива:

1. Групови политически играчи, т. е. колективна персонална образност.

В Индия това е време за коалиции[4]. На национално ниво те са: победителят, Национален демократичен алианс, след 1998 е първата голяма коалиция, формирана от национална партия и подкрепена от регионалните; втората, Обединен прогресивен алианс, който управлява без прекъсване 10 години и, де факто, се ражда след общите избори 2004 от съюзници на ИНК в отделните щати и/ли подкрепящи управлението му. За първи път преживява толкова тежка изборна загуба. За да стане опозиция, е нужно водещата в нея партия[5] да има 54 места, т.е. 10% от общия брой на депутатите[6]. Днес Индия няма официално регламентирана опозиция. Третата коалиция, Трети фронт, е създадена през 2013 г. от 14 леви партии; фрагментирана значително; обединена от антипатията към двете национални партии и идеята за секуларизъм и социална справедливост; различията са по кой път да продължи Индия; приносът е в стремежа й да я насочи към федерализъм. При силно фрактурирания парламент може да се окаже необходимият политически брокер. 

2. Партийни играчи, т.е. колективно-индивидуална персонална образност. 

Достатъчна ли е партийната идентичност? Въпросът е сред ключовите и се свързва с поведението на двамата водача: Индийски национален конгрес (ИНК) и Индийска народна партия (ИНП, Бхаратия джаната парти).

  • ИНК е партията на Неру и Ганди; управлява 54; лансира идеята за „включващо развитие” чрез социални схеми за подобряване качеството на живот. Предизборният й образ обаче се обвързва с корупционни скандали, с недоволство сред индийците, с обвинения вътре в нея за елитарност; доверието и надеждата у избирателите продължават да падат, дори когато премиерът обявява, че 20, 6% от населението е излязло от мизерията и нищетата, тъй като 680 млн. все още са там. След загубата от края на 2013 в изключително важни провинции, наблюдателите сравниха ОПА с водач ИНК на старо рошаво куче, скитащо под дъжда, влачейки изборния си манифест като мокро одеало след себе си.
  • ИНП залага на харизмата на Нарендра Моди и ловко се възползва от кризата в ИНК. Изборите са определени като „референдум за Моди”, а не битка между политически платформи. Съмишлениците й пък контрират: „битка между династиите и демокрацията”[7]; и стартираха кампанията от провинции, където по традиция ИНП няма голямо влияние, с убедителен акцент върху нужните икономически  реформи. За първи път от 1984 г. ИНП печели достатъчно голямо мнозинство, за да управлява самостоятелно.

Сред индийците отдавна не е имало такова силно разделение. Цената на лука, без който индийската кухня е немислима, и на захарта, драстично скачат, което е сигнал за предстоящата люта битка[8]. Благодарение на квотите за далитите (потомци на нисши касти), се образува нова политическа прослойка и малки партии. За разлика от други страни, в Индия онеправданите гласуват масово, малцинствата се организират; в политическата комуникация всички са част от колективната индийска личност.

  • Аам Аадми,  Партията на обикновения човек е срещу и ИНК, и ИНП. Според анализите на нея й предстои да стане предпочитана алтернатива: родена от спонтанно възникналото антикорупционно движение след 2011 г., публичният й образ е на индийски вариант на Арабската пролет; привнася манталитета и поведението на активния гражданин; в местните избори от края на 2013 г. печели доста гласове. Девизът й е "Обикновеният човек се пробуди!". Партийната емблема ражда усмивка и размисъл -  метла с дълга дръжка, символ на дома, който има нужда от почистване.

3. Харизматични „глобални” политически играчи – личностно-индивидуална персонална образност.

Дали една личност ще стане носител на социалния престиж или не и в каква степен зависи от ценностната система на обществото, т.е. от нормата-рамка, в която се вписва нормата-цел, според Милко Петров (Петров,2005: 54-56). Политическият водач се налага като „глобален лидер на социалната общност”, ако се съчетаят два фактора: среда плюс време, и личностни качества, естествено. „Гигантите” в това пренареждане на политическата карта на Индия, са:

  • Нарендра Моди - десен хиндуистки националист, известен с аскетичния си живот; енергично обикаля страната, спи по 4 часа на денонощие; абсолютно точен, никога не закъснява; човек с феноменална памет, с огромно внимание към детайлите, с неотслабващ нюх за публичност, но и крайно отмъстителен. От години научава новините единствено от интернет. Пръв сред политиците разбира какво са социалните мрежи и ги използва активно за своята норма-цел. Момче от прашен храмов град в Гуджарат, продавало чай на пътниците по влаковете; семейството му е от телиганчи[9]. Вместо спокоен семеен живот  избира непримиримата публичност на политическата сцена; той е политолог. От 1987 г. е в ИНП,а от 2001 г. - губернатор на Гуджарат. Момчето с чая от влаковете днес е талисман за премиера Моди: симпатизантите му говорят за модиномика и „гуджаратско икономическо чудо”. Помоли[10]:„Дадохте им 60 години, дайте ми 60 месеца. Обещавам да променя тази страна”. Посланията му са за „твърда” сила, но чрез диалогичността на „меката сила”, с  приоритет – съживяване на икономиката. Второто му послание гласи: „Първо да направим тоалетни, а после – храмове.”.  Умее да се докосне до националната гордост на индиеца, балансира между интересите, свързани със сигурността на страната, и засилващите се бизнес контакти с втората световна икономика - третото му послание е "Трябва да приличаме на Китай...". Ройтерс предупреди: „Ако стане премиер, позицията на Индия в териториралните спорове с Китай и Пакистан ще е твърда.”[11]  Самият Моди не обяви външнополитическия си курс, но помоли стратезите си да го градят върху два стълба – „шакти” и „шанти”, сила и мир. 
  • Рахул Ганди е на индийската политическа сцена от10 години. Преди май’2014 всички се питат ще успее ли 43-годишният Рахул да преведе собствената си харизма и идеи на езика на гласоподавателите? Правнук на първия демократично избран премиер Джавахарлал Неру, внук на първата жена премиер Индира Ганди, син на най-младия премиер Раджив Ганди. Най-близките му твърдят, че притежава огромен политически потенциал и дълбоко познава страната се, че е практичен анализатор и аналитичен практик. Учил в Индия и САЩ, работил в Лондонското сити, но деловият вид сякаш му е чужд, предпочита бяла курта и спортни обувки. Не рядко момчето, което е сред най-силно охраняваните личности в Индия, се изплъзва от погледа на гардовете и се гмурква в поглъщата го тълпа. Наследникът на първата политическа фамилия е против династичното предаване на властта: " В живота си видях как моята баба умира, видях баща си да умира .... като дете преминах през огромни страдания и изпитах ужасни болки. Нищо не може да ме уплаши." За него „властта е инструмент, който трябва да се използва за определени неща. ...  жаждата за власт не е за мен. Онова, което нося в себе си, се казва желание, силно желание и воля да отнема болката на моя народ,” заявява Рахул в първото си телевизионно интервю[12].

4. Нова агрегирана политическа образност, която все още е трудно да се назове колективен персонален образ.

Това е „гражданинът-потребител”. Милко Петров пише за „саморекрутиране” на реципиента в мнозинството, т.е. самоуподобяване с групата, и пояснява: „Пропагандата на личностите-еталон позволява незабележимо да се установи контрол върху ценностната и мотивационната система на индивида.” (Петров, 2005:29-38). Тази техника на убеждаваща комуникация е характерна за цялата кампания: от една страна, лидерите се идентифицират с общността, опит да избегнат обвиненията в елитарна отдалеченост и социален изолационизъм; от друга –избирателят се стреми перцептивно да приеме за идентификационен маркер онзи/онези от елита, за когото/които иска да гласува. Самата агрегатна група постепенно си изгражда собствен образ на индивидуален играч: нетолерантен към отклоняващия се от нормата-рамка политик и повече от всякога готов да го изхвърли заради отклонението му от пътя към нормата-цел. Този образ все още е твърде фрагментиран и в процес на социална и политическа ферментация. В него се втъкават три взаимно преплетени тенденции: а/ повече млади  гласоподаватели, б/ урбанизация и в/ относително по-високи доходи.

  •  „Родени свободни”. Такова е приблизително половината от населението. То няма спомен за живота на индиеца преди 1991 г., когато започват реформите. В следващите две десетилетия се очаква огромна млада вълна да навлезе в трудова активност.
  • Все по-голям е делът на градска Индия. По официални данни 2/3 живеят в селата, но според статистиката на фактите ситуацията бързо се променя: селяните учат в града, селските родители разчитат на финансовата помощ на работещите в града деца, търговците на дребно първи откриват как селяните бързо заимстват от гражданите шопинг навиците им; и идеите също прескачат от градския център към селските му покрайнини или направо към далечната провинция: в  2011 г. антикорупицонните протести избухнаха първо в Делхи, но скоро обхванаха и малките градове и села. 
  • По-бедните стават политически по-взискателни. Променят се доходите и постепенно изчезва страхът от зависимост от старите нрави; важни са работата и темпът, с който растат доходите и грамотността. Тази промяна води до следващата: начинът, по който хората започват да възприемат сами себе си, т.е. да се саморекрутират, и да трансформират агрегатното си общностно състояние в осъзната колективност.

Новата индийска комуникативност. Социотехнологична сила на властта на посланията.

За първи път в историята на Индия през 2013 г. вестници са чели повече в малките населени места отколкото в големите градове (UNESCO, 2014). Броят на селските домакинства с кабелна телевизия расте, англоезичният The Times of India съобщава, че тиражът му извън големите градове също върви нагоре. Завършен е амбициозният проект за национална оптична мрежа NOFN[13]. Подобно виртуално „омрежовяване” стимулира старта и на правителствената програма  „Дигитална Индия”[14]

  • Посланието е медия. Дигиталните платформи се превърнаха в най-силния евтин партиен инструмент в кампанията в сравнение с традиционните медии. И най-консервативните използваха интернет комуникацията. Партията на обикновения човек съчета публичните си изяви с виртуална кампания и регистрира най-много участия /27.8 млн./; ИНП се придържаше към традиционните си гигантски предизборни маратони и ПР акции, а в социалните медии водеше битката предимно в периферията и е втора по регистрирани в мрежата /8.4 млн./. Трета по убеждаваща виртуална комуникация е ИНК /5.1 млн./, по данни от Facebook. Анализаторите отчетоха този факт като безпрецедентен и явно променящ играта. Средният гласоподавател, търсещ свобода на изразяването офлайн, сега изпита вкуса на демократизацията чрез възможността да се чуе гласът му онлайн. В самата кампания правителството използва добавка към Закона за информационната технология (2008), за да засили контрола над социалните медии. От доставчиците се изисква да следят сайтовете[15].  Моди обяви победата в Twitter с посланието „Индия спечели” и обеща: „добрите дни идват”. Това светкавично се превърна в най-туитвания и ретуитван постинг[16] . Комуникативността в социалните мрежи дава на индиеца осъзната демократична ценност – свободата да се изразява; всекидневието на гражданина  се превръща в ценност. Така информацията като въведено послание сама по себе си вече е медия.

Заключение

Социалната тъкан наистина се променя, драстично[17]. Все по-трудно е глобалната перцепция за Индия да се свежда единствено до религията. Личността й е в центъра на дебатите за бъдещето на страната през 21 век (Jaffrelot, 2006) . Като създава множество самоличности, Индия се стреми да утвърди модел на универсализъм и лични свободи. Този имидж сплотява населението и поражда чувство за принадлежност към обща съдба. Изборите през 2014 са огромен залог за холистична промяна. Драматично се преформатира самото политическо поведение на цялото индийско общество. По-младите сменят политическите си симпатии от ляв център до краен национализъм, не се идентифицират нито с твърдите партийни или коалиционни ядра и все повече се интересуват предимно от личното си благосъстояние. Миграцията, новите медии, мобилните телефони свидетелстват за повишена социална и икономическа сенситивност. Амбициите се развиват нелинеарно и системата не е в състояние да удържи новото, което прониква в тъканта й. Общи избори‘2014 като сеизмограф регистрираха не само социални трусове, но и промяна в сърдечния  пулс, а също и готовността на обществото за нея. Това е трансформация към по-силна и ясна заявеност на колективната индивидуална персонална идентичност на Индия на международната шахматна дъска, но и ценностен топос в самата международна комуникация като геокомуникация през 21 век.

 

Бележки


[1] http://eci.nic.in/eci/eci.html

[2] https://www.indiastat.com/default.aspx

[3] http://reuters.com; и още http://pib.nic.in/ newsite/ erelease.aspx

[4] http://zeenews.india.com/, https://www.economist.com, http://www.smh.com.au/world

[5] В ОПА води ИНК с 44 депутати; за нея са гласували 19, 3% и 8,1% – депутати; срещу водача на НДА ИНП  с 282 депутати и съответно – 31,0% и 51,9 %., Източник: Election Commission of India.

[6] Art..2 of The Salary and Allowances of Leaders of Opposition Act, 1977, and Rules Made Thereunder; Източник: https://web.archive.org/web/20100116211914/ и  http://mpa.nic.in/actopp.htm

[7] https://www.ft.com/world/ .

[8] https://www.nytimes.com/2013/11/21/opinion/, http://zeenews.india.com/, http://www.smh.com.au/world

[9] http://timesofindia.indiatimes.com/city/ahmedabad/articleshow/34084111.cms

[10]  http://timesofindia.indiatimes.com/news/articleshow/34400255.cms; https://www.reuters.com/ news/world, http://www.ndtv.com/world

[11] http://reuters.com/article/india

[12] http://goo.gl/U9ibPb

[13] http://indianexpress.com/article/india/ 

[14] http://www.thehindu.com/opinion/op-ed/article7723292.ece, http://indianexpress.com/article/                         

[15] https://www.nytimes.com/globaledition/2014/january/articles

[16] www.wsj.com/articles/; https://www.theguardian.com/world/2014/may/16/india-election-2014-results-live  

[17] Политиците много добре си дават сметка за това: Моди например обръща специално внимание на т. нар.  “нова средна класа”, а Рахул Ганди  - на  “новата класа, зараждаща се благодарение на нашето 10-годишно управление”. Според интелектуалци тя вече е 1/3 от цялото население на най-голямата демокрация в света, а прогнозата е в следващите 10 години да обхване 50 на сто от него.

 

Библиография

 

Литература

Петров, М. Персоналният имидж. Изграждане, контрол, перцепция, С. 2005

Jaffrelot, Ch. LInde contemporaine, Paris, 2006.

UNESCO, World Trends in Freedom of Expression and Media Development. Paris, 2014.

 

Административно-правни източници

Election Commission of India - http://eci.nic.in/eci/eci.html

The Salary and Allowances of Leaders of Opposition Act, 1977, and Rules Made Thereunder; In: https://web.archive.org/web/20100116211914/ и   http://mpa.nic.in/actopp.htm

Press Information Bureau, Government of India ,"Revision of ceiling on the election expenditure –Amendment to Rule 90 of the Conduct of Election Rules, 1961".. In: http://pib.nic.in/newsite/erelease.aspx?relid=10438428,13 February 2014.

https://www.indiastat.com/default.aspx

 

Анализи и коментари в световни медии

Frank Jack&Rajesh Kumar Singh, “The great Indian election: it’s about jobs”; In: http:// reuters.com/article/,

Ajith Vijay Kumar, "Lok Sabha polls to be held in 9 phases from April 7, counting on May 16". In: http://zeenews.india.com/news/nation/

Daily News and Analysis, “Price Rise is the key issue in Lok Sabha Election 2014: Zee News-Talem pre-poll survey” In: http://www.dnaindia.com/india/report , DNA Webdesk, 13 March 2014

The Economist, “India's election and the economy: A useful campaign” – In: https://www.economist.com/news/asia, 1 March 2014 ;.

Annie Gowen, The Sydney Morning Herald. "Tears as India's onion prices soar"; In: http://www.smh.com.au/world, 20 November 2013

Arnab Goswami, “Frankly Speaking with Rahul Ghandi”, Exclusive Interview, In: https://www.youtube.com/watch?v=QTPSBbmnJJ4 and http://goo.gl/U9ibPb,

The Financial Times, "India elections: old men and dynasties vie for power". In: http://blogs.ft.com/beyond-brics, 21 March 2014

The Times of India, "Narendra Modi's electoral milestone: 437 rallies, 3 lakh km". In:  http://timesofindia.indiatimes.com/news/articleshow/34400255.cms, 30 April, 2014

Miglani, Sanjeev. Reuters "If Modi wins election, neighbours can expect a more muscular India". In: http:// reuters.com/article/idINDEEA2T00620140330, 30 March, 2014

NDTV " Narenda Modi and China, a complex equation". In: http://www.ndtv.com/india-news/ 25 February 2014

 

Новини и информации в медии

http://www.bbc.com/news/world-asia-india

http://www.thehindu.com/ article 7723292. ece

http://indianexpress.com/       

www.wsj.com/articles/

https://www.theguardian.com/world/2014/may/16/india-election-2014-results-live

http://indianexpress.com/ и други.  

 

 

 

За автора

Ивелина Ватова е магистър по журналистика /СУ/ и по политическа и обща социология /ЦЕУ/, преминала е през различни форми на обучение по международни отношения във Великобритание /Институт за международни отношения, Лондон, колеж Св. „Антоний”,Оксфорд/, в Белгия /Колеж на Европа, Брюж/, КНР / Пекински Университет за международни изследвания, Бейдзин/, има и учебни практики по дипломация и международна комуникация в Индия и други държави от региона. Създадел е на първия в България бакалавърски университетски курс по публична дипломация /НБУ, 1996/. Дълги години е работила в БНР, а също и по покана на телевизионни документални екипи. Била е гост-лектор в различни университети в Европа и публикува свои изследвания в български и чужди издания. Като преводач и редактор от/на английски има издадени над 20 книги и многобройни статии в областта на хуманитаристиката и социалната наука. Работните й езици, освен английския, са френски, руски, чешки и румънски. В момента е редовен докторант по международна комуникация в СУ с общ профил Източна и Южна Азия, основни дърржави Индия, Китай, Япония.

Последни публикации

Ватова, Ивелина. Китай и Балканите: перцепция и рецепция в световните и местните медии : China and the Balkans: Perception and Reception in the World and Local Media. – In: Сборник с доклади от международна научна конференция на тема: „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, организирана от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Институт „Конфуций“, Велико Търново 13–14 октомври 2017 г. Велико Търново :  Фабер, 2018.

Публикации в списание МАНАС:

Ватова, Ивелина. „От руините на империята“:
За модерността като свобода на избора
. – Във: Манас: Южна, Източна и Югоизточна Азия - традиционализъм, динамика, глобализация, Том 4, 2, 2018.