Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 01.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/farhang-e-kavvas-prviyat-sstaven-v-indiya-persijski-ednoezichen-rechnik

ISSN: 2367-6256

Аппен, Марио. Фарханг - е Каввас. Първият съставен в Индия персийски едноезичен речник. – Във: Манас: Индия в българската наука - Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука - Втора национална конференция

Фарханг - е Каввас. Първият съставен в Индия персийски едноезичен речник

Марио Аппен

Резюме

Настоящата статия разглежда структурата на достигналия до наши дни първи „индийски“ персийски едноезичен речник Фарханг-е Каввас. Речникът вероятно е съставен няколко години преди края на ХІІІ в. и оказва голямо влияние върху по-късните персийски лексикографски трудове, създадени на Индийския субконтинент.

 

Съдържание

Основен текст

Речникът Фарханг-е Каввас се споменава в няколко каталога като лексикографски източник, например в предговора на персийския речник от средата на ХVІ в. Кашф ал-лугат (Блохман, 1868: 10), но е описан под името Логат-нама само в един, съставеният през 1926 г. в Калкута от британския ориенталист Владимир Иванов, Кратък каталог на персийските ръкописи в колекцията на лорд Кързън (Иванов, 1926: 368), където на с. 369 Иванов пише, че не е известно в западните библиотеки да има копие от този, считан за авторитетен източник, речник.

Речникът се състои от пет части (бахш) и в Индия е известен още като Фарханг-е пандж бахши.  Доста подробен лексикографски анализ му е направен от Соломон Баевски (Баевский, 1989: 50 – 55). Целта на настоящата статия е да разгледа структурата на този речник под малко по-друг ъгъл, с привличането и на квантитативния анализ и по възможност без излишно повторение на вече известното.

Авторът не посочва своите източници, но Соломон Баевски  смята, че за такива са послужили  речникът на Замахшари и съставеният ок. 1070 г. Лугат-е форс на Асади Туси (Баевски, 1989: 52).  

Фиг. № 1 и Фиг. № 2 представляват титулната и страницата, показваща структурата на речника Фарханг-е Каввас.

Фарханг-е Каввас се дели на следните пет големи тематични части (бахш):

Първата част За имената на нещата, които се стремят нагоре се състои от пет глави (гуне):

1-ва глава За имената на Всевишния;

2-ра глава За имената на разните неща като ангелите, пророците, книгите, верите и тем подобни;

3-та глава За имената на небето, звездите и луните;

4-та глава За имената на огъня, вятъра, водата и земята;

5-та глава За имената на нещата, които се намират на небето и на земята.

Втората част За имената на нещата, които са твърди като земя, планина, камък, пръст и тем подобни – представлява  една глава.

Третата част За имената на нещата, които растат и се наричат растения се състои от четири глави:

1-ва глава За имената на тревите, които нямат стебло;

2-ра глава За имената на цветята и цветарниците;

3-та глава За имената на дърветата със ствол;

4-та глава За имената на посевите и зърнените растения.

Четвъртата част За имената на животните, които летят, пълзят и се движат и подобните им се състои от пет глави:

1-ва глава За имената на птиците се дели на две подглави (бахре):

1-ва подглава За едрите птици;

2-ра подглава За дребните птици…;

2-ра глава За имената на водните животни;

3-та глава За имената на животните, които пълзят по земята;

4-та глава За животните, които се движат и четвероногите;

5-та глава За имената на хората, която се дели на две подглави:

1-ва подглава За телосложението на хората;

2-ра подглава За имената на хората и тяхното изменение…;

Петата част За имената на нещата, които са направени и се използват от човека  съдържа девет глави:

1-ва глава За имената на местата и къщите;

2-ра глава За имената на съдовете и подобните им;

3-та глава За имената на ястията и техните видове;

4-та глава За имената на облеклото;

5-та глава За имената на болестите;

6-та глава За имената на воините и военното снаряжение;

7-ма глава За имената на работещите и инструментите;

8-ма глава За разните имена на каквото и да е;

9-та глава За масдарите.

 

 

Словникът на Фарханг-е Каввас се състои от 1331 думи (например речникът на Асади Туси съдържа 2352 думи), разпределени както следва:

 

Алеф-е мамдуд: 47

Алеф: 60

Бе: 122

Пе: 50

Те: 66

Джим: 25

Че: 24

Хе: 66

Дал: 73

Ре: 21

Зе: 38

Же: 8

Син: 99

Шин: 95

Сад: 1

Та: 1

Гайн: 36

Фе: 54

Каф: 5

Ка: 173

Гаф: 39

Лам: 24

Мим: 50

Нун: 66

Вав: 37

Ха: 36

Йа: 15

Авторът, Фахр-е Каввас, сам съобщава в своя предговор (дибаче) за повода довел до съставянето на речника – трудности, срещани при четенето и разбирането на иранската национална епопея Шах-наме на Фердоуси, за методите, използвани при написването му – прочитането от кора до кора на произведението, изваждането на всички думи на пахлави[1] и тяхното записване поотделно върху хартия, т.е. съставянето на картотека от лексикографски фиши, както и за неговата структура – разделен е на пет части (бахш), като всяка част от своя страна е разделена на няколко глави (гуне), като главата може да съдържа една или повече подглави (бахре). Речникът е посветен на някой си дастур[2] Роушанхош или Раушанхуш (Фарханг-е Каввас, 1974: VІ), но името му не е Раушаншах както е у Баевски (Баевски, 1989: 52).

В своя предговор към изданието проф. Назир Ахмад изказва предположението, че за модел на Фахр-е Каввас е послужил арабкият речник Мукаддимат ал-адаб на Замахшари (Фарханг-е Каввас, 1974: V). Соломон Баевски също смята, че за образец е послужил съставеният през XII в. от Замахшари арабски тълковен речник Мукаддимат ал-адаб (Баевски, 1989: 50). Като основен довод служи това, че Мукаддимат ал-адаб също е разделен на пет части (бахре), но, както посочва сам Назир Ахмад е била използвана само неговата първа част За имената, която обаче се дели на 98 глави, докато Първата част на Фарханг-е Каввас се дели на пет глави (гуне). Основната разлика между двата речника според мен е това, че Мукаддимат ал-адаб е граматически речник, който, както може да се види от фиг. № 3, тълкува 1) имена, 2) глаголи и 3) частици, както и граматическите изменения 4) на имената и 5) на глаголите (Фарханг-е Каввас, 1974: VІІ), докато Фарханг-е Каввас е предметно-тематичен речник, тълкуващ редки и неясни за съвременниците на автора прости думи, използвани в Шах-наме.

По моето скромно мнение, след разглеждане на структурата на Мукаддимат ал-адаб, по-вероятно е като лексикографски модел да е бил използван съставеният по време на управление на Сасанидите речник Фрaханг-и пахлавиг или друг арабски предметно-тематичен речник като този на Абу Убейд (770 – 837) Ал гариб ал-мусаннаф, който се дели на 25 книги, които включват теми като: За телосложението на човека; За жените; За облеклото; За храната; За болестите; За къщите и местностите; За конете; За оръжието; За птиците и насекомите; За съдовете и котлите; За планините; За дърветата и растенията; За водите и водните потоци; За палмите; За облаците и дъждовете; За времената и ветровете; За именните словообразувателни модели; За глаголните словообразувателни модели; За думите с противоположни значения; За различните имена за една вещ; За камилите и техните качества; За зверовете; За хищниците; За думите по корени. Тези книги от своя страна са раздробени на общо ок. 900 глави (Белкин, 1975: 166).

В изданието на Фраханг-и пахлавиг от 1870 г. (под името Стар пeхлеви-пазенд речник) речникът, както пише в предговора към изданието от 1988 г. Бо Утас, е подреден от дастур Хошангджи Джамаспджи Аса[3] в своя по-близък до оригинала вид, т.е. тематично (Фрaханг-и пахлавиг, 1988: VII),  на двадесет глави:

I. Невидимият свят и небесните тела.

II.  Неща свързани със света.

III. Води.

IV. Зърнени храни и плодове.

V. Вино, пиене и т.н.

VI. Зеленчуци.

VII. Четириноги.

VIII. Птици и т.н.

IX. Хищни животни и т.н.

X. Части на тялото.

XI. Човечество и родствени връзки.

XII. Мъже от висок ранг.

XIII. Мъже от по-нисък ранг.

XIV. Предлози и частици.

XV. Средства за водене на война и воини.

XVI. Писане и т.н.

XVII. Облекло и т.н.

XVIII. Пари, метали и т.н.

XIX. Престъпление и престъпници.

XX. Глаголи. Наречия. Местоимения.

Някои прилагателни и имена; думи обозначаващи време и година.

и пет приложения:

Приложение I. Разделения на времето.

Числителни. Монети и пари.

Приложение II. Разни думи.

Приложение III. Двадесет и една книги (насх) на Зенд-авеста.

Приложение IV. Заклинание за унищожаване на вредителите (паразитите).

Приложение V. Азбуката на пахлави.

 

Фарханг-и пахлавиг съдържа ок. 1300 вокабули (да си припомним, че речникът на Каввас съдържа 1331 думи), подредени тематично в 31 групи (Фрaханг-и пахлавиг, 1955: 5 – 6).

 

Глава 1 включва лексика, свързана с понятия като „бог“, „небеса“, „космически обекти“;

Глава 2: „свят“, „земя“;

Глава 3: „вода“, „реки и морета“;

Глава 4: „зърно и плодове“;

Глава 5: „храна и вино“;  

Глава 6: „зеленчуци и треви“;

Глава 7: „домашни животни, тяхното мляко и месо“;

Глава 8:  „птици“;

Глава 9: „диви зверове“;

Глава 10: „части на тялото“;

Глава 11: „за хората“;

Глава 12: „титлите на царете“;

Глава 13: „социални групи“

Глава 14: „военно дело и коневъдство“;

Глава 15: „писарство и канцеларско дело“;

Глава 16: „за богатството, златото и среброто“;

Глава 17: „за наказанията и затвора“;

Глава 18 – 23: „за глаголите“;

Глава 24: „за местоименията“;

Глава 25: „за служебните думи“;

Глава 26: „за прилагателните“;

Глава 27: „понятия за време“;

Глава 28: „за дните и месеците“;

Глава 29: „за числителните“;

Глава 30: „за парите“;

Глава 31: „различни думи“.

 

 

 

Макроструктурата на Фарханг-е Каввас и на Мукаддимат ал-адаб на пръв поглед е близка и се състои от по пет части, но тематиката по същество е различна, докато дори наименованията на някои от главите във Фраханг-и пахлавиг (ІV – V в.), Ал гариб ал-мусаннаф (ІХ в.) и във Фарханг-е Каввас (ХІІІ в.), както и на понятията, тълкувани в тях, са ако не еднакви, то сходни. Този факт, както и допускането на вероятността човекът на когото е бил посветен речника да е истински дастур като Хошангджи Джамаспджи Аса, увеличава вероятността за лексикографски модел да е послужил използваният при обучението на свещенослужителите на зороастрийската религия речник Фраханг-и пахлавиг.

Речникът изиграва роля и в установяването на авторството на отделни бейтове от произведения на класическите поети, а също така решава проблема с авторството на известната сатира на Фердоуси. След откриването на ръкописа на този речник и по-късното му въвеждане в научен оборот от проф. Назир Ахмад се установява, че в него присъства като илюстрация (шахед) бейт от тази сатира с указване името на автора на този бейт – Фердоуси (Баевски, 1989: 52).

Значението на Фарханг-е Каввас се определя не от големината на неговия словник, който е с ок. 1000 думи по малък от съставеният 200 години преди това речник на Асади Туси, а от присъствието на думи, специфични за персийския език на обкръжението на Фахр-е Каввас както и неговата „специализация“ – улесняване четенето и разбирането на Шах-наме. Фарханг-е Каввас  освен това е първият „индийски“ речник и като „потвърждение“ на това му качество в неговия словник присъстват и осем индийски думи (Фарханг-е Каввас, 1974: ХІІ):

بهتل – کهیل – جهج – یکه – کنیر – چهپر – گاله – لدو

 

 

 

Библиография:

Баевски, 1989: Баевский, С. И. Ранняя персидская лексикография (Х – ХV вв.). Москва, 1989.

Белкин, 1975: Белкин, В. М. Арабская лексикология. Москва, 1975.

Блохман, 1868: Blochmann, H. “Contributions to Persian Lexicography”. In: Journal of the Asiatic Society of Bengal, N. S. Vol. XXXVII, Part I No. 1, pp. 1–72. Calcutta, 1868.

Иванов, 1926: Ivanov, W. Concise Descriptive Catalogue of the Persian Manuscripts in the Curzon Collection, Asiatic Society of Bengal. Calcutta, 1926.

Лугат-е форс, 1930: کتاب لغت فُرس تألیف ابومنصور علی بن احمد اسدی طوسی باهتمام عباس اقبال‌. طهران، ۱۳۱۹.

Мукаддимат ал-адаб, 2007:  مقدّمة الادب تألیف  علّامه  جارالله ابوالقاسم محمود زمخشری خوارزمی از روی چاپ لیپزیکِ المان ۱۸۴۳ میلادی . تهران، ۱۳۸۶.

Фарханг-е Каввас, 1974: فرهنگ قوّاس تألیف فخرالدین مبارکشاه قوّاس غزنوی باهتمام نذیر احمد‌. تهران، ۱۳۵۳.

Фрaханг-и пахлавиг, 1870: Haug, M. An Old Pahlavi-Pazand Glossary. Bombay – London, 1870.

Фрaханг-и пахлавиг, 1955: Junker, Heinrich F. J. Das Frahang i Pahlavīk in zeichengemäßer Anordnung. Leipzig, 1955.

Фрaханг-и пахлавиг, 1988: Henrik Samuel Nyberg, Utas, B. Frahang-i Pahlavīk. Wiesbaden, 1988.

 

 

[1] Джамаспджи Миночерджи Джамаспаса (1830 – 1898) е дастур, висш жрец на парсите и виден индийски иранист.

 

За автора

Марио Аппен е докторант в катедра „Класически Изток“, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има научни интереси по история на персийската лексикография в Индия; история на Иран и на мюсюлманска Индия.

Публикации в списание МАНАС:

Аппен, Марио. Три персийски речника, съставени през ХVІІ век в Индия: Фарханг-е Джахангири, Борхан-е кате и Фарханг-е Рашиди. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.

Аппен, Марио. Борха̄н-е к̣а̄т̣е‘ – структура на речника и на речниковата статия. – Във: Манас: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива, Том 3, 2, 2017.