Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Manas logo

Манас 5 (2019), 1.

Публикувано в 01.12.2019 http://manas.bg/bg/2019-vol5-1/dawn-cows-cosmogony-rigveda

ISSN: 2367-6256

Богданов, Александър. Зорите крави в космогонията на Ригведа. – Във: Манас: Индия в българската наука - Втора национална конференция, Том 5, 1, 2019.

2019 / Том 5 / Брой 1 : Индия в българската наука - Втора национална конференция

Зорите крави в космогонията на Ригведа

Александър Богданов

Резюме

Появата на първата утринна светлина е един от централните концепти във ведическата култура. Заради своята генеративна и поддържаща роля в космическите процеси, ритуала и човешката активност явлението на изгрева бива визуализирано от древните поети жреци чрез многобройни комплексни метафори, една от най-обичайните сред които е концептуализацията на зората като крава. Настоящият текст разглежда тази идентификация в контекста на един от основните космогонични митове в Ригведа, в който сътворението на света е метафорично представено чрез отваряне вратите на обора на зорите крави. Анализът е основан върху теорията за концептуалната метафора и лексико-семантичен разбор на изходния текст.

 

Съдържание

Основен текст

(ṚV 10.5.2 cd)            r̥tásya padáṃ kaváyo ní pānti

                        gúhā nā́māni dadhire párāṇi

Следите на истината поетите пазят

на скришно сложили са възвишените имена.

 

                        (ṚV 8.41.5 b-e)           yá usrā́ṇām apīcíyā  véda nā́māni gúhiyā

                                                sá kavíḥ kā́viyā purú  rūpáṃ dyaúr iva puṣyati

                        Който знае на зорите крави скритите и тайни имена,

                        той, поетът, вдъхновениeто подхранва, като небето [своето] сияние.

 

 

Езикът на ригведическите химни разкрива една мисловна структура, изградена от комплексни и често загадъчни идентификации и аналогии, чрез които поетите концептуализират връзките между космическите процеси, ритуала и ежедневната човешка активност.[1] Познанието за тези скрити връзки дава на поета жрец възможността да направлява и контролира космическите процеси чрез силата на свещеното слово (bráhman) и придружаващите го ритуални действия.

Свещено слово като езикова формулировка на истината, е била в компетенцията на поетите жреци, принадлежащи към различни родови жречески традиции, които „извайват“ ригведическите химни в периода на втората половина на второто хилядолетие пр. Хр. в района на днешен Пенджаб.[2] Самите поети се описват като brahmán, „формулиращи свещеното слово“, kaví, „певци, бардове“, ṛ́ṣi, „прозорливи“, vípra, „вдъхновени, екзалтирани“ и др. В химните се изтъква често вдъхновението и проницателността на поета (dhī́, dhītí, manīṣā́ и др.) тъй като, както се вижда във въвеждащите строфи, формулирането на истината е когнитивен процес на концептуализиране и формулиране на „скритото, тайното, мистичното“ (gúhya-).

Във фокуса на настоящия текст е един от основните космогонични наративи в Ригведа – т.нар. мит за Вала. В този наратив Индра се явява не в характерния си образ на бог воин, а като поет жрец, „господар на свещеното слово“ (bráhmanaspati, bṛhaspáti). Подпомогнат от група митични поети жреци, наречени Ангираса, той разбива със силата на ритуалното слово каменната преграда Вала и освобождава зорите крави, затворени зад нея.

Митът препраща към универсалния мотив за откриването и възстановяването на изгубеното слънце, чиято поява в Ригведа се репрезентира чрез енигматичния образ на първите лъчи на Зората. В този наратив тя последователно е метафорично представена чрез зооморфната си репрезентация на крава. Тук бих искал да проследя как конструирането и интегрирането на тази метафора от поетите жреци в мита за Вала изразява космогоничния процес и го прави непосредствено близък и познаваем. За целта ще се спра на една от версиите на мита, която ще анализирам с помощта на теорията за концептуалната метафора и метонимия, която, струва ми се, има потенциала да се превърне в един нов и прецизен подход към трудностите на изходния текст.[3]

            В когнитивната лингвистика метафората и метонимията се разглеждат като двете основни концептуални стратегии, които използваме за да мислим и говорим за различни области от своя опит.[4] Накратко, метафората се разглежда като когнитивно явление, при което една концептуална сфера (сфера цел) с по-абстрактен характер бива разбирана чрез друга по-конкретна сфера, наричана изходна. Процесът на конструиране на метафората се нарича концептуална проекция и е мотивиран от телесния опит и нашето физическо и културно обкръжение.

            По отношение на ведическата култура когнитивната лингвистика може да подпомогне разбирането ни за това как древните индоарии са концептуализирали света и явленията в него и да ни позволи да надникнем в когнитивните операции, чрез които поетите жреци са „извайвали“ (takṣ-) тъй умело свещеното слово.

            Митът за Вала е структурно близък до основния космогоничен мит за Вритра – убийството на змиевидно същество възпиращо космическите води.[5] В основата на названията на антагонистите Vṛtrá и Valá стои един и същ глаголен корен – vṛ-, „ограничавам, възпирам, препречвам“, т.е. можем да разбираме Вала като „преграда, ограда, стена, вал“. Важно е да се отбележи, че първоначалният контекст на този мит най-вероятно е бил новогодишният ритуал за възраждане на слънцето, провеждан в пред- и ранната ведическа епоха по време на зимното слънцестоене.[6] По-късният класически шраута ритуал инкорпорира наратива за Вала в литургията съпровождаща сутрешното изтискване на растението бог Сома, съвпадащо с появата на зората. В ригведическата епоха изгревът е маркирал и времето, в което се е разпределяла, жреческата награда (dákṣiṇā) за провеждането на жертвоприношението, която е била под формата на крави.

            Когнитивната лингвистика разглежда светлината като един от най-основните човешки концепти, който поради фундаменталната си роля в нашия живот и опит има универсални характеристики. В основата на мита за Вала стои представата за космогоничната функция на богинята на Зората Uṣás, която в ранната ведическата епоха заема централно място сред соларните божества във ведическия пантеон. Тук ще проследя накратко онези елементи от концепта на Зората, които по-късно ще са ни необходими за анализа на на мита.

            В Ригведа Зората (и сестра й богинята на Нощта Rā́tri) въплъщава представата за преход между две противоположни онтологични състояния – от това, символизирано от тъмнината (támas), описвана като „сляпа, непроницаема“ (andhá, dúdhita), черна (kṛṣṇá), носеща представата за заплаха (drúh), в която зрителната и познавателната ни способност е невъзможна, към появата на ярката (citrá), блестяща (rócamāna), вещаеща добро (bhadrā́) и безсмъртна (amṛ́ta) виделина на изгрева. В Ригведа Зората притежава силата да трансформира, да променя, като „отгръща всеобхватната тъма, за да може да се види“ (ápo máhi vyayati cákṣase támo, 7.81.1c), да „разпознаем“ (7.81.1). Зората е огромна, велика (bṛhátī), тя прави пътищата добри и лесно проходими (kr̥ṇóti víśvā supáthā sugā́ni, 6.64.1c) и подтиква всичко живо към движение (víśvaṃ jīvám prasuvántī carā́yai 7.77.1b).

            Зората демонстрира систематична връзка с концептуалната сфера на живота: тя притежава витална сила (sūnṛ́tā, sūnárī), побира „дъхът и живота на целия свят“ (víśvasya hí prā́ṇanaṃ jī́vanaṃ tvé, 1.48.10a), тя е обилна (bhū́rī), щедра (maghónī, citramaghā), предоставяща всички блага (víśvavārī́) на почитащия я смъртен – богатство от коне и крави (aśvā́vatī, gómatī), храбри синове (suvī́ra), потомство (toká), слава (śrávas) и др.

            Тези характеристики активират три основни метафори:

•    сътворението е появата на зората;

•    сътворението е създаване на пространство за движение;

•    зората е живот.

 

Зората е крава

            В Ригведа Зората се концептуализира чрез различни инварианти на  универсалната метафора природата е човешки деятел, основна сред които е персонализацията й като млада жена. Нейната зооморфна репрезентация като крава, която ще разгледам тук, е мотивирана от близката връзка на двата концепта с този на живота.

            Кравата като символ на живота се превръща в един от най-основните и устойчиви модели в индийската култура, чиито корени проникват дълбоко в индоиранския и стигат чак до прото-индоевропейския период. Животновъдството е било основна част от поминъка за древните индоарии, които са водели полуномадски начин на живот с редуващи се периоди на уседналост и миграция в търсене на нови пасбища.

            Ролята на кравата като изходна сфера за концептуализиране на по-абстрактни и сложни процеси се основава на централното й място във ведическата култура. Те са смятани за животворни и основен източник на благосъстояние на всички нива в човешкия опит – кравите са предоставяли храна, социален статус, както и възможността за извършване на жертвоприношението – млякото и пречистеното масло са сред основните компоненти в ритуалната практика. Не на последно място кравите са били и най-добрата жертвена награда за жреците.

            Метафоричната връзка между зората и кравата е основно изразена чрез общите характеристики usrá-, „утринен; светъл, ясен“, и usríya-, „червеникав, светъл, ярък“ – метонимична проекция, при която характерно качество репрезентира цялата категория. И двете прилагателни са деривати на глаголния корен vas-/uṣ-, „да озаря“, „да изгрея“ и се появяват предимно в контекста на мита за Вала.

            Други изрази на тази метафора са проекциите на зората като майка, родителка на кравите (gávām mātā́ 7.77.2d, gávāṃ jánitrī 1.124.5b), на Зората и Нощта като млекодайни крави (uṣā́sānáktā sudúgheva dhenúḥ 1.186.4b) и пр.

 

Митът за Вала

            Вариантът на мита за Вала, който ще анализирам тук, е изложен в пет строфи в ṚV 4.1.13-17. Наративът е инкорпориран в химн към Агни и като негов автор традицията посочва Вамадева Гаутама. Особеност на тази версия е отсъствието на фигурата на Индра, чиито функции са поети от седемте митични поети жреци Ангираса. Ще започна с превода на този пасаж, след което ще пристъпя към анализа на всяка строфа:

 

ṚV 4.1.1.13-17

 

13      a     asmā́kam átra pitáro manuṣyā̀

          b     abhí prá sedur r̥tám āśuṣāṇā́ḥ

          c     áśmavrajāḥ sudúghā vavré antár

          d     úd usrā́ ājann uṣáso huvānā́ḥ

 

На това място нашите предци, потомци на Ману,

настаниха се отпред, разпалвайки истината.

С обор от камък Млекодойните – вътре в пещерата –

те изведоха нагоре Червеникавите, [като] Зорите призовани.

 

14      a     té marmr̥jata dadr̥vā́ṃso ádriṃ

          b     tád eṣām anyé abhíto ví vocan

          c     paśváyantrāso abhí kārám arcan

          d     vidánta jyótiś cakr̥pánta dhībhíḥ

Те пречистват се, разбили камъка.

Това тяхно [дело] другите навред оповестиха.

Едва удържащи добитъка, победата възпяха:

„Откриха светлината, възжелали [я] с вдъхновени мисли!“

15      a     té gavyatā́ mánasā dr̥dhrám ubdháṃ

          b     gã́ yemānám pári ṣántam ádrim

          c     dr̥̄ḷháṃ náro vácasā daíviyena

          d     vrajáṃ gómantam uśíjo ví vavruḥ

С мисли за кравите, блокадата пробили –

притискащата, кравите ограждаща.

С божествената реч – те, хората – здравия

обор на кравите разтворили – жреците.

16      a     té manvata prathamáṃ nā́ma dhenós

          b     tríḥ saptá mātúḥ paramā́ṇi vindan

          c     táj jānatī́r abhí anūṣata vrā́

          d     āvír bhuvad aruṇī́r yaśásā góḥ

Те припомнят си първото име на дойната крава –

три пъти по седем [имена] възвишени на майката откриват.

Разпознаващи ги, стадата отвръщат с мучене –

проявава се Алената със славните [дарове] на кравата.

17      a     néśat támo dúdhitaṃ rócata dyaúr

          b     úd deviyā́ uṣáso bhānúr arta

          c     ā́ sū́riyo br̥hatás tiṣṭhad ájrām̐

          d     r̥jú márteṣu vr̥jinā́ ca páśyan

Изчезва тъмнината гъста, прояснява се небето.

Нагоре издига се сияйният лъч на богинята Зора.

Слънцето застава над обширните поля,

честния и измамния сред смъртните прозиращо.

 

            В химна за Вала откриваме сливане на двете метафори сътворението е появата на зората и зората е крава в концептуалната проекция сътворението е отварянето обора на зорите крави, която представя космогоничния процес на появата на светлината чрез елементи от концептуалната сфера на животновъдството. Емпиричната основа на проекциите, които ще видим, са очевидни: добитъкът е бил прибиран за през нощта в различни типове затворени ограждения с различни наименования: кошара (vraja), плевня (gotrá), обор (ū́rva) и пр.,

            Първата строфа въвежда в мита, като установява генеалогичната връзка („наши предци“) между жреческата традиция, представлявана от поета автор на химна, и поетите жреци Ангираса, основни действащи лица в тази версия. Наречието átra, „на това място, тук“, ситуира описвания наратив в една времево-пространствена ос с актуалния момент на рецитацията. 13b подсказва, че става дума за ритуална ситуация, в която жреците са заели местата си (abhí prá sedur) и са насочили вниманието си към истинния космически принцип (r̥tám). Тук употребата на мед. прич. āśuṣāṇā́ḥ, (ā-śuṣ/śvas-, „вдишвам, дишам“) с допълнение r̥tá има неясна мотивация, която би могла да активира няколко възможни проекции на дихателната функция: като „абсорбиране, интериоризиране“ на истината; като механична сила, създаваща аналогия с процеса на разпалване на огъня – „подтикване, стимулиране, усилване; разпалване“ на истината; или като ментален процес – „(въз)дишам; стремя се, желая“. И трите интерпретации се вписват в парадигмата на ритуала.

            Следващите строфи 13cd–16 изобразяват затворените крави и акта на тяхното освобождаване. За първи път кравите са назовани с епитетът „sudúghā“, „които добре/лесно се доят“, метонимична проекция характерно качество за цяла категория, която веднага активира концепта за кравата и по-специално на нейното виме и мляко като символ на живота. В 13d устойчивата характеристика usrā́, „светлите; червеникавите“, прави недвусмислена идентификацията на кравите със Зорите и отваря възможностите за проекцията и на други елементи в рамките на метафората зората е крава. кравата изразява конц за светлина.

            Описанията на локацията, в която кравите пребивават – каменна кошара (áśmavrajāḥ 13c, vrajáṃ 15d), скрито място, пещера (vavré antár 13c), скала (ádriṃ 14a, 15b) активират концепта за тъмнината и метафорите тъмнината е затворено пространство и тъмнината/нощното небе е каменен обор на крави. Характеристиките на обора „стягащ, тесен“ (dr̥dhrám), „тесен, ограничаващ, блокиращ“ (ubdháṃ), „притискащ“ (yemānám), „ограждащ“ (pári ṣántam), „твърд, масивен“ (dr̥̄ḷháṃ)  позволяват проекцията на още един елемент към тъмнината като сфера цел – тъмнината е невъзможност за движение. Концепта за тясното пространство активира и два от универсалните метафорични изрази на космогенезата:

•    сътворението е създаването на пространство за движение;

•    предсътворителното състояние е липса на пространство за движение.

 

            Тази кохерентна поредица от концептуални проекции образуват сливане в метафората предсътворително състояние е затвореният обор на крави. Тя ни позволява да възприемем явлението на Зората и благата, които нейната светлина символизира, като потиснати, непроявени и ограничени от преграда, представена от затворената врата на обора на кравите. Премахването на това ограничение логически следва да бъде изразено чрез акта на отваряне обора на кравите, който активира и основната метафора, залегнала в космогоничния наратив за Вала – сътворението е отварянето обора на крави.

            Актът на освобождаването на зорите крави е изразен като разбиване (dadr̥vā́ṃsaḥ) или като отваряне, разкриване (ví vavruḥ), но инструментът на действието е именно божествената ритуална реч (vácasā daíviyena). Нейното формулиране тук е представено като мотивирано от желание за крави (gavyatā́) и копнеж по светлината (jyótiś cakpánta). Освобождаването на зорите е представено като когнитивен процес, в който с помощта на поетичното прозрение (dhībhíḥ) и активната сила на мисълта си (mánasā) поетите жреци откриват светлината (vidánta jyótiś), като разпознават кравите като Зората. Тази идентификация е изразена директно в края на първия стих 13d: „изведоха нагоре червеникавите крави, [като] Зорите призовани“, но нейният най-енигматичен израз безспорно е разгърнат в 16ab:

 

(ṚV 4.1.16 ab)  té manvata prathamáṃ nā́ma dhenós

tríḥ saptá mātúḥ paramā́ṇi vindan

Те припомнят си първото име на дойната крава –

три пъти по седем [имена] възвишени на майката откриват.

 

            Този образ активира концепта за името, което в Ригведа се употребява като символ на скритата истинска същност на космическите и ритуални явления. Назоваването на дадено явление не само го прави познаваемо, но и позволява неговото овладяване. Затова в Ригведа имената на божествата и космическите феномени се описват като „тайни, скрити“ (gúhā, gúhya-). Тяхното откриване често е матафорично изразено като намиране „следите на истината“ (r̥tásya padáṃ). Тук изборът на думата pada, „стъпка, следа, диря“,  не е случаен – тя обозначава също и основната градивна част на ритуалното слово bráhman.

            Мотивът за тайните имена на Зорите крави се среща и в друга версия на мита за Вала – ṚV 10.068.07, в който Брихаспати измисля името на кравата, както и в ṚV 8.041.05, посочен в началото. Мотивът за скритата светлина на Зората откриваме и в ṚV 1.130.03, където тя метафорично е представена и като скритото съкровище на небето, което Индра намира.

            Числото tríḥ saptá (3x7=21) е с неясна конотация. То е пример за онези кодирани концептуализации в Ригведа, които целят по-скоро да забулят, отколкото да разкрият истината. Други негови появи в сборника са в ṚV 7.84.4 и 9.70.1 – също по отношение на дойната кравата, в 1.72.6 по отношение на скритите пътища/слово, в 1.20.7 по отношение съкровищата, които изтискващият сома получава и др. Може би също така не е случайно, че самостоятелните химни към Зората в Ригведа са също 21 на брой.

            Както внушава цитатът в началото, поетът жрец поддържа активната космическа истина (ṛtá) чрез кодиране на нейните „тайни имена“ в ритуалното слово. Това кодиране много наподобява механизма, по който функционира концептуалната метафората. Но докато обикновено метафората структурира начина, по който човек възприема себе си и света, то в контекста на ведическия ритуал метафоричните проекции, с които поетите жреци насищат свещеното слово, придобиват перформативна сила за въздействие над космическите и ритуални процеси.

            Ако се върнем към мита за Вала можем да видим, че формулирането на скритите имена на кравите в РВ 4.1.16ab води до идентификацията им със Зорите във втората половина на строфата: „Разпознаващи ги, стадата отвръщат с мучене, проявава се Алената със славните [дарове] на кравата.“ (16cd).

            С освобождаването на Зорите метафората зората е крава е изпълнила своята перформатовна функция и в последната строфа от поредицата поетите жреци назовават директно проявленията на пресътворения космос:

 

            (ṚV 4.1.17)     néśat támo dúdhitaṃ rócata dyaúr 

                                    úd deviyā́ uṣáso bhānúr arta

                                    ā́ sū́riyo br̥hatás tiṣṭhad ájrām̐

                                    r̥jú márteṣu vr̥jinā́ ca páśyan

            Изчезва тъмнината гъста, прояснява се небето

            Нагоре издига се сияйния лъч на богинята Зора

            Слънцето застава над обширните поля

            честния и измамния сред смъртните прозиращо.

 

            Една от особеностите на Ригведа е изобилието на метафорични образи и аналогии, които често изглеждат неразбираеми и трудни за интерпретация за съвременния изследовател и „читател“ на химните. Поетите жреци са формулирали свещената реч посредством конструирането на огромен динамичен брой метафорични връзки между различни сфери от макро- и микрокосмоса. В ритуалната ситуация тези формулировки на истината са имали не комуникативен, а са функционирали по-скоро като перформативен речеви акт, който мобилизира божествените сили и преповтаря отново различни митологични събития и космогонични процеси. Тяхното периодично активиране е в основата на семантиката на ритуала и цели да подсигури континуитета на космическия ред и благоденствието на социума, в частност на поръчителя на жертвоприношението. А вдъхновението и въображението на ведическите поети жреци при конструирането на сложните метафорични и метонимични проекции са им позволявали не само да изразят космическите и ритуални процеси в една кохерентна система, но заедно с това са и стимулирали творческата сила за създаването нови и оригинални формулировки на истината.

 

 

Бележки

 

 

[1] В Брахманите – помощен текстови корпус, който описва и обяснява ритуала – тези идентификации се назовават с термина bandhu, „връзка“.

[2] Поетичните формули и похвати в химните на Ригведа свидетелстват за наличието на една вече развита поетична традиция, чиито корени проникват в дълбоко Индоевропейския и Прото-индоевропейския период. Вж. Уаткинс 1995 и Уест 2007.

[3] Йоанна Юревич е първият индолог, която използва теорията за концептуалната метафора и метонимия като метод за анализ на ведическата култура. Относно възможностите, които предлага този подход вж. Юревич 2004.

[4] Теорията за концептуалната метафора е формулирана от Лейкоф, Джонсън 1980 и е една от ранните теоретични рамки на когнитивната лингвистика. Вж. също Лейкоф, Търнър 1989 и Кьовечеш 2002.

[5] За паралелите на този основен космогоничен мотив в други индоевропейски култури вж. Уаткинс 1995.

[6] Тази теория е развита основно от Хилебранд 1899: 26–28 и Кьойпер 1960.

 

Библиография

 

Ṛgveda Saṃhita (ṚV), http://gretil.sub.uni-goettingen.de/.

Mayrhofer, M. Etymologisches Wörterbuch des Altindoarischen - Bände I-III. Universitätsverlag Carl Winter Heidelberg, 1992 (I), 1996 (II), 2001 (III).

 

Специализирана литература:

Кьовечеш 2002: Kövecses, Z. Metaphor: A Practical Introduction. Oxford: Oxford University Press, 2002.

Кьойпер 1960: Kuiper, F. B. J. The Ancient Aryan Verbal Contest. В: Indo-Iranian Journal, Volume 4, Issue 4, pp 217-281, 1960.

Лейкоф, Джонсън 1980: Lakoff, G., Johnson, M.. Metaphors We Live By. Chicago University Press, 1980.

Лейкоф, Търнър 1989: Lakoff. G., Turner, M. More Than Cool Reason. Chicago University Press, 1989.

Уест 2007: West, M. L. Indo-European Poetry and Myth. Oxford University Press, 2007.

Уаткинс 1995: Watkins, C. How to Kill a Dragon: Aspects of Indo-European Poetics. Oxford University Press, 2007.

Хилебранд 1899: Hillebrandt, A. Vedische Mythologie. Zweiter Band. Uṣas. Agni. Rudra. Verlag von M. & H. Marcus, Breslau 1899.

Юревич 2004: Jurewicz, J.  The Rigveda, the cognitive linguistics and the oral poetry. В: European Review, Vol. 12, No. 4, 605–613 (2004). Academia Europaea, 2004.

 
 

 

За автора

Публикации в списание МАНАС:

Богданов, Александър. Драмата на Калидаса Vikramorvaśīya: Пролог и Първо действие. – Във: Манас: Южна Азия: Идентичност и културно многообразие, Том 1, 1, 2014.