Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

2018 / Том 4 / Брой 1 : Българска транскрипция на антропоними и топоними от азиатски и африкански езици

Транскрипция на корейските имена
и думи в български текстове

Райна Бенева, Мирослава Забуртова, Яница Иванова, Яна Манчева, Бойко Павлов, Спас Рангелов, Ким Со Йънг, Ирина Сотирова

Резюме

В настоящата научна разработка се представят аргументите за предложение за нова опростена система за практическа транскрипция на корейски имена и думи в български текстове с кирилица*. Прави се преглед на ключови понятия и принципи от традицията на транскрибиране на чужди имена и думи в български писмени текстове. Разглеждат се големите различия между фонетичните характеристики на корейския и българския език. През годините са предлагани различни решения за преодоляване на трудностите в транскрипцията, които произтичат от тези различия.

Научната статия е базирана на дискусии и кръгли маси, в които са участвали всички сегашни членове на Катедра по кореистика (ФКНФ, СУ), както и поканени бивши преподаватели и студенти от нея. Предлаганата система е резултат от взети с консенсус решения, които са прости и елегантни и са напълно приемливи за една практическа транскрипция за широка употреба. Въпросът за транскрипцията за специални цели е оставен настрана. В окончателния вариант системата избягва диакритични знаци, секвенции като кх, тх, нгдж, лпхи други подобни, които затрудняват българските читатели и създават превратна и неправилна представа за звученето на живия корейски език.

Ключови думи: транскрипция, транслитерация, фонетика, фонема, графема, диграф, писмена система, азбука, комплементарна дистрибуция, свободно вариране.

* Настоящата транскрипция е приета от катедра Кореистика към СУ „Св. Климент Охридски“.

Съдържание

Основен текст

1. Транскрипции и транслитерации

В българската лингвистична традиция се прави ключова разлика между системи за транскрипция и системи за транслитерация (Стефанов 1908). Проф. А. Данчев дефинира двете понятия (2010: 26, 29) по следния начин:

транслитерация: „заместването на графеми, т.е. на единици от правописната система на езика източник със съответните единици от правописната система на езика приемник“;

транскрипция: „фонетичното преписване на имена и думи от една азбука на друга (разбира се, може да се записва и устна реч)“.

Фонетичната транскрипция със знаците на Международната фонетична асоциация или с някакви други знаци, включително и с азбуки на конкретни други езици, е вид „транскрипция“ в смисъла на определенията на Данчев. Заместването на всеки знак от една система със знак от друга система (без да се отчита произношение) би било „транслитерация“.

Фонетичните транскрипции могат да бъдат по-тесни и по-широки. По-тясната транскрипция се стреми да разкрие колкото може повече дистинкции в изходния език, докато по-широката не навлиза в много подробности. Например, практическата българска транскрипция на английските имена (Данчев 2010) е широка, защото не прави разграничение между английските /t/ и /θ/, например. От друга страна, консистентно прави разлика между /æ/ и /ʌ/. За сравнение можем да посочим, че установената японска транскрипция на английските имена и думи различава /t/ и /θ/, но не прави никаква разлика между /æ/ и /ʌ/ (Rangelov, Pavlov2013). За широките транскрипции (включително добре установени, уважавани и влиятелни системи за транскрипция) е характерно, че са произволни и че често са базирани на субективни перцепции и предпочитания. Това, между другото, важи и за стандартните правописни системи на „националните езици“.

Прави се разлика и между практическа транскрипция и транскрипция за специални цели. Транскрипцията за специални цели се стреми да бъде максимално тясна и да разкрива и показва ясно фонемния състав на изходния език с различни знаци/букви. Често, редом с фонемите, се открояват и характерни алофони. Използването на диакритични знаци е сред разпознаваемите атрибути на транскрипцията за специални цели. Практическата транскрипция има за цел да улесни изговарянето на чуждите имена и думи в текст на конкретен език, така че хора, които не познават дадения език, да могат максимално близко да произнесат име или дума от него. Често практическите транскрипции са доста широки и от тях в повечето случаи не може да се възстанови оригиналният фонемен състав на името или думата, камо ли оригиналният правопис. И двата вида транскрипции са фонетични. Често срещана заблуда е вярването, че от „добра“ транскрипция може или дори трябва да може да се възстанови оригиналният правопис.

 

2. Към единна транскрипция на корейските имена и думи с българската азбука

Съзнателни опити корейските имена и думи да се изписват в български текстове с кирилица според някаква система за транскрипция, доколкото ни е известно, се правят от 1992 година, когато за първи път започна да се изучава корейският език в България в академична среда. През 1995 г. в „Литературен вестник“ бяха публикувани първите текстове, преведени на български език от корейски. Забележително е, че това беше поезия: няколко стихотворения на великия корейски поет Юн Тонджу (името там е изписано като Юн Дон-Джу), преведени от Спас Рангелов и Бойко Павлов. През 1998 г. излезе и първата книга с литературни преводи от корейски език на български (Павлов, Рангелов, Чой 1998). Тогава за първи път се наложи много корейски имена да бъдат предадени на български език. Преводачите Рангелов и Павлов създадоха система, която по-късно беше експлицитно представена в Rangelov, Pavlov2012. По-късно въпросът отново беше разгледан в Rangelov, Pavlov2013. Беше направено и предложение за транскрипция на българските имена и думи с корейската азбука хангъл (Rangelov2015). Тези три статии за пореден път разпалиха страстите около въпроса за българската транскрипция на корейските имена и думи. Темата за различните транскрипции на корейския език (романизация, кирилизация и т.н.) е гореща не само в България, а на практика навсякъде по света, където се изучава корейски език. Особеностите на корейската фонетика и графика не могат да не пораждат спорове около въпроса как да се транскрибират корейските имена и думи с каквато и да е друга азбука. Корейската фонетична азбука, наречена хангъл и изобретена в Корея през XVвек, системно се използва само за записването на корейския език (Рангелов 1996, Rangelov1997). Поради тази причина корейските имена и думи винаги трябва да се транскрибират, когато се появяват в който и да е друг език.

През 2018 г. чрез дискусии и кръгли маси в Катедрата по кореистика се стигна до консенсусен проект за система за обща практическа транскрипция (а не транскрипция за специални цели) на корейските имена и думи в български текстове с кирилица. Този проект е изложен тук. Той се характеризира с доста широка фонетична транскрипция при съгласните, но и със сравнителна умереност при гласните и дифтонгите.

При изложението по-долу сме дали като изходни не само фонетичната транскрипция с IPA(един от по-широките варианти), но и фонетичната транскрипция с хангъл, която се използва в Корея, както от самите корейци в техните тълковни речници, така и при преподаването на корейското произношение на чужденци. Въпреки че в таблиците по-долу са дадени единични букви хангъл, транскрипция с български букви не може да се прави буква по буква от стандартния правопис с хангъл, който е базиран на етимологичния принцип. Транскрипцията може да се прави от хангъл само от фонетичната транскрипция с хангъл за конкретна дума. Например, корейската дума 없네се транскрибира с хангъл като [엄네]. Ние транскрибираме с кирилица от хангъл от фонетичния запис в квадратните скоби, а не от стандартния правопис (който е базиран на етимологичния принцип). Затова на български с кирилица пишем омне, а не опсне. Дори когато отделна корейска сричка или отделна корейска морфема е транскрибирана фонетично, фонетичната транскрипция на дадена дума обикновено не е механичен сбор от фонетичните транскрипции на отделните срички или на отделните морфеми на думата. В корейския език на сричковата и на морфемната граница се случват много асимилации и други фонологични или морфонологични явления. Някои от тях са автоматични и задължителни, обусловени от корейската фонотактика, но много от тях са произволни и непредсказуеми. Не всички се отбелязват в стандартния правопис. Просто (както и във всеки друг език) трябва да се познава конкретната дума. Поради това всяка словоформа, както и всяка фонетична дума, си има отделна фонетична транскрипция. Заради сложността на корейското писмо, както и поради някои особености на корейската лексика и морфология, допускаме някои отклонения от така изложените принципи. Тези отстъпления са описани в този текст и в бележките към таблиците.

Необходимостта да се изхожда не само от фонетичната транскрипция с IPA, а и от фонетичната транскрипция с хангъл, се обосновава с няколко причини: разнообразието от фонетични транскрипции с IPA, което се среща в литературата по въпроса (характеризиращо се с прекалено много варианти); непознаването на IPAот страна на много хора, които изучават корейски език, но нямат филологическа подготовка; почти единодушното транскрибиране с хангъл в корейските източници.

3. Корейският вокализъм

Прескриптивистите на стандартния корейски език обикновено пишат за 18 или дори за 20 монофтонга (9 кратки и 9 дълги, съответно 10 кратки и 10 дълги). Но в самите корейски университети абсолютно никъде не се преподават толкова гласни на хората, които изучават корейския език като чужд. Сериозните корейски изследователи на корейския език, работещи в престижните световни университети, говорят за само 7 монофтонга (например Shin, Kiaer, Cha 2013). Тук няма да се спираме на прескриптивистките възгледи, а ще използваме описанията на сериозните изследователи. В Таблица 1 са представени монофтонгите на съвременния стандартен корейски език. Самата таблица е адаптация от Shin, Kiaer, Cha (2013: 102), но с добавени корейски букви (хангъл) за фонетичната транскрипция (поради причините, изложени по-горе). В съвременния език буквите ㅐи ㅔна практика се използват за отбелязване на една и съща фонема. В прескриптивистката традиция ㅐе [ɛ] (средноотворена предна гласна), а ㅔе [е] (среднозатворена предна гласна). Във фонетичната транскрипция с хангъл разликата се пази. В транскрипцията с IPAтук разлика не се прави. До корейските букви са поставени българските кирилски букви, с които те да се транскрибират в български текстове. За избора на българските букви за предаване на корейските гласни на практика има пълен консенсус както сред специалистите, така и сред по-широките среди, които изучават корейски език в България (Rangelov, Pavlov2016). Съответствието е почти 1:1. Единственото „отклонение“ е употребата на българската буква оза обозначаване на две различни корейски морфеми. Изследванията са показали, че аудиторно не само българите, но и много други некорейци (особено носителите на европейски езици), трудно правят разлика между тези две фонеми.

 

Таблица 1. Монофтонги в стандартния корейски езики транскрипцията им

 

Предни

Задни

Незакръглени

Незакръглени

Закръглени

Високи

i и

ɯ ъ

u у

Средни

ɛ , е

ʌ о

o о

Ниски

 

ɑ а

 

 

Дифтонгите в съвременния корейски език са възходящи и се явяват комбинации от глайд и монофтонг. Те са дадени в таблица 2.

 

Таблица 2. Дифтонги в стандартния корейски езики транскрипцията им

 

i

ɛ

ɑ

ɯ

u

ʌ

o

j

-

jɛ , йе

(среща се само в началото на думата и след гласна)

jɑ я

-

ju ю

jʌ

йо (в началото на дума и след гласна),

ьо (след съгласна)

jo

йо (в началото на дума и след гласна),

ьо (след съгласна)

w

wi уи

wɛ ,, уе

wɑ уа

-

-

wʌ уо

-

ɰ

ɰi ъй

-

-

-

-

-

-

 

Бележки към таблица 2:

Всички дифтонги в съвременния корейски език са възходящи.

Дифтонгътɰсе транскрибира с ъй, а не с ъи, за да се намали амбигуитетът. Този дифтонг има изключително ограничена дистрибуция в съвременния език. Той се среща само в началото на думи след пауза. Въпреки че стандартният език допуска произнасянето му и в други позиции, на практика буквата се изговаря („чете“) като i ивъв всички други позиции, освен когато записва генитивния маркер. Тогава се изговаря („чете“) като ɛе.Фонетичната транскрипция с хангъл в тези случаи би използвала съответно и , а българската транскрипция ии е. Примери 의정부 ɰiɟʑʌŋbu Ъйджонбу, 정희 cɕʌŋɦЧонхи, 정희의 cɕʌŋɦie Чонхие „на Чонхи“.

Дифтонгите и се пишат в стандартния правопис и се допуска изговорът им след съгласни в много високи регистри на стандартния език. На практика почти винаги те се заменят с монофтонгитеи, които се произнасят еднакво, както изяснихме по-горе.

Правописът на й и ьсе базира на конвенциите на българския правопис.

Дифтонгите, които започват с глайда w, на български се предават с комбинация от две гласни (уи друга гласна), което може да доведе до амбигуитет. На практика обаче секвенции от uи друга гласна не се срещат толкова често в корейския език.

4. Корейският консонантизъм

При транскрибирането на корейските съгласни възникват доста разногласия, които понякога изглеждат трудно преодолими. Това се дължи на сложната система на корейския консонантизъм.

Корейските съгласни не образуват струпвания. Две съгласни могат да са еднадо друга само на сричковата граница, като често тогава се случва частична или пълна асимилация. Редуването на съгласни фонеми е често срещано явление.

Корейските плозиви и африкати образуват тройки от фонеми по място на артикулация. Единият член на тройката е ненапрегнат, а другите два са напрегнати, като единият от тях е неаспирован (той обикновено се нарича просто напрегнат), а другият е аспирован. Напрегнатият и аспированият се срещат само в началото на сричка. В края на сричката се среща само неизпуснатият алофон на ненапрегнатия. Освен това, ненапрегнатият се реализира като беззвучен и дори леко аспирован в началото на фонетична дума (след пауза), а в началото на сричка в интервокална позиция (между две гласни) или между сонор (назал или латерален апроксимант) и гласна той се реализира като съответния звучен говорен звук, който се артикулира на същото място. С други думи, ненапрегнатите фонеми имат три главни алофона, които са в комплементарна дистрибуция, а напрегнатият и аспированите фонеми имат ограничена дистрибуция (само в началото на сричка). Между сричкофинален плозив и гласна в средисловието ненапрегнатите в началото на сричка не се реализират, а се редуват със съответната напрегната от същото място на учленение. Това редуване е автоматично и задължително и стандартният правопис не го отбелязва. Често ненапрегнатите се редуват със съответните напрегнати в средисловието и в интервокална позиция, и между сонор и вокал. Тези редувания са произволни и непредсказуеми. Много често те не се отразяват от стандартния правопис, но фонетичните транскрипции, разбира се, трябва да ги отразяват. Редуването на ненапрегнатите с напрегнати важи и за алвеолните фрикативи и за техните алвеоло-палатални алофони. В таблица 4 са дадени автоматичните задължителни асимилации и редувания. Там са дадени и някои алофони, които няма да коментираме подробно.

Практическите транскрипции на корейските имена и думи се стремят да разграничат тези тройки в началото на думата. Например, за веларните плозиви системата МакКюн-Райшауър използва, съответно за ненапрегнати-напрегнати-аспировани, k-kk-k, а системата на Правителството на Южна Корея, която беше въведена в навечерието на третото хилядолетие, използва g-kk-k. Руската практическа транскрипция (Концевич 2014, Сборник докладов 2014) системно използва диграфи за аспированите: пх, кх, и т.н. Ние стигнахме до консенсуса да използваме българската ки за трите фонеми в начална позиция. Това напълно отразява възприятието на българските начинаещи в корейския език за „трите к-та“, които трудно се различават. Разбира се, звучният алофон на ненапрегнатата фонема се предава с г.

Латералният апроксимант и тапът по принцип са в комплементарна дистрибуция и представят една фонема. Почти до средата на XXвек тази фонема е нямала реализация в началото на фонетична дума (след пауза), като се е редувала с алвеолния назал. Днес в тази начална позиция се срещат и двата алофона (на практика в свободно вариране), но ние избрахме да приемем, че в начална позиция се реализира тапът. Така приемат и повечето корейски изследователи. Тази фонема се редува с алвеолния назал и в средисловието след почти всички съгласни.

В таблица 3 са дадени транскрипциите на корейските съгласни.

 

Таблица 3. Съгласни в корейския стандартен език и транскрипцията им

 

билабиални

алвеолни

алвеоло-палатални

веларни

Носови

m м

n н

 

ŋ н

(ㅇ само в края на сричка; когато ㅇе в началото на сричка, то се игнорира)

апроксимант, тап

 

ɭ л(в края на сричка и в началото на сричка само след ɭ)

ɾ р(във всички други случаи)

 

 

плозиви (ненапрегнати)

p, p̚ п(в началото на дума и в края на сричка)

b b(във всички други случаи)

 

t, t̚ т

 

d д

 

 

 

k, к

 

k/g г

 

 

плозиви

(напрегнати)

п

т

 

к

плозиви

(аспировани)

pʰ п

tʰ т

 

kʰ к

фрикативи (ненапрегнати)

 

ɕ ш (преди, уи, ь, ю и я)

s с(във всички други случаи)

 

h х

фрикативи (напрегнати)

 

ɕ̤ ш (преди, уи, ь, ю и я)

с(във всички други случаи)

 

 

африкати (ненапрегнати)

 

 

cɕ ч

 

ɟʑ дж

 

 

африкати (напрегнати)

 

 

cɕ̤ ч

 

африкати (аспировани)

 

 

cɕʰ ч

 

 

Примери за автоматично задължително редуване:

학자[학짜] хакча „учен“

입술[입쑬] ипсул „устна“

 

Примери за произволно (непредсказуемо) редуване, неотразявано от стандартния правопис:

여권[여꿘] йокуон „паспорт“. Сравни: 여관[여관] йогуан „йогуан; традиционен хотел“

한자[한짜] ханча „китайски йероглиф“. Сравни: 한자[한자] ханджа „една буква“

발전[발쩐] палчон „развитие“. Сравни: 알지[알지] алджи „зная“

 

При примера 발전[발쩐] палчон „развитие“ имаме „частична непредсказуемост“. Става дума за това, че в сино-корейския лексикален пласт в съвременния корейски език редуването на средноезичните ненапрегнати (t, s, ɕиcɕ)със съответните напрегнати е задължително след латералния апроксимант. За идентифицирането на сино-корейската лексика обикновено е нужно отлично владеене на корейския език.

В корейския език съществуват и много идиосинкратични редувания и особености, като например в думите 같이[가치] качи „заедно“ и 나뭇잎[나문닙] намуннип „листо на дърво“. Както и в другите случаи, и тук при транскрипцията просто се следва изговорът.

В таблица 4 са дадени асимилациите и явленията, които се случват на сричковите граници. Не всеки две съгласни могат да са на сричкова граница в рамките на дадена морфема. В много от случаите дадените взаимодействия са възможни само на морфемни граници. Много асимилации и редувания на морфемната граница зависят и от вида на морфемите. Тук няма да навлизаме в сложните въпроси на корейската морфонология.

 

Таблица 4. Съгласни на сричкова граница

 

-

m-

м-

-

n-

н-

-

ɾ-

р-

-

p-

п-

-

t-

т-

-

k-

к-

-

̤-

п-

-

т-

-

k̤-

к-

-

pʰ-

п-

-

tʰ-

т-

-

kʰ-

к-

-

s-/ɕ-

с-/ш-

-

h-

х-

-

s̤-/ɕ̤-

с-/ш-

-

cɕ-

ч

-

cɕ̤-

ч

-

cɕʰ-

ч

-

-m

-м

ㅁㅁ

mm

мм

ㅁㄴ

mn

мн

ㅁㄴ

mn

мн

ㅁㅂ

mb

мб

ㅁㄷ

md

мд

ㅁㄱ

mg

мг

ㅁㅃ

mp̤̤

мп

ㅁㄸ

mt̤

мт

ㅁㄲ

mk̤

мк

ㅁㅍ

mpʰ

мп

ㅁㅌ

mtʰ

мт

ㅁㅋ

mkʰ

мк

ㅁㅅ

ms/mɕ

мс/мш

ㅁㅎ

мх

ㅁㅆ

ms̤/mɕ̤

мс/мш

ㅁㅈ

ɟʑ

мдж

ㅁㅉ

mcɕ̤

мч

ㅁㅊ

mcɕʰ

мч

-

-n

-н

ㄴㅁ

nm

нм

ㄴㄴ

nn

нн

ㄹㄹ

ɭɭ

л

ㄴㅂ

nb

нб

ㄴㄷ

nd

нд

ㅇㄱ

ŋg

нг

ㄴㅃ

np̤̤

нп

ㄴㄸ

nt̤

нт

ㅇㄲ

ŋk̤

нк

ㄴㅍ

npʰ

нп

ㄴㅌ

ntʰ

нт

ㅇㅋ

ŋkʰ

нк

ㄴㅅ

ns/nɕ

нс/нш

ㄴㅎ

нх

ㄴㅆ

ns̤/nɕ̤

нс/нш

ㄴㅈ

ɲɟʑ

ндж

ㄴㅉ

ɲcɕ̤

нч

ㄴㅊ

ɲcɕʰ

нч

-

н

ㅇㅁ

ŋm

нм

ㅇㄴ

ŋn

нн

ㅇㄴ

ŋn

нн

ㅇㅂ

ŋb

нб

ㅇㄷ

ŋd

нд

ㅇㄱ

ŋg

нг

ㅇㅃ

ŋp̤̤

нп

ㅇㄸ

ŋt̤

нт

ㅇㄲ

ŋk̤

нк

ㅇㅍ

ŋpʰ

нп

ㅇㅌ

ŋtʰ

нт

ㅇㅋ

ŋkʰ

нк

ㅇㅅ

ŋs/ŋɕ

нс/нш

ㅇㅎ

ŋɦ

нх

ㅇㅆ

ŋs̤/ŋɕ̤

нс/нш

ㅇㅈ

ŋɟʑ

ндж

ㅇㅉ

ŋcɕ̤

нч

ㅇㅊ

ŋcɕʰ

нч

-

-ɭ

-л

ㄹㅁ

ɭm

лм

ㄹㄹ

ɭɭ

л

ㄹㄹ

ɭɭ

л

ㄹ ㅂ

ɭb

лб

ㄹㄷ

ɭd

лд

ㄹㄱ

ɭg

лг

ㄹㅃ

ɭp̤̤

лп

ㄹㄸ

ɭt̤

лт

ㄹㄲ

ɭk̤

лк

ㄹㅍ

ɭpʰ

лп

ㄹㅌ

ɭtʰ

лт

ㄹㅋ

ɭkʰ

лк

ㄹㅆ

ɭs̤/ɭɕ̤

лс/лш

ㄹㅎ

ɾɦ

рх

ㄹㅆ

ɭs̤/ɭɕ̤

лс/лш

ㄹㅈ

ɭɟʑ

лдж

ㄹㅉ

ɭcɕ̤

лч

ㄹㅊ

ɭcɕʰ

лч

-

-p̚

-п

ㅁㅁ

mm

мм

ㅁㄴ

mn

мн

ㅁㄴ

mn

мн

ㅂㅃ

p̚p̤̤

пп

ㅂㄸ

p̚t̤

пт

ㅂㄲ

p̚k̤

пк

ㅂㅃ

p̚p̤̤

пп

ㅂㄸ

p̚t̤

пт

ㅂㄲ

p̚k̤

пк

ㅂㅍ

p̚pʰ

пп

ㅂㅌ

p̚tʰ

пт

ㅂㅋ

p̚kʰ

пк

ㅂㅆ

p̚s̤/p̚ɕ̤

пс/пш

п

ㅂㅆ

p̚s̤/p̚ɕ̤

пс/пш

ㅂㅉ

p̚cɕ̤

пч

ㅂㅉ

p̚cɕ̤

пч

ㅂㅊ

p̚cɕʰ

пч

-

-t̚

ㄴㅁ

nm

нм

ㄴㄴ

nn

нн

ㄴㄴ

nn

нн

ㄷㅃ

ʔp̤̤

п

ㄷㄸ

ʔt̤

тт

ㄷㄲ

ʔk̤

к

ㄷㅃ

ʔp̤̤

п

ㄷㄸ

ʔt̤

тт

ㄷㄲ

ʔk̤

к

ㄷㅍ

ʔpʰ

п

ㄷㅌ

ʔtʰ

тт

ㄷㅋ

ʔkʰ

к

ㄷㅆ

ʔs̤/ʔɕ̤

с/ш

т

ㄷㅆ

ʔs̤/ʔɕ̤

с/ш

ㄷㅉ

ʔcɕ̤

ч

ㄷㅉ

ʔcɕ̤

ч

ㄷㅊ

ʔcɕʰ

ч

-

-k̚

ㅇㅁ

ŋm

нм

ㅇㄴ

ŋn

нн

ㅇㄴ

ŋn

нн

ㄱㅃ

k̚p̤̤

кп

ㄱㄸ

k̚t̤

кт

ㄱㄲ

k̚k̤

кк

ㄱㅃ

k̚p̤̤

кп

ㄱㄸ

k̚t̤

кт

ㄱㄲ

k̚k̤

кк

ㄱㅍ

k̚pʰ

кп

ㄱㅌ

k̚tʰ

кт

ㄱㅋ

k̚kʰ

кк

ㄱㅆ

k̚s̤/k̚ɕ̤

кс/кш

к

ㄱㅆ

k̚s̤/k̚ɕ̤

кс/кш

ㄱㅉ

k̚cɕ̤

кч

ㄱㅉ

k̚cɕ̤

кч

ㄱㅊ

k̚cɕʰ

кч

Бележки към таблица 4:

Взаимодействието на --nи - ɾ- р-може да се реализира, освен като ㄹㄹɭɭл, и като ㄴㄴnnнн. Това зависи от вида на морфемите. Този въпрос е сложен. Просто трябва да се следва произношението на конкретната дума.

При взаимодействието на --p̚ -п, --t̚ -ти --k̚ -кс - h- х-се реализират респективно аспированите фонеми ㅍ pʰп, ㅌ tʰт и ㅋ kʰк. Ние решихме при изконните корейски морфеми и думи да спазваме фонетичния принцип и да транскрибираме, например, 먹히다[머키다] мокида „е яден“, 입히다[이피다] ипида „облича“. За морфеми и думи от сино-корейския лексикален пласт решихме да правим леко отстъпление от фонетичния принципв тези случаи, за да запазим етимологичността и разпознаваемостта на отделните морфеми (които често се превеждат с отделни думи на български). Примери: 흑해[흐캐] Хъкхе „Черно море“, 입학[이팍] ипхак „постъпване в училище; влизане в университет“.

5. Заключение

Предложената тук широка практическа система за транскрипция на корейските имена и думи в български писмени текстове се характеризира с простота, максимална изчистеност от диграфи, диакритични знаци и други разсейващи и затрудняващи възприемането елементи. Тя дава възможност на българските читатели да изговарят корейските имена и думи така, че те да звучат максимално близко до оригинала, без да създават излишни и нежелани компликации в произнасянето и перцепцията.

При разработването на системата за транскрипция всички членове на катедрата и поканените участници в дискусиите и кръглите маси извървяха своя път и направиха необходимите компромиси, за да може да се стигне до разумно и елегантно предложение за практическа българска транскрипция на корейските имена и думи, въпрос, който след повече от четвърт век дочака своето академично третиране.

 

Цитирана литература

Данчев 2010: Данчев, А. Българска транскрипция на английски имена. София, 2010.

Концевич 2014: Концевич, Л. Р. О необходимости следовать единной русской практической транскрипции корейских слов. – In: Sbornik dokladov, 2014. Москва, 2014.

Павлов, Рангелов, Чой 1998: Космосът на водната капка: Съвременна корейска поезия/ Прев: Б. Павлов, С., Рангелов, К Чой. София,1998.

Рангелов1996: Рангелов, С. Уникалността на корейското писмо Хангъл. – В: Корея : Традиции и съвременност. София, 1996.

Рангелов 1997: Rangelov, S. Linguo-semiotic peculiarities of the Korean writing system.– In: Proceedings of the 2nd National Symposium of Korean Studies. Sofia,1997.

Рангелов, Павлов2012: Rangelov, S., B. Pavlov. TranscriptionofKoreanpersonalnames in Bulgarian Cyrillic texts (a case study). – In: Korea as Crossroads of Asia: National Conference on Korean Studies. Sofia, 2012.

Рангелов, Павлов2013: Rangelov, S.,B. Pavlov. Academic and Practical Systems of Transcription of Korean Words with the Bulgarian Alphabet: A Cyrillization Project for Korean. –In: Korea – From Traditions to Modernity: Proceedings of the European Conference on Korean Studies. Sofia, 2013.

Рангелов2015: Rangelov, S. Transcription of Bulgarian names with the Korean alphabet (prescriptive approach).–In: Outlining the Korean Society: Preceedings. Sofia, 2015.

Рангелов, Павлов2016: Rangelov, S.,B.Pavlov. Attitudes towards Cyrillic transcription of Korean names and words in Bulgarian context.– В: Луна, бамбукиогледалоизтоковедскиизследвания. Sofia, 2016.

Сборник 2014: Сборник докладов Научно-практического семинара „Насущные вопросы кириллизации корейских имен собственных : Актуальные проблемы унификации системы транскрипции“ 4 – 5 декабря 2014 года. Москва, 2014.

Стефанов 1908: Стефанов, К. Англо-български речник. С. 1908.

Shin, Kiaer, Cha 2013: Shin, J., Kiaer, J., Cha, J. The Sounds of Korean. Cambridge, 2013.

За авторите

Райна Бенева е гл. ас. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: rbeneva@uni-sofia.bg


Мирослава Забуртова е гл. ас. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: zaburtova@uni-sofia.bg


Яница Иванова е доц. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: jzivanova@uni-sofia.bg


Яна Манчева е доц. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: y.mancheva@uni-sofia.bg


Бойко Павлов е хон. преп., СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: bdrpavlov@yahoo.com


Спас Рангелов е гл. ас. д-р, Университет Хангук, Република Корея.

email: rangelovsa@yahoo.com


Ким Со Йънг е доц. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: sykim2016@abv.bg


Ирина Сотирова е доц. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра Кореистика.

email: ivsotirova@uni-sofia.bg